Пред вратата на Илиинския манастир лежал просяк на име Стефан, много болен. Краката му били изранени от страшни струпеи, така че съвсем не можел да ходи.

Цяло лято той лежал и просел милостиня от влизащите, и достигнал до предела на болестта, така че желаел по-добре да умре. Тогава започнал усърдно да моли Пресвета Богородица да се смили над него, като обещавал да се труди в тази обител до края на живота си, ако Тя му дарува изцеление и сила.

Този човек бил подобен на покрития със струпеи Лазар, лежал пред манастирските врата и просел трошица благодат от богатата в милосърдието Си, щедра на благост Царица на Небето и земята - и не се лишил от това. Той, който не се надявал вече да си върне здравето, получил изцеление и почувствал как силата му се обновява, след което и работил в обителта, като величаел своята Милосърдна Изцелителка.

Нито на небето, нито на земята ще намериш по-голямо, след Божието милосърдие, от това на Богородица.

Милосърдни на небесата са Ангелите, защото се застъпват за нас и ни бранят от всички страни, но и сред тях Давид видял един, който безжалостно убивал хората (вж. 2 Царств. 24:17). И на земята много хора са милосърдни, но не така, както Дева Богородица, Нейното милосърдие е подобно на Божието: и двете са наричани “бездна”.

За Божието милосърдие Дамаскин казва: “Намиращ се в греховната бездна, призовавам неизследимата бездна на Твоето милосърдие” (Октоих, гл. 2, песен 6). А за Богородичното казва: “На мен, призоваващия Те, дарувай бездната на Твоето милосърдие, Ти, Която си родила Милосърдния” (Молебен канон на Богородица, песен 4).

Кой може да измери тази бездна? О, непостижима дълбина на милостта към човешкия род! Светът като болница е пълен със страдащи от недъзи. Те са повече, отколкото лежащите в петте притвора на къпалнята Витезда. И кой ги лекува? Ти, Премилостива Царице!

Във Витезда веднъж в годината очаквали раздвижването на водата, и при това само един болен се изцелявал. А в Теб, Богородице, винаги се раздвижват водите на милосърдието, които лекуват не по един в годината, а безброй страдащи от недъзи.

Ще изброи ли някой изцеленията, ставащи заради Твоето милосърдие не само тук, в Илиинския манастир, от чудотворната Ти икона, но и на други места: в светата Печерска Лавра, в Новий двор, в Купятници, в манастирите на различни страни и градове, особено в Преславния Богоспасяем царстващ град на велика Русия, където с неизброимите си извършени чудеса са се прославили Твоите икони: Казанската, Владимирската, Смоленската и други, безброй. Да съберат изцелените чрез тях болни, да изчислят утешените в скърбите, да добавят и онези, които са получили пластир за душевните си рани! Но кой е способен да направи това?!

“По-скоро ще преброим цветята през пролетта, през лятото - класовете.

През есента - плодовете, през зимата - снеговете, на главата - косите.

По-скоро капките можем да измерим в морето.

И по-скоро всички звезди на небето можем да преброим,

отколкото да преброим чудесата на Мария”.

Веспасиан бил милосърден към египтяните, като казвал: “Почерпете от мен, египтяни, както от вашия Нил”, тоест: “Както река Нил, от която всички вие черпите, ви подава неоскъдно вода, така неоскъдняваща е и моята благост”.

Но той лъжливо уподобявал себе си със своето милосърдие на река - той, който можел да се вмести в малка шепа... Това сравнение подобава да използваме за Божията Река, Дева Мария, защото Тя се е изпълнена с водите на благодатта. Напоява не само Египет, но и цялата вселена, изток и запад, пладне и полунощ, с неизчерпаемите потоци на милосърдието Си. Попитай който и да е верен: не се ли е причастил той с Нейното милосърдие? Всеки ще каже: за мен няма нищо по-високо след моя Господ Иисус Христос - нито на земята, нито на небето - от Нея. “Защото нямаме друга помощ, нито друго застъпничество, нито утешение” (Молитва на Акатиста), освен Богородица. Мисля, че за Нейното милосърдие ще мълчи само онзи, който си спомня как без нищо и нечут си е тръгнал от Нея. Но кой не е чут, кой не е помилван, кой не е получил дарове? Само онзи, който никога не е прибягвал към Нея, макар Тя да е блага и към онези, които не Я търсят...

Бъди милосърдна и към мен, о, Преблага!

Причастин с Божието и Богородичното милосърдие, изцелен пред манастирските врата, Стефан въздавал за това, като работел усърдно в обителта. А ние, грешните, покривани всеки миг от милосърдието на Всевишния, не искаме да служим вярно на Него, а служим на света и на суетата му, на тялото, на похотите му и на бесовските съблазни повече, отколкото на Господа.

Горко ни, защото избираме по-лошото, вместо по-доброто, служим на страстите си, вместо на Бога. Горко ни, защото, което желание повлече човека, към каквото се привърже сърцето му, това за него е господ и бог. Така обяснава и свети Иероним: “За когото бог е коремът, той има нов бог. Колкото и каквито грехове имаме, толкова нови богове имаме: разгневил съм се - гневът ми е бог, погледнал съм на жена с пожелание - пожеланието ми е бог. И всичко, което желаем, е бог за нас”.

Нека да послужим на Единия Всевишен Бог, без да слушаме суетните господари и без да им служим, защото не можем да служим на двама господари - единия ще обикнем, а другия - ще намразим, или за единия ще се погрижим, а към другия ще бъдем нехайни. Не можем да служим на Бога и на мамона (Мат. 6:24). Свети Григорий казва: “Никой не може в едно и също дело и на Всесилния Бог да служи, и на враговете Му да угажда, защото не може (и не иска) да бъде приятел на Бога онзи, който угажда на врага Му”. И в “Диоптра” ^[11]: “Не допуснал Бог Той и Дагон да имат един олтар, и филистимци никога не се сподобили с това, въпреки че се стараели с всички сили (вж. 1 Царств. 5). Не иска Бог да се оставя място за греха там, където сияе Божественото Му Лице, не търпи да има такива, които се покланят едновременно на Него и на света”.

“Мнозина работят на света, на тялото и на беса.

Желаещият да живее в Бога вменява това за нищо”.

Свети Иоасаф, индийски царски син, оставил земното си царство, за да не служи на света. Отказал се от любовта на прекрасна девойка, за да не служи на тялото, разбил идолите, за да не служи на бесовските съблазни. Накрая всичко счел за смет, за да придобие Христа и да Му служи в преподобие и правда до смъртта си в пустинята.