Павел Домонтович, черниговски жител, който лежал тежко болен, бил докаран едва жив в Илиинския манастир в петък срещу събота през първата седмица на Великия пост. Тук, след като монасите се помолили усърдно на Господа и на Пресвета Богородица за него, той скоро оздравял. Такова е изцеляващото недъзите Богородично благодеяние, защото Тя отправя молитви към Своя Син и наш Бог за нас.

Кой и кога може да намери под небето по-голям благодетел след Бога от нашата Владичица? Благата Майка на благия Цар не престава да върши благодеяния на човешкия род. Не напразно Църквата Я нарича вечно течащ Извор. Защото както изворът източва вода непрестанно, а не само когато идват да гребнат от него, така и Чистата Дева без оскъдняване облагодетелства всички, добри и лоши, праведни и грешни, които прибягват към Нея и които се от-връщат от Нея.

Така Дева Богородица освободила и изцелила евреина Иаков, който попаднал в ръцете на разбойници и бил изранен и вързан (за него се разказва в “Ново Небе” ^[8]), въпреки че той не се притичал, а се отвръщал от Нея.

Ще спомена тук и древния Иаков. Той заспал на пътя и видял насън стълба от земята до небето, и по нея се качвали и слизали Ангели Божии.

Защо тези Ангели нямат нито миг покой, но непрестанно се качват и слизат? Тази стълба била предобраз на Богородица, както се пее: “Радвай се, Мосте, Който ни довежда до небесата, и Стълбо висока, видяна от Иаков” (Стихира на “Господи, воззвах”). Затова и нямат покой на нея Ангелите, защото Богородица им заповядва да не престават да ни помагат: когато се изкачват, те принасят на Бога молитвите ни, а когато слизат - носят ни от Бога милост и благодеяния.

Когато Исаия пророчества за Дева Богородица, той Я нарича “облак”: Ето, Господ ще седне на лек облак (Ис.19:1). Защо Я нарича така? Виж причината: няма време, по което да не видиш облак на небето - денем и нощем. Като свидетелство ти представям очите ти, те винаги ще ти посочат облак в небето и това не е напразно, защото или той носи дъждовни води в себе си, или прави сянка и охлажда от слънчевите лъчи, или - ако въздухът е светъл - украсява и развеселява погледа. В това е тайната, защо пророкът нарича Облак нашата Благодетелка - защото Тя не спира да върши благодеяния нито за миг, но винаги или ни носи дъжда на Божията благодат, като изцелява страстите и лекува болестите на душите и телата ни, или със застъпничеството Си ни закриля и ни запазва от горещия праведен гняв, който се надига против нас, или, като украсява мисълта ни, духовно развеселява сърцата ни.

И кой може да преброи благодеянията Ти, о, Всемилостива?!

Всяко благодеяние заслужава благодарност и ние, които сме приели неизказани блага от Божията Майка, не трябва да бъдем неблагодарни. Бъдете благодарни, защото който за каквото е неблагодарен, за това е и недостоен. Но какво да принесем и да въздадем на Дева Богородица за всичко добро, което е сторила за нас? Злато или сребро, или скъпоценни камъни?... Нашата Владичица няма нужда от всичко това, от благата ни, защото нищо на земята не е достойно за Нея. Да Й отдадем себе си, и Тя ще бъде доволна, защото нас, а не нашето търси Тя, като казва заедно с Бога в Свещеното Писание: Синко, дай ми сърцето си, и очите ти да гледат моите пътища (Притч. 23:26).

Как да Й отдадем себе си? Като се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа (2 Кор.7:1). Защото щом и земните господари не приемат нечист дар, то колко повече подобава най-чист дар на Пренебесната Владичица?

Ето с какво ще бъдем приятни на Нея, нашата Владичица: като се очистим от нечистотата си, като Й отдадем душата и тялото си, ума и сърцето си, за да Й служим в преподобие и правда през всички дни на живота си.

“Нечистият хвалеше чистата, но тя не прие,

защото похвалата от нечисти уста не е добра”.

Някой си, който бил много грешен и живеел нечисто, не преставал да възхвалява към Владичицата ни с ангелския поздрав: “Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе” (Лук. 1:28). Но му се случило да се изгуби в дълбоката пустиня, където така изнемогнал от глад, че не знаел дали ще остане жив. Явила му се тогава Пресветата Дева с множество прекрасни девици, които носели вкусни ястия в мръсни съдове, и му заповядала: “Яж!”. Той се отвърнал с думите: “Макар и да са добри ястията, но не мога да ги ям, защото съдовете са много мръсни”.

Тогава Девата му казала: “Така и Аз не мога да приема похвалите, които ти ми отправяш: макар и да са добри, но излизат от нечисти уста и от осквернено сърце, затова са ми неприятни. Върви, очисти се от нечистотата си, и тогава отвори уста за похвала, и ще се наситиш с небесна храна”. Като казала това, Тя станала невидима. А той се намерил близо до дома си и оттогава изправил себе си с покаяние.