Дъщерята на черниговския бурмистър ^[7] Павел Клевец, Татяна, на 6 години ослепяла с дясното си око. Няма смисъл да говорим каква скръб било това за родителите й, защото кой не знае, че когато децата боледуват телесно, наравно с тях родителите боледуват със сърцето си.

Съседите посъветвали майката да заведе болната при чудотворната Богородична икона, където всички болести бързо се изцелявали. Майката послушала добрия съвет и два пъти с вяра довеждала дъщеря си на съботния Акатист: първия път окото прогледнало, а втория - бялото петно съвсем изчезнало.

И радостните родители заедно с дъщеря си, която получила ясно и здраво зрение, благодарили на Дева Богородица.

В този свят душата ми се отвърна от утешението, защото всяка радост на света е печал. Тук няма радост, която да не е разтворена с печал, няма утешение, което да не е съпроводено със скръб, няма веселие, което да не е последвано от тъга, няма смях, след който да не идват плач и въздишки.

Къде да намеря истинска и неизменна радост, която да не може да бъде отнета? Казват, че в рая няма нито болка, нито печал, нито въздишка, а има винаги глас на радост и спасение в жилищата на праведните (Пс. 117:15). Но аз съм нечист и осквернен, как ще се заселя там, където няма да влезе нищо нечисто (Откр. 21:27)? Оттам грешниците като мен ги изгонват със срам. Отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа (Откр. 22:15).

Къде да отида аз, грешният, за да намеря утеха за скръбната си душа? Ще отида при Пресвета Богородица: Тя е словесен рай, преизобилстващ с всяка утеха и радост, влизането в него не е забранено не само за светите, но и за грешните. В този рай, тоест в Мария, ще намеря утешение, стига само с вяра да възкликна към Нея заедно с пеещите: “Дай утешение на рабите Си, Всенепорочна, като укротиш лютите нападения срещу нас и отклониш от нас всички скърби” (Богородичен на освещаване на водата, гл.1).

Раят утешава само онези, които са преминали от скръбта в радостния живот. А Мария утешава и намиращите си в долината на плача, и плачещите над своите беди: “О, прекрасен Раю, нека Твоите утешения да развеселят душата ми” (Служба в Неделя Сиропустна).

Всички искаме да отидем в рая, но греховете ни пречат. Какво да направим? Съветът ми е - да прибегнем към Пресвета Дева Богородица. Тя е райска врата, отворена за всички, така Я възпява и Църквата: “Радвай се Ти, чрез Която се отварят райските врати!” (Акатист, икос 4).

Никой не може да влезе в рая по друг начин, освен чрез Богородица. Вижте какво казва за нея блаженият Герман, патриарх Цариградски: “Никой не е познал Бога освен само чрез Теб, о Пречиста! Никой няма да приеме спасение освен само чрез Теб, Богородице! Никой няма да се избави от бедата си освен само чрез Теб, о Майко на нашия Бог! Никой не е изкупен иначе освен само чрез Теб, Майко Божия!”

И Григорий Никомидийски казва, подобно на това: “Чрез Теб наистина приехме рая, чрез Теб човешкият род се върна от изгнание в отечеството си, чрез Теб ще се отдръпне огненият меч, който пази едемските врати, чрез Теб ще се отворят затворените врати на радостта и веселието, чрез Теб се надяваме да влезем в Небесното Царство, Теб имаме за помощница на нашето спасение!”.

Да се държим неотстъпно за тези райски врати - Пречистата Дева - и да влезем с Нея в самия рай, като оставим всички скърби и болки.

“Когото обича благата Майка,

за него е приготвено място в рая”.

Една монахиня, живяла свято при църквата на свети Маврикий в Колония и имаща голямо усърдие в молитвите си към Пресвета Богородица, била към края на живота си и лежала смъртно болна. Когато наближило времето за преставянето й и сестрите наобиколили одъра й, лицето й посветляло и тя промълвила с тих глас: “Ето, дойде моята пресладка Владичица Мария”. Като казала това, предала духа си в ръцете на дошлата Владичица, Която обичала през целия си живот. И кой ще се усъмни, че Дева Мария е отворила райските врати за нея и е въвела тази Своя рабиня във вечната радост?