Икона на Божията Майка “Неочаквана Радост”

Празнува се на 1/14 май и 9/22 декември

За тази икона започва да се говори за първи път през 30-те години на ХIХ век, но събитието, дало повод за нарисуването ѝ, се е случило най-малко сто години по-рано и е описано още в книгата “Руно Орошенное”, написана от светителя Димитрий Ростовски. Един човек водел грешен живот, но въпреки това бил благоговейно привързан към Пресвета Богородица и всеки ден се молел пред Нейната икона. Веднъж като се готвел да “отиде да извърши греховно дело”, той се помолил и внезапно видял как от раните на Младенеца по ръцете, нозете и между ребрата потекла кръв, а гласът на Пречистата изрекъл:

- С греховете си ти и другите грешници отново разпъвате Сина Ми, както направиха иудеите. Наричате Ме Милосърдна, но защо Ме оскърбявате с делата си?

Потресеният грешник помолил Пречистата за застъпничество, целунал раните на Спасителя и оттогава се върнал към честния и благочестив живот.

Съгласно това предание на иконата “Неочаквана Радост” е нарисуван “един беззаконен човек”, молещ се на колене пред икона “Одигитрия”, под която обикновено са написани първите думи на сказанието за иконата или пък специална молитва.

Не е известно кой и кога е нарисувал иконата “Неочаквана Радост”. До 1928 година тя се е намирала в църквата “Св. Константин и Елена” в Кремъл. От 1944 година насам се намира в московския храм “Св. пророк Илия Еднодневни”^[1]. Пренасянето на иконата е било тържествено и се е извършило в петък. Оттогава всеки петък тук се служи тържествен съборен акатист на “Неочаквана Радост”.

Стотици хора са се молили пред тази чудотворна икона, обръщайки се към Пречистата с вяра и с надежда, че ще получат неочакваната радост на прошката и на благодатното утешение, помощ в делата си, и най-вече, помощ за децата си.

Тропар, глас 4

Днес, верни хора, тържествуваме духовно; като прославяме усърдната Застъпница на християнския род, и като прибягваме към пречистия ѝ образ, зовем: о, Премилостива Владичице Богородице, дай на нас, обременените от много грехове и скърби, неочаквана радост и ни избави от всяко зло, като молиш Твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни.

^[1]На руски - Обыденный - всекидневен, ежедневен, обикновен. Строителството на сегашния каменен храм е завършило на 14 юни 1702 година. А преди това на неговото място се е намирал дървен храм, издигнат за един ден. Оттук идва и името “Еднодневен”. В Русия са строели такива храмове или молейки Господа за нещо много важно, или по обет в знак на благодарност. Храмът е бил любим на руските царе и патриарси, както и на обикновените московчани. И сега тук, в “Св. пророк Илия Еднодневни”, вече десетки години се стича старата московска интелигенция, потомците на древните дворянски родове, тези, които оцеляха, без да изменят на вярата и на Русия.