Това е краят на книгата, но не и на чудесата на Пресвета Богородица, защото тях кой може да ги изброи? Те са безброй. Тук не без причина съм описал само двадесет и четири по числото на часовете в денонощието. Ето какво прочетох в книгата на Петър Дамиан: един клирик, заболял тежко от смъртоносна болест, имал обичай всеки час, когато биел часовникът, да въздава хвала на Пресвета Богородица с ангелския поздрав: Радвай се, Благодатна! Той прибавял и молитва към Нея и извършвал това (правило) през деня и през нощта. А когато заспивал, от ударите на часовника се събуждал и казвал обичайната си молитва. И толкова пъти почитал нашата Владичица с това малко правило, колкото часове имало в дните и нощите.
Веднъж, когато той лежал болен на одъра си и се готвил за смъртта, неочаквано му се явила Пресветата наша Владичица Богородица и като открила едва-едва девическата Си гръд и я стиснала, поръсила с мляко устата на болния и станала невидима. От случилото се болният станал бързо, облякъл се в одеянието си на клирик и забързал към църквата. Отишъл при хора и застанал на мястото си сред пеещите клирици, изумени и тръпнещи от внезапната промяна в него и от неочакваното му оздравяване - та нали никой вече не очаквал да го види жив. А когато го попитали каква е причината за неговото оздравяване, той, като прославил своята Премилостива Изцелителка, открил пред всички как поръсила устата му - следите от това мляко още оставали на устата му... О, преславно чудо!
Премилосърдната Изцелителка можела и по някакъв друг начин да излекува своя раб, със слово или с докосване, но показала този странен начин на лекуване: поръсила Девическо мляко в устата, които всеки час възхвалявали Пречистата Девица, като им въздала наградата още тук, на земята. За да може всички, които видят и чуят това, да благодарят с едни уста и с едно сърце на препрославената Дева Богородица. Когато прочетох това, аз се удивих на тази милост на Богородица и на усърдния подвиг на онзи клирик, но понеже съм ленив и унил, не можах да последвам неговата добродетел. Като приех повеление от моя преосвещен пастир да се постарая с помощта на Бога и Пресвета Богородица да опиша чудесата, станали от чудотворната Й икона в Илиинския манастир, намислих - като подражавам макар и малко на този блажен клирик - да опиша двадесет и четири чудеса с беседи и нравоучения за похвала и прослава на Дева Богородица, по числото на часовете, които денят и нощта заключават в себе си. Нека всеки час отсега и навеки да се прославя - не само с молитви, но и с четене - преблагословеното име на Дева Мария.
от различни болести при чудотворната икона на Пресвета Богородица в Илиинския манастир
От слепота и очни болести изцелили се:
малката дъщера на капитан Андрей Рачкевич в Черниговския дворец сляпа от пелени с двете си очи, прогледнала; дъщерята Мария на Леонтий Полуботок, сляпа поради болест, прогледнала; Татяна, дъщеря на Черниговския занаятчия Павел Клевец, сляпа с дясното си око, прогледнала; Терасий Петрович Забеленко, с болни очи, оздравял; Пьотр Макарович от Стородуб, сляп, прогледнал с едното око.
Хроми, изцелили се:
Анна Пенская от Брагинския край; Стефан Бондар от Короп; Василий Ларченко от село Бобровица.
От радикулит изцелили се:
Екатерина, жена на Пьотр Ворошила; Анна Розсудовская от Брагинския край; Татяна, дъщеря на Андрей, свещеник Борзенски.
От паралич:
Вера от град Мозир.
От бесовско мъчение избавени:
Ермола от село Холявин; една девойка от село Мокишина; друга от село Жовинки; Михайло от Полесие; Демян от Минск; Клим, прислужник на Василий Болдаковски; Пархом от Чернигов; Стефан от село Смолино; Стефан Скрипка от Чернигов; Татяна, сираче от Седньов, прислужница на Кирил Давидович; малкото дете на Иван Любартовски, от мъжки пол, на име Прокопи; Ермола Кирилович от село Сядич; Симон Карпович от Чернигов; Сердюк от Герасимовия полк. Иван Павлович, московчанин, барабанчик в Гавриловата сотня, Башов.
От световъртеж, от мечтание и бесовски страхове получили избавление:
Кондрат, черниговски шивач; Александра, монахиня от манастира на света Параскева Пятница; Анна, послушница в същия манастир; Лаврен Опанасенко, черниговски шивач; Петро Дробяска, черниговски шивач; Антоний, иеромонах от Илиинския манастир; Данило от село Чорторийски; Васил Онищенко, черниговски занаятчия; Тома Иванович от Чернигов; Никифор Дуброза, черниговски занаятчия; Иов Копачик от Чернигов; Станислав Можутевич, слуга на негова милост на черниговския пан полковник;. Адам Гармаски, атаман от черниговския полк. Александър, черниговски бръснар.
От различни продължителни страдания и болести изцелили се:
Марина, жена на черниговския занаятчия Павел Клевец; Павел Домонтович, иеромонах Иоасаф, ковчежник на същия манастир; Лукаш Заборовски; Синът на черниговския жител Константий, на име Фьодор; Ранна, жена на Станислав, черниговски жител; Агафия Уласовая от Сосница; Марина, жена на Андрей, манастирски работник; Анастасия, презвитера в село Коровници до Ромно; Анастасия, жена на Андрей Скозелец; Филип Облайкевич, слуцки занаятчия; Лаврентий Гавловски, иеромонах в Киево-Братския манастир; Фьодор Иванович Головленков, дърводелец на Царско Величество, бивш черниговски войвода, изцелил се от жълтеница; Иван Иванович Касперов, поручик от Сладацкия полк, получил изцеление от същата болест; Иоан Андреевич от град Сосница. И накрая, в село Яриловичи възкръсна мъртво дете.
