Подай ми росата на милосърдието Си, Пренепорочна, Чиста, на мен изнемогващ от греховния зной, Ти, Която прогонваш моята печал и ми даваш Божествена радост
Близо до Илиинския манастир живеят някои миряни, които се черкуват там. Сред тях имало една жена на име Марина. През 1676 г., на Томина неделя тя била сполетяна от недъг, който измъчвал и жената, за която се споменава в Евангелието: тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи (Лук. 13:11). Майката на Марина, Анна, с голям плач коленичила пред иконата на Пречистата Богородица, като Я молела за милост - да изцели превитата й на две, тежко болна дъщеря, което, макар и не съвсем скоро, тя получила напълно. Преди празника на светите Вяра, Надежда и Любов през същата година, след Въздвижение на Честния Кръст нейната Марина се освободила от недъга си и веднага се изправила, и всички прославили Бога и Богородица.
Не познава немилосърдието Тази, Чиято утроба е родила за нас Благия Бог. Апостолът, воден от милосърдието, казвал на учениците си: Вам не е тясно в нас (2 Кор. 6:12). Но у кого от светиите може да се намери по-голямо милосърдие, способно да вмести всички, отколкото у Мария? Тук се вмества целомъдреният и за грешния тук не е тясно. Тук каещият се има своето място и не е отказано прибежище на отчаяния и непокаялия се, както в Ноевия ковчег - не само на чистите, но и на нечистите животни.
В Нейното милосърдие боледуващите с душата и тялото си са като в болница, и дори нещо повече - в лечебница - почиват и се изцеляват по всякакъв начин. Тук слепите проглеждат, глухите прочуват, сакатите ходят, прокажените се очистват, недъзите се прогонват, мъртвите възкръсват и кой каквото и да поиска, всичко получава по милосърдието на Тази, Която в Песен на песните се изобразява чрез купен пшеница: Утробата Ти - купен пшеница, обиколен с кринове (Песен на песн. 7:3).
Пшеницата е по-достойна и по-нужна от всички други растения, а благостта на Мария е по-голяма, отколкото на всички хора, и е потребна на всеки от верните. Не могат да се преброят пшеничните зърна в купена, така и богатството на нейната благост е неизмеримо.
Пшеницата, като храни човека, поддържа временния му живот, и нашата Предизбрана, мислена Пшеница, Пречистата Дева, като ни насища с Хляба на живота, така подхранва живота ни, че ние живеем чрез Нея, поддържани от Нея.
Не отказвай и на мен милосърдието Си, Пречиста!
Като желаела да изпроси изцеление за превитата на две своя дъщеря, майката с голям плач коленичила с молитва към Бога и Богородица и със сълзите си отворила вратите на Тяхното милосърдие. Защото е трудно някой да отвори нечие милосърдие без тези ключове, тоест без сълзите, с които можеш да отвориш и рая. Свети Иоан Богослов пише, че в рая вратите са от бисер: Всяка порта беше от по един бисер (Откр. 21:21). А бисерът или перлата у Пиерий [9] изобразява сълза. В съгласие с него и Свида [10] казва, че когато някой в съновидение вижда бисер, това означава плач. С това е съгласен, както се вижда, и свети Иоан Златоуст: “Очите на Давид били украсени от дъжда на сълзите като с маргарит”, тоест с бисерни перли.
Учудих се: ако бисерите са образ на сълзите и знак на плача, то защо са от бисер вратите там, където няма нищо, което да напомня за сълзи, и не се чува нищо плачевно, а всичко е изпълнено с неизказана радост? След като размислих, разбрах: за да може онези, които желаят да влязат в райската радост - да се стараят да влязат в нея не през други врати, а само чрез сълзите. Виждаш ли в рая вратата от бисер? Бисерът изобразява сълзата. Затова знай, че на теб ти подобава да влезеш в рая чрез сълзата и че няма друга врата, освен бисера на сълзите.
Има ли дял, по-добър за човека от Божието и Богородичното милосърдие, в което се съдържа и самото Небе? Защото всички наследяват Небето повече по Божието милосърдие и по молитвите на Пресвета Богородица, отколкото по своето достойнство, защото страданията на сегашното време не са нищо е сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим. 8:18). Но и към този рай, тоест към Божието милосърдие, водят не други врати, а пак само бисерът на сълзите.
Дойди, поклони се и приклони колена пред Него,и заплачи пред Господа, нашия Творец (срв. Пс. 94:6), и веднага ще се намериш сред Неговото милосърдие. За това говорят думите на Иероним, с които той хвали този бисер на сълзите, като казва: “О, сълза на смирението! Твоя е силата, твое е царството, ти не се боиш от съда, защото ограждаш с мълчание устата на враговете си, които те клеветят, и входът към Господа е отворен за теб. Ако сама влезеш при Него, Той няма да те остави без награда, а има ли нещо повече от това? Побеждаваш Непобедимия, свързваш Всемогъщия, скланяш към милосърдие Сина на Девата, отваряш Небето, прогонваш дявола”.
Виж колко е силна сълзата! Чрез нея като през бисерна врата влез в рая, в Божието милосърдие.
“Принесените дарове радват земния човек,
а сълзите на съкрушението - Бога”.
Един човек, като се опомнил след много грехове, станал монах и през цялото време неутешимо плакал за греховете си, като си спомнял Съдния ден. В такова сърдечно съкрушение той преживял много години. Господ пожелал да утеши плачещия и да покаже как обича и приема сълзите на каещия се човек. Явил му се във видение, облечен в иерейско одеяние, като носел и показвал потир, пълен със сълзи. Като Го видял, монахът със сълзи паднал в нозете Му, целувал ги с неизтощима любов и Го попитал: “Какво е това в светия потир?”. Явилият се му отговорил: “Това са сълзите на грешницата, която плака при нозете Ми в дома на Симон прокажения, Аз ги запазих досега, защото те са ми приятни”. Когато видението свършило, монахът дошъл на себе си и почувствал, че сърцето му е изпълнено с неизказана радост и сладост. Удивил се той на великото милосърдие на своя Господ и Му служил с ревност до края на дните си.
Виж как сълзите на човека го вселяват в рая на Божието милосърдие!
[9] Яков Пиерий - професор по философия; неговото съчинение за природата на нещата било издадено в средата на 17-ти век.
[10] Свида - византийски учен от 10-ти век, на него принадлежи енциклопедически речник, един от най-значимите паметници на византийската наука, издаден за пръв път в Милано през 1499 г.

