Има град в Черниговските предели, наричан Сосница. Оттам дошла в Илиинския манастир една жена - Агафия - и донесла за иконата на Пресвета Богородица коралова огърлица със седем сребърни кръстчета и две сребърни пластинки. Тя изповядала по съвест за себе си:

Аз, казала, лежах дванайсет седмици. От тази моя болест на шията ми се появи голяма и неизлечима рана. От нея търпях големи болки и вече се бях отчаяла за живота си. Близките ми също не се надяваха вече, че ще остана жива, чакахме смъртния ми час. Но веднъж едни съседи, които били идвали тук на поклонение и слушали за чудесата, ми казаха: “Обещай да се помолиш на чудотворната икона на Пресвета Богородица в Чернигов, в Илиинския манастир, и вярвай, че ще оздравееш”. Тогава аз наум, понеже с уста вече не можех да говоря, веднага усърдно призовах на помощ Пресветата Дева, като дадох обет да отида пеша и да се поклоня на светата икона, за която чух. И бързата Помощница не се забави: чу ме и ме помилва. В същия час болестта ми отслабна и скоро съвсем се излекувах. И ето - изпълнявам обещанието си.

Някой само телом, а аз и духом съм болен и отдавна щях да съм се отчаял за здравето си, ако не се надявах на Теб, Богородице, Ти не посрамваш никого, който се уповава на Теб.

Мнозина възлагат надеждите си на различни хора и неща: немощните - на лекарите, здравите - на силата си, богатите - на съкровищата си, слугите - на господарите си, господарите - на благополучието си. Но, о, хора! Тук с мен променете надеждите си!

Лекарите да се излекуват сами (вж. Лук. 4:23), здравите да видят силата си в гроба, богатите да плачат за жестоките скърби, които ги очакват (вж. Иак. 5:1); слугите да познаят благодатта на господарите си, яздеща пъстър кон; господарите да видят, колко бързо бяга от тях колесницата на благополучието. А вие положете надеждата си тук, в Непосрамващата Застъпница, и няма да бъдете лишени от нищо, което поискате!

Болни, искате ли здраве? Надявайте се на Дева Богородица, защото Тя “превръща болестта в здраве” (Молебен канон към Пресвета Богородица).

Здрави, искате ли бодрост и сила? Ще ги намерите в Родилата Крепкия и силния Господ, силния на война Господ (Пс. 23:8) .

Богатства ли ви трябват? Къде ще се обогатите по-добре, ако не при Тази, Която носи на ръцете Си Имащия в левицата Си богатство и слава (Притч. 3:16)?

Слуги и господари, надявайте се на Владичицата, Която е казала за себе Си: Ето рабинята Господня (Лук. 1:38). Тя ще ви научи да служите на Господа и да бъдете господари над страстите си. И ти, който си изгубил надежда особено ако си отчаял се за спасението си грешник, възложи надеждата си на тази, Която е единственото прибежище на грешните, надежда за изгубилите надежда, помощ за губещите битката, сигурна закрила за прибягващите към Нея. Ако се надяваш на нея, няма да погинеш, защото кой, след като е възложил надеждата си на Нея, е погинал?

О, добра моя Надеждо, упование още в майчините ми гърди! Още от утроба на Тебе съм оставен; от майчина ми утроба (Пс. 21:10-11). Ти си моя покровителка! Не ме оставяй и не отстъпвай от мен!

Да се размислим, възлюбени, причината, заради която споменатата Агафия дошла от своя град да се помоли усърдно на Пресвета Богородица как е била болна и как е оздравяла чрез Богородичната благодат.

Вижте как Промислящият за всички е устроил всичко за полза: нееднократно ни допуска различни болести, за да станем по-целомъдрени, за да се отвърнем от греховете си и да се притечем към Бога с покаяние. А че това е така, да послушаме светите Отци.

Свети Калист казва: “Благият Бог, Който желае спасението на всички, често допуска хората да бъдат спохождани от болести, за да очисти от греховете им завладяните от греха, защото така с гласа на Божествения пророк Иеремия казва: “С болести и рани ще бъдеш наказан, Иерусалиме”.

И Григорий Назианзин вещае: “Наистина, чрез телесните болести душата се приближава към Бога”.

И другият Григорий, папа Римски, казва, че “като поразява човека, Бог му дава здраве, и когато наказва отвън Своите избрани, иска те да бъдат живи отвътре. Умъртвява, за да оживи; бие, за да изцели”.

И Исидор: “Болестта на тялото е здраве за душата: болестта поразява тялото, но лекува мислите. Болестта пресича силата на плътските желания”.

И така, когато ни спохожда телесна болест, от това познаваме Божията благост, защото Той ни води към покаяние. Да не се отчайваме, а като се надяваме на милостта и щедростта Му, нека да изправим живота си, имайки за Помощница в това дело Пресветата Дева.

“Този, който преди беше лош, сега е много добър.

Грешникът се осъзнава, когато го боли тялото”.

Свети Иоан Милостиви разказва за някой си митар, Петър, много немилостив. Той така мразел бедните, че веднъж, като нямал с какво да удари и да прогони от себе си един беден просяк, хвърлил в лицето му попадналия му под ръка хляб.

След известно време Господ допуснал да го сполети тежък недъг, така че се разболял до смърт. Обхванал го ужас: видял себе си изправен на съд, и бесовете сложили върху везните всичките му грехове, извършени още от младини. А Ангелите не намерили никакви добродетели в него, за да ги сложат от другата страна на везните, освен хляба, с който той ударил просяка в лицето. И като го вменили за милостиня, сложили го на везните, и те се изравнили. Тогава Ангелите му казали: “Петре, върви, прибави още към този хляб, за да се наклонят везните на твоя страна”.

Като дошъл на себе си, Петър лека-полека оздравял и станал така целомъдрен, че раздал цялото си имущество на бедните. След това пожелал заради Христа и сам да бъде продаден като роб, а цената, която платили за него, раздал на бедните. Сподобил се и с такъв дар от Бога, че изцелил с думата си ням и глух.

Вижте Божия Промисъл: как Бог, като го наказал с телесна болест, го довел до такова голямо целомъдрие.