Василий Болдаковски, жител на Чернигов, имал слуга на име Клим. Бог допуснал Клим да бъде измъчван от бяс, мисля заради неговото изправяне, защото Той всичко устройва за наша полза, като ни наказва като чедолюбив баща по различни начини, за да станем целомъдрени.

Довели този бесноват Клим в манастира, завързали го към стълба в пещерата на преподобни Антоний, която се намира също при църквата. Там някога живял самият преподобен, за което се разказва в Печерския патерик.

Врагът подбуждал Изяслав да прогони в гнева си преподобни Антоний от Киевските предели, което и постигнал за известно време. Черниговският княз Святослав, който бил известин, че брат му Изяслав е разгневен срещу преподобния, изпратил през нощта да отидат при него и да го доведат в Чернигов. Преподобният си харесал място близо до града на хълма Болдина гора, и като си изкопал пещера, заживял в нея. По-късно тук издигнали манастир.

В същата тази пещера завързаният Клим се освободил от беса по силата на чудесна благодат, излята свише на това място по молитвите на Дева Богородица и преподобни Антоний.

Всеки, който иска да изправи лошия си живот, нека заедно с Давид да зове: О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави! (Пс. 118:5). Но кой ще ги насочи? Господ укрепи стъпките ни, без Него не можем да вършим нищо (срв. Пс. 36:23; Иоан. 15:5).

А за да изправи Господ стъпките ни, нека да помолим Пресвета Богородица да ходатайства за нас, защото с молитвите Си Тя за мнозина измолва изправяне от Бога.

За благоразумния разбойник се питат: заради какво е получил спасение? Някои считат, че заради вярата, както казахме по-горе, в третото нравоучение. Други - заради покаянието, както пише Дамаскин: “Покаянието на разбойника отвори рая”. Някои виждат причината за спасението му в неговото съкрушено в молитвата сърце, в това, че с дълбоко съкрушение за греховете си той се помолил: Спомни си за мен, Господи. Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 105:4; 50:19). Някои казват, че причина за спасението му било изповядването, когато казва: Получаваме заслуженото според делата си (Лук. 23:41) - и за това изповядване се спасил. Изповядал беззаконията си на Господа и Той сне от него вината на греха му (Пс. 31:5).

Но питам: откъде е дошло това толкова бързо изправяне на разбойника, така че той и повярвал, и се покаял, и се помолил със съкрушено сърце, и се изповядал? Защо това изправяне го нямало в него, когато бил осъден на смърт, когато вървял след Христос към разпятието, когато го приковавали към кръста? Но чак когато го вдигнали с кръста от земята, застанал на страната на Христовия Кръст?

Намирам отговор у някои мъдреци, които казват, че между Христовия Кръст и кръста на разбойника тогава стояла Иисусовата Майка, Пресвета Дева Мария. Ето я причината за внезапната промяна и изправянето на разбойника - Божията Майка! Тя стояла между Господа и разбойника и тайно измолила от Бога действена благодат за изправяне на грешника. Когато Пресвета Богородица стояла при Кръста, тогава се обърнал към Христа разбойникът, който не се бил обърнал преди, докато между тях не застанала Мария! И какво удивително има в това, че чрез Нея се изправят хора в новата благодат, щом като и във Ветхия Завет това вече го имало, макар още само като сянка и предсказание. Бог искал да изправи развращаващия се Израил и му дал закона на скрижалите. Защо не на хартия, не на кожа, а на каменни скрижали Бог пожелал да напише Своите заповеди? За да изобрази съкровено Дева Мария и да покаже, че чрез Нея иска да спаси и да изправи света. Както се пее в догматика: “И Христос спаси чрез Богородица света, като имаше велика милост”. Защото скрижалите знаменували Пресвета Богородица, на Която Сам Законодателят пожелал да се напише. Затова и Църквата Я именува така: “Наричаме Те Ковчег на новия закон и Богоначертана Скрижал, в Която се написа Божието слово” (Миней, 20 юни). Така Я нарича и свети Ефрем: “Скрижал, донасяща на хората написания закон”.

И Тази Нова Скрижал съкровено донесла на Израил изправяне във ветхите скрижали, а сега, в новата благодат, на дело изправя падналите, когато ги освобождава от страстите, отвръща ги от заблудите, очиства ги с молитви от греховете, избавя ги от бедите, защитава ги от бесовските клевети, а онези, които са се отчаяли за спасението си, наставлява по пътя на спасението и ги изпълва с блага надежда.

Това казва и свети Дамаскин: “Като си родила Бога и Спасителя на всички, Мария, Ти си станала изправяне за отчаяните, обновяване за грешниците и надежда за изгубилите надежда”.

Като желае да изправи човека, Господ му праща много наказания. И сред тях не е малко това, когато допусне някой да бъде мъчен от дявола, както онзи бесноват Клим.

Следва да се знае, че дяволът няма никаква власт над човека, докато не му бъде дадено свише. Едва когато Бог му заповяда, тогава той придобива власт да измъчва. За Иов е написано, че бил предаден от Господа на дявола за страдание: И рече Господ на сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази (Иов. 2:6).

Господ предава човека на такова мъчение по две причини: или го изпитва, както праведния Иов, за да приеме по-голям венец за търпението си, или го наказва за греховете му и го води към изправяне.

Така бил наказан онзи, за когото напомня апостолът: Да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен (1 Кор. 5:5). Защото, който е наказан телесно, той приема изправяне и здраве за душата си.

Това от опит е познал апостол Павел, защото казва: Кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:10). Затова и описаните от свети Иоан Лествичник каещи се затворници молили Бога да допусне дяволът да измъчва тялото им, даже молели да станат бесновати, като желаели с това мъчение на плътта си да достигнат до изправяне и спасение на душата си.

Господи, Твоето вразумление ме наставляваше. В яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай (Пс. 17:36; 6:2 - слав.).

“Като желаеш да избегнеш вечните мъки,

знай, че е милост временно да бъдеш наказан”.

Един брат живеел в Манаидския манастир и ето каква била постоянната му молитва: “Господи, не се страхувам от Теб, но изпрати ми или тежък недъг, или напаст, или болест, за да дойде в страх окаяната ми душа”. Така усърдно молел Бога и казвал: “Зная, че е невъзможно да ми простиш греха, защото много съгреших пред Теб, Владико, много и лошо. Но ако е възможно, заради милостта Си избави ме от него. А ако е невъзможно, то помъчи ме тук, а там облекчи мъките ми, макар отчасти, само започни отсега да ме наказваш не с яростта Си, Владико, но с човеколюбието Си”.

Така прекарал той цяла година, като се молел на Бога със съкрушено сърце, в строг пост и смирение. Мислел си и така: какво означават казани те от Господа думи: Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4)? И веднъж, когато седял на земята и както обикновено плачел, и от печал задрямал, явил му се Христос със смирено лице и му казал тихо: “Какво ти е, човече, и защо плачеш толкова силно?” Братът отговорил: “Паднах, Господи”. Явилият се му казал: “Стани”. Лежащият отвърнал: “Не мога, ако не ми подадеш ръка”. И Господ протегнал ръка и го повдигнал. И пак тихо му казал Явилият се: “Защо плачеш, човече, и защо скърбиш?”. Братът отговорил: “Нима не искаш, Господи, да плача и да скърбя, след като толкова много съм Те оскърбил?”.

Тогава Явилият се протегнал ръката Си, положил длан върху сърцето на брата, помазал го и му казал: “Не се съкрушавай, Бог ще ти помогне. Тъй като ти сам си оскърбил себе си, Аз няма да те оскърбя. Заради теб дадох Кръвта Си, още повече ще дам и човеколюбието Си на всяка каеща се душа”. Като дошъл на себе си след видението, братът почувствал, че сърцето му е преизпълнено с радост и приел известие, че Бог е проявил милост към него. Прекарал останалите години от живота си в голямо смирение, като хвалел Бога, и в такова разположение отишъл при Него.