Икона на Божията Майка “Взыскание погибших” - “Търсеща загиналите”

Икона на Божията Майка “Взыскание погибших” -
“Търсеща загиналите”

Празнува се на 5/18 февруари

Потърси ни, загиващите, Пресвета Дево, защото не ни наказваш поради греховете ни, а ни милваш по човеколюбието Си. Избави ни от ада, от болка и нужда и ни спаси.

(Молитва към Пресвета Богородица
пред иконата Й “Взыскание погибших”)


Руският народ отдавна е дал на Пресвета Богородица наред с другите имена трогателното име “Взыскание погибших”. От незапомнени времена са били рисувани икони с такова название, а прославянето на една от тях в средата на ХVIII век е поставило началото на общоцърковното почитане на тази икона. И досега в много градове, села и манастири се намират копия от нея.

Само в първопрестолния град на Русия в началото на ХХ век е имало шест храма, посветени на иконата “Търсене на загиналите”, три от които - в приюти и убежища за нелечимо болни. Друг такъв храм е имало в Таганския губернски затвор за криминални престъпници. Иконата изразява дълбоката и благодарна мисъл на целия човешки род за Пречистата като за последно прибежище, последна надежда на изгубените души.

“Загинал” е страшна дума особено когато се подразбира не физическа гибел, а духовно падение. “Загинал” означава, че такъв човек вече не ще се върне сред хората, живеещи правилен живот, че той вече не е нужен на никого, че е бреме за другите и за самия себе си, че е презиран от всички, изгубен за земята, изгубил себе си и за небесата. Така казва житейският ни разум.

Но Пресвета Богородица става Спасителка и Издирване именно за такива “безнадеждни”, “погинали”. Когато считаме някого за безвъзвратно загубен за обществото и самият той чувства, че за него всичко е свършило, невидимо наблюдаващата го Приснодева с топла майчина любов се заема с този погинал и му дава нови жизнени сили в същия миг, в който изглежда, че той е загинал физически или духовно.

Какво точно съобщава Божията Майка на такава измъчена, пропаднала душа - това е Нейна и на спасявания от Нея тайна. Но Тя по чудесен начин излива благодатен целебен балсам върху обширната рана на душата, изправя, обгрижвапогиналия, както е изглеждало, човек.

Затова и православните хора отдават специална почит на иконата “Взыскание погибших”, защото Пречистата извлича заблудилите се от греховната бездна, смекчава справедливия Божи гняв към нас, грешните, избавя ни от внезапна смърт.

Така е било и през дните на явяването на чудотворната икона в средата на ХVIII век в Таруска околия на Калужка губерния, в община Бор, село Вязовка, където живеел селянинът Федот Алексевич Обухов.

Една зима в лют студ, в нощта срещу Кръщение Господне, Обухов бил застигнат по пътя от страшна виелица. Конят се отклонил от пътя. Селянинът, като се изтощил от студа и от напразното блуждаене в ледения мрак, легнал в шейната и започнал да заспива, чувствайки, че замръзва окончателно.

И в този предсмъртен миг пред духовния взор на Обухов се появила иконата “Търсеща загиналите” - бил я виждал веднъж в църквата “Св. Георги” в град Болхов, Орловска губерния. Като събрал всичките си отслабващи сили и воля, нещастникът викнал към Пречистата с молитва за спасение.

Владичицата чула призива на загиващия - и станало едно от безбройните ѝ чудеса. Един селянин, който живеел в съседното село, посред нощ и сред снежните навявания на виелицата, неочаквано чул току под прозореца си незнайно чий глас:

- Приберете го!

Като излязъл на стълбите пред външната врата, селянинът видял наблизо впрегната шейна, а в нея - едва живия Обухов. Веднага го внесли вкъщи, разтрили го и го затоплили.

Щом се оправил, Федот Алексеевич поръчал да нарисуват копие на болховската икона и по своя инициатива благоговейно го пренесъл в енорийския храм на село Бор. Скоро от тази икона последвали нови чудеса. Стотици хора, които загивали физически и духовно, но били намирани и изцелени от Пречистата, внасяли в него своята лепта. Със скромните копейки на благодарните богомолци на мястото на предишната дървена църквица бил издигнат каменен храм.

През холерната 1871 година борската икона била тържествено пренесена с литийно шествие в съседния град Серпухов. И веднага едно серпуховско момче, нямо по рождение и с парализирани крака, се изправило на крака и като посочило иконата, произнесло:

- Това е “Взыскание погибших”!

След донасянето на иконата холерата веднага престанала, а благодарните граждани на Серпухов подарили на борския храм богато украсено Евангелие.

Борската икона и нейните копия представляват особен композиционен тип на тази чудотворна икона. В горната им част пише: “Кръщение Господне” (в памет на деня, в който е станало чудото с Ф. А. Обухов), а лицата на Пречистата и на Предвечния Младенец не се докосват. Тази композиция принадлежи към типа “Одигитрия”.

А на други икони “Взыскание погибших” Пречистата също е нарисувана в полуръст, с поглед, обърнат вляво от молещите се, но лицето Й е долепено до лицето на Младенеца (тип “Елеуса” или “Умиление”). Именно такава икона, която явила многобройни чудеса, е имало отдавна в московската църква “Рождество” в Палаши, близо до “Трехпрудный переулок”.

Пред иконата на Божията Майка “Търсеща загиналите” коленопреклонно падат тези, които жадуват да се избавят от пороците, да променят обичайното течение на греховния си живот, които страдат в болести и скърби. Пред нея майки се молят за безследно изчезналите си деца, годеници се молят за благополучие на предстоящия брак, затворници се каят за прегрешенията си пред Бога и пред хората.

Православна Русия и целият православен свят помнят, че посредством Своите свети икони “Взыскание погибших” Пречистата Сама намира отчаялите се грешници и ги насочва към истинския път.

Тропар, глас 7

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, Която си носила в обятията Си Предвечния Младенец и Бог. Моли Го да даде умиротворение на света и спасение на душите ни. Защото Синът Ти, Божия Майко, Ти казва, че ще изпълни всички Твои молби, които са за добро. Затова и ние, като падаме коленопреклонно, Ти се молим и Твоето име именуваме, та, като се надяваме на Тебе, да не загинем, Владичице, защото Ти, си Издирване на погиналите.

Молитва

О, Пресвета Владичице и Богородице, По-висша от херувимите и По-почитана от серафимите, Богоизбрана Отроковице, Търсеща загиналите и Радост на всички скърбящи! Дай утешение и на нас, които живеем в гибел и скръб. Защото освен Теб нямаме друго прибежище и помощ. Ти единствена си Ходатайка на нашата радост и като Божия Майка и Майка на милосърдието, като стоиш пред Престола на Пресветата Троица, можеш да ни помогнеш, защото никой, който прибягва към Теб, не си отива посрамен. Затова чуй и нас, които сега, в ден на гибел и печал, падаме коленопреклонно пред Твоята икона и Те молим със сълзи: Избави ни от налегналите ни скърби и беди в този временен живот, нека не бъдем лишени от Твоето всесилно ходатайство и от вечната безкрайна радост в царството на Твоя Син и нашия Бог. Амин.