На Лазарева Събота един човек на име Пархом бил доведен от Чернигов при чудотворната икона на Пресвета Богородица. Бесовската сила в този Пархом била така голяма, че четирима души едва успели да го удържат и да го доведат: той се изтръгвал от ръцете им със страшни викове. Но гордият дух не се хвалил дълго със силата си, скоро паднал в изнемога и бил прогонен от Богородичната сила. А човекът се освободил от злия си мъчител благодарение на своята Спасителка.

Въстава срещу нас врагът с всичките си сили, изпраща всичките си легиони, обсажда ни с всичките си коварства. Обхванала ни е последната бездна, обкръжили са ни псетата, сборището на лукавите ни е обсадило. Какво да правим? Сами не можем да им надвием, нужна ни е помощта на Господа. Който в такава битка е победил с Него, казва: “Ако Господ не беше с нас, никой нямаше да може да победи врага в битката му срещу нас” (Дамаскин, в Октоиха).

Но ние много сме разгневили Господа, откъде да намерим помощ? Да направим съвет, да съберем полк молитвеници, които ще могат да ни измолят от Господа и да съкрушат вражеските полкове. Да призовем Ангелите, да съберем пророците и апостолите, мъчениците и девствениците, преподобните и праведниците и всички светии, та да се опълчат с нас на всички страни!

Но на всички тези воини са нужни воеводи. Кой е виждал полк да воюва без предводител? Не подобава на войнството да бъде без началник. А кой сред тези воински събори е достоен да бъде предводител? Само Пресвета Дева Мария! Да измолим от Нея да благоволи да бъде Воевода пред полка на нашите молитвеници.

Тя - По-висшата от Ангелите, По-почитаната от пророците, По-голямата от апостолите, По-достойната от мъчениците и девствениците, По-святата от преподобните и праведните и от всички светии - е достойна да началства над всички! Тя да предвожда полка, и да паднат всичките ни врагове.

Във Ветхия Завет в битките носели пред полка ковчега на Господния завет - и враговете падали победени. Така е написано в Числа: ковчегът на завета Господен вървеше пред тях. Кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят! (Числ. 10:33,35).

Ние имаме Ковчега на Новия завет - Пресветата Дева - и към Нея възгласяме: “Радвай се Ти, ковчеже позлатен от Духа!” (Акатист, икос 12).

Като оставим Тя да ни предвожда, ще видим победени враговете си. Чрез Нея ще се въздигнат победите ни. Тя и Бога ще умилостиви към нас, и враговете, които ни преследват, ще съкруши, само да Я призовем: “О, пресветли облаче, Майко Божия, победи онези, които воюват с нас!” (Параклис на Богородица).

Горко на нехайството ни! Ние сме лениви, а врагът ни е бодър и замисля как да ни погълне. Ние ядем и пием, а врагът ни скърца със зъби срещу нас. Ние говорим празни неща, а врагът плете мрежите си за нас.

Апостолът ни призовава: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (1 Петр. 5:8).

Нужно е да бъдем трезвени, да бъдем бодри, за да не ни погълне дяволът. Ако сме лениви, врагът вече ни е погълнал. Ако сме трезвени и бодри, той се сражава против нас, иска да ни погълне, но не може, защото Бог ни помага.

Един от отците пустинници застанал на молитва в полунощ, и ето че чува звук на тръба като на война. Казва си: откъде (може да има) в пустинята войска и битки? Тогава му се явил бесът и му казал: “Това е битката - когато стоиш на молитва. Легни и спи, и няма да воюваме с теб. Ние воюваме само с онези, които се въоръжават против нас с бодра молитва, с ленивите не воюваме”.

Чуваш ли какво казва злата сила: “С ленивите не воюваме”. Защо? Ленивият е вече победен, паднал е и лежи, тъпкан от врага...

Нека да бъдем трезвени и бодри!

“Дерзай, храбри воине, няма да паднеш ранен,

но само ако бъдеш бодър и трезвен”.

Някога авва Моисей бил измъчван от нечист дух и като не понасял вражеското нападение, отишъл при авва Исидор и му открил всичко. Блаженият Исидор го утешил и като го посъветвал да търпи мъжествено, укрепил го с Божествените Писания и отеческите наставления, и му наредил да се върне в килията си и да се подвизава против страстите си. Авва Моисей не искал, защото в него се ожесточила борбата с бесовската сила.

Тогава свети Исидор се изкачил с него над килията и му казал: “Погледни на запад и виж”. Гледа Моисей и вижда безбройно множество бесове, които като че се готвят за битка. Отново се обръща към него Исидор: “Погледни на изток и виж”. И когато Моисей погледнал на изток, видял огромна войска от светоносни Ангели, също готови за битка.

Авва Исидор му казал: “Онези, които видя на запад, воюват против светите Божии угодници, а тези, които видя на изток, Господ ги изпраща на помощ на мъжествените подвижници. Виждаш ли, че тези, които са с нас, са повече”.

Като видял и чул всичко това, авва Моисей се укрепил духом и се върнал в килията си, прославяйки нашия Господ Иисус Христос.