ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА

Монахиня Валентина Друмева

Пред нас стои учебник по вероучение за деца, написан от игумения Валентина, която има дългогодишен опит като преподавателка по вероучение.

Учебникът е подходящ за деца до дванадесет години, а при необходимост и за по-възрастни. Предназначението му е детето да се запознае с православната вяра и да се насочи към църквата и домашната молитва.

Уроците се състоят от вероучителна част и нравствена поука, дадена в достъпен вид като разказ от съвременния живот.

Надяваме се, че всеки преподавател ще съумее да състави от предложеното полезен за децата урок и така ще положи добра основа на чистата и свята православна вяра в непокварената душа на детето.


Въведение
СТАР ЗАВЕТ
Невидимият огън
Бог
Вяра и неверие
Светата Библия
Книга на книгите
Сътворението на света
Сътворението
Сътворението на човека
Велика тайна
Грехопадението на Адам и Ева
Своеволие
Каин и Авел
Отплата за грях
Всемирният (световният) потоп
Истински случаи
Вавилонската кула
Плодовете на неверието
Авраамовата жертва
Вярност
Иосиф и неговите братя
Лекарство против завист
Моисей и избавлението на еврейския народ
Божиите пътища
Десетте Божи заповеди
Гадателката
Дълготърпеливият Иов
Доверие
Старозаветни мъдреци
Народна мъдрост
Свети пророк Илия
Съветът на лекаря
Очакване на Спасител
Спасител
НОВ ЗАВЕТ
Свето Благовещение
Домът на сърцето
Рождество Христово
Иафет
Бягството в Египет
Сълза на разкаянието
Детството на Иисус
Малкият Иисус
Свети Иоан Предтеча
Пророкът на покаянието
Кръщение Господне
Ангел Пазител
Учениците на Иисус Христос
Апостолско служение
Христос и децата
Малките апостоли
Притчата за сеяча
Вярата на Ангелина
Притчата за митаря и фарисея
Скромност
Притчата за талантите
Приятелство
Притчата за милостивия самарянин
Сълза за Христос
Притчата за блудни я син
Завръщане
Чудото в Кана Галилейска
Чиста радост
Изцеряване на слепородения
Проглеждане
Чудесното нахранване на пет хиляди души
Духовната храна
Укротяване на морската буря
С небесна закрила
Преображение Господне
Несътворена светлина
Възкресяването на Лазар
Духовен подарък
Тържествено влизане на Спасителя в Иерусалим
Светият храм
Тайната вечеря
Богат на обич
Предателството
Нечисти пари
Христос изправен на съд
Сънят на Пилат
Христос разпънат на кръст
Вярата на Клавдий
Възкресение Христово
В една възкресна нощ
Явяване на възкръсналия Христос
Тежестта на греха
Неверието на Тома
Силата на молитвата
Възнесение Господне
С Божия закрила
Петдесетница
Спасителният кораб
Апостолите на проповед
Вярност
Пресвета Богородица
Небесната Майка
Свети Иван Рилски
Съветът на свети Иван
Светият храм
Духовно проглеждане
Здрава вяра
Добрият съвет
Чиста вяра
Малкият магьосник
Жива вяра
Проповед без думи

Въведение

Огънят в огнището топли тялото. Той е като науките, които детето изучава в училище. Различните предмети му помагат да опознае света около себе си, да придобие правилни знания и умения и когато порасне, да знае как да направи живота си по-ползотворен и хубав.

Затова децата още от 7-годишна възраст тръгват на училище. От тях израстват после лекари, инженери, учители, добри работници. Това е прекрасно, но не е достатъчно, защото човекът не е само тяло. Той има и душа.

Душата се състои от три части: ум, чувство и воля. И малкото дете разсъждава и си задава въпроси. То чувства потребност и от нещо, което не е само храна, облекло и удобства. Често прави усилия да проумее тези много сложни неща.

Ако се занимава само с грижите за тялото, в душата му става празно и студено. Какъв ли ще е оня огън, който може да стопли душата и как се запалва той?

Огънят, който топли душата, е вярата в Бога, Който е сътворил и видимото тяло, и невидимата душа на човека. Този огън се запалва в сърцето с една наука, която се нарича вероучение.

Умните хора наричат вероучението наука на науките, защото то дава знания за Бога, за душата, за всичко онова, което не се вижда с очи, а съществува. Затова вероучението е много сложна наука, от която се интересуват най-умните деца.

Освен това вероучението учи човека да бъде чист и честен. Иначе няма да бъдат полезни всички други знания и умения. Един велик учен, ако няма вяра и отговорност пред Бога, може с големите си знания да върши голямо зло. Тогава той за разлика от по-малко образованите от него хора ще стане един велик престъпник.

Първата българска поетеса Екатерина Ненчева умряла млада. Тя оставила две малки деца. В завещанието си не посочва къщи, имоти и пари, така необходими на децата ѝ, за да устроят живота си удобно. Тя им завещава само две думи: “Деца, живейте красиво!” А човек живее красиво, когато има чиста вяра и върши добро.

Всеки ученик желае да бъде отличник, но понякога преди да си научи уроците, тича да играе или да направи някоя пакост. Така става и когато изучава вероучение. Мисълта му може да се отклони и той да предпочете да се занимава с други, по-малко полезни неща. А може и да започне да се съмнява в духовната истина за това, което не се вижда, а го има.

Затова урокът по вероучение винаги започва с молитва, с която се укрепява душата. Най-хубавата молитва е “Отче наш”, която всяко дете трябва да знае наизуст. Тя е:

“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия”.

Когато казваме тази молитва, ние се прекръстваме. Кръстният знак се прави в името на Единия Бог, Който има Три Лица: Отец, Син и Дух Свети, както слънцето е едно, а има три свойства: светлина, топлина и форма във вид на кръг.

Кръстният знак се прави със съзнание, че Бог всичко вижда и чува и той трябва да бъде правилно направен така: Събираме във върховете изравнените три пръста на дясната ръка (палец, показалец и среден), а останалите два прибираме към дланта.

След това докосваме челото и казваме “В името на Отца”, сваляме десницата и докосваме областта към стомаха с думите “и Сина” и накрая докосваме дясното рамо с “и Светия Дух”. На лявото рамо прибавяме думичката “Амин”.

Така се изобразява един правилен кръст. С това ние молим Бог да просвети ума ни да мислим добро, да просвети сърцето ни да обичаме всички хора и да укрепи ръцете ни да вършим само добро. “Амин” означава “така да бъде винаги”. Колко е красиво това!

Смисълът на молитвата, на кръстния знак и на всичко друго постепенно ще разбираме, като изучаваме старателно вероучението.

СТАР ЗАВЕТ

Но Иисус рече: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. (Мат 19:14)

Невидимият огън

(разказ)

Дядо Симеон прекарваше летните месеци на лозето. Там имаше малка стаичка и зеленчукова градина. Живееше скромно, но всички го уважаваха за мъдростта му. Думите му тежаха, защото бяха точни и отмерени.

Внуците му го посещаваха често особено когато започваше да зрее гроздето. Веднъж цял ден тичаха, играеха и все си похапваха грозде. Привечер поседнаха пред малката къщичка уморени и гладни.

- Дядо, премалява ни от глад - каза най-големият внук.

- Ще изпечем червени чушки, които току-що набрах. Със сирене ще бъде много вкусно - отговори дядо им и ги прикани да запалят огън.

Разтичаха се, подредиха огнището, запалиха огън. Вдигна се синкав дим. В привечерния здрач огънят извиваше розови пламъчета.

Като седнаха да вечерят, дядо им ги попита:

- Всички сте отлични ученици. Я ми кажете какво нещо е огънят?

- Не зная - отговори първият.

- И аз не зная - добави вторият.

- Огънят е пламък - смело заяви най-малкият Мони и всички избухнаха в смях.

- Не само вие, но и най-големият учен не може да каже що е огън. Колко велики неща е сътворил Бог за човека! Чрез огъня са направени много открития.

Всички притаиха дъх в очакване, защото разказите на дядо им винаги са интересни. И той им обясни как в старо време финикийски търговци спрели на морския бряг с пълен кораб със сода. Искали да запалят огън и да си приготвят вечеря, но никъде нямало камъни, за да си направят огнище. Сложили две големи парчета сода. Огънят разтопил содата и пясъка, а те, като изстинали, се получило стъкло.

Никой от тях не знаеше как е открито стъклото. Когато дядо Симеон видя, че се замислиха дълбоко, продължи:

- Я вижте пламъка на кандилото, което гори на стената! Огънят в огнището топли тялото, а чрез пламъка на кандилото, пред светата икона, се топли душата.

Като знаеше, че те обичат да разсъждават, той добави:

- Я ми кажете има ли някъде огън, който е невидим, а топлината му е най-приятна?

- Не знаем - отговориха всички в хор.

- Този огън гори в душата на човека и я топли, когато той вярва в Бога и прави добро.

Помълча, помълча дядо Симеон и в заключение каза:

- Велико нещо е Христовата вяра, деца! Топлете с нея душите си! Помнете, че тя е най-скъпоценният невидим огън, който гори в добрите сърца. Но тази вяра трябва да бъде просветена. Затова не се ленете да изучавате най-хубавата и най-сложна наука - вероучението.

Бог

Приятно е човек да се разходи сред природата. Високи планински върхове очертават чела в синия простор, бистри потоци пеят, а уханни горски цветя край стръмната пътека се усмихват в нежни багри. Погледът остава удивен от красотата.

Умното дете се пита кой е сътворил всичко това. Не е възможно само̀ да е станало. Ето раничката му е пълна с всичко необходимо. Разумен човек го е подредил. Колко повече това важи за чудния свят около нас. Трябва да има Творец и Той непременно е много велик!

А в тиха лунна нощ, ако се загледаме в звездното небе, удивлението е още по-голямо. Земята е една малка прашинка в сравнение с небесния свят, който е безкраен. Учените, които изследват звездното небе, ни дават невероятни, но точни знания за него.

Например Млечният път е един огромен звезден облак от 30 милиарда звезди. Ако се изпрати бърза телеграма от земята тя ще стигне до него за 150 милиарда години. Нашият ум не може да обхване какво разстояние ще измине светлината, която се движи светкавично, само за една година, а тук става въпрос не за хиляди или милиони, а за милиарди светлинни години.

Но всичко това е мъртва природа. Птици кръжат в простора, риби се гмуркат в езерните води, животни бродят в горите. Те са живи. Това е удивително! Но с тях човек не може да сподели възторга си. Той търси близък приятел, който ще го разбере.

Човекът е най-сложно сътворен. Той има разумна душа. Колко по-удивително е това. Неизмеримо велик е Творецът, Който е създал света и човека. Неговото име на всички езици по света е Бог.

Но какъв е Бог? Можем ли да Го опознаем със своя ум? Това е много трудно. Защо?

През IV век в Нумидия, която се намира в Африка, живял един прочут учен, за когото твърдели, че имал гениален ум. Той се казвал Августин. Искал с ума си да разбере какъв е Бог, но не можел. Една привечер тръгнал да се разходи по морския бряг сам и останал в дълбок размисъл. Вълните се плискали, залезът позлатявал крайбрежните дървета и треви. Красотата го удивлявала, но тя била творение. Какъв ли ще е Творецът?

С такива мисли се спрял при едно дете, което си играело на брега. То си направило малка дупка в пясъка и с мидена черупка наливало в нея вода. Спрял се Августин при него и го запитал какво прави. То отговорило, че с тази черупка иска да влее цялото море в пясъчната дупка.

И големият учен разбрал, че едно дете му дало отговор на трудния въпрос. Нашият ум е една мидена черупка, а Божието величие не е море, а океан от премъдрост. То не може да се вмести в ума. Велик и непостижим е Бог за човешкия ум.

Пред Него трябва само да се благоговее. Сърцето го разбира по-добре, но с думите не може да се изкаже Неговото величие. Затова не бива в обикновен разговор и особено когато се шегуваме, да споменаваме Божието име.

Но защо има хора, дори много учени, които не вярват в Бога? Причината на първо място е невежеството по духовните въпроси. Но има и друга много по-сериозна причина. За нея един мъдър човек в старо време е казал: “Рече безумец в сърцето си: Няма Бог”. Тука става дума за сърцето, в което има грях.

Всяко дете е длъжно да дава отговор на баща си за своите постъпки. А всички сме деца на Бога. Когато човек греши, му е трудно да отговаря за делата си пред Бога. Тогава идва на помощ хитрината. По добре да няма Бог, че да си живеем както си искаме. Това е най-лесно. Ето как грехът пречи на сърцето да разбере Бога.

Затова тези, които казват, че не вярват, съзнателно лъжат себе си и тези, които ги слушат. Когато се намерят и други желаещи да мислят като тях, неверието започва да се настанява в мисленето на хората. Затова човек трябва да избягва греха, който помрачава ума и му пречи да разбира Бога.

Въпроси:

  1. Случайно ли е станал светът и човекът?

  2. С ума или със сърцето опознаваме по-добре Бога?

  3. Коя е главната причина за неверието?

Домашно:

На свои другарчета и близки разкажете случая с Августин.

Всред природата

Обичам да бродя в гората, разцъфне ли май.

По-нежни цъфтят там цветята, просторът ухай.

А птиците в кътче незнайно как пеят в захлас!

Пресладък и чудно омаен е техният глас!

Когато възторгът прелее, повдигам ръце.

Молитва възторжено пея от цяло сърце.

С мен заедно пее в скалата забързан поток.

Разказва: велик е в делата премъдрият Бог.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 22)

Вяра и неверие

Теодор беше ученик от VII клас, но още от малък получи добро религиозно възпитание в семейството. Той не остана сляп по въпросите за вярата в Бога. В спор сдецата никой не можеше да го обори.

Не се страхуваше и от възрастните хора, защото знаеше, че неверието е изградено върху пясъчната основа на невежеството, а православната вяра - на здравия камък на Христовото учение, което е дадено от самия Бог.

Не се срамуваше да изповядва вярата си открито. Напротив, това вършеше с особено чувство на достойнство, защото знаеше в Кого и в какво вярва. Като минаваше край църква, съзнаваше, че не минава край обикновена сграда, а край храм Божи.

Веднъж, въпреки че бързаше много, като мина край градската църква, както винаги се поспря и с едва забележим поклон се помоли наум на света Богородица, чието име носеше църквата. Това забеляза един господин, разбра какво прави момчето, въпреки че то не направи нищо показно. Спря го и заговори.

- Момче, ти вярваш ли в Бога?

- Разбира се. Иначе не бих се спрял и пошепнал молитва пред храма на нашата Небесна Майка - отговори Теодор сериозно.

- Аз не вярвам - каза предизвикателно господинът.

- Това е ваше лично становище. Вярата не се налага насила.

Умният отговор на детето го заинтригува и той пак предизвикателно запита:

- Къде е Бог? Аз не вярвам, докато не Го видя.

Господинът изглеждаше сериозен, явно образован, но въпросът му прозвуча съвсем наивно на просветеното момче. Теодор доби смелост и направо му каза:

- Господине, вие не виждате своя ум, но ако ви кажа, че нямате ум в главата си, ще се обидите, нали! Човек вярва в толкова много неща, които го заобикалят, но не ги вижда. А как може да иска да види Твореца им - Бога.

- Е, има нещо, но никой не знае какво е то - позамисли се човекът.

Теодор се усмихна и каза с почтителен тон:

- Господине, при вас всичко е наред. Бедата за вашето неверие идва от това, че не знаете името на това “Нещо”. То се нарича Бог велик!

Теодор продължи пътя си, а господинът се позамисли. Неговото неверие не можа да устои на здравото мислене на едно умно дете!

Това му даде повод да започне да чете религиозна литература. След време стана дълбоко вярващ християнин.

Светата Библия

Едно дете искало непременно да види Бога. В горещ летен ден тръгнало с баща си към близката гора. По пътя водели сериозен разговор.

- Татко, искам да видя Бога - споделило детето горещото си желание.

- Това не е възможно - отговорил кратко и точно баща му.

- Но аз много искам да Го видя и да разговарям с Него. Той знае всичко. Намислил съм какви въпроси да Му задам.

- Добре - съгласил се бащата, - погледни към слънцето и дълго задръж погледа си върху него. Там ще Го видиш.

- О, не мога. Очите ми не издържат. Ще ослепея - признало си само след секунди.

- Ти не можеш да гледаш слънцето, което е творение. Как тогава искаш да видиш Твореца Бог?

Разбрало детето, че не е възможно да види Бога, но не се примирило напълно с това.

- Татко, как мога да науча нещо повече за Него? - запитало то отново.

- Има една Книга, в която Бог по чуден начин се е разкрил на хората. Тази книга е Библията.

Библията се нарича Книга на книгите, защото единствено тя дава точен отговор на въпросите, които са най-важни и най-трудни: Как е произлязъл светът и човекът, какъв е смисълът на човешкия живот и какво става с човека след неговата смърт.

Бог избрал свети хора, които невидимо е ръководил и вдъхновявал да пишат истината за Него. Тази книга е свещена, защото в нея Бог се разкрива на хората и то доколкото е възможно те да Го разберат. Затова е редно да я назоваваме Света Библия.

Думата “библия” е гръцка и означава “книги”. Светата Библия наистина съдържа много книги - 77 на брой. Състои се от две части: Стар Завет и Нов Завет. Думата “завет” означава свещен договор между Бога и човека.

Старият Завет има 50 книги. Те ни разказват за това, как Бог е сътворил света и човека, за грехопадението на първите хора, за Божието обещание да им изпрати Спасител и за това как през вековете Бог подготвял хората да приемат Божия Син.

Новият Завет има 27 книги. В тях е описан животът на Господ Иисус Христос, Който е Бог, слязъл на земята и приел човешки образ, за да учи хората на добро, да ги спаси от греха и смъртта.

Светата Библия е истинска светлина за душата.

Има слепи хора, които са много нещастни. Цял живот те не виждат нищо. Но по-тъжно е, когато човек е сляп с душата си и не вижда Бога. Такъв човек не знае как да живее, нито защо живее. Той не знае, че има безсмъртна душа. Живота си преминава като неразумните животни, които никога не си задават въпроси.

Но има и хора със слабо зрение. Те виждат, но не така ясно и точно предметите около себе си. А хората със слабо духовно зрение са по-нещастни от тях. Те вярват повърхностно в Бога, поради което лесно стават невярващи. Зрението на душата им е отслабнало и се е притъпило, защото много рядко са търсили Бога, така ясно разкрит в Светата Библия.

А има хора, които са се родили със здраво зрение, но се е случила злополука и очите им се повредили. Много лошо е, когато се случи злополука с духовното зрение. Това става, след като се изостави здравото учение за Бога и човек се отклони към секти, които учат неправилно за Бога.

Тези, които имат изкривена вяра, също държат в ръцете си Светата Библия, но я тълкуват неправилно. Човек е склонен да греши. Затова преди да отворим свещената Книга, трябва да се помолим Бог да просвети ума ни, за да разбираме правилно написаното в нея.

Светата Библия е най-старата и разпространена книга в света, преведена е на всички езици. На български език е преведена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Благодарение на тях ние сега можем да черпим от този непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост.

Попитали един древен мъдрец:

- Защо постоянно четеш Божествените книги, щом отдавна добре ги познаваш?

- А ти защо ядеш днес, след като вчера се насити?

- Правя го, за да живея - бил отговорът.

- Добре! И аз чета затова, за да живея - казал мъдрецът.

Както тялото, изнемогващо от глад и жажда, умира, ако не се подкрепи с храна, така и душата, ако не се храни и напоява чрез Словото Божие, изнемогва и умира.

Както всеки ден търсим за тялото си храна и питие, така и за душата си е необходимо да търсим храна, питие и утеха в Светата Библия.

Въпроси:

  1. Как трябва да назоваваме Библията?

  2. Кой е написал книгите на Светата Библия?

  3. Кой е нейният истински автор?

  4. Колко части има Светата Библия? Кои са те?

  5. Кой е превел Светата Библия на нашия роден език?

  6. Колко вида духовно слепи хора има?

Домашно:

Разкажете на близките си за Книгата, която старият прочут писател поискал на болничното легло.

Книга на книгите

Прочутият писател Славов още от малък проявяваше своята дарба. Беше пръв по успех в класа по български език. Пишеше най-хубавите съчинения. Четяха ги пред целия клас. Усърден в учението, той усъвършенства дарбата си. Завърши с отличие литература и започна да съчинява художествени книги, най-вече романи.

Словото му беше красиво и увличаше. Книгите му се четяха от млади и стари. В тях разказваше увлекателно за живота на хората, в който има и добро, и зло. Често описваше греха по привлекателен начин. С това подтикваше слабите да грешат.

Уважаваха го много хора. Устройваха тържества в негова чест. Радваше се на почит и в чужбина, защото романите му се превеждаха и на други езици. Посетилият го се удивляваше на голямата му библиотека.

Но с годините, като всеки човек, започна да остарява. Разболя се и легна на легло. Като разбра, че може да дойде вече краят на живота му, той започна да се замисля какво ще стане с душата му. Добър беше, но имаше и грехове. Най-големия си грях намери в писателството.

Един ден си спомни баснята на руския писател Крилов за писателя и разбойника. Изтръпна за себе си. Като умрели и двамата - се разказва в баснята, - хората мислели, че прославеният писател ще бъде в рая, а разбойникът в ада. Оказало се обаче, че и двамата горят в адския огън.

При това огънят, в който горял писателят, все повече се разпалвал и мъките му ставали нетърпими. И това било, защото разбойникът грешил до гроба, а писателят и след смъртта си продължавал да учи хората на грях, тъй като книгите му се четели. Дори невинни деца подражавали на греха, който бил толкова забавно описан.

Замисли се Славов за себе си и почти се отчая. Прецени написаното и разбра, че само една малка част от него възпитава в добро, а всичко друго е за грях. Дълбоко се разкая. Искаше да започне нов живот, но вече беше твърде късно да поправи грешката си. Като съзнаваше, че е тежко болен и предчустваше, че това са последните дни от живота му, той огледа многото написани от него книги по рафтовете на библиотеката и помоли близките си:

- Дайте ми Книгата!

- Коя книга? - запитаха го те. - Толкова много книги имаш!

- Има само една Книга на книгите. Тя е Светата Библия.

Дадоха му я. Той я притисна до сърцето си и продължи:

- Само в тази Книга пише за скъпата цена на безсмъртната човешка душа. Затова тя учи най-истински хората на добро.

И пак потъна в размисъл и дълбоко разкаяние. Едва в края на живота си осъзна, че единствено Светата Библия учи хората на добро, защото е написана по вдъхновение на Светия Дух.

Прочутият писател Славов спечели празна слава, която ползва до гроба. Добре е, че все пак в края на живота си разбра високата цена на Светата Библия, в която единствено има думи за вечен живот.

Сътворението на света

(Битие 1:1–31)

Добър стопанин с голям труд строи красив дом. Обзавежда го, подрежда всичко в него, а в двора обработва цветна градина. Приятно е да се живее в този дом.

Малкото му новородено дете обаче не разбира нито как баща му го е градил, нито защо се е трудил. То е нахранено добре, облечено топло и живее в пълно доволство. Радва се на играчките си и плаче, когато му ги отнемат. С малкия си ум не може да разбере всичко, което става около него.

Ние сме деца на Бога - нашият небесен Баща. Той ни е дал целия свят - един красив и просторен земен дворец, за да живеем добре. Но ние не можем да разберем как Го е сътворил.

Ето, за малката мравчица е предвидена храна и място за зимуване. Лекокрилата пеперуда кацва на уханен цвят и пие нектар, а вятърът я люлее като в цветна люлка... Но това са дребни неща. Светът е пълен с големи чудеса. Умът иска да знае как е сътворено всичко това, но не може да проникне в тази велика тайна.

Когато човек пожелае да построи една къща, първо прави план с необходимите чертежи и изчисления, после набавя нужните материали: тухли, вар, пясък, цимент, дърво, керемиди и т.н., а също и необходимите инструменти за строежа. Наема строителни работници: зидари, мазачи, водопроводчици и още много други различни специалисти. И едва тогава започва да строи, като невинаги крайният резултат съответства напълно на първоначалния план.

Възниква още по-сложен въпрос. А как и от какво е сътворил Бог този толкова разнообразен и прекрасен свят?

Това е много труден въпрос, на който отговаря единствено Светата Библия. В нея пише, че Бог сътворил света от нищо, без усилия, само със всемогъщото Си слово - казал и всичко станало. Понеже Бог е всемогъщ, не са Му необходими нито планове, нито материали, нито работници. Достатъчно е само да пожелае и всичко става по най-съвършения начин. Това е велика тайна.

Още пише в Светата Библия, че този чуден свят, видим и невидим, е сътворен не изведнъж, а постепенно в продължение на шест творчески дни. Понеже нашият ум не може да разбере великото дело на сътворението, разказът за него е предаден с думи близки до нашия живот, за да ги разбираме. Тук “ден” не означава времето от сутринта до вечерта, а един голям период от време, през който Бог сътворявал част от света.

Преди да сътвори този материален свят, който виждаме, Бог сътворил невидимия, духовен свят на Ангелите. Той създал голямо множество Ангели, които са духовни същества, нямат тяло като нас и затова не можем да ги видим с очите си. Те са безсмъртни и притежават ум, сила и способности, много по-големи от тези на човека. Бог ги е създал, за да бдят над всичко сътворено от Него и най-вече да закрилят и помагат на човека, който по-късно щял да създаде.

След това Бог сътворил видимия, материален свят.

Ден Първи. В първия ден Бог създал земята - тя била безформена, пуста и тънела в непрогледен мрак. Тогава Бог казал: “Да бъде светлина” - и веднага блеснала светлината, без още да е имало слънце, луна и звезди. Той отделил светлината от тъмнината и нарекъл светлината ден, а тъмнината нощ.

Това бил първият творчески ден и Бог видял, че сътвореното е добро.

Ден Втори. На следващия ден създал видимото небе и въздуха, който ние постоянно дишаме.

Ден Трети. До този момент водата покривала сушата. Бог ги разделил с могъщото Си слово и определил граници на водата и сушата. Сушата нарекъл земя, а събраните води морета. Той дарил земята със способността да ражда треви, храсти, дървета и всички видове растения. Тя заприличала на прекрасна градина. По вложените в земята закони това става и до днес.

Ден Четвърти. В четвъртия ден Бог създал Слънцето, Луната и звездите. Появила се огромната вселена с неизброимо много небесни тела. Бог вложил в тях закони, по които да съществуват и да се движат. От четвъртия ден до днес те отмерват дните, месеците и годините.

Ден Пети. В петия ден Бог сътворил рибите и птиците. Благословил ги да се размножават, за да не опустяват никога моретата и небесата. Животът на земята ставал все по-красив и разнообразен. Риби се гмуркали във водите, птици пеели в простора.

Ден Шести. В шестия ден Бог сътворил различните видове животни и накрая човека.

Велика е тайната на сътворението на света! Някои хора мислят, че с ума си могат да проникнат в нея. Други, по-повърхностни лекомислено казват, че светът се е създал сам. Това е най-голямото безумие, защото нищо само не може да стане.

Светът е сътворен премъдро от Великия Творец - Бог!

Въпроси:

  1. Кой е сътворил света и от какво?

  2. В колко дни е сътворен светът и какво е сътворено във всеки от тях?

  3. Какво сътворил Бог преди видимия свят?

  4. Защо Бог създал ангелите?

Домашно:

Научете текста на песента “Бог велик”.

Бог велик

Аз вярвам във една невидима Десница,

която сътворила е света и мен.

Молитвено зова като крило на птица,

да ме покрива всемогъща нощ и ден.

Творец зове се тя, небесен покровител.

Пред нея беден е човешкият език.

Създател на всемира тя е, Промислител.

Зове се таз Десница свята Бог велик!

(Нотиран текст - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 40.)

Сътворението

Умно и вярващо дете беше Петър. Той разказваше за спора, който водел с един лекомислен младеж, който като не можел да разбере как е сътворен светът избрал най-лесното - да отрече неговия Творец.

- Светът е станал сам - казал с важен тон младежът.

- Нищо не може само̀ да стане - възразило детето.

- Светът може да е станал по физическите закони в природата - променил мнението си младежът и за да не се изложи съвсем, добавил, че има средно образование и е учил за физическите закони в природата.

- А кой създаде законите, трябва да има Законодател! - последвал пак труден въпрос.

- Къде е този Законодател, Когото ти наричаш Бог? Космонавтите, които покориха небесното пространство, никъде не срещнали Бога.

- Я си дай часовника. Ще го разглобя целия, а ти гледай дали ще видиш между частите му часовникаря - започнало с примери накрая детето.

Младежът първо се засмял, после се замислил и накрая разбрал, че е глупаво да се твърди, че светът, почиващ на строги закони, е станал сам. След дългия задълбочен разговор той се убедил, че Бог е Дух, Който не се вижда с очи.

Детето се въодушевило от успеха си и решило да му демонстрира силата на закона за земното притегляне, който младежът назовал научно закон за гравитацията, но вече смирено, без да се превъзнася със знанията си.

Детето взело една малка кофичка, напълнило я с вода и започнало да я върти с голяма скорост във вертикален кръг. Кофичката оставала с отвора надолу, но водата не се изливала.

По-нататък вече без думи се разбрали. Станало ясно, че и закона за земното притегляне, и водата, и кофичката, и ръката на детето, и ума на двамата спорещи, всичко, всичко е сътворил Премъдрият Бог и го е поставил на здрави закони, за да се удивлява от него разумния човек и да слави Твореца Бог.

Сътворението на човека

(Битие 2:7,15–24)

Прекрасен бил светът, сътворен от Бога в шест дни. Денем греело слънце и топлело земята, а вечер небето се обсипвало с безброй звезди. На земята се издигали високи красиви планини, плодородни поля се простирали надлъж и шир, през тях течели много потоци и реки, които се вливали в моретата и океаните. Горите били пълни с различни животни, а в небето се реели птици...

Но най-красивото дело било направено в края на шестия ден. Бог завършил творението Си, като създал човека и го поставил да владее целия свят и да се радва на красотата му. Той го създал подобен на Самия Него. Затова го сътворил по особен начин, не както сътворил красивата природа и дори живите растения и животни.

Бог направил човека от земната пръст, т.е. от елементите на земята. Човекът бил красив, но не можел нито да се движи, нито да мисли, нито да говори. Имал вид на безжизнена статуя. Тогава Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот. И човекът станал жива душа.

Човешката душа е най-красивото Божие творение. Тя е надарена с разум да мисли, разсъждава, да изучава и разбира всичко около себе си. Надарил я със сърце, способно да обича. То било много чисто. В него нямало никакъв грях. Бог надарил душата и със свободна воля, с която може да избира доброто, а лошото да отхвърля.

Най-скъпоценния дар, който дал на красивата човешка душа, е безсмъртието. Бог определил тя никога да не умира. Затова човекът е най-великото творение, създадено по образ и подобие Божие, притежаващ разумна, свободна и безсмъртна душа.

На първия човек Бог дал името Адам и го поставил да живее в чудно красива градина, наречена рай. За да не бъде сам, Той дал на Адам дълбок сън, взел едно от ребрата му и създал жената. Нарекъл я Ева, което значи живот.

Тайната на сътворението на човека е велика. Човешкият ум не може напълно да я разбере. Той вижда в нея не само непостижимата Божия сила и премъдрост, но и безкрайната Му любов.

Човекът е любимото творение на Бога!

Въпроси:

  1. Кое е най-красивото творческо дело на Бога?

  2. От какво сътворил Бог човека?

  3. Какво му вдъхнал?

  4. С какво е надарена човешката душа?

  5. Кои са първите хора на земята?

Домашно:

Напишете съчинение на тема: “Душата е по-ценна от всички съкровища на света”.

Велика тайна

За приятна отмора сред природата младо семейство си построи вила. Но имаше още много довършителна работа, докато се уреди за живеене. Бащата работеше усилно. Малкият Георги беше добро дете и помагаше според силите си.

Един ден майка му го помоли да занесе храна на баща си. Но той си беше наумил други приятни занимания и отказа. Като видя, че майка му се натъжи и е много заета с домакинството, Георги се разкая и тръгна. Взе със себе си малкото бяло кученце, към което беше много привързан.

Като излязоха от селището, кученцето тичаше напред, връщаше се при него и пак го изпреварваше. Георги имаше чувствителна душа. Денят беше ведър и слънчев и той се радваше на красивата природа. Искаше да сподели възторга си с някого, но беше сам. Погледна любимото си кученце, но то нищо не разбираше.

Като стигна стръмнината, закачи чантата с храната на един храст и навлезе в гората да си издяла тояга. Ще сложи чантата на нея, ще я метне на рамо и така ще му олекне. Кученцето тръгна след него, после се изгуби от погледа му.

Като се върна, разбра, че то се е опитало да свали чантата. От нея паднало само вързопчето със сладкишите, които майка му старателно беше приготвила. Добре, че хлябът и яденето не бяха докоснати. Ядоса се, но стореното не можеше да се поправи.

Като пристигна баща му, се зарадва. Беше време за обед и седнаха.

- Татко, майка ти изпрати от любимите сладкиши, но кученцето ги изяде - каза Георги.

- Не ти ли се извини за това? - засмя се бащата.

- Кученцето няма разсъдък, татко, нито чувство за вина. По пътя размислих за животните и за човека. Исках да споделя с него възторга си от красотата на планинската природа, а то ме гледа безучастно.

Това даде повод да беседват за човека, който има красива и разумна душа, способна да мисли, да се радва, да си задава въпроси.

Изведнъж възникна сложен въпрос.

- Татко, някои казват, че човек произлязъл от маймуната - запита Георги, а баща му побърза да отговори сериозно:

- Това не е възможно. Маймуната си е маймуна. Колкото и да се променя, тя остава по своята природа без богоподобна душа. Не може да се променя в нея нещо, което го няма. Смешно е да приемем, че човекът е произлязъл от маймуната, защото според тази логика би следвало всички маймуни да са се превърнали в човеци и днес да няма маймуни.

- А как се е появила душата на човека?

- Това е велика тайна! Единствено Светата Библия дава отговор на този труден въпрос. В нея пише, че Бог сътворил човека от пръст и след това му вдъхнал жива душа.

- Татко - досети се за нещо друго Георги, - когато споделям с тебе, с мама, ми е радостно, но не всичко мога да кажа. Например не намирам думи да изразя възторга си дори от едно нежно планинско цветче. Защо е така?

- Защото човек е образ и подобие на Бога, но все пак той е творение. Единствено Творецът Бог може да го разбере.

- Как? - побърза да попита Георги.

- Чрез молитвата. Георги беше умен и разбра това. Но възникна друг въпрос.

- Има хора, които приемат кучетата си в стаята, където живеят. Аз обичам моето кученце, но мисля, че не е редно толкова да го приближавам до себе си.

- Правилно разсъди. Ще го храниш, можеш и колибка да му направиш да не умре в големия зимен студ, но да го приемеш като равен на себе си съжител не е редно. С това оскърбяваш Бога, Който в тебе е вдъхнал от Своето дихание. А то е свято и ти, който го носиш, не бива да се изравняваш с неразумното животно. Дори не е редно да се дават имена на животни, каквито носят хората, защото те са имена на светии...

Приятен беше обедът, приятна беше и беседата. Като си тръгна по обратния път, Георги изведнъж се досети за нещо. Промени посоката, и се отби в едно планинско манастирче. Върза кученцето вън от портата, влезе в църквата и се помоли. Олекна му. Почувства се напълно разбран и утешен.

Като се прибра, извини се на майка си, че не е приел да отиде с готовност на вилата, и разказа за хубавата беседа с баща си. Георги продължи да се интересува от духовните въпроси и израсна добър и просветен християнин.

Грехопадението на Адам и Ева

(Битие 3:1–24)

Когато Бог сътворил света всичко в него било красиво и добро. Първите хора били щастливи. А сега много неща не са така прекрасни и добри както някога и хората често са нещастни. Има болести, грижи, омраза и злоба.

Но защо е така? Какво се е случило с прекрасния свят и с хората, които били така щастливи?

Появил се е грехът.

Бог има един голям враг - дяволът. Откъде е дошъл той? При сътворението на света никъде не се споменава за него. При това Бог не е създал нищо лошо! Той сътворил Ангелите добри. Но един от тях, най-висшия и могъщият, се възгордял заради своето могъщество и сила и решил, че няма нужда от своя Създател, престанал да изпълнява Божията воля, поискал да стане равен на Бога и дори по-славен от Него. Все едно глинената паничка да пожелае да бъде по-славна от грънчаря, който я е изработил.

Той започнал да клевети Бога, във всичко да му се противопоставя и станал тъмен зъл дух - клеветник и противник на Бога и на всичко добро. Затова е наречен дявол, което значи клеветник и сатана, което значи противник. Този зъл дух увлякъл след себе си и много други ангели, които също като него се възгордели и станали зли. Те се наричат бесове или демони. Така възникнало злото в прекрасния Божи свят.

Целия видим и невидим свят Бог поставил в услуга на Своето любимо творение - човекът. На ангелите било определено да се грижат за него и да му помагат, а самият той бил поставен да владее и господства над цялата земя.

Животът на Адам и Ева в рая бил изпълнен с радост и блаженство. Сърцето им било чисто, а разумът им светъл, непомрачен от никакво зло. Там те не изпитвали страх от нищо, не се уморявали, не страдали от болести и нямало да умрат. Хранели се с плодовете на райските дървета. Имали всичко, от което се нуждаели. Но най-голямото щастие за тях било, че постоянно общували с Бога и се радвали на любовта Му.

Бог обичал много Адам и Ева. Желаел и те да Му отвърнат със същото. Но не искал насила да ги застави да Го обичат, затова Той им дал възможност свободно да избират. Бог създал човека със свободна воля, той може да избира между доброто и злото, може да почита Бога, но може и да Го отхвърля. Без тази свобода човекът би приличал на бездушна и студена машина, правеща само това, за което е определена.

За да проявят своята свободна воля и да ги изпита дали Го обичат истински, Бог им казал:

- Можете да ядете от всички плодове в градината, само от дървото посред рая не бива да ядете, защото ако изядете плод от него, ще умрете.

Дяволът е противник на Бога и много Го мрази, но понеже е безсилен да Му стори нещо, тъй като Бог е всемогъщ, той насочва своите зли действия към човека. Виждайки, че Бог обича най-много човека, че той е Неговото любимо и най-прекрасно творение, дяволът завидял на Адам и Ева. Той поискал да унищожи любовта между Бога и първите хора, да ги отдели от Него, да ги направи нещастни, като ги накара да престъпят Божията заповед и така да наскърбят своя Творец.

Веднъж, когато Ева се разхождала близо до забраненото дърво, дяволът приел образа на змия. Като си послужил с лъжа, той я попитал:

- Вярно ли е, че Бог ви е казал да не ядете от плодовете на никое дърво в рая?

- Това не е вярно - отговорила Ева, - само от плодовете на дървото, което е посред рая, Бог ни каза да не ядем. Ако вкусим от тях, ще умрем.

- Не, няма да умрете. Бог се страхува, че ако ядете от тези плодове, ще станете като Него и ще знаете всичко, затова така ви е наредил - послужил си с измама дяволът.

Ева се объркала. Наистина ли няма да умрат, наистина ли ще станат като Бога и ще знаят всичко? Погледнала отново към дървото, сега плодовете му ѝ се сторили по-красиви и по-вкусни от всички други. Помислила си за думите на дявола, че може да стане като Бога, само ако изяде един плод. Повярвала на лъжата на дявола, усъмнила се в думите на добрия Бог, забравила Неговите всеотдайни грижи и безкрайната Му любов, с която непрестанно ги обсипвал. Превъзнесла се, възгордяла се и нарушила Божията заповед. Откъснала един плод и го изяла. Дала и на Адам, който също ял.

Така първите хора съгрешили, като нарушили единствената заповед, която Бог им дал. Това бил най-трагичният момент в живота им. Адам и Ева не станали нито по-умни, нито по-знаещи или по-щастливи. Напротив, това бил краят на щастливия им живот. Те загубили своята невинност и забелязали, че са голи. Съвестта им започнала да ги изобличава за сторения грях. Усетили срам и страх. Страхували се от добрия Бог, от Този, Чиято близост и любов постоянно търсели, преди да съгрешат. Поискали да се скрият. Но може ли някой да се скрие от Бога?

Бог знаел какво се случило в сърцата на Адам и Ева и ги призовал към покаяние. Вместо да се разкае и да помоли за прошка, Адам започнал да се оправдава и прехвърлил цялата вина върху Ева, а тя върху змията.

Бог е многомилостив и щял да им прости, но те не поискали прошка, а упорствали в злото, което били сторили. Затова Той бил принуден да ги изгони от рая.

И в природата има закони, с които човек трябва непременно да се съобразява. Иначе ще пострада. Например, ако се качи на покрива на къщата и пожелае по-бързо да слезе по въздуха, ще падне, ще се нарани, а може и да загине.

Има и духовни закони, които се изразяват в спазване на Божията воля. Ако не се съблюдават, злополуката е още по-тежка. Адам и Ева нарушили Божията заповед и пострадали. Тялото им започнало да се уморява, да боледува, да остарява и да бъде подвластно на смъртта, а душата започнала да греши. Това е наследил от тях целият човешки род. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.

Когато печката гори, родителите пазят малкото дете и му забраняват да се допира до нея, за да не пострада. Пазят го и от електрическите уреди, защото токът може да го убие и затова не му разрешават да се докосва до тях. Така и Бог искал да предпази любимото си дете - човекът, но той не послушал добрия Му съвет и пострадал.

Но когато детето поради непослушание се нарани, родителите не го оставят да страда. Те търсат начин да му помогнат. Така и Бог, Който е безкрайно добър и милосърден, не престанал да обича съгрешилите. Той вдъхнал светла надежда в сърцата им, като обещал, че след време ще им изпрати Спасител, Който ще им върне загубеното райското блаженство.

Въпроси:

  1. Всичко, което Бог сътворил, било добро. Тогава откъде се появило злото в света?

  2. Какъв бил животът на Адам и Ева в рая?

  3. Каква заповед Бог дал на първите хора?

  4. Защо им дал тази заповед?

  5. Защо дяволът мрази хората и се старае по всякакъв начин да им навреди?

  6. Как дяволът изкушил Ева да съгреши?

  7. Защо Адам и Ева престъпили Божията заповед?

  8. Какви били последствията от грехопадението?

  9. Какво наказание определил Бог за съгрешилите?

  10. Какво обещал Бог на първите хора?

Домашно:

Който желае, да разкаже писмено два случая от своя живот:

  1. На послушание, което дарява радост.

  2. На непослушание, което наранява и измъчва душата.

Своеволие

Бащата на Захари и Емилия беше горски пазач. През лятото работеше в горското стопанство. Направи си една малка дървена стаичка горе в планината, да се приютява в студени и дъждовни дни.

През зимата децата му много обичаха да седят край топлата камина и да слушат разказите на баща си за живота в планината. А той умееше да разказва увлекателно различни случки за срещи с горски животни. Беше виждал, и то отблизо, мечки, глигани, лисици, диви кози, сърни. За сладкопойните птици заговореше ли, децата като че ли чуваха песните им в свистенето на вятъра в комина.

Затаиха дъх веднъж, когато започна да им разказва как се изкачил на високия връх. Оттам се виждало чак морето. Цъфтели редки цветя, които не се срещат в равнината. Обеща да им донесе еделвайс.

Любопитството на децата беше голямо. През лятната ваканция те помолиха баща си да ги вземе със себе си за няколко дни. Ще прекарат чудесно в планината, а в събота и неделя ще се приберат пак у дома. Баща им обеща да ги вземе при условие, че ще бъдат послушни, защото животът в планината е суров и носи изненади.

Наистина прекрасно беше в планината. В горската къщичка се почувстваха като в приказна страна. Помагаха на баща си, когато палеше огън и приготвяше топла чорбица. Сутрин се събуждаха от песента на птиците ведри и засмени...

Но един ден се наложи баща им да отиде в селището по работа. Остави ги сами. Нареди никъде да не ходят, дори да не излизат от стаята. Обеща, че привечер ще се върне.

Като замина, те се почувстваха свободни. Затвореният живот им се видя скучен. Мислите им бродеха из планината. Въображението им рисуваше много примамливи неща.

- Еми, хайде да се изкачим набързо на високия връх. Оттам ще видим чудеса. Ще набереме еделвайс - започна пръв Зарко.

- Заро, много е високо. Няма да мога да вървя - отговори сестричката му.

- Я виж, колко е близо, над главите ни. Аз ще ти помагам. Ще станем герои.

Наивното дете повярва и тръгнаха. Изглеждаха много важни. Подпираха се на тояги като туристите. За храна не помислиха. Ей сега ще се изкачат, а връщането е още по-лесно.

Те не можеха да преценят, че на върха се изкачват опитни туристи за цял ден. Като повървяха само половин час, Еми се измори. Пътеките бяха тесни, каменисти и много стръмни. Неочаквано тя извика тревожно:

- Бате, виж какво страшно животно има долу в пропастта!

- Трябва да е мечка - добави Зарко.

- Да бягаме! Мечките бързо се катерят по скалите. Ще загинем!

Моментално поеха обратния път. Страхът подкоси краката им. Еми седна, безпомощна да направи една крачка. Зарко се принуди да я качи на гърба си. Като бързаше, се подхлъзна. Паднаха и двамата. Дясната ръка, на която се опита да се опре, го болеше силно. Добре, че не бяха се отдалечили много.

Прибраха се и заключиха стаята. Баща им ги завари бледи като восък. Бяха прашни и със следи от одрасквания по лицата.

- Какво се е случило с вас? - тревожно ги запита.

- Излязохме нагоре, подхлъзнахме се и паднахме - отговори Зарко.

Бащата разбра всичко. Нямаше време да им се скара. Натовари ги на колата и ги отведе обратно в селото. Гипсираха ръката на момчето, а Еми дълго лекуваха от уплаха. Тя изгуби съня си. Задремеше ли, виждаше страшното животно и се стряскаше.

Мина всичко, но не се забрави. Те се извиниха за своеволието, но последиците от непослушанието оставиха трайни следи. Ръката на Зарко зарасна накриво, за да му напомня цял живот за грешката. А Еми си остана по характер страхлива.

Такива са горчивите плодове на своеволието и непослушанието!

Каин и Авел

(Битие 4:1–16)

След изгубването на рая животът на Адам и Ева много се променил. Те трябвало да обработват земята, за да изкарват прехраната си. Но Бог не ги изоставил. Дарил им двама синове Каин и Авел. Авел растял послушен и кротък, което много радвало родителите му. А по-големият Каин имал грубо и завистливо сърце. Като пораснали, започнали да помагат на родителите си. Авел пасял голямо стадо и се грижел за него, а Каин станал земеделец.

Веднъж двамата братя решили да благодарят на Бога за Неговите грижи към тях, като Му принесат жертва, всеки от това, което произвежда. Каин принесъл плодове от своя земеделски труд, а Авел - най-хубавото от агнетата. Дарът се слагал на един иззидан от камъни жертвеник и се запалвал. Друг начин на благодарност те не знаели.

Димът на жертвата на Авел се издигнал високо към небето, което било знак, че Бог приема жертвата му, защото тя била принесена от чисто сърце и с любов. А димът от жертвата на Каин се стелел над земята, което показвало, че жертвата му не е приета от Бога, защото той я принесъл с лоши мисли и без любов.

Каин завидял на брат си и се разгневил, задето Бог приел жертвата му, а неговата отхвърлил. Търсел случай да му напакости. Поканил го да се разходят на полето и там го убил. Извършил най-тежкия грях на братоубийството. Не се разкаял, а изпитал страх да не го убият, когато се увеличат потомците на първите хора по земята.

Бог го белязал със знак на лицето, за да не го убие никой, но този знак свидетелствал, че самият той е убиец. Каин станал най-големия нещастник. Душата му се изпълнила с мрак. Той нямал радост. Непрекъснато нещо го измъчвало и той скитал по света като самотен бездомник.

Най-после се заселил на едно място. Направил си жилище и го оградил наоколо с високи стени, защото ден и нощ изпитвал страх да не бъде нападнат и убит. Така се основал първият град.

Вместо убития Авел Бог дал на Адам и Ева друг син Сит. Той бил добър и възпитавал децата си в добро. А потомството на Каин се отличавало с лоши нрави.

Така се появили на земята два вида хора - добри и лоши. Добрите отстранявали всяка грешна мисъл от ума си и живеели мирно и щастливо. Те се обичали помежду си. Обичали Бога и Му благодарели за всичко.

А лошите хора се поддавали на зли мисли и настроения, които им внушавал дяволът. Те не обичали нито ближните си, нито Бога. Гневели се и вършели лоши дела, което ги правело много нещастни. Това се отразявало на лицата им. Те винаги изглеждали мрачни. Така сами си сложили знак на лицето, който показвал, че сърцата им не са чисти.

Коренът на всяко зло е завистта. Тя е много опасна, защото постепенно прераства в гняв, а гневът е моментна лудост. Той помрачава ума и човек върши най-лошото, за което после съжалява. Така и Каин започнал от малкото и стигнал до голямото. Първата стъпка към греха било неговото лошо чувство към Авел - завистта. От завистта преминал към омразата и гнева, а от гнева - към убийството.

Бог вложил в човека един много добър духовен закон на съвестта. Тя е глас Божи в човека и показва кое е добро и кое е грях. Никой не може да се оправдае, че не различава едното от другото.

След престъплението веднага идва наказанието. Съвестта започва безпощадно да измъчва душата на човека след извършения грях. Това не може да се сравни с никое физическо наказание, дори най-тежкото.

Човек може да бъде бит, наранен, измъчван физически, но това все пак ще има някакъв край. А съвестта мъчи човека цял живот. Който се е поддал на гняв и извършил престъпление, той знае това.

Добри и религиозни писатели, за да поучават хората на добро, са ни оставили книги, в които описват греха, особено на убийството, и след това посочват лошите последици от него.

Руският писател Достоевски написал книгата “Престъпление и наказание”. В нея се разказва за един отличен студент, който бил много беден. Той решил да убие старата си богата хазяйка, която била лихварка. Дяволът го излъгал с добри намерения. С парите, които ще открадне, ще завърши образованието си и ще прави само добро на хората.

Но след като я убил, всички планове рухнали. Мирът в душата му изчезнал. Разболял се от вътрешни терзания на съвестта. Не можел да учи и дори да заспи. Затворел ли очи, виждал мислено кръв и очите на убитата, които не му давали покой.

Готов бил да търпи да го измъчват, само да се отърве от терзанието на съвестта. Сам се предал на полицията и го изпратили на заточение в Сибир. Горчиви са плодовете на греха!

Животът на човека е Божи дар. Никой няма право да отнема нито своя, нито живота на другите. Този, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека, е Великият Бог. Затова никой друг освен Него няма право да гаси този пламък.

Въпроси:

  1. Какви били по нрав Каин и Авел?

  2. Кои две лоши наклонности направили Каин братоубиец?

  3. Какво наказание сполетяло Каин след греха?

  4. Какъв духовен закон Бог вложил в човека, за да го предпазва от грях?

  5. Защо убийството е тежък грях?

Домашно:

Разкажете на близките си за нещастието на бедния студент от романа “Престъпление и наказание” на Достоевски.

Отплата за грях

Красива е ширната Добруджанска равнина. Особено когато узреят житата и се люшнат натежали класове, тя прилича на златно море. Плодородният чернозем възнаграждава щедро земеделеца.

Еньо и Манол наследиха голям имот от баща си. Възпитани от деца в трудолюбие, забогатяха. Двамата бяха различни. Манол отделяше за бедните от излишъка си и стана известен с доброто си и милостиво сърце. Труда на наетия работник възнаграждаваше щедро. Но Еньо беше завистлив и много алчен. Все гледаше да присвои нещо повече от брат си.

Един ден се срещнаха двамата при голямата нива край гората. Еньо беше преместил синура две крачки в своя полза. Брат му посочи стореното и му направи забележка, като го упрекна в несправедливост. Много пъти му е прощавал, но този път сметна, че е прекалил.

Еньо се ядоса, грабна мотиката и го удари. Заслепен от гняв, помисли, че като го убие, никой няма вече да спори за отнетото. Всеки ще помисли, че Манол е паднал и ударил главата си в големия камък, който беше поставил като граница между имотите им. Падна брат му облят в кръв, а Еньо избяга.

Намериха се добри хора, помогнаха. Не умря, но остана с повреден ум. Не можа да разкаже на никого за случилото се. Гледаше хората като безумен.

Често отиваше до дома на брат си, сядаше на прага и гледаше в една точка, без да говори. Еньо отначало беше безразличен, но постепенно проговори съвестта му и започна да го измъчва. Стана неспокоен. Затвореше ли очи, виждаше брат си в кръв, прострян до големия камък. Сънят бягаше от очите му, започна да изглежда блед като болен.

Потърси забрава в алкохола. Сутрин рано отиваше в кръчмата и се напиваше. Престана да се интересува от полската работа. Не го радваше нищо.

Един ден отиде на голямата нива, огледа камъка и потръпна. Видя го целия в кръв, а скоро беше валяло дъжд. Откъде му дойде сила, не разбра, но успя да го прекатури и той падна в пропастта. Нямаше го вече. Но и това не го успокои.

Като се връщаше в селото, срещна брат си. Краката му се разтрепериха, едва не падна. Пак отиде в кръчмата. Този път се напи до безпаметност. Постепенно пропиля всичко и разори семейството си. Жена му плака, умоляваше го, но нищо не помогна.

На един празник, когато цялото село се беше събрало на поляната, в пияно състояние извика високо, че е убил брат си. Някои се досещаха за това, но повечето приеха думите му като на пиян човек.

Жена му умря преждевременно от мъка. Децата му се разпиляха. Отидоха в близкия град да търсят работа. Нямаше с какво да се препитават. Еньо остана сам в полусрутения си дом и преживяваше от милостиня. В една студена есенна привечер го намериха на улицата умрял. Съседите го приготвиха за погребение и както става с бездомниците, го оставиха да пренощува в храма. Очакваха на другия ден да дойдат синовете му.

Изненадата на всички беше голяма, когато на другата сутрин отвориха църквата. Видяха ужасяваща картина. По невнимание бяха оставили запалена свещ. Тя паднала и запалила дрехите му и той изгорял.

Това потресе цялото село. Всички видяха в случилото се Божие наказание. И повярваха в неговата изповед. Братоубийството беше наказано още тука. То не донесе щастие на алчния Еньо, който умря като последен бедняк.

Такава е отплатата за греха на завистта и алчността, които могат да доведат да братоубийство.

Всемирният (световният) потоп

(Битие гл. 6–9)

Лесно е да се слиза по стръмна пътека. Ако човек върви все по наклона, тя може да го отведе в мрачна пропаст. Много по-трудно е изкачването нагоре. То изисква понякога големи усилия, но разкрива все по-широки слънчеви простори.

Така е и в духовния живот. Грехът е лесен, но помрачава просторите на душата. А човекът със свободната си воля по-често избира него и животът му става тъжен и труден.

Така станало с потомците на Адам и Ева. Те се умножили и изпълнили цялата земя. Грехът, който се появил чрез грехопадението на Адам и Ева, започнал да се разпространява и пуснал своите отровни пипала към всички хора. Злото започнало да отравя човешките сърца, хората забравили Бога, престанали да се обичат, крадели, убивали, вършели всякакви престъпления и злини.

Въпреки това Бог, Който е милосърден и дълготърпелив и много обича хората, не ги наказвал веднага. Приканвал ги да се разкаят, да поправят живота си и отново да се обърнат към Него.

Но те не само че не се разкаяли, но ставали още по-лоши. Потънали в грехове, беззакония и разврат до такава степен, че Бог решил да изтреби всичко живо на земята.

Единствено Ной и семейството му живеели честно и почитали Бога. Затова Той решил да спаси само неговия дом и му казал:

- Земята се изпълни със злини. Затова ще изтребя всичко, което живее на нея. Ще изпратя проливни дъждове и те ще потопят във вода цялата суша. А ти си направи ковчег (огромен покрит кораб), и когато започне да вали, влез в него с цялото си семейство. Вземи и от всички животни по няколко двойки, за да се размножат след потопа и да изпълнят отново земята!

За да даде възможност на затъналия в грехове народ да се опомни и поправи, Бог определил един период от 120 години. Хората обаче гледали с насмешка как Ной строи своя кораб. Те постоянно му се подигравали. Той им казвал, че Бог е разгневен от живота, който водят, предупреждавал ги за наказанието, което ще ги сполети, ако не се покаят и не престанат да вършат зло. Но никой не се вслушал в думите му.

В това време Ной направил огромен ковчег с дължина 156 м, ширина 26 м и височина 16 м, засмолен отвътре и отвън, имал прозорец отгоре и врата отстрани. Бил разделен на три части, предназначени за хората, животните и за храната на животните.

Определеният от Бога срок изтекъл. Не виждайки повече надежда за покаяние на грешните човеци, Той заповядал на Ной да влезе в ковчега с тримата си синове Сим, Хам и Иафет, жените им и определените животни.

Тогава завалял проливен дъжд, който не стихнал 40 дни и 40 нощи. Водата се издигала все по-високо и по-високо, скоро дори и високите планински върхове били покрити с вода. Цялата земя била потопена. Загинали всички хора, всички животни и птици, всички живи същества. Спасили се само тези, които били в кораба. Това всеобщо наводнение се нарича “всемирен потоп”.

Когато дъждът спрял и водата започнала постепенно да спада, корабът заседнал на върха на Араратската планина.

Няколко пъти Ной пускал птици, но те бързо се връщали, защото нямало къде да кацнат. Накрая пуснал един гълъб. Той донесъл в човката си маслинено клонче - белег, че вече се е появила суша. След седем дни пак пуснал гълъба, но той вече не се върнал.

Тогава всички излезли от кораба. Земята греела пречистена. Ной и домашните му принесли благодарствена жертва. На небето се появила пъстроцветна дъга. Тя била знак, че повече няма да има потоп и Бог отново ще се грижи за хората.

Много дълго време Бог чакал хората да се разкаят, но те не се поправили. В това време им давал различни изпитания, за да се вразумят, но те не спрели да извършват неправди. Тогава дошла световната катастрофа. Учените, като изследват земните пластове установяват, че наистина е имало такова бедствие.

Хората и сега грешат. По безкрайната си милост Бог изпраща изпитания за вразумяване, но не всеки осъзнава това. Всеизвестна истина е, че след греха винаги следва наказание за изправление. Примерите са много и най-различни.

Ако някой лъже, след време ще се намери друг, който ще го наклевети несправедливо. Ако е разумен, това няма да го учуди. А примерите за кражбата са още по-показателни. Откраднатото се заплаща в много по-голяма степен.

Собственик на фабрика редовно отнемал по малко от заплатите на работниците. С това бързо забогатял нечестно. Минало време и уж случайно избухнал пожар. Фабриката и домът му изгорели. Изведнъж богатият крадец станал по-беден и от работниците, които поне имали покрив над главата си.

Особено бързо се наказват жестокостите. В момент на гневна разправия един човек хвърлил камък върху съседа си и строшил крака му толкова зле, че се наложило лекарите да го отрежат. На сторилия тази жестокост се родило дете с повредени две крачета. Отрезвяването дошло, след като видял страданието на нещастното си детенце.

Неизброимо много примери има в живота. Бог не е жесток, за да отмъщава на хората, но Той допуска понякога бързи случаи на отплата за греха.

А колко е хубаво, когато човек бяга от греха. За стореното добро Бог възнаграждава още в момента. Душата се изпълва с топла радост, каквато никой човек не може да подари на човека.

Въпроси:

  1. Какъв живот водели хората преди потопа?

  2. Кой бил единственият праведник и какво Бог му наредил да направи?

  3. Колко време Бог чакал хората да се разкаят за греховете си?

  4. С каква цел Бог изпраща след греха наказания?

  5. Има ли цена любовта без справедливост?

Домашно:

Разпитайте стари мъдри хора да ви разкажат случаи на Божие наказание за сторен голям грях.

Звънченце от сребро

На своето другарче в нужда

направя ли добро,

в сърцето ми за миг запява

звънченце от сребро.

Припев: Запява сладко песенчица,

в сърцето ми трепти.

Превръща го във златна птица,

готова да лети.

Бог щедро радост ми дарява,

направя ли добро.

В сърцето ми за миг запява

звънченце от сребро.

Припев: Запява сладко песенчица,

в сърцето ми трепти.

Превръща го във златна птица,

готова да лети.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 16.)

Истински случаи

1. Потресаващо е случилото се с един груб селянин, който измъчвал животни без жал. Това станало в град Провадия на пазара. Пред пийналите си другари, за да докаже, че е много сръчен, когато дере заклано животно, заявил, че може да одере едно живо козле толкова бързо, че то да не умре, преди да го е одрал.

И действително той го одрал живо. Козлето одрано направило няколко крачки, паднало и издъхнало. Тръгнал си той с каруцата за дома, а от ясно небе паднал гръм и го убил на място. Като го изнасяли от дома му, за да го погребат, пак паднал гръм в ковчега му. Трети път паднал върху него гръм, когато го спускали в гроба. Погребали го черен като въглен.

2. Подигравката със светинята също има големи последици. Една млада жена се хвалела, че не вярва в Бога. Когато отишла да ражда, в болничната стая имало окачена икона.

- Махнете тази икона! - смело се разпоредила. Аз не искам моето дете да види най-напред такова нещо.

След раждането лекарката ѝ донесла детето и казала:

- Наистина желанието ви се изпълни. Вашето дете никога няма да види икона, защото се роди сляпо.

3. В мрачна нощ един селянин откраднал няколко овце и ги затворил в собствената си кошара. Но те започнали да блеят. За да не разберат съседите и да го издадат, той им отрязал езиците. Наказанието го постигнало още тук.

И трите му деца - момиченца, се родили неми.

Вавилонската кула

(Битие 11:1–9)

Адам и Ева живеели в райската градина, а в душите им ухаели райските цветя на добри мисли, защото не познавали греха. След грехопадението им обаче в техните души започнали да поникват отровните плевели на различни греховни наклонности, които заглушават нежните цветове на доброто и те залиняват.

Най-опасен се оказал бодривият трън на гордостта. С широката си корона той не пропуска нито един слънчев лъч и цветята край него бързо умират. Примерите са показателни.

Дяволът поради гордост паднал от небето и станал зъл дух. Адам и Ева пак от гордост поискали да станат като Бога и изгубили райското блаженство. Гордостта помрачава мисълта и човекът като безумен започва да крои престъпни планове, докато се провали и пред хората, и пред Бога.

Така станало и след потопа. Потомците на Ной отначало живеели праведно. Но дяволът отново започнал да хвърля в душите им семената на греха. Някои се поддавали и грешели.

Отровното семе на гордостта поникнало в сърцето на Хам и неговото потомство. Родили се мисли на надменност и жажда за слава. Това довело до раздори, а дотогава живеели в разбирателство и всички говорели на един език.

Земята започнала да става тясна за живеене, но те решили да се разделят най-вече поради разединението. Потомците на Хам поискали да се прославят, преди да се разпръснат по земята. Те убедили някои от потомците на Сим и Иафет да изградят голям град и висока кула до небето.

Започнали работа, но делото не било угодно на Бога. А грехът на гордостта забивал бодлите си все по-дълбоко. Някои по-лекомислени дори стаили в ума си мисълта, че като се издигнат много високо, ще стигнат до Бога. Обезумели от гордост, те не помислили, че Бог е непостижим.

За да спре неразумието, Бог размесил езиците им. Един искал тухли, а му донасяли вар, друг викал за отвес, а му носели камъни. Строежът станал невъзможен и спрял. Кулата и градът останали недовършени. Градът нарекли Вавилон, което значи смесване, а кулата - Вавилонска.

Тогава потомците на тримата синове на Ной се пръснали по света. Потомците на Иафет населили Европа, Хамовите се настанили в Африка, като заели част и от Азия, а потомците на Сим останали в Средна Азия.

Докато живеели заедно, всички имали чиста вяра в Единия Бог. След разделението я опазили само потомците на Сим, а другите с помрачен от греха ум я забравили. Без Бога станали слаби и страхливи. Не можели да си обяснят природните стихии и се плашели от тях.

Започнали да ги боготворят. Измислили си богове на слънцето, звездите, огъня и др. Правели им изображения, които се наричат идоли. Покланяли им се, принасяли им в жертва животни и дори хора, за да ги умилостивяват. Всъщност те се покланяли на дявола, който по този начин ги отклонявал от Бога. Затова започнали да се наричат идолопоклонници и езичници.

Падението дошло като последица от гордостта. Тя прави човека неразумен. Горделивите хора с надменност, необуздана жажда за големство и самохвалство оскърбяват ближния си. По този начин го отдалечават от себе си и стават нещастни самотници. А може да предизвикат обидения и да последва отмъщение. Получава се цяла верига от грехове, която води началото си от гордостта.

Има хора напълно обезумели от гордост, които с надменността си оскърбяват дори Бога. Тогава последиците са още по-печални.

През 1911 г. в Англия е построен най-големият пътнически кораб “Титаник”. На него бил поставен надпис: “Този кораб дори и Бог не може да потопи”. Това богохулство става причина първото плаване на “Титаник” да бъде и последно. Ударен от айсберг, мощният кораб потънал във водите на Атлантическия океан. Така била наказана безумната човешка гордост.

Въпроси:

  1. Защо гордостта е тежък грях с най-лоши последици?

  2. Как и защо Бог спрял дръзкия строеж на Вавилонската кула?

  3. Кои са езичници и как се появило идолопоклонството?

Домашно:

  1. Разкажете на близките си за съдбата на “Титаник”.

  2. Спомнете си случаи, когато сте изпадали в глупава гордост чрез самохвалство или сте се присмивали на някого.

Плодовете на неверието

Васил беше израснал в бедност и лишения и получи само средно образование, но беше мъдър и дълбоко вярващ християнин. Ползваше се с добро име и голямо уважение. Като ценеше знанието, той изпрати сина си Сава да учи в чужбина. Когато се върна високообразован, бащата не можа да го познае.

Сава беше повлиян от модернизма на неверието, което го направи горд, надменен и самомнителен. На забележките на баща си той отговори смело:

- Татко, вие тука сте много изостанали. Светът се развива. Науката е напреднала. С нея човек е силен да побеждава природата.

- Внимавай, синко! Не хвърчи високо, да не паднеш ниско - каза баща му и добави: - Я начертай на земята един кръг.

- Колко голям? - запита Сава с малко ироничен тон, защото той беше слушал лекции на световноизвестни професори, а баща му искаше да му дава някакъв урок.

- Колкото искаш.

Сава начерта един кръг и зачака, а баща му обясни:

- Колкото е пространството вътре в кръга, това са човешките знания. А пространството извън кръга, което е безкрайно, е незнанието.

Сава не обърна внимание на този прост пример и продължи да му обяснява, че учените са победили природата. Научен от дете на труд, той се зае да го докаже на дело. Спорът с баща му продължи:

- Татко, пред нас природните стихии са нищо. Ние не треперим пред тях, както правят набожните бабички. Сушата е вече победена. Ние строим язовири и поливаме при суша.

- Трудете се. Използвайте сътвореното от Бога за полза на човека, но не се превъзнасяйте високомерно пред природните стихии - мъдро го посъветва пак Васил.

Обработваха голяма зеленчукова градина. Поливаха я и въпреки сушата, тя натежа от плодове. Но неочаквано падна градушка и унищожи всичко. На това Сава пак гордо отговори, че без загуби не може.

Но той стигна до богоборство. На сина си не даде име Васил, както е прието, а Вихър. Като разбра, че баща му не одобрява това, без уважение отговори, че на стария му стигало само първата буква.

Сава не харесваше и своето име. Когато баща му обясни, че един от учениците на светите братя Кирил и Методий се казва Сава, а имало и велик подвижник преподобни Сава Освещени, той махна с ръка и каза, че това са остарели работи, и добави:

- Няма да допусна моят син да влезе в църква.

Не позволи да го кръстят, защото религията правела хората ограничени и страхливи. Той искал неговият син да стане свободна личност. И Вихър наистина стана такъв, какъвто баща му искаше.

Всичко му беше позволено и той предпочете развлеченията. Нямаше спирачка в нищо. С всяка изминала година намаляваше успеха си, докато тръгна по заведенията. Скоро стана жертва на алкохола. В пияно състояние направи престъпление и стигна до съд. Сава трябваше да заплати голяма сума за обезщетение и го осъдиха условно.

Тогава гордият неверник изпадна в тревога. Започна да отрезвява. Синът му летеше вихрено към пороците. Един ден смирено попита баща си:

- Татко, може ли да кръстим Вихър? Той е вече голям!

- Винаги може, но ти позакъсня, синко. Трудно ще излекуваш душата му.

Сава видя горчивите плодове на неверието, което предаде и на своя син. Дотолкова осъзна заблудата си, че надмина баща си в упование на Божията милост. Молеше се ден и нощ за спасението на любимия си син.

Авраамовата жертва

(Битие 22:1–19)

Алпинистът се изкачва на шеметна височина по скалите, след като е осигурен с въже, здраво прикрепено към сигурна опора. Иначе ще загине. Много по-важна е връзката със здрава опора, когато трябва да се опази душата.

Ако детето се отдели от съветите на родителя, бързо ще последва лошия пример, на който лесно се подражава, а душата му ще бъде наранена от греха за цял живот. Най-опасно е обаче скъсването на връзката с Бога. Тогава душата заболява от тежки грехове.

Така станало с потомството на Ной. Почти всички забравили Бога и станали идолопоклонници. Между потомците на Сит имало един праведник. Той се казвал Авраам. От неговия род Бог искал да произведе велик народ, от който ще се роди Спасителят на света. Решил да провери верността му с най-тежкото изпитание.

Авраам имал единствен син Исаак, когото обичал повече от всичко на света. Но Бог поискал да Му го принесе в жертва. Това изглежда много жестоко, но само за тези, в които любовта и верността към Бога са слаби.

Авраам размислил. Знаел, че Бог ненавижда жертвоприношението на хора, което правели идолопоклонниците. Бил уверен, че Той е велик в любовта Си към хората, защото Неговата любов безкрайно превъзхожда дори любовта на бащата към детето...

Но не било лесно. Едно малко колебание би го хвърлило в безнадеждна скръб. Авраам устоял в тежката душевна борба. Като обичал безкрайно Бога и вярвал в Неговата милост, той натоварил на добичето си дърва и потеглил към планината, където трябвало да принесе сина си в жертва. По пътя Исаак го попитал:

- Татко, къде е агнето, което ще принесем в жертва?

- Бог ще предвиди, синко - отговорил с непоколебима вяра баща му.

Авраам вече бил вдигнал нож да го заколи, когато се чул глас от небето:

- Аврааме, не прави нищо лошо на сина си. Разбрах, че вярата ти е непоколебима, щом не пожали единствения си син за Мене.

Авраам отпуснал десница. Като се обърнал, видял един овен, заплетен с рогата си в храстите. Него принесъл в жертва.

По-силна вяра и любов към Бога нямал никой друг.

Не може човек да бъде верен на Бога, ако не е верен на своя ближен. А затова се иска чисто и милостиво сърце, което знае да съчувства и да се пожертва. Бог е Любов и иска да се обичаме и да си помагаме взаимно.

Ако видиш дете, което с прашка убива птиче или бие беззащитно животно, от него не може да се очаква да остане вярно на своя приятел, защото сърцето му е студено и немилостиво.

За да покажеш вярност, трябва да можеш да направиш жертва. Всичко започва от малкото. Например твой съученик те моли да му помогнеш да реши трудна задача. Ти трябва да отложиш играта или приятното занимание. И това е жертва.

А верността към Бога е свързана с много по-голяма отговорност. Тя се проверява всеки ден. Например, когато слушаш лекомислени деца да оскърбяват Бога с поведението си или с шеги, а сърцето ти не страда, ти не си останал верен на Бога.

Ако влезеш в църква и чуеш да се слави Бога с молитвени песни и сърцето ти не трепне от радост, ти не си останал верен на Бога.

Когато посягаш към цигари, алкохол или наркотици, които убиват тялото и душата, които Бог ти е дал, ти пак не си верен на Бога...

Любовта и верността към Бога изискват усилия. Когато се почувстваме слаби, нека имаме примера на Авраамовата жертва.

Въпроси:

  1. Как изпитал Бог верността на Авраам към Него?

  2. Небесният Баща Бог или земният баща обича повече детето си?

  3. Можем ли да останем верни на Бога, когато не сме верни на ближния?

  4. Посочете примери.

Домашно:

Който желае, да опише един пример от своя живот, когато е останал верен на Бога и на своя приятел.

Вярност

Двама добри приятели тръгнали на дълъг път през пустинята. Носели злато и скъпоценности. Жаркото слънце греело толкова силно, че едва се дишало. При това изгубили пътя. С дни се лутали в различни посоки. Изнемогнали от жажда.

- Тука ще умрем - отчаяно казал единият и хвърлил торбата със злато.

- Аз съм по-млад и не губя съвсем надежда, но усещам, че силите ме напускат - отговорил другият и хвърлил своя скъпоценен товар.

Златото не можело да им помогне. Те изгаряли за вода. Нямали вече сили да говорят. Изведнъж първият паднал полужив на пясъка. Другият със сетни сили решил да продължи.

- Ако се спася, няма да те оставя - казал той и започнал да лази, защото не можел да стои прав.

С премрежен поглед изведнъж забелязал да прелита птица. “Може би има в тази посока извор” - помислил той и капка надежда стоплила сърцето му. Променил пътя си и най-после попаднал на оазис, където струял бистър извор. Утолил жаждата си и се съживил. Но как да помогне на приятеля си!

Нямал сили да го пренесе до извора, а и разстоянието не било малко. Тогава събул обувките си, напълнил ги с вода и тръгнал в обратната посока. Вървял бос, стъпвайки като че ли на жар.

Въпреки че водата изтичала, все пак занесъл на приятеля си две-три глътки. Това вляло малко сили в тялото му и той се съживил. Втори и трети път му донесъл и го спасил.

Лежащият без сили пътник в нажежения пясък не губел напълно надежда. Той вярвал, че ако приятелят му оцелее, няма да го остави. Една искрица била тази надежда, но тя го крепяла.

Верността е велика добродетел! Тя е най-скъпоценна, когато е изпитана. Затова мъдрите хора казват: Приятел в нужда се познава!

Иосиф и неговите братя

(Битие 37:1–36)

Бог е сътворил човека за радост. Въпреки повредената от грехопадението му природа той не изгубил способността да се радва. Колкото по-чисто е сърцето, толкова радостта е по-светла. Грехът, особено тежкият убива радостта. Примери има много от миналото и до сега.

Яков имал дванадесет синове. Най-малкият - Иосиф, се отличавал с кротост и добродушие. Баща му го облякъл в пъстра дрешка. Това породило завист в братята му, която прераснала в омраза.

Веднъж бащата изпратил Иосиф при синовете си, които пасели стадата. Още като се задал, отдалече го познали по пъстрата дреха. Пламнала завистта им и те се сговорили да го убият.

- Ще кажем, че го нападнал и изял див звяр - предложил един от тях, но на най-старият брат му дожаляло и не се съгласил да пролеят братска кръв.

- Ще го хвърлим в дълбок ров - казал той, като намислил през нощта да го извади.

Така сторили. Съблекли му новата дреха и го хвърлили в рова. Но тъкмо седнали да се хранят, и видели, че отдалече се задава търговски керван за Египет. Дожаляло и на друг от братята за невинния малък брат и предложил да го продадат.

Извадили Иосиф от рова и го продали за 20 сребърника. За да скрият престъплението, заклали един козел, напръскали дрехата с кръв и я предали на баща си. Нещастният баща наистина помислил, че любимият му син е разкъсан от зверове и много страдал.

Търговците продали Иосиф на един египетски царедворец. Скоро честният младеж спечелил доверието му и той го назначил за управител на имуществото си.

Дори самият фараон останал възхитен от благородството на Иосиф и го направил свой съветник и заместник. Едва тридесет годишен той станал пръв след фараона и втори господар на Египет.

Настъпила незапомнена суша, която продължила седем години. Хората умирали от глад. Яков изпратил синовете си в Египет да купят жито. Като пристигнали, те се явили пред Иосиф. Поклонили му се както подобава. Не се досетили, че той е техният брат, когото продали, защото не допускали, че може от роб да се издигне толкова много. Но Иосиф ги познал и много се развълнувал. След като ги разпитал за баща им, казал:

- Аз съм Иосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет.

Прегръщал ги и ги целувал, а те онемели от срам и вълнение. По настояване на Иосиф Яков се преселил в Египет при любимия си син заедно със синове, дъщери и внуци, всичко 54 души.

Завистта причинява много страдания на хората. Тя похабява не само душата, но и тялото. Завистливият човек няма покой ден и нощ. Той не може да се радва на доброто в хората. И понеже това е постоянно, нервите му се изтощават. Нарушават се сънят и апетитът. Идват болестите, а те са много.

Появявя се гастрит, после язва. Сърцето се натоварва от лоши чувства и ускорява пулса. Изтощено, то може да заболее сериозно...

Но завистта най много вреди на душата на завистливия. Като се настани в нея, тя отваря вратите за много други грехове, докато се стигне до братоубийството, както станало с Каин. Завистта не щади дори и децата.

Въпроси:

  1. До какъв тежък грях може да доведе завистта?

  2. Разкажете какво зло сторили на Иосиф завистливите му братя.

  3. С какво възнаградил Бог Иосиф за кротостта и незлобието му?

Домашно:

Намерете в Светата Библия подробния разказ за Иосиф и неговите братя. Посочката е (Бит. 37:1-36; 39- 48). Това означава: Книга Битие, глава 37, от 1 до 36 стих и главите от 39 до 48.

Лекарство против завист

Митко беше послушно и много милостиво дете. Много жалеше майка си и винаги ѝ помагаше. Веднъж се върна от училище в лошо настроение.

- Митко, да не си получил лоша бележка днес - запита го майка му.

- Не, мамо. Марин получи отлична бележка и учителката го похвали пред всички ученици. Мене никога така не ме е хвалила - призна си Митко.

- Радвай се. Той ти е приятел. Митко искаше да се радва, но не можеше.

Завистта се беше загнездила в душата му. След няколко дни дойде втора тревога.

- Мамо, Марин има много хубаво синьо палто. Искам да ми купиш същото.

- Нямаме пари - отговори тъжно майка му.

- Още сега искам - отсече Митко и излезе от стаята.

Никога досега не е бил толкова неспокоен. Тя разбра всичко. Душата му боледуваше от завист. Повика го, седнаха и започна отдалече.

- Митко, обичаш ли песента на горските птички?

- Много, мамо. Аз искам някоя сутрин да ме събудиш рано и да отидем в близката горичка да ги послушам. Сутрин пеят най-сладкогласно.

- А обичаш ли да гледаш хубостта им? - Много, мамо. Накои птички имат жълти гушки, други червени. А крилете им са най-красиви, особено като летят. На слънцето греят, греят.

- Но, ако някой жесток човек започне да отскубва перо след перо от крилете, летенето им започва да се затруднява. Ако пък им отреже крилете, те падат на земята.

- Това е ужасно, мамо. Има ли такива хора?

- Не зная дали има толкова жестоки хора към сладкопойните пъстрокрили птички, но зная, че има неразумни хора, които са жестоки към своята душа. А душата е като птичката. Тя иска да лети с красиви мисли, да се радва...

- Как става това?

- След всеки малък грях се отскубва по едно или няколко пера от крилете на душата. А грехът на завистта направо отрязва целите криле. Тогава човек забравя колко е хубаво душата да лети високо и започва с лоши мисли и чувства да се рови в живота на хората около него. Не се радва на успехите им.

Поспря майката, за да го остави да размисли и попита:

- Ти имал ли си такива случаи?

- Аз завидях само на Марин, и за похвалата, и за новата му дреха - призна си чистосърдечно Митко.

- А искаш ли да се излекуваш от тази болест?

- Искам, тя измъчва душата ми. Но как да стане това?

- Прави добро на всичките си другарчета, но най-много на Марин. Тогава в сърцето ти ще разцъфне такава сладка радост, която ще го изпълни цялото и няма да остане място за лошото чувство на завистта.

Митко последва съвета на майка си и не допусна повече завист да измъчва сърцето му. Той се излекува навреме.

Моисей и избавлението на еврейския народ

(Изход гл. 2, 3, 5)

Бог е многомилостив и помага на страдащите, когато потърсят Неговата закрила с чиста вяра и пълна надежда. Това много ясно е изразено в живота на потомците на Яков.

От дванадесетте му синове в Египет се образувал голям народ - еврейският. Той се разделял на дванадесет части, наричани колена, според дванадесетте синове на Яков.

След смъртта на техния покровител Иосиф дошли тежки изпитания, защото те били роби в чуждата египетска земя. Фараонът започнал да се бои от тяхната многочисленост и им възлагал тежка работа - да дялат големи камъни, да пекат тухли и да вадят вода от реката. С техния труд били построени много градове в Египет.

Най-тежкото дошло, когато фараонът наредил да бъдат хвърляни в реката всички новородени еврейски момченца. В тази голяма беда евреите разбрали, че помощ могат да очакват само от Бога. И започнали горещо да се молят Той да ги избави от египетското робство. Бог чул молитвите им и устроил всичко.

От Левиевото коляно се родило красиво момченце - Моисей. Три месеца майка му го укривала. Когато това вече станало невъзможно, тя засмолила една кошница, сложила го в нея и я пуснала в реката. Имала силна вяра, че Бог ще го спаси.

В това време фараоновата дъщеря дошла да се изкъпе на реката. Видяла го и наредила да го извадят. Осиновила го, а за кърмачка наела собствената му майка, без да знае това. Така Моисей не прекъснал връзката си със своя народ.

Когато пораснал и видял страданията на евреите, избягал от фараоновия дворец и станал пастир. Като пасял стадото, видял една къпина, която горяла, но не изгаряла. Приближил се и чул глас:

- Моисее, събуй обущата от нозете си, защото земята, на която стоиш, е свята. Ти ще изведеш народа от Египет.

За да повярват евреите в него Бог му дарил чудотворна сила, която проявил и пред фараона. Въпреки това той не се съгласил да пусне народа. Но Бог му пратил изпитания и така бил принуден да се лиши от поробените евреи, които използвал за тежък труд.

Извеждането на народа, който 430 години робувал, било празник за евреите. Те го нарекли Пасха, което значи избавление. Да се преведат стотици хиляди хора през египетската пустиня, обаче не било лесно. Без Божията помощ това не било възможно.

За да не се заблудят, Бог им показвал пътя чрез един светъл стълб, който се движел пред тях. Денем той бил като облак, а през нощта ставал огнен.

Но фараонът се разкаял и решил да ги върне. Изпратил войска да ги догони. Моисей твърдо вярвал в Бога и не се уплашил. Когато се намирали на брега на Червено море, той вдигнал тоягата си над него. Появил се силен ураган, който разделил на две морските води. Образувала се широка пътека и евреите преминали по морското дъно.

Когато преследващият ги фараон и войската му тръгнали по тази пътека, водната стихия отново се събрала и те се издавили.

Милостивият Бог им дал и храна в пустинята. Всяка сутрин започвали да валят от небето дребни зрънца, които били много вкусни и хранителни. Нарекли ги манна. Нямало вода. Тогава Моисей ударил с тоягата си в една скала и от нея потекла бистра прясна вода.

Цели 40 години евреите странствали в пустинята, докато стигнат до обещаната им земя Ханаан.

При страдания и изпитания, който потърси Бога с чиста вяра и топла молитва, и сега намира помощ и утешение.

Подобно на евреите, когато страдали под египетско робство, и всеки човек може да изпадне в трудни положения, в които и най-близките му хора не могат да го подкрепят. Ако тогава потърси помощ от небето, Бог ще му помогне.

Например една майка много се безпокояла за своето дете, което учело в съседния град. Отдавна се стъмнило, а него все още го нямало.

Тогава тя запалила кандилото пред иконата и горещо се помолила. След половин час синът ѝ се завърнал и разказал, че имали извънредни занимания и той изпуснал последния автобус. Като се чудел какво да прави, изведнъж една кола спряла “случайно” пред него. Познати добри хора го докарали.

И двамата благодарили на милостивия Бог.

При изпитания, който потърси Бога с чиста вяра и топла молитва, намира помощ и утешение.

Въпроси:

  1. Кое подтикнало евреите да търсят Бога?

  2. Как бил спасен Моисей?

  3. По какъв начин Бог се открил на Моисей?

  4. Разкажете за чудното преминаване през Червено море.

Домашно:

Научете наизуст утринната молитва:

Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво през тази нощ. Помогни ми да не те наскърбя с никакъв грях и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за мене. Амин!

Утринна молитва

Когато шепна утринна молитва,

изгрява в мен зорница.

Умът ми просветен високо литва

като криле на птица.

А мислите ми мъдри са и чисти

като лазур небесен.

Струят като потоците сребристи,

изплитат светла песен.

Започва моят ден с молитва свята,

тъй леко ми е с нея.

В сърцето греят ведри небесата,

добри дела аз сея.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 42.)

Божиите пътища

Като млад специалист Николай трябваше да пътува по служба за Нидерландските острови. Рано сутринта корабът излезе от пристанището. Когато потегли, един от моряците се прекръсти. Това го учуди. Майка му от малък го водеше на някакви сектантстки събрания, където не се почиташе светият Кръст Христов.

Той беше жизнерадостен и изпълнен със светли мечти. Бъдещето си виждаше прекрасно. Сега щеше да види нови страни, нови хора, а като се върне, го очакваха нови радостни срещи и изживявания...

Отначало видимостта беше добра, но щом влязоха в Амстердамския канал, падна гъста мъгла. Предната част на кораба съвсем не се виждаше. Десният бряг на канала, по който ставаше плаването, едва се забелязваше на 20-30 метра.

Моряците взеха всички предпазни мерки. Локаторът работеше, а на палубата беше поставен опитен наблюдател. Но най-опасната част от пътя беше тесен шлюз, чрез който каналът се свързва с морето. Оттам трябваше да се мине почти слепешком. Беше много рисковано. И най-малката грешка при маневрирането можеше да предизвика сериозна повреда.

В помещението на кораба, където се намира апаратурата, цареше напрегната тишина. Радистът за последен път се свърза с шлюза и съобщи, че видимостта е същата - до 40-50 метра, а дължината на кораба е 95 метра. Да се чака, докато се разпръсне мъглата, няма къде. Положението беше критично.

Тогава същият моряк, който при тръгването на кораба се прекръсти, започна да се моли горещо на свети Николай Чудотворец. Не за първи път светецът е оказвал помощ на екипажа, както Николай разбра по-късно от разговора с моряка.

И изведнъж стана чудо. Пет минути преди да стигнат до шлюза, мъглата внезапно се разпръсна. Слънцето светна и корабът благополучно влезе в шлюза. Това не беше случайност.

Николай остана удивен от случилото се. Дълго беседва с вярващия моряк, който му разказа много случаи от своя живот, когато е получавал небесна помощ по застъпничеството на свети Николай. Попаднал в нов свят на чиста вяра, която прави чудеса, той я прие с цяло сърце.

Научи се правилно да се кръсти и не започваше работния ден без Кръста Христов. Купи си иконичка на свети Николай и му се молеше редовно. Като се завърна, майка му се изненада. Той не беше същият.

- Какво е това? - запита тя, като видя иконичката.

- Икона на свети Николай. Той ми спаси живота.

Разказа на майка си за случилото се. Тя разбра, че вярата му е непоклатна и че сам е пожелал да се кръсти.

- Чрез изпитанието Бог ми показа силата на вярата, която прави дивни чудеса - каза накрая Николай, а майка му се замисли дълбоко.

В трудни моменти човек осъзнава най-високите истини, за които дори не се е замислял, когато животът му е вървял гладко и леко. Дивни са Божиите пътища към човешките души!

Десетте Божи заповеди

(Второзаконие 5:6–21)

Влакът се движи в железния път по определени релси. Излезе ли от тях, катастрофата е сигурна. Освен това по гарите има служители, които изпълняват длъжността ръководител на движението. Те определят кой влак, кога и откъде да тръгне, за да не се срещнат два влака.

Така е и с душата на човека. Тя е наследила повредата от греха на Адам и Ева. Затова трябва да спазва определени правила, за да избегне греха, който е тежка катастрофа за душата.

Съвестта е този духовен ръководител, който ясно показва на човека правилната посока, като точно определя кое е добро и кое е зло. Но често се случва човек да пренебрегне гласа на съвестта си и да тръгне в погрешна посока - по пътя на греха. Тогава дори и съвестта се оказва недостатъчна да го спре. Вършейки непрекъснато грехове, той може да стигне дотам, че съвсем да заглуши спасителния глас на съвестта си.

Затова Бог напомнил на хората законът на съвестта чрез Своите десет заповеди.

Като стигнали до планината Синай, народът се настанил в шатри в подножието. Моисей наредил всички да постят и да се молят, а той се изкачил на върха. На третия ден над планината се спуснал облак. Чул се гръм, блеснали светкавици, раздал се тръбен звук. Народът в подножието се разтреперил.

Планината била цялата в огън и там Бог дал на Моисей две каменни плочи, на които били написани десетте заповеди, които определяли всички задължения към Бога и ближния. Те са:

  1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене!

  2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи!

  3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

  4. Помни съботния (почивния) ден, за да го светиш, шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмият ден е почивка на Господа, твоя Бог!

  5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!

  6. Не убивай!

  7. Не прелюбодействай!

  8. Не кради!

  9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!

  10. Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти!

Моисей не видял лице с лице Бога. Това е невъзможно. Бог е толкова велик, че не може да бъде видян. Той се открива до известна степен единствено на хора, които водят свят живот. Затова много се заблуждават гадатели, екстрасенси и магьосници, които мислят, че разговарят с Бога и си въобразяват, че са получили от Него някакви свръхспособности да предсказват и лекуват. Живеейки в грехове, те всъщност не общуват с Бога, а влизат във връзка с тъмната зла сила. Това не е никак безобидно, а изключително опасно за душата, защото ползвайки услугите на дявола, те стават негови покорни слуги.

Въпроси:

  1. Трябва ли душата да се подчинява на определени закони и защо?

  2. При какави обстоятелства Бог говорил на Моисей?

  3. С какви сили влизат във връзка гадатели и екстрасенси?

Домашно:

Всеки да размисли дали не е влизал във връзка с дявола чрез леене на куршум, гадаене, гледане на карти, кафе и други.

Гадателката

Мария беше добра жена, изискана домакиня и обичаше да се облича красиво. Имаше много златни и сребърни украшения, които държеше в специална кутиика. Много се разтревожи, като разбра, че някой я е откраднал.

- Марине, ще отида при гадателката да ми каже кой ми ги открадна - казала на мъжа си.

- Я не пълни джоба на тази измамница - посъветвал я съпругът ѝ.

- Ще отида. Тя познава - грабнала парите и тръгнала.

Гадателката казала, че скъпоценните ѝ украшения са откраднати от една руса жена и описала външността ѝ. Зачудила се Мария и започнала да размисля. Спряла се на съседката Дора, която скоро се заселила в града, но веднъж идвала у тях.

Разказала на приятелките си, те на други, и стигнало до съседката Дора. Тя много се огорчила, защото никога не била и помисляла да краде. Дошла да се обясняват и се скарали. Останали сърдити.

Минали години. Един ден дошъл брат ѝ и донесъл кутийката с всичките украшения.

- Защо е в тебе? - попитала тя изненадана.

- Съпругата ми, недоволна от подялбата на нашето наследство, я присвоила, когато идвахме на гости - отговорил той.

- А защо я връщаш?

- Защото оттогава всичко върви назад в нашата къща. Няма Божия благословия.

Мария се смутила много и се обърнала към съпруга си:

- Марине, как ще погледна Дора в очите?

- С Дора е лесно. Ще ѝ се извиниш. Ако не ѝ премине, ще ѝ подариш златно украшение и всичко ще се оправи. Другото е страшно.

- Какво е то?

- Ти си търсила помощ от дявола и когато дойде краят на нашия живот и тялото се разделя с душата, тя ще бъде грабната от него за вечна мъка в ада - обяснил ѝ съпругът.

- Какво да правя?

- Ще направиш изповед пред свещеник и грехът ти ще се прости при условие, че никога вече няма да отиваш при дявола за гадателство.

Тя много се смутила, а той добавил:

- За такива неща се иска трезво мислене. Ако беше необходимо да знаем бъдещето си и кой какво мисли и прави за нас, Бог щеше да ни даде такъв усет, както ни е дал слух, зрение, обоняние. Но това не е полезно за нас. Гадателството нанася голяма вреда на душата!

Дълготърпеливият Иов

(Иов гл. 1–42)

При злополука един младеж така наранил дясната си ръка, че трябвало да бъде отрязана. Майка му го посетила в болницата и заплакала, като го видяла, а той ѝ казал:

- Мамо, не плачи. Това е наказание от Бога за мене, защото с тази ръка аз те ударих.

Нещастията и страданията са отплата за сторени грехове. Например, ако някой е алчен, Бог може да му отнеме богатството. Но има и други скърби, които Бог допуска, за да изпита вярата ни, която е ценна само когато е проверена.

Висок пример на дълготърпение и непоклатна вяра в Бога ни е оставил един праведен човек на име Иов. Той бил много богат. Голямо множество слуги се грижели за имота му. Най-голямото му съкровище били седемте му синове и трите му дъщери.

Голямото богатство не попречило на Иов да бъде добър и справедлив. Дяволът му завидял и поискал да го направи нещастен. Но той има власт над хората само ако Бог допусне.

Дяволът отнел на Иов всичко, само нямал власт да се докосне до душата му. Ето един ден, когато децата му празнували в дома на най-големия брат, дошъл при Иов вестител и му казал, че разбойници нападнали стадата му и ги откарали, а слугите убили. След него дошъл друг и съобщил, че са откраднати и камилите му. Но най-страшната вест се отнасяла за децата му. Страшен вихър разрушил дома, в който били събрани, и те всички загинали под развалините му.

Иов паднал пред Господа, раздрал дрехата си в знак на голяма скръб, и казал:

- Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено Неговото име!

Въпреки голямата си мъка Иов с нито една дума не оскърбил Бога. Но нещастията продължили. Заболял от проказа. Тялото му се покрило с нелечими рани. И той, както всички болни от тази нелечима и много заразна болест, бил отстранен извън града.

Дошла жена му и отдалече му казала да похули Бога, за да умре и да свършат мъките му. И тогава не се поколебала вярата на Иов в Бога. Той ѝ отговорил, че както приемаме доброто от Бога, така трябва да приемаме и злото.

Дошли трима негови приятели да го посетят отдалече. Като видели ужасните му рани, помислили, че е много грешен, за да го наказва така Бог. Съветвали го да се покае. Но Иов бил праведник.

Като изпитал по този начин вярата му, Бог го възнаградил. Оздравял и богатството му се увеличило двойно. Родили му се пак седем синове и три дъщери. До края на живота си останал верен на Бога и умрял в дълбока старост.

За да бъдем винаги верни на Бога, трябва да се стараем да сме винаги верни на своите близки и особено на родителите си.

Бащата на Николай искал да изпита детето си във вярност, за да има доверие към него, когато му възложи отговорна работа. Поставял му задачи и го наблюдавал внимателно.

Един ден оставил всичките пари, предназначени за домакински нужди, в една кутия на шкафа. Казал му да си вземе сам пари за три хляба и един килограм захар. Предварително преброил оставените пари и знаел колко струва покупката. Оказало се, че детето му постъпило честно и не присвоило нито стотинка.

Друг път го запитал колко време е готвил уроците си за следващия ден и разбрал, че Николай не го излъгал дори с десетина минути. Така последователно проверил поведението му по Десетте Божи заповеди.

Накрая дошло най-трудното. Като чул как по-малкото му братче го оскърбило грубо, той му казал:

- Николай, иди да поискаш прошка от братчето си. Не бива да оставате в лошо настроение един към друг.

- Татко, то ме обиди. Аз нямам вина - казал Николай.

- Как мислиш?

- Огорчен съм, но колкото и да ми е трудно, ще отида, защото ти, татко, искаш това и защото те обичам.

Баща му го прегърнал и му казал:

- Ники, ти си победител. Доверието ми към тебе е голямо. Където и да те пратя сам, няма да се тревожа, че ще ме посрамиш.

Помълчал и добавил:

- Вярата и обичта ти към мене е голяма. Нека тя да бъде също така голяма и към нашия Небесен Баща - Бог, Който всеки ден ни изпитва с нещо, защото ни обича.

Въпроси:

  1. Разкажете писмено една постъпка на вярност към родителите или към приятелите си.

Доверие

Александър Македонски тръгнал с войската си на поход, когато воювал с цар Дарий. Денят бил горещ, а походът изморителен. Стигнали до една река и той влязъл във водата да се разхлади. Като излязъл, се почувствал зле. Дейността на сърцето му отслабнала. Смъртта наближавала.

Неговият лекар усърдно се трудел да го лекува, но подобрение нямало. Така изминали три дни. Състоянието на царя не се подобрявало. Тогава лекарят приготвил едно ново лекарство, което смятал, че е най-доброто.

В това време един от главните военачалници на Александър Македонски му изпратил писмо. Молел го да не приема лекарството, защото лекарят му бил подкупен да го отрови.

Той прочел писмото и го сложил под възглавницата си. Скоро след това влязъл лекарят с чаша в ръка. Подал му я. Царят взел с едната ръка чашата с лекарството, а с другата подал на лекаря писмото.

Докато лекарят четял писмото, той без колебание изпил лекарството. Голямо било доверието му към неговия лекар. И не се излъгал. Лекарството подействало този път добре и Александър Македонски оздравял.

Доверието се оказало по-силно от смъртта!

Старозаветни мъдреци

Когато еврейският народ се поселил в Ханаанската земя, имал вече Десетте Божи заповеди, имал водачи и царе и си построил храм, в който принасял жертви на Бога. Но не всички живеели според изискванията на Божия закон. Имало дори такива, които започнали да се кланят на езическите богове - идоли. За това Бог ги наказвал. Те били нападани от съседни народи и притеснявани.

Мъдри мъже, които искали да се избягва грехът, оставили поучения. Някои от тях са записани в светата Библия.

Един от тези мъже бил цар Соломон. Много са неговите мъдрости. Ще посочим само следната: “От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си” (Притчи Соломонови 4:23). Нека размислим върху това.

В красив планински кът белокаменна вила е кацнала като птица. Оградата привлича вниманието отдалече. Тя е здрава и висока. Портата е кована. Стопанинът се е погрижил неговият горски дом да бъде защитен от крадци и диви зверове. Всичко това създава удобства на тялото. Но душата е по-ценна.

Сърцето е дом на нашите чувства. То трябва да бъде грижливо пазено от влиянието на злото, което като крадец и разбойник нахлува, за да го ограби.

Най-сигурната ограда на сърцето е вярата в Бога. Но портите на сърцето са много. Очите са врата, през която нахлува целият свят. Човек трябва да я заключва за това, което привлича към грях. Така е и с вратата на ушите, която трябва да се отваря само за мъдри думи. Най-главната врата е устата. Ако от нея не излиза добрата дума, сърцето заболява от тежки грехове.

В красива и богата горска вила се поставя и пазач. Най-сигурният пазач на сърцето е молитвата. Бдителността трябва да бъде голяма и постоянна, защото чувствата ръководят действията на човека.

Друг старозаветен мъдрец е Иисус син Сирахов. Между оставените от него мъдрости е следната: “Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние” (Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 18:16). Една топла дума дарява много радост.

Беден старец проси милостиня. Той е гладен и изоставен. Минават край него забързани пътници, хвърлят му бегъл поглед и от време на време звънва дребна монета. Богат господин пуска едра банкнота, без да го погледне. Тя не доставя радост на стареца. Самотата още по-силно стяга гърдите му. Една горчива сълза натежава в очите му.

След него минава млад човек. Старецът вдига тъжен поглед и чува:

- Братко, аз нямам какво да ти дам.

Сълзата се отронва, търкулва се и той отговаря:

- Ти ми даде най-много, защото ме нарече брат.

Цената на една добра дума към страдащия струва повече от златото в целия свят!

Много мъдрости е оставил и Еклисиаст. Той съветва: “Не се предавай на грях... защо да умираш без време?” (Еклисиаст 7:17). Дълбока мъдрост крият тези думи.

Бог създал тялото на човека от елементите на земята и му вдъхнал богоподобна душа. Тялото е носител на душата и трябва да се пази здраво и бодро.

Тялото се поврежда от греха. И медицината потвърждава това. Например преяждането, употребата на алкохол, цигари и наркотици нарушават правилното действие на много органи. Последиците от леност и безнравствен живот са печални.

И злият нрав причинява тежки увреждания. Завист, отмъстителност, гняв разбиват нервната система, което води до много и тежки заболявания.

Чрез греха се уврежда тялото и се скъсява животът. Човек умира без време...

Напомнянето на тези мъдрости било полезно за еврейския народ. То е полезно и за всички хора от всички времена, защото тези мъдрости помагат да се опази душата от греха!

Въпроси:

  1. Как трябва да опазваме дома на сърцето си?

  2. Колко струва една добра дума?

  3. Как въздейства алкохолът върху ума на човека?

Домашно:

Научете наизуст вечерната молитва:

Прости ми, Господи, всичко, каквото съгреших през този ден. Дай ми тих и спокоен сън. Прати Ангел пазител да ме закриля и пази от всяко зло. Прославям Тебе - Отец, Син и Дух Свети, сега всякога и през всички векове. Амин!

Народна мъдрост

Виктор чакаше с нетърпение деня, когато му разрешаваха да отиде при дядо си на вилата. Вечерите при него бяха много забавни. Сядаха на мечи кожи край топлата камина и той слушаше до захлас разкази за горски животни, с които дядо му се беше срещал.

Веднъж тръгна рано сутринта по хладина. Като повървя, с изненада забеляза по горския път нов портфейл. Някой пътник го е изгубил. Погледна напред и видя трима туристи с раници на гръб, които крачеха бавно, поели вече по стръмнината.

Извика високо, но не го чуха. Затича се да ги стигне. Не беше лесно. И той носеше малка раница. Измина равния път и се задъха. Пак извика със сетни сили. Те го чуха и се спряха. Настигна ги и им подаде портфейла. Благодариха сърдечно, а единият от тях му подаде шоколад. Виктор го обичаше, но вече беше сетил в душата си нещо много по-сладко.

Поотдъхна след това, върна се малко назад и пое своя път, който се отклоняваше в друга посока. Като пристигна, разказа на дядо си какво е направил.

Вечерта бързо заспа, а сутринта се събуди рано, заедно с дядо си. Седнаха да закусват и той пръв започна:

- Дядо, никога толкова сладко не съм спал.

- Не е само от умората - каза дядо му и добави: - Най-сладък е сънят след направено добро!

- Ще си запиша тази мисъл в моята специална тетрадка. Като дойда при тебе, все прибавям по някое мъдро изречение, което ми казваш. Много си мъдър дядо.

- Това не е моя мисъл Викторе. Тя си е народна мъдрост. До нея хората са стигнали от опит. Много е вярна, нали! Когато човек направи добро, сърцето му се изпълва с радостен, сладък мир. Леко става на душата и тогава идва най-сладкият отморителен сън. Голяма е наградата за направеното добро! Ти сам изпита това - каза дядо му и двамата замълчаха, останали в размисъл.

Свети пророк Илия

(3 Царства16–19 гл.; 4 Царства 1, 2 гл. )

Имало царе и императори, сега има държавни управници, които се грижат за обществения ред в държавата. Но това не е достатъчно. Има нужда и от духовни ръководители. Необходимо е да се полагат грижи и за душите на хората.

Бог промислил за еврейския народ и му пратил пророци. Те били свети мъже, които по Божие вдъхновение наставлявали хората в истинската вяра, вършели чудеса и предсказвали бъдещето. Такъв бил свети пророк Илия.

Евреите изпаднали в идолопоклонство. Имало и царе, които принасяли жертви на идолите. Те забравяли, че има само един Бог. Такъв бил цар Ахав. Той се оженил за една езичница - Иезавел и построил храм на бог Ваал, който имал вид на човек с кучешка глава. Народът се развращавал, а свещениците, които останали верни на Бога, били избивани.

Пророк Илия страдал за това нечестие. Той дошъл в двореца на цар Ахав и му казал, че ще настъпи голяма суша, ако не се покае. Но царят не се уплашил от такова Божие наказание.

Наистина настъпила нечувана суша и земята се превърнала в безводна пустиня. Хората изнемогвали, а животните умирали. Пророкът се заселил в пусто място и се молел. Врана му донасяла храна, защото Бог може по чуден начин да спаси тези, които вярват в Него.

Народът започнал да се разкайва, но царят упорствал. Свети пророк Илия искал да му помогне да се осъзнае, като му покаже силата на истинския Бог. Той му казал:

- Заповядай на народа да се събере на планината Кармил. Нека да дойдат и жреците.

Царят се съгласил. Излезли на планината 450 жреци. Така се наричали тези, които принасяли жертвите на идола. Илия предложил:

- Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз на Бога. Ще сложим дърва и на двата, но огън за запалване няма да има. Който изпрати огън от небето, той е истинският Бог.

Така и направили. Цял ден жреците викали на Ваал да прати огън, но такъв нямало. За да омилостивят своя бог, те започнали да си бодат телата с ножове, но бездушният Ваал мълчал.

Тогава пророк Илия изкопал около своя жертвеник дълбок ров и го напълнил с вода. Сложил дърва и върху тях заклано теле. Накарал стоящите там да полеят жертвеника обилно с вода. След това вдигнал очи към небето и се помолил така:

- Господи! Нека познаят всички, че Ти си истинският Бог.

В същия миг паднал огън от небето. Изгорели жертвата и дървата, а водата пресъхнала. Целият народ паднал на земята и извикал:

- Богът, на който се моли Илия, е истинският Бог!

Тогава пророк Илия се качил на върха на планината и започнал да се моли да падне дъжд. Подухнал вятър, небето се покрило с облаци и рукнал изобилен дъжд.

Царското семейство не се вразумило. Разярена от поругаването на Вааловите жреци, царицата наредила да убият пророка. Но Бог погубил нея и царя. Той бил ранен в едно сражение. Починал от загуба на кръв и кучета разкъсали тялото му.

А славният пророк за праведния му живот бил грабнат на огнена колесница жив на небето. Неговият живот е пример за безстрашно служене на Бога и истинската вяра.

Божията дарба да се узнава бъдещето се нарича прозорливост. С нея Бог дарява светците, за да вразумява хората. Но има и до днес гадатели и врачки. Те са грешни хора. Тяхното предсказване не е от Бога. То идва от дявола и затова погубва душите. Като сам не знае бъдещето, демонът често се подиграва и лъже хората.

Такива гадатели, които същевременно се заемат и да лекуват хората, сега имат ново име. Наричат се екстрасенси. Те вършат това с помощта на дявола.

Въпроси:

  1. Защо настъпила продължителна суша?

  2. Какво чудо направил Бог на планината Кармил?

  3. Как Бог прославил пророк Илия?

  4. Как загинал цар Ахав?

  5. Каква е разликата между пророци и гадатели?

Домашно:

Напишете съчинение за вредата от лечителството на екстрасенси.

Съветът на лекаря

Д-р Дамянов беше голям специалист по вътрешни болести. Той беше изучил до тънкост всички органи на човешкото тяло. Знаеше с какво и доколко може да се помогне за оздравяването на болните. Чудеше се защо хората в своето нещастие прибягват до лечителите екстрасенси, които нямат нужните познания по медицина. Как да им се помогне?

Тези “измамници”, както ги наричаше той, работят с някакви невидими сили. Но какви са тези сили? Той нямаше познания по духовните въпроси и реши да завърши православно богословие - висше образование по религия.

Като лекар и богослов, той разбра истината.

Стефан боледуваше от дълги години. Един ден дойде при лекаря за съвет. Беше напълно откровен.

- Докторе, ходих при екстрасенси, но не оздравях. Пак идвам при Вас.

- Те работят със злите сили, а от дявола не може да се очаква нищо добро - отговори д-р Иванов.

- За около месец се облекчи състоянието ми, но после станах по-зле.

- Ето тука е измамата. Демонът е паднал ангел с големи възможности, но само лоши. И при това си служи с измама. Той облекчава за кратко време страданието, за да измами наивният да му вярва, а после страданието става още по-голямо.

- Аз съм възмутен от екстрасенсите, които вземат много пари за “лечение”, като ограбват болни и нещастни хора.

Лекарят разбра, че Стефан отрезвява от заблудата и добави:

- Слушай добре! Ако примерно човек има болка в ръката, дяволът чрез своя верен слуга екстрасенс, само премества болката другаде. Например в жлъчката. След като ръката му е оздравяла, човекът отива отново при екстрасенса да си лекува жлъчката. Измамникът пак премества болката, но върху още по-деликатен орган, докато стигне до сърцето, след което идва смъртта.

Екстрасенсите така скъсяват живота на хората. Те не лекуват, а постепенно убиват тялото. Но вредата не спира дотук. Душата остава в плен на дявола и то за цяла вечност. Необходимо е разкаяние с изповед при свещеника и пълно прекратяване на връзката с подобни “лечители”.

- Какво да правим тогава, когато лекарите не могат да помогнат?

- Ще се молим Бог да направи чудо. Ако вярата е силна, за Бога няма нищо невъзможно. Но има и друго. Ако тази болест е дадена като въздаяние за извършени грехове, трябва да се търпи. Важното е да се спаси душата за вечния живот.

Разговорът беше дълъг. За първи път Стефан чу истината за опасността от “лечението” на екстрасенсите и отрезвя.

Очакване на Спасител

Морето винаги е неспокойно. Вълните непрекъснато се плискат в бреговете му. Но когато задуха силен вятър, то става опасно. Тогава за плуващите, изпаднали в опасност, се предвиждат спасители. Без тях те ще загинат.

Животът на еврейския народ се превърнал в едно бурно море. Греховете се умножили много, готови да потопят всяка човешка душа. Бог изпращал изпитания за вразумяване, но изправление нямало. Евреите били вземани в плен, докато накрая паднали под римско робство. И те започнали да очакват избавител - Спасител.

Тежало робството, тежал и грехът, защото много се отдалечили от Бога. Някои започнали да се покланят на идоли. Това ги правело жестоки, завистливи и отмъстителни. Имало праведници, но те били малко.

А при другите народи, които не познавали истинския Бог, било още по-печално. Силният господарувал над слабия и го правел свой роб. А робът нямал никакви права. Той бил считан за собственост на господаря. Даже децата му не принадлежали на него.

Любовта между хората намаляла. В душите царувал мрак. Много хора се отчайвали и търсели утеха в развлеченията, а те били груби и жестоки. При състезания победеният бил убиван. Кръв се леела в амфитеатрите, а зрителите се радвали и приветствали победителя. Душите загивали...

Светът имал нужда от Спасител, но никой земен човек не можел да го спаси. Трябвало самият Бог да слезе на земята. На еврейски език Иисус значи Спасител.

Еврейските пророци предсказали идването на Спасителя. Те Го наричали Месия или Христос. Например пророк Исаия предсказал, че Той ще се роди от Дева. Пророк Михей дори определил мястото, където ще се роди. Това било малкото градче Витлеем. А пророк Давид описал страданията Му, с които щял да изкупи греховете на човечеството.

Евреите обаче очаквали този Спасител като земен цар, който ще им донесе земни блага и ще ги освободи от римското робство. Те не проумявали, че Той ще ги избави от греха, който прави живота тежък.

Връзката между човека и Бога била нарушена от греха. Тя все повече изтънявала. Ако се скъса напълно, светът ще загине. Бог побързал да спаси човечеството. Чистите по сърце Го очаквали истински като Избавител от злото. Най-истински Го чакали децата, защото сърцата им били чисти от грях.

Въпроси:

  1. Какъв бил светът преди идването на Спасителя?

  2. Какви пророчества имало за Него?

  3. Какъв Спасител очаквали евреите?

Домашно:

От наученото досега посочете писмено имена на праведници и грешници.

Спасител

Клавдий беше богат патриций. Така били наричани в Рим знатните граждани, близки до царя. Домът му беше разкошен палат, украсен със злато, сребро и слонова кост. Мраморни колони във виещи се рози се издигаха стройни в просторните зали. Той имаше роби и слугини. Най-голямото му богатство беше малката му дъщеря Лидия, нежно къдрокосо момиченце.

Лидия се отличаваше от своите родители, които бяха груби. Те мислеха само за увеселения и богати трапези, на които се лееше много вино и всички се опиваха.

Тя заболя, но домашният лекар не можеше да разбере каква е болестта ѝ. Родителите ѝ много се разтревожиха. Понеже Лидия силно се привърза към една от прислужничките на име Евника, майка ѝ позволи тя да я приспива. Лидия изгуби съня си. Какви ли мисли тревожеха това дете!

Една вечер, когато Евника я приготви за сън, започнаха да разговарят.

- Лельо Евника, мама не ми разрешава да играя с Юлий, защото той бил дете на роб. А Юлий е много добър. Единствено той обича моята любима птичка, която е затворена в кафеза. Готов е да ѝ носи ситни семенца от треви, но мама му забрани.

- Не се тревожи, мило дете. Така е прието богатите да не дружат с роби - отговори тъжно Евника.

- Аз не искам така - възрази Лидия. - Кой може да премахне този ред?

- Ще дойде един много милостив Човек като топъл вятър. Той ще сгрее сърцата на хората и те така ще се обикнат, че няма да има вече роби. Всички ще бъдат като братя.

Лидия се успокои и заспа. Майка ѝ се зарадва и следващата вечер пак повика Евника да я приспи.

- Лельо Евника, аз не искам да отивам там, където принасят жертви на идола. Той е много студен. Направен е от камък. Страшен е. Има вид на вол. Аз не мога де се помоля на него. Сигурно и той не обича Юлий.

- Не се тревожи Лидия. Ще дойде добрият Човек като буря. Той е много силен, ще строши идола.

- Колко хубаво ще бъде тогава! - каза Лидия и заспа сладко.

На третата вечер тревогата на детето беше най-голяма.

- Лельо Евника, утре ще има в цирка игри. Татко нареди бащата на Юлий да бъде гладиатор. Той е роб и е длъжен да се подчини. Ако го убият...

Не довърши думите си Лидия и заплака, а Евника побърза да каже:

- Успокой се, детето ми. Ще дойде добрият и милостив Човек като слънце. Ще огрее арената и всички ще разберат колко жестоко е това зрелище. Тогава ще спрат завинаги гладиаторските игри.

- Кога ще дойде?

- Скоро, но никой не знае деня.

- Откъде ще дойде?

- От небето. На земята няма никъде такъв като Него силен, добър, справедлив и многомилостив.

- Как Му е името?

- Спасител!

Лидия се зарадва и започна да Го очаква. Тя беше уверена, че Той ще промени лошия ред на земята и ще стопли сърцата на хората. Най-много се радваше, че ще премахне робството. Той ще спаси света! Детските сърца очакваха най-много и най-искрено идването на Спасителя - Иисус.

НОВ ЗАВЕТ

Свето Благовещение

(Лука 1:26–56)

Бистри са водите на планинското езеро, където човешки крак не е стъпвал. Слънчевите лъчи правят вълните му сребърни. Но имало една девица, душата на която била по-чиста от езерните води и по-светла от слънчевите лъчи. Тя била Мария от Назарет.

Нея Бог избрал, когато дошло времето Той да изпълни обещанието Си да изпрати Спасител на всички човеци. Чрез тази пречиста Девица Божият Син - Господ Иисус Христос, се родил по плът. Затова тя се нарича още Богородица.

Мария била единственото дете на Иоаким и Анна, които дълго нямали деца. Като станала на три години, я завели в Иерусалимския храм да се възпитава и да служи на Бога. Там тя живяла до пълнолетието си.

Родителите ѝ рано починали. Тя останала сама, но си дала обещание да живее в девство. Тогава я поверили на един добър старец Иосиф, който бил неин сродник. Понеже дотогава нямало подобен случай девойка да не се задомява, пред хората тя била като негова годеница, а всъщност живеела под покровителството му като девица.

Животът ѝ в Назарет протичал тихо и скромно. Прекарвала в молитва, четене на Словото Божие и ръкоделие. Привечер отивала да почерпи вода на извора, който се намирал край малкото градче. Досега той се нарича Мариин извор.

И ето в един пролетен ден, когато светата Девица четяла пророческите книги, станало чудото. Пред нея застанал светъл Ангел и ѝ казал:

- Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

Тя се смутила и започнала да разсъждава какво ли означава този поздрав. Ангелът, който не бил обикновен, а един от първите - Гавриил, побързал да я успокои с думите:

- Не бой се, Мария! Ти ще родиш син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и царството Му не ще има край.

Тогава сърцето ѝ се изпълнило с голяма радост. Тя отговорила:

- Нека стане това, което Бог е решил.

Вестта, която донесъл Архангел Гавриил, била радостна не само за Мария, но и за цялото човечество, защото родилият се от Дух Свети Спасител ще избави всички от греха. Затова тя се нарича блага вест - добро известие. Празникът в чест на това известие, дошло от небето, се нарича Благовещение.

Този празник е много радостен, защото с това събитие се слага началото на нашето спасение. Църквата до днес го празнува много тържествено. Старите хора казват, че на този ден, който е през пролетта, когато долитат от юг прелетните птици, и лястовиците не виели гнезда.

Вярващите отиват в Божия храм да се помолят и да изпросят милост от светата Дева Мария - Богородица. Тя е наша небесна Майка.

Въпроси:

  1. С какво заслужила света Дева Мария да стане Божия Майка?

  2. Къде прекарала детството си?

  3. Какво ѝ съобщил Архангел Гавриил?

  4. Какво отговорила тя?

  5. Как трябва да празнуваме празника Свето Благовещение?

Домашно:

Научете наизуст текста на молитвата:

Богородице Дево

Богородице Дево, радуйся, благодатная Марие, Господ с Тобою. Благословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, яко Спаса родила еси душ наших.

(по ноти)

Домът на сърцето

Беден и самотен старец беше дядо Лазар. Живееше в полусрутена къщичка в края на градчето. Лявата му ръка беше повредена и не можеше да работи. Животът му стана много труден. Единственото му богатство беше малка иконичка на Майката Божия, окачена на стената. На Небесната Закрилница се молеше сутрин и вечер.

Настъпи ранна, но студена есен. Облечен във вехти, дебели дрехи издържаше студа, но гладът много го измъчваше. Една привечер реши да попроси нещо за ядене. Спря се пред богат дом.

Това беше домът на Лидия. Уреден разкошно, тя го поддържаше в изрядна чистота. Готвеше се да посраща рождения си ден. Камината гореше, ухаеше на вкусни ястия.

- Мамо, един просяк стои пред вратата - съобщи малкото ѝ момиченце.

- Да стои вън. Той е немит. Нямам сили да чистя повече. Чакам гости.

- Но той е премръзнал.

- Ако влезе, може да изпусне трохи. Ръката му трепери. Занеси му от сладкиша - подаде Лидия на детето си чинийка за еднократна употреба.

Всичко това дядо Лазар чу, защото Лидия от преумора беше превъзбудена и говореше високо. Пое сладкиша и тръгна. В очите му натегна една сълза. Прибра се, но не посегна към храната, а тя беше украсена с цветчета. Нещо стегна сърцето му до болка. Без да хапне, заспа.

На другия ден гладът още по-силно го измъчваше. И пак тръгна. Спря пред дома на Ирина. Той беше малък, удобен, чист и подреден скромно. Като почука, домакинята веднага отвори вратата и го прие.

Покани го да седне до печката да се сгрее. Сложи трапеза и му посочи стола да седне. Като разбра, че се стеснява, с топъл глас каза:

- Не се притеснявай, дядо Лазаре. Ти си ни гост. Бог те изпрати да благословиш трапезата и дома ни. Все едно, че моят добър баща е тука. Бог да го прости!

Отпусна се дядо Лазар. Забрави неволята си. Топлата чорбица от зеленчук му се видя царско ядене. Прибра се със стоплено сърце. Почувства се и той човек като другите и остана в размисъл.

Домът, беден или богат, е за тялото. По-важен е домът на сърцето. Различни са хората, различни са сърцата им. Не осъди Лидия, а я пожали. Нейният дом блести от чистота, но домът на сърцето ѝ е студен, неуреден и направо нечист. “При Ирина е друго. Тя ме нарече гост. Тя ме прие като свой баща”.

Дълго мисли за хората, чиито сърца умееше да разпознава бързо, поради просешката неволя. След това стана бавно, прекръсти се с дясната ръка пред иконичката на Майката Божия и запя през сълзи молитвената песен на Пречистата - Богородице Дево, радвай се...

Много пъти повтори думите на архангел Гавриил към най-чистата Дева, която Бог избра да стане Богородица.

Рождество Христово

(Лука 2:1–20)

Грехът толкова много се умножил в света, че човекът станал за човека като звяр. Имало и добри хора, но те били малко и страдали, защото нямало правда на земята.

Най-после дошло времето за избавление. Наближавало светата Дева да роди Спасителя. Тогава римският император Август наредил всички негови поданици да бъдат преброени. Всеки трябвало да отиде в своето родно място.

Светата Дева и старецът Иосиф тръгнали от Назарет за градчето Витлеем, което се намирало до столицата на еврейската държава Иерусалим. Като стигнали, се оказало, че няма никъде място да пренощуват. Странноприемниците били препълнени.

Иосиф и Мария били принудени да се подслонят в една пещера край Витлеем, където овчарите нощем затваряли добитъка си. Там светата Дева родила Божия Син.

Раждането на Спасителя било ознаменувано с чудни явления. На небето засияла невиждана звезда. Ангелски хор пеел: Слава на Бога във висините и на земята мир, а между човеците добра воля...

Първи узнали за това овчарите, които пазели стадата си. Пред тях се явил Ангел Господен, който им известил за голямата радост. Зарадваните овчари отишли в пещерата и първи видели Богомладенеца.

Звездобройци от Изток забелязали чудната звезда, която дълго се движела, докато се спре над Витлеем. Разбрали, че на земятя се е родил велик Цар. Тръгнали по пътя, който им сочела звездата и стигнали до Витлеемската пещера. Поклонили се на Богомладенеца и Му поднесли скъпи дарове - злато, ливан и смирна.

Идването на Спасителя донесло радост на целия свят. Като се разбрало колко важно е това събитие, било взето решение летоброенето да започва от Рождество Христово. И до днес, вече повече от 2000 години, всички вярващи без разлика на народност празнуват светлия празник на раждането на Спасителя.

В светите храмове се извършва тържествено богослужение. Даровити църковни поети и певци са съчинили много хубави молитвени песни, с които се слави Богомладенеца Иисус.

Свещичките, които палим в храма на този ден, греят по-топло и по-светло. Те огряват и сърцето. То става като че ли яслата, в която се родил Иисус Христос. Тогава хората стават по-добри. Те си прощават всички обиди и се обичат.

Вечерта срещу празника се нарича Бъдни вечер. Всички домашни се събират на постна трапеза. Кандилото гори пред домашния иконостас. С молитва и кръстен знак започва вечерята. Тя е най-вкусна, защото е благословена...

Имаше хубав стар обичай на коледуване. Момци и деца цяла нощ обикаляха домовете и разнасяха рождественската вест с песни. Домовете не се заключваха. Огънят не гаснеше в огнището. Цяла нощ се бдеше в чест на Христовото Рождество.

Най-светла е рождественската радост на децата с чисти сърца. За тях са съчинени много песни...

Въпроси:

  1. Откога пресмятаме днешното летоброене?

  2. Къде се родил Иисус Христос?

  3. Какви чудни неща се случили през рождественската нощ?

  4. Разкажете за поклонението на витлеемските овчари и мъдреците от Изток.

Домашно:

Нарисувайте по избор: Витлеемската звезда, Витлеемската пещера, яслата, в която е бил положен Богомладенецът и други картини, свързани с Рождество Христово.

Заучете текста на старинната песен:

Рождество

Рождество е! Днес децата

весели са и засмени.

Припкат, скачат, чуруликат

в нови гиздави премени.

Рождество е! Над земята

радостно се носи песен.

В бедни ясли днес роди се

Малкият Христос чудесен.

Рождество е! Нека пеем:

Слава Богу в небесата,

мир да има на земята,

хората да бъдат братя.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 68.)

Иафет

Над Витлеемската кошара изгряла невиждана светла звезда. Тя превърнала нощта в ден. Цветята разцъфтели, долитали птици, ветрецът едва полъхвал. Тишината била дълбока. В простора се носела само чудна ангелска песен, която вещаела мир за света...

В бедна ясла се родил Спасителят. Първи дошли да се поклонят простодушните овчари. Между тях имало и деца. Две малки овчарчета донесли в дар бяло агънце. Поднесли го на Малкия Иисус и се поклонили. Усетили, че сърцата им стават добри. Прегърнали се радостно и им се искало да останат завинаги там.

А горе в планината нощувала голяма разбойническа дружина, водена от страшния Иафет. Цялата околност треперела от него. Вечер рано се залоствали вратите на домовете.

Водачът разбойник се събудил през нощта и започнал да крои планове за нови нападения. В миг привлякла вниманието му далечна ярка светлина. Кой е посмял да обезпокоява неговото царство! Препасал оръжието си и слязал да види какво се е случило.

Като стигнал до пещерата и се навел да види какво има в нея, ножът му се ударил в копието. Звънът смутил малките овчарчета. Вдигнали поглед и се ужасили. Пред тях бил страшният разбойник. Скочили мигом и се спрели вцепенени край пещерата. Били убедени, че той ще открадне агънцето им.

Иафет се вгледал в Богомладенеца. Само след минута изтървал копието. Краката му се разтреперили. Паднал на колене. Нещо ставало с него вътре, в сърцето му. Топял се ледът на коравата му жестокост. За първи път си спомнил сторените злодеяния. Колко много кръв е пролял и колко много хора е разплакал...

Душата му се смутила. Изведнъж извикал:

- Аз човек ли съм или звяр!

Овчарчетата потреперили в очакване на нещо лошо. Но този вик не бил заканителен. Разбойникът осъзнал престъпленията си. Богомладенецът събудил в него добрия човек.

И станало първото чудо. Иафет захвърлил ножа, опръскан с кръв. Захвърлил и кесията, пълна с грабеж. След това съблякъл горната си дреха, напоена със сълзите на много невинни жертви. И станал нов човек. Спрял поглед пак на Богомладенеца и с облекчаваща въздишка казал:

- Спасителю, приеми разкаяното ми сърце. От днес нататък ще върша само добро.

Овчарчетата се втурнали към него радостни. Той ги прегърнал и помилвал. Почувствал се щастлив, защото дотогава всички бягали от него и от острия му нож.

Завърнал се призори при дружината си. Разбойниците се почудили.

- Какво се е случило? Къде е оръжието ти? - запитали в един глас всички.

- Аз видях самия Бог, роден от Дева. Той преобрази сърцето ми. Ненавиждам грабежа и проливането на кръв.

Иафет напуснал разбойничеството и се върнал между хората да прави добро. Отначало се боели от него, а после започнали да го наричат Добрия разбойник. С това име останал завинаги. Всички разбрали, че сам Бог е слязъл на земята, за да спасява човешките души от греха и да направи хората братя помежду си.

Бягството в Египет

(Матей 2:13–23)

Тези, които обичат да властват, имат бедни души. Ако придобият власт, те се стремят да я запазят за цял живот. Душите им постепенно заболяват сериозно. Започват да изпитват страх, че може някой по-силен от тях да им я отнеме. Стават подозрителни и жестоки.

Такъв бил Ирод - цар на областта Иудея, където живеели евреите. Тогава Иудея била под римско робство и той бил поставен от римляните.

Мъдреците от Изток мислели, че необичайната звезда, която изгряла, предвещавала раждането на земен цар. Като тръгнали по пътя, който тя сочела и стигнали до град Иерусалим, те направо отишли в царския дворец. Ирод като разбрал от тях, че се е родил велик цар, се уплашил да не му отнеме властта.

Послужил си с хитрост. Казал на мъдреците, като открият новородения цар, на връщане пак да се отбият при него, за да узнае къде е и да отиде да му се поклони. Така искал да го открие и да го убие. Но Ангел Господен казал на мъдреците насън да се върнат по друг път. Така и направили.

Ангелът се явил насън и на Иосиф и му казал да вземе Младенеца и Майка Му и да избягат в Египет. Пътят минавал през Египетската пустиня и не бил лек. Като пристигнали, станало велико чудо. Египетските идоли, които били считани за богове, сами паднали и се строшили, защото Богомладенецът е самият Бог, слязъл на земята. Там те останали до смъртта на Ирод.

А властолюбивият иудейски цар, като разбрал, че е излъган от мъдреците, още повече се изплашил за властта си. Наредил да се избият всички дечица до двегодишна възраст, за да може да убие и Този, от Когото се страхувал, че ще му отнеме властта. Той не знаел, че Иисус идва, за да спаси хората от греха, а не за земна власт. Неговото царство е духовно!

Ирод избил 14 000 дечица. Той бил много жесток. Убивал и царедворци, все от страх да не му вземе някой властта. Убил дори собствените си синове, но не станал щастлив. Престъпленията го преследвали и убили всичката му радост. Не можел да спи спокойно.

Цар Ирод умрял в големи мъки. Разболял се от тежка болест. Цялото му тяло се покрило с нелечими рани. Червеи ядели месата му. Такава била отплатата за големите му жестокости, особено към невинните деца.

А в Египет Малкият Иисус растял под грижите на света Богородица. Иосиф, макар и престарял, бдял над тях покровителствено.

Въпроси:

  1. Щастливи ли са властолюбивите хора?

  2. Как завършил живота си цар Ирод?

  3. Кой спасил от убиване Малкия Иисус?

  4. Какво чудо станало в Египет, когато Богомладенецът пристигнал там?

Домашно:

Нарисувайте по избор: Ангел Господен, оазис в пустинята, падането на идолите при идването на Богомладенеца и други картини, свързани с бягството в Египет.

Сълза на разкаянието

Цар Ирод като научи, че мъдреци чак от далечна Персия са дошли да се поклонят на новородения Младенец, много се изплаши. Той помисли, че се е родил могъщ земен цар, който може да му отнеме властта. Реши да избие всички деца до двегодишна възраст, за да попадне в тяхното число и Този, от Когото се страхува. Но преди това старецът Иосиф и Майка Му Мария избягаха в Египет, за да се спасят от гнева на Ирод.

Пътуването беше трудно. Старецът Иосиф държеше в едната си ръка малък вързоп с храна, а с другата водеше ослето, на което седеше светата Дева, прегърнала Малкия Иисус. Те преминаха край много села и градове, без да спират. Най-после стигнаха до Египетската пустиня. Над нея не властваше Ирод, но там беше страшно и мъчително горещо.

Първият ден беше много изморителен. В ранния следобед слънцето грееше безмилостно. Преуморен, старецът крачеше бавно, като стъпваше с вехтите си сандали на нажежения пясък. Ослето, несвикнало на такъв дълъг и уморителен път, изглеждаше премаляло от изтощителната жега. Малкият Иисус спеше в прегръдката на Майка Си.

Привечер стигнаха до малък оазис, където финикова палма им предложи храна от зрели фурми. Бистро изворче утоли жаждата им. Нощуваха и рано сутринта пак тръгнаха на път. Слънцето сипеше жарки лъчи, когато те се оказаха на диво пустинно място. Никакъв признак на живот. Докъдето виждат очите, равнината беше покрита с горещ пясък. Този ден беше най-тежкият. Имаше опасност от разбойници и те не закъсняха да се появят.

Със сведени погледи от умора не видяха кога се приближи до тях група от десетина разбойници. Водеше ги едър силен мъж. Срещата беше неизбежна. Старецът се спря и остана в очакване.

“Майка с дете в пустинята!” - недоумяваше разбойникът. “Може би бягат от нещо и сигурно носят скъпоценности. Ще заплатят скъпо дързостта си...!” С такива мисли той се изправи с нож в ръка пред тях. Зад него стояха, почернели от силния пек и в окъсани дрехи, другите разбойници и следяха движенията му. Чудеха се защо не бърза да предприеме нещо, познавайки жестокия му нрав.

А разбойникът водач продължаваше да гледа Детето. Когато срещна погледа Му, тръпки го полазиха. Какво ставаше с него? В един миг осъзна, че е страшен престъпник и изпита непознато дотогава чувство на срам и болка за падението си. Божественият поглед на Младенеца го победи.

Без да разбира какво прави, той падна на колене и се поклони на чудното Дете. След минута една едра сълза се търкулна по загорялото му лице и падна на нагорещения пясък, който жадно я погълна.

Колко стоя така, разбойникът не разбра. Когато се изправи, моментално захвърли ножа и даде знак на дружината си, че я разпуска. После поведе приятелски пътниците. Всички пътеки в пустинята му бяха известни. Той ги отведе в едно малко египетско селце. Там поръча да се погрижат за тях добри хора и изчезна...

Разказват, че се върнал в родния си край и заживял като нов, честен човек. Близките му недоумявали как се е преобразил.

Изминаха няколко години и достигна далечната вест, че Ирод умрял. Решиха да се завърнат в отечеството си. Пак започна дългият и труден път. Старецът беше още по-остарял и се движеше съвсем бавно. След два дни, задъхан от голямата жега, Иосиф каза:

- Ето ни вече в най-пустото място, където срещнахме добрия разбойник.

- Но аз виждам в далечината оазис - каза светата Дева.

- Не може да бъде - кротко възрази старецът. Това е мираж. Тук мястото е пусто. Нали го познаваме добре.

Не беше мираж. Колкото повече приближаваха, толкова повече се открояваше жадуваната зеленина. Спряха там да отдъхнат. Чуден оазис! А само преди няколко години го нямаше тук! Стройни палми с красивите си корони надничаха в бистър извор. И най-чудното беше, че те видяха тук нежни бели цветя, които не се срещат никъде в пустинята.

А ето какво се беше случило: след като разбойникът поведе пътниците, там, където беше коленичил, избликна бистър извор и в скоро време мястото се превърна в оазис. А там, където капна сълзата, с която той се разкая за всичките си злодеяния, поникна чудно бяло цвете. От малките му семенца само след година поникнаха нови стъбълца и цялата полянка се изпълни с бели цветчета.

След време разбойниците пак минаха по това място. Като видяха чудото, и те се разкаяха за грешния си живот и станаха добри хора.

Спасителят на човечеството, още в пелени, преобразяваше човешките души.

Детството на Иисус

(Матей 2:20–23)

Един човек с лоши навици извършил много злодеяния. Греховете натежали в душата му и той се почувствал много нещастен. Капчица радост не затопляла сърцето му. Помислил, че е тежко болен. Поседнал на една скамейка в парка да събере сили. Наоколо играели деца.

Едно малко момченце се приближило до него. То се усмихнало мило и разперило ръчички. Неволно той го прегърнал и го помилвал. То се радвало и му говорело на свой език. Някаква топлина съгряла леденото сърце на престъпника. Спомнил детството си. Променил се. Започнал да изоставя един по един греховете.

Всеки обича да погали малко дете, защото то е с чиста душа. Това привлича и радва. А какво ли въздействие имало Детето Иисус, което било самият Бог, приел човешка плът!

Това не може да се изрази с думи. Усещали го тези, които били около Него. То било като някакъв топъл полъх, като нежно ухание, които дотогава светът не бил срещал.

Думата “тайнствено” е малко позната. Тя означава нещо, което се извършва по невидим начин за очите и има връзка с Бога. Например молитвата. Молещият се призовава Бога. Той не Го вижда, но е уверен, че Бог приема молитвата му. Как става това, не може да се обясни. Тайнствената връзка с Бога чрез молитвата е чудна!

А Малкият Иисус бил самият въплътен Бог. Общението с Него въздействало много силно на душата. То радвало по един неизказан начин. Това знаели най-добре Неговата Майка и праведният Иосиф.

Човек търси тихо кътче в дома си или влиза в светия храм, за да се помоли. Необходима е тишина и усамотение. Така и в бедния дом в Назарет, където растял Иисус, винаги било тихо. Никой не говорел високо. Света Богородица поддържала дома, изработвала дрехи, а Иосиф работел в дърводелската работилница.

Малкият Иисус помагал на Майка Си с кротост и усърдие. Помагал и на стареца Иосиф в дърводелството. Целият дом бил осветен от присъствието Му. Чудодейни били постъпките и думите Му. Това ги удивлявало, но те не го разказвали на никого.

Така е, когато човек се радва дълбоко. Никой не отива на площада и във висока реч не разказва за някоя топла и сладка радост, която се таи в сърцето му. Той благодари на Бога в молитва и я споделя само със свой близък човек, който го разбира.

Затова Малкият Иисус растял тихо и незабележимо за жителите на Назарет. Неговата божествена природа се проявила едва когато станал на 12 години. Ето как станало това:

Евреите всяка година се стичали от цяла Иудея в Иерусалим на празника Пасха, който бил установен по случай освобождението им от египетско робство. Пътят от Назарет до Иерусалим е 140 км. Той бил труден за малки деца, защото пътуването ставало пеш. За първи път, когато Иосиф и Пресветата Дева тръгнали за Иерусалим, взели Иисус вече дванадесетгодишен.

След като празникът свършил, те побързали да се приберат в дома си. Иисус не бил при тях, като тръгнали. Мислели, че Той върви с техни роднини. Оказало се обаче, че Той не е и при тях. Веднага се върнали и Го търсили в града цели три дни.

Най-после решили да влязат в храма и да се помолят. Там пред погледа им се разкрила чудна гледка. Иисус седял сред много учители, повечето от които били възрастни и се смятали за мъдри. Той разговарял с тях, а те оставали удивени от Неговия разум, който надвишавал и най-високата им мъдрост.

На въпроса на разтревожената Майка Иисус отговорил кротко, че Той се намира в Своя дом. С това искал да каже, че е Син Божи, което значи, че Бог е Неговият истински Баща.

За първи път Иисус показал, че е Син Божи.

Въпроси:

  1. Как прекарвал детството Си Иисус в Назарет?

  2. Какво въздействие имал върху близките Му?

  3. Как проявил божествената Си природа за първи път?

  4. В какво може всяко дете да подражава на Малкия Иисус?

Домашно:

Разкажете на другарчето си за Малкия Иисус. Помислете кога по трудолюбие и кротост сте приличали на Него.

Малкият Иисус

Назарет бил някога малко, но китно градче в Галилея. Околностите му били живописни. Финикови, нарови и смокинови горички покривали заобикалящите го планински хълмове. Ниви и градини пъстреели, а по слоговете и край пътищата ухаели полски цветя. Съвсем близо, под хълма се намирал единственият бистър извор, от който със стомни на глава жените носели вода.

Сред гъсто разположените къщи правела впечатление една ниска спретната къщичка. Ред и чистота царели в нея, а в малкия двор ухаели свежи цветя. Птички в ранно утро заливали с песни клоните на старата смокиня. Толкова било тихо, че се чувало жуженето на пчелите. Само от време на време проехтявал удар на чук от дърводелската работилница. Там живеела светата Дева Мария със своя сродник и покровител - старият дърводелец Иосиф. Там растял и Малкият Иисус.

Само Светата Дева и старецът Иосиф знаели и пазели тайната за Неговия божествен произход. А всички от градчето виждали в Него само необикновено добро Дете.

Малкият Иисус помагал вкъщи. В свободното време обичал да се разхожда из околностите на градчето. Една привечер тръгнал сам. Като излязъл от дома, видял, че едно цветче, прекършено от буря, вехнело. Той го погалил с ръчичка, и то веднага се освежило и разперило листенца. О, колко чудно е това! То не би учудило никого, ако хората знаеха, че Той е Божият Син.

Като излязъл от градчето, срещнал две жени, които носели вода от извора. Поздравил ги любезно и отминал, а те заговорили.

- Това Дете е много добро. Друго като Него няма в Назарет. Като го срещна, и само като повдигна поглед, нещо олеква на душата ми. Добрината и особено детската, много ободрява и успокоява - казала едната, а другата добавила:

- Баща ми разказва, че веднъж много се ядосал на съседа, който му откраднал едно агне. В гнева си решил да отиде и да го набие. Тръгнал, а срещу него Детето Иисус. Още като срещнал погледа му, усетил, че сърцето му омеква. Разкаял се за решението си и дори намислил да му подари агнето, след като съседът му признаел, че го е взел.

Добрината на Детето Иисус правела впечатление и на други хора, но никой не се досещал, че Той не е обикновено дете.

Малкият Иисус навлязъл в горичката. Като останал далече от хорските погледи, решил да се помоли на Своя Небесен Отец. Молитвата му била толкова пламенна и чиста, че осветила всичко наоколо.

Долитали птици и кръжели над Него. Идвали и диви животни, които ставали кротки като агънца. Горският поток запявал най-звънката си песен. Светът наоколо се преобразявал.

След молитвата Той събирал плодове. С две пълни торби с нарове и смокини тръгвал по обратния път. Раздавал на всеки срещнат. Научили за това стари бедни хора и Го чакали в края на града.

С плодовете Той раздавал светла радост. И децата Го обичали. С Него в игрите те не стигали до викове и разправии. Мир разнасял Малкият Иисус, откъдето минел.

Само Майка Му разбирала това и си спомняла песента на ангелския хор, който пеел над Витлеемската пещера. Тази песен вестяла мир на земята и обич между хората.

Свети Иоан Предтеча

(Лука 3:2–18)

Когато има завеси на прозорците на един дом, слънчевите лъчи не могат да проникнат в него. И ако те никога не се откриват, този дом е студен, а здравето на живеещите в него е застрашено.

Иисус растял и наближавало времето да излезе на проповед сред народа, но душите на слушателите не били подготвени. Тежки завеси от грехове плътно затваряли сърцата и божествената светлина не можела да проникне в тях.

Трябвало някой да подготви пътя към човешките души. Такъв бил Иоан, наричан Предтеча, защото той вървял пред Спасителя и подготвял сърцата да могат да приемат Светлината и да се обновят.

Но как щяло да стане това? Трябвало да се открие завесата, изтъкана от грехове. А това става чрез покаянието. То има силата да разсее греховния мрак.

Чуден бил животът на Иоан Предтеча. Той се родил шест месеца преди Иисус. Още като дете живеел праведно. Отишъл в пустинята около река Иордан. Прекарвал в строг пост и молитва. Хранел се с акриди и див мед. Носел груба дреха от камилска кожа.

Като излязъл на проповед, много народ се стичал да го слуша. Винаги започвал с думите: “Покайте се!” Много от слушателите осъзнавали греховете си и се разкайвали. Но имало хора със закоравели от греха сърца, които намразили пророка, защото ги изобличавал.

Такава била Иродиада, която незаконно живеела с Ирод Антипа, който управлявал Галилея. А той бил брат на нейния мъж. Искала да погуби Иоан, за да няма кой да я изобличава. Такъв случай ѝ се отдал.

На рождения ден на Ирод нейната дъщеря играла и угодила на царя. За награда той ѝ обещал половината си царство. Но тя, подучена от майка си, поискала главата на свети Иоан.

Обезглавили пророка и главата му била поднесена на блюдо на дъщерята на Иродиада, която я занесла на майка си. Наказанието не закъсняло. Иродиада загинала трагично.

Свети Иоан Предтеча казал, че след него идва Този, на Когото той не е достоен дори да развърже ремъка на обущата, защото Иисус е Син Божи. Той подготвил душите на хората за проповедите на Спасителя.

Въпроси:

  1. Защо свети Иоан се нарича Предтеча?

  2. Какъв бил неговият живот?

  3. С какви думи се обръщал към слушателите?

  4. Защо го намразила Иродиада?

  5. Без свети Иоан Предтеча народът щеше ли да разбере, че Иисус е Спасител?

Домашно:

Разкажете писмено своя лоша постъпка, за която искрено се разкайвате и не желаете никога да я повтаряте.

Пророкът на покаянието

Сурова е Иорданската пустиня. Тя не е покрита с пясък като Сахара, а е осеяна цялата с голи скали. Под жаркото слънце те се нагряват и става непоносимо горещо. Тук и там се вижда по някой храст, който ражда диви плодове. Има много диви пчели, които дават сладък мед. Друго за храна няма.

Там се заселил Иоан Предтеча, известен като пророк на покаянието. Той си избрал една дълбока пещера и в нея прекарвал денем и нощем в строг пост и молитва. Само привечер излизал да потърси оскъдна храна.

Един ден дочул детски плач. Много се изненадал. Как е възможно дете да дойде на това пусто място! Потърсил го. Пред него застанал разтреперан малкият Симон.

Той бил много палаво дете. Отдалечил се от селото в игрите и се объркал, понеже скоро се стъмнило. Изгубил вярната посока. Залутал се все по-навътре в пустинята.

Пророкът го приласкал, успокоил, нахранил с див мед и го настанил да пренощува в неговата пещера. Постлал му кожената си дреха. Премалял от умора и страх, като се отпуснал, Симон сладко заспал.

На другия ден Иоан го изпратил на брега на река Иордан. Прибрал се Симон в дома си. Толкова добър човек не бил срещал. От него чул топли думи, които го направили послушен и милостив. Направо Симон станал друг. Всички се чудели как така се е променил към добро.

А Иоан продължавал да живее в пост и молитва. Това правел, за да изчисти душата си. Чистият човек обича всички хора и иска да им помага. А Иоан искал да помага на хората да изоставят греховете и да се подготвят да посрещнат Спасителя Христос.

Така прекарал дълго време. Идвали пред пещерата му диви зверове, но не му пакостели, защото той бил чист като ангел. Но трябвало вече да започне открито да проповядва. И той слязъл до брега на река Иордан.

Такъв човек дотогава никой не бил виждал. Иоан бил слаб, изтощен от дългия пост, но молитвата го направила толкова чист, че лицето му сияело в чудна привлекателна светлина. А думите му топлели и преобразявали душите.

Той учел хората на покаяние. Думите му падали като дъждовни капки в сърцата, изсушени от грехове. Толкова силно въздействали, че богатите ставали милостиви. Те развързвали кесиите си и раздавали на бедните. От години скарани съседи се опрощавали и заживявали в разбирателство. На тълпи започнали да идват при бреговете на Иордан.

Симон научил, че добрият пустинник е наблизо. Събрал другарчетата си и го потърсил. Намерил го в удобно време. Трябвало да бъдат сами. Работата била сериозна. Пръв заговорил Симон.

- Ние дойдохме да се покаем, но не знаем как става това.

Иоан ги погалил с топъл поглед и с радост казал:

- Вие вече сте добри деца, щом сте решили да се разкаете за лошите си постъпки. Първата крачка е направена, а тя е най-важната.

Разговорът бил много приятен. Добил смелост и най-малкият Лука.

- Аз веднъж, когато бях в съседите, си харесах една пъстра стомничка и си я взех. Като ме попитаха откъде съм я взел, казах, че съм я намерил на улицата.

- Този грях е двоен, кражба и лъжа. Но щом се разкайваш и обещаваш, че никога вече няма да го повтаряш, душата ти е очистена - казал Иоан.

- Аз излъгах веднъж татко, че не съм бил с децата, които направиха голяма пакост, за да не ми се скара - призна си Иаков.

Накрая, като най-близък на пророка и по-просветен от другите, Симон казал:

- Всички казват, че откакто се върнах от пустинята, съм станал много добър. Нищо лошо не върша, но усещам, че пак имам нужда от покаяние. Като гледам другарчето си, че има всичко, защото баща му е богат, нещо тъмно се събира в душата ми. Какво е то, не зная, а искам да го махна. Тежи ми и ме измъчва.

- То се нарича завист - казал направо пророкът. Бягай от нея! Внимавай върху мислите си. Коренчетата на всички грехове започват от лошите мисли...

Завърнали се децата радостни и започнали да правят добро. Много се разтревожили, като дочули, че пророкът е затворен в страшния Махеронски затвор, който е издълбан много дълбоко в една грамадна скала. Но Симон ги успокоил:

- Не се тревожете. Пророкът е смел и е свикнал да живее в каменни пещери. Неговата пещера е много дълбока. Аз съм спал в нея...

Децата слушали разказа на Симон, който им изглеждал като приказка. Но той всичко преживял и видял с очите си.

Тези добри деца били първите най-малки ученици на Пророка на покаянието.

Кръщение Господне

(Матей 3:13-17)

Когато Иисус Христос станал на 30 години, излязъл между народа и започнал Своето служение. Човешките души вече били подготвени от свети Иоан Предтеча, който извършвал покайно кръщение. То се нарича водно и се състояло от потопяване на тялото във вода и полагане на ръце върху кръщаващия се, който гласно изповядвал греховете си.

И Господ Иисус Христос пристъпил да се кръсти. Той нямал никакви грехове и не се нуждаел от покайно кръщение, но това сторил, за да даде личен пример на народа.

Кръщенето станало на река Иордан. Иисус влязъл във водите, а свети Иоан сложил ръцете си на Него. Тогава се чул от небето глас: “Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”. Над Него се появил гълъб.

Така се изявил Бог в Трите Лица: Отец, Който говорил от небето, Син, Който се кръщавал, и Дух Свети във вид на гълъб. Затова празникът на Господнето кръщение носи името Богоявление. Народът го нарича още Иордановден по името на река Иордан. Така свети Иоан Предтеча получил още името Кръстител, защото кръстил Господа.

Когато проповядвал, свети Иоан Предтеча казвал, че той кръщава с вода, но след него ще дойде по-силният, Който ще кръщава с Дух Свети.

Затова сега християните, като се кръщават, не само се потопяват във вода, но още се миропомазват, чрез което придобиват Дух Свети. Светото кръщение е тайнство. Невидимо слиза Дух Свети и освещава този, който се кръщава.

Задълженията на кръстения са големи. Той трябва да се старае да води чист живот и да пази вярата си чиста.

Въпроси:

  1. На каква възраст Иисус Христос се кръстил?

  2. Защо се кръстил, когато е безгрешен?

  3. Как се извършило Неговото кръщение?

  4. Как се явила славата на Светата Троица по време на Господнето кръщение?

  5. Каква е разликата между водно (покайно) кръщение и кръщението с Дух Свети?

Домашно:

Научете наизуст кратката молитва към Ангела пазител:

Свети Ангеле, пазителю мой, даден ми при светото кръщение, не се отдалечавай от мене поради многото ми грехове, но ме закриляй и пази от всяко зло.

Ангел Пазител

Михаил беше умно, но много палаво дете. Обичаше буйните игри и често вършеше неразумни постъпки. Една сутрин рано отиде да играе край реката и се върна целия мокър и изкалян. В това време майка му се готвеше да тръгва за църква. Щяха да кръщават малкото детенце на брат ѝ.

- Мамо, искам и аз да дойда - каза Михаил.

- В този вид не си за църква - възрази майка му.

- Ще се измия и преоблека - побърза да обещае Михаил.

Приготви се той и в приличен вид тръгна с майка си. Присъства на светото кръщение. Всичко му беше много интересно. Като се върнаха, започна да разпитва:

- Мамо, защо потопиха малкия Иван във вода?

- Ти, като тръгна за храма, се изми. Така всяка душа трябва да бъде чиста пред Бога. Потопяването във вода с молитвите на свещеника измива душата от калта на греховете.

- Бебето е на 40 дни. То няма грехове. Защо ще го потопяват във вода?

- Чрез кръщението се измива душата от първородния грях на Адам и Ева, който всички сме наследили.

Михаил беше много любознателен и пак запита:

- А защо се помазва с масълце?

- Това е свято масло и се нарича миро. При помазването, придружено с молитвата на свещеника, слиза Дух Свети и освещава този, който се кръщава.

- Ами, ако малкото бебе се разболее и има опасност за живота му, какво ще стане с неговата душичка, неизмита от първородния грях?

- При такива случаи близките поръсват детето с вода и казват: “Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин”. Ако оздравее, свещеникът извършва пълното кръщение, без тези думи.

- Как се избират имената, мамо?

- Обикновено се слагат имена на близки сродници, но много важно е името да бъде на светия, който става небесен покровител на кръстения.

Като разбра, че Михаил иска всичко да разбере, майката помълча и добави:

- Когато детето се кръсти, Бог му дарява Ангел Пазител, който невидимо го съпътства през целия живот. Той винаги го пази и напътства в доброто.

Порасна Михаил и получи добро образование, но за молитва не се сещаше, а храма посещаваше рядко. Настъпиха тежки времена. Отиде на война. Служел в разузнаването. Изпратили го с един офицер на разузнаване. С голяма предпазливост събирали сведения, обикновено нощно време. Дежурните на пост от вражеските войски ги открили и стреляли. Ранили Михаил в краката. Той паднал неподвижен и чакал смъртта си.

В трудния момент си спомнил думите на майка си за Ангела Пазител. Започнал да го моли той по чудо да го спаси. А офицерът стоял и мислел какво да предприеме.

Изведнъж се досетил. Прекръстил се, свалил шинела си, постлал го и издърпал Михаил на него. Започнал да го тътри с усилия и при голяма опасност. С Божия помощ и под закрилата на Ангела Пазител успял да измине 200 метра, които ги делели от района на безопасност.

Три месеца Михаил лежал във военната болница. През това време премислил много неща от своя живот. Разбрал, че е останал жив по чудо и само с небесната закрила на Ангела Пазител, когото в трудния момент призовал с дълбока вяра.

Завърнал се от фронта жив и здрав и животът потекъл пак постарому, но той вече бил друг. Като разбрал силата на молитвата, сутрин и вечер към другите си молитви не пропускал да прибави топли просителни думи и към Ангела Пазител.

Учениците на Иисус Христос

(Матей 4:18–22)

Всяко голямо дело, поето от една силна личност, се нуждае от сътрудници. Тяхната помощ е необходима, за да бъде то успешно. Така станало, когато Иисус Христос се готвел да тръгне на проповед. Той трябвало да пътува пеш стотици километри, да се срещне с хиляди човеци и да ги научи на Божествената истина.

Затова Си избрал 12 ученици, които Му помагали. Тези Христови ученици се наричат апостоли и произлизали от трудовия народ. Те били простодушни и честни хора, готови за саможертва в името на вярата. Дълго чакали идването на Спасителя и затова всепредано Му помагали.

Първите ученици на Христос били рибари. Генисаретското езеро е много красиво. По бреговете му винаги имало риболовци, защото това бил основният поминък на околните жители. И Той отишъл при тях.

Видял двама мъже - Симон, наричан още Петър, и Андрей, които били братя. Спрял се при тях и им казал:

- Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

Те видели в Него очаквания Спасител и разбрали, че Той ги зове да станат Негови помощници не за земни придобивки, а за спасяване на човешки души. Като послушни деца веднага тръгнали след Него.

Станали първите Му ученици. По същия начин били призовани и други двама братя Иоан и Иаков, които също били рибари. Те веднага захвърлили мрежите, оставили лодката на баща си и тръгнали след Спасителя.

Когато избирал учениците Си, Христос не гледал на външността им и не се съобразявал с мнението на хората за тях. Той четял направо в сърцата и знаел кого да призове. Например избрал за Свой ученик един митар (събирач на данъци), който се казвал Матей. Пред хората бил наистина грешен човек, защото си служел с подкупи и неправди, но се разкаял и горещо обикнал Господа.

Имената на другите седем ученици са : Филип, Вартоломей, Тома, Иаков Алфеев, Тадей, Симон Зилот и Иуда, който после станал предател.

Тези ученици Христос изпращал по села и градове да проповядват. Те учели хората да вярват в Бога, да се обичат помежду си, да бъдат справедливи. Дал им сила да лекуват болни и дори да възкресяват мъртви.

За спасителното дело обаче били необходими повече помощници. Трябвало да се проповядва и на езичниците. Затова Христос избрал и други 70 ученици, които също пращал на проповед. И те с готовност вършели апостолските трудове.

Имената на всичките не се знаят. Известни са например: Марк и Лука, които описали после живота на Христос и Неговите дела, Иосиф Ариматейски и Никодим, които взели участие в погребението Му. И още много други.

Всички апостоли предавали Христовото учение на свои ученици. Така то стигнало до всички краища на света. Приемниците на апостолите се наричат свети Отци и учители на Църквата. Благодарение на тази приемственост до днес Църквата е запазила точната истина за правото учение за Бога.

И досега всяко дете, което постъпва и учи така, както изисква Църквата, е един малък апостол на Иисус Христос.

Въпроси:

  1. С каква цел Христос избрал първо 12, а после още 70 ученици?

  2. Какъв бил произходът на апостолите?

  3. Как избрал Петър и Андрей, Иоан и Иаков?

  4. Какъв бил Матей?

  5. На кого предали апостолите Христовото учение?

  6. Какви апостолски дела може да извършва днес всяко дете?

Домашно:

Напишете с красиви букви в тетрадката си и запомнете мъдрата мисъл: “С духовно знание човек не е в живота сляп!”

Апостолско служение

Богат бил град Иерихон, който се намира на 20 км от Иерусалим. В околностите му сеели балсамови храсти, от които се добива скъпоценното балсамово масло, много търсено от търговците. Чрез този поминък жителите му забогатявали много.

Тимон и Пармен били съседи по ниви. Тимон бил много алчен и присвоил една ивица от земята на съседа си. Пармен бил мек по нрав, но не искал да губи от печалбата си. Двамата често спорели. Стигнало се до съд.

Отишли в Иерусалим да търсят съдия. Пътували враждебно настроени. Като пристигнали в големия шумен град, попитали за съдилището първия срещнат жител.

- Търсим справедлив съдия - започнал пръв ощетеният.

- Трудно ще го намерите. Всичко става с подкупи - чули отговора.

- Нали съдиите се основават на Десетте Божи заповеди - възразил Пармен.

- Щом търсите правда, идете при чудния Учител, Който скоро се появи в града. Той отсъжда най-справедливо. Проповядва само една заповед, която не сме чували досега.

- Къде е Той?

- Всеки ден проповядва пред храма.

Решили двамата да отидат при Него, въпреки че Тимон останал смутен. Много народ се събрал да Го слуша, но те си проправили път сред множеството. Застанали пред Него, видът Му ги пленил. Той излъчвал голяма благост, невиждана никъде. Думите Му били строги, но топли и затова силно въздействали.

Скоро разбрали, че учението Му е наистина ново. Те много добре знаели, че Десетте Божи заповеди са десет лекарства за болната от грехове душа. А Той ги заменял само с една: Обичай ближния като себе си! Това лекарство наистина било чудодейно.

Пръв го разбрал и се зарадвал Пармен. Но и сърцето на Тимон омекнало. Двамата враждуващи досега съседи се променили. След беседата те останали дълго мълчаливи. Пръв се обадил пак Пармен:

- Аз ти отстъпвам завзетото. Имам достатъчно доходи. Семейството ми е добре осигурено.

- Аз ти го оставям, защото то си е твое. Като умра, няма да отнеса нито грам балсамово масло - отговорил Тимон.

Не бързали да се връщат. Нещо необяснимо ги задържало в града. Следобед те пак дошли пред храма, защото разбрали, че Учителят ще проповядва. Приближили се до Него, а Той прочел в сърцата им промяната. И ги призовал за Свои ученици.

Те побързали да се върнат в Иерихон и да си уредят делата. Събрали двете враждуващи дотогава семейства и им разказали за чудния закон на любовта. После наредили всички да работят заедно честно и миролюбиво. А те тръгнали след Христос и станали едни от 70-те Му ученици.

Той ги изпращал на проповед чак в Самария и Галилея, другите две области на еврейската държава. Където пристигнели, събирали хората на открито място и говорели за Спасителя и Неговото учение за любовта между хората.

В един град ги приемали и много слушатели изоставяли греха. Другаде обаче се намирали хора със закоравели сърца, които не искали да ги слушат, защото не желаели да променят живота си. Това не ги смущавало. Те обичали еднакво и добрите, и лошите, защото жалели всяка човешка душа.

Със закона за любовта те всеки ден преобразявали човешки души.

Христос и децата

(Марк 10:13–16)

В летния пек жаден пътник в планината се радва, когато открие изворна вода. Така измъчените от зноя на греховете човешки души търсели бистър извор, за да утолят духовната жажада. И го намерили.

Иисус Христос неуморно всеки ден, повече от три години, проповядвал. Най-често отивал в Иерусалимския храм. Там народът Го чакал и жадно поглъщал утешителните слова, които никой дотогава не бил произнасял.

Той говорел за вечния живот на душата, която не умира. Тя трябва да се пази чиста, защото за всеки грях ще се дава отговор. Това стряскало първо като гръм, но после огрявало душата като светкавица. Всеки виждал душата си изранена и идвало решителното желание да се очисти. След всяка проповед много човешки души се преобразявали.

Изморен Той отивал високо в планината да отдъхне, но и там Го намирали. Стичал се хиляден народ и с дни Го слушал. А местата в Палестина са скалисти и слънцето грее жарко. Народът изнемогвал от жажда, но духовната жажда се оказвала по-силна.

Много проповеди произнесъл и на брега на Генисаретското езеро. Влизал в една лодка, изтеглена по-навътре, и с часове говорел. Така всички можели да Го видят и чуят.

Между народа винаги имало и деца, доведени от родителите. Христос много обичал децата, защото имали чисти сърца. Прегръщал ги, милвал ги и им давал добри съвети. Някои Му поднасяли цветя, други събирали за Него горски плодове, а трети Му предлагали вода от близкия извор.

Това правели с детска хитрина, за да останат по-дълго при Него. Приятно било, когато топлият Му божествен поглед ги галел. Изпитвали радост, която никой друг не можел да им подари.

Като проповядвал, Иисус често казвал:

- Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно.

С това искал да каже, че хората трябва да очистят сърцата си от грехове и да станат невинни като малките дечица. Тогава ще влязат във вечния живот за радост.

И сега Христос най-много обича добрите деца и чува техните молитви. Радва се, когато те коленичат пред иконата и се молят не само за себе си и за своите близки, но и за всички хора, дори за тези, които им правят зло. Тогава те са Негови ученици.

Въпроси:

  1. Къде проповядвал Иисус Христос?

  2. Кого обичал най-много?

  3. Защо се привързвали към Него децата?

  4. Сега децата могат ли да бъдат Негови ученици и как?

Домашно:

Опишете едно добро дело, което сте извършили като ученици на Иисус Христос.

Малките апостоли

Витания е малко село, разположено на 3 км от Иерусалим. Там някога било винаги тихо и спокойно. Вдигал се шум само когато децата се събирали на малката поляна за игри. Силуан бил най-голямото и умно момче между тях. За всичко се допитвали до него.

Тези сговорни другарчета имали само една тревога. Най-малкият шестгодишен Вениамин се разболял. Той бил слабо и много тъжно дете, защото нямал родители. Живеел при старата си баба, която нямала сили да се грижи за него. Често оставал гладен.

Един ден се случило в селото нещо необичайно. На път за Иерусалим през селото минал Иисус Христос с учениците Си. Поспрели там и Той поучавал народа. Силуан не пропуснал случая. Успял да отиде съвсем близо до Учителя. Когато беседата привършила, попитал:

- Учителю, разбрах, че от Тебе по-милостив човек няма. Вениамин е болен. Как да му помогнем?

- Бъдете милостиви към него - бил отговорът.

- Ние не можем. Ела Ти да го видиш - направо казал Силуан.

Отвел Учителя в бедния дом, където Вениамин лежал слаб и блед. Като го благословил Христос, детето веднага се ободрило и станало.

- Грижете се за него - казал Той и отпътувал с учениците Си.

Под ръководството на Силуан всички деца се потрудили. Ходели в близката горичка и всеки ден му осигурявали по две шепички смокини. Някои деца измолвали от майките си хляб или нещо друго за ядене и му го носели. Вениамин закрепнал.

Христос често минавал през Витания. Всеки път Силуан повеждал дружината си и отивал при храма, където поучавал. Носели на гръб или на ръце малкия Вениамин. Той много се радвал да види своя Спасител. Иисус го прегръщал, а другите сядали край Него и слушали. Станали много добри и милостиви.

Вдъхновили се, като разбрали, че Христос иска да правят добрини. Като видели стара жена, подпирайки се на бастун, да отива да слуша проповедите, две по-силни деца ѝ помагали. Веднъж старец се оплакал, че не чува, защото слухът му бил отслабнал. Те веднага проправили път между множеството и го отвели близо до Учителя. Не минавало ден, без да извършат някакво добро дело.

Увлекли и други деца. Групичката се увеличила. Веднъж като венец всички обиколили Христос. Учениците искали да ги отстранят, понеже пречели на народа, но Той казал:

- Оставете децата да идват при Мене.

Това много ги зарадвало и те не помръднали от местата си. Когато проповедта свършила и народът се разпръснал, а апостолите насядали да отдъхнат, Силуан открил съкровеното желание на всички:

- Учителю, ние сме Твои ученици, защото всеки ден вършим добрини. Но искаме да станем и апостоли, като големите.

- Благословени да са трудовете ви - казал Иисус и ги разпуснал да се приберат в селото.

Апостолската работа тръгнала успешно. С други две по-смели деца Силуан отивал в съседни села, събирал децата и ги учел да бъдат добри и послушни. Родителите им оставали много доволни. И по пътищата, като срещнели непознати деца, не пропускали да им поговорят за Учителя, Който учи хората да бъдат добри.

Веднъж много народ тръгнал към планината, където бил Христос. Между тях имало и деца. За Силуан и другарите му там имало много работа. Те съветвали майките да отнасят малките си дечица при Христос да ги благослови. От опит знаели, че благословията на Учителя прави хората добри и здрави. Помагали и на големите апостоли, когато се налагало.

Но веднъж извършили велико дело. Забелязали едно буйно и непокорно дете между хилядния народ. То смущавало особено децата. На кръста си имало препасан дървен нож и с него ги плашел. Успели с добро да го доведат при Христос.

- Учителю, това дете се готви да става разбойник. То вече краде и лъже, а като порасне, ще препаше истински нож. Помогни му.

Христос сложил ръка на главата му и кротко го погалил, без да му се скара. Детето отначало се смутило, защото съзнавало лошите си постъпки, но после усетило, че става много кротко и някаква много топла радост изпълва сърцето му. Станало дори за пример на другите и се включило в дружината на добрите деца от Витания.

Малките Христови апостоли спасили много детски души.

Притчата за сеяча

(Матей 13:3–23)

Бог, Който иска да се спасят всички човешки души, обича еднакво и прости, и учени хора. Затова Иисус Христос, като проповядвал на хиляден народ, между който имало хора с различно образование и дори без образование, употребявал ясни и прости думи, за да Го разбират всички. Обикновено използвал примери от живота, чрез които по-лесно се разбирало и прилагало духовното знание. Той Си служел с притчи.

Притчата е разказ за случки от живота на хора, в който има скрит дълбок духовен смисъл. Обикновено се говори за нещо видимо с очи, а се разбира за онова, което става невидимо в душата.

Една от първите притчи, които казал Христос, е притчата за сеяча. Ето какво гласи тя:

Един сеяч земеделец отишъл да сее на нивата си. Като хвърлял с цяла шепа, едни зърна паднали на отъпкания полски път. Долетели птици и веднага ги изкълвали. Други паднали на каменисто място и поникнали, но понеже нямало влага, скоро изсъхнали. Трети паднали в тръни, които заглушили поникналото и то не могло да даде плод. Четвърти паднали на плодородна почва и дали богат плод. Някои дали сто, други - шестдесет, а трети - тридесет зърна.

Като разказал тази притча, Христос разяснил нейния смисъл. Сеячът е самият Господ Бог. Семето са Божиите думи, с които Той учи хората да вършат добро и да изповядват чиста вяра. Различните почви са различните човешки души.

Има хора, които казват, че са невярващи - безбожници. По-бедни души от техните няма. Те дори не желаят да слушат за Бога. Ако все пак чуят нещо за Него, глупаво се подиграват или изказват лоши думи като безумните. Те са като отъпкан полски път. Падналото Слово Божие в тях веднага бива грабнато от лошия им съветник - дявола.

Семето, попаднало на камениста почва, означава непостоянните хора. Те приемат с радост Словото Божие, но бързо го забравят. Между тях има и такива, които учат, но не изпълняват Божиите заповеди.

Семето, попаднало на тръни, означава ония човеци, които вярват в Бога, но им пречи голямата привързаност към удоволствията и богатството. Затова не им остава време да мислят за душите си. Такива хора лесно отстъпват от вярата и доброто дори за малка земна придобивка.

И в трите случаи безплодието е голямо. Но има човеци, които вярват дълбоко и искрено и нищо не може да ги отклони. Те спазват Божиите заповеди. Затова душите им са чисти и силни. Такива хора са готови да дадат живота си за Бога.

Семето, паднало на добра плодородна почва, означава тези дълбоко и искрено вярващи хора. Но и те дават различен плод според степента на усърдието им.

Семето, дало от едно зърно тридесет, са тези, които пазят вярата си и вършат добри дела. Семето, дало от едно зърно шестдесет, са тези, които извършват с голяма готовност много добри дела. Техният пример увлича и спасява и други души. А семето, дало от едно зърно сто, са праведниците и светиите.

Тази притча привела в размисъл всички слушатели. Всеки преценил доколко е силна вярата му и докъде е стигнал с добрите дела. Тя подтикнала разумните да променят начина на мислене и целия си живот, за да не останат душите им безплодни.

Въпроси:

  1. Какво е това притча?

  2. Разкажете притчата за сеяча.

  3. Кой е сеячът? А семето?

  4. Какво означават различните почви?

  5. Каква почва за Словото Божие желаете да бъде вашата душа?

Домашно:

Размислете към коя от четирите почви можете да отнесете вашето сърце. Помолете се за духовно плодородие.

Вярата на Ангелина

Красива и умна девойка беше Ангелина, с добро и благородно сърце. Получи високо образование, вкъщи всички живееха в сговор, но тя оставаше неудовлетворена. Липсваше нещо много важно, но тя не знаеше какво е то.

Един ден се замисли върху собственото си име Ангелина. Навярно то произлиза от Ангел. Това е нещо надземно, невидимо, духовно. И тя има душа. Никой от домашните не можеше да ѝ разясни тези въпроси, а те не са маловажни.

Бащата отричаше съществуването на Бога, ей така, от безразличие към духовните въпроси. Не спореше, не се интересуваше. Майка ѝ не се противеше на вярата, но се оплиташе прекалено много в суетни грижи и не ѝ оставаше време да помисли за друго. Брат ѝ, по-голям от нея, проявяваше някакъв интерес, но той бързо угасваше.

Дойде празникът Цветница. Удари църковната камбана. Ангелина си спомни как баба ѝ като дете я водеше за ръка в църква. Реши от любопитство да отиде на богослужение.

Като влезе в храма, усети, че се намира в нов непознат за нея свят. Нещо в душата ѝ неволно потрепна. Не знаеше как да се прекръсти, но реши да запали свещ като другите. Топлото пламъче на свещта съгря нещо премръзнало в душата ѝ. Това ѝ дари непозната дотогава утеха.

Не знаеше да се моли. Молитвените слова и песнопения обаче отекваха в сърцето ѝ и събуждаха нещо много красиво. Накрая свещеникът произнесе проповед за Христос, Който бил посрещнат тържествено в Иерусалим. Напомни накрая, че Христос и сега идва във всяко вярващо сърце. Трябва да помислим дали сме достойни за тази среща.

И Ангелина пожела да срещне Спасителя в сърцето си. Искаше Той да го просвети с вяра във вечния живот, защото за първи път разбра, че душата е безсмъртна. Колко хубаво е това!

Като излезе от храма с върбово клонче в ръка, тя се изненада. С други очи вече виждаше света. Слънцето грееше по-ласкаво. Цветята ухаеха по друг начин. Хората ѝ се видяха други, по-близки на сърцето ѝ...

Като се прибра у дома, майка ѝ я запита изненадана:

- Ангелина, нещо се е случило с тебе!

- Защо, мамо? - запита тя.

- Лицето ти сияе от радост. Ти не си същата. Къде беше?

- В храма Божи. Там молитвата и словата за Бога стоплиха сърцето ми. Аз съм щастлива.

Ангелина започна с голям интерес да чете духовна литература. Посещаваше беседите при храма. Вярата ѝ се укрепи. Искаше да помогне на близките си.

С майка ѝ нещата тръгнаха добре. Тя намали суетните грижи, за да ѝ остава време за духовни занимания. След разговорите с Ангелина брат ѝ започна също да чете духовни книги, което усили вярата му. Трудно беше с бащата. Той махваше с ръка и отричаше всичко.

Ангелина обаче не се отчайваше. Тя обичаше баща си и искаше и неговата душа да се спаси. Не бързаше да посее семето на вярата в душата му. Тя първо трябваше да се подготви. И започна усърдно да се грижи за нея. Отначало вървеше много трудно.

Започна непринудено да беседва с него първо за обикновени неща, а после и за смисъла на земния живот. Преди всяка беседа горещо се молеше Бог да просвети ума му да разбира истината по най-сложните въпроси: защо живеем, свършва ли всичко след смъртта и други.

Постепенно в него се събуди интерес към духовното мислене. Започна да търси Бога. И когато почвата на душата му беше добре обработена, Ангелина пося семето и то покълна за голяма нейна радост.

Успехът укрепи още повече вярата на Ангелина. Тя стана силна и пламенна. Не се плашеше, както преди, как ще създаде добро християнско семейство, ако избраникът ѝ е невярващ. Вече знаеше от опит, че трябва първо да се подготви почвата в душата и тогава да се хвърли семето на вярата.

Вярата и молитвата на Ангелина с добрия пример и разумно поднесеното слово спаси много души.

Притчата за митаря и фарисея

(Лука 18:9–14)

Славеят избира тихи горски кътчета и зазори ли, запява, а песента му е омайващо красива. Пуякът пък види ли хора около себе си, разперва пъстрите си пера и издава звуци, в които няма никаква мелодия. Тези две птици напомнят за два противоположни типа хора. Едните са кротки и смирени, а другите - горди.

Гордостта и смирението се проявяват във всички постъпки, дори и в молитвата. А молитвата е връзка с Бога. Тя извира от душата и трябва да се извършва скромно, тихо и от сърце, без показност. Но не всеки прави така.

За тези две прояви на човека Христос разказал притчата за митаря и фарисея. Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият - митар.

Фарисеят заемал важно място в обществото, видимо изпълнявал всички изисквания по закона и се смятал за праведен. А митарят бил грешник като всички митари по онова време, защото те били алчни. Събирали данъци повече от определеното и с право ги смятали за грабители.

Молитвата на двамата била различна. Фарисеят застанал на видно място в храма, за да го види всеки, когато се моли и прави дарение. Вдигнал високомерно глава, за да подчертае, че е праведен, и заговорил високо:

- Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар. Постя два пъти в седмицата, давам десета част от всичко, което печеля...

Това всъщност не било молитва, а с