Един човек на име Демян от литовската страна, от околностите на град Минск, бил измъчван от лукав дух. Като чул за чудотворната икона на Пресвета Богородица в Илиинския манастир и за ставащите от нея бързи изцеления, той се отправил на път, носейки със себе си своята беда - злия си мъчител.

Когато вече бил близо срещу църквата на Пресвета Богородица Елецка, намираща се между Чернигов и Илиинския манастир (тогава още тази Елецка църква била празна и при нея не живеел никой), бесът започнал страшно да го мъчи, така че човекът започнал да се мята по земята и от устата му излизала пяна.

Случило се по същия път монаси да вървят от града към манастира. Като видели мъките му, те го съжалили, вдигнали го и го повели към иконата на Пресвета Богородица в Илиинския манастир. И още щом го въвели в църквата, веднага лукавият дух излязъл от него. С Богородичната благодат човекът оздравял и служил дълго време в този манастир.

Не знаете, от какъв дух сте вие - било казано някога на Христовите ученици (Лук. 9:55). Ако някой поиска да се вгледа в различните духове на различни хора от сегашното време - в духа на гордостта, духа на неправдата, духа на лукавството, духа на враждата, духа на завистта, духа на яростта, духа на омразата - какво би казал? Само това: Не знаете, от какъв дух сте вие.

Защото всеки диша своя дух, а не както преди, когато всички са дишали един дух, като са живеели в любов, единодушни и единомислещи. А сега сме многодушни - един други се дразним, един другиму си завиждаме (срв. Гал. 5:26).

Някои така нехаят за душата си, сякаш имат не една, а много души и като погубят едната, имат в запас и друга, и десета. Такива заслужават да бъдат наречени бездушни, защото не пазят душата си за вечния живот, имат в сърцето си много духове на злобата и на всеки от тях се сбъдват думите на Давид: Неговото сърце трупа в себе си неправда, и той събира беззаконие в себе си (Пс. 40:7 - слав.).

Но кой ще прогони от нас беззаконните духове? Тази, върху Която слезе Светият Дух и силата на Всевишния Я осени - но само ако се притечем към Нея със съкрушено и смирено сърце.

Някога бесът мъчил Саул: Духът Господен отстъпил, и лукавият дух дошъл върху Саул. Какво направили тогава слугите му? Потърсили Давид с гуслата. И когато нечистият дух бил в Саул, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саула ставаше по-добре и по-весело, и злият дух се махваше от него (1 Царств. 16:23). Откъде гуслата имала такава сила, че можела с едно движение на струните да прогони от човека лукавия дух, когото трудно някой може да прогони с усърдна молитва, суров пост и несъмнена вяра?

Следователно гуслата предзнаменувала Богородица Дева, защото така Църквата се обръща към Нея: “Радвай се, гусло Боговдъхновена на богоотеца Давид” (Акатист на Успение на Пресвета Богородица, икос 5). Затова и гуслата е прогонвала лукавия дух, защото тя е изобразявала Божията Майка, а молитвите Й са като струни: когато възгласят пред Бога, веднага всички лукави духове се разбягват като прах, разпръсван от вятъра.

Нека да се обърнем с молитва към Нея, за да изгони от нас врага, да измоли от Бога правия дух да обнови вътре в нас (Пс. 50:12).

Молитвенице топла! Не преставай да се молиш за Своите раби!

Не само пред Саул, но и пред Бога пял Давид с гуслата си, защото казва: Ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! (Пс. 70:22). Пял пред Саул, за да прогони злия дух. Пял пред Бога, за да привлече благия Дух. Отварям уста - казва, - и привличам в себе си Духа. Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата (Пс. 118:131; 142:10 - слав.).

Но с каква гусла пял Давид пред Бога? Мисля, че не с веществена, а с духовна, тоест като пазел Божиите заповеди: Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем (Пс. 118:8).

Божиите заповеди наистина могат да бъдат наречени гусла, защото както и при гуслата, ако макар и само една струна не бъде настроена вярно, гуслата няма да свири благозвучно; така и при Божиите заповеди - ако макар и само една не бъде изпълнена, всичко се вменява за нищо .Апостол Иаков казва: Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко (Иак. 2:10) .

И ние, когато искаме да прогоним от себе си злобните духове и да привлечем благия Дух, нека да вземем гуслата - Божиите заповеди - и да ги опазим всичките. А ако не опазим всичките, то песента ни няма да бъде приятна на Бога. Давид казва, че е добро да славим Господа и да възпяваме Неговото име на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла (Пс. 91:2,4).

Под десетострунен псалтир учителите разбират десетте Божии заповеди. Когато някой раздвижи всички струни, тоест, когато изпълни всички заповеди, изповядването (на вярата) за него е благо.

В Евангелието Господ говори за жената, която изгубила една от десетте си драхми - как я търси с усърдие: запалва светилник и помита дома си, и търси грижливо, докле я намери. А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма (Лук. 15:8-9).

И какво означава това, че така се радва за намирането на десетата драхма? Мисля си, че не без труд е придобила и първата, и втората, и третата драхма, и другите, но за нито една не се радва така. Само когато намерила изгубената, тогава извикала приятелките и съседките си да се порадват с нея.

Свети Григорий учи, че десетата драхма знаменува десетата Божия заповед.

Жената не се радвала така, когато намерила първата, и втората, и третата драхма, но се зарадвала за десетата, като показала с това, че когато човек изпълни една или друга Господня заповед, няма защо да се радва, а тогава ще се зарадва истински, когато изпълни и десетата, когато изпълни на дело всички Господни заповеди.

Давид казва: Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди (Пс. 118:6).

За престъпването даже и на малката заповед Бог наказва не само злия, но и добрия, ако не в бъдещия, то в сегашния век, защото при Него както малката добродетел не е без награда, така и малкото прегрешение не остава без наказание. Праведен е Съдията и въздава на всекиго според делата.

“Грешният и за малката правда е получил тук добра награда.

Праведният и за малкия грях е наказан със смърт”.

Свети Атанасий разказвал за един старец, добродетелен отшелник, просиял със знамения и чудеса. Ученикът на този отец бил изпратен по работа в града, където живеел някакъв си човек - богат, зъл и немилостив, който нямал страх от Бога. Когато ученикът влязъл в града, видял, че богатият е умрял и го изпровождат до гроба със свещи и кадило, свещеници и множество хора пеят: “Със светиите упокой, Христе, душата на Своя раб...”. Учудил се ученикът, с каква голяма чест го погребват, сякаш е свят.

Като свършил определената работа, ученикът тръгнал обратно за пустинята. Но когато дошъл до килията на духовния си отец, намерил светия и честен старец пред вратата, изяден от зверове.

И започнал горчиво да плаче и да ридае за стареца, паднал върху останките му, съкрушен от скръб. С мъка душата му призовавала Бога: “Господи, как така онзи зъл богаташ умря и беше погребан със слава и чест, а този духовен старец, прекарал толкова години в постнически трудове, молитви и сълзи, умря с мъчителна и безчестна смърт, изяден от зверове? Напразни са отшелническите ни трудове, напразна е теснотата на живота ни, напразно е отричането ни, щом хората в света, които живеят свободно и сред всякакви утешения, се сподобяват с по-добра кончина от нас, окаяните!”.

Докато той плачел така, Ангел Господен застанал пред него и му казал: “Защо жалиш за стареца и плачеш за учителя си? Богаташът през целия си лош живот имаше само едно малко добро дело и за него прие наградата си на земята - честното погребение, но там, окончателно осъден, ще отиде в геената. А твоят честен отец и учител, украсен с всякакви добродетели, с цялото си житие е угодил на Бога, но като човек имаше едно малко прегрешение. Затова и Бог допусна да претърпи жестока смърт от зверовете, като го наказа тук, та напълно очистен да си тръгне от този свят, за да застане пред престола на Господа със светите мъченици с голяма чест и слава като мъченик и мъжествен страдалец”.

Като казал това, Ангелът станал невидим. А ученикът се утешил, след като бил известин за стареца, че предстои пред Господния престол, и като погребал честните му мощи, преживял на това място много години във всяка добродетел до блажената си кончина.

Праведен е Господ, и няма неправда в Него, Неговите съдби - велика бездна! (Пс. 91:16; 35:7).