Пс. 44:18
Подобно на православна Гърция, и Русия в различно време е получавала очевидното застъпничество на Небесната Ходатайка на християнския род.Почти в самото начало на Руската държава Царицата на небето и земята чудесно изпратила Своя икона в Киево-Печерската обител, сякаш като благословение за просветилото се от християнската вяра цяло наше отечество. Споменът за много други чудни събития е записан в летописите на историята, увековечен е чрез построяване на свети храмове и манастири и чрез учредяване на литийни шествия.
Подробният разказ за благодатния покров на Божията Майка над Русия би изисквал цяла книга. Тук само накратко ще посочим най-важните случаи на очевидно застъпничество на Небесната Царица и на Нейни чудесни явявания на наши сънародници - князе, светители, воини, монаси, пастири и бедни хора.
През 1155 г. синът на великия княз Юрий Долгорукий, княз Андрей Боголюбски, тръгнал от Киевска към Суздалска област, където бил роден и възпитан. Взел със себе си икона на Божията Майка, донесена от Константинопол. На 10 версти от Владимир княжеските коне, които возели светата икона, внезапно се спрели и не искали да продължат напред. Впрегнали други коне, но и те останали като заковани. По време на нощна молитва (на 18 юли) Божията Майка се явила на княз Андрей и му съобщила, че Нейната икона трябва да бъде във Владимир. Благоверният княз наредил да изобразят Благодатната във вида, в който Тя му се явила, а на мястото на видението наредил да бъде построен манастир. Това място получило от него името Боголюбово, като ознаменувано със знамение на небесна любов. Скоро след това той станал велик княз на Северна Русия и обявил Владимир за столица. Князът бил удостоен с мъченическа кончина и е причислен към лика на светиите. Нетленните му мощи са открити през 1702 година (паметта му се чества на 30 юни).
Около 1160 година монахът от Киево-Печерския манастир Еразъм употребил всичките си средства за украсяване на Печерската църква, а после, по внушение на духа на злобата, започнал да тъгува за това. В тъгата си се разболял тежко и седем дни лежал, без да проговори. На осмия ден внезапно станал и разказал на братята: “Видях Пречистата Богородица със Сина Си Христос Бог на ръце и Тя ми каза: “Еразме, понеже ти украси църквата Ми с икони, и Аз ще те украся в царството на Моя Син. Стани, покай се, облечи се в ангелския образ, а на третия ден ще те взема при Мен, понеже ти възлюби благолепието на дома Ми”. Еразъм станал, изпълнил това, което му било заповядано, и на третия ден починал (24 февруари).
През 1170 година Велики Новгород бил подложен на страшно нападение от страна на суздалци и на техните многобройни съюзници. Но новгородци имали защитник - архиепископ Иоан, който се молел ден и нощ (паметта му е на 7 септември). На третата нощ чува глас: “Иди, вземи иконата на Божията Майка, занеси я на градската стена и ще видиш спасението”. С настъпването на нощта архиепископът изпратил архидякона си заедно с няколко духовници за иконата, но тя не помръднала от мястото си. Тогава светителят отишъл сам заедно с цялото духовенство, отслужил молебен, паднал на колене пред светата икона и плачейки и ридаейки, се помолил: “О, Пречиста Майко, упование наше! Ние, грешните, Ти се молим със сълзи - не ни предавай!”. С тези думи той я взел на ръце; изглеждало, че тя тръгнала от само себе си. Народът само възкликвал с умиление: “Господи, помилуй!”. Иконата била пренесена на градската стена. Обсаждащите изстреляли цял облак стрели към града и към молещите се. Една стрела улучила иконата и иконата се обърнала към града. Сълзи потекли от очите на Божията Майка и падали върху фелона на светителя; те били Знамение за Нейните молитви и плач пред Нейния Син и Бог. Суздалци внезапно били обзети от страх и в суматоха се избивали един друг. Новгородци стремително ги нападнали и им нанесли тежко поражение. Новгородци отдали спасението си на застъпничеството на Пресвета Богородица и светителят учредил празника на Нейното честно Знамение, който цяла Русия и досега чества на 27 ноември. Владичицата се явила на същия светител, когато строял храм (1185 г.), и му обещала да дари средства за построяването на храма, стига само хората да се молят с вяра. И на следващия ден неизвестно от кого били изпратени торби със злато и сребро.
Около 1212 година дъщерята на княза мъченик Михаил Черниговски, Евфросиния, била дадена на родителите си след явяване и обещание на Пресветата Богородица. Навършила пълнолетие и вече сгодена за суздалския княз Мина, тя се молила със сълзи на Божията Майка да запази девството ѝ. Небесната Царица ѝ се явила, като ѝ заповядала да послуша родителите си и да отиде в Суздал, без ни най-малко да се съмнява. И действително, княгинята още не била пристигнала в Суздал, когато годеникът ѝ починал, а тя била постригана в суздалския манастир “Полагане ризата на Пресвета Богородица”, където после станала и игумения (25 септември).
През 1238 година, по време на настъплението на Батий към Смоленск благородният воин на смоленския княз и благочестив подвижник Меркурий чул глас от чудотворната икона на Божията Майка Одигитрия, който му заповядал да излезе на единоборство против татарския вожд - великан, който всявал страх сред княжеските полкове. Меркурий влязъл в двубой с него и го победил, и след това сам приел венец на мъченик (24 ноември).
Около 1240-1261 г., когато почаевските монаси живеели още в пещери, един от тях, като се качил на върха на планината, видял Божията Майка, стояща на една скала, в огнен вид. Същото явление видял и жителят на с. Почаев Иоан Босий, който пасял наблизо стадо овце. Когато овчарят изтичал при монасите да им разкаже за видението си, чул и от тях, че Пресветата Дева се е явила в огнен стълб. И на мястото на скалата, където била стояла Тя, се била отпечатала следа от дясното Й ходило, и от камъка започнала да извира вода, която оттогава нито намалява в тази стъпка, нито прелива.
През 1299 година Киевският митрополит Максим бил принуден от татарите да търси ново място за катедрата си. В недоумението си той проливал топли молитви пред Божията Майка да му посочи Божията воля. И добрата Майка на страдащите успокоила светителя, като му се явила. Една икона, съвременна на светителя, го изобразява да приема омофор от ръцете на Божията Майка. Това бил знак на небесно благословение за пренасяне на митрополията от Киев във Владимир заради татарското робство (6 декември).
Около 1360 г. преп. Лазар Мурмански, когато се молел край Онежкото езеро пред висяща във въздуха икона на Владичицата, чул глас от иконата: “Ще погледна милостиво смирените раби и това място. Заповядвам ти: съгради на това място църква, посветена на Успение Богородично” - и иконата се спуснала в ръцете му. Друг път на същото място преподобният Лазар видял светолепна Жена, в неизказана светлина, като сияещо злато. Тя благословила мястото, където сега се намира църквата “Успение Богородично”. Сам преподобният разказал всичко това в предсмъртното си завещание (8 март).
През 1380 година хан Мамай (от Златната орда) се опълчил срещу Русия и заплашвал подобно на бурен поток да покрие с пълчищата си цялата руска земя. Насреща му излязъл великият княз Димитрий Иоанович с отбрана многобройна войска. Присъединилите се към великия княз по пътя донски казаци донесли икона на Успение на Пресвета Богородица. По време на знаменитата Куликовска битка, проведена в деня на Рождество Богородично, тази икона се намирала в стана на православните воини, за да им помага против враговете. Като удържал чрез силата и застъпничеството на Небесната Царица блестяща победа над татарите, великият княз донесъл чудотворната Й икона в своята столица; а благочестивата съпруга на Димитрий Донски - Евдокия, желаейки да увековечи деня на Куликовската битка и да изрази благодарността си към Божията Майка, решила да съгради храм, посветен на Рождество на Пресвета Богородица. През 1399 година на мястото на древната църква “Възкресение на Лазар” тя построила каменна, в чест на Рождество на Пресвета Богородица, близо до двореца си. Летописецът нарича тази църква чудна и казва, че подобна на нея имало само във Владимир. Сам Димитрий Иоанович, приписвайки победата си над Мамай на застъпничеството на Божията Майка, решил да построи манастир, посветен на Божията Майка, и поискал съдействие от преподобния Сергий. Свети Сергий намерил за тази цел място край река Дубенка, построил храм в чест на Успение на Пресвета Богородица и поверил игуменството на ученика си Леонтий. Така бил основан Строминският манастир.
През 1383 година, скоро след чудесното явяване на Тихвинската икона, благоговейният свещенослужител Георги бил изпратен да оповести по околните селища деня на освещаването на църквата в памет на явяването на иконата и да заповяда пост. На обратния път внезапно видял Пречистата Божия Майка, сияеща с неизказана светлина, седнала на ствола на един повален бор. Пред Нея стоял светителят Николай. Небесната Царица благоволила да каже върху новопостроената църква да бъде поставен дървен кръст, а не железен. Когато не повярвали на думата на свещенослужителя, внезапно силна буря свалила от църквата майстора заедно с железния кръст, без никаква вреда. След това бил поставен дървен кръст, а на мястото на явяването на Божията Майка бил съграден молитвен храм, посветен на светителя Николай (26 юни).
Около 1385 г. преподобни Сергий Радонежки четял акатист пред икона на Божията Майка и помолил Небесната Царица да погледне милостиво към обителта му. Като завършил, той казал на ученика си Михей: “Бодърствай, чедо! Ще имаме чудно посещение”. Едва произнесъл тези думи, когато бил чут глас: Пречистата идва. Той побързал да излезе от килията в преддверието и го осияла голяма светлина, по-ярка от слънчевата. Видял Божията Майка, съпровождана от апостолите Иоан и Петър. Сергий паднал на земята. Добрата Майка го докоснала и рекла: “Не бой се, избраниче Мой! Молитвата ти за учениците ти и за това място е чута. По твое време и след теб Аз ще бъда неотлъчно в обителта ти и ще я покривам”. След като казала това, Тя станала невидима. Светият, като дошъл на себе си, намерил ученика си полумъртъв от страх и го повдигнал. “Кажи, отче - попитал дошлият малко на себе си Михей, - какво беше това чудно видение? Душата ми едва не изскочи от тялото”. Но Сергий не можел още да говори, само лицето му сияело радостно. След няколко минути наредил да повикат двама благоговейни братя и им разказал какво се било случило. Всички заедно отслужили молебен на Божията Майка; а светият прекарал цялата нощ без сън, размишлявайки за небесната милост. Това се случило през Рождественския пост, в петък.
През 1388 г. благоговейният племенник на свети Сергий, Теодор, светител Ростовски, по време на молитва бил удостоен с тайнствено видение, вследствие на което основал в Ростов манастир в чест на Рождество Богородично и нарисувал Нейна икона в памет на видението (28 ноември).
Около 1394 година преподобният Кирил, живеейки в старото Симоново, се молел на Пречистата да му посочи пътя на спасението. Имал навика късно вечерта да чете акатист на Божията Майка. През една такава нощ, когато се молел и четял акатист пред Нейната икона и когато стигнал до мястото: “като видяхме странното рождество, да се отдалечим от света” - внезапно чул глас, който му казал: “Кириле! Иди на Белоозеро! Там съм ти приготвила място, на което можеш да се спасиш”. И заедно с това цялата му килия се озарила. Той отворил прозорчето и видял голяма светлина, сияеща на север към Белоозеро. Прекарал цялата нощ в радост от този глас и видение и тази нощ станала за него светъл ден. След известно време отишъл със същата икона на Божията Майка на Белоозеро и видял мястото, което във видението било определено за негово пребиваване, и паднал с благодарна душа пред Пречистата. През 1397 година построил храм в чест на Успение на Пресвета Богородица. И досега Смоленската икона на Божията Майка, с която преподобният дошъл на Белоозеро, е цяла (9 юни).
През 1395 година Тамерлан навлязъл в земите на Русия, предизвикал в нея смут и навсякъде всявал ужас. Насочвайки се към Москва, влязъл в Рязанското княжество и се приближил до бреговете на Дон. При всеобщо униние на руснаците, които очаквали завръщането на времената на Батий, великият княз Василий Димитриевич повел войските си, за да отблъсне силния неприятел, и спрял край Коломна, на брега на Ока. Междувременно московчани, уплашени от слуха за несметната сила и свирепостта на Тамерлан, се молели усърдно за избавянето им от нашествието на другоплеменниците, проливали сълзи пред олтарите и постели. В храмовете непрестанно се отправяли молитви за княза и за войнството. Митрополитът почти не излизал от църквата: ту поучавал останалите в Москва, ту извършвал молебени за отиващите да пролеят кръвта си за вярата и отечеството. И великият княз, като не се надявал на своите сили, прибягнал към всесилната помощ на Пресвета Богородица и написал от Коломна писмо до митрополит Киприан да изпрати духовници във Владимир за иконата на Божията Майка, донесена тук от Киев от Андрей Боголюбски. На 15 август изпратените от митрополита във Владимир духовници приели в ръцете си скъпоценната светиня. Пренасянето на тази чудотворна икона от Владимир в Москва било умилителна гледка. Народът в безбройно множество, от двете страни на пътя, прекланяйки колене, с вопъл и сълзи зовял: “Майко Божия! Спаси руската земя”. В това безбройно множество народ било невъзможно да бъде видян човек - казва летописецът, - който да не плачел и да не отправял с надежда моления към Пресветата Владичица. Митрополитът, епископите и цялото духовенство в пълно богослужебно облекло, с кръстове и кадилници, съпроводени от великокняжеското семейство и болярите, тържествено посрещнали светинята извън града и като я поставили в съборния храм “Успение на Пресвета Богородица”, с радостно предчувствие благодарили на Бога, Който чрез светата икона им дарил залог за мир и укрепване. И Божията Майка спасила руската земя. Съвременници казват, че в същия ден и час, когато жителите на Москва посрещнали иконата на Божията Майка, Тамерлан се отказал от намерението си да завладее Москва. Видял насън - пишат летописци - голяма планина, от чийто връх идвали много светители със златни жезли, и над тях във въздуха - величествена и благолепна Жена, с десетки хиляди мълниевидни воини и всички те се насочили към Тамерлан. Завоевателят се разтреперил, събудил се и като свикал велможите си, ги попитал за смисъла на своето съновидение. “Величествената Жена - отговорили най-мъдрите измежду тях - е Майката на Иисус Христос, Застъпницата на християните”. “Значи, няма да можем да ги победим” - казал монголският хан и наредил на полковете си да напуснат пределите на Русия. В Москва приели с неизразима радост вестта за отдалечаването на Тамерлан. Изповядвайки Божията милост, всички възкликвали: “Не военачалниците ни го прогониха, не войските ни го уплашиха, а невидима сила го изпълни със страх и трепет. Гонен от Божия гняв, той се отдалечи от руската земя”. В памет на чудесното застъпничество на Божията Майка били издигнати каменен храм в Нейна чест и Сретенският манастир и бил учреден празник на 26 август с литийно шествие от Успенския събор през Спаските порти до Сретенския манастир.
През 1408 година Москва била обсадена от Едигей. Заплашен от големи бедствия, народът със сълзи прибягвал към чудотворната икона на Божията Майка, зовейки към нея: “Милосърдна Господарке Дево Богородице! Пресвета наша Владичице и всякогашна Застъпнице! Не ни предавай в ръцете на враговете ни, а ни избави, надяващите се на Теб”. Тогава в Москва нямало митрополит, тъй като малко преди това бившият митрополит Киприан бил отишъл в блажената вечност. Но между кремълските стени тогава бил един свят мъж - Суздалският архиепископ Иоан. И докато в отворените храмове свещениците пеели молебени, той се молел пред иконата на Божията Майка в страничния олтар на храма “Успение на Пресвета Богородица”. Усърдните молитви спасили града. До Едигей достигнала вест за смутове в Ордата. Той взел откуп от града и спешно се оттеглил в пределите си.
Около 1420 година основателят на Коневския манастир - преподобният Арсений, отишъл на Света Гора, за да изпроси молитви и благословение за новата си обител. Без него братята търпели недостиг във всичко и били готови да напуснат обителта. Но старецът на обителта Иоаким крепко се молел за тях. Божията Майка му се явила насън и му казала: Кажи на тъгуващите братя, че Арсений скоро ще им достави всякакви хранителни продукти. И наистина, скоро след това преподобни Арсений се върнал и докарал със себе си на два кораба изобилни запаси от всичко нужно (паметта му се чества на 12 юни).
През 1451 година Ногайският княз Мазовша настъпил към Москва с войските на баща си Седи-Ахмет. Великият княз напуснал столицата. Главен неин защитник останал светителят Иона. Като се приближили до града на 2 юли - деня на Полагане на ризата на Пресвета Богородица, татарите опожарили предградията и започнали щурм. Времето било сухо и горещо. Вятърът носел гъсти облаци дим точно срещу Кремъл, където войниците, обсипвани от искри и горящи главни, се задушавали. Под зноя на този страшен пожар, сред облаци дим, светителят извършил литийно шествие по стените на Кремъл. Междувременно татарските стрели продължавали да взимат своите жертви. Един монах от Чудовия манастир, Антоний, уважаван от светителя заради светостта на живота си, паднал пред очите му, като успял само да каже, че Господ, заради светителските молитви, ще спаси града Си. Вечерта московчани предприели внезапно нападение и се били с татарите до среднощ. Въпреки умората, никой в Кремъл не мислел да почива; очаквали нова атака; заредили на стените оръдията, арбалетите и аркебузите[1]. Но слънцето изгрява - и московчани не виждат неприятеля. Всичко е тихо и спокойно. Изпращат съгледвачи в неприятелския стан; там няма никого; останали са само каруци, пълни с железни и медни предмети; полето е осеяно с оръжие и с разхвърляни продукти. Неприятелят си тръгнал през нощта, като взел със себе си само леките каруци, а всичко тежко оставил като трофей на обсадените. Татарите - според сказанието на летописеца, - като чули в далечината необикновен шум, си помислили, че великият княз идва срещу тях със силна войска и в смут се хвърлили в бягство. Като узнал за спасението на града, великият княз изповядал пред всички Коя е била Поборницата Воевода, Която обърнала враговете в бягство. Като пристигнал в столицата, той побързал направо към храма на Божията Майка, към Нейната чудотворна Владимирска икона, и с умиление славил Застъпницата на Москва. А светият Московски митрополит Иона наредил да построят в двора му църква, посветена на Полагане ризата на Пресвета Богородица, в памет на избавянето от враговете по Нейните молитви, тъй като на Нейния празник Москва била освободена от неприятелската обсада.
Около 1480 г. край река Яхрома икона на Успение на Пресвета Богородица се явява на преподобни Козма на едно дърво. Той чува от нея глас, който му заповядва да стане монах и да построи манастир. След като постъпил в Киево-Печерската обител, той, следвайки волята на Божията Майка, отива с явилата му се икона край река Яхрома и построява храм в чест на Успение на Пресвета Богородица. Явилата се на преподобния икона, ознаменувана с чудеса, съществува и досега (18 февруари).
През 1480 година татарският хан Ахмат тръгнал на поход срещу Русия. Великият княз Иоан III решил да даде отпор в открита битка. Руските войски застанали против татарските пълчища; разделяла ги само река Угра, която русите наричали “поясът на Божията майка”, пазещ нашите граници. Две седмици татарите и руснаците се гледали едни други през тази река. Иоан се бавел да влезе в битка. Настъпили студове. Угра се покрила с лед. Князът наредил на войските си да отстъпят. И воините се уплашили. Като мислели, че той се страхува от битката, те не отстъпвали, а бягали от неприятеля, който можел да ги удари в тил. Но станало чудо. Като видели, че левият бряг на Угра е изоставен от руснаците, татарите си помислили, че ги примамват в засада. Обзет от странен ужас, ханът побързал да се отдалечи, без да стори на Русия никакво зло. Летописците славят Божията милост и казват: “Да не се похвалят лекомислените със съществуването на някакъв страх от тяхното оръжие! Не оръжие и не човешка мъдрост, а Господ спаси Русия”. По този повод в Сретенския манастир било учредено литийно шествие, което се провежда на 23 юни. Великият княз Иоан III изразил почитта си към Божията Майка, като построил в чест на Нейното успение величествен храм, в който оттогава и досега руските царе се венчават за царството.
Русия отхвърлила татарското иго. Но заобиколена от югоизточните граници от монголските орди, Русия често била подлагана на нападения от тяхна страна. През 1521 година, предвождани от кримския хан Махмет-Гиреем, кримските и ногайските татари, съединени с казанските, тръгнали към московските предели с такава бързина, че великият княз Василий Иоанович едва успял да изпрати войските си на бреговете на Ока. Като разбили руските военачалници, враговете предали на огън всички селища от Нижни Новгород до Москва, пленили несметен брой жители, продали цели тълпи роби, уморявали от глад слабите и престарелите и осквернявали светостта на Божиите храмове. На 29 юли Махмет, сред облаци дим, под заревото на опожарените села, бил вече на няколко версти от Москва, където се стичали беззащитните жители на околностите с техните семейства и имущество. Улиците се задръстили от кервани. Пришълци и граждани, жени, деца и старци търсели спасение в Кремъл, тълпели се пред портите и се блъскали един друг. Всичко предвещавало жалка участ за града и за жителите. Митрополит Варлаам се молел усърдно заедно с народа и Бог утешил бедстващите с откровение. В това време един от жителите на Москва, юродив старец, на име Василий, като се молел нощем със сълзи пред вратите на съборната църква “Успение на Пресвета Богородица”, внезапно чул силен шум вътре в храма и видял църковните врати отворени и намиращата се в този храм Владимирска чудотворна икона на Божията Майка повдигнала се от мястото си. От иконата се чул глас: “Ще изляза от града с руските светители”, - и цялата църква се изпълнила с пламък, който после мигновено изчезнал. В това време на друго лице било открито сякаш продължение на същото видение. По това време във Възнесенския женски манастир имало една престаряла и изгубила зрението си монахиня. При вестта за нашествието на враговете, отправяйки заедно с другите усърдна молитва за избавяне от налегналата ги скръб, внезапно чула като че ли голям шум, страшен вихър и звън. Бидейки грабната духом, тя се озовала сякаш извън оградата и ѝ се отворили и мислените, и чувствените очи, и видяла, че от Кремъл през Спаските порти минава сонм светители и други светолепни мъже, облечени в свещени одежди. Сред тях бил носен чудотворният образ на Божията Майка. Шествието имало вид на литийно шествие. Сред светителите можело да бъдат разпознати светите Московски митрополити Петър, Алексий, Иона и други. И когато това шествие излязло от кремълските порти, срещу него откъм илиинския пазар се устремил великият угодник Сергий, а от другата страна - преподобният Варлаам Хутински. И двамата, като паднали в нозете на светителите, ги попитали, защо излизат извън града и на кого го оставят при сегашното нашествие на враговете. Светителите отговорили със сълзи: “Много молихме Всемилостивия Бог и Пречистата Богородица за избавление от предстоящата скръб. А Бог ни заповяда не само да излезем от този град, но и да изнесем със себе си чудотворната икона на Пречистата Му Майка, тъй като хората презряха страха Божий и нехаеха за заповедите Му. И ето, Бог допусна, варварският народ да дойде, та да бъдат наказани сега и да се върнат чрез покаяние към Бога”. Светите подвижници започнали да умоляват заминаващите да умилостивят с ходатайството си Божието правосъдие и започнали заедно с тях да пеят молебен, произнесли молитва към Пречистата Богородица, след отпуста осенили града кръстообразно и всички се завърнали в Кремъл с чудотворната икона на Божията Майка. След това видение благочестивата монахиня живяла още две години, като прогледнала и заедно с това с радост видяла, че опасността, която заплашвала Москва, действително била отстранена - кримският хан отстъпил от Москва, без да ѝ нанесе никакви щети и като се задоволил само със задължението да му се плаща данък според предишния договор. Летописците разказват, че татарите искали да опожарят московските предградия, но видели около града безбройна руска войска и с ужас известили за това хана, който не им повярвал и изпратил други, за да потвърдят истинността на донесението им; но и те видели същото. Накрая и един доверен велможа засвидетелствал същото, като казал: “Хане, защо се бавиш? Срещу нас идва безбройна войска от Москва”. И побягнали. Това видение, което уплашило враговете, било следствие от застъпничеството на Божията Майка, Която през предишните времена вече нееднократно спасявала столицата на руското православно царство от неприятелски нападения.
Около 1532 година преп. Александър Свирски бил удостоен с видение на Божията Майка, Която обещала на светия старец да не забравя Свирската обител и да увеличи броя на братята в нея (30 август).
Около 1540 година близо до манастира на преподобни Павел Обнорски дълги години лежал парализиран човек на име Симеон. Една нощ той се молел. Внезапно къщата му се осветила от силна светлина. Влиза Пречистата - от лицето Й излизали слънчеви лъчи, дрехите Й блестели като мълния. След Нея с дълбоко благоговение вървял един старец, държейки в ръката си монашеска шапчица. Парализираният трепнал. Пречистата застанала край одъра и рекла на болния: Защо лежиш? Иди в църквата и се моли. Тук не бива да лежиш, а трябва да се молиш и да работиш. Старецът казва: “Повдигни го, Владичице, и нека да отиде на църква”. Тя го хванала за два пръста на дясната ръка и го дръпнала. Болният скочил и побягнал съвършено здрав (10 януари).
През 1579 година в Казан Божията Майка се явила във видение на една девица, на име Матрона, като ѝ заповядала да съобщи на духовните и на светските власти да изкопаят от земята една Нейна икона и посочила мястото, където била заровена иконата. Това видение се повторило няколко пъти и девицата разказала на майка си за него, но майката не му придала никакво значение. Видението се повторило със заплаха и майката и дъщерята отишли при архиепископа и военачалниците и им съобщили за чудесните видения. Властите не им повярвали. Тогава майката сама започнала да копае, копали и други - и нищо не намирали. А когато започнала да копае девицата, скоро изкопала иконата на Пречистата Богородица с Предвечния Младенец. С тържествено шествие понесли иконата към църквата и от нея се излели редица чудесни изцеления по цяла Русия.
През 1581 година, по време на нашествието на полския крал Стефан Баторий срещу Псков, благочестивият старец Доротей имал чудесно видение на Божията Майка. Тя му се явила като идваща по въздуха и съпътствана от преподобни Антоний Печерски и Псово-Печерския игумен Корнилий. Като влязла в Покровската църква, Тя повикала Доротей, заповядала му да съобщи на хората да молят Бога за опрощаване на греховете и посочила средства за спасение от обсадата - и Псков бил спасен.
По време на царуването на Теодор Иоанович, през 1591 година, шведите нахлули в пределите на Новгородска област, а кримските татари под предводителството на Кази-Гирей проникнали до Москва. Цар Теодор Иоанович, уплашен от внезапното нахлуване на враговете и понеже не се надявал да надделее над многобройността на кримците поради разделянето на войските си, прибягнал с усърдна молитва за помощ към Поборницата Воевода, Донската Богородица, и заповядал да направят литийно шествие около града, след което да поставят иконата Й сред войнските редици. През нощта, по време на усърдна молитва, благочестивият цар получил известие от бързата Помощница на християните, че по Нейното ходатайство и със силата на Спасителя Христос той ще удържи победа над враговете. В действителност вече цяло денонощие горяла битка, неприятелите се биели с ожесточение; но внезапно, уплашени от невидима сила, побягнали. Православните воини се спуснали след тях, покосили мнозина на място, други взели в плен и завладели целия неприятелски стан. В знак на благодарност към усърдната Застъпница на верните царят още през същата година издигнал на мястото, където по време на битката стояла чудотворната икона, Донския манастир. Светата икона била поставена в него и бил учреден ежегоден празник в чест на Божията Майка заради милосърдието от светата Й Донска икона, на 19 август; оттогава е учредено и литийно шествие в този манастир.
Настанали смутни времена на неуредици и самозванство. Москва била в ръцете на поляците; в северните области господствали шведите. Верни на отечеството московчани приканвали чрез писма руснаците към освобождаване на Москва. “Тук - написали те - е коренът на царството, тук е знамето на отечеството, тук е Божията Майка, изобразена от евангелист Лука”. Първото опълчение за освобождението на Москва било неуспешно. Но в Нижни Новгород било сформирано ново опълчение. “Ще се вдигнем за светата Рус, за дома на Пречистата Богородица. Ще продадем жените и децата си, но ще освободим отечеството!” - възкликва Козма Минин, истински син на отечеството. Иконата на Казанската Божия Майка била взета от военачалника Пожарски в средата на новата свещена войска. Изглеждало, че и това последно усилие за освобождаване на отечеството ще да остане напразно; войската нямала средства за издръжка, нямала дори оръжие; между бойците и военачалниците нямало единодушие. Но молбите на верните били възнесени към Божия престол от Самата Преблагословена Дева. И когато всички земни надежди пропаднали, небесната помощ се проявила в своята неоспорима очевидност. Сред обсадената Москва, между враговете, в тежък плен и с още по-тежък недъг, се измъчвал един от бележитите първосветители - Арсений. И тъкмо той бил избран за вестител на небесното милосърдие към Русия. Сред полунощна тишина килията му внезапно се изпълва с необикновена светлина и той вижда пред себе си преподобния Сергий Радонежки. “Арсений - казал преподобният на болния, - вашите и нашите молитви са чути. По ходатайството на Божията Майка съдът за отечеството се склони към милост: утре Москва ще бъде в ръцете на обсаждащите и Русия ще бъде спасена”. Сякаш като потвърждение на пророчеството, силите на болния старец внезапно се възвърнали. Радостната вест, преминавайки от уста на уста, незабавно проникнала извън стените на града към православното войнство и го възпламенила с непобедимо мъжество. Дерзаейки в името на Божията Майка, христолюбивото войнство се устремило да освободи Кремъл. Враговете, въпреки своето ожесточение, не могли повече да се съпротивляват - и Кремъл преминал в ръцете на руснаците. Благоговеейки пред небесната помощ, на следващия неделен ден благодарното войнство извършило тържествено молебно влизане във възвърнатата столица. Излязъл да го посрещне същият светител, който бил удостоен да приеме вестта за помощта свише. Изнесената от него свещена икона на Пресвета Богородица изглеждала на всички, които я гледали, като живо изображение на Поборницата Воевода, в името на Която била удържана победата. Падайки на земята и проливайки сълзи, всеки се стремял да освети себе си с докосване до чудотворния лик. В памет на това освобождение на Москва от поляците е установено да се празнува 22 октомври, в чест на Казанската икона на Божията Майка.
Около 1636 година смиреният подвижник на благочестието и образован защитник на светата Вяра Атанасий Филипович (по-късно - Брестки игумен) видял на небето образ на Пресвета Богородица, изобразен на кръст, и посъветвал цар Михаил Теодорович да изобрази върху военните хоругви образ, по неговото видение. Като си поставил за правило всяка събота да чете акатист на Божията Майка, той неотстъпно го изпълнявал. И Божията Майка утешила подвижника. “Иди, рабе Мой - казала Тя на блажения, - смело кажи на (полския) сенат и крал да не тревожат светата православна вяра. В противен случай ще навлекат върху себе си Божия съд и ще бъдат предадени във властта на силен цар и народ”. Не послушали праведника и думата на Небесната Царица се сбъднала! (5 септември).
През 1678 година турците, поляците и татарите окончателно опустошили южната част на киевската земя и разпрострели набезите си почти до Киев. Градът се избавил от тях, благодарение на застъпничеството на Божията Майка, с Чиято чудотворна икона три пъти обиколили града с литийно шествие от Лаврата. Това се случило, когато архимандрит на лаврата бил Инокентий Гизела. Оттогава вярата на южноруския народ в силното и непрестанно ходатайство на Божията Майка започнала да се изразява дори в народните песни, някои от които и досега се пеят и се слушат с възторг и умиление, например: Пречиста Дево, Майко на руската земя.
През 1778 година светителят Тихон Задонски имал видение: Божията Майка стояла на облаци и около Нея - апостолите Петър и Павел. Самият той на колене молил Пречистата за продължаване на милостта към света. Следващата година той отново видял Божията Майка във въздуха и няколко лица около Нея. Паднал на колене и помолил Пречистата за някого. Владичицата отговорила: Нека ти бъде по молбата ти (13 август).
През 1812 година Европа, обединена под властта на Наполеон I, донесла в руските земи всички бедствия на войната, и Божията Майка отново се проявила като Защитничка на православното царство. На 5 август 1812 година, когато руските войски напуснали Смоленск, полковете взели и чудотворната икона Одигитрия. В навечерието на Бородинското сражение я носили из лагера и воините, като я гледали с вяра и молитва, се подготвяли за страшната битка. При постигане на важни победи постоянно били извършвани благодарствени молебени към Божията Майка като към непобедима Поборница Воевода. Отсъствието на светата икона от Смоленск продължило точно три месеца и на 5 ноември тя “се завърнала в дома си” - съборния храм “Успение на Пресвета Богородица”.
Когато бил още 10-годишно момче, преподобният Серафим Саровски († 1833 г.) се разболял. Божията Майка му се явила насън и му обещала да го посети и да го изцели. Момчето разказало съня си на майка си. Скоро след това покрай дома им преминало литийно шествие с чудотворната икона на Божията Майка “Знамение”. По това време валял силен дъжд, калта попречила на богомолците да носят светата икона по улицата и ги принудила да преминат през двора на Серафим на другата улица; по този начин Небесната Царица посетила болното момче. Майка му разбрала за чудното посещение и побързала да изнесе болния при иконата на божията Майка; момчето я целунало и получило чудесно и съвършено изцеление. По-късно, по време на пребиваването си в Саровската пустиня, около 1783 година, при ново свое заболяване, от което той страдал още три години преди пострижението си, отново бил удостоен с посещение на Небесната Царица в слава и светлина и бил изцелен от Нея. На мястото на явяването Й по-късно построил храм. През 1804 година, през една нощ, бил пребит до смърт от лоши хора, които мислели, че при него ще намерят много пари; никой не се надявал да го види сред живите, но след явяване на Божията Майка отново получил изцеление.
В дневника на Московския митрополит Филарет при датата 7 август 1840 г. четем: “Един ученик на покойния пустинножител отец Арсений (Свенски, Орловска епархия), по негово благословение, бе при мен и ми разказа за последните му дни. Видение на Божията Майка предшествало кончината му, а видение на свети Василий Велики било за него и изповед, и разрешителна молитва”.
По време на войната между Русия и съюзните държави, в сражението на 19 ноември 1853 година между Александропол и Карс, при Баш Кадик Лар, руски отряд с численост 9000 души поразил 36 000 турци с 46 оръдия. Турците оставили на мястото на сражението 24 оръдия и множество различни боеприпаси. Тази блестяща победа била обяснена от показания на пленени турци. Те казали, че когато сражението силно се разгоряло и целият руски отряд влязъл в боя, турците видели слизаща от небето светла Жена, държаща в ръката си знаме и съпровождана от двама воини. Светлината от Нея била толкова ярка, че била подобна на слънчево сияние и никое човешко око не можело да я издържи. Това явление всяло ужас в редиците на сражаващите се и станало причина за това, че турците, като видели явното застъпничество на Бога за Русия, всичките се обърнали в бягство и загубили сражението. Руснаците не видели това явление. По Божий Промисъл за това свидетелствали чуждоплеменните ни врагове. Турците уверяват, че всички в армията им видели това с ужас и знаят за него; но командването им, под заплахата от смъртно наказание, им забранило да говорят и се стараело да потули това събитие. От някои лични писма от армията узнахме, че след това мнозина турци открито изповядали Христа, поискали да бъдат кръстени и запечатали с мъченическа кръв признаването на всепросвещаващата светлина - Христос[2].
Освен тези чудеса, изразяващи грижата на Небесната Царица за благосъстоянието на цялото православно царство, обширна Русия в много свои градове и села пази честни икони на Приснодевата, представляващи неизчерпаем извор на дивна помощ и чудесни изцеления за всички, прибягващи с вяра и усърдие към Нейния покров. Още през 1654 година архидяконът от Антиохийската църква Павел Алепски, който пътувал из Русия заедно със своя патриарх Макарий, написал в пътните си бележки: “В тази страна няма нито една голяма църква, в която да няма чудотворна икона на Божията Майка. Видяхме със собствените си очи както свети икони, така и чудеса, извършени от тях”.
