В село Яриловичи човек на име Ермола имал син Тимофей. В понеделник през Светлата седмица на Възкресението Христово този Тимофей, малко момче на 12 години, внезапно умрял, без да има никаква причина за смъртта му, защото бил здрав, от нищо не се оплаквал, а предната вечер играл с връстниците си и после от сутринта до обед лежал вече мъртъв... Родителите му плакали безутешно за него.

Случило се по това време там да бъде отец Вартоломей, иеромонах от Илиинската обител, и той ги посъветвал: да измолят с вяра от Пресвета Богородица да възкреси мъртвия им син и да дадат обет да се поклонят на чудотворната Й икона в Илиинския манастир.

Родителите приели добрия съвет, със сълзи се обърнали към Богородица, като Й връчили сина си с добри обети и се молели за завръщането на духа му.

Слава на дивната и бърза помощ на Пресвета Богородица: момчето неочаквано възкръснало и заговорило, и станало здраво пред всички, които видели и се удивили на това преславно чудо. Скоро бащата завел сина си в Илиинския манастир - да се поклонят на великата си Благодетелка пред чудотворната Й икона.

Всички болести се изцеляват, но смъртта - никога. Няма нито лекар, нито лечение, което може да възкреси умрелия:

“Лечение против отровата на смъртта

няма да намериш и сред градината”.

Но послушайте ме и аз ще ви покажа Изцелителка, Която може и мъртвите да изцелява и възкресява. Пресветата Дева, Майката на Живота, Която не могат да възпрат гробът и смъртта - Тя може да възкресява от гроба и от смъртта.

Някога смъртта неочаквано покосила сина на сунамката, и тя веднага се отправила към Божия човек на планината Кармил, защото тогава пророк Елисей бил на Кармил.

Виж какви дивни съдби: защо пророкът, който имал силата да възкреси умрялото дете, се бавел? Мисля, че тайната е такава: за да може майката, която заради възкресяването на сина си отивала при пророка, да дойде при планината Кармил, предзнаменуваща Дева Богородица. За Нея и казва Светият Дух: Главата ти на тебе - като Кармил (Песен на песн. 7:6). Който се притече към Нея, той ще приеме умрелите си възкръснали (Евр. 11:35). При това и пророкът, на когото предстояло да възкреси умрелия, да приеме за това чудесна сила от Богородичното предзнаменование на Кармил.

Когато възкресявал сина на вдовицата в град Наин, Господ се допрял до носилото, и с докосването Му смъртта била изгонена (Лук. 7:14). Също и различните болести се изцеляват чрез Неговото докосване: защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички (Лук. 6:19). Удивлявям се на животворната сила в Пречистата Христова плът: където се докосва, там не само болни изцелява, но и мъртви възкресява. Но питам: откъде е тази Христова плът? Не е ли произлязла от Девическата утроба? Да, Христовата плът се е изтъкала от Нея и затова в Дева Мария вече ясно се вижда животворната сила, която съживява мъртвите. До когото се докосвал Христос с плътта Си, взета от Нея, него Той възкресявал и изцелявал. Ненапразно една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! (Лук. 11:27).

Възкреси и мен, умрелия поради греховете ми, о, Майко на Живота!

Аз, грешният, макар да съм жив тялом, духом съм мъртъв. Призовавам подобните на мене грешници: да тръгнем към мисления Кармил, към планината Божия, планината висока, планината тучна, на която Бог благоволи да обитава (срв. Пс. 67:16-17) - към Пречистата и Благословена Дева Мария, за да получим възкресение и спасение, за да отхвърлим от себе си ветхия според предишното ни живеене човек, закостенял в страстния си духовен навик, и да се облечем в новия човек, изправящ се чрез покаянието (Еф. 4:22, 24). Тази Подателка на живота още щом ни види да се притичаме към Нея, веднага ще ни оживи, като ни изведе на пътя на покаянието, защото самите Й очи блестят като образ на възкресението - Тя няма да ни пренебрегне и ще ни помилва.

Има една птица, която по странен начин, не като другите птици, излюпва малките си: с очи, с усърдно вглеждане в тях. Някаква естествена сила в очите на тази птица и зачева, и оживява, и й излюпва плода.

А какво мислиш за очите на Пренебесната Мислена Птица, Дева Мария? Нямат ли животворна сила? Да, имат! Защото към когото от грешните погледне, прави така, че той да започне да се изправя, да оживее чрез покаяние, да стъпи на пътя на добродетелите. Ненапразно в Песен на песните някой се обръща към Нея: Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват (Песен на песн. 6:5). Сякаш казва: като ме погледнаха, очите Ти ме направиха птица, защото ми дадоха криле за Богомислен полет.

Когото погледне Мария, той - макар и по земята да е пълзял и да е мислил само за земното - ще се изправи, ще се окрили и ще полети високо чрез Богомислието. Чел съм размислите на много учители за това, че когато Господ и Неговата Майка телесно са пребивавали на земята, Двамата не малко грешници са обърнали към покаяние само с един поглед към тях. Така и когато Господ погледнал Петър, веднага Петър си спомнил словото Господне и като излезе вън, горко плака (Лук. 22:62).

За нашия Господ има само един покой - да възкресява душите на онези, които са умрели поради греховете си, тоест да отвръща грешниците от техните заблуждения към пътя на спасението. Знаем това от свети Амвросий, който, разсъждавайки за думите в Битие: в седмия ден си почина (Бит. 2:2), казва така: “Бог сътворил небето, но не е написано, че е починал след сътворяването на небето. Сътворил земята - и тогава не починал. Сътворил слънцето, луната и звездите - четем, че и тогава Бог не починал. Но когато сътворил човека, тогава починал, имайки на кого да прости греховете”.

Чуй думите на светия: “Тогава починал, когато имал на кого да прощава греховете”. Виждаш ли Господния покой? Виждаш ли милосърдието Му? Виждаш ли неизречената и непобедена от греховете на целия свят Негова благост и незлобие? Той има покой, свобода и веселие - да прощава прегрешенията ни. И за Пресвета Богородица покоят е в същото: да вижда опрощаването на прегрешенията ни, да се моли за нас, да ни възкресява от смъртните грехове, като ни подава благодатта Си, за да изправим живота си. Известно ни е за този Неин покой от думите, които Божията премъдрост Й казва в лицето: Между всички тях дирих покой (Сир. 24:7), сякаш казва: “Желая всички да бъдат спасени, никой да не е мъртъв в душата си, а всички да живеят добродетелно. Търся радост в покаянието на всички, искам да съм във всички сърца”.

О, благост на милосърдието и на човеколюбието на Богородица! И ние да не отстъпваме от Нея, но винаги при Нея да почиваме с усърдие, та и душата ни, мъртва поради греховете ни, да възкръсне, и духът Й да е в нас, когато ние, отвърнали се от злото, започнем да вършим добро.

“Бог е готов да прощава на каещия се,

но Неговата Майка измолва това от Него”.

Един много грешен човек имал ежедневно правило - да се моли на Пресвета Богородица, като повтаря често думите на ангелския поздрав: Радвай се, Благодатна! Веднъж, като се готвел за нечистото си беззаконие, той се обърнал към иконата, за да извърши първо обичайната молитва към Нея, а след това да отиде и да извърши замисленото зло дело. Но когато започнал да се моли, нападнал го страх и ужас: видял иконата да се движи - и живата Богородица със Своя Син; видял, че се отворили раните на Младенеца на ръцете и на нозете, и отстрани на ребрата - и кръвта да тече като поток от тях, като на Кръста.

Когато видял това, той паднал от страх и завикал: “О, Владичице, кой направи това?”. Богородица отговорила: “Ти и другите грешници отново разпъвате Сина Ми, както иудеите”. Тогава грешникът заплакал и казал: “Помилуй ме, о, Майко на Милосърдието!”. А тя му отвърнала: “Наричате ме Майка на Милосърдието, а самите вие Ме изпълвате със скръб с делата си”.

И казал грешникът: “Не, Владичице, нека да не надделее моята злина над неизречената Ти благост и милосърдие. Ти едничка си надежда и прибежище за всички грешници. Склони се към милост, блага Майко! Моли за мене Твоя Син и Моя Творец!”.

Тогава Преблагословената Майка започнала да моли Сина Си: “Милосърдни Сине Мой, заради любовта Ми, помилвай този грешник”. Но Синът отвърнал: “Не се сърди, Майко Моя, че няма да Те послушам. И Аз молих Отца Си да Ме отмине чашата на страданията - и Той не Ме послуша”. Тогава Майката казала: “Сине Мой! Спомни си откърмилата Те и му прости”. Синът отговорил: “И втори път молих Отца Си за чашата, и Той не Ме послуша” (вж. Мат. 26:39-44).

Отново Го помолила Майка Му: “Спомни си болките Ми, които претърпях заради Теб, когато Ти страдаше на Кръста телом, а Аз под Кръста - с утробата си, защото меч прониза душата Ми” (вж. Лук. 2:35). Синът отговорил: “И трети път помолих Отца Си да ме отмине тази чаша, но Той не благоволи да Ме чуе”.

Тогава Майката накарала Сина Си да седне и искала да падне в нозете Му, но Синът извикал: “Какво искаш да направиш, о, Майко?”. “Ще лежа в нозете Ти с този грешник, казала тя, докато му простиш греховете”.

Тогава Синът казал: “Законът повелява Синът да почита Майката, а правдата иска Законодателят Сам да бъде изпълнител на закона. Аз съм Твой Син, а Ти си Моя Майка, и Аз трябва да Те почитам, като се вслушвам в молбите Ти. Да бъде както искаш: сега му се прощават греховете заради Теб. В знак на това опрощаване нека да целува раните Ми”.

Като станал, грешникът с благоговение целунал Пречистите Му рани и дошъл на себе си. След като видението изчезнало, той почувствал сърцето си изпълнено с трепет и радост, започнал още по-силно да плаче и да ридае, като коленичил преди иконата на Владичицата, благодарял и молел да бъде помилван от Господнята благост, прощаваща греховете, както му се открило в страшното чудно видение. И оттогава изправил живота си.

Виж какво усърдие има нашата Застъпница за прощаване на греховете ни! Слава на Нейното милосърдие, слава на неизказаната Й благост, слава на богатата Й щедрост сега и винаги, и навеки, амин.

“Слава на Тебе, Майко Божия, Убежище на верните и Избавление за изпадналите в беди, божествено Утешение за душата ми. Връчвам на всесилното Ти застъпничество, Богоблагодатна, всеокаяната си душа, наранена от стрелите на врага - пази я, закриляй я и я спаси невредима от бесовските мрежи, за да зова към Теб: Радвай се, Невесто Неневестна”.