Иконата на Божествената Услишателница се намира в олтара на съборния храм, в ниша на източната стена. Почерпихме сведенията за тази икона от житието на преподобния отшелник Козма Зографски, подвизавал се в края на ХIII и началото на ХIV век (подробно животоописание на този светия може да се намери във втората част на “Атонски Патерик”)^[1]. Събитието от живота му, от което светата икона “Услишателница” е получила името си, е следното. Веднъж свети Козма останал сам в църквата след края на службата. Желаейки да получи от Господ указание за по-нататъшния си монашеския живот, той се спрял пред иконата на Божията Майка и като знаел, че няма по-бърза ходатайка за нас пред Господа от Пречистата Дева Мария, молитвено Я призовал:

- Пресвета Богородице! Помоли се на Твоя Син и Богда ме упъти към пътя на спасението!

Едва произнесъл това, когато чул гласа на Божията Майка:

- Сине и Боже Мой! Научи Твоя раб как да се спаси!

И последвал отговор:

- Нека се отдалечи на безмълвие!

В изпълнение на тази Божия воля, след като получил благословия от игумена, свети Козма се отдалечил в една съседна пустиня и си изсякъл пещера в една скала на запад от манастира, която се вижда от прозорците на обителта. Само Бог е видял как се е подвизавал там свети Козма. Известно е само, че за чистотата на живота си и за строгите си подвизи дивният отшелник е бил удостоен от Бога с дар да извършва чудеса. От това събитие споменатата икона на Божията Майка получила името “Услишателница” - защото скоро чула гласа на молещия се пред иконата ѝ верен Неин раб.

Не можем да не споменем в тази книга и за друг трогателен случай от първите години на монашеския живот на преподобни Козма, когато Небесната Царица благоволила да му позволи да види лично с очите си трогателната ѝ грижа за обитателите на Нейния Евангелски жребий. Това се случило във “Ватопед” на празника Благовещение, който е храмов празник в манастира. Сред другите зографски братя на него бил и преподобни Козма. Там той видял в църквата Жена с царствена красота и величие, Която Сама се разпореждала с всичко както в църквата на службата, така и в трапезарията. Виждайки с удивление сред множеството монаси жена и забелязвайки при това, че всичко се намира под Нейното пълновластно разпореждане, младият гост крайно се смутил. Върнал се смутен при стареца си в “Зограф” и на въпроса му, защо е толкова разстроен, Козма му разказал за видението си във “Ватопед”.

- Как изглеждаше тази жена? Какви бяха дрехите ѝ? - попитал го старецът.

И след като Козма му описал видяната от него жена, старецът с въздишка отбелязал:

- И ти не си разпознал Жената, Която ти се е явила в манастир, посветен на Божествената Мария? Това е била Царицата на нашата Света Гора и на цялото творение!

Огромна е наистина любовта на Небесната Царица към монасите на Света Гора, трогателна е майчината ѝ грижа за задоволяване на нуждите им.