Служба на 25 март, светилен

Според всички човешки съображения изглеждало, че за благодатната вест за явяването на Месия в света би било по-подходящо да се разнесе в Иерусалим, “Божия град”, където предимно били съсредоточени по онова време иудейските мъдреци и учители, които толкова много говорели за Месия и за Неговото бъдещо царство, изучавали с такова внимание пророчествата за личността и живота Му, следели с такава загриженост всички знамения за близкото Му пришествие и явно с такова пламенно желание очаквали това пришествие. Но не на учения Иерусалим и не на някой друг знаменит град на тогавашния свят, а на същия скромен Назарет, в който живеели родителите на Пресветата Дева, му било съдено пръв да чуе и да приеме спасителната вест. Дивно е мястото, избрано за благочестието на великата тайна, но още по-дивна е Личността, на която тя е възвестена! Тайната на спасението на света е открита не на важни и силни хора - ръководители на народа, не на книжници и законодатели - на тези светила на науката, а на бедна и неизвестна Девица, която смирено живеела в колибата на дърводелец. Наистина, този дърводелец и тази сгодена за него Девица произхождали от царски род; но знатността на рода им, както бе отбелязано по-горе, отдавна била забравена.

По този начин тайната за пришествието на Спасителя в света от самото начало сякаш се отдалечава и се скрива от всичко, което светът нарича велико и високо, тоест от неговото могъщество, мъдрост, богатство, великолепие, слава и почести. В това обстоятелство се вижда преди всичко Божията премъдрост, избрала такива средства, за да внуши на хората мисълта за високо духовната страна на тази тайна.

Друга причина за смиреното пришествие на Господ в света се крие в тогавашните обстоятелства на света. Политическото положение на света, който стенел под желязното иго на римляните, било такова, че народите виждали във владетелите си горди и своенравни хора, които гледали на по-нисшите от себе си с крайно презрение и се разпореждали с имуществото, честта и дори с живота им както намерят за добре. Умственото състояние на онова време било не по-малко плачевно: мъдреците или поне тези, които наричали себе си така, след като изразходили всичките си сили, за да намерят отговор на висшите въпроси на ума за целта на битието на света и на човека, се разделили на различни течения или школи на противоположни направления, които ту допускали суровата стоическа добродетел, ту безусловно следвали грубата чувственост, ту се съмнявали в битието на Всевишното същество и т.н. В самия избран Божи народ, на който била поверена Богооткровената премъдрост, истината дотолкова се помрачила, че Господ Иисус Христос - истинският Месия - бил отхвърлен; думите на пророците били забравени или изтълкувани неправилно; появили се множество секти и някои, например садукейството, оспорвали истината в самата ѝ същност.

А какво направи премъдрият в Своите съдби Господ, та като благовести тайната на спасението, да възроди света за нов живот и да съедини всички с връзките на братската любов? Той открил тази тайна в бедния и малко известен Назарет, в сиромашката колиба на един дърводелец, на пречистата и смирена Девица.

Живеейки в Назарет, Дева Мария все повече и повече се утвърждавала в добрите правила, на които се била научила в Иерусалимския храм. Пребивавайки през по-голямата част от времето в уединение и безмълвие, Тя се занимавала с Богомислие и молитва, с четене на свещени книги и с ръкоделие. Научена по време на пребиваването Си в храма на различни видове ръкоделие, Пресветата отделяла за тях тази част от времето, която Й оставала извън молитвата и четенето на Свещеното Писание. В действителност преданието разказва, че свещениците от Иерусалимския храм, след като се посъветвали помежду си, счели за необходимо да направят нова завеса пред Светая светих и за целта решили да поканят няколко чисти девици от Давидовото племе, на които биха могли да поверят тази свещена работа. Изпратените слуги и глашатаи от храма дълго търсили навсякъде такива девици и като намерили седем такива, ги довели със себе си в Иерусалим. В това време свещеникът, който изпълнявал длъжността първосвещеник, вместо чудесно онемелия Захария (Лук. 1:22), си спомнил за девойката Мария, бивша възпитаничка на храма, и че Тя също произхождала от Давидовото племе и била чиста пред Господа, и затова изпратил да Я повикат. След като Мария пристигнала, въвели всички определени за работа девици в храма и свещеникът им казал: “Хвърлете жребий на коя от вас ще се падне да преде злато и алабастър, на коя - памук и коприна, и на коя - хиацинт, пурпур и истинска багреница”. Хвърлили жребий - и на Пресвета Мария се паднали пурпурът и истинската багреница. Като получила Своя дял, Тя веднага тръгнала за Назарет. В дома на Иосиф обичала да се занимава със същите благочестиви занимания, с които била свикнала в храма, така че този дом станал за Нея също такъв дом за молитва, какъвто била и Светая светих. Тук, както и при храма, Тя прекарвала най-кротък, смирен и мълчалив живот. Чужда на надменността, Тя не огорчавала никого, и почтителна към по-възрастните и към роднините, била доброжелателна към всички.

Така минавали дните на Пречистата Дева в дома на Иосиф, сякаш в предишното Й свещено обиталище, и тук, сред хората, Тя била сякаш сама; намирайки се постоянно в трудове и домашни грижи, живеела само за Бога.

Но вече дошла очакваната от сътворението на света “Господня година”, настъпило времето на възстановяването на човешкия род и на изкуплението на света. Настъпил денят, нетърпеливо очакван в продължение на пет хиляди години, в който - по думите на царствения пророк Давид - милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат: истина и правда са в правосъдието на Бога, изискващо удовлетворение за греха на прародителите, милостта и мирът са в принизяването на Сина Божий до образ на човек.

“Бог - казва свети Андрей Критски, - като гледаше със съжаление към покварения вече от грехопадението човешки род, си спомни за творението на ръцете Си, не презря Своето създание и в края на вековете изпрати от преблагите Си и пренепорочни недра Своя Син, равен на Него и по власт, и по сила, и по благост”.

“Като повикал Гавриил, един от първите ангели, за да благовести великата тайна на въплъщението на Сина Божий - казва свети Григорий Неокесарийски, украсявайки краткия евангелски разказ с цветя на духовно витийство, - Бог му рекъл: “Иди, Архангеле, и бъди служител на страшната и съкровена тайна: послужи на чудото. Подтикван от Моето добросърдечие, бързам да потърся изгубилия се Адам. Грехът обезобрази създадения по Мой образ, повреди творението на ръцете Ми, помрачи създадената от Мен красота. Жилището на рая е пусто. Дървото на живота се охранява от Ангел с огнен меч. Мястото за сладост и блаженство е заключено. Искам да помилвам бедстващия и да вържа врага. Но искам да скрия тази тайна от всички небесни сили и я поверявам само на теб”. “Иди в галилейския град Назарет - допълва изложението на свети Григорий свети Андрей Критски, - иди в Назарет, в който живее една девойка Девица, сгодена за мъж на име Иосиф. Името на Девицата е Мария. Иди и кажи на Девицата радостното благовестие, от което някога се лиши Ева, и не смущавай душата Й; защото това благовестие е на радост, а не на печал; това е поздрав на веселие, а не на униние”.

Архангелът - продължава свети Андрей Критски, - “като изслушал Божествените думи и като узнал повелението, изречено му от Божия глас, но надвишаващо силите му, се намирал между страха и радостта. Не осъзнавайки себе си за достоен да изпълни Божественото поръчение, но и не дръзвайки да откаже да го изпълни, той, покорявайки се на Божия глас, полетял към Девицата. “Като прие заповяданото тайно в разума си, безплътният бързо се яви в Иосифовия дом” - казва светата Църква.

В това време - според преданието - Преблагословената Дева четяла книгата на пророк Исаия. Била отворила на думите: Ето, Девицата ще зачене в утробата си... Увлечена от Божествена любов и от пламенно нетърпение по-скоро да види обещания Месия, Тя започнала молитвено да зове към Неговото милосърдие: “Кога ще настане това силно желано време и Създателят Ми ще благоволи да слезе от небесата и да приеме човешка плът?”.

В този миг на молитвени и свети размишления Архангелът се явил пред Нея и сякаш отговаряйки на мислите Й, произнесъл: “Радвай се, благодатна! Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените!^[1] . “Господ - сякаш казвал Архангелът - сега е с Теб и скоро ще се роди от Теб. Едното Му раждане е предвечно, а това ще бъде във времето. Сам Царят на небето и на земята присъства тук и всецяло се въплъщава в Теб с цялата Си слава. Радвай се, Благодатна! Радвай се, инструмент на мира, чрез който се отменя присъдата, осъдила света на проклятие, и чрез което му се дава право на радост! Радвай се, истински благословена и препрославена, съсредоточила в Своята личност “цялото съкровище на благодатта”, избрана от всички родове и племена, свята тялом и духом. Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! Светият по естеството Си чрез въплъщението по чуден начин се затваря в утробата Ти, без да престава да бъде това, което е бил, но като става това, което не е бил. Господ е с Тебе - Синът на Отца на светлините, Който предвечно се е родил от Него, но във времето се въплъщава от Теб, Който на небето целият е в недрата на Отца, и на земята целият е с Теб - в утробата. Той е с Теб и в Теб. Благословена си Ти между жените: защото Бог Те избра за Свое жилище и Ти ще вместиш Невместимия, като приемеш съкровище, в което са скрити “всички съкровища на премъдростта”! Благословена си Ти, като единствена измежду всички майки, удостоена да бъде Майка на своя Създател! Благословена си Ти, като Майка на благословен Син, за Когото пророкът е казал: Благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! (Пс. 71:19)”.

Явяването на Архангела не уплашило Пресветата Дева. Докато живяла в храма, Тя привикнала към явявания на ангели и беседи с тях. Пречистата Й душа не могла и за миг да се усъмни в достойнството на Благовестителя. Но поздравът, който сега чула, Я смутил с необичайността си. “Дотогава никой, и особено никоя от родените на земята, не е чувала подобен поздрав от небесата. Без съмнение Дева Мария разбрала това както от писаното Божие слово, така и посредством собственото Си смирено Богомислие. И затова неволно се смущава, когато чува, че неочакваният посетител Я поздравява не само с мир, но и с радост; приписва Й благодат не като дар, но като Нейно неотнимаемо притежание; възвестява Й благословение, даващо Й предимство пред всички жени по света. А Тя в тишината на бедната Си колиба, без съмнение, не е и помисляла за никакви предимства, не мислела за никакви собствени достойнства - затова и се смутила от думите на Благовестителя. Това смущение показва чистотата на сърцето Й, затрептяло при първия звук на похвала. От силните думи на духа тихата Й душа, като тиха вода - от силен порив на вятър, по необходимост се раздвижва: смути се от думите му. В това смущение няма нищо нечисто; но в мига на смущение я няма и онази душевна тишина, която го е предшествала. Когато вятърът, удряйки по повърхността на водата, я повдига отчасти от мястото на покоя ѝ, тогава и чистата вода трепти и изглежда размътена; така и душата на Мария, не само издигана от хвалебствените думи на Ангела от самоунижението, в което тя била придобила навик да почива, но и възнасяна по-високо от всичко сътворено, треперела от чист страх; и постоянният Й стремеж към бездната на смирението, станал осезаем от това, че Я превъзнасяли, се проявил под формата на смущение”.

Най-смирена измежду жените, Дева Мария считала ангелските обещания за прекалено високи и недостъпни за Себе Си, а заедно с това, поради благоразумието и предпазливостта Си, Тя размишлявала: “Що за поздрав е това и наистина ли е от Бога?”. Като не проявява външно смущението Си нито с някаква нетърпелива дума, нито с движение, Тя показва високото и свято изкуство да владее Себе Си, изкуство, породено от постоянно самонаблюдение и от молитвено разположение на духа. Тя мълчи и размишлява в присъствие на небесния Благовестител и благоговейната Й мисъл е готова да отрази всяко изкушение, от което би могла да се опасява при тези необикновени обстоятелства.

Но Тя не могла толкова бързо да си изясни всичко това, което усещала, и стараейки се да успокои смутения Си дух, безмълвствала и само с израза на външния Си вид показвала състоянието на душата Си.

Небесният вестител гледал с благоговеен трепет смущението на Пречистата Дева. Желаейки по-скоро да Я успокои и да Я увери в истинността на своя поздрав, Архангелът Й казва, че с дълбокото Си смиреномъдрие Тя е намерила преголяма и принадлежаща единствено на Нея благодат у Бога - да бъде Майка на Сина Божий. Не бой се, Мариям, понеже Ти намери благодат у Бога! Не лукава змия говори с Теб и не земен вестител стои пред Теб! Нося Ти от небето благовестие, и при това - не обикновено, а благовестие на радост. Не бой се! Не печал Ти предвещава то! Казах Ти: Господ е с Тебе: Господ - Подателят на всяка радост и Спасителят на целия свят.

За да убеди в по-голяма степен Пречистата Дева, Архангелът Й възвестил тайната на Божието въплъщение със същите думи, с които седемстотин години преди това пророк Исаия бил предсказал това събитие: Ето, Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Величественото име Емануил, употребявано в този случай от пророка, в превод от староеврейски означава: “С нас е Бог”, и изразява превеликата тайна на съединението на двете естества - Божественото и човешкото, в едната личност на Богочовека; докато пресладкото име Иисус, произнесено от Архангела, посочва действията на Господ, спасяващи човешкия род от вечна смърт и от робството на дявола. Той ще бъде велик - продължил Архангелът - и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. Обяснявайки с тези думи свойствата на Този, Който щял да се роди, Архангелът изразил с тях, че Този велик, приел човешка плът от Девицата, е Господ в цялото Си величие и затова ще се нарече Син на Всевишния, на Небесния Бог - Отец. И тъй като Пречистата Мария произхождала от Давидовото племе, то и Роденият от Нея, като потомък на Давид по плът, ще бъде наследник на царския му престол. Само че това ново царство ще бъде не земно и преходно, а духовно и вечно, за предобраз на което служело в Израил славното Давидово царство. Господ ще царува над дома Иаковов, тоест над Своята Църква, довеки, защото Той ще бъде глава и Водач на всички вярващи в Неговото име и стремящи се към небесното царство на славата.

Небесният вестител иска да успокои смирената Девица; но с всяка нова дума на неговото благовестие смущението и недоумението на Тази, на Която той благовести все необикновени, чудни и непостижими неща, явно трябвало да се увеличават: Девицата ще има Син, Синът Й ще бъде велик, ще се нарече Син Божий, ще се възцари на престола на Давид и ще царува вечно. Тези предсказания, едно от друго по-необикновени, тъкмо поради това биха могли да изглеждат и едно от друго по-неосъществими, ако биха срещнали ум, непривикнал да се подчинява на Божиите тайни, или ако биха попаднали в сърце, недостатъчно чисто от користни желания.

Слушайки внимателно чудните слова на Архангела, пресветата Дева преценявала всичко чуто от гледна точка на възможността за запазване на дадения от Нея обет за непорочно девство: “Как така ще остане неизпълнен този обет, принесен на Бога с всеусърдна готовност?” - си мислела Тя. А без това нарушаване на обета Й се струвало невъзможно да стане Майка. Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?. “Ти ми обещаваш - така тълкува отговора Й към Архангела свети Андрей Критски - нещо странно и възвестяваш това, което превъзхожда естеството! Аз нямам нищо общо с брака. Сгодила съм се за годеник, но не съм се съчетала с него в брак. И макар да имам мъж според обреда на годежа, но нямам мъж според обета за девство. Познавам Иосиф като годеник, считам го за защитник, но не за съпруг. Обетът за девството Ми е допуснат от него и както Аз сама не желая да наруша този обет, така и законът повелява да изпълняваме всичко, което сме обещали на Бога. Господ не нарушава Своите закони; а как ще стане така, че и обетът за девство ще бъде запазен, и законът ще бъде изпълнен, и син ще се роди? Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Как може да стане майка нежелаещата да изоставя девството?”.

Но Архангелът - според мисълта на свети Андрей Критски - сякаш отговорил на съмненията на благодатната Девица така: “Защо, всеблажена, говориш така? Казах Ти: “Господ е с Тебе!”, а Ти казваш със съмнение: “Как ще стане това с Мен?”. Благовестя Ти за Този, Който е съществувал преди моето идване при Теб; а Ти ми говориш за мъж, за земно раждане и ме питаш: “Как ще стане това с Мен?” - Как ще стане това с Теб ли? Поразмисли как разцъфна жезълът? Как от скалата започна да извира вода и откъде се напълни тя с нея? Как огнен пламък обхвана къпиновия храст, но не го изгори? Ако вярваш на тези събития, вярвай и на мен. Виновникът за всички чудеса, както за тези, за които разказва Моисей, така и за тези, за които аз Ти благовестя, е Един и Същ. Ти ще храниш заченатия в утробата Ти Младенец по някакъв особен и свръхестествен начин, а съвсем не така, както Елисавета или Анна, майка Ти. Ще родиш Син без мъж. Щом искаш да знаеш самия начин на събитието, ще Ти обясня и него: Дух Светий ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния Ще Те осени. Зачатието ще се извърши не по естествен, а по свръхестествен начин - чрез слизане на Светия Дух, Който непостижимо ще Те направи Майка. Затова и Светото, Което ще се роди от Тебе, ще се нарече Син Божий. То няма да прилича на обикновените хора, “зачевани в беззакония и раждани в грехове”, а ще бъде чисто от грях и не ще има нищо общо с греха. Този предвечен Младенец, Който непостижимо се е образувал от Отца чрез Светия Дух, наистина ще бъде свят и ще се нарече Син на Всевишния, като Слово, изречено предвечно от Всевишния.

След като разкрил в благовестието си превисоката тайна на съединението на Божеското и човешкото естество в личността на Богочовека - тайна, непостижима и за самите небесни умове, Архангелът, за да убеди напълно Пресветата Дева в истинността на думите си, посочил примера на Елисавета, която служела на същото Божествено домостроителство: Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. На хората им изглежда невъзможно Девица, която не се е съчетала с мъж, да роди, и безплодна и вече състарила се да зачене; но за Всемогъщия Творец всичко това е възможно. По Негова воля зачена и безплодната старица, ще заченеш и Ти, която не познаваш мъж: “Където Бог пожелае, чинът на естеството бива победен!”.

Като изслушала словата на Архангела и като се озарила от светлината на Божия Дух, Пресветата Дева се възрадвала за истинността на благовестието. Видът и достойнството на ангела се разкрили сега пред Нея в цялата им несъмненост. Предсказанието му било определено, мирно, свято - и Тя се уверила, че чува Божията воля. Пречистата Й душа, проникната от най-голямо благоговение към Нейния Създател, постоянно се грижела за точното и безпрекословно изпълняване на Неговата воля. И Приснодевата отговорила на Архангела: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Тези смирени слова, това тихо, послушно нека бъде, като навели небесата, спуснали на земята Сина Божий: Словото стана плът.

Като изпълнил Божията заповед, архангелът си отиде, тоест завърна се отново в царството на светлината.

Така се извършило тайнственото въплъщение на Бог-Слово; така Девицата станала Майка и Майката си останала Девица. Забележително пее светата Църква, прославяйки това велико събитие: Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодатта. Затова и ние с него да викнем на Богородица: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Радвай се - е възвестено сега от небето не само на Дева Богородица, но в Нейно лице - и на целия беден човешки род. Според прекрасното тълкувание на преосвещения Теофан, в деня на Благовещение действително е поставено началото на всичко, което се е разкрило после, което се разкрива сега и което ще се разкрие в бъдеще и най-вече - в бъдещия век. Всичко има цена и всичко се прави въз основа на това тайнство. Благовещение е празник на въплъщението на Сина Божий от Приснодевата, празник на принасяне на човешкото естество на Сина Божий в жертва на Божията правда, така че тази жертва, принесена от кръста, да се разпростре върху всички векове, от началото до свършека на света, и върху всички хора от всички времена, които са живели, живеят и ще живеят по цялото пространство на земята. Благовещението се простира не само върху бъдещето, но и върху миналото: то свързва всички времена, обгръща целия свят; в него е средоточието на пътищата на небесното Провидение за човешкия свят и решението на съдбите на човечеството. В Благовещението е поставено началото на тайнството свето Причастие. Плътта и кръвта на Господа Спасителя са изтъкани като Боголепна одежда от кървите на Приснодевата. Тъй като при светото Причастие ние се храним със същите плът и кръв и Господ ни удостоява да ни нарича Негови братя, затова и Владичицата ни е Майка не мислено, а съществено.

Блажени Иероним свидетелства, че в Назарет, на самото място, където Архангелът благовестил на Дева Мария за зачатието на Спасителя, през IV век бил издигнат храм в памет на Благовещение. Понастоящем на мястото на Благовещението се намира католическа постройка, обградена с висока стена, докато самият Назарет не е защитен с нищо и само името на Мария го охранява.

В Назарет освен това има и арабска православна църква, намираща се в самия край на града, на изхода от него край пътя за планината Тавор. Тя е построена с усърдието и материалната помощ на руските царе над развалините на храм, издигнат тук още от света Елена. Там, в самата църква, показват дълбок кладенец, от който Преблагословената Дева е вадела вода и край който, както казват, е бил домът на светото семейство след завръщането му от Египет. Местните предания не съвпадат помежду си относно мястото на Благовещението, приписвайки го ту на католическия, ту на този храм, и се съгласяват само с предположението на много древно предание, че вероятно е имало две благовещения: едно предварително - при кладенеца^[2], а другото - окончателното - в самата стая на Пречистата Дева. Местните жители твърдо и благоговейно пазят това предание и го предават на поклонниците. В този трипрестолен храм, в левия му страничен олтар “Свето Благовещение”, отделен от главните линии на църквата от ниска галерия, може да се стигне до кладенец, намиращ се под олтара. Свежата и прозрачна вода на този кладенец има, според безусловното убеждение на наливащите от нея, чудотворна и животворна сила. Богомолците, намиращи се в страничния олтар, изваждат вода чрез неголям съд, спускан с въженце през мраморен отвор на пода към кладенеца. Но всеки любопитстващ може да се спусне, макар и не без известни усилия, до самия извор и през специална врата, намираща се в ъгъла на самия страничен олтар. Там той може да види, че кладенецът е свързан с извора, който тече в тясно русло под църквата, и прекосява цялата ѝ широчина. По-нататък, зад оградата на църквата, изворът излиза в неголям водопровод, от който се събира в малък водоем и става общо достояние на всички жители на Назарет. Но една е силата на тази вода във водоема, и друга е в кладенеца: тук тя е като всяка друга чиста изворна вода; там е свята влага на изцеления! Арабските жени и девойки на тълпи се стичат да си налеят целебна вода. Божията Майка гледа с любов мястото на предишното Си земно жителство и благославя с неизчерпаема благодат всички, които идват с вяра при него. В деня на Благовещение тук тържествено се извършва литургия и се събират огромен брой богомолци, местни и от околностите, както и поклонници от целия свят.

Понастоящем Назарет е неголямо селище, наричано от арабите Назира. В него има до 300 каменни къщи с плоски покриви и до 3000 жители - гърци, латинци, маронити и мюсюлмани. Еврейското название на града посочва или незначителността му, или покритата с храсталаци околност. Всички пътешественици единодушно казват, че местоположението му е колкото прекрасно, толкова и внушително: от върха на хълма, на който той се е разположил, се открива величествената панорама на Ездрелонската долина и на планините Тавор, Гилбоа (Хелуйски), Кармил, Ермон, и на заден план - Средиземно море.

Всеки пътник християнин, посещаващ светите места на Палестина, трябва да се приближава с благоговейно чувство към този град, толкова маловажен до Рождество Христово, но записан в Новия Завет с неизличими черти. В Назарет са живели светите Богоотци Иоаким и Анна; тук е пребивавала Пресветата Дева в дома на Иосиф; тук се е извършило великото събитие Благовещение за идването на Спасителя в света; тук Господ Иисус Христос прекарал първите тридесет години от земния Си живот, така че Назарет Му бил като че ли роден град, от който и Самият Спасител получил прозвището “Назарянин”, а последователите Му и досега по целия изток биват наричани “назореи”.

Лук. 1:46, 47.

Впечатлението от благовестието било така силно, истинността на всичко видяно и чуто сега била така ясна и осезаема, така велика и благодатна, че Пресветата Дева напълно се преклонила пред всемогъществото на Всевишниня. Като скътала благоговейно в дълбините на кроткото Си сърце превеликото чудо, станало с Нея, Тя, поради дивното Си смирение, най-главното свойство на душата Й, не могла и да помисли да сподели с Иосиф или с когото и да било от близките Си изпълващата Я благоговейна радост, още повече, че тайната на тази радост била не само Нейна, но и на Самия Бог. Междувременно споменаването на Архангела за неочакваното забременяване на любимата родственица Елисавета и слухът за чудното онемяване на съпруга ѝ Захария в храма породили у Благодатната такова силно съчувствие към нея, че Пресветата Дева, подтиквана от гореща роднинска любов, а още повече - водена от Божия Дух, решила непременно да посети праведната си родственица. Ясно е, че Пречистата искала да сподели радостта ѝ и от разказите ѝ за чудните Божии дела да извлече полезни и необходими за Себе Си сведения. Така тя решила да тръгне към планинска Иудина страна, към левитския град Иута^[3], където живеели Захария и Елисавета. При евреите нямало обичай, сгодените девици да пътуват сами и може да се предполага, че Тя е пътувала с група богомолци, които отивали в Иерусалим. Господ, с премъдрата Си цел, готвел в тази среща ново извънредно събитие както за Пресветата Дева, така и за Елисавета. Преданието свидетелства, че по това време Иосиф се намирал на дърводелска работа извън Назарет. Същото предание разказва, че Пресветата Дева, пътувайки към планинската страна Иудея, се отбила в Иерусалим, за да представи в храма поръчаното Й ръкоделие. Това ръкоделие било напълно одобрено и първосвещеникът, благославяйки Девицата за трудолюбието, Й казал с възторг: “Мариам! Господ Бог ще възвеличи името Ти и ще бъдеш благословена във всички земни родове!”. Присъстващите в храма, с изключение, разбира се, само на Божията Майка, която разбрала истинския смисъл на тези думи, ги приели за обикновена похвала.

След няколко дни пред Пречистата Дева се показал в далечината град Иута, сгушен в долния скат на иудейските планини и потънал в зеленината на разкошни градини. По-нататък, до склона на планината, заблестял извор и на брега му се появили стените на оградата, ограждаща домовете на чредните свещеници, а още по-нататък, над извора, започнал да се очертава домът на Захария и Елисавета, пред чиито вход се извисявал огромен чинар, приветливо разгънал сенчестите си клони.

Пресветата Дева се приближила до целта на пътуването Си. И едва влязла в двора на роднинския дом и произнесла няколко думи, когато Елисавета, която Я посрещнала, изведнъж се изпълнила с благодатта на Светия Дух. Силата на тази благодат подействала най-напред върху младенеца на Елисавета, който, според предсказанието, трябвало да се изпълни със Светия Дух още в утробата на майка си, и той, без още да е видял с чувствения си взор нито един предмет, разпознал и усетил приближаването на Пречистата Дева, носеща Господа, и с радостното си проиграване вразумил майка си за високото достойнство на благодатната посетителка. И ето, благодатта на Светия Дух озарила и Елисавета. Като чула гласа на Мария, Елисавета отговорила на поздрава Й с видимо благоговение, не само като на обична и добросърдечна своя роднина, но и като благодатна Майка на Господа, уважила я милостиво с посещението Си, и в порив на възторжено чувство произнесла не просто радушни думи на мил поздрав, а тържествено вдъхновената реч, пълна с дълбок смисъл. Тя възкликнала: Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на Твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене Майката на моя Господ? Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното Й от Господа! Тези думи могли да изумят Благодатната, скрила в Себе Си тайната на Благовещението, и Я накарали да недоумява за причината и значението им. Вместо обикновените задушевни думи и разговори, обичайни за нрава на Елисавета - такова благоговейно посрещане, такива пророчески и явно изричани по вдъхновение свише слова!

“Гласът на поздрава Ти едва докосна слуха ми - сякаш така казала Елисавета на Пресветата Дева, и аз почувствах, че младенецът радостно проигра в мен. Вразумена от това усещане и в същото време озарена свише, видях Твоето достойнство и моето нищожество пред Теб, възвеличената до блаженството да носиш предвечното Слово на Небесния Отец! Като не намирам в себе си нищо, с което да бих могла да заслужа честта на Твоето посещение, благоговейно почитам Твоето величие и смирение; защото Ти, Богоизбраната, идваш при земната рабиня, която би трябвало първа да Ти въздаде подобаващо поклонение! И откъде ми е това - да дойде при мене Майката на моя Господ? Могла ли съм да очаквам някога такова щастие? Могла ли съм да се надявам, че при мен ще дойде Тази, Която носи Носещия всичко, и че аз първа между хората ще поздравя Божията Майка? Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на утробата Ти! Много са жените в Израил, почетени с раждане на деца, известни с добродетелите си, “чакащи Утехата израилева” (тоест идването на обещания Месия); но Ти безмерно надмина всички, защото именно чрез Теб в света се явява отдавна очакваният Спасител. Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното Й от Господа. Наистина, блажена е Твоята вяра, защото всичко ще стане така, както Ти е възвестено”.

Като чула в поздрава на Елисавета повторение на думите на благовестилия Й Архангел, Пресветата Дева се убедила, че всичко това става по внушение на Светия Дух и клони към Нейното успокояване и прославяне. При това чистото Й сърце било проникнато от тази всеоживяваща небесна сила, която Й дава възможност за един миг да обхване с поглед цялото минало и бъдеще и като разбере причините за миналите и бъдещите тайни, да схване настоящето в цялото му величие. Всички пророчества, изречени в различни времена и от различни лица, сега станали за Нея съвършено ясни, и цялото далечно бъдеще се разкрило във всичките си подробности, сякаш се извършва пред очите Й. Чувства - едно от друго по-дълбоки, усещания - едно от друго по-отрадни, възникнали в ума и сърцето Й и като ги преизпълни, Я накарали да наруши любимото Си безмълвие. Необхватната слава на Божията Майка при смирената Й представа за Себе Си, радостта и умилението при мисълта за избавлението на Израиля и установяването на духовното Божие царство на земята, убеждението, че светата тайна за въплъщението на Божия Син в Нея е възвестена на Елисавета от Самия Свети Дух, преизпълнили Благодатната с такъв неизясним възторг, че от устата Й се излели чудни слова на вдъхновено пророчество.

Отправяйки словата Си като тамян от благоуханно кадило към Господа, Пресветата Дева възкликнала:

- Душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове!

С тези думи Тя отнася цялото величие, в което Я облякла света Елисавета, като Я нарекла благословена между жените и Майките на Господа, само към Него, Великия и Облагодетелстващия Я. Осъзнавайки Себе Си само като инструмент за явяване на Неговата слава, Тя изцяло потапя духовната Си радост в благодатния Извор на радостта и спасението - в Бога, Неиния Спасител. Отхвърляйки мисълта за всичките Си достойнства, Тя изповяда, че Всевишният само милостно е погледнал унизеността на рабинята Си, тоест както скромната Й съдба, така и отсъствието в Нея на каквото и да било самопревъзнасяне.

Като изповядала Божията сила, която неизказано извисила смирението Й, пречистата Дева с пророческо око прозорливо вижда всички времена до свършека на света и в тях вижда Себе Си като предмет на благоговейно почитане от страна на вярващите: отсега ще Ме облажават всички родове! Признавайки в истината на въплъщението Божието всемогъщество, направило Я одушевен Божий кивот, Тя със същото смирение добавя: задето Силният Ми стори велико нещо, и свето е името Му!

Но тъй като случващото се с Пресветата Дева засяга не само Нея, но и целия Израил, защото с въплъщението на Спасителя се осъществяват заветните очаквания на всички праведни мъже от Божия народ, то и речта на Преблагословената се обобщава и взорът Й се простира върху целия народ. Тя признава, че Божията милост се излива върху всички боящи се от Бога благочестиви хора, имащи в сърцата си страх Божий: и Неговата милост е от рода в род за ония, които Му се боят. Тази милост се изпраща сега не само на Нея, но чрез Нея - и на всички достойни съотечественици.

Откриващата се с явяването на Спасителя на земята Божия милост припомня на Пресветата Дева цялата поредица отминали векове на Стария Завет; и Тя, вдъхновена от познаването на древното Писание, набързо обяснява цялата история на избрания Божи народ: Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо. Така крепката Господня мишца се явява разрушителка на адските замисли на враговете на Божия народ, обръщайки собственото им оръжие срещу самите тях и превръщайки козните им в средства за премъдрите Си и спасителни цели. При излизането на израилтяните от Египет и при заселването им в обетованата земя, не събори ли Господ фараона и ханаанските царе и не въздигна ли унизените от робството Авраамови потомци, съгласно обещанието, до царство от царствено свещенство и народ свет (Изх. 19:6; 1 Петр. 2:9)? Също така, не изпълни ли с всички земни блага гладуващия в пустинята Негов народ? И не унизил ли после възгорделия се Саул, като предал короната му на смирения Давид? Не оставил ли само с две колена възгорделия се пред баща си Ровоам? Не накарал ли Аман да се преклони пред презирания от него Мардохей и сам да изпита това, което бил приготвил за Мардохей? Не предал ли за посмешище на обсадената Ветилуя обезглавения труп на Олоферн, който безжалостно се гаврел с нещастията на този град? Най-могъщите държави на света - Вавилон, Персия, Гърция, Рим - горди с мъдростта си, надменни със силата си, са повалени; а смирените вярващи са издигнати на висотата на славата на Божии чеда и са преизпълнени с всякакви духовни блага. А когато Божият народ, като се оказал неблагодарен и недостоен за дареното му щастие, бил наказан с тежък плен и преминавайки от властта на един завоевател към друг, вече се отчаял за Божията помощ; когато можело да се мисли, че Господ вече е изоставил хората Си, не се ли оказало изведнъж, че Той, като поставил предел на гнева, отново приел Израиля в лоното на бащината Си любов и с това изпълнил обещанията, дадени на Авраам и на другите свети праотци? И приел този народ така, както никога още, дори и през най-щастливите му времена, не го е приемал, а именно - влязъл в най-тясното общение с него чрез възприемане на плът и кръв от Авраамовото семе! Пресветата Дева приписва това Божие снизхождение към Израиля, който не само не е отхвърлен от Бога заради греховете си, но и с предимство пред другите народи е удостоен да види сред себе си Месията, единствено на милосърдието на Господа, Който си припомнил това, което било обещано на светите праотци: на Авраам, Исаак, Иаков, и на тяхното потомство: Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта - като говори на нашите отци, - към Авраам и семето му довека. Ето с какви необикновени и дълбоко знаменателни слова отговорила благодатната Мария на поздрава на Елисавета^[4].

След това можем да си представим в какви свети, поучителни и благоговейни беседи прекарвали времето си тези две Богоизбрани жени, с какви неземни предмети били заети мислите им, колко пламенни и чисти били общите им молитви и размишления! Мислейки за небесното и съобщавайки си с искрена доверчивост една на друга явените над тях опити на Божията сила, надминаващи техните очаквания, те радостно прославяли името на Господа, Който толкова много ги възвеличил. Проникнати от свята увереност във великото бъдеще, те се назидавали една друга, и разсъждавайки за извършените над тях Божии благодеяния, постоянно достигали до един край - до прославяне на Господа. Така Пречистата Дева, като съобщила на Елисавета за събитието на Благовещението, могла да узнае и от нея за случилото се със Захария в храма и предварително да види в това, което поради онемяването на свещеника все още било неразгадана тайна за всички, най-близко отношение към самата Нея.

Покорявайки се безусловно на великото си служение и прониквайки с пророчески взор в бъдещето, светите жени с възторг виждали изпълнението на тайната на спасението на света посредством благословените плодове на техните утроби. “ Какво ли ще бъде тоя младенец? - мислели и двете. - Този младенец, който, като се изпълни със Светия Дух още в утробата на майка си, поздравява Месията с проиграване, нямайки възможност да Го поздрави с думи. Това явно доказва, че ръката Господня е с него; но какъв ще стане той впоследствие? Ръката Господня видимо е с този младенец, велик още в утробата на майка си. А Какъв ли ще бъде Самият Христос, Синът Божий?...”

И какви чудни съвпадения на обстоятелствата, каква изумителна тъждественост и същевременно - какви особености в благодатната бременност на двете свети жени! Идва Архангел Гавриил - но не при Елисавета, а при Захария; защото Захария ще бъде виновникът за раждането на сина им. Същият Гавриил идва и при Мария, но не при Иосиф, тоест идва при Тази, от Която Словото безмъжно ще възприеме плът. В благовестието си Архангелът казва на Захария: Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута; пак той казва и на Мария: Не бой се, Мариам, понеже Ти намери благодат у Бога. Архангелът обещава син на Захария, обещава син и на Мария. Захария не повярвал на обещанието, а Пресветата Дева, като дала пред Бога обет за девство, само попитала, по човешки, за начина на зачеването, без ни най-малко да се съмнява в Божието всемогъщество.

Дните бързо се нижели един след друг. И когато минали три месеца от началото на роднинската и благодатна среща, Пресвета Дева Мария се приготвила за отпътуване към родния Си град Назарет. Но кога Пресвета Дева Мария напуснала родственицата Си Елисавета - преди или след раждането на Господния Предтеча от последната? Трябва да се предполага, че Благодатната се е сбогувала с Елисавета преди за последната да настане време да роди. Елисавета имала много съседи и роднини, които, без съмнение, са били готови да Й окажат евентуална помощ. Пресветата Дева е напуснала Елисавета преди раждането на Иоан Предтеча най-после и за да избегне очите на любопитните, с които домът на Захария скоро щял да се напълни.

Пътят от Иерусалим към планинския Иудин град минава по скалисти хълмове, между витлеемския и яфския път, покрай планинското Хихонско езеро. След 45 минути път започва изкачване на първия хребет на Иудейските планини, покрит с маслини и лозя. Вляво, в обработена долина, се вижда село Малх, и почти веднага след това се разкрива плодородната долина на планинския иудин град, където сега е село Свети Иоан. Град Иута е разположен в обширна планинска долина, сред богати овощни градини и обработени ниви.

След завръщането на Пречистата Дева в Назарет следите на Нейната свята бременност станали забележими за праведния Иосиф^[5]. Според светите Отци Иосиф отначало не е знаел за извършващата се пред него тайна на въплъщението на Спасителя на света. “Той не е знаел - казва свети Прокъл - за тайната, извършваща се в Девицата; не е знаел на какво чудо ще бъде служител; не е знаел, че от сгодената за него Жена ще се роди предреченият от пророците Христос”. Можем да си представим какво се е случило в чистата душа на светия старец, след като се убедил в бременността на Мария! Изразявайки душевното му състояние, светата Църква казва, че в него се е надигнала “буря от помисли на съмнение”. Той се вглеждал в Пресветата Дева и не вярвал на очите си; започвал да мисли и прогонвал мисълта; приемал всичко това за съновидение, но и насън не очаквал да види това. Не знаейки нищо за Благовещението, той се обръщал към земята и към небето за разрешение на съмнението си, но не го намирал никъде. В страшно смущение на духа, той преминавал от една мисъл към друга - и внезапно с ужас се спрял на възможността за низко прелъстяване: “мислейки Я за бракоокрадена” - както отбелязва светата Църква. “Иосиф видял Мария - казва същият свети Отец - и сърцето му било наранено; видял бременността и счел тайната на чистотата за изгубена; видял носещата плод в утробата Си и изпаднал в преголямо смущение, считайки Я за прелъстена”. За целомъдреното и любвеобилно сърце на Иосиф нищо не могло да бъде по-мъчително от това предположение. “С какво лице ще гледам сега моя Господ? - възкликвал той в риданията си. - Как ще се моля за тази Отроковица? Приех Я от Господния храм като девица и не Я опазих! Кой ме улови с коварство? Кой извърши това зло в моя дом и опорочи девицата? “Но кой би могъл да очаква - продължил той (според изяснението на свети Димитрий Ростовски), - че същата тази Отроковица, която бе възпитавана така грижливо в храма, която се отличаваше с такова дълбоко смирение, благочестие и преданост към Божията воля, която даде обет за доживотно девство, въпреки увещанията на свещениците да встъпи в брак - изведнъж се изкуси от прелъстяване? И тази, която всички считаха за образец на живот в страх Божий, забременя незаконно! Какво да правя? Към кого да се обърна, от кого да разбера? Дали да не попитам Самата Нея и да Й поискам обяснение? Но за какво ли да Я питам? Грехът е очевиден. А и защо ли да Я смущавам и да Я измъчвам с въпроси, след като и без това Тя сигурно вече страда от положението Си? Но дали не бъркам? - отново се питал старецът. - Дали не греша напразно против Нейното целомъдрие?”. Но колкото и да повтарял той наблюденията си, желаейки да се увери в тяхната лъжовност, те отново и отново го убеждавали в една и съща тъжна, по неговото мнение, действителност. Тогава го завладели мрачни и тежки мисли; и скръб, равносилна на отчаяние, се загнездила дълбоко в чистото му сърце. “Марийо! - така изразява светата Църква чувствата на праведния Иосиф. - Какво означава това? Какво е станало с Теб? Гледам и недоумявам, чудя се и се ужасявам! Каква промяна виждам в Теб? Марийо! Вместо чест, Ти ми донесе позор, вместо радост - печал, вместо похвала - укор! Как ще изтърпя упреците на хората? Приех Те непорочна от храма от ръцете на свещениците, а какво виждам сега?”.

В същото време и Пресвета Мария не могла да не наблюдава Иосиф. И колкото по-често, колкото по-внимателно го гледала, толкова по-ясно Й се откривало вътрешното му състояние. Добротата на светия старец Й била известна; но Тя не се решавала да му обясни тайната на Благовещението без специална Божия воля за това. Как се срамувала от тези подозрения непорочната гълъбица! Как се изчервявало невинното Й лице! Как се свивало непорочното Й сърце! И все пак не дръзвала да издаде Божията тайна! “Девата мълчала - казва Златоуст, - понеже мислела, че не ще убеди годеника, като му разкаже необикновения случай, а по-скоро ще го огорчи, като го наведе на мисълта, че прикрива извършено престъпление. Ако самата Тя, като чу за даряваната Й голяма благодат, размишляваше по човешки и каза: “Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам?”, то Иосиф, като чуе това от подозираната, би се усъмнил много повече. Затова Девата изобщо не казва нищо на Иосиф”. “Ако Мария говорила за Своята тайна с Елисавета, то е поради това, че тази тайна вече е била открита на Елисавета от Светия Дух и Той Сам говорел чрез устата и на двете; а ако Тя бе започнала да говори за това с Иосиф, то би говорила за Божествената тайна или поради човешка доверчивост, или поради човешки страх, и следователно не поради Божествена подбуда. Сега Тя се крие от този, пред когото, вероятно, сърцето Й е било открито повече, отколкото пред всички на земята, тъй като Тя го избрала за страж на девството Си; крие се с явната опасност за Себе Си не само от изобличение, но и от съд и смърт”. И тъй като сега Тя нямала към кого другиго да се обърне за съвет или за успокоение, освен към Бога, за Чието дело и Тя, и Иосиф страдали, то, като възложила цялата Си надежда на Господа, Тя имала твърдата увереност, че Той, в неизчерпаемата бездна на премъдростта Си, ще намери най-добрия начин да Я изведе от това трудно положение. Мълчанието - според мярката на мълчанието на Самия Господ за Нея - Й се струвало необходимост и Тя мълчала.

Така светата съпружеска двойка прекарала известно време под гнета на тежкото изкушение и сякаш приобщавайки се към бъдещите страдания на Изкупителя на света. И докато Той растял в утробата на Майка Си по плът, Пресветата Дева растяла духом, уравновесявайки вътрешното величие на душата с неизказаната висота на Майка на Господа. И при свети Иосиф тежкото му положение послужило само за повод за това - да се прояви, наред с безукорната му честност, и необикновеното му добросърдечие. Той дълго се борил със себе си, дълго обмислял как да постъпи с Мария. Първо, имал правото да изобличи бременната Девица пред целия народ, като Я предаде на строгостта на Моисеевия закон, установен за подобни случаи. Но такава жестокост би противоречала напълно на кроткия му нрав и на уважението, което, при всичките му подозрения, той продължавал да изпитва към Пресветата Дева. Второ, можел да остави целия този въпрос без внимание и последствия и да продължава да носи името на съпруг на Тази, Която според него била бракоокрадена. Но последният начин на действие би противоречал на съвестта му, която решително се отвращавала от всякаква снизходителност към нечистотата и от всякакво съучастие в неправда. И затова Иосиф считал за несъобразно с Божия закон и противоречащо на съвестта му да остави Мария, както до този момент, при себе си и с това да отклони безславието от Нея. След дълги обмисляния и колебания той - колкото правдив и чист, толкова добър и милостив - решил да напусне Пресветата Дева, но след като тайно Й връчи разводно писмо, в което да не споменава причините за развода - нещо на което законът му давал пълно право. “В този случай - отбелязва свети Иоан Златоуст - Иосиф проявил удивителна мъдрост: не обвинявал и не укорявал Девата, а намислил само да Я напусне”.

Така праведният Иосиф, без да знае тайната за въплъщението на Господ, се смущава, тъгува и измисля най-приличното средство да излезе от затруднението: желае да запази честта на Девицата и да Я избави от преследвания от страна на закона и същевременно да удовлетвори гласа на толкова нежната си и чувствителна съвест. “Но това незнание на Божията тайна - казва свети Прокъл - не бива да бъде вменявано във вина на праведния мъж. Той е невинен, че поради незнание е заподозрял Божественото зачатие. Ако Бог свидетелства за праведността на някого, можем ли да го обвиняваме в неблагоразумие?”.

Когато светият старец решил вече да приведе в изпълнение взетото със скръб свое решение, тогава и на него му било дадено откровение за великата тайна. Ето какво се случило насън, според разказа на евангелиста: Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне, тоест веднага щом мисълта за тайното отстраняване от себе си на светата Обручница се утвърдила в душата на стареца, Ангел му се явил насън и го успокоил. Значи Божественото Провидение, макар да скривало от Иосиф великата тайна, в същото време следяло всички движения на правдивата му душа. И веднага щом в нея се появила мисъл, нехармонизираща с премъдрите Божии цели, То в същата минута просветило ума на Своя избраник. Благопокорната душа на Иосиф - според бележка на свети Иоан Златоуст - нямала нужда от по-чудно явяване на Ангела наяве, тъй като поразителното съвпадение на съновидението с обстоятелствата на самия случай и ангелското откровение за такива неща, които не могли да бъдат известни на никого от смъртните, тоест за тайните помисли на душата на Иосиф, могли достатъчно да го убедят, че чуваното от него е глас Божий и небесно повеление. “Той не казвал на никого за това, а само бил размишлявал в душата си - отбелязва светият Отец, - и когато чул, че Ангелът говори за същото, това обстоятелство му послужило като несъмнен знак, че Ангелът е дошъл да му каже всичко това по Божие повеление: защото тайните на сърцето са известни само на Бога”.

Ангелът казал: Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в Нея е от Духа Светаго. Тук самото назоваване на Иосиф “син Давидов” е употребено от Ангела не без видима цел: Иосиф, бедният дърводелец и далечен потомък на Давид, е наречен син, тоест като че ли най-близък наследник на цялото му величие, и по такъв начин мигновено е поставен на висотата на истинското си положение, от която бил паднал чрез мрачното си подозрение по отношение на Пресветата Дева. С тези думи Ангелът сякаш му казал: “Потомче на Давид! Защо не си спомняш за древната и непреходна слава на твоя дом и се смущаваш от това, което би трябвало само да те радва? Макар родът на царствения ти праотец да е унижен и отсечен до корен, но нали Царят на славата, Спасителят на света, ще произлезе от него? И нали ще трябва да се роди от Девица? Не бой се да приемеш Мариам, жена си”. Тук Ангелът направо нарича Пречистата Дева “жена на Иосиф”, за да премахне подозрението му за Нейното падение и да потвърди пред него, че Тя е негова жена, а не на друг мъж, че е невинна и никога не е принадлежала на другиго. “Какво означава: “да приеме”? - пита свети Иоан Златоуст. - Това означава - да Я задържи в дома си, тъй като той мислено вече Я бил отпуснал. “Приеми Тази, Която ти е дадена не от родителите Й, а от Бога, задръж Я, не за брак, а за съвместен живот”.

Продължавайки беседата си насън с Иосиф, Ангелът сякаш му казал: “Стига си се отдавал на мрачни мисли, стига си се терзал и страдал. Разбери истината и се зарадвай. Заченалото се, което така те смущаваше, не е от човек, а е от Духа Светаго; Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. “Удивителни думи - възкликва свети Иоан Златоуст, - превишаващи човешката мисъл и превъзхождащи законите на природата!”. “Да!” - сякаш казал Ангелът на Иосиф. - Тази, която е твоя жена според годежа и е Дева според произнесения от Нея обет пред Бога, ще роди Син от Светия Дух. И ти, макар да не си Негов баща, но ще имаш честта, според бащинското право, да Му наречеш името Иисус, което е толкова подходящо за Него, защото Той ще спаси целия човешки род от греха и от вечната смърт!”.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: “ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог. Това посочване от Ангела на пророчеството на Исаия - според мнението на свети Иоан Златоуст - трябвало да послужи на Иосиф като ръководна нишка, в случай, че не задържи в паметта си всички подробности от сегашното съновидение”. Ангелът посочва на Иосиф Исаия, та в случай, че той забрави току-що възвестените му думи, да може да ги възстанови в паметта си, като си припомни известните от древността пророчески слова. От друга страна, посочването на толкова древно пророчество за раждането на Месия от Девица е могло по-лесно да предразположи Иосиф към убеждаване в девствеността на Мария: той чул от пророка за познат предмет, за който сам бил размишлявал дълго време. Думите на Ангела не оставили ни най-малко съмнение в праведното сърце на Иосиф. Чистата му душа, преизпълнена с вяра в Бога, приела известието на Ангела като несъмнена истина, за която нямало нужда от доказателства. И затова той - според свидетелството на евангелиста - като стана от сън, направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син^[6], тоест приел Я отново със сърце, с пълна любов, като своя годеница, и с дълбоко уважение, като Дева, принадлежаща на Бога, с благоговеен страх, като Божия Майка, и с безусловна готовност да Й служи като на своя Господарка и Владетелка на целия свят.

За Мария и Иосиф преживяната от тях ситуация несъмнено имала добър и велик духовен плод: Пресветата Дева станала сега в очите на Иосиф от Годеница - благословена Майка на Бог-Слово; той самият скоро щял да бъде наричан Негов баща. Тази голяма слава и за двамата би могла да стане заедно с това и голяма опасност за тяхното смирение - тази истинска основа на всички добродетели. И ето, тъкмо против тази опасност от човешко превъзнасяне Божията премъдрост счела за нужно да постави изпитание за вярата и мъжеството им.

От този момент нататък дните на Пресветата Дева потекли мирно, докато не наближил часът на преславния край на благодатната Й бременност.