Според древно предание, приемано от Православната Църква, свети Евангелист Лука, ученик и сътрудник на апостол Павел, владеел изкуството на живописта. Задоволявайки благочестивото желание на вярващите да виждат лика на Божията Майка и след заминаването Й от земния живот, той нарисувал Нейна икона и когато я показал на Приснодевата, Тя рекла: “Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде с нея”. Тази икона била изпратена отначало в Антиохия, където вярващите се били увеличили особено много и първи приели името християни и където живеел “достопочтеният Теофил”, за когото свети Лука написал Евангелие и книгата “Деяния на светите апостоли”. От Антиохия, след като минали много години, тази икона била пренесена в Иерусалим и после Евдокия, съпруга на Византийския император Теодосий младши (408-450 г.), която пътешествала по светите места, я изпратила в Константинопол на света Царица Пулхерия, като скъпоценен дар на християнска любов. В житието на свети Панкратий, епископ Тавроменийски, ученик на апостол Петър, нееднократно се споменава за иконата на вече преставилата се в небесните селения Пресвета Богородица. През следващите векове иконите на Божията Майка се срещат все по-често и по-често и се белязват от благодатта на чудотворствата.

Като основал през четвърти век Константинопол, благоверният император Константин Велики го поверил на покрова на Божията Майка и построил в него три храма в Нейна чест. Пак там и тогава, при Константин Велики, бил построен храм на Богородица от един сенатор. След това императори, императрици, велможи и техните съпруги усърдно строели храмове и мъжки и женски манастири за слава на Богородица, както в града, така и извън града. Забележителни са названията на някои храмове и манастири: Богородица Благословена, Благотворителка, Всеблажена, Пренепорочна, Всецарица, Милостива, Радост на скърбящите, на Неръкотворната икона на Божията Майка; толкова бързо и широко се разраствали любовта и благоговението към Нея в царския дворец и сред народа.

Света Пулхерия, дъщеря на император Аркадий, която царувала заедно отначало с брат си Теодосий Младши, а после - със съпруга си Маркиан, имала особено благоговение към Пресвета Богородица. В Нейна чест светата царица издигнала в Константинопол три великолепни храма - в Халкопратея или на пазара на медникарите, “Одигитрия”^[1] и Влахернския. Никифор Калист отбелязва, че император Маркиан и императрица Пулхерия сякаш в съревнование не щадели средства за последния храм; той бил чудно величествен и блестял с най-разнообразни украшения. Но още по-скъпоценни били свещените съкровища, които света Пулхерия дарила на издигнатите от нея храмове: в Халкопратейския тя положила пояса на Пресвета Богородица, донесен от Палестина в Константинопол още по времето на баща ѝ Аркадий; в храма “Одигитрия” поставила иконата на Божията Майка, нарисувана от Евангелист Лука^[2], а на Влахернския дарила погребалните повивки на Божията Майка, изпратени от Иерусалим от архиепископ Ювеналий. Водена от влечението на благочестивото си сърце, светата царица въвела в храмовете извършването на всенощни бдения и молебени: в “Одигитрия” - в сряда, в Халкопратейския - в четвъртък. Да проследим съдбата на пояса.

През IХ век Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, страдайки от някакво заболяване, сънувала, че ще се изцели, ако поясът на Божията Майка бъде поставен върху нея. Така и се случило: поясът бил изваден от ковчега, където бил съхраняван, бил поставен върху Зоя, която чудесно се изцелила, и отново бил положен в ковчега. В памет на това чудо Църквата чества празника Полагане честния пояс на Пресвета Богородица на 31 август. Понастоящем значителна част от пояса на Божията Майка се намира във Ватопедския манастир на Света гора. Тя е поставена в богато украсено позлатено сребърно ковчеже, намиращо се в олтара на съборния храм; а друга част от пояса се намира в Трирския манастир в Германия, а трета се намира в Грузия, в Зугдидската църква, и се е озовала тук поради следното обстоятелство. В края на Х век дъщерята на Византийския император Роман Аргиро, като встъпила в брак с царя на Грузия и Абхазия Баграт Куропалат, взела със себе си и част от пояса на Пресвета Богородица и я поставила отначало в Бедийския манастир, а после - в Мартвил, където се намирала дълго време. Бившата владетелка на Мингрелия Нина, дъщеря на цар Георги, при влизането си в Руската империя, подарила този скъпоценен пояс на император Александър I; а той, като украсил великолепно пояса на Божията Майка със скъпоценни камъни, го върнал на управителката и ѝ наредил да построи в Зугдид каменен храм, където светинята се пази и досега в специален проскинитарий пред иконостаса. На горната част на пояса, който прилича на дяконски орар, се вижда древен лик на Божията Майка; долната му част е напълно овехтяла. Бисери, изумруди и яхонти украсяват тази светиня.

През втората половина на V век император Лъв Македонец украсил столицата си с нови храмове в чест и слава на Пресвета Богородица. Първият бил съграден за полагане на ризата на Божията Майка, донесена в Константинопол от патрициите братята Кандид и Галвий. Пътешествайки по светите места на Палестина, те дошли в Галилея, и тук, при една престаряла благочестива девица еврейка, видели ракла с дрехата на Божията Майка, която привличала за поклонение мнозина християни, и особено - болни. Продължавайки пътуването си до Иерусалим, братята замислили да завладеят чрез хитрост безценното съкровище. Като изработили ракла, сходна във всичко с видяната, на обратния път те тайно я поставили на мястото на съдържащата в себе си дрехата на Пресвета Богородица и бързо занесли последната в Константинопол. Тук отначало скрили придобивката си в домашната си църква, а после, когато слухът достигнал до императора, бил построен специален храм във Влахерна^[3], в който и била поставена раклата с честната риза. Оттогава на 2 юли Православната Църква празнува Полагане честната риза на Пресвета Богородица, като благодари на Пресветата Дева за това, че е дарила дрехата Си като “непревзимаема стена, съкровище от изцеления, вечнотечащ извор на чудеса, спасително пристанище за връхлетените от буря”. За самия храм се отбелязва, че бил станал “безплатно лечение за болните”, а за раклата - че от нея потекли “реки от чудеса”^[4].

Същият император построил и друг храм в чест на Пресвета Богородица. Никифор Калист разказва, че някога в околностите на столицата имало прекрасно място, покрито с рядка гора от чинари и кипариси и напоявано от чист и бистър извор. Но с времето изворът пресъхнал и бил засипан от боклук. Лъв, бидейки още обикновен поданик, се разхождал на това място и срещнал един човек, сляп още от раждането си. Мек и състрадателен по природа, бъдещият император подал ръка на слепеца и го повел. Но слънцето напичало и слепецът се оплакал от силна жажда. Напразно Лъв, след като настанил слепеца на сянка, обходил цялата гора, търсейки вода: вода не се виждала. Но когато се върнал уморен от безплодното търсене при слепеца, внезапно чул чуден глас от небето: “Не скърби, Лъве, водата е близо до теб”. Но и сам Лъв станал като че ли сляп: оглеждал се наоколо, проучвал земята - и не намирал вода. И ето, пак се чува кротък и приятен глас, който не само го нарича по име, но и му предсказва императорско достойнство: “Император Лъве, влез в тази гъста и сенчеста гора, налей вода и утоли жаждата на немощния, и помажи очите му с калчица. Скоро ще разбереш Коя съм Аз, Която живея тук. Построй Ми на това място храм. В него ще чувам молитвите и ще давам желаното на всички, които с усърдие и вяра идват тук. Нищо не ще има сила да се противопоставя на властта Ми - било то демон или неизцелима болест, или нещо друго - само да Ме молят благоговейно”. Покорявайки се на това указание на Божията Майка, Лъв донесъл на слепия калчица и вода и му помазал очите. Очите се отворили и слепороденият получил способността да вижда ясно и отчетливо.

Като се възкачил на престола, Лъв наредил да очистят чудния извор от наносната земя и боклука и съградил над него великолепен храм. На изящната външност на сградата напълно съответствало вътрешното му устройство: “сводът на храма бил разкошно украсен със злато, а стените му - с мрамор, така че светлината, влизайки през прозорците и отразявана от свода и от стените, осветявала целия храм подобно на мълния. Самият извор се намирал почти в средата на храма; до него водели двадесет и пет стъпала, изкусно построени от архитекта. Мраморен парапет служел както за цялостна украса, така и за предпазване от падане на слизащите надолу по хлъзгавия път. Широчината на извора достигала до шест стъпки и от всички страни го заобикаляло четириъгълно мраморно водохранилище, направено така, че да е удобно за онези, които си наливат вода. До горната част на извора в мрамора имало кръгла вдлъбнатина, в която най-напред се стичала водата и после вече, през един отвор, се вливала в мраморния басейн. Отгоре, в средата на храма, имало кръгла каменна чаша. А друго водохранилище, продълговато и тясно, се намирало до олтара. Тъкмо от него назначени за тази работа хора наливали свещената и животворяща течност със съд, направен по подобие на лъжица”. Този храм, получил името “Живоприемни Източник”, наистина станал неизчерпаем извор на чудни действия на Божията благодат, по молитвите на усърдната Застъпница на християните - Божията Майка. Чудотворствата, извършени тук, били толкова многобройни, че Православната Църква още през древността установила в петък на Светлата седмица да се чества празник в чест на Божията Майка и като възпоменание за чудесните изцеления край Живоприемния Й Източник. В църковните песнопения се прославят следните чудеса край светия извор: възкресяване на починал, изцеление на безплодна, изцеление на немота и глухота, рак, проказа, възпаление, счупвания, парализи, и въобще се отбелязва, че той “всеки ден излива изцеления” “върху верните - царе, хора от простолюдието, сиромаси, князе, бедни и богати”.

Сто години след основаването на храма “Живоприемни Източник” император Юстиниан получил изцеление от жестока каменна болест, по гласа на Божията Майка, Която в нощно видение го пратила на Своя извор, и съградил тук нов, още по-великолепен храм, и обител за монаси. Този храм не отстъпвал по красота на Влахернския, но впоследствие пострадал от страшно земетресение. Един от могъщите владетели - Василий Македонец, достойно обновил светилището на Лъв и Юстиниан. После храмът бил разрушен до основи при превземането на Цариград от турците. Но и след разрушаването на тяхното царство и на манастира православните не оставили Живоприемния Източник под купчината от развалините му, защото извършващите се от време на време изцеления правели явна целебната му сила даже за самите турци. След няколко години било дадено разрешение над извора да бъде построен малък параклис, и там било поставено турско заптие, за да събира такса от християните в полза на една мюсюлманска болница. През бедствената епоха на Гръцкото въстание се срутил и параклисът, запален от разбойници, и самият извор почти щял да запустее под купчина камъни, но десет значителни изцеления (записани на мраморна плоча край него) възобновили древната му слава; сред изцелените бил и един турски разбойник, който ограбил светилището и после бил парализиран. Най-накрая, през 1830 година ревностният патриарх Константий измолил от султана разрешение да възстанови от руините древната църква и я съградил отново с благолепие, подобаващо на светостта на мястото и на древната му слава. При това били намерени предишните основи на храма, но поради голямата си площ не получили разрешение за плана за построяването на новия и само малката църква над аязмото, тоест над самия извор, стои на предишните си основи. Тя е и главният храм, празнуващ Живоприемни Източник в пасхалния петък, украсен със сив мрамор, с изящни орнаменти на иконостаса и с мозаечен под. Нито една сред съвременните гръцки сгради не може да се сравни с храма на Извора. Когато започнали да копаят земята за основите, намерили в преддверието два древни гроба: единият е на онзи Тетал, който, бидейки болен, предприел пътуване по море, за да търси изцеление от Живоприемния Източник, и умирайки по време на пътуването, заклел близките си, макар и починал, да го занесат до живителните струи и три пъти да облеят тялото му, преди да го предадат на земята. Той възкръснал и после си избрал упокоение приживе и след смъртта в тази обител. Другият гроб бил на жената на придворния велможа магистриса Елена, която по време на земетресение си взела две мозаични икони от светилището и после, като чула таен глас, била принудена да върне църковната собственост. Като се лишила от трите си деца, тя с любов ги предала на Господа и сама пожелала да се успокои с цялото си семейство под сянката на обителта. Тези гробове и сега се намират в преддверието на грама. Чудните обстоятелства при строежа на сегашната църква са зебележителни. Огромен камък паднал върху крака на един от работниците и с големи усилия успели да го измъкнат изпод тежкия товар; но щом го полели със свещена вода от извора, болката веднага преминала и нозете останали напълно невредими. Още двама души паднали от висока стълба по време на строежа на храма, но никой от тях не пострадал, тъй като и двамата били заети с изографисване и каменоделство в полза на църквата. Такова е и досега Божието благословение над святото място, което отдавна привлича към себе си любовта и усърдието на благочестивите християни и дори на мюсюлманите.

Житията на светиите изоблстват от разкази за разнородното участие на Божията Майка във всички обстоятелства на техния живот: Тя е слизала от небесата да помага на хората, изпълнявала е молби на майки да им се родят добри деца, преподавала е правила за свят живот, излекувала е болни, спасявала е от бесове, от огън, от внезапна смърт, дарявала е време за покаяние, проявявала е благоволението Си към каещите се, явявала се е на умиращи. В Чети-Минеите на светителя Димитрий Ростовски и в “Жития на светиите”, съставени от архиепископ Филарет, се разказва за над четиридесет явявания на Божията Майка наяве и насън. Ще приведем само няколко случая на Нейно благодатно участие и застъпничество.

В житието на свети Григорий Неокесарийски (паметта му се чества на 17 ноември) четем, че когато той през 240 г., преди да приеме епископство, се занимавал в уединение с изучаване на догматите на светата вяра и се молел на Бога и на Божията Майка да го научат, Божията Майка, блестяща с небесна светлина, му се явила заедно с апостол Иоан Богослов и наредила на апостола да преподаде на светия изложение на християнската вяра. По-късно свети Григорий предал този Символ на своята Неокесарийска Църква. По него са се учили на вяра Василий Велики и брат му Григорий Нисски; от него се е ръководил Григорий Богослов; той не е обширен, но е пълен с точно учение за трите лица на Божеството. Забележително в това видение е неизменното и на небето смирение на Божията Майка - Тя не изяснила Сама тайните на вярата, не си присвоила званието учителка на Църквата, а поверила това на апостола.

А един случай от живота на преподобни Кириак (9 юни, в житието на свети Кирил Александрийски) показва колко строго пази Тя чистотата на Православната вяра. Той видял насън Небесната Царица заедно с Иоан Кръстител и с Иоан Богослов и Я поканил да влезе в килията му. Но Тя му отказала, като казала: Имаш враг в килията си. Като се събудил, свети Кириак внимателно се огледал наоколо и открил, че такъв враг могли да бъдат само думите на еретика Несторий, намиращи се в една книга, която била при него.

Свети Алексий, Човекът Божий (17 март), стоял 17 години на входа пред църквата, сред просяците, непоглеждан от никого, и Богородица, изобразена на храмовата икона, казала на клисаря: “Въведи в църквата Ми човека Божий, достоен за небесното царство, тъй като молитвата му свободно възлиза като тамян пред Божието лице”.

Сред неизброимото множество благодатни явявания на Божията Майка на Изток специално ще отбележим, за утешение на песнословците на Богородица, тези явявания, с които Тя удостоила Свои певци. Свещенослужителят от Влахернската църква, преподобни Роман (V век, сириец) не се отличавал с умението да пее и да чете, което се изисквало в знаменития храм. Другарите му го обсипвали с насмешки и презрение. В навечерието на Рождество Христово, особено силно осмян от тях, Роман, след края на Богослужението, паднал в горчиви сълзи пред иконата на Божията Майка; като се нахранил със сълзите си, той не хапнал хляб в килията си и заспал. Тогава му се явила Божията Майка, подала му един свитък и с това му предала дарбата да съчинява песни. В деня на Рождество той излязъл на амвона и започнал вдъхновено да пее: Дева днес пресущественнаго рождает (Девицата днес ражда Свръхестествения). Изумен от чудната му дарба, патриархът го ръкоположил за дякон, и след това преподобни Роман написал около хиляда кондака. Паметта му се чества на 1 октомври.

Преподобна Мария Египетска, когато била още неразкаяна грешница, няколко пъти се опитала да влезе в един иерусалимски храм, но всеки път тайнствена сила ѝ пречела да влезе. Поразената Мария проляла сълзи пред иконата на Небесната Царица, намираща се в притвора на храма, обещавайки да се покае - и след това свободно влязла в църквата и целунала Животворящия Кръст Господен. След това, като се върнала при иконата на Божията Майка, тя отново се помолила пред Нея и като чула глас: Отвъд Йордан ще намериш покой, незабавно се отдалечила в пустинята и там чрез молитви и подвизи се извисила до чистотата на небесен ангел.

Ето едно дивно явяване на Небесната Царица, което разкрива майчината Й любов към децата. За него ни съобщава свети Григорий Велики, папа Римски (590-604). “Божият раб Пров ми разказа за сестра си Муза, малко момиче. Една нощ ѝ се явила във видение Пресветата Богородица Приснодева Мария, придружена от също такива малки момичета с бели дрехи. Муза желаела да се присъедини към тях, но не смеела. И Владичицата я попитала: “Желаеш ли да бъдеш заедно с тях и да Ми служиш”. Муза отговорила: “Желая”. И Владичицата ѝ заповядава отсега нататък да не прави нищо детско и лекомислено, да се въздържа от смях и игри, като знае, че на тридесетия ден ще отиде да Й служи и ще се съедини с тези девици. Като се събудила, Муза коренно променила цялото си поведение, изоставила детските лудории и започнала да води строг живот. Родителите ѝ се удивили от тази промяна и попитали за причината ѝ. Муза им разказала как видяла Божията Майка, каква заповед получила от Нея и им съобщила, че в еди-кой си ден ще отиде да Й служи. Минали 25 дни, Муза се разболяла. На 30-ия ден, когато настъпил часът на кончината ѝ, тя видяла Божията Майка да идва при нея със същите момичета. На зова на Божията Майка тя отговорила, свеждайки богоговейно очи, с тих глас: “Идвам, Господарке моя! Идвам, Господарке моя!”. И с тези думи душата ѝ излязла от девственото тяло и се присъединила към лика на светите отроковици. (Паметта на блажената Муза се чества в нашата Църква на 16 май.)

Анна, майката на преподобния изповедник Стефан Нови (28 ноември), преди раждането му, стоейки във Влахернската църква, устремила взора си към иконата на Пречистата Владичица и Й говорила със сълзи като на жива, молейки Я да ѝ дари син, като обещала да го принесе в дар на Бога. След като се молила дълго и проляла много сълзи, Анна задрямала и в дрямката си видяла Пречистата Богородица, сияеща с неописуема красота. Небесната Царица ѝ рекла: Иди си с мир. Ще имаш син по молбата си. И ѝ се родил син, велик ревнител за Божията слава.

Като се явила насън на преподобни Козма (иерусалимец, VIII в.), Божията Майка изразила благоволение за неговата песен “Честнейшую херувим”, признавайки я за най-приятна от всички други. (Обзор песнопевец, 1860, стр. 227).

Два пъти проявила особена милост към преподобни Иоан Дамаскин (сириец, VIII век). Свети Иоан, който силно поразявал - и писмено, и устно - иконоборческата ерес, заради ревността си в това свято дело бил наклеветен от Византийския император Лъв Исаврянин пред емира на Дамаск, където свети Иоан заемал важна длъжност. Емирът, като не проучил въпроса и като повярвал на клеветата, наредил да му отсекат ръката, която уж била писала на Лъв изменнически писма. Отсечената ръка, за назидание на всички, била окачена на пазара. Привечер, когато гневът на дамаскския княз утихнал, свети Иоан ходатайствал пред него чрез свои приятели да му бъде разрешено да прибере окачената за зрелище китка на отсечената си ръка. Князът склонил към ходатайството на своите придворни, Иоанови приятели, и китката на ръката била върната на страдалеца. Когато настъпила нощта, свети Иоан се затворил в молитвената си стая и като прилепил умъртвената китка на ръката си към мястото ѝ, паднал пред икона на Божията Майка, горчиво заридал и с цялата сила на сърдечната си вяра и любов Я молил да изцели ръката му, за защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в лек сън видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи. “Ето, ръката ти сега е здрава - казала Божията Майка на Иоан - не скърби повече”. Иоан се събудил, опипал ръката си и не можел да повярва на собственото си чувство: ръката, както и преди, е цяла; няма и следа от увреждане; и само, сякаш за свидетелство на събитието, там, където била отсечена, е останал малък белег от отсичането. Трогнат от чувство на неизразима признателност към Божията Майка за Нейната милост, Иоан запял: О тебе радуется, Благодатная, всякая твар, поръчал да изковат от сребро китка на ръка и я прикрепил към иконата, от което тя впоследствие получила названието Троеручица (Триръка). Скоро след това Иоан постъпил в обителта на свети Сава, близо до Иерусалим. Строгият старец, на когото той бил поверен за духовно ръководство, му забранил да съчинява собствени духовни песни. Но Божията Майка незабавно се явила насън на стареца и му внушила изобщо да не забранява на Иоан да пише църковни песни, и при това нарекла Иоан Неин извор: Не засипвай Моя извор (паметта на свети Иоан е на 4 декември).

След смъртта на преподобни Иосиф Песнописец (4 април) един от приятелите му имал видение, че небесният свод се разтворил и от него излезли ликовете на светиите и Девица с неизказана красота и слава им наредила да приемат душата на Иосиф, защото е възпял техните деяния и подражавал на живота им.

Покровителството на Божията Майка над християнския род особено ясно било показано във видение в Константинопол около средата на Х век, през царуването на Лъв Премъдри, което получили свети Андрей Юродиви и неговият ученик Епифаний. Ето как се разказва за това в житието на свети Андрей: “Веднъж, по време на извършване на всенощно славословие в храма във Влахерна (където се съхранявала дрехата на Божията Майка заедно с омофора и част от пояса), дойде блаженият Андрей. Тук бил и Епифаний с един от слугите си. По обичая си той стоял, според силите си, понякога до полунощ, а понякога до сутринта. В четвъртия час на нощта блаженият Андрей вижда величествена Жена, идваща от царските двери с внушителна свита, сред която честният Предтеча и Иоан Богослов Я придържали с ръцете си, мнозина светии с бели дрехи вървели пред Нея, а други Я следвали, пеейки химни и духовни песни. Когато Тя се приближила до амвона, преподобният отишъл при Епифаний и го попитал: “Виждаш ли Господарката и Царицата на света?”. “Виждам Я, духовни отче мой” - отговорил онзи. И докато гледали, Тя, като преклонила коленете Си, се молила дълго време, обливайки със сълзи Боговидното Си и пречисто лице. Като завършила молитвата, се приближила до престола, молила се и тук за предстоящия народ. След края на молитвата свалила от Себе Си блестящото подобно на мълния голямо покривало, което носела на пречистата Си глава, и държейки го с голяма тържественост с пречистите Си ръце, го разпростряла над всички намиращи се там хора. Светите Андрей и Епифаний дълго време гледали това разпростряно над народа покривало и блестящата, подобно на мълния, Господня слава. Докато Пресвета Богородица била там, се виждало и покривалото. А след заминаването Й и то станало невидимо. Но, като го взела със Себе Си, Тя оставила благодат на онези, които били там. Като чули за това чудо, жителите на Цариград се изпълнили с радост и надежда. А Руската църква още от основаването си учредила празник за възпоменание на Покрова на Пресвета Богородица и досега пее благоговейно: “Девата днес предстои в храма и с ликовете на светиите невидимо се моли за нас на Бога”.

В същото житие на свети Андрей се казва, че душата му още приживе била развеждана из небесния рай. Там той видял пресветъл мъж, който му казал: “Искаш да видиш Пресветата Царица на Небесните сили. Няма Я тук. Отиде в многобедствения свят да помага на хората и да утешава скърбящите”.

За преподобни Нифонт (23 декември), който впоследствие станал Кипърски епископ, Небесната Царица била особена помощница и застъпница. На младини, след няколко години грешен живот, той накрая започнал пламенно да се моли пред една икона на Божията Майка и Нейното изображение му се сторило светло и усмихващо се. Но веднъж, отивайки на църква, осъдил мислено някакъв престъпник - и видял лика на Богородица на същата икона суров и отвръщащ се от него. Като осъзнал вината си, Нифонт започнал да се моли и да плаче и видял лика Й кротък и ласкав, като преди. Подобно на Андрей Юродиви, той видял веднъж Пречистата Богородица в църквата заедно с апостолите и с множество светии, протегнала ръце към Бога и молеща се за спасението на всички. Веднъж, докато изваждал вода, паднал в кладенеца и летейки надолу, извикал: Владичице, помогни ми! и веднага се видял изправен на крака, без ни най-малко да е пострадал.

Милостивата Владичица се явила и на иконома Теофил (23 юни), който се отрекъл от Христа и после 40 дни се каел в пост и плач, в затворена църква му наредила да изповяда греха си и да не се съмнява в Божието милосърдие. След като изпълнил заповедта Й, той, по Нейното ходатайство, бил чудесно опростен от Бога.

През ХII век Божията Майка се явила насън на Иоан Кукузел (българин), известен атонски певец, който особено много обичал да пее акатист пред Нейната икона, и му рекла: Радвай се, Иоане, чедо Мое! Пей, няма да те изоставя, и му дала една жълтица. Така явно Небесната Царица е обикнала Своите певци заради тяхната жива и действена любов към Нея.

Щедро изливайки върху вярващите даровете на Своята благост, Пресвета Богородица станала непобедима защитничка и на цялото Византийско православно царство от нападащите го врагове. През 626 година, при император Ираклий, военачалникът на персийския цар Хозрой Сервар нахлул в пределите на империята и като опустошителна буря, неспиран от никого, достигнал до Халкидон, разрушавайки по пътя си градовете и умъртвявайки жителите им. За голямо нещастие скитският каган също се устремил към Константинопол и покрил Черно море с ладиите си. Но докато градоначалникът укрепвал стените на града, “патриарх Сергий - казва древният разказвач, - като взе свещени икони на Божията Майка, обходи с тях стените, приготвяйки за града безопасност, а за враговете - страх, гибел и бягство”. Като слезли на брега, скитите направили щурм на мястото, където се намирал храмът “Живоприемни Източник”. Но “Всеначалничката и Защитничката на християните, най-бързата Помощничка на призоваващите Я, чрез отбрани воини унищожи множество скити и в същото време им показа, че това поражение служи като залог за пълната гибел, заплашваща враговете”. И когато каганът напълнил залива на Златния Рог с ладии и се опитал посредством сухопътна войска да разруши стените на града, нападението по суша било отразено, а в морето враговете, които нападнали града в района на Влахернския храм, били потопени заедно с ладиите си от буря. “Морските вълни - казва сказанието - се издигаха като планини и морето свирепстваше и бушуваше като див звяр, нападаше с ярост враговете на Божията Майка и немилосърдно ги поглъщаше”. Радостта и силата, пробудили се в народа, и страхът, обзел враговете, били толкова големи, че дори децата и жените ги нападнали и ги преследвали чак до лагера им. А когато слънцето се скрило и настъпила нощта, варварите предали на огън всичките си машини, докарани от тях с колесници за разрушаване на градските стени. След това скитският каган и персийският военачалник отстъпили с безчестие и с големи загуби.

Тридесет и шест години след първото избавление, при императорите Константин IV Погонат и Лъв Исаврянин (VIII век), по застъпничеството на Пресвета Богородица Константинопол повторно бил спасен от агаряните. Враговете се приближили с голям флот до Константинопол и седем години опустошавали околностите на столицата, като всеки път се завръщали в родината си с огромни загуби. Накрая решили да обсадят града. Православният народ, като взел пречестното дърво на Кръста Господен и света икона на Пречистата Дева, обходил стените и със сълзи молил Бога за помилване. Агаряните отделили част от войската си за покоряване на България, но този отряд бил разбит и се върнал с големи загуби към Константинопол. Тук агарянските кораби, притиснати на тясно място, край Состенийското пристанище, отчасти били разбити от силна буря, а отчасти били запалени от гърците. Останалите кораби, опитвайки се да влязат в Егейско море, били посрещнати от ужасна градушка и също потънали, така че от 1800-те кораба, които дошли отначало в Цариград, оцелели само десет.

При император Михаил III, през 866 година, Константинопол за трети път бил запазен чрез силата на Небесната Царица от агаряните и от руските витязи Асколд и Дир. Светата Църква си спомня за тази трикратна помощ на Божията Майка към вярващите в съботата на петата седмица от Великия пост, като извършва след утринното Богослужение “акатистно” или неседално пеене, което православните трябва да слушат стоешком^[5] . Това акатистно пеене, съставено от най-възвишени похвали за Божията Майка, започва със стихира, известена на всеки православен: “На Тебе, Богородице, поборницата - воевода, ние, Твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да Ти пеем: “Радвай се, Невесто неневестна!”. Древният писател, разказал историята на чудесното избавление на Константинопол, се обръща към Божията Майка с такава възхвала: “Владичице Богородице! Имайки по природа човеколюбие, Ти не преставаш да се грижиш за нас; но като обща, чедолюбива и състрадателна Майка на всички християни, изливаш върху нас Твоите благодеяния, като ни спасяваш, покриваш, предпазваш и освобождаваш от опасности и ни избавяш от изкушения. Благодарим ти, превъзнасяме Твоите милости, възвестяваме благодеянията Ти, възпяваме тържествено Твоите чудеса, прославяме Твоята грижа, величаем Твоя промисъл, песнословим Твоето застъпничество, почитаме Божествената Ти помощ, славословим Твоето милосърдие”.

И през следващите векове православните гърци приписвали успехите на своето оръжие на застъпничеството на Божията Майка. Император Иоан Цимисхи се връщал в Константинопол, след като бил удържал победа над скитите. Патриархът и народът излезли да го посрещнат, като приготвили за тържественото влизане на победителя в столицата колесница, впрегната с четири коня. Но императорът поставил на колесницата икона на Божията Майка и сам я съпровождал до главния площад, където бил извършен благодарствен молебен. По същия начин и император Иоан Комнин, след друга победа над скитите, като се връщал в столицата, поставил на великолепна колесница икона на Божията Майка, велможи управлявали конете, а самият победител носел кръст. След пристигането в храма “Света София” било принесено благодарение на Бога.

По волята на Този, Който “положи времената и годините в Своя власт” и Който “умъртвява и оживотворява, сваля в ада и издига от него, докарва бедност и дава богатство, смирява и въздига”, православната Византийска империя паднала под ударите на мюсюлманите. Но по милосърдното застъпничество на Пресвета Богородица земният Й жребий - Светата Атонска гора, която принадлежала на Византийската империя, останала и досега остава непревзимаема крепост на православието на Изток. Света Гора е населена само с православни монаси, които понастоящем (1904 г. - б. пр.) са над 10 000. “Историята на Атон - казва Муравьов - е сякаш летопис на живота на земята на Пречистата Дева след Нейното свято успение. На всяка крачка, във всеки манастир има Нейна чудотворна икона и някакво предание за видимото Й застъпничество”. Наглеждайки с майчина любов Света Гора, Божията Майка в някои случаи се е явявала и се явява на помощ на искащите Нейното застъпничество. А в други случаи е давала вразумителни за всички знамения от Божествения Си лик, изобразен върху свети икони.

В Хилендарския манастир се съхранява светата икона на Божията Майка Троеручица, според преданието - същата, пред която се е молил и се е изцелил свети Иоан Дамаскин. След като тази света икона била донесена в манастира, я поставили в олтара. Не е известно точно след колко време се случило следното събитие: в Хилендар починал игуменът. Изборът на нов игумен породил силни смутове и несъгласия в братството. Но Божията Майка Сама се намесила в спорния въпрос и го решила мирно. Като се събрали в храма за утреня, братята видели иконата Троеручица не на нейното, а на игуменското място. Занесли я в олтара - и на следващия ден пак я намерили на мястото на предстоятеля. Поставили я отново в олтара, запечатали вратите на църквата - и на третия ден иконата за трети път била на мястото на игумена. Тогава разбрали, че Сама Божията Майка желае да заеме това място чрез иконата Си. И оттогава там повече не се избира игумен, а има само заместник.

В чудесата, споменът за които и досега живее в благочестивите манастири на Света Гора, Пресвета Богородица се оказва ту Защитница и Помощница против коварни замисли на външни врагове, ту грижовна Попечителка за задоволяване на житейските нужди и за благоустрояване на монашеския живот.

Иверският манастир е задължен на застъпничеството на Приснодевата за спасението си от нашествието на врагове. Персийци под предводителството на Амира акостирали с петнадесет кораба на Света Гора и обградили Иверския манастир. Уплашените монаси взели от храмовете свещените съсъди и светата Иверска икона и се укрили в една здрава кула. А враговете нахлули в манастира, опустошили го, завързали с дебели въжета колоните на съборната църква и се мъчели да ги разрушат, а заедно с тях - и целия храм, макар и да не успявали да направят това. Като гледали това, монасите от дълбините на сърцето си викали към Пречистата Дева и Всесилната Владичица не отхвърлила молбата им. По Нейна заповед внезапно се развилняла силна буря, от която всички персийски кораби и войниците, които били на тях, потънали в морската бездна. Останал жив само военачалникът. Като видял гибелта на своите воини и кораби, той се разкаял за дързостта си и помолил монасите да помолят истинския Бог да го избави от гибел и им дарил множество злато и сребро за построяване на нови стени около манастира, които били издигнати много по-високо от предишните.

Веднъж, преди много векове, шайки разбойници се приближили до Света Гора с намерението, на разсъмване, веднага щом отворят портите на един от най-големите манастири - Ватопедския, да нахълтат вътре, да избият монасите и да разграбят манастирското богатство. Като слезли привечер на брега, пиратите се скрили в храстите около манастира. Но Пазителката на цяла Света Гора Пресветата Дева Богородица не позволила варварският замисъл на безбожниците да бъде изпълнен. На следващия ден, след края на утренята, когато всички братя се разотишли по килиите си за кратък отдих, игуменът на манастира, като останал в църквата, се заел с извършването на утринното си правило; и внезапно чува глас от една икона на Пресвета Богородица: “не отваряйте днес портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците”. Смутеният игумен устремил очите си към иконата на Божията Майка, от която се чул този глас, и му се открило поразително чудо: видял, че ликът на Божията Майка, както и ликът на държания от Нея Младенец Иисус, се оживили. Като протегнал десницата Си и като закрил с нея устата на Божествената Си Майка, Предвечният Младенец обърнал към Нея лицето Си и рекъл: “Не, Майко Моя, не им казвай това. Нека да бъдат наказани!”. Но Божията Майка, опитвайки се да отмести с ръката Си ръчичката на Своя Син и Господ и извръщайки лицето Си от Него надясно, отново произнесла двукратно същите думи: “Не отваряйте днес портите на манастира, а се качете на манастирските стени и прогонете разбойниците”. Поразен и ужасен от това чудо, игуменът веднага събрал всички братя, разказал им за случилото се и им предал думите на Божията Майка към него и думите на Господ Иисус, произнесени към нея; и всички с крайно изумление забелязали, че лицата на Божията Майка и на Господ Иисус и въобще очертанието на тази икона напълно са променили предишния си вид - ликът на младенеца Иисус бил приел страшен вид. С чувства на жива признателност те прославили застъпничеството и грижата на Пресвета Богородица за тях и милуващия ги заради Нея Господ. След това се качили на манастирските стени и с наличните в манастира оръжия отблъснали нападението на разбойническата шайка.

В тежко за Източната империя време, когато Рим, възползвайки се от безсилието на византийските императори, се стараел да подчини светата Църква под властта си, един старец се подвизавал уединено близо до Зографския манастир. Веднъж, когато в старческите уста звучал поздравът към Пресветата Дева: “Радвай се”, внезапно чул и от Нейната икона думите: “Радвай се и ти, старче Божий!”. Старецът се разтреперил от уплаха. “Не бой се - кротко продължил Богомайчиният глас от иконата, - а по-бързо иди в манастира и съобщи на братята и на игумена, че Моите и на Сина Ми врагове са вече близо. Който е слаб духом, нека се скрие, докато премине изкушението. Но онези, които желаят страдалчески венци, нека да останат. Побързай!”. Послушен на волята и гласа на Пренепорочната Владичица, старецът в същия миг напуска келията и с колкото сили има, бяга към манастира, за да даде на братята възможност и време всеки от тях да се събере духом и да помисли за предстоящата опасност. Но едва престъпил прага на манастира, старецът видял, че иконата на Божията Майка, пред която току-що чел акатиста и чул гласа, и която била останала в келията, вече е при портите на манастира. Паднал пред нея умилен и с голямо благоговение и заедно с нея се явил при игумена. Вестта за близката опасност силно разтревожила братята. Слабите от тях, без да се бавят, се скрили в планината, а двадесет и шест души останали в манастира и се затворили в кулата в очакване на враговете. Латинците не се забавили. Отначало с цялата сила на западното си красноречие те убеждавали монасите да отворят портата на манастира и да признаят папата за глава на вселенската Църква, като обещавали неговата милост и купища от злато “А кой ви е казал, че вашият папа е главата на Църквата - попитали от кулата монасите. - При нас Глава на Църквата е Христос! По-скоро ще умрем, отколкото да позволим светостта на това място да бъде осквернена от вашето насилие. Няма да отворим манастира. Махайте се оттук!” - “Тогава умрете!” - закрещели неистово пришълците и като натрупали около кулата сухи съчки, я подпалили. Огънят се разгорял и пламъците се издигали високо във въздуха. Но монасите не загубили присъствие на духа. Благославяйки Господа, с молитва за враговете си, те в мир Му предали чистите си души; това станало на 10 октомври 1276 г. В Зографския поменик и в Българския месецослов са посочени и самите имена на тези страдалци. Иконата, от която старецът чул гласа на Божията Майка, Която предупредила зографските монаси за приближаването на враговете, останала в кулата. Но впоследствие я намерили неповредена под развалините и пепелта на пожарището.

Пресвета Богородица се явила на великия старец Атанасий, основателя на Великата Лавра, като нежна Грижовница за житейските нужди на монасите на Света Гора. Една година в Лаврата настанал такъв глад, че братята на свети Атанасий, като не понесли постигналото ги изкушение, един по един се разотишли. Колкото и силен да бил в подвизите, колкото и твърд да бил в духа на търпението, гладът все пак надвил и него. Твърдостта на духа му се разколебала. Той решил да напусне Лаврата и да отиде на друго място. На сутринта светецът унило и със смутено разположение на духа вървял по пътя към Карея. Вървял два часа; накрая се уморил и тъкмо искал да поседне, когато някаква Жена с небесносиня, сякаш по-лека от въздуха, мантия се появила насреща му. Свети Атанасий се смутил и не вярвайки на собствените си очи, се прекръстил. “Откъде ли се е взела тук тази жена? - попитал се той. - Достъпът на жени до тук е забранен”. Удивлявайки се на видението, светецът тръгнал срещу Явилата се. “Къде отиваш, старче?” - скромно го попитала Тя, когато се срещнали. Свети Атанасий, като Я огледал, с неволно чувство на уважение, свел поглед надолу. Скромността на облеклото, тихият девствен взор, трогателният глас - всичко показвало, че Явилата се не е обикновена жена. “Коя си Ти и как си дошла тук? - попитал Я старецът. - И за какво Ти е да знаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах. Какво повече искаш да знаеш?”. “Щом си монах - отговорила Непознатата, - трябва да отговаряш по по-друг начин, в сравнение с обикновените хора, и да бъдеш простодушен, доверчив и скромен. Желая да знам къде отиваш; знам за скръбта ти и за всичко, което става с теб. Мога да ти помогна, но преди това искам да чуя - къде отиваш?”. Удивен от думите на тайнствената Жена, старецът Й разказал за бедата си. “И не си понесъл това? - възразила Явилата се. - Заради парче хляб изоставяш обител, която трябва да бъде славна от рода в род? Това в духа на монашеството ли е? А къде е вярата ти? Върни се - продължила Тя, - Аз ще ти помогна. Всичко ще ти бъде дарено в изобилие, само не напускай твоята обител, която ще се прослави и ще заеме първо място между всички възникнали тук манастири”. “Но Коя си Ти?” - попитал Атанасий. “Тази - отговорила Тя, - на Чието име ти посвещаваш Твоята обител, на Която поверяваш съдбата ѝ и съдбата на твоето собствено спасение. Аз съм Майката на твоя Господ”. Свети Атанасий Я погледнал недоверчиво и със съмнение и после рекъл: “Боя се да повярвам, защото и врагът се преобразява в ангел на светлината. С какво ще ме убедиш в истинността на думите Си?” - добавил старецът. “Виждаш ли този камък? - отговорила Явилата се. - Удари по него с жезъла си и тогава ще разбереш Кой говори с теб! Знай, че отсега нататък оставам завинаги Икономка на твоята Лавра”. Атанасий ударил по камъка. От камъка се чул гръм като от мълния и от неговата пукнатина потекъл обилен извор, и се понесъл надолу чак до морето. Поразен от това чудо, светецът се обърнал, за да се хвърли в нозете на Божествената Жена, но Нея вече Я нямало. Тя мигновено се скрила от удивения му поглед. Като се върнал в Лаврата, той намерил празните съдове и складове изпълнени с всичко потребно. А онзи извор и досега целебно и обилно струи в пустинната гора. От едната страна на извора към скалата е пристроена неголяма каменна църква “Живоприемен Източник на Божията Майка.

Манастирите “Ватопед” и “Пантократор” и досега пазят спомена за увеличаването на елея по милостта на Божията Майка; Иверският - за увеличаването на брашното, виното и елея, по ходатайството на Същата постоянна Застъпница.

Във всички манастири на Света Гора има благоговейно чествани икони на Пресвета Богородица, но особено се почита иконата, наречена Достойно ест по повод на следния случай. Недалеч от Карея, на полегато място, между монашеските колиби се намира една келия с неголяма църква “Успение Богородично”. В тази келия живял един иеромонах с послушника си. Случило се така, че старецът, като пожелал да изслуша всенощното бдение срещу неделния ден в Карейския храм, тръгнал натам, а благочестивият ученик, като получил от него заповед да извърши службата у дома, останал да пази келията. Когато настъпила нощта, внезапно чул почукване на вратата на келията и като отворил, видял непознат монах и го приел приветливо и с уважение. Когато настъпило времето за извършване на службата, и двамата започнали със страх и благоговение да отправят към Господа Бога молитвени песнопения; нощната служба вървяла по реда си. Като завършили канона, те застанали пред иконата на Божията Майка и започнали да възпяват По-почитаната от херувимите и По-славната от серафимите. Монахът домакин, изпълнен със сърдечно благоговение към Всевъзпяваната, пеел обичайната древна песен на свети Козма, епископ Маюмски: “Честнейшую херувим”, и така нататък до края. Но дивният му гост, като поставил друго начало на умилителния химн, запял с ангелския си глас така: “Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог” - и към това добавил: “По-почитана от херувимите”, и така нататък. “Чудно! - възкликнал братът, трогнат от новата песен и заедно с това удивен от чувания за първи път напев - чудно! Но ние пеем само “Честнейшую”, а такава песен: “Достойно ест”, досега не сме чували нито ние, нито предците ни. Впрочем - казал той на дивния непознат, - моля те, напиши ми тази песен, за да мога и аз да величая Богородица по този начин”. “Добре - отговорил непознатият. - Дай ми хартия и мастило и ще ти напиша песента за спомен”. “Прости, брате! - казал с дух на смирение и простота монахът. Ние рядко се нуждаем от хартия и мастило и затова сега нямаме нито едното, нито другото”. “Тогава ми донеси една каменна плоча”, - продължил явилият се. Когато монахът му подал плочата, непознатият започнал да пише с пръста си върху нея цялата спомената Богородична песен. Като написал върху камъка четливо и ясно всички думи на песента, той го подал на монаха и казал: “Отсега нататък завинаги пейте така и вие, и всички православни християни” - и мигновено станал невидим. Той бил Архангел Гавриил. Радостен трепет обзел смирения монах при вида на чудесно изписаната каменна плоча. Като препрочел няколко пъти думите на свещената песен, той ги научил наизуст и на разсъмване новата песен звучала в устата на благочестивия отшелник. Като се върнал у дома, старецът бил поразен от новата песен и попитал послушника си откъде се е научил да пее така. Тогава той разказал на стареца всичко, което се случило, показал му и самата плоча с чудесния надпис. Старецът внимателно изслушал необикновения разказ на ученика си за явяването на непознатия посетител в келията, дълго и с изумление разглеждал изписаната от Архангела плоча и няколко пъти препрочитал чудесните букви. После и двамата взели камъка, показали го на събора на старците и ги известили за подробностите на чудното събитие. Тогава всички с едни уста и с едно сърце прославили Господа и Пречистата Му Майка и изпели новата песен. Оттогава ангелската песен “Достойно ест” влязла в обща употреба в Православната Църква, а иконата, пред която тя била изпята от Архангела, била пренесена в съборния карейски храм, където е и досега в олтара на горното място. Каменната плоча, върху която била написана ангелската песен, била занесена в Константинопол на патриарха и на царя с доклад за случилото се. В памет на това чудесно събитие келията и досега е известна на Света Гора с името “Достойно ест”, а самото събитие се чества и се празнува на Атон на 11 юни^[6].