Кирило Давидович, жител на намиращия се близо до Чернигов град Седньов, изпратил от там при Пресвета Богородица в Илиинския манастир едно сираче на име Татяна, родом от Полтава. Нея я мъчел нечист дух, такъв, за какъвто е написано в Евангелието: Където и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява (Марк. 9:18). Още щом въвели в църквата тази Татяна, духът веднага я повалил и тя паднала на земята, от устата й излизала пяна и тя силно се тресяла, докато нечистият не излязъл от нея.

Елате тук, всички сираци, които нямате нито майка, нито баща, нито приятели, съберете се тук! Ето вашата Майка, Пречистата и Преблагословена Дева, много по-добра от родилата ви.

Някога Създателят казал: Ако би забравила и майка детето си , Аз няма да те забравя (Ис. 49:15). О, колко велико е Божието милосърдие! Но и Пресветата Дева би могла да каже така, защото в милосърдието Си Тя се е уподобила на благия Бог.

Виж как Божията Майка е помилвала майчински сиротната Татяна, прогонила от нея злия мъчител и й върнала здравето. И кой може да не се надява на милосърдието Й, като Я вижда толкова милостива и чедолюбива?

Чували ли сте за совата, която разкъсва утробата си заради своите малки? Същото ще видите и в райската Гълъбица, Пречистата Богородица. Пощадена ли е възлюбената Й утроба, казвам, Сине Пресладки? Не е ли изтерзана люто от страданията?

Грабят го всички, които минават по пътя (Пс. 88:42), тъй като заради нас Синът на Девата е бил предаден на мъчения, за да се избавим ние от смъртта.

И кой тук няма да нарече Девата своя Майка, като вижда Нейния Единороден Син разпънат, за да получим ние осиновяване, за да ни даде възможност да станем чеда Божии (Иоан. 1:12).

Кой не е чел за орела, който е много предан на чедата си? Орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си (Втор. 32:11). На нашата Преблагословена Майка са дадени две крила на голям орел, уповаваме се, че Тя ще ни скрие под сянката на Своите криле (Откр. 12:14; срв. Пс. 60:5).

Известно ни е Нейното покровителство над свети Андрей юродиви. Той Я видял във Влахернската църква, разпростряла покрова Си над хората - такава усърдна грижа има Тя за чедата Си. Не забравяй и мен, макар да съм негоден, о всевъзпявана Майко!

Нашата Майка Пресвета Богородица е добра към нас, значи е нужно и ние да бъдем Нейни добри чеда. Знаем какъв човек Господ даде за син на Своята Преблагословена Майка под Кръста на Голгота: Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! (Иоан. 19:26-27). Дава за син девственика - на Девата, чистия - на Пречистата, любимия ученик - на любимата Родителка.

Ти, който искаш да бъдеш син на Богородица, запомни тези три условия: чистота, ученичество и стоене под кръста.

Не може някой да бъде достоен да се нарече Неин син, ако не се постарае да бъде чист, ако не стане Христов ученик, ако не застане под Кръста. И не можем да бъдем любими синове на нашата Премилосърдна Майка, ако сме недостойни.

Нека да се погрижим според силите си да се очистим от греховете си и като отстраним всяка нечистота, да започнем да живеем целомъдрено. Затова да станем Божии ученици, като се покорим на Господните заповеди и ги пазим, защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Рим. 2:13).

Да застанем и под Кръста, защото не на някое друго място свети Иоан Богослов е бил даден за син на Мария. А под Кръста как да стоим? Нека винаги да имаме пред мислените си очи Разпнатия Господ: Защото - казва апостолът - не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат (1 Кор. 2:2).

Съразпването със своя Господ става чрез състрадание и умъртвяване на похотите си и заедно с тях на превърналите се в навик греховни страсти. С това ще запечатаме нашата синовност. Ще ни обикне Благата Майка на целия свят, ако умрем за греха и оживеем за Бога, ако търпим духовно мъченичество, ако по своя воля станем мъченици (вж. Рим. 6:10-11).

Защото не е син на Мария онзи, който не е мъченик. Нейният Син по естество - Иисус Христос, умря за нас. Даденият Й за син Иоан умря за Христа.

Така и ние, ако сме Нейни синове, нека доброволно да пострадаме и да умрем за Сина Божий, макар и безкръвно. А доброволното безкръвно мъченичество за Христа може да бъде описано така:

Идолът е грехът.

Идолското капище е грехолюбивото сърце.

Идолопоклонникът е служещият на греховните си страсти.

Идолопоклонничеството е страстолюбието. Мъченическият подвиг - съпротивлението против греха.

Мъчителят е лошият греховен навик.

Слуги на мъчителите са нечистите помисли, които влекат към греха.

Многото и различни мъчения - борбата с нечистите помисли.

Отхвърлянето на Христа - съгласяването за грях.

Идолската жертва - изпълнението на замисления грях на дело.

Противящият се на всичко това заради Христовата любов е безкръвен мъченик и мъжествен подвижник.

Такъв мъченик... о, колко го обича Пречистата Майка и го поставя на мястото на Своя Син!

“Доброволният мъченик, даже и ако е безкръвен,

като Син е приет от Девата под вечния покров”.

В Бонония една девица, която служела на Бога в затвор, веднъж през нощта видяла светлина, влизаща в килията й през пролуката във вратата - и се ужасила, защото помислила, че вече е ден и че тя не е извършила обичайните нощни молитви.

Като отворила прозорчето, тя видяла Пресвета Богородица, сияеща като слънце, стояща при гроба на един юноша, погребан предишния ден. На гроба била кацнала гълъбица, по-бяла от сняг, а Пречистата я поела в протегнатите Си ръце.

Като видяла това, девицата, макар и да била обхваната от голям страх, дръзнала да попита: “Коя си ти, моя Госпожо?”. Тя отговорила: “Аз съм Майката на Христа, дойдох тук да взема душата на този юноша: той по своя воля беше мъченик”. И като казала това, изчезнала.

Виждате ли кой е достоен да бъде син на Мария? Подражавайте на такива.