Дъщерята на Леонтий Полуботок, Мария, боледувала от шарка и от многото струпеи изгубила зрението си. Скръбните родители я докарали от град Батурин в Илиинския манастир при чудотворната икона на Пресвета богородица. По време на съботния Акатист, при четенето на “нескверна, без никакво петно...” тази Мария по благодатта на Богородица прогледнала. Всички хора видели това чудо и се радвали за всички славни чудеса, подавани от Преблагословената Дева Мария.

По друг начин, не като Мария, Иов е очи за слепите. Защото ръководи не само ослепелите с телесните си очи, но и духовно слепите. Слушай внимателно: Светият Дух Я нарича в Песен на песните утринна Звезда: “Коя е Тая, що блести като зора?” (Песен на песн. 6:10). И защо нарича Пречистата Дева “зора”? Защото Тя щяла да даде на слепите зрение, прогонване на мрака и озаряване на нощта. Защото кой прогонва и просветлява тъмната нощ, която сякаш ослепява всички, като заключва в дълбок сън очите на човека и на животните, на зверовете и на птиците? Утринната звезда. Тя изгрява и довежда деня, събужда от сън, отваря очите на всеки, за да излезе той по делата си и по своя работа до вечерта (Пс. 103:23).

Кой е прогонил мислената нощ, тоест незнанието за Бога, ослепило едва ли не целия свят, за да просияе денят на познанието? Пречистата Дева, към Която Църквата се обръща: “Радвай се, зора на тайнствения ден!” (Акатист, икос 5). И още: “Чрез Теб познахме Божия Син”. Тя умее и невежите да настави към познание на истината. Тя научила свети Григорий Нисийски на Православие: когато се разпространила ереста на Павел Самосатски, свети Григорий бил в недоумение и се молил на Богородица. Тя му се явила, научила го и го утвърдила в истинната православна вяра.

Някога звездата довела влъхвите при Христос, Който се родил във Витлеем. Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним - казали те (Мат. 2:2).

Защо ги довел не Ангел, не някоя друга твар, а звезда? При това източна, а не западна? Мисля, че това е било предсказание за моята Владичица, Тя наистина е лъчезарна Звезда. И източна, защото не познава запада, винаги живее в непристъпна светлина. “Утро най-светло, радвай се, едничка” (Акатист, 3-та песен на канона).

Тази звезда ни води към Христос, когато ни отклонява от нечисти дела, когато потушава пламъка на страстите, когато ни учи на целомъдрие и ни наставлява по спасителния път. От тази звезда се учим да се покланяме на Слънцето на правдата: “Радвай се, Ти, чрез Която се покланяме на Твореца!” (Акатист, икос 1).

Така ни просвещава, така отваря душевните ни очи към познание за Бога, така прогонва непрогледната тъмнина, че Я възпяваме: “Радвай се, чрез Която се покланяме на Твореца!” (Акатист, 3-та песен на канона).

Мисля, че за Нея говори и Божието слово у пророк Исаия: Ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница (Ис. 42:6-7).

“О, Пресвета Дево, просвети ме с лъчите на Твоята светлина, като прогонваш мрака на незнанието” (Канон молебен към Пресвета Богородица, песен 9).

Някога фарисеите говорели: Нима и ние сме слепи? А Иисус им казал: Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава (Иоан. 9:40-41). Няма нищо по-окаяно от тази слепота: да имаш очи и да не виждаш, да знаеш, че има блага, угодна и съвършена воля Божия (Рим. 12:2), и да не я изпълняваш. Защото, ако са много наказанията и на всеки грешник (срв. Пс. 31:10), то още повече - на този, който знае, но не върши. Оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много (Лук.12:47).

Виждаме - и сме слепи, защото сме с разума си, но по собствена воля съгрешаваме, а грехът - това е слепота на душата, както казва пророк Софония: Те ще ходят като слепи, защото съгрешиха против Господа (Соф. 1:17).

В древността голям мрак покрил Египет за три дни, така че никой не ставал от одъра си и никой не можел да види брата си (Изх. 10:23).

Така слепотата и мракът на душата обхващат и неразкаялия се грешник в три времена, сякаш за три дена: по време на неговия земен живот, когато поради премногото си беззакония той не може да вижда светлината на Господните заповеди: постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога (Пс. 39:13); по време на смъртта, когато тъмните духове го наобиколят и той не може да намери помощ по сбъдналите се думи на псалома: Злото ще убие грешника ( смъртта на грешника е люта - слав.; Пс. 33:22); и по време на безкрайната вечност, когато навеки той няма да види Христовата светлина: “Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже” (Октоих, гл. 4, ирмос на 5 песен).

Отвори сега очите си, грешнико! За да познаеш окаяното си устроение. И не се препъвай като слепец от един грях към друг. Господнята заповед е светла - просветлява очите (Пс. 18:9) - опази я и ще видиш Бога! Него моли, като казваш: Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища (Пс. 42:3).

“Искаш ли да виждаш ясно с душевните си очи,

внимавай и се пази от греховно помрачение”.

Свети Павел Препрости стоял при манастирската църква и гледал кой с каква мисъл влиза в нея, защото имал дар на прозорливост и виждал мислите на човека. Било време за вечерня и всички влизали в църквата със светли лица, с просветлена душа и с всеки влизал, радвайки се, Ангел Пазител.

Изведнъж той видял един брат, който влизал в църквата - с тъмно лице, с помрачена душа, заобиколен от бесове, всеки от които го теглел към себе си. Светият му Ангел Пазител отдалече го следвал, унил и плачещ.

Като видял това, светият се наскърбил и заридал за погиналия брат, от горчива скръб не влязъл и в църквата, а седял отвън и плачел. Когато службата свършила, братята излизали такива, каквито и влезли - сияещи с Божествена светлина. Павел видял и онзи, който отначало бил тъмен, и ето че лицето му било като ангелско, и благодатта на Светия Дух го осенявала целия, и Ангелът Пазител, радвайки се, стоял до него, а бесовете отдалече плачели и никак не можели да се приближат. Като видял тази толкова бърза победа, блаженият се зарадвал, спрял брата и след като открил видяното пред всички, го попитал за причината за внезапната промяна. А онзи, изобличен от Божието откровение, изповядал за себе си пред всички: - “Аз, казал, съм много грешен, прекарах в нечистота много години, чак до този ден. Като влязох днес в светата църква, чух да четат свети пророк Исаия, и Бога, Който говори чрез него: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля (Ис. 1:16-18). Когато чух това, душата ми се умили, отвориха се духовните ми очи, познах своята окаяност и гибел и като дойдох на себе си, мислено извиках към Бога: “Ти си Бог, Който си дошъл в света да спасиш грешниците, както и на мен днес възвести чрез пророка си. Извърши на дело това в мен, грешния, защото от сега обещавам да не правя повече никакво зло, отричам се от всяко беззаконие и ще Ти служа с чиста съвест, Владико. Ти само ме приеми, каещия се, и не отхвърляй коленичилия пред Теб”. С тези обещания излязох от църквата, като реших твърдо в сърцето си да не греша пред Бога.

Всички присъстващи прославили Бога, Който приема всеки, прибягващ към него с покаяние. Така този брат се избавил от душевната слепота, като положил твърда основа на покаянието си.