Петгодишният Фьодор, син на черниговския жител Константий, дълго време бил измъчван от силна треска. Когато различните целебни начини и средства не помогнали, а немощта толкова се усилила, че той бил вече близо до смъртта, скръбните родители поверили болния на добрата Целителка, Пресветата Дева, на Която се молили със сълзи за изцелението на сина си по време на Акатиста пред чудотворната Й икона. И получили желаното - скоро чедото им си върнало предишното здраве.

Гледайте да не презрете едного от тия малките - казва Господ (Мат. 18:10).

Майката на нашия Господ не пренебрегнала този малък Фьодор, а му дала скорошно изцеление, защото кого е оставила без внимание тази милостива Посетителка? Никого. Напротив, към всички обръща милосърдния Си поглед.

Тя милостиво обгрижва старите: “Жезъл на старостта е Майката на Всевишния Бог” (Канон на Одигитрия). Също и младите: “Радвай се, добра кърмачко на девиците” (Акатист, икос 10). И праведните: “Радвай се, Божествено украшение на всички праведници” (Благодарствен канон, песен 9).

Грижи се и за грешните, като приема молитвите им. Грижи се за целия свят: “Радвай се, очищение на целия свят!” (Акатист, икос 3). Ненапразно Тя е облечена в слънчева дреха, защото както слънцето грее над лоши и добри, така и Пресветата Дева, облечена в слънце (Мат. 5:45; Откр. 12:1), обгръща с грижовния си поглед не само добрите, но и лошите.

Ирод иска да убие родения във Витлеем Цар - Майката с Богомладенеца бяга в Египет (Мат. 2:13-15). Защо? Или не може да се укрие от Ирод Покриващата и Пазещата вселената? Може. Но така Дева Богородица не пренебрегва и злите египтяни, за да ги изправи с милостта Си и да ги направи добри, и да съкруши техните идоли! Затова Тя се отправя на път за Египет. Сега, о Майко на Небесния Цар...

“Зная защо отиде със Сина Си в Египет:

За да строшиш всички египетски идоли.

За мен Египет е сърцето ми, а идолите - страстите.

Обърни погледа Си към мен и заповядай на идолите да паднат”.

Слънцето, което сияе високо, озарява със светлината си и най-дълбоките низини, затова Давид казва: От неговата топлина нищо се не укрива (Пс. 18:7).

Дева Мария, макар и да предстои по-високо от всички небеса пред Бога, но вижда и се грижи и за онези, които се намират в най-дълбоките долини. Няма такъв, който да да живее без Нейните грижи и молитви.

Блаженият Августин се обръща към Нея така: “Ти се грижиш за нас от небесата, устройваш спасението ни и ни избавяш от беди”.

О, Всеблага! Не пренебрегвай и мен, грешния, но се обърни към мен и ме помилвай!

Ако искаме Пресвета Богородица със Своя Син и наш Бог никога да не отвръща от нас светлите Си и милосърдни очи, нека винаги да бъдем като малките деца, но не по ум, а по злобата си. Тоест да бъдем незлобиви, а незлобивите се прилепят към Господа. Незлобието се ражда от смирението: който смири себе си истински, той е незлобив докрай.

Коя друга добродетел може да привлече към себе си милостивия поглед на Господа така, както смирението? Ето на кого ще погледна - казва Господ, - на смирения (Ис. 66:2). И Самата наша Владичица с тази Своя добродетел привлякла погледа на Всевишния върху Себе Си. Той видял смирението на Рабинята Си. С тази добродетел и ние да станем малки, за да бъдем угодни за Божиите очи.

Необходимо е да знаем, че има три степени на съвършеното смирение:

Първа степен. Да се покоряваме на по-старшите и да не се превъзнасяме над равните.

Втора степен. Да се покоряваме на равните и да не се превъзнасяме над по-малките.

Трета степен. Да се покоряваме и на по-малките от нас и да считаме себе си за нищо, като едно добиче, което не е достойно да пребивава редом с човека.

Който така смали себе си, той ще бъде голям в очите на Господа и ще види Неговата слава. Така казва презвитер Исаия: “Считай себе си за нищо и ще видиш в себе си Божията слава, защото където се ражда смирението, там просиява Божията слава”.

“Повече от другите добри дела ще спаси човека

смирението - него бесът не обича от века”

Някога на свети Макарий му се явил един бяс и му казал: “Много беди търпя от теб, Макарий, и не мога да те надвия, макар че всичко, което вършиш ти, го върша и аз: ти постиш - аз никога не ям; ти бодърстваш - аз никога не спя; ти си чист - аз не познавам смешение с жена; ти си се отказал от имущество - и аз нямам нищо в този свят и не търся богатство. Само едно нещо има в теб, с което ме побеждаваш”.

Макарий го попитал: “И кое е то?”. Бесът отвърнал: “Смирението ти, което аз не мога да имам; то и ме побеждава. Затова нищо не мога да ти направя”.