Дядо Симеон прекарваше летните месеци на лозето. Там имаше малка стаичка и зеленчукова градина. Живееше скромно, но всички го уважаваха за мъдростта му. Думите му тежаха, защото бяха точни и отмерени.

Внуците му го посещаваха често особено когато започваше да зрее гроздето. Веднъж цял ден тичаха, играеха и все си похапваха грозде. Привечер поседнаха пред малката къщичка уморени и гладни.

- Дядо, премалява ни от глад - каза най-големият внук.

- Ще изпечем червени чушки, които току-що набрах. Със сирене ще бъде много вкусно - отговори дядо им и ги прикани да запалят огън.

Разтичаха се, подредиха огнището, запалиха огън. Вдигна се синкав дим. В привечерния здрач огънят извиваше розови пламъчета.

Като седнаха да вечерят, дядо им ги попита:

- Всички сте отлични ученици. Я ми кажете какво нещо е огънят?

- Не зная - отговори първият.

- И аз не зная - добави вторият.

- Огънят е пламък - смело заяви най-малкият Мони и всички избухнаха в смях.

- Не само вие, но и най-големият учен не може да каже що е огън. Колко велики неща е сътворил Бог за човека! Чрез огъня са направени много открития.

Всички притаиха дъх в очакване, защото разказите на дядо им винаги са интересни. И той им обясни как в старо време финикийски търговци спрели на морския бряг с пълен кораб със сода. Искали да запалят огън и да си приготвят вечеря, но никъде нямало камъни, за да си направят огнище. Сложили две големи парчета сода. Огънят разтопил содата и пясъка, а те, като изстинали, се получило стъкло.

Никой от тях не знаеше как е открито стъклото. Когато дядо Симеон видя, че се замислиха дълбоко, продължи:

- Я вижте пламъка на кандилото, което гори на стената! Огънят в огнището топли тялото, а чрез пламъка на кандилото, пред светата икона, се топли душата.

Като знаеше, че те обичат да разсъждават, той добави:

- Я ми кажете има ли някъде огън, който е невидим, а топлината му е най-приятна?

- Не знаем - отговориха всички в хор.

- Този огън гори в душата на човека и я топли, когато той вярва в Бога и прави добро.

Помълча, помълча дядо Симеон и в заключение каза:

- Велико нещо е Христовата вяра, деца! Топлете с нея душите си! Помнете, че тя е най-скъпоценният невидим огън, който гори в добрите сърца. Но тази вяра трябва да бъде просветена. Затова не се ленете да изучавате най-хубавата и най-сложна наука - вероучението.

Приятно е човек да се разходи сред природата. Високи планински върхове очертават чела в синия простор, бистри потоци пеят, а уханни горски цветя край стръмната пътека се усмихват в нежни багри. Погледът остава удивен от красотата.

Умното дете се пита кой е сътворил всичко това. Не е възможно само̀ да е станало. Ето раничката му е пълна с всичко необходимо. Разумен човек го е подредил. Колко повече това важи за чудния свят около нас. Трябва да има Творец и Той непременно е много велик!

А в тиха лунна нощ, ако се загледаме в звездното небе, удивлението е още по-голямо. Земята е една малка прашинка в сравнение с небесния свят, който е безкраен. Учените, които изследват звездното небе, ни дават невероятни, но точни знания за него.

Например Млечният път е един огромен звезден облак от 30 милиарда звезди. Ако се изпрати бърза телеграма от земята тя ще стигне до него за 150 милиарда години. Нашият ум не може да обхване какво разстояние ще измине светлината, която се движи светкавично, само за една година, а тук става въпрос не за хиляди или милиони, а за милиарди светлинни години.

Но всичко това е мъртва природа. Птици кръжат в простора, риби се гмуркат в езерните води, животни бродят в горите. Те са живи. Това е удивително! Но с тях човек не може да сподели възторга си. Той търси близък приятел, който ще го разбере.

Човекът е най-сложно сътворен. Той има разумна душа. Колко по-удивително е това. Неизмеримо велик е Творецът, Който е създал света и човека. Неговото име на всички езици по света е Бог.

Но какъв е Бог? Можем ли да Го опознаем със своя ум? Това е много трудно. Защо?

През IV век в Нумидия, която се намира в Африка, живял един прочут учен, за когото твърдели, че имал гениален ум. Той се казвал Августин. Искал с ума си да разбере какъв е Бог, но не можел. Една привечер тръгнал да се разходи по морския бряг сам и останал в дълбок размисъл. Вълните се плискали, залезът позлатявал крайбрежните дървета и треви. Красотата го удивлявала, но тя била творение. Какъв ли ще е Творецът?

С такива мисли се спрял при едно дете, което си играело на брега. То си направило малка дупка в пясъка и с мидена черупка наливало в нея вода. Спрял се Августин при него и го запитал какво прави. То отговорило, че с тази черупка иска да влее цялото море в пясъчната дупка.

И големият учен разбрал, че едно дете му дало отговор на трудния въпрос. Нашият ум е една мидена черупка, а Божието величие не е море, а океан от премъдрост. То не може да се вмести в ума. Велик и непостижим е Бог за човешкия ум.

Пред Него трябва само да се благоговее. Сърцето го разбира по-добре, но с думите не може да се изкаже Неговото величие. Затова не бива в обикновен разговор и особено когато се шегуваме, да споменаваме Божието име.

Но защо има хора, дори много учени, които не вярват в Бога? Причината на първо място е невежеството по духовните въпроси. Но има и друга много по-сериозна причина. За нея един мъдър човек в старо време е казал: “Рече безумец в сърцето си: Няма Бог”. Тука става дума за сърцето, в което има грях.

Всяко дете е длъжно да дава отговор на баща си за своите постъпки. А всички сме деца на Бога. Когато човек греши, му е трудно да отговаря за делата си пред Бога. Тогава идва на помощ хитрината. По добре да няма Бог, че да си живеем както си искаме. Това е най-лесно. Ето как грехът пречи на сърцето да разбере Бога.

Затова тези, които казват, че не вярват, съзнателно лъжат себе си и тези, които ги слушат. Когато се намерят и други желаещи да мислят като тях, неверието започва да се настанява в мисленето на хората. Затова човек трябва да избягва греха, който помрачава ума и му пречи да разбира Бога.

Въпроси:

Домашно:

На свои другарчета и близки разкажете случая с Августин.

Всред природата

Обичам да бродя в гората, разцъфне ли май.

По-нежни цъфтят там цветята, просторът ухай.

А птиците в кътче незнайно как пеят в захлас!

Пресладък и чудно омаен е техният глас!

Когато възторгът прелее, повдигам ръце.

Молитва възторжено пея от цяло сърце.

С мен заедно пее в скалата забързан поток.

Разказва: велик е в делата премъдрият Бог.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 22)

Едно дете искало непременно да види Бога. В горещ летен ден тръгнало с баща си към близката гора. По пътя водели сериозен разговор.

- Татко, искам да видя Бога - споделило детето горещото си желание.

- Това не е възможно - отговорил кратко и точно баща му.

- Но аз много искам да Го видя и да разговарям с Него. Той знае всичко. Намислил съм какви въпроси да Му задам.

- Добре - съгласил се бащата, - погледни към слънцето и дълго задръж погледа си върху него. Там ще Го видиш.

- О, не мога. Очите ми не издържат. Ще ослепея - признало си само след секунди.

- Ти не можеш да гледаш слънцето, което е творение. Как тогава искаш да видиш Твореца Бог?

Разбрало детето, че не е възможно да види Бога, но не се примирило напълно с това.

- Татко, как мога да науча нещо повече за Него? - запитало то отново.

- Има една Книга, в която Бог по чуден начин се е разкрил на хората. Тази книга е Библията.

Библията се нарича Книга на книгите, защото единствено тя дава точен отговор на въпросите, които са най-важни и най-трудни: Как е произлязъл светът и човекът, какъв е смисълът на човешкия живот и какво става с човека след неговата смърт.

Бог избрал свети хора, които невидимо е ръководил и вдъхновявал да пишат истината за Него. Тази книга е свещена, защото в нея Бог се разкрива на хората и то доколкото е възможно те да Го разберат. Затова е редно да я назоваваме Света Библия.

Думата “библия” е гръцка и означава “книги”. Светата Библия наистина съдържа много книги - 77 на брой. Състои се от две части: Стар Завет и Нов Завет. Думата “завет” означава свещен договор между Бога и човека.

Старият Завет има 50 книги. Те ни разказват за това, как Бог е сътворил света и човека, за грехопадението на първите хора, за Божието обещание да им изпрати Спасител и за това как през вековете Бог подготвял хората да приемат Божия Син.

Новият Завет има 27 книги. В тях е описан животът на Господ Иисус Христос, Който е Бог, слязъл на земята и приел човешки образ, за да учи хората на добро, да ги спаси от греха и смъртта.

Светата Библия е истинска светлина за душата.

Има слепи хора, които са много нещастни. Цял живот те не виждат нищо. Но по-тъжно е, когато човек е сляп с душата си и не вижда Бога. Такъв човек не знае как да живее, нито защо живее. Той не знае, че има безсмъртна душа. Живота си преминава като неразумните животни, които никога не си задават въпроси.

Но има и хора със слабо зрение. Те виждат, но не така ясно и точно предметите около себе си. А хората със слабо духовно зрение са по-нещастни от тях. Те вярват повърхностно в Бога, поради което лесно стават невярващи. Зрението на душата им е отслабнало и се е притъпило, защото много рядко са търсили Бога, така ясно разкрит в Светата Библия.

А има хора, които са се родили със здраво зрение, но се е случила злополука и очите им се повредили. Много лошо е, когато се случи злополука с духовното зрение. Това става, след като се изостави здравото учение за Бога и човек се отклони към секти, които учат неправилно за Бога.

Тези, които имат изкривена вяра, също държат в ръцете си Светата Библия, но я тълкуват неправилно. Човек е склонен да греши. Затова преди да отворим свещената Книга, трябва да се помолим Бог да просвети ума ни, за да разбираме правилно написаното в нея.

Светата Библия е най-старата и разпространена книга в света, преведена е на всички езици. На български език е преведена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Благодарение на тях ние сега можем да черпим от този непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост.

Попитали един древен мъдрец:

- Защо постоянно четеш Божествените книги, щом отдавна добре ги познаваш?

- А ти защо ядеш днес, след като вчера се насити?

- Правя го, за да живея - бил отговорът.

- Добре! И аз чета затова, за да живея - казал мъдрецът.

Както тялото, изнемогващо от глад и жажда, умира, ако не се подкрепи с храна, така и душата, ако не се храни и напоява чрез Словото Божие, изнемогва и умира.

Както всеки ден търсим за тялото си храна и питие, така и за душата си е необходимо да търсим храна, питие и утеха в Светата Библия.

Въпроси:

Домашно:

Разкажете на близките си за Книгата, която старият прочут писател поискал на болничното легло.

Добър стопанин с голям труд строи красив дом. Обзавежда го, подрежда всичко в него, а в двора обработва цветна градина. Приятно е да се живее в този дом.

Малкото му новородено дете обаче не разбира нито как баща му го е градил, нито защо се е трудил. То е нахранено добре, облечено топло и живее в пълно доволство. Радва се на играчките си и плаче, когато му ги отнемат. С малкия си ум не може да разбере всичко, което става около него.

Ние сме деца на Бога - нашият небесен Баща. Той ни е дал целия свят - един красив и просторен земен дворец, за да живеем добре. Но ние не можем да разберем как Го е сътворил.

Ето, за малката мравчица е предвидена храна и място за зимуване. Лекокрилата пеперуда кацва на уханен цвят и пие нектар, а вятърът я люлее като в цветна люлка... Но това са дребни неща. Светът е пълен с големи чудеса. Умът иска да знае как е сътворено всичко това, но не може да проникне в тази велика тайна.

Когато човек пожелае да построи една къща, първо прави план с необходимите чертежи и изчисления, после набавя нужните материали: тухли, вар, пясък, цимент, дърво, керемиди и т.н., а също и необходимите инструменти за строежа. Наема строителни работници: зидари, мазачи, водопроводчици и още много други различни специалисти. И едва тогава започва да строи, като невинаги крайният резултат съответства напълно на първоначалния план.

Възниква още по-сложен въпрос. А как и от какво е сътворил Бог този толкова разнообразен и прекрасен свят?

Това е много труден въпрос, на който отговаря единствено Светата Библия. В нея пише, че Бог сътворил света от нищо, без усилия, само със всемогъщото Си слово - казал и всичко станало. Понеже Бог е всемогъщ, не са Му необходими нито планове, нито материали, нито работници. Достатъчно е само да пожелае и всичко става по най-съвършения начин. Това е велика тайна.

Още пише в Светата Библия, че този чуден свят, видим и невидим, е сътворен не изведнъж, а постепенно в продължение на шест творчески дни. Понеже нашият ум не може да разбере великото дело на сътворението, разказът за него е предаден с думи близки до нашия живот, за да ги разбираме. Тук “ден” не означава времето от сутринта до вечерта, а един голям период от време, през който Бог сътворявал част от света.

Преди да сътвори този материален свят, който виждаме, Бог сътворил невидимия, духовен свят на Ангелите. Той създал голямо множество Ангели, които са духовни същества, нямат тяло като нас и затова не можем да ги видим с очите си. Те са безсмъртни и притежават ум, сила и способности, много по-големи от тези на човека. Бог ги е създал, за да бдят над всичко сътворено от Него и най-вече да закрилят и помагат на човека, който по-късно щял да създаде.

След това Бог сътворил видимия, материален свят.

Ден Първи. В първия ден Бог създал земята - тя била безформена, пуста и тънела в непрогледен мрак. Тогава Бог казал: “Да бъде светлина” - и веднага блеснала светлината, без още да е имало слънце, луна и звезди. Той отделил светлината от тъмнината и нарекъл светлината ден, а тъмнината нощ.

Това бил първият творчески ден и Бог видял, че сътвореното е добро.

Ден Втори. На следващия ден създал видимото небе и въздуха, който ние постоянно дишаме.

Ден Трети. До този момент водата покривала сушата. Бог ги разделил с могъщото Си слово и определил граници на водата и сушата. Сушата нарекъл земя, а събраните води морета. Той дарил земята със способността да ражда треви, храсти, дървета и всички видове растения. Тя заприличала на прекрасна градина. По вложените в земята закони това става и до днес.

Ден Четвърти. В четвъртия ден Бог създал Слънцето, Луната и звездите. Появила се огромната вселена с неизброимо много небесни тела. Бог вложил в тях закони, по които да съществуват и да се движат. От четвъртия ден до днес те отмерват дните, месеците и годините.

Ден Пети. В петия ден Бог сътворил рибите и птиците. Благословил ги да се размножават, за да не опустяват никога моретата и небесата. Животът на земята ставал все по-красив и разнообразен. Риби се гмуркали във водите, птици пеели в простора.

Ден Шести. В шестия ден Бог сътворил различните видове животни и накрая човека.

Велика е тайната на сътворението на света! Някои хора мислят, че с ума си могат да проникнат в нея. Други, по-повърхностни лекомислено казват, че светът се е създал сам. Това е най-голямото безумие, защото нищо само не може да стане.

Светът е сътворен премъдро от Великия Творец - Бог!

Въпроси:

Домашно:

Научете текста на песента “Бог велик”.

Бог велик

Аз вярвам във една невидима Десница,

която сътворила е света и мен.

Молитвено зова като крило на птица,

да ме покрива всемогъща нощ и ден.

Творец зове се тя, небесен покровител.

Пред нея беден е човешкият език.

Създател на всемира тя е, Промислител.

Зове се таз Десница свята Бог велик!

(Нотиран текст - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 40.)

Прекрасен бил светът, сътворен от Бога в шест дни. Денем греело слънце и топлело земята, а вечер небето се обсипвало с безброй звезди. На земята се издигали високи красиви планини, плодородни поля се простирали надлъж и шир, през тях течели много потоци и реки, които се вливали в моретата и океаните. Горите били пълни с различни животни, а в небето се реели птици...

Но най-красивото дело било направено в края на шестия ден. Бог завършил творението Си, като създал човека и го поставил да владее целия свят и да се радва на красотата му. Той го създал подобен на Самия Него. Затова го сътворил по особен начин, не както сътворил красивата природа и дори живите растения и животни.

Бог направил човека от земната пръст, т.е. от елементите на земята. Човекът бил красив, но не можел нито да се движи, нито да мисли, нито да говори. Имал вид на безжизнена статуя. Тогава Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот. И човекът станал жива душа.

Човешката душа е най-красивото Божие творение. Тя е надарена с разум да мисли, разсъждава, да изучава и разбира всичко около себе си. Надарил я със сърце, способно да обича. То било много чисто. В него нямало никакъв грях. Бог надарил душата и със свободна воля, с която може да избира доброто, а лошото да отхвърля.

Най-скъпоценния дар, който дал на красивата човешка душа, е безсмъртието. Бог определил тя никога да не умира. Затова човекът е най-великото творение, създадено по образ и подобие Божие, притежаващ разумна, свободна и безсмъртна душа.

На първия човек Бог дал името Адам и го поставил да живее в чудно красива градина, наречена рай. За да не бъде сам, Той дал на Адам дълбок сън, взел едно от ребрата му и създал жената. Нарекъл я Ева, което значи живот.

Тайната на сътворението на човека е велика. Човешкият ум не може напълно да я разбере. Той вижда в нея не само непостижимата Божия сила и премъдрост, но и безкрайната Му любов.

Човекът е любимото творение на Бога!

Въпроси:

Домашно:

Напишете съчинение на тема: “Душата е по-ценна от всички съкровища на света”.

Когато Бог сътворил света всичко в него било красиво и добро. Първите хора били щастливи. А сега много неща не са така прекрасни и добри както някога и хората често са нещастни. Има болести, грижи, омраза и злоба.

Но защо е така? Какво се е случило с прекрасния свят и с хората, които били така щастливи?

Появил се е грехът.

Бог има един голям враг - дяволът. Откъде е дошъл той? При сътворението на света никъде не се споменава за него. При това Бог не е създал нищо лошо! Той сътворил Ангелите добри. Но един от тях, най-висшия и могъщият, се възгордял заради своето могъщество и сила и решил, че няма нужда от своя Създател, престанал да изпълнява Божията воля, поискал да стане равен на Бога и дори по-славен от Него. Все едно глинената паничка да пожелае да бъде по-славна от грънчаря, който я е изработил.

Той започнал да клевети Бога, във всичко да му се противопоставя и станал тъмен зъл дух - клеветник и противник на Бога и на всичко добро. Затова е наречен дявол, което значи клеветник и сатана, което значи противник. Този зъл дух увлякъл след себе си и много други ангели, които също като него се възгордели и станали зли. Те се наричат бесове или демони. Така възникнало злото в прекрасния Божи свят.

Целия видим и невидим свят Бог поставил в услуга на Своето любимо творение - човекът. На ангелите било определено да се грижат за него и да му помагат, а самият той бил поставен да владее и господства над цялата земя.

Животът на Адам и Ева в рая бил изпълнен с радост и блаженство. Сърцето им било чисто, а разумът им светъл, непомрачен от никакво зло. Там те не изпитвали страх от нищо, не се уморявали, не страдали от болести и нямало да умрат. Хранели се с плодовете на райските дървета. Имали всичко, от което се нуждаели. Но най-голямото щастие за тях било, че постоянно общували с Бога и се радвали на любовта Му.

Бог обичал много Адам и Ева. Желаел и те да Му отвърнат със същото. Но не искал насила да ги застави да Го обичат, затова Той им дал възможност свободно да избират. Бог създал човека със свободна воля, той може да избира между доброто и злото, може да почита Бога, но може и да Го отхвърля. Без тази свобода човекът би приличал на бездушна и студена машина, правеща само това, за което е определена.

За да проявят своята свободна воля и да ги изпита дали Го обичат истински, Бог им казал:

- Можете да ядете от всички плодове в градината, само от дървото посред рая не бива да ядете, защото ако изядете плод от него, ще умрете.

Дяволът е противник на Бога и много Го мрази, но понеже е безсилен да Му стори нещо, тъй като Бог е всемогъщ, той насочва своите зли действия към човека. Виждайки, че Бог обича най-много човека, че той е Неговото любимо и най-прекрасно творение, дяволът завидял на Адам и Ева. Той поискал да унищожи любовта между Бога и първите хора, да ги отдели от Него, да ги направи нещастни, като ги накара да престъпят Божията заповед и така да наскърбят своя Творец.

Веднъж, когато Ева се разхождала близо до забраненото дърво, дяволът приел образа на змия. Като си послужил с лъжа, той я попитал:

- Вярно ли е, че Бог ви е казал да не ядете от плодовете на никое дърво в рая?

- Това не е вярно - отговорила Ева, - само от плодовете на дървото, което е посред рая, Бог ни каза да не ядем. Ако вкусим от тях, ще умрем.

- Не, няма да умрете. Бог се страхува, че ако ядете от тези плодове, ще станете като Него и ще знаете всичко, затова така ви е наредил - послужил си с измама дяволът.

Ева се объркала. Наистина ли няма да умрат, наистина ли ще станат като Бога и ще знаят всичко? Погледнала отново към дървото, сега плодовете му ѝ се сторили по-красиви и по-вкусни от всички други. Помислила си за думите на дявола, че може да стане като Бога, само ако изяде един плод. Повярвала на лъжата на дявола, усъмнила се в думите на добрия Бог, забравила Неговите всеотдайни грижи и безкрайната Му любов, с която непрестанно ги обсипвал. Превъзнесла се, възгордяла се и нарушила Божията заповед. Откъснала един плод и го изяла. Дала и на Адам, който също ял.

Така първите хора съгрешили, като нарушили единствената заповед, която Бог им дал. Това бил най-трагичният момент в живота им. Адам и Ева не станали нито по-умни, нито по-знаещи или по-щастливи. Напротив, това бил краят на щастливия им живот. Те загубили своята невинност и забелязали, че са голи. Съвестта им започнала да ги изобличава за сторения грях. Усетили срам и страх. Страхували се от добрия Бог, от Този, Чиято близост и любов постоянно търсели, преди да съгрешат. Поискали да се скрият. Но може ли някой да се скрие от Бога?

Бог знаел какво се случило в сърцата на Адам и Ева и ги призовал към покаяние. Вместо да се разкае и да помоли за прошка, Адам започнал да се оправдава и прехвърлил цялата вина върху Ева, а тя върху змията.

Бог е многомилостив и щял да им прости, но те не поискали прошка, а упорствали в злото, което били сторили. Затова Той бил принуден да ги изгони от рая.

И в природата има закони, с които човек трябва непременно да се съобразява. Иначе ще пострада. Например, ако се качи на покрива на къщата и пожелае по-бързо да слезе по въздуха, ще падне, ще се нарани, а може и да загине.

Има и духовни закони, които се изразяват в спазване на Божията воля. Ако не се съблюдават, злополуката е още по-тежка. Адам и Ева нарушили Божията заповед и пострадали. Тялото им започнало да се уморява, да боледува, да остарява и да бъде подвластно на смъртта, а душата започнала да греши. Това е наследил от тях целият човешки род. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.

Когато печката гори, родителите пазят малкото дете и му забраняват да се допира до нея, за да не пострада. Пазят го и от електрическите уреди, защото токът може да го убие и затова не му разрешават да се докосва до тях. Така и Бог искал да предпази любимото си дете - човекът, но той не послушал добрия Му съвет и пострадал.

Но когато детето поради непослушание се нарани, родителите не го оставят да страда. Те търсат начин да му помогнат. Така и Бог, Който е безкрайно добър и милосърден, не престанал да обича съгрешилите. Той вдъхнал светла надежда в сърцата им, като обещал, че след време ще им изпрати Спасител, Който ще им върне загубеното райското блаженство.

Въпроси:

Домашно:

Който желае, да разкаже писмено два случая от своя живот:

След изгубването на рая животът на Адам и Ева много се променил. Те трябвало да обработват земята, за да изкарват прехраната си. Но Бог не ги изоставил. Дарил им двама синове Каин и Авел. Авел растял послушен и кротък, което много радвало родителите му. А по-големият Каин имал грубо и завистливо сърце. Като пораснали, започнали да помагат на родителите си. Авел пасял голямо стадо и се грижел за него, а Каин станал земеделец.

Веднъж двамата братя решили да благодарят на Бога за Неговите грижи към тях, като Му принесат жертва, всеки от това, което произвежда. Каин принесъл плодове от своя земеделски труд, а Авел - най-хубавото от агнетата. Дарът се слагал на един иззидан от камъни жертвеник и се запалвал. Друг начин на благодарност те не знаели.

Димът на жертвата на Авел се издигнал високо към небето, което било знак, че Бог приема жертвата му, защото тя била принесена от чисто сърце и с любов. А димът от жертвата на Каин се стелел над земята, което показвало, че жертвата му не е приета от Бога, защото той я принесъл с лоши мисли и без любов.

Каин завидял на брат си и се разгневил, задето Бог приел жертвата му, а неговата отхвърлил. Търсел случай да му напакости. Поканил го да се разходят на полето и там го убил. Извършил най-тежкия грях на братоубийството. Не се разкаял, а изпитал страх да не го убият, когато се увеличат потомците на първите хора по земята.

Бог го белязал със знак на лицето, за да не го убие никой, но този знак свидетелствал, че самият той е убиец. Каин станал най-големия нещастник. Душата му се изпълнила с мрак. Той нямал радост. Непрекъснато нещо го измъчвало и той скитал по света като самотен бездомник.

Най-после се заселил на едно място. Направил си жилище и го оградил наоколо с високи стени, защото ден и нощ изпитвал страх да не бъде нападнат и убит. Така се основал първият град.

Вместо убития Авел Бог дал на Адам и Ева друг син Сит. Той бил добър и възпитавал децата си в добро. А потомството на Каин се отличавало с лоши нрави.

Така се появили на земята два вида хора - добри и лоши. Добрите отстранявали всяка грешна мисъл от ума си и живеели мирно и щастливо. Те се обичали помежду си. Обичали Бога и Му благодарели за всичко.

А лошите хора се поддавали на зли мисли и настроения, които им внушавал дяволът. Те не обичали нито ближните си, нито Бога. Гневели се и вършели лоши дела, което ги правело много нещастни. Това се отразявало на лицата им. Те винаги изглеждали мрачни. Така сами си сложили знак на лицето, който показвал, че сърцата им не са чисти.

Коренът на всяко зло е завистта. Тя е много опасна, защото постепенно прераства в гняв, а гневът е моментна лудост. Той помрачава ума и човек върши най-лошото, за което после съжалява. Така и Каин започнал от малкото и стигнал до голямото. Първата стъпка към греха било неговото лошо чувство към Авел - завистта. От завистта преминал към омразата и гнева, а от гнева - към убийството.

Бог вложил в човека един много добър духовен закон на съвестта. Тя е глас Божи в човека и показва кое е добро и кое е грях. Никой не може да се оправдае, че не различава едното от другото.

След престъплението веднага идва наказанието. Съвестта започва безпощадно да измъчва душата на човека след извършения грях. Това не може да се сравни с никое физическо наказание, дори най-тежкото.

Човек може да бъде бит, наранен, измъчван физически, но това все пак ще има някакъв край. А съвестта мъчи човека цял живот. Който се е поддал на гняв и извършил престъпление, той знае това.

Добри и религиозни писатели, за да поучават хората на добро, са ни оставили книги, в които описват греха, особено на убийството, и след това посочват лошите последици от него.

Руският писател Достоевски написал книгата “Престъпление и наказание”. В нея се разказва за един отличен студент, който бил много беден. Той решил да убие старата си богата хазяйка, която била лихварка. Дяволът го излъгал с добри намерения. С парите, които ще открадне, ще завърши образованието си и ще прави само добро на хората.

Но след като я убил, всички планове рухнали. Мирът в душата му изчезнал. Разболял се от вътрешни терзания на съвестта. Не можел да учи и дори да заспи. Затворел ли очи, виждал мислено кръв и очите на убитата, които не му давали покой.

Готов бил да търпи да го измъчват, само да се отърве от терзанието на съвестта. Сам се предал на полицията и го изпратили на заточение в Сибир. Горчиви са плодовете на греха!

Животът на човека е Божи дар. Никой няма право да отнема нито своя, нито живота на другите. Този, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека, е Великият Бог. Затова никой друг освен Него няма право да гаси този пламък.

Въпроси:

Домашно:

Разкажете на близките си за нещастието на бедния студент от романа “Престъпление и наказание” на Достоевски.

Лесно е да се слиза по стръмна пътека. Ако човек върви все по наклона, тя може да го отведе в мрачна пропаст. Много по-трудно е изкачването нагоре. То изисква понякога големи усилия, но разкрива все по-широки слънчеви простори.

Така е и в духовния живот. Грехът е лесен, но помрачава просторите на душата. А човекът със свободната си воля по-често избира него и животът му става тъжен и труден.

Така станало с потомците на Адам и Ева. Те се умножили и изпълнили цялата земя. Грехът, който се появил чрез грехопадението на Адам и Ева, започнал да се разпространява и пуснал своите отровни пипала към всички хора. Злото започнало да отравя човешките сърца, хората забравили Бога, престанали да се обичат, крадели, убивали, вършели всякакви престъпления и злини.

Въпреки това Бог, Който е милосърден и дълготърпелив и много обича хората, не ги наказвал веднага. Приканвал ги да се разкаят, да поправят живота си и отново да се обърнат към Него.

Но те не само че не се разкаяли, но ставали още по-лоши. Потънали в грехове, беззакония и разврат до такава степен, че Бог решил да изтреби всичко живо на земята.

Единствено Ной и семейството му живеели честно и почитали Бога. Затова Той решил да спаси само неговия дом и му казал:

- Земята се изпълни със злини. Затова ще изтребя всичко, което живее на нея. Ще изпратя проливни дъждове и те ще потопят във вода цялата суша. А ти си направи ковчег (огромен покрит кораб), и когато започне да вали, влез в него с цялото си семейство. Вземи и от всички животни по няколко двойки, за да се размножат след потопа и да изпълнят отново земята!

За да даде възможност на затъналия в грехове народ да се опомни и поправи, Бог определил един период от 120 години. Хората обаче гледали с насмешка как Ной строи своя кораб. Те постоянно му се подигравали. Той им казвал, че Бог е разгневен от живота, който водят, предупреждавал ги за наказанието, което ще ги сполети, ако не се покаят и не престанат да вършат зло. Но никой не се вслушал в думите му.

В това време Ной направил огромен ковчег с дължина 156 м, ширина 26 м и височина 16 м, засмолен отвътре и отвън, имал прозорец отгоре и врата отстрани. Бил разделен на три части, предназначени за хората, животните и за храната на животните.

Определеният от Бога срок изтекъл. Не виждайки повече надежда за покаяние на грешните човеци, Той заповядал на Ной да влезе в ковчега с тримата си синове Сим, Хам и Иафет, жените им и определените животни.

Тогава завалял проливен дъжд, който не стихнал 40 дни и 40 нощи. Водата се издигала все по-високо и по-високо, скоро дори и високите планински върхове били покрити с вода. Цялата земя била потопена. Загинали всички хора, всички животни и птици, всички живи същества. Спасили се само тези, които били в кораба. Това всеобщо наводнение се нарича “всемирен потоп”.

Когато дъждът спрял и водата започнала постепенно да спада, корабът заседнал на върха на Араратската планина.

Няколко пъти Ной пускал птици, но те бързо се връщали, защото нямало къде да кацнат. Накрая пуснал един гълъб. Той донесъл в човката си маслинено клонче - белег, че вече се е появила суша. След седем дни пак пуснал гълъба, но той вече не се върнал.

Тогава всички излезли от кораба. Земята греела пречистена. Ной и домашните му принесли благодарствена жертва. На небето се появила пъстроцветна дъга. Тя била знак, че повече няма да има потоп и Бог отново ще се грижи за хората.

Много дълго време Бог чакал хората да се разкаят, но те не се поправили. В това време им давал различни изпитания, за да се вразумят, но те не спрели да извършват неправди. Тогава дошла световната катастрофа. Учените, като изследват земните пластове установяват, че наистина е имало такова бедствие.

Хората и сега грешат. По безкрайната си милост Бог изпраща изпитания за вразумяване, но не всеки осъзнава това. Всеизвестна истина е, че след греха винаги следва наказание за изправление. Примерите са много и най-различни.

Ако някой лъже, след време ще се намери друг, който ще го наклевети несправедливо. Ако е разумен, това няма да го учуди. А примерите за кражбата са още по-показателни. Откраднатото се заплаща в много по-голяма степен.

Собственик на фабрика редовно отнемал по малко от заплатите на работниците. С това бързо забогатял нечестно. Минало време и уж случайно избухнал пожар. Фабриката и домът му изгорели. Изведнъж богатият крадец станал по-беден и от работниците, които поне имали покрив над главата си.

Особено бързо се наказват жестокостите. В момент на гневна разправия един човек хвърлил камък върху съседа си и строшил крака му толкова зле, че се наложило лекарите да го отрежат. На сторилия тази жестокост се родило дете с повредени две крачета. Отрезвяването дошло, след като видял страданието на нещастното си детенце.

Неизброимо много примери има в живота. Бог не е жесток, за да отмъщава на хората, но Той допуска понякога бързи случаи на отплата за греха.

А колко е хубаво, когато човек бяга от греха. За стореното добро Бог възнаграждава още в момента. Душата се изпълва с топла радост, каквато никой човек не може да подари на човека.

Въпроси:

Домашно:

Разпитайте стари мъдри хора да ви разкажат случаи на Божие наказание за сторен голям грях.

Звънченце от сребро

На своето другарче в нужда

направя ли добро,

в сърцето ми за миг запява

звънченце от сребро.

Припев: Запява сладко песенчица,

в сърцето ми трепти.

Превръща го във златна птица,

готова да лети.

Бог щедро радост ми дарява,

направя ли добро.

В сърцето ми за миг запява

звънченце от сребро.

Припев: Запява сладко песенчица,

в сърцето ми трепти.

Превръща го във златна птица,

готова да лети.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 16.)

Адам и Ева живеели в райската градина, а в душите им ухаели райските цветя на добри мисли, защото не познавали греха. След грехопадението им обаче в техните души започнали да поникват отровните плевели на различни греховни наклонности, които заглушават нежните цветове на доброто и те залиняват.

Най-опасен се оказал бодривият трън на гордостта. С широката си корона той не пропуска нито един слънчев лъч и цветята край него бързо умират. Примерите са показателни.

Дяволът поради гордост паднал от небето и станал зъл дух. Адам и Ева пак от гордост поискали да станат като Бога и изгубили райското блаженство. Гордостта помрачава мисълта и човекът като безумен започва да крои престъпни планове, докато се провали и пред хората, и пред Бога.

Така станало и след потопа. Потомците на Ной отначало живеели праведно. Но дяволът отново започнал да хвърля в душите им семената на греха. Някои се поддавали и грешели.

Отровното семе на гордостта поникнало в сърцето на Хам и неговото потомство. Родили се мисли на надменност и жажда за слава. Това довело до раздори, а дотогава живеели в разбирателство и всички говорели на един език.

Земята започнала да става тясна за живеене, но те решили да се разделят най-вече поради разединението. Потомците на Хам поискали да се прославят, преди да се разпръснат по земята. Те убедили някои от потомците на Сим и Иафет да изградят голям град и висока кула до небето.

Започнали работа, но делото не било угодно на Бога. А грехът на гордостта забивал бодлите си все по-дълбоко. Някои по-лекомислени дори стаили в ума си мисълта, че като се издигнат много високо, ще стигнат до Бога. Обезумели от гордост, те не помислили, че Бог е непостижим.

За да спре неразумието, Бог размесил езиците им. Един искал тухли, а му донасяли вар, друг викал за отвес, а му носели камъни. Строежът станал невъзможен и спрял. Кулата и градът останали недовършени. Градът нарекли Вавилон, което значи смесване, а кулата - Вавилонска.

Тогава потомците на тримата синове на Ной се пръснали по света. Потомците на Иафет населили Европа, Хамовите се настанили в Африка, като заели част и от Азия, а потомците на Сим останали в Средна Азия.

Докато живеели заедно, всички имали чиста вяра в Единия Бог. След разделението я опазили само потомците на Сим, а другите с помрачен от греха ум я забравили. Без Бога станали слаби и страхливи. Не можели да си обяснят природните стихии и се плашели от тях.

Започнали да ги боготворят. Измислили си богове на слънцето, звездите, огъня и др. Правели им изображения, които се наричат идоли. Покланяли им се, принасяли им в жертва животни и дори хора, за да ги умилостивяват. Всъщност те се покланяли на дявола, който по този начин ги отклонявал от Бога. Затова започнали да се наричат идолопоклонници и езичници.

Падението дошло като последица от гордостта. Тя прави човека неразумен. Горделивите хора с надменност, необуздана жажда за големство и самохвалство оскърбяват ближния си. По този начин го отдалечават от себе си и стават нещастни самотници. А може да предизвикат обидения и да последва отмъщение. Получава се цяла верига от грехове, която води началото си от гордостта.

Има хора напълно обезумели от гордост, които с надменността си оскърбяват дори Бога. Тогава последиците са още по-печални.

През 1911 г. в Англия е построен най-големият пътнически кораб “Титаник”. На него бил поставен надпис: “Този кораб дори и Бог не може да потопи”. Това богохулство става причина първото плаване на “Титаник” да бъде и последно. Ударен от айсберг, мощният кораб потънал във водите на Атлантическия океан. Така била наказана безумната човешка гордост.

Въпроси:

Домашно:

Алпинистът се изкачва на шеметна височина по скалите, след като е осигурен с въже, здраво прикрепено към сигурна опора. Иначе ще загине. Много по-важна е връзката със здрава опора, когато трябва да се опази душата.

Ако детето се отдели от съветите на родителя, бързо ще последва лошия пример, на който лесно се подражава, а душата му ще бъде наранена от греха за цял живот. Най-опасно е обаче скъсването на връзката с Бога. Тогава душата заболява от тежки грехове.

Така станало с потомството на Ной. Почти всички забравили Бога и станали идолопоклонници. Между потомците на Сит имало един праведник. Той се казвал Авраам. От неговия род Бог искал да произведе велик народ, от който ще се роди Спасителят на света. Решил да провери верността му с най-тежкото изпитание.

Авраам имал единствен син Исаак, когото обичал повече от всичко на света. Но Бог поискал да Му го принесе в жертва. Това изглежда много жестоко, но само за тези, в които любовта и верността към Бога са слаби.

Авраам размислил. Знаел, че Бог ненавижда жертвоприношението на хора, което правели идолопоклонниците. Бил уверен, че Той е велик в любовта Си към хората, защото Неговата любов безкрайно превъзхожда дори любовта на бащата към детето...

Но не било лесно. Едно малко колебание би го хвърлило в безнадеждна скръб. Авраам устоял в тежката душевна борба. Като обичал безкрайно Бога и вярвал в Неговата милост, той натоварил на добичето си дърва и потеглил към планината, където трябвало да принесе сина си в жертва. По пътя Исаак го попитал:

- Татко, къде е агнето, което ще принесем в жертва?

- Бог ще предвиди, синко - отговорил с непоколебима вяра баща му.

Авраам вече бил вдигнал нож да го заколи, когато се чул глас от небето:

- Аврааме, не прави нищо лошо на сина си. Разбрах, че вярата ти е непоколебима, щом не пожали единствения си син за Мене.

Авраам отпуснал десница. Като се обърнал, видял един овен, заплетен с рогата си в храстите. Него принесъл в жертва.

По-силна вяра и любов към Бога нямал никой друг.

Не може човек да бъде верен на Бога, ако не е верен на своя ближен. А затова се иска чисто и милостиво сърце, което знае да съчувства и да се пожертва. Бог е Любов и иска да се обичаме и да си помагаме взаимно.

Ако видиш дете, което с прашка убива птиче или бие беззащитно животно, от него не може да се очаква да остане вярно на своя приятел, защото сърцето му е студено и немилостиво.

За да покажеш вярност, трябва да можеш да направиш жертва. Всичко започва от малкото. Например твой съученик те моли да му помогнеш да реши трудна задача. Ти трябва да отложиш играта или приятното занимание. И това е жертва.

А верността към Бога е свързана с много по-голяма отговорност. Тя се проверява всеки ден. Например, когато слушаш лекомислени деца да оскърбяват Бога с поведението си или с шеги, а сърцето ти не страда, ти не си останал верен на Бога.

Ако влезеш в църква и чуеш да се слави Бога с молитвени песни и сърцето ти не трепне от радост, ти не си останал верен на Бога.

Когато посягаш към цигари, алкохол или наркотици, които убиват тялото и душата, които Бог ти е дал, ти пак не си верен на Бога...

Любовта и верността към Бога изискват усилия. Когато се почувстваме слаби, нека имаме примера на Авраамовата жертва.

Въпроси:

Домашно:

Който желае, да опише един пример от своя живот, когато е останал верен на Бога и на своя приятел.

Бог е сътворил човека за радост. Въпреки повредената от грехопадението му природа той не изгубил способността да се радва. Колкото по-чисто е сърцето, толкова радостта е по-светла. Грехът, особено тежкият убива радостта. Примери има много от миналото и до сега.

Яков имал дванадесет синове. Най-малкият - Иосиф, се отличавал с кротост и добродушие. Баща му го облякъл в пъстра дрешка. Това породило завист в братята му, която прераснала в омраза.

Веднъж бащата изпратил Иосиф при синовете си, които пасели стадата. Още като се задал, отдалече го познали по пъстрата дреха. Пламнала завистта им и те се сговорили да го убият.

- Ще кажем, че го нападнал и изял див звяр - предложил един от тях, но на най-старият брат му дожаляло и не се съгласил да пролеят братска кръв.

- Ще го хвърлим в дълбок ров - казал той, като намислил през нощта да го извади.

Така сторили. Съблекли му новата дреха и го хвърлили в рова. Но тъкмо седнали да се хранят, и видели, че отдалече се задава търговски керван за Египет. Дожаляло и на друг от братята за невинния малък брат и предложил да го продадат.

Извадили Иосиф от рова и го продали за 20 сребърника. За да скрият престъплението, заклали един козел, напръскали дрехата с кръв и я предали на баща си. Нещастният баща наистина помислил, че любимият му син е разкъсан от зверове и много страдал.

Търговците продали Иосиф на един египетски царедворец. Скоро честният младеж спечелил доверието му и той го назначил за управител на имуществото си.

Дори самият фараон останал възхитен от благородството на Иосиф и го направил свой съветник и заместник. Едва тридесет годишен той станал пръв след фараона и втори господар на Египет.

Настъпила незапомнена суша, която продължила седем години. Хората умирали от глад. Яков изпратил синовете си в Египет да купят жито. Като пристигнали, те се явили пред Иосиф. Поклонили му се както подобава. Не се досетили, че той е техният брат, когото продали, защото не допускали, че може от роб да се издигне толкова много. Но Иосиф ги познал и много се развълнувал. След като ги разпитал за баща им, казал:

- Аз съм Иосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет.

Прегръщал ги и ги целувал, а те онемели от срам и вълнение. По настояване на Иосиф Яков се преселил в Египет при любимия си син заедно със синове, дъщери и внуци, всичко 54 души.

Завистта причинява много страдания на хората. Тя похабява не само душата, но и тялото. Завистливият човек няма покой ден и нощ. Той не може да се радва на доброто в хората. И понеже това е постоянно, нервите му се изтощават. Нарушават се сънят и апетитът. Идват болестите, а те са много.

Появявя се гастрит, после язва. Сърцето се натоварва от лоши чувства и ускорява пулса. Изтощено, то може да заболее сериозно...

Но завистта най много вреди на душата на завистливия. Като се настани в нея, тя отваря вратите за много други грехове, докато се стигне до братоубийството, както станало с Каин. Завистта не щади дори и децата.

Въпроси:

Домашно:

Намерете в Светата Библия подробния разказ за Иосиф и неговите братя. Посочката е (Бит. 37:1-36; 39- 48). Това означава: Книга Битие, глава 37, от 1 до 36 стих и главите от 39 до 48.

Бог е многомилостив и помага на страдащите, когато потърсят Неговата закрила с чиста вяра и пълна надежда. Това много ясно е изразено в живота на потомците на Яков.

От дванадесетте му синове в Египет се образувал голям народ - еврейският. Той се разделял на дванадесет части, наричани колена, според дванадесетте синове на Яков.

След смъртта на техния покровител Иосиф дошли тежки изпитания, защото те били роби в чуждата египетска земя. Фараонът започнал да се бои от тяхната многочисленост и им възлагал тежка работа - да дялат големи камъни, да пекат тухли и да вадят вода от реката. С техния труд били построени много градове в Египет.

Най-тежкото дошло, когато фараонът наредил да бъдат хвърляни в реката всички новородени еврейски момченца. В тази голяма беда евреите разбрали, че помощ могат да очакват само от Бога. И започнали горещо да се молят Той да ги избави от египетското робство. Бог чул молитвите им и устроил всичко.

От Левиевото коляно се родило красиво момченце - Моисей. Три месеца майка му го укривала. Когато това вече станало невъзможно, тя засмолила една кошница, сложила го в нея и я пуснала в реката. Имала силна вяра, че Бог ще го спаси.

В това време фараоновата дъщеря дошла да се изкъпе на реката. Видяла го и наредила да го извадят. Осиновила го, а за кърмачка наела собствената му майка, без да знае това. Така Моисей не прекъснал връзката си със своя народ.

Когато пораснал и видял страданията на евреите, избягал от фараоновия дворец и станал пастир. Като пасял стадото, видял една къпина, която горяла, но не изгаряла. Приближил се и чул глас:

- Моисее, събуй обущата от нозете си, защото земята, на която стоиш, е свята. Ти ще изведеш народа от Египет.

За да повярват евреите в него Бог му дарил чудотворна сила, която проявил и пред фараона. Въпреки това той не се съгласил да пусне народа. Но Бог му пратил изпитания и така бил принуден да се лиши от поробените евреи, които използвал за тежък труд.

Извеждането на народа, който 430 години робувал, било празник за евреите. Те го нарекли Пасха, което значи избавление. Да се преведат стотици хиляди хора през египетската пустиня, обаче не било лесно. Без Божията помощ това не било възможно.

За да не се заблудят, Бог им показвал пътя чрез един светъл стълб, който се движел пред тях. Денем той бил като облак, а през нощта ставал огнен.

Но фараонът се разкаял и решил да ги върне. Изпратил войска да ги догони. Моисей твърдо вярвал в Бога и не се уплашил. Когато се намирали на брега на Червено море, той вдигнал тоягата си над него. Появил се силен ураган, който разделил на две морските води. Образувала се широка пътека и евреите преминали по морското дъно.

Когато преследващият ги фараон и войската му тръгнали по тази пътека, водната стихия отново се събрала и те се издавили.

Милостивият Бог им дал и храна в пустинята. Всяка сутрин започвали да валят от небето дребни зрънца, които били много вкусни и хранителни. Нарекли ги манна. Нямало вода. Тогава Моисей ударил с тоягата си в една скала и от нея потекла бистра прясна вода.

Цели 40 години евреите странствали в пустинята, докато стигнат до обещаната им земя Ханаан.

При страдания и изпитания, който потърси Бога с чиста вяра и топла молитва, и сега намира помощ и утешение.

Подобно на евреите, когато страдали под египетско робство, и всеки човек може да изпадне в трудни положения, в които и най-близките му хора не могат да го подкрепят. Ако тогава потърси помощ от небето, Бог ще му помогне.

Например една майка много се безпокояла за своето дете, което учело в съседния град. Отдавна се стъмнило, а него все още го нямало.

Тогава тя запалила кандилото пред иконата и горещо се помолила. След половин час синът ѝ се завърнал и разказал, че имали извънредни занимания и той изпуснал последния автобус. Като се чудел какво да прави, изведнъж една кола спряла “случайно” пред него. Познати добри хора го докарали.

И двамата благодарили на милостивия Бог.

При изпитания, който потърси Бога с чиста вяра и топла молитва, намира помощ и утешение.

Въпроси:

Домашно:

Научете наизуст утринната молитва:

Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво през тази нощ. Помогни ми да не те наскърбя с никакъв грях и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за мене. Амин!

Утринна молитва

Когато шепна утринна молитва,

изгрява в мен зорница.

Умът ми просветен високо литва

като криле на птица.

А мислите ми мъдри са и чисти

като лазур небесен.

Струят като потоците сребристи,

изплитат светла песен.

Започва моят ден с молитва свята,

тъй леко ми е с нея.

В сърцето греят ведри небесата,

добри дела аз сея.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 42.)

Влакът се движи в железния път по определени релси. Излезе ли от тях, катастрофата е сигурна. Освен това по гарите има служители, които изпълняват длъжността ръководител на движението. Те определят кой влак, кога и откъде да тръгне, за да не се срещнат два влака.

Така е и с душата на човека. Тя е наследила повредата от греха на Адам и Ева. Затова трябва да спазва определени правила, за да избегне греха, който е тежка катастрофа за душата.

Съвестта е този духовен ръководител, който ясно показва на човека правилната посока, като точно определя кое е добро и кое е зло. Но често се случва човек да пренебрегне гласа на съвестта си и да тръгне в погрешна посока - по пътя на греха. Тогава дори и съвестта се оказва недостатъчна да го спре. Вършейки непрекъснато грехове, той може да стигне дотам, че съвсем да заглуши спасителния глас на съвестта си.

Затова Бог напомнил на хората законът на съвестта чрез Своите десет заповеди.

Като стигнали до планината Синай, народът се настанил в шатри в подножието. Моисей наредил всички да постят и да се молят, а той се изкачил на върха. На третия ден над планината се спуснал облак. Чул се гръм, блеснали светкавици, раздал се тръбен звук. Народът в подножието се разтреперил.

Планината била цялата в огън и там Бог дал на Моисей две каменни плочи, на които били написани десетте заповеди, които определяли всички задължения към Бога и ближния. Те са:

Моисей не видял лице с лице Бога. Това е невъзможно. Бог е толкова велик, че не може да бъде видян. Той се открива до известна степен единствено на хора, които водят свят живот. Затова много се заблуждават гадатели, екстрасенси и магьосници, които мислят, че разговарят с Бога и си въобразяват, че са получили от Него някакви свръхспособности да предсказват и лекуват. Живеейки в грехове, те всъщност не общуват с Бога, а влизат във връзка с тъмната зла сила. Това не е никак безобидно, а изключително опасно за душата, защото ползвайки услугите на дявола, те стават негови покорни слуги.

Въпроси:

Домашно:

Всеки да размисли дали не е влизал във връзка с дявола чрез леене на куршум, гадаене, гледане на карти, кафе и други.

При злополука един младеж така наранил дясната си ръка, че трябвало да бъде отрязана. Майка му го посетила в болницата и заплакала, като го видяла, а той ѝ казал:

- Мамо, не плачи. Това е наказание от Бога за мене, защото с тази ръка аз те ударих.

Нещастията и страданията са отплата за сторени грехове. Например, ако някой е алчен, Бог може да му отнеме богатството. Но има и други скърби, които Бог допуска, за да изпита вярата ни, която е ценна само когато е проверена.

Висок пример на дълготърпение и непоклатна вяра в Бога ни е оставил един праведен човек на име Иов. Той бил много богат. Голямо множество слуги се грижели за имота му. Най-голямото му съкровище били седемте му синове и трите му дъщери.

Голямото богатство не попречило на Иов да бъде добър и справедлив. Дяволът му завидял и поискал да го направи нещастен. Но той има власт над хората само ако Бог допусне.

Дяволът отнел на Иов всичко, само нямал власт да се докосне до душата му. Ето един ден, когато децата му празнували в дома на най-големия брат, дошъл при Иов вестител и му казал, че разбойници нападнали стадата му и ги откарали, а слугите убили. След него дошъл друг и съобщил, че са откраднати и камилите му. Но най-страшната вест се отнасяла за децата му. Страшен вихър разрушил дома, в който били събрани, и те всички загинали под развалините му.

Иов паднал пред Господа, раздрал дрехата си в знак на голяма скръб, и казал:

- Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено Неговото име!

Въпреки голямата си мъка Иов с нито една дума не оскърбил Бога. Но нещастията продължили. Заболял от проказа. Тялото му се покрило с нелечими рани. И той, както всички болни от тази нелечима и много заразна болест, бил отстранен извън града.

Дошла жена му и отдалече му казала да похули Бога, за да умре и да свършат мъките му. И тогава не се поколебала вярата на Иов в Бога. Той ѝ отговорил, че както приемаме доброто от Бога, така трябва да приемаме и злото.

Дошли трима негови приятели да го посетят отдалече. Като видели ужасните му рани, помислили, че е много грешен, за да го наказва така Бог. Съветвали го да се покае. Но Иов бил праведник.

Като изпитал по този начин вярата му, Бог го възнаградил. Оздравял и богатството му се увеличило двойно. Родили му се пак седем синове и три дъщери. До края на живота си останал верен на Бога и умрял в дълбока старост.

За да бъдем винаги верни на Бога, трябва да се стараем да сме винаги верни на своите близки и особено на родителите си.

Бащата на Николай искал да изпита детето си във вярност, за да има доверие към него, когато му възложи отговорна работа. Поставял му задачи и го наблюдавал внимателно.

Един ден оставил всичките пари, предназначени за домакински нужди, в една кутия на шкафа. Казал му да си вземе сам пари за три хляба и един килограм захар. Предварително преброил оставените пари и знаел колко струва покупката. Оказало се, че детето му постъпило честно и не присвоило нито стотинка.

Друг път го запитал колко време е готвил уроците си за следващия ден и разбрал, че Николай не го излъгал дори с десетина минути. Така последователно проверил поведението му по Десетте Божи заповеди.

Накрая дошло най-трудното. Като чул как по-малкото му братче го оскърбило грубо, той му казал:

- Николай, иди да поискаш прошка от братчето си. Не бива да оставате в лошо настроение един към друг.

- Татко, то ме обиди. Аз нямам вина - казал Николай.

- Как мислиш?

- Огорчен съм, но колкото и да ми е трудно, ще отида, защото ти, татко, искаш това и защото те обичам.

Баща му го прегърнал и му казал:

- Ники, ти си победител. Доверието ми към тебе е голямо. Където и да те пратя сам, няма да се тревожа, че ще ме посрамиш.

Помълчал и добавил:

- Вярата и обичта ти към мене е голяма. Нека тя да бъде също така голяма и към нашия Небесен Баща - Бог, Който всеки ден ни изпитва с нещо, защото ни обича.

Въпроси:

Когато еврейският народ се поселил в Ханаанската земя, имал вече Десетте Божи заповеди, имал водачи и царе и си построил храм, в който принасял жертви на Бога. Но не всички живеели според изискванията на Божия закон. Имало дори такива, които започнали да се кланят на езическите богове - идоли. За това Бог ги наказвал. Те били нападани от съседни народи и притеснявани.

Мъдри мъже, които искали да се избягва грехът, оставили поучения. Някои от тях са записани в светата Библия.

Един от тези мъже бил цар Соломон. Много са неговите мъдрости. Ще посочим само следната: “От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си” (Притчи Соломонови 4:23). Нека размислим върху това.

В красив планински кът белокаменна вила е кацнала като птица. Оградата привлича вниманието отдалече. Тя е здрава и висока. Портата е кована. Стопанинът се е погрижил неговият горски дом да бъде защитен от крадци и диви зверове. Всичко това създава удобства на тялото. Но душата е по-ценна.

Сърцето е дом на нашите чувства. То трябва да бъде грижливо пазено от влиянието на злото, което като крадец и разбойник нахлува, за да го ограби.

Най-сигурната ограда на сърцето е вярата в Бога. Но портите на сърцето са много. Очите са врата, през която нахлува целият свят. Човек трябва да я заключва за това, което привлича към грях. Така е и с вратата на ушите, която трябва да се отваря само за мъдри думи. Най-главната врата е устата. Ако от нея не излиза добрата дума, сърцето заболява от тежки грехове.

В красива и богата горска вила се поставя и пазач. Най-сигурният пазач на сърцето е молитвата. Бдителността трябва да бъде голяма и постоянна, защото чувствата ръководят действията на човека.

Друг старозаветен мъдрец е Иисус син Сирахов. Между оставените от него мъдрости е следната: “Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние” (Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 18:16). Една топла дума дарява много радост.

Беден старец проси милостиня. Той е гладен и изоставен. Минават край него забързани пътници, хвърлят му бегъл поглед и от време на време звънва дребна монета. Богат господин пуска едра банкнота, без да го погледне. Тя не доставя радост на стареца. Самотата още по-силно стяга гърдите му. Една горчива сълза натежава в очите му.

След него минава млад човек. Старецът вдига тъжен поглед и чува:

- Братко, аз нямам какво да ти дам.

Сълзата се отронва, търкулва се и той отговаря:

- Ти ми даде най-много, защото ме нарече брат.

Цената на една добра дума към страдащия струва повече от златото в целия свят!

Много мъдрости е оставил и Еклисиаст. Той съветва: “Не се предавай на грях... защо да умираш без време?” (Еклисиаст 7:17). Дълбока мъдрост крият тези думи.

Бог създал тялото на човека от елементите на земята и му вдъхнал богоподобна душа. Тялото е носител на душата и трябва да се пази здраво и бодро.

Тялото се поврежда от греха. И медицината потвърждава това. Например преяждането, употребата на алкохол, цигари и наркотици нарушават правилното действие на много органи. Последиците от леност и безнравствен живот са печални.

И злият нрав причинява тежки увреждания. Завист, отмъстителност, гняв разбиват нервната система, което води до много и тежки заболявания.

Чрез греха се уврежда тялото и се скъсява животът. Човек умира без време...

Напомнянето на тези мъдрости било полезно за еврейския народ. То е полезно и за всички хора от всички времена, защото тези мъдрости помагат да се опази душата от греха!

Въпроси:

Домашно:

Научете наизуст вечерната молитва:

Прости ми, Господи, всичко, каквото съгреших през този ден. Дай ми тих и спокоен сън. Прати Ангел пазител да ме закриля и пази от всяко зло. Прославям Тебе - Отец, Син и Дух Свети, сега всякога и през всички векове. Амин!

Имало царе и императори, сега има държавни управници, които се грижат за обществения ред в държавата. Но това не е достатъчно. Има нужда и от духовни ръководители. Необходимо е да се полагат грижи и за душите на хората.

Бог промислил за еврейския народ и му пратил пророци. Те били свети мъже, които по Божие вдъхновение наставлявали хората в истинската вяра, вършели чудеса и предсказвали бъдещето. Такъв бил свети пророк Илия.

Евреите изпаднали в идолопоклонство. Имало и царе, които принасяли жертви на идолите. Те забравяли, че има само един Бог. Такъв бил цар Ахав. Той се оженил за една езичница - Иезавел и построил храм на бог Ваал, който имал вид на човек с кучешка глава. Народът се развращавал, а свещениците, които останали верни на Бога, били избивани.

Пророк Илия страдал за това нечестие. Той дошъл в двореца на цар Ахав и му казал, че ще настъпи голяма суша, ако не се покае. Но царят не се уплашил от такова Божие наказание.

Наистина настъпила нечувана суша и земята се превърнала в безводна пустиня. Хората изнемогвали, а животните умирали. Пророкът се заселил в пусто място и се молел. Врана му донасяла храна, защото Бог може по чуден начин да спаси тези, които вярват в Него.

Народът започнал да се разкайва, но царят упорствал. Свети пророк Илия искал да му помогне да се осъзнае, като му покаже силата на истинския Бог. Той му казал:

- Заповядай на народа да се събере на планината Кармил. Нека да дойдат и жреците.

Царят се съгласил. Излезли на планината 450 жреци. Така се наричали тези, които принасяли жертвите на идола. Илия предложил:

- Нека направим два жертвеника: вие на Ваал, а аз на Бога. Ще сложим дърва и на двата, но огън за запалване няма да има. Който изпрати огън от небето, той е истинският Бог.

Така и направили. Цял ден жреците викали на Ваал да прати огън, но такъв нямало. За да омилостивят своя бог, те започнали да си бодат телата с ножове, но бездушният Ваал мълчал.

Тогава пророк Илия изкопал около своя жертвеник дълбок ров и го напълнил с вода. Сложил дърва и върху тях заклано теле. Накарал стоящите там да полеят жертвеника обилно с вода. След това вдигнал очи към небето и се помолил така:

- Господи! Нека познаят всички, че Ти си истинският Бог.

В същия миг паднал огън от небето. Изгорели жертвата и дървата, а водата пресъхнала. Целият народ паднал на земята и извикал:

- Богът, на който се моли Илия, е истинският Бог!

Тогава пророк Илия се качил на върха на планината и започнал да се моли да падне дъжд. Подухнал вятър, небето се покрило с облаци и рукнал изобилен дъжд.

Царското семейство не се вразумило. Разярена от поругаването на Вааловите жреци, царицата наредила да убият пророка. Но Бог погубил нея и царя. Той бил ранен в едно сражение. Починал от загуба на кръв и кучета разкъсали тялото му.

А славният пророк за праведния му живот бил грабнат на огнена колесница жив на небето. Неговият живот е пример за безстрашно служене на Бога и истинската вяра.

Божията дарба да се узнава бъдещето се нарича прозорливост. С нея Бог дарява светците, за да вразумява хората. Но има и до днес гадатели и врачки. Те са грешни хора. Тяхното предсказване не е от Бога. То идва от дявола и затова погубва душите. Като сам не знае бъдещето, демонът често се подиграва и лъже хората.

Такива гадатели, които същевременно се заемат и да лекуват хората, сега имат ново име. Наричат се екстрасенси. Те вършат това с помощта на дявола.

Въпроси:

Домашно:

Напишете съчинение за вредата от лечителството на екстрасенси.

Морето винаги е неспокойно. Вълните непрекъснато се плискат в бреговете му. Но когато задуха силен вятър, то става опасно. Тогава за плуващите, изпаднали в опасност, се предвиждат спасители. Без тях те ще загинат.

Животът на еврейския народ се превърнал в едно бурно море. Греховете се умножили много, готови да потопят всяка човешка душа. Бог изпращал изпитания за вразумяване, но изправление нямало. Евреите били вземани в плен, докато накрая паднали под римско робство. И те започнали да очакват избавител - Спасител.

Тежало робството, тежал и грехът, защото много се отдалечили от Бога. Някои започнали да се покланят на идоли. Това ги правело жестоки, завистливи и отмъстителни. Имало праведници, но те били малко.

А при другите народи, които не познавали истинския Бог, било още по-печално. Силният господарувал над слабия и го правел свой роб. А робът нямал никакви права. Той бил считан за собственост на господаря. Даже децата му не принадлежали на него.

Любовта между хората намаляла. В душите царувал мрак. Много хора се отчайвали и търсели утеха в развлеченията, а те били груби и жестоки. При състезания победеният бил убиван. Кръв се леела в амфитеатрите, а зрителите се радвали и приветствали победителя. Душите загивали...

Светът имал нужда от Спасител, но никой земен човек не можел да го спаси. Трябвало самият Бог да слезе на земята. На еврейски език Иисус значи Спасител.

Еврейските пророци предсказали идването на Спасителя. Те Го наричали Месия или Христос. Например пророк Исаия предсказал, че Той ще се роди от Дева. Пророк Михей дори определил мястото, където ще се роди. Това било малкото градче Витлеем. А пророк Давид описал страданията Му, с които щял да изкупи греховете на човечеството.

Евреите обаче очаквали този Спасител като земен цар, който ще им донесе земни блага и ще ги освободи от римското робство. Те не проумявали, че Той ще ги избави от греха, който прави живота тежък.

Връзката между човека и Бога била нарушена от греха. Тя все повече изтънявала. Ако се скъса напълно, светът ще загине. Бог побързал да спаси човечеството. Чистите по сърце Го очаквали истински като Избавител от злото. Най-истински Го чакали децата, защото сърцата им били чисти от грях.

Въпроси:

Домашно:

От наученото досега посочете писмено имена на праведници и грешници.

Бистри са водите на планинското езеро, където човешки крак не е стъпвал. Слънчевите лъчи правят вълните му сребърни. Но имало една девица, душата на която била по-чиста от езерните води и по-светла от слънчевите лъчи. Тя била Мария от Назарет.

Нея Бог избрал, когато дошло времето Той да изпълни обещанието Си да изпрати Спасител на всички човеци. Чрез тази пречиста Девица Божият Син - Господ Иисус Христос, се родил по плът. Затова тя се нарича още Богородица.

Мария била единственото дете на Иоаким и Анна, които дълго нямали деца. Като станала на три години, я завели в Иерусалимския храм да се възпитава и да служи на Бога. Там тя живяла до пълнолетието си.

Родителите ѝ рано починали. Тя останала сама, но си дала обещание да живее в девство. Тогава я поверили на един добър старец Иосиф, който бил неин сродник. Понеже дотогава нямало подобен случай девойка да не се задомява, пред хората тя била като негова годеница, а всъщност живеела под покровителството му като девица.

Животът ѝ в Назарет протичал тихо и скромно. Прекарвала в молитва, четене на Словото Божие и ръкоделие. Привечер отивала да почерпи вода на извора, който се намирал край малкото градче. Досега той се нарича Мариин извор.

И ето в един пролетен ден, когато светата Девица четяла пророческите книги, станало чудото. Пред нея застанал светъл Ангел и ѝ казал:

- Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!

Тя се смутила и започнала да разсъждава какво ли означава този поздрав. Ангелът, който не бил обикновен, а един от първите - Гавриил, побързал да я успокои с думите:

- Не бой се, Мария! Ти ще родиш син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и царството Му не ще има край.

Тогава сърцето ѝ се изпълнило с голяма радост. Тя отговорила:

- Нека стане това, което Бог е решил.

Вестта, която донесъл Архангел Гавриил, била радостна не само за Мария, но и за цялото човечество, защото родилият се от Дух Свети Спасител ще избави всички от греха. Затова тя се нарича блага вест - добро известие. Празникът в чест на това известие, дошло от небето, се нарича Благовещение.

Този празник е много радостен, защото с това събитие се слага началото на нашето спасение. Църквата до днес го празнува много тържествено. Старите хора казват, че на този ден, който е през пролетта, когато долитат от юг прелетните птици, и лястовиците не виели гнезда.

Вярващите отиват в Божия храм да се помолят и да изпросят милост от светата Дева Мария - Богородица. Тя е наша небесна Майка.

Въпроси:

Домашно:

Научете наизуст текста на молитвата:

Богородице Дево

Богородице Дево, радуйся, благодатная Марие, Господ с Тобою. Благословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, яко Спаса родила еси душ наших.

(по ноти)

Грехът толкова много се умножил в света, че човекът станал за човека като звяр. Имало и добри хора, но те били малко и страдали, защото нямало правда на земята.

Най-после дошло времето за избавление. Наближавало светата Дева да роди Спасителя. Тогава римският император Август наредил всички негови поданици да бъдат преброени. Всеки трябвало да отиде в своето родно място.

Светата Дева и старецът Иосиф тръгнали от Назарет за градчето Витлеем, което се намирало до столицата на еврейската държава Иерусалим. Като стигнали, се оказало, че няма никъде място да пренощуват. Странноприемниците били препълнени.

Иосиф и Мария били принудени да се подслонят в една пещера край Витлеем, където овчарите нощем затваряли добитъка си. Там светата Дева родила Божия Син.

Раждането на Спасителя било ознаменувано с чудни явления. На небето засияла невиждана звезда. Ангелски хор пеел: Слава на Бога във висините и на земята мир, а между човеците добра воля...

Първи узнали за това овчарите, които пазели стадата си. Пред тях се явил Ангел Господен, който им известил за голямата радост. Зарадваните овчари отишли в пещерата и първи видели Богомладенеца.

Звездобройци от Изток забелязали чудната звезда, която дълго се движела, докато се спре над Витлеем. Разбрали, че на земятя се е родил велик Цар. Тръгнали по пътя, който им сочела звездата и стигнали до Витлеемската пещера. Поклонили се на Богомладенеца и Му поднесли скъпи дарове - злато, ливан и смирна.

Идването на Спасителя донесло радост на целия свят. Като се разбрало колко важно е това събитие, било взето решение летоброенето да започва от Рождество Христово. И до днес, вече повече от 2000 години, всички вярващи без разлика на народност празнуват светлия празник на раждането на Спасителя.

В светите храмове се извършва тържествено богослужение. Даровити църковни поети и певци са съчинили много хубави молитвени песни, с които се слави Богомладенеца Иисус.

Свещичките, които палим в храма на този ден, греят по-топло и по-светло. Те огряват и сърцето. То става като че ли яслата, в която се родил Иисус Христос. Тогава хората стават по-добри. Те си прощават всички обиди и се обичат.

Вечерта срещу празника се нарича Бъдни вечер. Всички домашни се събират на постна трапеза. Кандилото гори пред домашния иконостас. С молитва и кръстен знак започва вечерята. Тя е най-вкусна, защото е благословена...

Имаше хубав стар обичай на коледуване. Момци и деца цяла нощ обикаляха домовете и разнасяха рождественската вест с песни. Домовете не се заключваха. Огънят не гаснеше в огнището. Цяла нощ се бдеше в чест на Христовото Рождество.

Най-светла е рождественската радост на децата с чисти сърца. За тях са съчинени много песни...

Въпроси:

Домашно:

Нарисувайте по избор: Витлеемската звезда, Витлеемската пещера, яслата, в която е бил положен Богомладенецът и други картини, свързани с Рождество Христово.

Заучете текста на старинната песен:

Рождество

Рождество е! Днес децата

весели са и засмени.

Припкат, скачат, чуруликат

в нови гиздави премени.

Рождество е! Над земята

радостно се носи песен.

В бедни ясли днес роди се

Малкият Христос чудесен.

Рождество е! Нека пеем:

Слава Богу в небесата,

мир да има на земята,

хората да бъдат братя.

(Нотирано - виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 68.)

Тези, които обичат да властват, имат бедни души. Ако придобият власт, те се стремят да я запазят за цял живот. Душите им постепенно заболяват сериозно. Започват да изпитват страх, че може някой по-силен от тях да им я отнеме. Стават подозрителни и жестоки.

Такъв бил Ирод - цар на областта Иудея, където живеели евреите. Тогава Иудея била под римско робство и той бил поставен от римляните.

Мъдреците от Изток мислели, че необичайната звезда, която изгряла, предвещавала раждането на земен цар. Като тръгнали по пътя, който тя сочела и стигнали до град Иерусалим, те направо отишли в царския дворец. Ирод като разбрал от тях, че се е родил велик цар, се уплашил да не му отнеме властта.

Послужил си с хитрост. Казал на мъдреците, като открият новородения цар, на връщане пак да се отбият при него, за да узнае къде е и да отиде да му се поклони. Така искал да го открие и да го убие. Но Ангел Господен казал на мъдреците насън да се върнат по друг път. Така и направили.

Ангелът се явил насън и на Иосиф и му казал да вземе Младенеца и Майка Му и да избягат в Египет. Пътят минавал през Египетската пустиня и не бил лек. Като пристигнали, станало велико чудо. Египетските идоли, които били считани за богове, сами паднали и се строшили, защото Богомладенецът е самият Бог, слязъл на земята. Там те останали до смъртта на Ирод.

А властолюбивият иудейски цар, като разбрал, че е излъган от мъдреците, още повече се изплашил за властта си. Наредил да се избият всички дечица до двегодишна възраст, за да може да убие и Този, от Когото се страхувал, че ще му отнеме властта. Той не знаел, че Иисус идва, за да спаси хората от греха, а не за земна власт. Неговото царство е духовно!

Ирод избил 14 000 дечица. Той бил много жесток. Убивал и царедворци, все от страх да не му вземе някой властта. Убил дори собствените си синове, но не станал щастлив. Престъпленията го преследвали и убили всичката му радост. Не можел да спи спокойно.

Цар Ирод умрял в големи мъки. Разболял се от тежка болест. Цялото му тяло се покрило с нелечими рани. Червеи ядели месата му. Такава била отплатата за големите му жестокости, особено към невинните деца.

А в Египет Малкият Иисус растял под грижите на света Богородица. Иосиф, макар и престарял, бдял над тях покровителствено.

Въпроси:

Домашно:

Нарисувайте по избор: Ангел Господен, оазис в пустинята, падането на идолите при идването на Богомладенеца и други картини, свързани с бягството в Египет.

Един човек с лоши навици извършил много злодеяния. Греховете натежали в душата му и той се почувствал много нещастен. Капчица радост не затопляла сърцето му. Помислил, че е тежко болен. Поседнал на една скамейка в парка да събере сили. Наоколо играели деца.

Едно малко момченце се приближило до него. То се усмихнало мило и разперило ръчички. Неволно той го прегърнал и го помилвал. То се радвало и му говорело на свой език. Някаква топлина съгряла леденото сърце на престъпника. Спомнил детството си. Променил се. Започнал да изоставя един по един греховете.

Всеки обича да погали малко дете, защото то е с чиста душа. Това привлича и радва. А какво ли въздействие имало Детето Иисус, което било самият Бог, приел човешка плът!

Това не може да се изрази с думи. Усещали го тези, които били около Него. То било като някакъв топъл полъх, като нежно ухание, които дотогава светът не бил срещал.

Думата “тайнствено” е малко позната. Тя означава нещо, което се извършва по невидим начин за очите и има връзка с Бога. Например молитвата. Молещият се призовава Бога. Той не Го вижда, но е уверен, че Бог приема молитвата му. Как става това, не може да се обясни. Тайнствената връзка с Бога чрез молитвата е чудна!

А Малкият Иисус бил самият въплътен Бог. Общението с Него въздействало много силно на душата. То радвало по един неизказан начин. Това знаели най-добре Неговата Майка и праведният Иосиф.

Човек търси тихо кътче в дома си или влиза в светия храм, за да се помоли. Необходима е тишина и усамотение. Така и в бедния дом в Назарет, където растял Иисус, винаги било тихо. Никой не говорел високо. Света Богородица поддържала дома, изработвала дрехи, а Иосиф работел в дърводелската работилница.

Малкият Иисус помагал на Майка Си с кротост и усърдие. Помагал и на стареца Иосиф в дърводелството. Целият дом бил осветен от присъствието Му. Чудодейни били постъпките и думите Му. Това ги удивлявало, но те не го разказвали на никого.

Така е, когато човек се радва дълбоко. Никой не отива на площада и във висока реч не разказва за някоя топла и сладка радост, която се таи в сърцето му. Той благодари на Бога в молитва и я споделя само със свой близък човек, който го разбира.

Затова Малкият Иисус растял тихо и незабележимо за жителите на Назарет. Неговата божествена природа се проявила едва когато станал на 12 години. Ето как станало това:

Евреите всяка година се стичали от цяла Иудея в Иерусалим на празника Пасха, който бил установен по случай освобождението им от египетско робство. Пътят от Назарет до Иерусалим е 140 км. Той бил труден за малки деца, защото пътуването ставало пеш. За първи път, когато Иосиф и Пресветата Дева тръгнали за Иерусалим, взели Иисус вече дванадесетгодишен.

След като празникът свършил, те побързали да се приберат в дома си. Иисус не бил при тях, като тръгнали. Мислели, че Той върви с техни роднини. Оказало се обаче, че Той не е и при тях. Веднага се върнали и Го търсили в града цели три дни.

Най-после решили да влязат в храма и да се помолят. Там пред погледа им се разкрила чудна гледка. Иисус седял сред много учители, повечето от които били възрастни и се смятали за мъдри. Той разговарял с тях, а те оставали удивени от Неговия разум, който надвишавал и най-високата им мъдрост.

На въпроса на разтревожената Майка Иисус отговорил кротко, че Той се намира в Своя дом. С това искал да каже, че е Син Божи, което значи, че Бог е Неговият истински Баща.

За първи път Иисус показал, че е Син Божи.

Въпроси:

Домашно:

Разкажете на другарчето си за Малкия Иисус. Помислете кога по трудолюбие и кротост сте приличали на Него.

Когато има завеси на прозорците на един дом, слънчевите лъчи не могат да проникнат в него. И ако те никога не се откриват, този дом е студен, а здравето на живеещите в него е застрашено.

Иисус растял и наближавало времето да излезе на проповед сред народа, но душите на слушателите не били подготвени. Тежки завеси от грехове плътно затваряли сърцата и божествената светлина не можела да проникне в тях.

Трябвало някой да подготви пътя към човешките души. Такъв бил Иоан, наричан Предтеча, защото той вървял пред Спасителя и подготвял сърцата да могат да приемат Светлината и да се обновят.

Но как щяло да стане това? Трябвало да се открие завесата, изтъкана от грехове. А това става чрез покаянието. То има силата да разсее греховния мрак.

Чуден бил животът на Иоан Предтеча. Той се родил шест месеца преди Иисус. Още като дете живеел праведно. Отишъл в пустинята около река Иордан. Прекарвал в строг пост и молитва. Хранел се с акриди и див мед. Носел груба дреха от камилска кожа.

Като излязъл на проповед, много народ се стичал да го слуша. Винаги започвал с думите: “Покайте се!” Много от слушателите осъзнавали греховете си и се разкайвали. Но имало хора със закоравели от греха сърца, които намразили пророка, защото ги изобличавал.

Такава била Иродиада, която незаконно живеела с Ирод Антипа, който управлявал Галилея. А той бил брат на нейния мъж. Искала да погуби Иоан, за да няма кой да я изобличава. Такъв случай ѝ се отдал.

На рождения ден на Ирод нейната дъщеря играла и угодила на царя. За награда той ѝ обещал половината си царство. Но тя, подучена от майка си, поискала главата на свети Иоан.

Обезглавили пророка и главата му била поднесена на блюдо на дъщерята на Иродиада, която я занесла на майка си. Наказанието не закъсняло. Иродиада загинала трагично.

Свети Иоан Предтеча казал, че след него идва Този, на Когото той не е достоен дори да развърже ремъка на обущата, защото Иисус е Син Божи. Той подготвил душите на хората за проповедите на Спасителя.

Въпроси:

Домашно:

Разкажете писмено своя лоша постъпка, за която искрено се разкайвате и не желаете никога да я повтаряте.

Когато Иисус Христос станал на 30 години, излязъл между народа и започнал Своето служение. Човешките души вече били подготвени от свети Иоан Предтеча, който извършвал покайно кръщение. То се нарича водно и се състояло от потопяване на тялото във вода и полагане на ръце върху кръщаващия се, който гласно изповядвал греховете си.

И Господ Иисус Христос пристъпил да се кръсти. Той нямал никакви грехове и не се нуждаел от покайно кръщение, но това сторил, за да даде личен пример на народа.

Кръщенето станало на река Иордан. Иисус влязъл във водите, а свети Иоан сложил ръцете си на Него. Тогава се чул от небето глас: “Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”. Над Него се появил гълъб.

Така се изявил Бог в Трите Лица: Отец, Който говорил от небето, Син, Който се кръщавал, и Дух Свети във вид на гълъб. Затова празникът на Господнето кръщение носи името Богоявление. Народът го нарича още Иордановден по името на река Иордан. Така свети Иоан Предтеча получил още името Кръстител, защото кръстил Господа.

Когато проповядвал, свети Иоан Предтеча казвал, че той кръщава с вода, но след него ще дойде по-силният, Който ще кръщава с Дух Свети.

Затова сега християните, като се кръщават, не само се потопяват във вода, но още се миропомазват, чрез което придобиват Дух Свети. Светото кръщение е тайнство. Невидимо слиза Дух Свети и освещава този, който се кръщава.

Задълженията на кръстения са големи. Той трябва да се старае да води чист живот и да пази вярата си чиста.

Въпроси:

Домашно:

Научете наизуст кратката молитва към Ангела пазител:

Свети Ангеле, пазителю мой, даден ми при светото кръщение, не се отдалечавай от мене поради многото ми грехове, но ме закриляй и пази от всяко зло.

Всяко голямо дело, поето от една силна личност, се нуждае от сътрудници. Тяхната помощ е необходима, за да бъде то успешно. Така станало, когато Иисус Христос се готвел да тръгне на проповед. Той трябвало да пътува пеш стотици километри, да се срещне с хиляди човеци и да ги научи на Божествената истина.

Затова Си избрал 12 ученици, които Му помагали. Тези Христови ученици се наричат апостоли и произлизали от трудовия народ. Те били простодушни и честни хора, готови за саможертва в името на вярата. Дълго чакали идването на Спасителя и затова всепредано Му помагали.

Първите ученици на Христос били рибари. Генисаретското езеро е много красиво. По бреговете му винаги имало риболовци, защото това бил основният поминък на околните жители. И Той отишъл при тях.

Видял двама мъже - Симон, наричан още Петър, и Андрей, които били братя. Спрял се при тях и им казал:

- Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

Те видели в Него очаквания Спасител и разбрали, че Той ги зове да станат Негови помощници не за земни придобивки, а за спасяване на човешки души. Като послушни деца веднага тръгнали след Него.

Станали първите Му ученици. По същия начин били призовани и други двама братя Иоан и Иаков, които също били рибари. Те веднага захвърлили мрежите, оставили лодката на баща си и тръгнали след Спасителя.

Когато избирал учениците Си, Христос не гледал на външността им и не се съобразявал с мнението на хората за тях. Той четял направо в сърцата и знаел кого да призове. Например избрал за Свой ученик един митар (събирач на данъци), който се казвал Матей. Пред хората бил наистина грешен човек, защото си служел с подкупи и неправди, но се разкаял и горещо обикнал Господа.

Имената на другите седем ученици са : Филип, Вартоломей, Тома, Иаков Алфеев, Тадей, Симон Зилот и Иуда, който после станал предател.

Тези ученици Христос изпращал по села и градове да проповядват. Те учели хората да вярват в Бога, да се обичат помежду си, да бъдат справедливи. Дал им сила да лекуват болни и дори да възкресяват мъртви.

За спасителното дело обаче били необходими повече помощници. Трябвало да се проповядва и на езичниците. Затова Христос избрал и други 70 ученици, които също пращал на проповед. И те с готовност вършели апостолските трудове.

Имената на всичките не се знаят. Известни са например: Марк и Лука, които описали после живота на Христос и Неговите дела, Иосиф Ариматейски и Никодим, които взели участие в погребението Му. И още много други.

Всички апостоли предавали Христовото учение на свои ученици. Така то стигнало до всички краища на света. Приемниците на апостолите се наричат свети Отци и учители на Църквата. Благодарение на тази приемственост до днес Църквата е запазила точната истина за правото учение за Бога.

И досега всяко дете, което постъпва и учи така, както изисква Църквата, е един малък апостол на Иисус Христос.

Въпроси:

Домашно:

Напишете с красиви букви в тетрадката си и запомнете мъдрата мисъл: “С духовно знание човек не е в живота сляп!”

В летния пек жаден пътник в планината се радва, когато открие изворна вода. Така измъчените от зноя на греховете човешки души търсели бистър извор, за да утолят духовната жажада. И го намерили.

Иисус Христос неуморно всеки ден, повече от три години, проповядвал. Най-често отивал в Иерусалимския храм. Там народът Го чакал и жадно поглъщал утешителните слова, които никой дотогава не бил произнасял.

Той говорел за вечния живот на душата, която не умира. Тя трябва да се пази чиста, защото за всеки грях ще се дава отговор. Това стряскало първо като гръм, но после огрявало душата като светкавица. Всеки виждал душата си изранена и идвало решителното желание да се очисти. След всяка проповед много човешки души се преобразявали.

Изморен Той отивал високо в планината да отдъхне, но и там Го намирали. Стичал се хиляден народ и с дни Го слушал. А местата в Палестина са скалисти и слънцето грее жарко. Народът изнемогвал от жажда, но духовната жажда се оказвала по-силна.

Много проповеди произнесъл и на брега на Генисаретското езеро. Влизал в една лодка, изтеглена по-навътре, и с часове говорел. Така всички можели да Го видят и чуят.

Между народа винаги имало и деца, доведени от родителите. Христос много обичал децата, защото имали чисти сърца. Прегръщал ги, милвал ги и им давал добри съвети. Някои Му поднасяли цветя, други събирали за Него горски плодове, а трети Му предлагали вода от близкия извор.

Това правели с детска хитрина, за да останат по-дълго при Него. Приятно било, когато топлият Му божествен поглед ги галел. Изпитвали радост, която никой друг не можел да им подари.

Като проповядвал, Иисус често казвал:

- Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно.

С това искал да каже, че хората трябва да очистят сърцата си от грехове и да станат невинни като малките дечица. Тогава ще влязат във вечния живот за радост.

И сега Христос най-много обича добрите деца и чува техните молитви. Радва се, когато те коленичат пред иконата и се молят не само за себе си и за своите близки, но и за всички хора, дори за тези, които им правят зло. Тогава те са Негови ученици.

Въпроси:

Домашно:

Опишете едно добро дело, което сте извършили като ученици на Иисус Христос.

Бог, Който иска да се спасят всички човешки души, обича еднакво и прости, и учени хора. Затова Иисус Христос, като проповядвал на хиляден народ, между който имало хора с различно образование и дори без образование, употребявал ясни и прости думи, за да Го разбират всички. Обикновено използвал примери от живота, чрез които по-лесно се разбирало и прилагало духовното знание. Той Си служел с притчи.

Притчата е разказ за случки от живота на хора, в който има скрит дълбок духовен смисъл. Обикновено се говори за нещо видимо с очи, а се разбира за онова, което става невидимо в душата.

Една от първите притчи, които казал Христос, е притчата за сеяча. Ето какво гласи тя:

Един сеяч земеделец отишъл да сее на нивата си. Като хвърлял с цяла шепа, едни зърна паднали на отъпкания полски път. Долетели птици и веднага ги изкълвали. Други паднали на каменисто място и поникнали, но понеже нямало влага, скоро изсъхнали. Трети паднали в тръни, които заглушили поникналото и то не могло да даде плод. Четвърти паднали на плодородна почва и дали богат плод. Някои дали сто, други - шестдесет, а трети - тридесет зърна.

Като разказал тази притча, Христос разяснил нейния смисъл. Сеячът е самият Господ Бог. Семето са Божиите думи, с които Той учи хората да вършат добро и да изповядват чиста вяра. Различните почви са различните човешки души.

Има хора, които казват, че са невярващи - безбожници. По-бедни души от техните няма. Те дори не желаят да слушат за Бога. Ако все пак чуят нещо за Него, глупаво се подиграват или изказват лоши думи като безумните. Те са като отъпкан полски път. Падналото Слово Божие в тях веднага бива грабнато от лошия им съветник - дявола.

Семето, попаднало на камениста почва, означава непостоянните хора. Те приемат с радост Словото Божие, но бързо го забравят. Между тях има и такива, които учат, но не изпълняват Божиите заповеди.

Семето, попаднало на тръни, означава ония човеци, които вярват в Бога, но им пречи голямата привързаност към удоволствията и богатството. Затова не им остава време да мислят за душите си. Такива хора лесно отстъпват от вярата и доброто дори за малка земна придобивка.

И в трите случаи безплодието е голямо. Но има човеци, които вярват дълбоко и искрено и нищо не може да ги отклони. Те спазват Божиите заповеди. Затова душите им са чисти и силни. Такива хора са готови да дадат живота си за Бога.

Семето, паднало на добра плодородна почва, означава тези дълбоко и искрено вярващи хора. Но и те дават различен плод според степента на усърдието им.

Семето, дало от едно зърно тридесет, са тези, които пазят вярата си и вършат добри дела. Семето, дало от едно зърно шестдесет, са тези, които извършват с голяма готовност много добри дела. Техният пример увлича и спасява и други души. А семето, дало от едно зърно сто, са праведниците и светиите.

Тази притча привела в размисъл всички слушатели. Всеки преценил доколко е силна вярата му и докъде е стигнал с добрите дела. Тя подтикнала разумните да променят начина на мислене и целия си живот, за да не останат душите им безплодни.

Въпроси:

Домашно:

Размислете към коя от четирите почви можете да отнесете вашето сърце. Помолете се за духовно плодородие.

Славеят избира тихи горски кътчета и зазори ли, запява, а песента му е омайващо красива. Пуякът пък види ли хора около себе си, разперва пъстрите си пера и издава звуци, в които няма никаква мелодия. Тези две птици напомнят за два противоположни типа хора. Едните са кротки и смирени, а другите - горди.

Гордостта и смирението се проявяват във всички постъпки, дори и в молитвата. А молитвата е връзка с Бога. Тя извира от душата и трябва да се извършва скромно, тихо и от сърце, без показност. Но не всеки прави така.

За тези две прояви на човека Христос разказал притчата за митаря и фарисея. Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият - митар.

Фарисеят заемал важно място в обществото, видимо изпълнявал всички изисквания по закона и се смятал за праведен. А митарят бил грешник като всички митари по онова време, защото те били алчни. Събирали данъци повече от определеното и с право ги смятал