Една жена - Анна от град Брагин - две години много страдала от ревматизъм. Тя приела изцеление по Богородичната благодат от чудотворната Й икона, което и сама изповядала на преосвещения пастир с такива думи: “Аз, убогата Анна Розсудовская, която бях наказана от Всевишния Владика с болест вече две години, с мъка се добрах до чудотворната икона на Пресветата Дева в Илиинския манастир и по милостта на Всемогъщия Бог започнах да си възвръщам първоначалното здраве”.

Кой може да изброи болестите ни, телесни и душевни? Кой може да ги излекува? Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили (Пс. 17:5).

Даже и такива преизкусни лекари като Асклепий, Хипократ и Гален не са могли да излекуват тези болести, тогава от кого да търсим изцеление? Разбира се, ще кажете от Бога. Но “нямаме дръзновение пред Него заради премногото си грехове” (Богородичен на 6-ти час). А щом е така, да потърсим изцеление от Преблагословената Му Майка, защото много добро може Майчината молитва, защото Тя е Целебница на целия свят.

Има естествен навик у хората: когато някой има рана на тялото или когато го заболи главата или коремът - веднага поставя там ръката си и получава сякаш някакво облекчение на болестта. Затова и се казва: където е болката, там е ръката. Но знаем,че “Ръка” е наричана и нашата Целителка: “Радвай се, златна Ръка!”. Към Нея се обръща и Дамаскин: “Измъчван от люти беди, обсаждан от враговете, аз, окаяният, с плач Те призовавам: Пребогата, протегни отгоре ръката Си към мен” (Октоих, гл. 1, в събота на повечерието, 1-ва песен на канона).

Когато са ни притиснали тежки недъзи и болезнени страсти, да положим тази Ръка, тоест Пресветата Дева, и даже сами да се прилепим към Нея, като връчваме във всесилните Й ръце душата и тялото си. Древните египтяни казвали на Иосиф: “Здравето ни е в ръката ти, нека намерим милост пред очите на господаря си” (Бит. 47:25). О, милосърдна Целителко! Наистина в ръката Ти е здравето ни! Ти си изцеление за тялото ни, Ти си спасение за душата ни.

Ти изправяш повалените от немощ, към Твоето целителство се притичаме - само погледни милостиво към нас. “От небесните висини виж нашата негодност”! (Акатист на Успение, песен 8).

Всеки лекар, който иска да излекува телесната болест, търси причината й: от храната ли е дошла, от питието ли или от нещо друго. Но църковните учители казват, че за всяка болест е виновен грехът. Свети Макарий Египетски утвърждава: “Болен ли е някой, или някоя част на тялото му е с недъг, или има треска, или страда от някаква друга немощ - всичко това произтича от греха, той е корен на всяко зло”. А свети Калист пише: “От началото на света заради греха немощта влязла в Каиновото тяло, който станал разслабен след братоубийството и ходел по земята, като въздишал и треперел”. И свети Иероним: “Колкото грехове, толкова и болести имаме”.

Искаме ли да се избавим от телесните болести? Преди всичко да излекуваме с покаяние тяхната причина - греха. Защото и Христос Бог, добрият Лекар, като желаел да изцели разслабения телом, първо изцелил разслаблението на душата му, тоест греховете, като казал: Чедо, прощават ти се греховете! И едва след това: Стани, вземи си постелката и върви у дома си (Мат. 9:2,6).

“Болният се кае за греховете си и наистина

двойно му се дава здраве”.

Един от знатните мъже в Цариград имал голяма вяра в светия Христов иерарх Иоан Златоуст. Веднъж той се разболял от тежка и нелечима болест. Лекарите вече не можели да го изцелят и се отчаяли. Тогава той поискал да го отнесат в църквата, където се намирала раката с честните Златоустови мощи. Тук, докато се молел със сълзи, той си спомнил извършените грехове и заплакал за тях: “Горко на мен, грешния и непокаялия се! Как ще тръгна по пътя, откъдето няма връщане? Как ще изтърпя мъките на Страшния съд? Как ще понеса вечните и нетърпими страдания?”.

Когато всички излезли от църквата, наредил и на слугите си да се оттеглят, като го оставят сам в затворената църква. Останал насаме, той погледнал нагоре, видял иконата на нашия Господ Иисус Христос и започнал да Му говори така: “Ако се боя от иконата Ти, Владико, нарисувана от човешки ръце, как аз, окаяният, ще видя Теб, страшния Съдия, когато дойдеш да съдиш всички? Съгреших, Господи, прости ми, не опазих Твоите заповеди!”. И започнал да изповядва пред светата икона греховете си, извършени от младостта.

След изповедта добавил: “И друг страшен грях извърших, Владико, но не смея да го изрека, Човеколюбче, не смея, Милостиви”.

В това време се чул глас от светата икона: “Говори, не се срамувай да изповядаш и това, човече!”. След като казал всичко, той отново чул глас: “Прощават ти се греховете”. И веднага щом този страшен глас достигнал до него, той станал здрав. Тогава паднал на земята и започнал от цялото си сърце да благодари на Човеколюбеца Бог, Който не иска смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11).

Поклонил се на гроба на свети Иоан Златоуст и с радост тръгнал изцелен към дома си. И като прекарал в целомъдрие останалите години от живота си, отишъл при Господа.

Ето, виждате ли как човекът получил телесно здраве чрез изцелението от греховете си.