Близо до Чернигов има село, наричано Смолин. От това село един бесноват човек на име Стефан, здраво свързан от силата на намиращия се в него бяс, бил докаран в Илиинския манастир при Пресвета Богородица. Тя така го покрила със застъпничеството Си, че той веднага се освободил от измъчващия го бяс и се върнал здрав в дома си, като прославял своята Покровителка и Застъпница.

Без Богородичния покров и застъпничество “кой може да бъде запазен напълно от врага, който е човекоубиец” (Антифон, глас 6).

Преследвал някога фараонът Израил и ако Господ не бил прострял облак като покров над Израил, фараонът щял жив да го погълне: вдигна се и облачният стълб и застана отзаде им; и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля (Изх. 14:19-20). Преследват ни и нас нашите видими и невидими врагове и ако Всевишният не беше ни дал за защита Своята Майка, Дева Богородица, отдавна да сме погинали заради беззаконията си. Тя ни покрива както квачка пиленцата си, защото е за света покров, по-широк от облак! (Акатист, икос 6).

Илия, който бягал от гнева на Иезавел, чул слово Господне: Тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан (3 Царств. 17:3). Защо не му било посочено друго място, за да се скрие, а срещу Иордан? Иордан, по свидетелството на Иероним означава Дева Мария. Както Божият кивот преминал през Иордан като по сухо, така през Девическата утроба преминало нетленно Единородното Слово на Отца. И не е ли в това тайната, защо пророкътсе крие срещу Иордан от преследващата го сила? Защото Иордан е сянка на Мария.

И ако сега някой, преследван от врага, се скрие пред лицето на този мислен Иордан на Пречистата Дева, ще бъде невъзможно за никакво зло да го застигне, защото към него гледа лицето на Мария.

О, колко блажен е, който винаги се скрива под покрова Ти, Застъпнице! Защото зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище (Пс. 90:10).

Слава на Бога и след Бога - на Богородица, Която избавя хората от мъчителството на бесовете! Но пази се, човече, да не стане последното състояние по-лошо от първото, защото дяволът се връща и довежда други седем духа, по-зли от себе си (Мат. 12:45) - това са седемте смъртни гряха: духът на гордостта, духът на сребролюбието, духът на нечистотата, духът на завистта, духът на чревоугодието, духът на гнева, духът на леността, които измъчват непокаялия се човек по-жестоко от бесовете и не временно, но завинаги го хвърлят във вечния и неугасим огън. А за да не влязат те в теб, имай в себе си “безводно място”, където злият дух да не може да намери убежище, защото той минава през безводни места, търсейки покой, и не намира (Мат. 12:43).

Какво е това “безводно място”? Свети Григорий разбира тук сърцата на праведните, които изсушават страстите си чрез умъртвяване на плътта. Дяволът не намира покой в тях, защото те са свободни от зли дела, а злите дела са наричани “блато” от светите Атанасий и Теодорит, които тълкуват така псаломските слова затънах в дълбоко блато (Пс. 68:3), тоест в зли дела, защото както свинята иска да се валя в мръсната тиня, така и дяволът търси блатото на греховете ни. Но за да не намери проклетият място в нас, трябва да изсушим греховното блато с умъртвяване (на страстите) и особено - със страх Божий и любов; трябва да му се противим, за да избяга от нас.

Как да се противим? Да се вслушаме в Златоуст: “Как да се преборим с тъмнината? Да бъдем светлина. Как да надвием духовете на злобата? Да бъдем добри. Защото злобата се противи на добрия, а светлината прогонва мрака”.

“Ако някой се вслуша в нечист помисъл

в сърцето си - той приема беса”.

Отец Макарий се подвизавал в дълбоката пустиня сам, а недалече от него в долината живеели много братя. Веднъж той видял дявол в човешки образ как преминава покрай килията му, облечен в рунтава дреха, на която висели закачени кратунки. Старецът му казал: “Къде отиваш?”. Дяволът отговорил: “Отивам да навестя братята”. Старецът казал: “Какви са тези кратунки, които носиш?”. Бесът отвърнал: “Нося ястия за братята”. Старецът го попитал: “И за всички ли са тези ястия?”. Онзи отговорил: “Да, ако някой не хареса едно, предлагам му друго, и трето, всичко поред, докато нещо му се услади”.

Като казал това, дяволът отминал. А старецът останал да чака на пътя, докато той се върне, и като го видял отново по обратния път, пак го попитал: “Е, добре ли мина?” Онзи отвърнал: “Къде ти добре. Лошо”. И старецът го пита: “Защо?”. А дяволът му отговорил: “Всички братя се отнесоха с мен като диви зверове, нито един не искаше да ме чуе”. Старецът казал: “Наистина ли там няма нито един, който да ти е послушен?”. Дяволът: “Има само един, като ме види, започна да се върти около мен”. Тогава старецът попитал: “Как му е името?”. И чул в отговор: “Теопемпт му е името”.

Като казал това, дяволът отминал. Старецът станал и отишъл при братята, а те, като чули за идването му, излезли да го посрещнат с палмови клонки, и всеки приготвял килията си, защото се надявал, че старецът ще поиска да влезе при него. Но старецът попитал: “Кой сред вас се казва Теопемпт?” И като го намерил, влязъл в килията му. Теопемпт го посрещнал с радост и старецът започнал да му говори: “Как живееш, брате?”. Той отговорил: “По твоите молитви, добре, отче”. Старецът казал: “Не те ли смущават някакви лоши помисли?”. “Не, наистина всичко е добре” - защото Теопемпт се срамувал да открие страстите си. Старецът продължил: “А аз вече толкова години съм в пост и съм почитан от всички, и съм на преклонни години, а ме мъчи нечист дух”.

Умилил се тогава Теопемпт и казал: “Повярвай, отче, и мен ме мъчи”. И Теопемпт се изповядал пред него. Тогава старецът го попитал: “Ти как постиш?”. Той отвърнал: “До деветия час”. “Пости до вечерта и учи наизуст Евангелието и от другите Писания, а когато те нападне нечист дух, не му обръщай внимание. Никога не дръж ума си долу, а винаги го насочвай нагоре, и Господ ще ти помогне”. И като укрепил брата, старецът се върнал в пустинята си.

След време отново видял същия бяс да идва и му казал: “Къде отиваш?”. Той му отвърнал: “Отивам да навестя братята”. Но много скоро се върнал. Светият го попитал: “Как са братята?”. “Ужасно”. “Защо?” - попитал го светият. Бесът отвърнал: “Защото всички бяха като освирепели и освен това се бяха въоръжили срещу мен. Даже онзи, който ми беше любимец, и той не иска да ме слуша, развратил се е, не зная откъде, изобщо не иска да ме слуша, станал е по-свиреп и от другите”. Като казал това, бесът си тръгнал от светия и се заклел да не ходи при братята до следващата година. А старецът влязъл в килията си и благодарил на Господа.