С болка и любов за съвременния човек

Слова Том 1

Старецът Паисий Светогорец

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.


Биографична бележка
Предисловие
Въведение от слова на Стареца
Какви теглила има в света
Осигуровки и... несигурност
Какво търсене съществува
В наше време липсват примерите
Сладкото надолнище е лесно
Бог не ни изоставя
Настъпват трудни години
ГРЕХЪТ И ДЯВОЛЪТ
Грехът стана мода
Съвестта говори
Отдалечаването от Бога е мъчение
На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено
В наши дни дяволът вършее
Изповедта отнема правата на дявола
Дяволът не се доближава до чистото Божие творение
Да не влизаме в разговор с дангалака
Дяволът е безсилен
Дяволът е глупав
Защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?
Дяволът не иска да се покае
Смирението обезсилва дявола
Светският дух
Да се даде предимство на душевната красота
Светски желания
Светските радости са веществени радости
Светският дух в духовния живот
Светският дух в монашеството
Светският дух е болест
Несправедливостта е голям грях
Несправедливият се измъчва
Неправдата тегне и над потомците
Онзи, който ни онеправдава, е наш благодетел
“Комуто данък - данък...” (Рим. 13:7)
Как светът е затънал в лъжа
Справедливият има Бога на своя страна
Справедливият и в този живот получава награда
“Благославяйте, а не кълнете” (Рим. 12:14).
Болести и нещастия, предизвикани от проклятие
Клетвата на родителите има голяма сила
“Благородната” клетва
Урочасването
Благословението, което излиза от сърцето, е божествено благословение
Грехът носи бедствия
Това, което Бог допуска, винаги е човеколюбиво
В днешно време хората оставят Бога настрана
Бог да се смили над света и да прати дъжд
Бог да даде покаяние
СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА
Божията премърост и околната среда
Какво са постигнали хората днес
Хората изгубиха търпението си
Замърсиха атмосферата, а костите им пречат
Замърсяване и разрушаване на околната среда
Епоха на много улеснения или много затруднения
С машините хората си изгубиха ума
Телевизията нанесе голяма вреда на хората
Монахът и съвременните технически средства
Лишенията много помагат
Множеството удобства правят човека негоден за нищо
Опростете живота си, за да изчезнат стресът и тревогите
Днешният живот с непрестанното надбягване е същински ад
Душевният смут е от дявола
Простотата, скромността много помагат в монашеския живот
Луксът превръща монасите в светски хора
Опростете живота си!
Външен шум и вътрешна тишина
Разрушиха и светите пустинни места
Безмълвието е тайнствена молитва
Когато човек иска, тогава чува шума
Нека уважаваме безмълвието на другите
Добрите помисли - лек против шума
Нека придобием вътрешното безмълвие
Многото грижи отдалечават от Бога
Не отдавайте сърцето си в материалните неща
Работата, която бива вършена със спокойствие и молитва, се освещава
От много грижи човек забравя Бога
Многото работа и грижи превръщат монаха в светски човек
Където има много грижи и разсейване, там има и множество духовни радиошумове
Нека придобием доброто безпокойство
Духът Божий и духът на този свят
Светско образование и знание
Знанието без божествено просвещение е пагубно
Нека науката се използва в духовния живот
Светият Дух не низхожда с помощта на машини
Да осветим знанието си
“Знанието възгордява” (1 Кор. 8:1)
Да използваме разума си правилно
Рационалистичното мислене в наше време
Светската логика тормози човека
Светската логика преиначава духовните сетива
“Не съдете по външност” (Иоан. 7:24)
Новото поколение
Безразсъдната любов към децата ги прави негодни в живота
Ръководени от сили на тъмнината
“Не закачайте децата”
Младите трябва да минат през изпитите за целомъдрие
Истинската любов известява младежите за себе си
Безсрамието и липсата на уважение
Уважение към по-големите
Стигат до там, че съдят и Бога
Безсрамието прогонва Божията благодат
“Почитай баща си и майка си” (Изх. 20:12)
Бездна между поколенията
Вътрешен безпорядък и външен вид
В днешно време не можеш да различиш мъж ли е или жена
Хората жадуват за простота
“Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог” (Втор. 22:5)
Козметиката - петна върху Божия образ
Църквата в наши дни
Образованието
Проблемите на образованието
Теория на еволюцията
Отдалечават децата от Църквата
Децата са пренатоварени
Делото на учителя е свято
Духовенство и Църква
Свещеникът носи голяма отговорност
Осветскостяване на духовенството
“Кой ще ме изобличи в съблазън?”
Отношение към църковни въпроси
Отличия и човешка слава
Управлението в Църквата
Света Литургия
Празници и почивни дни
“Малкото у праведника е по-добро...”
Ако ние, монасите, не спазваме празниците, какво да очакваме от светските люде?
Хората работят в неделя и на празници и ги постигат нещастия
Православната традиция
Уважение към традицията
В монашеството да пазим онова, което е проверено и изпитано
Хората отново ще се върнат към старото
Без вяра светът не може да устои
Да оставим една добра традиция
Речник на характерни изрази и думи, използвани в Словата на Стареца Паисий Светогорец

Биографична бележка

Блаженият старец Паисий (в света Арсений Езнепидис) е роден във Фараса Кападокийска на 25. 07. 1924 г. Дошъл в Гърция при размяната на населението [1] и пораснал в Коница.

Още от детските си години живеел като аскет. Намирал наслада в житията на светиите и с извънмерна ревност и удивителна точност се стремял да подражава на техните подвизи. Отдавал се на непрестанната молитва и едновременно с това развивал у себе си смирението и любовта. Изучил занаята на дърводелството, та и в това да подражава наХриста. В армията служил три години и половина като радист по време на гражданската война [2] , живеейки и там като подвижник. По време на военните операции се отличил с мъжеството си, саможертвеността си, нравствеността и дарованията си.

След като изпълнил дълга си към Родината, поел пътя на монашеския живот, за който копнеел от малък. Още живеейки в света, бил сподобен с божествени преживявания, но след като станал монах благоволението на Господа, на Света Богородица и на светиите било проявено към него много по-силно. Подвизаваше се на Света Гора, в манастира “Стомион” - Коница, и на Синайската планина. Живееше скришом, отдавайки себе си на Бога, а Бог го яви и го даде на целия свят. Наставляваше, утешаваше, лекуваше, упокояваше множеството хора, които прибягваха към него. Светата му душа преливаше от божествена любов и преподобният му облик разпръскваше лъчите на Божията благодат. По цял ден неуморно събираше човешката болка и разпръскваше божествено утешение.

След мъченически страдания и болки, които, както казваше, му принесли повече полза, отколкото подвижническите подвизи през целия му живот, почина в Господа на 12. 07. 1994 г. в манастира “Свети Иоан Богослов” до село Суроти, Солунско. Бе погребан там, до храма на свети Арсений Кападокийски.

Неговите молитви да имаме. Амин.



[1] През 1924 г. по силата на международен договор гърците от Мала Азия се преселват в Гърция, а турците, живеещи в Гърция, се заселват в Турция - б. пр.

[2] Водела се от 1944 до 1948 г. между правителствените войски и комунистически партизански отряди - б. пр.

Предисловие

Блаженият старец Паисий след кончината си през юли 1994 г. остави на света едно духовно наследство - своето учение. Бидейки прост монах, с малкото знания на основното училище, но с богата мъдрост по Бога, беше отдал себе си на ближния. Учението му не беше учителстване или проповядване. Беше превърнал Евангелието в начин на живот и учението му извираше от живота му, чийто отличителен белег беше любовта. Беше образовал себе си според Евангелието, затова първо учеше с образа си и след това с евангелската любов и просветленото си слово. Когато приемаше хората със всичките им особености, не просто изслушваше търпеливо проблемите им, които му доверяваха, но със святата си простота и разсъдливост влизаше дълбоко в тяхното сърце и правеше свои болката, безпокойството, затруднението им. И тогава, лека-полека ставаше чудото - промяната на човека. “Бог, казваше той, извършва чудото, когато човек участва със сърцето си в болката на другия”.

С радост забелязахме, че първите появили се книги, свързани с живота и учението на Стареца, се четат с голям интерес. Мнозина говореха с удивление за отговорите, които намираха на своите въпроси, за разрешенията на проблемите си, за утешението в скърбите си. Особено се радвахме, когато хора, отдалечени от Църквата, придобиваха доброто безпокойство и променяха начина си на живот. Много пъти на устните ни идваха стиховете на химнописеца, отнасящи се за свети Василий Велики: “Умиращият в Господа живее, живее и с нас, говорейки от книгите”. Същевременно почувствахме една нужда: да предложим на братята в Христа словата на Стареца, които с благоговение записвахме още от първите стъпки на сестринството, защото ни бяха много полезни, а и те настоятелно искаха това от нас.

Благият Бог благоволи манастирът ни да дължи своето съществуване на стареца Паисий. Той получи от Високопреосвещения Касандрийски митрополит г-н Синесий разрешение за изграждането му и се погрижи за намирането на мястото. И направи това, защото благородното му и чувствително сърце изпитваше голяма признателност за подкрепата, оказана му от нас, когато за пръв път се запознахме с него през 1966 г. в болницата, където трябваше да претърпи операция на белите дробове. Оттогава се чувстваше като наш по-голям брат и имаше задължението “да уреди своите сестри”, както казваше, имайки предвид основаването на манастира. През октомври 1967 г. там се установиха първите сестри. Тогава Старецът остана два месеца в обителта, за да помогне за устройването на общежителния порядък. Впоследствие излизаше от Света Гора обикновено два пъти в годината и помагаше в живота на общежитието като цяло, както и на всяка сестра поотделно в духовната ѝ борба с богоозарените си съвети и личния си опит. А от Света Гора, “духовната Америка”, както я наричаше, помагаше с молитвата си и с писмата си, които изпращаше или лично до всяка сестра или до цялата обител.

Когато през 1967 г. старецът Паисий започна да полага в обителта основите на общежитийния живот - от най-простите практически въпроси до най-сериозните духовни теми, беше 43-годишен. Но вече беше мъж съвършен, “в пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13) и имаше старческа мъдрост. От първите дни на живота на обителта чувствахме, че словата му бяха “думи за живот вечен” (Иоан 6:68) и че много от тия думи бяха аксиоми за ежедневния живот. Затова бързахме да ги запишем, за да не бъдат забравени и да се употребяват като сигурно правило в монашеското житие.

А когато записките ни изпълниха първите тетрадки, боязливо ги предложихме за преценка пред Стареца. Боязливо, защото той винаги настояваше за изпълнението, не желаеше да събираме материал, “боеприпаси”, без да прилагаме на дело в живота си словата му. Изискваше това, което чувахме или четяхме, да го изпълняваме в духовното дело. Иначе, както казваше, многото записки и многото бележки нямаше да ни принесат никаква полза, както нищо не ползва една държава, която, макар и да има много оръжие, няма обучена войска, за да го използва. Показвайки снизхождение към настоятелните ни молби, прие да види и да допълни или поправи някои места, които вероятно не биха били разбрани напълно.

Това записване продължи през всичките двадесет и осем години, в които Старецът следеше и направляваше светата обител. Записваха се събиранията на сестринството и на манастирския събор, които се извършваха в присъствието на Стареца - в началото чрез записки, които сестрите водеха по време на събиранията, а последните години чрез магнетофонни записи; също и личните разговори на сестрите със Стареца, които всяка сестра записваше веднага след разговора си с него. Когато веднъж това бе забелязано от Стареца, той каза някак сърдито: “Какво го пишете всичко това? За случай на нужда ли го пазите? Целта е да работите върху това, да го прилагате. А и кой знае какво пишете! Я, донесете ми да видя! Когато му бяха дадени като образец записките на една от сестрите, изражението му се измени, успокои се и със задоволство каза: “Бре, бре, тя е като магнетофон! Записала е думите точно както съм ги казал!”

Разговорите ни със Стареца обикновено бяха под формата на отговори на зададени от нас въпроси. В личните събеседвания на сестрите с него въпросите бяха свързани главно с личния подвиг. По време на съборите на манастирското ръководство се обсъждаха теми, които ни вълнуваха по време на неговото отсъствие. Те се събираха под формата на въпроси, за да бъдат обсъдени, когато щеше да дойде. Това бяха въпроси от всякакво естество: управленски, практически, духовни, обществени, църковни, етнически и други. На съборите на сестринството, освен въпросите, които задаваха сестрите, повод за различни негови изказвания можеха да бъдат и най-обикновени неща. Старецът използваше всяко нещо, за да извлече духовната полза за душата. Звукът от самолет, шумът на мотор, чуруликането на птица, отварянето на врата или една проста фраза можеше да се превърне в повод, за да говори дълго време върху някоя сериозна тема. “Всичко използвам, казваше, за връзка с горе, с Небето. Ако човек преработва всичко по духовен начин, знаете ли каква духовна печалба получава и какъв духовен опит придобива?”

И както, “добрият Бог - както характерно се изразяваше - се грижи първо за нашия оттатъшен живот, а после за този”, така и той в общуването си с човека имаше за цел да го подготви за Царството Небесно, помагайки му да познае Божията воля и да се свърже с Бога. Когато споменаваше за нещо от природата, от науката, от изкуството или от всекидневния живот, не го интересуваха тия предмети сами по себе си, но ги използваше да пробуди душите и да им помогне да схванат по един алегоричен начин по-дълбокия смисъл на живота и да “се закачат” за Бога.

Понеже словото му се отличаваше с простота, остроумие, неизчерпаем хумор, той можеше да казва големи истини по един прост и весел начин. Казваше: “Аз слънцегрея”, и имаше предвид, че както слънцето е необходимо, за да се разтворят цветята, така и нежното пастирско отношение улеснява разтварянето и изцелението на душата. Просветено пастирство, което често подготвяше почва в душата да приеме строгостта на словата му относно неизменната Евангелска истина. По този начин дори най-строгите му думи падаха като благотворна роса в сърцето на човека и го обработваха, за да даде духовен плод.

Материалът, който беше събран през тези двадесет и осем години, заедно с писмата, които изпращаше до обителта от Света Гора, след кончината на Стареца беше подреден по теми, за да е по-удобен за ползване във всекидневния живот на манастира. Успоредно с това бяха подредени всички събития от живота му и божествените му преживявания, за които говореше не от самохвалство, но поднасяйки ги като духовна милостиня. “Не ви разказвам тия неща, за да ми закачите медал, за да ми кажете “браво”. Когато разказвам нещо, било то от войната или от живота в армията, каквото и да било, дори някой шеговит пример, не го казвам просто така, но на нещо искам да наблегна; внимавайте в по-дълбокия смисъл. Никога не говоря празни, непотребни приказки”. По този начин той ставаше “духовен кръводарител”, за да подсили анемичната вяра, да подбуди любочестието и бидейки истински Божий благородник, да развие у нас духовно благородство, тъй че да се сродим с Бога. “Опразвам себе си, казваше, а какво става? За да ви помогна, се принуждавам да ви разказвам и мои лични преживявания. Правя най-голямото разхищение, духовно разхищение! Поне хваща ли място? Всяко събитие, което се принуждавам да разкажа, за да ви помогна, например как при някое изпитание ми е помогнал Божият промисъл, го изгубвам за себе си. Та, поне хваща ли място?”

Имайки предвид трудните години, в които живеем, решихме да дадем гласност на целия този материал в една поредица от томове, започвайки от по-общи теми. Много от въпросите са с ежедневен характер, но ако към тях не се отнасяме съгласно Евангелието, биха имали скръбни, ако не и пагубни последствия за настоящия, а и за бъдещия живот.

Това решение беше насърчавано и от една мисъл, която Старецът имаше от години. Мислеше да напише “една книга, която да е за всички - миряни, монаси и клирици”. Не можа да осъществи тази своя идея, понеже раздаваше цялото си време на страдащите души, които всеки ден пристигаха пред колибата му и на които цял се отдаваше въпреки малкото си телесни сили. В едно от своите писма пише: “Новините около мен са: народ много, народ изморен и измъчен. И докато народът със своите проблеми все повече се увеличава, то молете се да не намаляват телесните ми сили. Щадя по малко и себе си, защото трябва винаги да мога. Мога, не мога, трябва да мога”.

Както беше споменато, Старецът обикновено отговаряше на запитвания. Затова при съставянето на темите от словата му при различни случаи беше запазена разговорната форма. Между диалозите бяха включени и откъси от писмата му, които изпращаше до манастира, или извадки от книгите, които сам е писал, както също и от писма, които ни повериха наши братя в Христа, или от записките, които те са водели при разговорите си със Стареца, тъй че всяка тема да бъде предадена с възможно най-голяма пълнота. Беше положено усилие да бъдат запазени, доколкото е възможно, непосредствеността и благодатта в речта на Стареца. Също така бяха оставени някои повторения, които подчертаваха смисъла и жегваха сърцата, и някои от честите възклицания в потока на речта на трептящото от любов към Бога и човека сърце.

Чести са примерите от монашеския живот. Това е така, не само защото Старецът говори към монахини, но и защото искаше всеки човек да потърси “радостта на монашеския живот”, която извира от пълното отдаване на живота на монаха в Божиите ръце, за да се избави от несигурността, която носи вярата в егото, и да изпита райско блаженство още от този живот.

Книгата “С болка и любов за съвременния човек” представлява първият том от поредицата “Слова на стареца Паисий Светогорец”. За да бъде по-лесно достъпно съдържанието ѝ, беше разделена на четири тематични дяла. Всеки дял се състои от глави, а всяка глава се дели на по-малки части със съответните подзаглавия. Бележките под линия, които обясняват понятия от духовния и монашеския живот, известни на братята в Христа, които са по-запознати със светоотеческите текстове, бяха направени, за да улесняват читатели, които не са запознати с този вид терминология.

Понеже Старецът, както споменахме, често употребяваше примери от науката, изкуството и т.н., съществуваше опасността при записване на устната му реч да предадем погрешно някой израз или понятие. Затова, преди да бъдат издадени, дадохме съответните глави да се прочетат от братя в Христа, работещи в различни специалности. Благодарим им, защото с особено благоговение към Стареца разгледаха тия текстове и направиха различни корекции. Бихме били благодарни и за всякакви други указания.

Нека си пожелаем “духовното разхищение”, което Старецът правеше поради своята голяма любов, “да хване място” в простите и добронамерени души на читателите и те да се обогатят с Божията мъдрост, “укрита от мъдри и разумни, а открита на младенци” (Лук. 10:21). Амин.

Неделя на всички светии, 14 юни 1998 г.

Игумения на Светата обител

Монахиня Филотея и всички сестри в Христа

Въведение от слова на Стареца

“Годините, в които живеем, са много трудни и много опасни, но накрая ще победи Христос”.

- Кажете ни нещо, отче.

- Какво да ви кажа?

- Каквото сърцето ви казва.

- Това, което казва сърцето ми, е да взема ножа, да го разрежа на парченца, да го раздам на света и след това да умра.

Повечето хора в наше време са светски образовани и летят с голямата светска скорост. Но тъй като им липсва страхът Божий - “начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс. 110:10), - то им липсва и спирачката. А с висока скорост и без спирачка завършват в някоя пропаст. Хората са засипани с проблеми и повечето са много зашеметени. Изгубили са ориентацията си. Лека-полека стигат дотам да не могат да се владеят. Ако тия, които идват на Света Гора, са толкова силно изнервени, толкова объркани, толкова неспокойни, помислете си какви са другите, които са далеч от Бога, от Църквата!

Вижда се, че във всичките държави се вихри фъртуна, голяма бъркотия! Горкият свят - Бог да помогне! - клокочи като тенджера под налягане. Но и големците докъде я докарват! Готвят, готвят, после хвърлят всичко в херметическата тенджера и сега тенджерата пищи! Скоро клапата ще изхвръкне! Веднъж казах на един от високопоставените: “Защо не внимавате в някои работи? Какво ще стане сега?” “Отче - казва ми, - в началото лошото беше като малко сняг, сега е станало цяла пряспа. Само някое чудо може да помогне”. Но така както някои се опитват да помогнат в това положение, правят пряспата на злото още по-голяма. Вместо да вземат някои конкретни мерки за образованието и т.н., още повече влошават състоянието. Не гледат как да разтопят тая пряспа, а я правят по-голяма. Гледаш, в началото снежецът е малко. Ако се понесе по надолнището, става една купчина. Тази купчина, повличайки още сняг, дървета, камъни и т.н., постепенно става все по-голяма и по-голяма, и накрая става цяла лавина. Така и злото постепенно е станало търкаляща се лавина и сега е нужна бомба, за да се разпръсне.

- Безпокоите ли се, отче?

- Ах, от какво ли тъй преждевременно ми побеля брадата? Мен два пъти ме боли: веднъж, когато предвиждам някое състояние и викам, за да предотвратим предстоящото зло, и втори път, когато не обръщат внимание (може би не от пренебрежение) и злото се случи, и тогава търсят от мен помощ. Сега разбирам какво са преживявали пророците. Най-големите мъченици са били пророците! По-големи мъченици от всички мъченици, макар че не всички са умрели с мъченическа смърт. Защото мъчениците за кратко са страдали, докато пророците са виждали едно духовно състояние и са страдали постоянно. Викали, викали, а останалите - на своето си. А когато настъпвал часът и идвал Божият гняв заради греховете на народа, тогава и пророците страдали заедно с него. Да кажем, че по онова време толкова им стигал умът на хората. Оставяли Бога и се покланяли на идолите. Но днес, когато разбират, идолопоклонството е още по-голямо.

Не сме осъзнали, че дяволът е решен да унищожи Божиите творения. Организирал е пангиня [3] , за да унищожи света. Побеснял е, защото в света започна да навлиза доброто безпокойство. Много е свиреп, защото знае, че времето му е кратко (вж. Откр. 12:12). Сега действа като някой престъпник, който, виждайки, че е обкръжен, си казва: “Не мога да се спася! Ще ме хванат!” и обръща всичко с главата надолу. Или както войниците по време на война, когато им свършат боеприпасите, вадят щика или сабята и се хвърлят в боя, пък каквото стане. Казват си: “Така или иначе сме загубени, нека убием колкото можем повече”. Светът гори! Разбирате ли това? Голямо изкушение се изсипа. Дяволът е запалил такъв пожар, че даже всички пожарникари да се съберат, не могат да го угасят. Духовен пожар! Нищо не е останало. Остава само да се молим Бог да се смили над нас. Гледаш, когато бушува някой голям пожар, тъй че и пожарникарите нищо не могат да направят, хората се принуждават да се обърнат към Бога и да Го помолят да се излее един силен дъжд, за да угаси огъня. Така и за духовния пожар, който дяволът е разпалил, е необходима само молитва, за да помогне Бог.

Целият свят е тръгнал към едно - всяческа разруха! Не е да речеш: “В една къща малко се е поразвалил прозорецът или нещо друго, нека го поправя”. Цялата къща е рухнала. Светът се е превърнал в порутено село. Положението е вече извън контрол. Само Бог може нещо да направи отгоре. Сега е време Бог да поработи - къде с отвертката, къде с милувки, къде с плесници, да го поправи. В света се е образувала гнойна рана, която ще се спука, но още не е узряла добре. Злото е тръгнало да назрява, както тогава в Иерихон (вж. Иис. Нав. 6:23), където имало нужда от дезинфекция.

Какви теглила има в света

Нямат край теглилата на света. Едно всеобхватно разпадане, разделение на семейства, малки и големи. Всеки ден сърцето ми страда до кръв. Повечето домове са изпълнени с притеснения, с тревоги, със стрес. Добре са само домовете, където хората живеят по Бога. В останалите - разводи, хора, затънали в дългове, други болни, други катастрофирали, други пък с успокоителни, с наркотици!... Повече или по-малко всички имат някаква болка, горките. Особено сега: нямат работа, дългове, банките ги дърпат, гонят ги от домовете им и цял куп други теглила! И това не са ден и два! И дори децата в едно такова семейство да са здрави, поболяват се само от това състояние. Много от тези семейства, ако само един ден живееха с безгрижието и спокойствието на монасите, това би било за тях най-хубавият Великден.

Колко нещастие има в света! Когато някого го боли и се тревожи за другите, а не за себе си, тогава вижда целия свят като на рентгенова снимка чрез духовните лъчи... Много пъти, тъй както си казвам молитвата, виждам мънички дечица, миличките, да минават пред мен нажалени и да молят Бога. Майките им ги карат да се молят, защото имат проблеми в семейството, трудности и търсят помощ от Бога. Завъртат копчето на същата честота и така общуваме!

Осигуровки и... несигурност

Днес светът се напълни с всякакви осигуровки, но понеже е отдалечен от Христа, чувства най-голяма несигурност. В никоя друга епоха не е съществувала такава несигурност, каквато чувстват хората днес. И понеже човешките осигуровки не им помагат, сега бързат да влязат в кораба на Църквата, за да почувстват духовна сигурност, защото виждат, че светският кораб потъна. Ако обаче видят, че и в кораба на Църквата влиза малко вода, че и там са обхванати от светския дух, а у мнозина липсва Светият Дух, тогава хората ще се отчаят, защото вече няма да имат за какво да се хванат.

Светът страда, погубва се и за съжаление всички хора са принудени да живеят всред тоя ад на света. Повечето силно чувстват една изоставеност, едно безразличие отвсякъде, особено сега. Няма къде да се опрат. Както се казва: “Удавникът се хваща за собствените си коси”. Тоест, давещият се търси за нещо да се хване, да се спаси. Корабът потъва и човек тича да се покатери на мачтата. Но не се замисля, че щом корабът е в опасност от потъване, тогава и мачтата ще потъне. Покачва се на мачтата и корабът потъва още по-бързо! Искам да кажа, че хората търсят някъде да се опрат, за някъде да се хванат. И ако нямат вяра, за да се опрат на нея, ако не се доверят на Бога, и то така, че изцяло да оставят себе си в Негови ръце, ще се мъчат. Велико нещо е доверието в Бога!

Времената, в които живеем, са много трудни и много опасни, но накрая ще победи Христос. Ще видите как ще започнат да ценят Църквата. Стига ние да си стоим здраво на мястото. Ще разберат, че иначе няма оправия. И политиците вече са разбрали, че ако някой може да помогне в тая лудница, в която се е превърнал светът, то това са хората на Църквата. Нека не ви изглежда странно! Политиците ни вдигнаха ръце. Някои от тях дойдоха в колибата ми и ми казаха: “Монасите трябва да станат мисионери, иначе не става”. Трудни години! Ако знаехте в какво състояние се намираме и какво ни чака!...

Какво търсене съществува

Един ден насред зима в колибата ми дойдоха осемдесет човека - от студенти, та до сценаристи. Плачеха и питаха дали могат да следват богословие! Състоянието в света е шизофренично! Всички нещо търсят, без повечето да знаят какво търсят. Някои търсят истината по кръчмите! Други с някаква безумна музика търсят Христа!

- Отче, наистина какво търсене има в света! Толкова хора идват и стоят прави и чакат с часове! [4]

- Това също е един от белезите на времената: светът да търси помощ от мен, окаяния. Не виждам нищо добро в себе си и се чудя какво намират хората, та тичат при мен. Аз съм една тиква с кора на диня. В наши дни ядат тиквата вместо диня, понеже има кора на диня. Тръгват от другия край на света, без да са сигурни дали ще ме намерят, дали няма да ме намерят. Знам колко съм окаян, но ме боли и за хората. Докъде сме я докарали! Докъде стигна светът! Свети пророк Исаия казва, че ще дойде време, когато хората ще намерят едного, който ще има плащ, и ще му кажат: “Ела да те направим цар” (вж. Ис. 3:6). Бог да се смили над нас!

Когато чета 28-и псалом, който е за намиращите се в опасност при морско пътуване [5] , си казвам: “Боже мой, и сушата, и целият свят е станал най-страшно море, защото светът се дави духовно”. И когато идват отчаяни хора, им чета 93-и и 36-и псалом. “Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се. Стани, Съднико на земята, дай отплата на горделивите... тъпчат Твоя народ, Господи, и угнетяват Твоето наследие... Но Господ е моя защита и Бог мой - твърдиня на моето прибежище...” (Пс. 93:1, 5, 22). Носят голямо утешение! С един поглед към Небето биха се променили нещата. Но днес хората не мислят за Бога. Затова не намираш у тях отклик, не може да се получи взаимно разбиране.

Непрестанно моля Бога да яви истински хора, християни, за да помагат на света и да ги укрепява дълги години. Да се помолим Бог да просвети и да се появят други, млади хора, чисти, да излязат Макавеи [6] , защото сегашните управници унищожават света. По-младите може да са неопитни, но в тях няма такава лъжа и лукавство. Да се молим Бог да просвети не само хората в Църквата, но и управниците - да имат страх Божий, за да могат нещо да кажат. Малко нещо, една просветена приказка да кажат, променят цяло едно състояние. Ако кажат нещо неразумно, могат да навредят на цяла държава. Едно добро решение е благодеяние за народа. Едно лошо решение е катастрофа. Бедата не е само в материалното нещастие - че хората гладуват, че страдат; по-голямо е духовното нещастие. Молитвата много ще помогне Христос да ги просвети малко. Взима отвертчицата Христос, едно леко врътване, един оборот назад... готово, всичко се нарежда! Постепенно, когато Бог просвещава някои хора, тогава злото само се опозорява. Защото злото само себе си унищожава, не го унищожава Бог. В крайна сметка нещата ще си дойдат на мястото. Виждам, че мнозина, които имат високи постове, разбират какво става, състрадават и се борят, и особено се радвам за това!

В наше време липсват примерите

- Отче, защо свети Кирил Иерусалимски казва, че мъчениците от последните времена ще са над всички мъченици?

- Защото в миналото е имало духовни великани. В наше време липсват примерите - говоря изобщо за Църквата и за монашеството. Сега се умножиха думите и книгите, а намаляха делата. Само се възхищаваме на светите подвижници на Църквата ни, без да разбираме колко са се трудили. Защото сами не се трудим, за да можем да разберем техните трудове, да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестен стремеж да им подражаваме. Добрият Бог, разбира се, ще вземе предвид времето и обстоятелствата, при които живеем и ще изисква от нас в съответствие с тях. Затова, ако малко се потрудим, ще се увенчаем повече от древните.

Преди, когато е съществувал борбеният дух и всеки се е стремял да подражава на другия, не е имало място нито за злото, нито за небрежността. И доброто, и борбеният дух са съществували в изобилие, затова не е имало място за някой нехаен. Другите са го повличали след себе си. Спомням си как веднъж в Солун чакахме на светофара, за да преминем от единия тротоар на другия. По едно време почувствах една вълна да ме понася напред, защото всички отиваха натам. Едва вдигах крак и отивах напред. Искам да кажа, че когато всички отиват към едно място, някой дори и да не иска да върви натам, се затруднява да не отиде, защото останалите го повличат. Днес ако някой иска да живее честно и духовно, не може да си намери място в света, затруднява се. И ако не внимава, ще се понесе по надолнището, по светския канал. Преди е имало много добро, много добродетелност, много добри примери и злото се задушавало сред многото добро; и малките нередности, които съществували в света или в манастирите, не се забелязвали и не вредели. Сега какво става? Лошият пример е в изобилие, и малкото добро, което съществува, бива презирано. Т.е. става обратното - малкото добро се задушава в многото зло и така злото управлява.

Когато един човек или една група хора има подвижнически, борбен дух, това много помага. Защото ако един напредва духовно, не е полезен само на себе си, но помага и на другия, който го гледа. И някой, който е отпуснат, също въздейства на другите. Когато един се отпусне, друг се отпусне, накрая, без да разберат, не остава нищо. Затова борбеният дух ще помогне много в днешната разпуснатост. Ще трябва да обърнем особено внимание на това, защото днешните хора са стигнали до там, че дори правят и разпуснати закони и ги налагат на подвизаващите се. Затова ония, които се борят, не само че не бива да се влияят от светския дух, но и не трябва да сравняват себе си със светските хора и да мислят, че са светии, тъй като след това се отпускат и стават още по-негодни и от най-светските. В духовния живот не бива да полагаме за пример светските хора, но светиите. Добре е подвизаващият се в някоя добродетел да намира светията, който я е имал, да изучава житието му и тогава ще вижда, че нищо не е постигнал, и ще напредва със смирение. Онези, които се надбягват на стадиона, не се обръщат назад, за да видят къде са последните, защото, ако го направят, те ще останат последни. Когато се старая да подражавам на напредналите, съвестта става по-чувствителна. Когато обаче гледам тези отзад, оправдавам себе си и си казвам, че грешките ми не са важни в сравнение с техните. Успокоявам се от мисълта, че има и по-долу от мен. Така задушавам съвестта си и сърцето ми става безчувствено, като да е от цимент.

Сладкото надолнище е лесно

- Отче, защо толкова трудно вършим доброто, а толкова лесно падаме в злото?

- Защото за доброто трябва първо самият човек да се потруди, да положи усилия, докато при злото помага дяволът. Освен това хората не подражават на доброто, нито имат добри помисли. Много често на светските хора давам следния пример: “Да допуснем, че имам един автомобил и казвам в мисълта си: “Какво да го правя? Аз мога да си свърша работа и с някой познат или при нужда с някое такси. Нека го дам на онзи баща, който има много деца, да ги разхожда по малко навън, да ги откарва до някой манастир да си отдъхват и да се подкрепят милите”. Ако го дам, никой няма да ми подражава в това. Ако обаче имам един автомобил същата марка с вашия и след това го сменя и взема някоя по-добра марка, да видите, цяла нощ няма да спите, за да намерите някакъв начин да смените автомобила си и да вземете по-хубав, същия като моя, нищо, че вашият автомобил си е добър. В този случай ще кажете: “Ще продам, ще взема назаем, за да го сменя”. Докато в предишния случай никой няма да ме последва и да каже: “Какво да го правя моя автомобил? Нека го дам”, но може да кажат, че съм и побъркан”.

Хората лесно се влияят от злото. И макар че дълбоко в себе си приемат и признават доброто, обаче по-лесно се повлияват и се поддават на злото, защото там канонарх [7] е дангалакът [8] . Човек лесно тръгва по сладкото надолнище, защото изкусителят няма друг правилник, освен да бута Божиите творения по сладкото надолнище. Христос има благородство. Казва ти: “Това е доброто”, “ако някой иска да върви след Мене...” (Мат. 16:24). Не казва: “Задължително ела при Мен!” Дяволът действа с лукавство. Увива се около човека оттук - оттам, за да го поведе, където иска. Бог зачита свободата на човека, защото не е сътворил роби, а синове. И въпреки че е знаел, че ще последва падението, не ги е сътворил роби. Предпочете да дойде, да се въплъти, да се разпне и така да спечели човека. Чрез тази свобода обаче, която Бог е дал - въпреки че дяволът може да стори много зло - се дава една възможност за пресяване. Става ясно какво върши човек със сърцето си, несъмнено се разбира кой има голямо любочестие.

Бог не ни изоставя

Съвременните хора са в такова състояние, че правят каквото им дойде на ум. Едни са на хапчета, други вземат наркотици... Всеки ден трима-четирима тръгват да си създават нова религия. И пак, сравнително малко са престъпленията, нещастните случаи и т.н. Бог помага. Дойде един човек в колибата и ми казва: “Имаш ли тука някоя китара?” Пуши хашиш, приказва му се, не те пита дали ти имаш желание да говориш - на всичкото отгоре ти иска и китара! На други пък им е омръзнал животът и искат да се самоубият или да извършат някое зло, да предизвикат голяма бъркотия. И те не считат това за богохулна мисъл, която да се стараят да прогонят. Омръзнал им е животът и се чудят какво да направят. Един ми каза: “Искам вестниците да пишат, че съм герой”. Някои други използват такива хора, за да постигнат своите цели. Пак добре, сравнително малко зло се случва.

Хубавото е, че Бог не ни изоставя. Добрият Бог пази днешния свят с двете Си ръце, а по-рано само с едната. Днес сред толкова опасности, в които живее човек, Бог го пази както майка малко дете, когато започва да прохожда. Сега Христос, Света Богородица и светиите повече ни помагат, но не го разбираме. Какво би станало със света, ако не помагаха!... Повечето от хората вземат хапчета и са в едно състояние... Един пиян, друг отчаян, трети зашеметен, друг пък заради болката, която изпитва, не спи по цели нощи. И всички тези хора карат автомобили, мотоциклети, извършват опасни работи, управляват опасни машини. Та в състояние ли са всички те да шофират? Светът можеше до сега да се е изпоосакатил. Как ни пази Бог, а не можем да го разберем!

Спомням си как някога родителите ни отиваха на нивите и много пъти ни оставяха на съседката да ни наглежда заедно с нейните деца. Но тогава децата бяха уравновесени. Съседката хвърляше по един поглед и си вършеше работата, а ние кротко си играехме. Така и Христос, Света Богородица и светиите някога с по един поглед са наглеждали света. Днес и Христос, и Света Богородица, и светиите постоянно са надвесени над нас, защото хората не са уравновесени. Сега е една... да пази Господ! Все едно че някоя майка има две-три проблемни деца: едното малко глупавичко, другото малко кривогледо, третото малко инатливо, а освен това трябва да гледа и едно-две на съседката, и едното от тях се катери нависоко и има опасност да падне долу, другото да вземе ножа и да си пререже гърлото, третото - да отиде да се бие с четвъртото, и тя постоянно е под напрежение, пази ги, а те изобщо не разбират притеснението ѝ. Така и светът не чувства помощта на Бога. С всички тези опасни средства, които днес съществуват, светът би се изпоосакатил, ако Бог не помагаше. Но имаме Бога за баща, Света Богородица за майка, светиите и ангелите за братя и те ни пазят.

Колко силно дяволът мрази човешкия род и иска да го погуби! А ние забравяме срещу кого воюваме. Да знаехте само колко пъти дяволът е увивал опашката си около земята, за да я унищожи! Обаче Бог не го оставя, проваля му плановете. И злото, което дангалакът възнамерява да извърши, Бог го използва и излиза голямо добро. Сега дяволът оре, накрая обаче Христос ще засее.

И виждаме, че никога добрият Бог не оставя големите изпитания да траят повече от три поколения, за да остане закваска.

Преди Вавилонския плен (вж. 2 Мак. 1:19-22) израилтяните хвърлили в един пресъхнал кладенец огъня от последната жертва, която принесли, тъй че след това да вземат от същия огън и да започнат отново жертвоприношенията. И действително, когато след седемдесет години се завърнали, намерили от онзи огън и започнали започнали да принасят жертви. Във всеки труден период не всички се поддават. Бог запазва една закваска за следващите поколения. Комунистите работиха седемдесет и пет години [9] и се задържаха седемдесет и пет години - също три поколения. Сионистите толкова години вече работят, но няма да се задържат и седем години.

Настъпват трудни години

Бог допуска сега да стане едно здраво разтърсване. Идват трудни години. Ще имаме големи изпитания... Нека приемем това сериозно, да заживеем духовно. Обстоятелствата ни принуждават и ще ни принудят да работим духовно. Добре е обаче да го правим с радост и доброволно, а не принудени от скърбите. Мнозина светии биха желали да живеят в нашето време, за да се подвизават. И аз се радвам, когато някои ме заплашват, че ще ми видят сметката, понеже говоря и им провалям плановете. И когато някоя вечер в колибата чувам да прескачат оградата, сърцето ми започва да бие сладостно. Но когато се развикат: “Дойде телеграма, да се молиш за еди-кой си болен”, си казвам: “Това ли било? Отиде и тая възможност...” Не че животът ми е омръзнал, но все пак се радвам за това. Нека се радваме, че днес ни се дава тази възможност. Наградата е много голяма.

Някога, когато започвала война, човек, за да се защити, отивал да се бие, да воюва, за да защити Родината си, народа си. Сега не отиваме да защитаваме Родината си или да се бием, за да не изгорят къщите ни варварите или да не вземат сестра ни и ни опозорят, нито отиваме да защитим един народ или някоя идеология. Сега отиваме или за Христа, или за дявола. Войната е ясна. При окупацията човек ставаше герой, ако не поздрави някой германец. Сега ставаш герой, ако не поздравяваш дявола.

Във всеки случай ще сме свидетели на страшни събития. Ще се разразят духовни битки. Светите ще станат още по-святи и нечистите ще станат още по-скверни (вж. Откр. 22:11).

Чувствам в себе си едно утешение. Ще има буря, но борбата има стойност, защото сега наш враг не е Али паша, Хитлер или Мусолини, но дяволът. Затова ще имаме и небесна награда.

Бог, като добър Бог, нека обърне злото на добро. Амин!



[3] Пангиня (гр. - παγκοινιά) - обща работа, която се извършва съвместно от всички братя в един манастир - б. пр.

[4] Има предвид опашките от хора, които с часове са чакали да бъдат приети от Стареца, когато е отивал в Суроти - б. пр.

[5] Свети Арсений Кападокийски е чел този псалом за онези, които били в опасност по моретата - б. изд.

[6] Названието Макавей било дадено на Иуда, водач на Иудейското въстание (166 пр. Хр.) срещу Антиох IV Епифан, хегемон на царството на Селевкидите. Най-вероятно името означава - този, който е победил враговете. Същият епитет след това бил даден и на възприемниците на Иуда. Макавеите се отличили в борбите за отеческата вяра и гражданската свобода. (Вж.1, 2, 3, книги Макавейски в Стария Завет.

[7] Канонарх - определеният монах, който по време на богослужението възглася предварително това, което ще пеят певците - б. изд.

[8] Наименованието “дангалак”, отнасящо се към дявола, Старецът чул за пръв път от един стар понтиец и му харесало. Означава човек, който е загубил ума си и върши лудости. Оттогава и Старецът наричал така лукавия - б. пр.

[9] Т.е. толкова години са се подготвяли, за да установят режима си - б. пр.

ГРЕХЪТ И ДЯВОЛЪТ

"Чувстваме горчивина, когато живеем далеч от сладкия Иисус"

Грехът стана мода

- Отче, на някого сте казали, че ще има война. Така чухме, вярно ли е?

- Аз нищо не казвам, а хората говорят каквото си искат. А и да знам нещо, защо да го кажа?

- Какво варварско нещо е, отче, войната!

- Ако хората нямаха тази... “изисканост” в греха, нямаше да стигнат до това варварство. Още по-варварска е нравствената катастрофа. Хората се съсипват душевно и телесно. Някой ми казваше: “Казват за Атина, че е “джунгла”, а никой не си тръгва от там! Всички я наричат “джунгла” и всички се събират в джунглата”. На какво са заприличали хората? Досущ като животните! Знаете ли какво правят животните? Влизат в началото в обора и замърсяват всичко с изпражнения... После изпражненията започват да прегарят. Щом започнат да прегарят, животните усещат топлина. Сърце не им дава да се махнат от обора, там са спокойни. Та така и хората чувстват топлината на греха и сърце не им дава да се махнат. Разбират, че вони, но от онази топлинка не им дава сърце да се махнат. Ето, ако сега в обора влезе някой, не може да издържи на вонята. Но оня, който си е постоянно в обора, не му пречи, свикнал е вече!

- Отче, някои казват: “Да не би само днес да греши светът? А в Рим някога какво е било?...”

- Та тогава са били езичници в края на краищата. И това, което казва свети апостол Павел (вж. Рим. 1:24-32), се отнасяло за ония езичници, които приели кръщение, но имали лоши привички. Нека не вземаме за пример упадъка от всяко време. Днес грехът е превърнат в мода. Ние сме православна страна и гледай какво става. А колко повече останалите! И лошото е, че понеже грехът е мода, съвременните хора, ако видят някого да не следва потока на времето, да не върши грехове, да е малко благочестив, го наричат изостанал и назадничав. Те считат за обидно човек да не греши, а смятат греха за нещо прогресивно. Това е най-лошото от всичко. Ако съвременните хора, които живеят в греха, поне осъзнаваха това, Бог щеше да ги помилва. Но те оправдават неоправдаемото и възхваляват греха. Това е и най-голямата хула срещу Светия Дух - да считат греха за прогрес, а нравствения човек да наричат изостанал. Затова голяма награда, голяма цена имат ония, които се подвизават в света и опазват живота си чист.

Някога ако някой е бил покварен или пияница, се срамувал да излезе на пазара, защото щял да изпита хорското презрение. И ако някоя жена била кривнала малко от правия път, не се осмелявала да излезе навън. И това било един вид спирачка за човека. Днес ако някой живее правилно, ако например някоя девойка живее благочестиво, казват: “А бе, тази къде живее!” Но и въобще, когато преди светските хора извършвали някакъв грях, горките, чувствали своята греховност, понавеждали глава и не се подигравали на онзи, който живеел духовно, напротив гордеели се с него. Сега нито чувстват вина, нито имат почит. Изравниха всичко със земята. Ако човек не живее по светски, му се подиграват.

Съвестта говори

Макар че Франция е развита страна, в последно време осемдесет хиляди души са станали мюсюлмани [10] . Защо ли? Защото са превърнали греха в мода. Обаче съвестта ги гризе и се опитват да я успокоят. И както древните елини, за да оправдаят страстите си, измислили дванадесетте богове, така и тези търсят да намерят някоя религия, която да оправдава страстите им, за да намерят покой. Затова ислямът ги устройва. Позволява им да имат колкото искат жени, за отвъдния живот им обещава една планина пилаф, едно езеро кисело мляко, една река мед! И колкото и грехове да имат, когато умрат, ако ги умият с топла вода, очистват се! Отиват при Аллах чисти! Какво друго искат? Всичко е подредено! Но французите няма да намерят покой. Искат да се успокоят, но няма да могат, защото за страстите няма оправдание.

Каквото и да правят хората, колкото и безчувствени да са, пак няма да намерят покой. Стремят се да оправдаят неоправдимото, но вътрешно се измъчват, изтерзани са. Затова търсят развлечения, ходят по кръчми, напиват се, гледат телевизия. Т.е. губят си времето в глупости, за да се самозабравят, понеже ги гризе съвестта. И като спят, мислиш, че намират покой ли? Има съвест! Първото Свещено Писание, което Бог дал на прародителите, е съвестта и ние я получаваме от родителите си като ксерокопие. Колкото и човек да потиска съвестта си, в себе си бива изобличаван. Затова казват: “Яде го отвътре”. Да, няма нищо по-сладко от това човек да е със спокойна съвест. Чувства себе си окрилен, полита.

Отдалечаването от Бога е мъчение

Не помня ден, в който не чувствам божествено утешение. Понякога обаче има сухи периоди и тогава се чувствам зле; и така мога да разбера колко зле живеят повечето хора, които нямат утешения, защото са далече от Бога. Колкото повече човек се отдалечава от Бога, толкова по-трудни стават нещата. Може човек и нищо да няма, но щом има Бога, нищо повече не иска! Това е! Докато, макар и всичко да има, но, ако няма Бога, тогава се измъчва вътрешно. Затова нека човек се приближава до Бога колкото може повече. Само близо до Бога намираме истинската и вечна радост. Чувстваме горчивина, когато живеем далеч от сладкия Иисус. Когато някой от вехточовек стане човек, царски син, тогава се храни с божествена наслада, с небесна сладост и чувства райско веселие. Още от тук чувства част от радостта на рая. Отначало тази райска радост е по-малка, но постепенно човек чувства все по-голяма и се пита дали в рая има нещо по-висше от това, което преживява тук. Чувства себе си в такова състояние, че не може да върши никаква работа. Колената му се огъват като свещи от онази божествена топлина и сладост, сърцето му трепти тъй, че ще му избие чита [11] , за да изхвръкне, защото земята и земните дела му се струват празна работа.

Човекът първоначално е пребивавал в общение с Бога. След това обаче, когато се отдалечил от Божията благодат, се чувствал като някой, който отначало живеел в палат, а после се е озовал завинаги вън от палата и го гледа отдалеч и плаче. Както детето, когато се отдалечи от майка си, страда, така страда и се измъчва и човекът, когато се отдалечи от Бога. Отдалечаването на човека от Бога е мъчение за него. Дяволът успял до толкова да отдалечи хората от Бога, че да стигнат дотам да почитат идолите и да им принасят в жертва децата си. Ужасно! И откъде демоните изнамират толкова богове! Бог Хамос [12] . Стига ти само да чуеш името му! Най-измъчен обаче е дяволът, защото е най-отдалечен от Бога, от любовта. Защото ако няма любов, остава мъката. Обратното на любовта кое е? Злобата. Злоба равно на мъчение.

Човек, който е отдалечен от Бога, е подложен на демонично въздействие. А този, който е близо до Бога, приема въздействието на Божията благодат. Който има Божия благодат, ще му бъде дадено още. А който има малко и я пренебрегва, ще му бъде отнета и тая, която има (вж. Лук. 19:26). Благодатта Божия липсва у съвременните хора, защото поради греха захвърлят и малкото, което имат. А когато се оттегли Божията благодат, всички демони се устремяват да влязат в човека.

Според това колко са отдалечени от Бога, хората чувстват терзания в този живот, а в другия живот ще живеят във вечно терзание. Защото още от този живот човек вкусва до някаква степен част от райската радост, в зависимост от това доколко живее съгласно с Божията воля. Или ще чувстваме част от райското блаженство още от сега и ще отидем в рая, или ще чувстваме част от мъките и - опазил ни Бог - ще отидем във вечните мъки. Рай - равно на доброта. Вечна мъка - равно на злост. Когато човек върши някоя добрина, чувства радост. Когато върши нещо криво, се измъчва. Колкото повече добро прави, толкова повече се радва. Колкото повече зло върши, толкова повече се мъчи душата му. Нима крадецът чувства радост? Не чувства радост. Докато този, който върши добрини, чувства радост. Ако човек намери нещо на пътя, задържи го и каже, че е негово, не ще има покой! Нито знае кому принадлежи, нито е онеправдал някого, нито го краде, но все пак не намира покой. Колко повече, ако го открадне! Дори когато човек получава нещо, пак не чувства радостта, която идва у него, когато дава. Колко повече, когато краде, или когато онеправдава, няма да чувства радост! Затова виждаме несправедливите хора какви лица имат, какви гримаси правят!

На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено

Отдалечените от Бога хора винаги остават без утешение и се мъчат двойно. Който не вярва в Бога и в бъдещия живот, освен че си остава безутешен в този живот, осъжда своята душа на мъки и във вечността. На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено. Ако работиш на черния господар, още от тук ти прави живота черен. Ако работиш на греха, ще ти бъде платено от дявола. Ако работиш на добродетелта, ще ти бъде платено от Христа. И колкото повече работиш за Христа, толкова по-чист ще ставаш, толкова повече ще се радваш. А ние си казваме: “Да не сме луди да работим за Христа?” Но това е страшно! Да нехаем за Христовата жертва, извършена за човека! Христос бе разпнат, за да ни избави от греха, за да очисти целия човешки род. Какво е направил Христос за нас? Какво правим ние за Христа?

Светът иска да греши, но иска и Бог да е добър. Той да ни прощава, а ние да грешим. Значи ние да си правим каквото си искаме, ама и Той да ни прощава. Всякога да ни прощава, а ние нашата да си знаем. Хората нямат вяра, затова се нахвърлят на греха. Цялото зло тръгва от там - от безверието. Не вярват в отвъдния живот, затова и нищо не ги интересува. Извършват неправди, изоставят децата си... Стават едни работи... тежки грехове. Дори светите Отци не са предвиждали такива грехове в свещените канони - както за Содом и Гомор Бог е казал: “Не вярвам да вършат такива грехове, нека ида да видя!” (вж. Бит. 18:21).

Ако хората не се покаят, ако не се върнат при Бога, губят вечния живот. Трябва да се помогне на човека да почувства най-дълбокия смисъл на живота, да се съвземе, за да усети Божията утеха. Целта е човекът да се издигне духовно, не просто да не греши.



[10] Казано е през ноември 1988.

[11] Чит - турска дума. Означава тънка стена, направена от греди, празното място между които се запълва с тухли или дървени летвички и се измазва с вар. Така метафорично Старецът нарича гръдния кош - б. изд.

[12] Божество на Моавците, които били потомци на Моав, най-големият син на Лот (вж. 3 Царств. 11:7). Тук Старецът използва игра на думи: xamoїj - на гръцки означава загуба, смърт, голямо вълнение на хора. - б. пр.

В наши дни дяволът вършее

С греха си даваме права на изкусителя над нас

Днес в света има много бесовщина. Дяволът вършее, защото днешните хора са му дали много права над себе си и съответно търпят страшни демонски въздействия. Един човек много вярно казваше: “В древност дяволът се занимаваше с хората. Сега не се занимава! Поставил ги е на пътя си и им казва: “На добър час!”, и хората вървят!” Виждате ли, за да влязат в свинете, демоните от Гадаринската страна поискали позволение от Христа, защото свинете не били дали право на дявола и той нямал право да влезе в тях. Христос позволил на демоните, за да бъдат наказани израилтяните, понеже било забранено да ядат свинско месо (вж. Лук. 8:26-33).

- Отче, някои казват, че дяволът не съществува.

- Да, и на мен някой ми каза: “Извади от френския превод на книгата “Свети Арсений Кападокийски” ония неща, които се отнасят за бесноватите, защото европейците няма да ги разберат. Те не вярват, че съществува дявол!” Всичко си обясняват с психологията. Ако бяха завели ония бесновати от Евангелието на психиатър, биха ги съсипали от електрошокове! Христос е отнел от дявола правото да върши зло. Само ако човек му даде права, тогава може да върши зло. Когато човек не взема участие в тайнствата на Църквата, дава права на изкусителя и претърпява някое демонско нападение.

- Отче, по какъв друг начин човек дава такива права?

- Логиката [13] , прекословието, инатът, собствената воля, непослушанието, безсрамието, наглостта, това са все характерни черти на дявола. В съответствие със степента, в която човек ги притежава, той бива подложен на външни въздействия от врага. Когато обаче душата се очисти, тогава в нея се вселява Светият Дух и човек придобива благодат. А когато душата се омърси със смъртни грехове, тогава нечистият дух обитава постоянно вътре в нея. Когато е омърсена, но не със смъртни грехове, тогава става достъпна за въздействия на лукавия дух отвън.

За нещастие в наше време хората не искат да изкоренят своите страсти, волята си, не възприемат съвети. Впоследствие започват да говорят безсрамно и нагло и прогонват Божията благодат от себе си. С каквото и да се захване след това човек, не може да има успех, защото е изложен на демонични влияния. Човек вече не владее себе си, защото отвън го командва дяволът. Не е в него - Боже опази! - но макар и отвън, може да го командва.

Когато човек бива изоставен от благодатта, става по-лош и от дявола. Защото някои дела дяволът не ги върши, но заставя хората да ги вършат. Примерно не върши престъпления, но заставя човека да върши престъпления. И така хората стават бесновати.

Изповедта отнема правата на дявола

Ако хората можеха поне да отидат при някой духовник, за да се изповядат и да престане демоничното влияние, за да могат малко да се осъзнаят. Сега дори не могат да мислят поради демоничното влияние. Покаянието, изповедта отнемат правата на дявола. Преди не много време [14] на Света Гора дойде един магьосник и обгради с колчета и мрежи целия път там, близо до колибата. Ако оттам минеше някой не изповядал се, щеше да пострада зле. И нямаше да знае откъде му е дошло. Щом ги видях, прекръстих се и минах през тях и ги развалих всичките. След това магьосникът дойде в колибата, откри ми всичките си намерения и изгори книгите си. Ако човек е вярващ, черкува се, изповядва се, причастява се, тогава дяволът няма никаква сила, никаква власт върху него. Прави само малко “джаф-джаф” като някое куче, което няма зъби. Обаче, ако човек не е вярващ и му дава права над себе си, тогава дяволът има голяма власт над него. Може да го линчува, има зъби и го разкъсва. Доколкото една душа му дава права, дотолкова и той властва над нея.

Дори когато човек умре и е подготвен за това, в часа, когато душата възлиза към небето, е подобна на влак, който върви и разни кучета тичат зад него, лаейки, а други го лаят отпред; влакът премазва и по някое куче. Но когато човек не е подготвен за смъртта, все едно че се намира във влак, който не може да се движи с висока скорост, защото колелетата са развалени, вратите са отворени, тъй че кучетата влизат вътре и хапят.

Когато дяволът е добил големи права над човека и го е обладал, тогава трябва да се намери причината, за да се отнемат правата му. Иначе колкото и другите да се молят, дяволът не си тръгва. Осакатява човека. Свещениците четат на поразия заклинателни молитви, но накрая пак човекът си плаща, защото още повече бива мъчен от дявола. Такъв човек трябва да се покае, да се изповяда, за да се отнемат правата, които сам е дал, и тогава дяволът ще се махне; иначе само ще се мъчи. Ден, два, седмици, месеци, години четене на заклинателни молитви, но щом дяволът има права, не си тръгва.

Дяволът не се доближава до чистото Божие творение

- Отче, как става така, че бивам завладян от страстите?

- Ако човекът даде права на изкусителя, бива завладян от страстите. Това, което Бог иска и е в твоя полза, е да захвърлиш в муцуната на дявола всичките си страсти. Тоест да обърнеш срещу него гнева, ината и т.н. Или по-добре, продай страстите си на дангалака и с получените пари купи камъни, за да хвърляш по него, та да не те доближава! Обикновено ние хората заради поводите, които даваме, било от невнимание, било заради горделиви помисли, позволяваме на врага да ни навреди. Дори само някой помисъл или някоя дума могат да бъдат използвани от дангалака. Спомням си, имаше едно много сплотено семейство. По някое време мъжът започнал да казва на жена си: “Ще се разведа с теб”. И жената казвала на мъжа: “Ще се разделя с теб”. Така си казвали на шега. Но изкусителят се възползва и създаде някакво малко затруднение и те бяха готови да се разделят - нито за децата помисляха, нито за нищо. Добре че се намери един добър изповедник и поговори с тях. “Заради тая ли глупост ще се разделяте? - каза им. И така дойдоха на себе си.

Ако човек се отклони от Божиите заповеди, тогава срещу него се надигат страстите. И ако се остави да бъде борен от страстите, не е нужно дяволът да го напада. И демоните си имат всеки своя “специалност”. Почукват човека так-так, да му намерят слабостта, слабото място, за да го нападнат. Нужно е внимание; трябва да затваряме вратите и прозорците - сетивата и да не оставяме процепи на изкусителя, та да влиза през тях. Това са слабите места. Ако оставиш и само един процеп отворен, може да се промъкне и да ти навреди. Дяволът влиза в човека, когато в сърцето му има кал, а не се доближава до чистото Божие създание. Ако сърцето се очисти от калта, врагът си тръгва и отново идва Христос. Както свинята, когато не намери кал, грухти и си тръгва, така и дяволът не се доближава до сърцето, в което няма тиня. Каква работа има в чистото и смирено сърце? И тъй, ако видим, че домът ни - нашето сърце - е като порутена къща и врагът се е заселил там, веднага трябва да я съборим, за да си тръгне злият ни наемател, тоест дангалакът. Защото, когато грехът се застои дълго време у човека, дяволът, естествено, придобива и повече права.

- Отче, когато един човек е дал права на изкусителя, понеже е живял небрежно, но иска да сложи ред, да започне да живее внимателно, тогава дангалакът воюва ли срещу него?

- Когато извърши обрат, получава сила от Бога, едно просветление и божествено утешение, за да започне. Но щом започне борбата, врагът повдига люта война. Тогава е необходима малко твърдост. Иначе как ще се изкоренят страстите? Как ще стане освобождаването от ветхия човек? Как ще си тръгне гордостта? Така човек разбира, че сам нищо не може да направи и смирено проси Божията милост и тогава идва смирението.Същото се случва и когато някой реши да откаже някой лош навик, примерно цигари или наркотици. В началото се чувства добре и ги захвърля. След това гледа как другите пушат и т.н. и води яростна война. Ако успее да я преодолее, после само обръща гръб на пушачите, без да се затруднява. Трябва да положим малко усилия. Дангалакът си върши своята работа. Ние да не вършим ли своята?

Да не влизаме в разговор с дангалака

Всички имаме наследствени страсти, но те не ни вредят. То е като да се ражда примерно човек с една бенка на лицето. Тя дори го краси, но ако я разчопли, може да предизвика рак. Нека не оставяме дявола да разчопля страстите ни. Ако го оставим да чопли в нашите слабости, ще се образува “рак”.

Трябва да имаме духовно юначество, да показваме презрение към дявола и всичките му лукави телеграми - помислите - и да не подхващаме разговори с него. И всички адвокати на света да се съберат, не могат да се справят с едно малко дяволче. Ако прекратим разговорите с изкусителя, това много помага да прекъснем връзките с него и да избегнем изкушенията. Нещо ни се случва? Някой ни е онеправдал? Обидили са ни? Нека видим дали не сме сбъркали с нещо. Ако грешката не е в нас, ще получим награда. Не е нужно продължение. Който продължи да разговаря с дангалака, получава от него дантелена плетка в ръцете [15] и се смущава. Бива обладан от стремеж да разследва според законите на дангалашкото правосъдие и се ожесточава.

Спомням си, когато италианците си тръгнаха, бяха оставили в палатките си купчини от ръчни гранати, а пък барутът беше цели хълмове. Хората отиваха и вземаха палатките, а децата играеха с гранатите и колко от тях се убиха, горките! Та с ръчни гранати играе ли се! Тъй и с дявола, игри ли ще си играем?

Дяволът е безсилен

- Отче, помисълът ми казва, че особено в наши дни дяволът е много силен.

- Дяволът има злоба и омраза, а не сила. Божията любов е всесилна. Сатаната се опитва да се покаже всесилен, но не успява. Изглежда силен, но е съвършено безсилен. Много от разрушителните му планове се провалят още преди да започнат да се осъществяват. Би ли допуснал някога един добър баща някакви хулиганчета да бият децата му?

- Отче, страхувам се от демоните.

- Че защо те е страх? Те нямат никаква сила. Христос е всесилен. Изкусителят е прогнил. Нали носиш на себе си кръст? Оръжията на дявола са немощни. Христос ни е въоръжил със Своя Кръст. Само когато оставим духовните оръжия, тогава врагът има сила. Веднъж православен свещеник показал едно малко кръстче на някакъв магьосник и демонът, който онзи призовал с магиите си, затреперил.

- Защо толкова много се страхува от Кръста?

- Защото, когато Христос понасял заплюванията, плесниците и ударите, тогава било съкрушено царството и властта на дявола. Ето по какъв начин Христос победил! “С тръст биде съкрушена властта на дявола”, казва един светия. Когато Му нанесли последния удар с тръстта по главата, тогава била съкрушена властта на дявола. Тоест, търпението е духовната отбрана, а смирението - най-голямото оръжие срещу дявола. Най-голямото утешение от Христовата кръстна жертва е, че дяволът е съкрушен. След Христовото Разпятие той е като змия, на която е отнета отровата или като куче, на което са извадени зъбите. Отнета е отровата от дявола, извадени са зъбите от кучетата демони и сега са обезоръжени, а ние сме въоръжени с Кръста. Нищо, съвсем нищо не могат да сторят демоните на Божиите творения, ако сами ние не им дадем права. Само шум вдигат, но нямат власт.

Веднъж когато бях в килията на Честния Кръст, преживях едно много хубаво бдение! През нощта много демони се бяха събрали на тавана. В началото чукаха силно като с чукове, а след това вдигаха шум, като да търкаляха големи пънове, трупи от дървета. Прекръствах тавана и пеех “На Твоя Кръст се покланяме, Владико...” [16] Свършвах аз, започваше пак търкалянето на пънове. “Сега, казах си, ще пеем на два клира! Вие на единия с пъновете отгоре, а на другия аз отдолу!” Започвах аз, а те спираха. Веднъж пеех “На Твоя Кръст се покланяме...”, след това - “Господи, Твоят Кръст си дал нам оръжие срещу дявола...” [17] . Прекарах най-приятната нощ с песнопение, а когато спирах за малко, те продължаваха със забавата си! Всеки път все различен репертоар представят!...

- Когато запяхте отначало, не избягаха ли?

- Не. Щом свършвах аз, започваха те. Да, трябваше и на двата клироса да направим бдение! Беше едно прекрасно бдение! Пеех от цяла душа! Прекарах хубави мигове!...

- Отче, как изглежда дяволът?

- О, знаеш ли колко е “красив”? Само да го видиш! И как Божията любов не позволява човекът да вижда дявола! О, повечето биха умрели от страх! Помисли си, ако го виждаха как действа, ако виждаха... “сладкия” му образ! Някои пък биха имали най-доброто забавление! Знаеш ли какво забавление? Как го казваха? Кино?.... Но за да види човек един такъв филм, трябва да плати скъпо... и не се знае дали ще може да го види!

- Има ли рога, опашка?

- Да, всичките принадлежности!!!

- Отче, кога са станали толкова отвратителни? Когато са паднали и от ангели са станали демони ли?

- Ами разбира се! И сега изглеждат така, все едно че ги е ударил гръм. Ако падне мълния и удари някое дърво, няма ли то веднага да стане един черен пън? Така и те изглеждат като да ги е ударила мълния. За известно време казвах на дангалака: “Идвай да те гледам, за да не попадна в ръцете ти. Сега само като те гледам, е явно колко си зъл. Ако ти падна в ръцете, какво ли имам да патя!”

Дяволът е глупав

- Отче, дангалакът знае ли какво имаме в сърцето си?

- А, това оставаше, да знае сърцата! Само Бог е сърцеведец и само на Божии човеци - за наше добро - Бог открива понякога, какво имаме в сърцата си. Дангалакът знае лукавщините и злините, които посява у своите съработници, но не знае нашите добри помисли. Само от опит разбира някои, но и за тях повечето пъти греши. И ако Бог не позволи да разбере и тях, то постоянно е в заблуда за всичко, защото дяволът е помрачен - видимост нула!!! Ако имам някой добър помисъл, той не го знае. Ако имам някой лош помисъл, той го знае, защото сам той го насажда. Ако сега аз искам да отида да направя някъде някоя добрина, примерно да спася един човек, това дяволът не го знае. Когато обаче той вложи у някого някакъв помисъл и му каже: “Иди да спасиш еди-кой си човек”, като същевременно го ужили с гордостта, тогава той знае този помисъл. Но и с това, че човек приема гордостта, дава права на изкусителя. Нещата са много деликатни! Спомняте ли си случката с авва Макарий? Срещнал веднъж дявола, който се връщал от по-близката пустиня, където отишъл да изкушава братята. Той казал на аввата: “Всички братя са много жестоки към мен, освен един, който е мой приятел и ми е послушен, и когато ме вижда, се върти като чакрък”. Авва Макарий го попитал: “Кой е тоя брат?” “Името му е Теопемпт” - отговорил дяволът. Блаженият отишъл и намерил брата. Предразположил го да му разкрие помислите си и му помогнал. Когато отново срещнал дявола, попитал го за братята, а той му отговорил: “Всички са много жестоки към мен. И най-лошото е, че дори този, който беше мой приятел, не знам какво е станало, но се е променил и сега ми е най-сърдит от всички”. Не знаел, че авва Макарий е ходил и е помогнал на брата да се осъзнае, защото преподобният е действал смирено, от любов и дяволът нямал права над помислите му. Ако авва Макарий се беше възгордял, би изгонил от себе си Божията благодат, следователно дяволът би придобил права. Тогава той щеше да знае за намеренията на аввата, защото сам би го ужилил с гордостта.

- Ако един човек има добър помисъл и някъде го каже, може ли дяволът да го чуе и после да го изкушава?

- Как да го чуе, след като в човека няма злоба и лукавство? Ако обаче го каже, за да се възгордее, тогава ще се вмъкне и изкусителят. Т.е. ако човек е склонен към гордост и горделиво си казва: “Ще отида да спася онзи човек”, тогава се вмъква дяволът и вече знае това. Докато, ако действа смирено, от любов, дяволът няма да узнае. Нужно е внимание. Много са деликатни тия неща. Затова светите Отци казват, че духовният живот е “наука на науките”.

- Как обаче се случва, отче, един магьосник да каже на три момичета, че едната ще се омъжи, другата ще претърпи нещастие, а третата ще остане неомъжена, и това да стане точно така?

- Дяволът има опит. Както примерно един инженер, когато види една къща, готова да падне, е в състояние да каже колко ще издържи и т.н., така и дяволът вижда как върви един човек и от опита си разбира докъде ще стигне.

Дяволът не е умен. Много е глупав. Целият е една бъркотия, не можеш да му хванеш края. Постъпва и хитро, но върши и глупости. Маниерите му са груби. Бог тъй е благоволил, за да разбираме действията му. Човек трябва да е много помрачен от гордост, за да не го разбере. Когато имаме смирение, можем да разкриваме примките на дявола, защото поради смирението човек се просвещава и се сродява с Бога. Смирението е това оръжие, което поразява дявола.

Защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?

- Отче, защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?

- За да отбере Своите деца. “Прави, дяволе, каквото искаш”, казва Бог, защото знае, че каквото и да прави дяволът, накрая ще си счупи главата в крайъгълния камък, който е Христос. Ако вярваме, че Христос е крайъгълният камък, тогава нищо не ни плаши.

Бог не допуска никакво изпитание, ако от него не би излязло нещо добро. Когато Бог вижда, че ще произлезе по-голямо добро, оставя дяволът да си върши работата. Видяхте ли какво сторил Ирод? Избил четиринадесет хиляди младенци, но направил и четиринадесет хиляди мъченици ангели. Къде сте виждали мъченици ангели? Дяволът пак си счупил главата. Диоклетиан станал съработник на дявола, измъчвайки жестоко християните, но без да иска, направил добро на Христовата Църква, защото я обогатил със светии. Мислел да унищожи всички християни, но нищо не постигнал. Оставил множество свети мощи, които да почитаме и обогатил Христовата Църква.

Бог можеше отдавна да е приключил с дявола - та нали е Бог! Ако поиска и сега може да го свие на кълбо и да го хвърли в пъкъла, но пак за наше добро го оставя. Че би ли го оставил да притеснява и да мъчи творението Му? Оставил го е обаче до някаква степен и до някое време, за да ни помага със злобата си, да ни изкушава, за да прибягваме към Бога. Бог позволява на дангалака да ни изкушава само, ако от изкушението би произлязло някакво добро. Ако няма да произлезе добро, не му позволява. Бог допуска всичко за наше добро. Нека повярваме на това. Бог оставя дявола, за да може човекът да се бори. Без борба няма успех. Ако не ни изкушаваше дяволът, можеше да си мислим, че сме станали и светии. И тъй, Бог допуска дявола да ни бие със злоба, защото с пердаха, който ни налага, отърсва от нас прахта, изтупва напрашената ни душа. Или го оставя да се нахвърля върху нас и да ни хапе, за да прибягваме към Бога. Бог постоянно ни призовава, но ние обикновено се отдалечаваме от Бога и само ако се появи някоя опасност, тичаме към Него. Когато човек се съедини с Бога, тогава лукавият не може да се вмъкне между тях; няма и причина Бог да позволи на лукавия да изкушава човека, за да се принуди той да прибягва към Бога [18] . Във всеки случай лукавият ни прави добро, помага ни да се осветим. Затова и Бог го търпи.

Бог е оставил свободни не само хората, но и демоните, тъй като те не вредят на човешката душа, защото не могат. Освен ако сам човекът не поиска да навреди на душата си. Напротив, носят награда на душите ни - както лошите хора, така и невнимателните, които не по свое желание причиняват зло в живота ни. Защо мислите, онзи авва [19] казва: “Вдигни от нас изкушенията и никой няма да се спаси”? Защото изкушението принася голяма полза. Не че дяволът може да върши добро - той е зъл. Но добрият Бог спира камъка, който лукавият е хвърлил срещу нас с цел да ни строши главата, слага ни го в ръката, а в другата ръка ни дава бадеми - да трошим и да ядем! Т.е., Бог допуска изкушенията, не за да ни мъчи дяволът, но за да положим по този начин “изпити” за другия живот и за да нямаме безразсъдни претенции на Второто Пришествие. Трябва добре да разберем, че воюваме - и ще воюваме, докато сме живи - със самия дявол. Докато човек е жив, има да върши много работа, за да направи по-добра душата си и има право да се явява на духовни изпити. Ако умре и не мине на изпита, късат го, а поправителен няма.

Дяволът не иска да се покае

Добрият Бог сътворил ангелите. Някои ангели обаче заради своята гордост паднали и станали демони. Бог създал човека - съвършеното творение, за да замести падналия чин ангели. Затова дяволът силно завижда на Божието творение - човека. Демоните викат: “Ние веднъж съгрешихме и ни мъчиш, а на тия, дето много пъти грешат, прощаваш”. Да, но хората се покайват. А те не стига, че от ангели са станали демони, но и вместо да се покаят, стават все по-лукави и зли и яростно се стремят да унищожат Божиите творения. Денницата е бил в най-светлия чин! А накрая... Заради гордостта си демоните се отдалечили от Бога преди хиляди години и продължават да се отдалечават заради гордостта си, оставайки неразкаяни. Едно “Господи, помилуй” да кажат, Бог все нещо ще стори за тях. Едно “съгреших” само да кажат, но не казват “съгреших”. Ако дяволът кажеше “съгреших”, щеше отново да стане ангел. Божията любов няма предели. Но дяволът има твърда воля, инат, егоизъм, не ще да се пречупи, не иска да се спаси. Страшно нещо! А е бил ангел!

- Отче, дяволът помни ли предишното си състояние?

- Дали си спомня? Целият е огън и жупел, защото не иска други да станат ангели и да го заместят. И с времето става все по-зъл. Развива се в злобата и завистта.

О, ако човек почувстваше състоянието на дявола, би плакал ден и нощ! Нима ако видиш как един добър човек се променя и става престъпник, няма да скърбиш силно? А колко повече, ако видиш това да става не с някой човек, а с ангел! Някога, един монах [20] почувствал силна болка за демоните и както се молел на колене, казвал следното: “Ти си Бог и ако поискаш, можеш да намериш някакъв начин да се спасят и тия нещастни демони, които, въпреки че са имали първоначално толкова голяма слава, сега имат всичката злоба и завист на света, така че, ако Ти не ни закриляше, биха унищожили всички хора”. И докато се молел така с болка, видял до себе си една кучешка глава с изплезен език да му се подиграва. Явно Бог е допуснал това, за да даде на монаха да разбере, че Сам Той е готов да ги приеме отново, стига да се покаят, но те сами не искат спасението си. Виждате ли, Адамовото падение бе поправено с идването на Бога на земята и с приемането от Него на човешка плът. Докато падението на дявола няма как да бъде поправено, освен ако той не се смири. Дяволът не се поправя, защото не желае. Знаете ли, колко би се радвал Христос! И човекът не се поправя само когато не желае.

- Отче, дяволът не знае ли, че Бог е любов и че го обича, а той въпреки това продължава да си върши своето?

- Че как да не го знае! Но оставя ли го гордостта? На всичко отгоре е и лукав. Сега се опитва да спечели целия свят. Казва си: “Ако имам повече последователи, Бог ще се принуди накрая да се смили над всичките Си творения и ще включи и мен в това число!” Така си мисли. Затова иска да придобие колкото може повече последователи. Виждате ли накъде бие? Казва си: “Имам толкова на моя страна! Бог ще се принуди да прости и на мен!” Без да се покае! И Иуда не направи ли същото? Знаел, че Христос ще освободи мъртвите от ада. Казал си: “Ще отида и аз преди Христа, за да освободи и мен”. Видиш ли лукавство? Вместо да поиска прошка от Христа, отишъл, та се обесил. И да видите, Божието милосърдие огънало дори смокинята, за да го възпре, но той свил краката си, за да не се опрат в земята. И всичко това, за да не отиде да каже едно “прости”. Страшно! Тъй и дяволът, началникът на егоизма, не казва “съгреших”, но постоянно се стреми да придобие все повече последователи.

Смирението обезсилва дявола

Смирението има голяма мощ и обезсилва дявола. То е най-силният шок за дявола. Където има смирение, дяволът няма място. А където не присъства дяволът, естествено е да няма и изкушения. Веднъж аскет мъчел един демон да каже “Светий Боже...”. Дангалакът изрекъл: “Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмертний”, обаче не казвал “помилуй нас”. Кажи: “Помилуй нас”! Не ще! Ако го беше казал, щеше да стане ангел. Всичко друго казва дангалакът, но “помилуй ме” не иска да каже, защото е нужно смирение. В това “помилуй ме” има смирение и душата получава великата Божия милост, която проси.

Каквото и да правим, необходими са смирение - любов - благородство. Нещата са прости. Ние ги правим трудни. Колкото можем, нека правим онова, което е трудно за дявола и лесно за човека. Любовта и смирението са трудни за дявола и лесни за човека. И един телесно немощен човек, който не може да върши духовни подвизи, може да победи дявола със смирението. За една минута човек може да стане ангел или дангалак. Как? Със смирението или с гордостта. Какво, да не би да са били нужни часове, за да стане Денница от ангел дявол? За секунди е станал такъв. Най-лесният път за спасение е любовта и смирението. Затова нека започнем от любовта и смирението и след това да напредваме и в другите подвизи.

Молете се, постоянно да радваме Христа и да притесняваме дявола, така и така му харесват мъченията и не желае да се разкайва.



[13] Старецът има предвид рационализма, рационалистичното устроение, което всичко обяснява по човешки и няма нужда от Божията помощ, а се стреми егоистично всичко да върши и разбира със свои сили - б. пр.

[14] Казано е през юни 1985 г. Тогава Старецът живееше в килията на Панагуда - б. изд.

[15] Т.е. дангалакът дава на човека тънко ръкоделие - влага му помисли, та постоянно да се занимава с тях и да е напрегнат, тъй че да не може да работи духовно, и бива обезсилен - б. изд.

[16] “На Твоя Кръст се покланяме, Владико и светото Ти Възкресение славим” - стих от службата на Въздвижение на Честния Кръст - б. изд.

[17] Възкресна хвалитна стихира на осми глас - б. изд

[18] Тъй като онзи, който е съединен с Бога, непрестанно прибягва към Него, непрестанно държи ума си в Него - б. пр.

[19] Авва Евагрий - б. изд.

[20] Този монах, както стана ясно по-късно, е бил самият старец Паисий - б. изд.

Светският дух

Дяволът управлява суетата

- Отче, защо наричат дявола “светоуправник”? Наистина ли управлява света?

- Само това оставаше, дяволът да управлява света! Когато Христос казал за дявола “князът на тоя свят” (Иоан. 16:11), не е имал предвид, че дяволът е господар на света, а че господарува над суетата и заблудата. Тежку ни, ако Бог бе оставил дявола за господар на света! Обаче хората, които са отдали сърцата си на суетното и светското, живеят под властта на “светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:12). Тоест, дяволът управлява суетата и хората, които са завладени от суетата, от “света”. Какво ще рече “космос”? [21] Нали ще рече - украшение, суетна украса? И тъй, който е завладян от суетата, той е във владение на дявола. Ако сърцето е поробено от суетния свят, тогава и душата остава недоразвита и умът помрачен. Тогава, макар и да прилича някой на човек, всъщност е духовен изрод.

Помисълът ми казва, че по-голям враг на душата ни дори от дявола е светският дух, защото в началото ни подвежда сладко, а накрая ни вгорчава во веки. Докато, ако можехме да видим самия дявол, щеше да ни обземе страх, и щяхме да се принудим да прибегнем към Бога и да си осигурим рая. В наше време много “свят”, т.е. светски дух, навлезе в света и този “свят” ще го унищожи. Хората приеха вътре в себе си “света” и изгониха от себе си Христа.

- Отче, защо не разбираме колко ни вреди светският дух и се увличаме от него?

- Защото светският дух навлиза в нас малко по малко, както таралежът влязъл в леговището на заека. В началото таралежът помолил заека да свре малко главата си в неговата дупка, за да не го вали. След това вкарал единия крак, после другия и накрая влязъл целият, и с бодлите си изкарал заека изцяло отвън. Така и светското мислене ни подмамва с малки отстъпления и лека-полека ни завладява. Злото напредва постепенно. Ако идваше изведнъж, нямаше да се подлъжем. Ако искаш да попариш една жаба, трябва малко по малко да я заливаш с гореща вода. Ако я залееш с цялата вода наведнъж, скача и бяга да се спаси. Докато ако я полееш с малко гореща вода, в началото малко ще се стресне и ще я отърси от гърба си, но после ще свикне. Ако я залееш с още малко, пак леко ще я отърси и лека-полека ще бъде попарена, без да го разбере. “Муре, жабо, като те заляха веднъж с гореща вода, ставай и се махай!” Не си тръгва. Надува се - надува се и след това бива попарена. Така прави и дяволът: попарва ни малко по малко, а накрая, без да го разберем, сме вече попарени!

Да се даде предимство на душевната красота

Душата, която се трогва от красотите на материалния свят, показва, че в нея живее суетният свят [22] , затова бива привличана от творението, а не от Твореца, от глината, а не от Бога. Няма значение, че тази глина е чиста и в нея няма греховна кал. Когато сърцето бива привличано от светски красоти, които не са греховни, но си остават суетни, тя чувства светска временна радост, в която няма божествено утешение, няма вътрешно окриляване с духовно веселие. Когато обаче човек обича духовната красота, тогава душата му се изпълва и разхубавява.

Ако човекът и особено монахът познае вътрешната си грозота, няма да се стреми към външни красоти. В душата ни има толкова лекета, толкова петна, та дрехите си ли примерно ще гледаме? Перем дрехите си, дори ги гладим и сме чисти, а вътре в нас е... по-добре не питай! Затова, ако човек се загрижи за духовната нечистота в себе си, няма така педантично да почиства всяко най-малко петънце по дрехите си, защото те са хиляди пъти по-чисти от душата му. Но ако човек нехае за духовните отпадъци в себе си, тогава гледа най-старателно да почисти и най-малкото леке! Това, което е нужно, е той да насочи цялата си грижа към духовната чистота, към вътрешната красота, а не към външната. Да бъде дадено предимство на душевната красота, на духовната красота, а не на суетните красоти, защото и Господ ни е казал: “И целият свят не струва колкото една душа” (вж. Мат. 16:26).

Светски желания

Ако хората не възпират сърцето си от пожелания за материални придобивки, които не са съществено необходими (и дума да не става за плътски пожелания) и не събират ума в сърцето си, за да ги отдадат заедно с душата си на Бога, тогава ги чака двойно нещастие.

- Отче, винаги ли е лошо да желаеш нещо?

- Не, желанието на сърцето само по себе си не е нещо лошо. Но когато някакви неща, макар и не греховни, заемат част от сърцето ми, тогава те намаляват любовта ми към Христа. Затова такова желание също е лошо, тъй като чрез него врагът възпира любовта ми към Христа. Когато желая нещо полезно, например една книга, и тя заема част от сърцето ми, тогава това е лошо. Защо някоя книга да заема част от сърцето ми? Книгата ли ще желая или ще копнея за Христа? Всяко желание, колкото и хубаво да изглежда, е по-ниско от това човек да желае близост с Христа или с Пресветата Богородица. Когато отдам сърцето си Богу, нима е възможно Бог да не ми отдаде целият Себе Си? Бог търси сърцето на човека. “Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26). Ако човек отдаде сърцето си Богу, след това Бог му дава и това, което сърцето му желае, стига то да не му е във вреда. Сърцето не се разпилява само когато бива отдадено на Христа и само у Христа човек намира богато ответно въздаяние от божествена любов в този живот, а в другия, вечния - божествено веселие.

Трябва да избягваме светските вещи, за да не завладяват сърцето ни и да използваме прости неща, и то само колкото ни е потребно. Да се грижим обаче това, което ползваме, да е здраво и надеждно. Ако искам да използвам една красива вещ, отдавам цялото си сърце на тази красота и за Бога не остава нито едно парченце от сърцето. Минаваш през някое място и виждаш една къща с хубави мрамори, резби, украси; възхищаваш се от камъните, тухлите и оставяш сърцето си там. Или пък в някой магазин виждаш красиви рамки за очилата си и ги пожелаваш. Ако не ги купиш, оставяш сърцето си в магазина. Ако ги купиш, закачаш сърцето си да виси на тия рамки! Особено лесно биват ограбвани жените. Малко са онези, които не пилеят сърцето си по суетни неща. Искам да кажа, че с всички украшения, цветни и лъскави неща, дяволът ограбва богатото сърце, което имат. Някоя жена има нужда от чиния? Ще търси да намери чиния с нарисувани цветя по нея. Ще речеш, че ще прокисне яденето, ако чинията е без цветя. Някои “духовни” жени се трогват от по-сериозни украси: двуглав (византийски) орел и т.н. А после питат: “Защо оставам безчувствена към духовното?” Как да почувстваш, когато сърцето ти е разпиляно по кухненски шкафове и чинии? Нямаш сърце, останало е само парче месо, което бие в теб, тик-так, механично, като часовника, колкото само да се движиш! Защото малко сърце отива за това, малко за онова и за Христа не остава нищо.

- Т.е., отче, и тези прости пожелания са греховни?

- Тези пожелания дори и да не са греховни, са по-вредни и от греховните. Защото едно греховно пожелание някой път може да бъде осъзнато от човека, съвестта му да го осъди, тъй че да положи усилия, да се покае, да каже “съгреших, Боже мой”. Докато тези “добри” пожелания не го тревожат. Мисли си, че всичко при него е наред. “Обичам доброто, обичам красивото, казва си, а и без това, нали Бог е сътворил всичко красиво.” Да, но любовта му не се насочва към Твореца, а към творението. Затова е добре да отсичаме всяко пожелание. Когато човек полага усилия заради Христа и жертва това, което обича и прави нещо, което не обича (колкото и хубаво да е онова, което обича), тогава Бог му дава по-голямо утешение.

Преди да се очисти, сърцето е изпълнено със светски пожелания, на които се и радва. Когато обаче се очисти, започва да се измъчва от светските пожелания, отвращава се от тях и тогава радостите са духовни. Сърцето се очиства тогава, когато, човек се погнуси от светските пожелания. Преди да се погнуси, то бива привличано от тях. Да, но ние не искаме ни най-малко да притесним ветхия човек в нас, искаме да следваме прищевките на ветхия човек. Но как тогава да станем последователи на Христа?

- Отче, когато се затруднявам да отсека някое свое желание, трябва ли да настоявам в борбата?

- Да, дори когато на сърцето ти му е мъчно, че не правиш онова, което му се харесва, не трябва да му се подчиняваш. Защото, ако се подчиниш, ще почувстваш една светска радост, а след това една тревога, която пак е светска тревога. Докато, ако не се подчиниш и сърцето ти се огорчи, че не си направил онова, което му харесва, а ти се радваш за това, тогава идва Божията благодат. А това е и целта - да придобием Божията благодат. Значи, за да придобиеш Божията благодат, трябва да бъдат отсечени пожеланията, макар и да са добри; да бъде отсечена собствената воля. Тогава човек се смирява, а след като се смири, идва Божията благодат. Когато сърцето се огорчи по светски, тогава ще се зарадва духовно. Нека, колкото е възможно, човек да се учи да избягва светските утешения, да извършва вътрешна духовна работа, за да получи божествена утеха.

Светските радости са веществени радости

- Отче, често светски хора казват, че чувстват една празнота, въпреки че имат всякакви блага.

- Действителната, истинската радост се намира в близостта до Христа. Ако се свържеш с Него чрез молитвата, ще почувстваш душата си пълна. Светските люде търсят радостта в насладите. Някои пък “духовни” хора я търсят в богословски разисквания, беседи и т.н. Но когато тези разисквания приключат, вътре в тях остава една празнота и се питат какво ще правят по-нататък. Дали дейностите, с които се занимават, са греховни, дали са неутрални - все същото е. По-добре да биха отишли да поспят, та на другия ден да са по-бодри на работата си?

Когато изпълняваме светските пожелания на сърцето, не идва духовна радост, а смут и тревога. Светската радост донася тревога и на духовните хора. Светската радост не е постоянна, истинска радост, това е една временна радост, за момента. Това е веществена радост, не е духовна. Обаче от веществените радости душата не може да почувства пълнота. Точно обратното, затлачва се с отпадъци. Когато почувстваме духовната радост, вече не желаем веществената. “С Твоя образ ще се насищам!” (Пс. 16:15) Светската радост не отморява, но повече натоварва и обременява духовния човек. Ако настаниш духовния човек в някой светски дом, той не може да намери там покой. А светският човек си въобразява, че намира покой, но всъщност се измъчва. Радва се външно, но вътре в себе си не е доволен, измъчва се.

- Отче, сред светския порядък човек се задушава.

- Хората се задушават, но и сами го желаят, както жабата бърза към устата на змията. Змията си стои на отсрещния край на водоема и постоянно гледа към жабата. Ако жабата се подлъже и погледне змията, тогава се наелектризира, става като зашеметена и с квакания бърза към устата на змията. После змията я ухапва и я отравя, за да не се съпротивлява. Тогава жабата пищи, но и да я измъкнеш, вече е отровена и ще умре.

- Отче, защо хората се радват на светските хубости?

- Днешните хора не мислят за вечността. Себелюбието ги кара да забравят, че всичко земно един ден ще изчезне. Не са схванали най-дълбокия смисъл на живота. Не са почувствали от другите, от небесните радости. Сърцето им не трепва за нещо по-възвишено. Даваш на някого примерно една тиква. Казва си: “Каква хубава тиква!” Даваш му и ананас. “Ананасът има люспи”, казва и го захвърля, защото никога не е опитвал. Или пък кажи на някоя къртица: “Колко е хубаво слънцето!” - тя пак ще се зарови в земята. Онези, които се чувстват добре във веществения свят, приличат на глупавите пиленца, които кротко и безшумно си стоят в яйцето, без да се опитват да счупят черупката, за да излязат вън, да се порадват на слънцето (небесният полет към райския живот), но си остават неподвижни и умират в черупката на яйцето.

Светският дух в духовния живот

- Отче, понякога казвате, че еди-кой си човек гледа на нещата през европейската лупа, а не чрез източния дух. Какво имате предвид?

- Искам да кажа, че гледа с окото на европеец, според европейската логика, без вяра, по човешки.

- А кой е източният дух?

- “Восток востоков и сущии во тъме и сени” [23] ...

- Тоест?

- Когато казвам, че някой е схванал източния дух и е оставил европейския дух, искам да кажа, че е оставил логиката, рационализма, и е схванал простотата и благоговението, защото това е православният дух, който е угоден на Христа: простота и благоговение. Днес у духовните хора често липсва простотата, светата простота, която възстановява и отморява душата. Ако човек не се отрече от светския дух и не започне да живее просто, т.е. ако не спре да мисли за това как ще го погледнат другите, какво ще си помислят за него, тогава той не се сродява с Бога, със светиите. За да се сроди с тях, трябва да заживее в духовното пространство. Колкото по-просто живее човек, особено в монашеското общежитие, толкова повече той се шлифова, защото биват изтрити подутините на страстите. В противен случай той гледа да създаде от себе си един лъжлив, престорен човек. Затова нека се постараем да хвърлим светския карнавален костюм, за да се уподобим на ангелите.

Знаете ли по какво се различават светските от духовните люде? Светските гледат да е чист дворът им. Не ги интересува дали вътре в дома им има боклуци. Изчистват двора и хвърлят боклуците вътре в къщата! Казват си: “Другите гледат двора, вкъщи не виждат”. Т.е. нека имам мръсотии в себе си, но не и вън! Желаят другите да ги хвалят. Докато духовните хора гледат домът да е чист отвътре. Не ги е грижа какво ще кажат хората, защото Христос живее в дома, в сърцето, не живее на двора.

Но понякога и духовни хора вършат дела на показ, по светски или по-точно казано, по фарисейски. Тези хора не мислят за това как да стигнат до рая, до Бога, а как да се покажат тук, че са добри. Лишават се от всичките духовни радости, макар че биха могли още от този живот да пребивават в райско състояние. Така те си остават земни хора. Опитват се да живеят духовен живот, но по светски начин. В себе си обаче те са празни, нямат Бога.

За нещастие, светският дух силно е повлиял и върху духовните хора. И след като духовни хора действат и мислят по светски, какво ли да правят светските? Казах на някои да подпомогнат децата на наркомани, а те ми отговориха: “Ако направим приют за наркомани, няма да ни дават никакви субсидии, затова ще направим старчески дом” [24] . Не казвам, че не е необходим и старчески дом. И още как! Но ако започваме с такива предпоставки, благодеянията ни биха били крушителни, а не спасителни! Не разбират, че светският успех е духовен неуспех.

Светският дух в монашеството

- Отче, мнозина ни казват: “Тук, в манастира живеете като в рай”.

- Молете се, да не изгубите другия рай. Бих бил доволен, ако светските хора се впечатляваха от вашето духовно развитие, а самите вие да не осъзнавате положителното впечатление, което предизвиквате у другите (именно поради това, че се развивате духовно), нито да се стремите към това [25] , но да става от само себе си, вътрешно и по естествен начин. Стремете се да не се губите в празни неща, за да не загубите Христа. Старайте се колкото можете да придобивате монашески дух. Живейте духовно като монахини; не забравяйте Христа, за да ви помни и Той. Нямам за цел да ви огорчавам, но да ви помагам и подкрепям. Старайте се да разграничавате светския дух, който, навлизайки в монашеството, огорчава Самия Христа. Отхвърляйте този дух като чужд на монашеството.

За съжаление светският дух от света е навлязъл и в много манастири, защото някои съвременни духовни наставници направляват монашеството по светски канали и така душите не биват ръководени към отеческия дух на благодатта. Виждам днес в манастирите да владее един антиотечески дух: не възприемат доброто, светотеческото, т.е. не живеят по примера на светите Отци, а в името на послушанието и на отсичането на собствената воля изравняват със земята духовните висоти, изпълнявайки същевременно прищевките на светската си воля. По този начин те не напредват духовно, защото са приели в монашеското си общежитие и изкусителя, светския дух. Нямаме право да тълкуваме Божиите заповеди, както ни е угодно, нито имаме право да променяме монашеството, както на нас ни се иска. Друго нещо е да признаваме слабостта си и да просим смирено Божията милост. Най-голямото зло според мен е това, че някои считат именно този светски дух за прогресивен. А би трябвало да го почувстват като падение и да го повърнат, за да се очистят духовно и незабавно след това ще дойде Светият Дух. Светият Дух е Който освещава, дава пълнота и укрепява душите.

Има и такива, които казват: “Трябва да проявим своята култура”. Коя култура да проявим? Светската култура ли? Редно е ние като монаси да проявим духовната си култура, духовния прогрес. А къде е духовният прогрес? Да не стане тъй, че да надминем светските хора в светския прогрес. Този прогрес измъчва светските хора, а колко повече монасите! Ние трябва да се движим с голяма духовна скорост, та и светските хора нещо да направят. Ако ние правим същото, което прави и един благочестив мирянин, това пак не им помага, защото и без нас си имат като пример благочестивия мирянин. Ние трябва да ги надминем. Монахът не трябва да има за цел да се отличи с някакъв светски прогрес. Това е обида за монашеството. Монахът, който разсъждава по светски, явно е сбъркал своя път - тръгнал е към Христа, а душата му върви към света. Когато светският прогрес в монашеството се счита за напредък, тогава то достига до духовно разложение.

Колко неща се губят в монашеството, както и в света се губят честта, уважението, и ги наричат отживелици! Затова толкова ме боли, че не издържам. Иде ми да хвана гората. Човек, който не е имал някакви по-висши духовни преживявания, не се и притеснява особено за своя духовен живот, който живее по някакъв свой си начин. За някой друг [26] обаче, който се принуждава да живее по този начин, знаете ли какво мъчение е? Ако Христос ме удостоеше да живея както искам, т.е. по монашески, и да умра по юнашки, бих считал това като смърт на първата линия на фронта. Струва си в наше време човек да умре, да изповяда своята вяра, да се жертва само за това - да не бъдат хулени светите Отци.

Да помислим малко за преподобните Отци, които четем постоянно, къде са живели и как са живели? Господ е казал: “Лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.” (Мат. 8:20; Лук. 9:58). Страшно! И виж, как са се стараели да подражават на Христа, живеейки в пещери! Но са чувствали Христовата радост, защото във всичко са подражавали на Христа. Цялото им усърдие е било насочено натам. Светите Отци направили от пустинята духовно селище, а ние днес я правим светско селище. Христовата Църква бяга в пустинята да се спаси, а ние превръщаме пустинята в светско селище, и от това хората се съблазняват и остават без подкрепа, нямайки на какво друго вече да се опрат. Мисля, че в тези трудни времена това е най-голямата опасност, която преживяваме. Днес трябва да живеем още по-монашески, за да имаме божествени сили, но за жалост се влияем от светския дух и отслабваме. Т.е. изгонваме духа и остава трупът.

Днес има монаси, които външно живеят монашески. Не пушат, водят чист живот, четат Добротолюбието, постоянно цитират светите Отци. Т.е., подобно на онези миряни, които не лъжат, осеняват се с кръстното знамение, ходят на църква и когато пораснат, внимават малко повече за нравствеността си, и си мислят, че това е всичко. Така и външният порядък в някои манастири привлича миряните. Но когато опознаят монасите, които живеят там, виждат, че не се различават от светските хора, защото във всичко се съобразяват със светския дух. Ако пушеха, четяха вестници, говореха за политика, щяха да ги отбягват като светски и нямаше да има вреда за монашеството.

Когато монахът отслабне духовно, с какво би впечатлил мирянина? Ако оставим бутилката със спирт отворена, той губи цялата си сила. Нито убива микробите, нито ще пламне, ако го запалиш. А ако го сложиш в спиртника, ще развали и фитила. Така и монахът, ако не внимава над себе си, прогонва от себе си Божията благодат и му остава само схимата. Става като спирта, който е изгубил силата си. Не може да изгори дявола. “Светлина за монасите са ангелите, светлина за миряните са монасите!” [27] Така престават да бъдат светлина. Знаете ли колко катастрофално е светското мислене? Ако духовното се изгуби от монашеството, тогава в него не остава нищо. Защото, “ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена” (Мат. 5:13); след това дори и за тор не става. Отпадъците стават за тор, а солта не може. Ако я сложиш на някое растение, ще го изгори. Днес е време, когато монашеството трябва да сияе. При това разложение сега е нужна “солта”. Ако в манастирите няма светско мислене, а се живее духовно, това би бил най-големият им принос за обществото. Няма да е нужно нито да говорят, нито да вършат други дейности, защото ще говорят с начина си на живот.Светът днес се нуждае именно от това.

Видяхте ли и католиците докъде я докараха? Спомням си, когато преди години бях в манастира “Стомион”, в Коница, някой ми донесе част от вестник, където пишеше, че триста монахини протестирали, защо да не могат да отидат на кино да гледат някой филм, защо облеклата им да са до долу, а не до коляното. Толкова се възмутих, когато го четох, че си казах: “Защо пък сте станали монахини в крайна сметка?” И накрая пишеше, че са захвърлили расата. Въпреки че според начина им на мислене все едно, че и преди това са ги били захвърлили. Друг път видях една католическа монахиня, която по нищо не се различаваше от светска жена. Изпълняваше уж мисионерско дело, а беше съвсем... като някои много светски девойки. Нека не позволяваме и при нас да навлезе този европейски дух, да не стигнем и ние до там.

- Отче, струва ми се трудно да изоставя светското мислене.

- Не е трудно, нужно е бодърстване. Непрестанно мисли за това, което е казал свети Арсений Велики: “Заради какво си излязъл от света?”... Ние забравяме защо сме дошли в манастира. Всички започват горе-долу добре, но не всички завършват добре, тъй като забравят, защо са отишли в манастир.

- Отче, казахте, че светският дух навлиза в монашеството и се губи духовното. Ще се запази ли верният дух на монашеството?

- Това е една буря, но Бог няма да ни изостави.

- Отче, мина ми този помисъл: “Съществуват ли още монашески братства, които живеят духовно?”

- Оставаше и да няма. Тогава Света Богородица щеше под конвой да ни отведе в затвора... Има монаси, които живеят много духовно, безшумно. Има такива души във всеки манастир, във всяка епархия и т.н. Именно тези редки души затрогват Бога и Той ни търпи.

Светският дух е болест

Най-важното днес е човек да не се приспособява към този светски дух. Това би било равносилно на изповядване на вярата ни. Нека се стараем, доколкото можем, да не се поддадем на това течение, да не се повлечем по този канал. Хитрите риби не се хващат на куката. Виждат стръвта, разбират, че е стръв, отдалечават се от там и се спасяват. Докато другите виждат стръвта, бързат да я захапят и хоп, улавят се! По същия начин и светът има свои примамки и улавя хората. Те се привличат от светския дух и попадат в неговата уловка.

Светското мислене е болест. Както човек избягва някоя болест, така трябва да избягва и светското мислене във всичките му проявления. Да се отчужди от духа на светския прогрес, за да напредва духовно, да бъде здрав духовно и да се радва с ангелска радост.



[21] На гр. език κόσμος означава “свят”, но също и “украшение”. Оттам произлиза и думата “козметика” - б. пр.

[22] Старецът има предвид това състояние, при което душата бива погълната от материалните красоти и гледайки ги, не прославя техния Създател, а остава само в тях и забравя Бога - б. пр.

[23] “Посети ни свише нашият Спасител, Изток на изтоците и стоящите в тъмнина и сянка намерихме Истината, защото ето от Дева се роди Господ”, ексапостиларий на Рождество Христово - б. изд.

[24] В Гърция има богати хора, които дават според възможностите си субсидии за построяването и работата на старчески домове и детски приюти, но за домове, където могат да бъдат приемани и лекувани наркомани, никой не е склонен да оказва помощ - б. пр.

[25] Т.е. хората да се впечатляват от духовното им развитие - б. пр.

[26] Т.е. някой, който има в опита си по-възвишени духовни преживявания и е с развита духовна чувствителност - б. пр.

[27] Св. Иоан Лествичник. “Лествица”, слово 26 - б. изд.

Несправедливостта е голям грях

Неправдата събира върху себе си Божия гняв

Велико нещо е човек да има Божието благословение! Това е богатство! Това, което е благословено, пребъдва и не се руши. Това, което не е благословено, не остава дълго. Несправедливостта е голям грях. Всички грехове имат смекчаващи вината обстоятелства, несправедливостта обаче няма такива. Тя събира върху себе си Божия гняв. Страшно нещо! Тези, които вършат несправедливост, събират огън върху главите си. Виждаш ги как вършат някоя неправда, а после умират техни близки хора, но те не отдават значение. Как хората да имат напредък при толкова много несправедливост? Вършат си тяхното, дават права на дявола и затова после биват подложени на изпитания, постигат ги болести и т.н. И после ти казват: “Моли се за мен, за да оздравея”.

Повечето злини, които се случват с хората, са плод на несправедливост. Когато например някои натрупват състояние чрез неправда, един малък период живеят като царски синове, а после дават по лекари всичко, което са събрали. Какво се казва в псалома? “Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци”. (Пс. 36:16). На вятъра събират и вятър го пилее. Каквото са събрали, се стопява, всичко се разпилява. Рядко и на малцина се случва болестите, провалите и т.н. да са Божие изпитание [28] . Такива хора ще имат чиста отплата от Бога. В тези случаи по-късно те обикновено стават по-богати, отколкото са били, както някога праведният Иов. И мнозина от покойниците, чиито тела остават неразложени в гроба, са извършили приживе някоя несправедливост [29] .

Несправедливият се измъчва

Несправедливо постъпващият, но и изобщо всеки виновен, когато не потърси прошка, бива измъчван от съвестта си, а освен това и от негодуванието на човека, когото е онеправдал. Защото ако онеправданият не му прости и има ропот в сърцето си срещу него, тогава несправедливият силно се мъчи и терзае. Не може да спи спокойно. Като че ли го удрят вълни и го размятат насам-натам. Чудно е това как той бива известяван вътрешно за негодуванието на своя ближен! Така и ако човек обича някого и има хубави мисли за него, другият бива известен вътрешно за това. Това става и в случая с несправедливия. Възмущението и негодуванието на онеправдания направо го съсипват. Дори и да е далеч, било в Австралия, било в Йоханесбург, не може да намери покой, когато поради него душата на другия негодува.

- Отче, а ако несправедливият е безчувствен?

- Мислиш, че безчувствените не се измъчват ли? Най-много да прибягнат до някое развлечение, за да се самозабравят. Възможно е също онеправданият да е простил на виновния, но в душата му да е останало малко негодувание. Тогава и той самият се мъчи до някаква степен, но виновният се измъчва много по-силно от негодуванието на другия. Обаче ако виновният поиска прошка и онеправданият не му я даде, тогава пък той се измъчва. Няма по-палещ огън за душата от вътрешното горене на съвестта. Още в този живот душата бива мъчена и прояждана от “незаспиващия червей”, но още повече в другия, вечния живот ще бъде разяждана от него. И това ще стане, ако човек не се покае в настоящия живот и не възмезди хората за несправедливите си дела, макар и да стори това само с доброто намерение, ако не е възможно по друг начин.

Спомням си колко много се измъчи в края на живота си един адвокат, който бе извършил много неправди. Упражняваше своята професия в един район, където живееха много животновъди. Там естествено се случваше земеделците често да понасят щети от животните. При това много от пастирите прибягваха до този адвокат, защото с лукави аргументи убеждаваше и агронома, и съдията. Така горките земеделци много често не само не получаваха обезщетение за щетите по посевите им, нанесени от стадата, но си отваряха по-голяма беля. Всички познаваха този адвокат и никой честен човек не ходеше при него. Забележете, дори какво посъветвал тамошният изповедник един благочестив овчар. Този овчар имал едно малко стадо и една кучка. Веднъж когато кучката родила, той раздал малките и оставил при себе си само майката. По същото време се изгубила една овца, която оставила малко агънце, което още бозаело. Понеже нямало майка, то тичало след кучката и бозаело от нея, а тя също чувствала облекчение. Така двете животни свикнали и се намирали едно друго. Горкият овчар, колкото и да се опитвал да ги раздели, те все се събирали. Понеже овчарят бил благочестив човек, помислил да пита духовника дали в крайна сметка месото на агнето става за ядене или не. Изповедникът, имайки предвид и бедността на овчаря, помислил малко и му казал: “Това агне, чедо мое, не бива да се яде, защото е бозало от кучката, но знаеш ли какво ще направиш? Понеже всички останали овчари ходят при еди-кой си адвокат и му дават подаръци агнета и сирене, занеси му и ти това агне да го изяде. Само той може да го яде, защото всички хора знаят, че е несправедлив”. Когато този несправедлив адвокат вече остарял и паднал на легло, с години бил мъчен от кошмари и не можел да спи. Получил и хемиплегия [30] , та не можел и да говори. Изповедникът се опитал да направи тъй, че поне да напише греховете си, но адвокатът бил изгубил и контрол над тялото си, та се наложило да му чете молитвата на седемте отроци над немощни и неспящи, за да затвори малко очи и да поспи. Прочел му и заклинателни молитви, за да се успокои малко. Така се и поминал и нека се помолим Бог наистина да го упокои.

- Отче, мнозина вярват, че са им направили магия. Имат ли сила магиите?

- Ако у човека има покаяние и се изповядва, магиите нямат сила над него. За да хване магията, човек трябва да е дал някакво право за това. Някого да е онеправдал, да е обидил примерно някоя девойка и т.н. Тогава ще трябва да се покае, да поиска прошка, да се изповяда и да поправи това, което е направил. Защото иначе, дори всички свещеници да се съберат да му четат заклинателни молитви, магиите няма да се развалят. Но и да не са му направили магия, само гневът на онеправданата душа е достатъчен той да се измъчва.

Съществуват два вида несправедливост, веществена и нравствената. Веществената е, когато някой онеправдава някого в материално отношение. Нравствена е, когато например някой излъже някоя девойка; а ако тя е и сирак, тогава слага на душата си пет пъти по-голям товар. Знаете ли как по време на война куршумът гони безнравствените? Там ясно виждаш Божията правда и Божията закрила. Войната не търпи безчестие и безнравствения човек го намира куршум. Веднъж нашите две роти отиваха да сменят един батальон. Междувременно обаче ни нападнаха и влязохме в бой. Спомням си от оня батальон един, който предишния ден бе извършил нечестие - бе изнасилил една бременна жена, горката. Та в онази битка само той беше убит! Наистина страшно! След това всички казваха: “Какво животно, получи си заслуженото!” Особено тия, които лукавстват, които гледат да се измъкнат от тук, да се изплъзнат от там, накрая точно те биват убити. Забелязано е, че тия, които имат силна вяра и живеят честно и благочестиво, честното им тяло бива запазвано от вражеския огън повече, отколкото, ако биха носили частица от Честния Кръст.

Неправдата тегне и над потомците

- Отче, когато дойдох да стана монахиня, родителите ми се отнесоха несправедливо с мен. Мога ли да потърся това, което ми се полага по закон?

- Не, не подобава.

- Страхувам се да не ги постигне някое зло заради неправдата.

- Да, ето това е чисто любочестие! Ако аз бях на твое място, бих им казал: “За себе си нищо не желая, но онази част, която ми се полага, бих искала да раздадете със собствените си ръце на бедните. Дайте първо на бедните наши роднини. Казвам ви това, за да не би Божият гняв да постигне децата ви”. Защото понякога се случва бащата да се загрижи за душата си и да даде някакви средства, например за някой приют, а на детето си нищо да не остави.

В едно семейство може бабата или дядото да са вършили неправди и те самите да са добре, но децата или внуците им да страдат. Разболяват се и се принуждават да изхарчат по лекари всичко, което е събрано с неправда, за да заплатят за своите деди. Веднъж на едно мое познато семейство се случиха много изпитания. Започна се от главата на семейството с тежка болест, която го остави неподвижен за няколко мъчителни години и после умря. След това почина жена му, а после едно след друго и децата му. Наскоро почина и последното пето дете. Бяха много богато семейство, а станаха последни бедняци, понеже продаваха имуществото си, за да плащат на лекарите и да покрият различните разноски. Чудех се за това семейство: “Как така им се случват толкова болести и нещастия”! Относно членовете от семейството, които познавах, явно не ставаше въпрос за добрия случай, тоест, Бог да ги изпитва като Свои избраници, но по-скоро тук действаха духовните Божии закони. За да съм по-сигурен, постарах се да науча от уважавани старци от техния край нещо за тях и разбрах следното: Този човек бил наследил добро състояние от баща си, но впоследствие го увеличил чрез неправди. Например, ако някоя вдовица му поисквала заем, за да ожени дъщеря си, и щяла да му го върне при вършитба, той в замяна ѝ искал парцел земя, и тя от немай-къде му го давала. Друг му поисквал заем, за да изплати дълга си към банката и щял да му го върне при събирането на памука. Той пък му искал някоя нива, и онзи, притиснат от нуждата, за да не го погне банката, от немай-къде му я давал. Друг му искал малко пари назаем, за да плати на лекарите, а той искал да му даде кравата си. Клетникът от немай-къде му я давал. По този начин насъбрал едно голямо състояние. Обаче всичкият ропот на наболелите човешки души ударил не само по него, но и по жена му и дори по децата му. Така се задействали духовните закони и с тях се случило същото, тоест, за да платят на лекарите и разходите по болестите, нещастията и т.н., продавали от немай-къде имуществото си и от много богати станаха бедни и един по един всички си заминаха. Бог естествено ще ги съди според голямата Си любов и справедливост - както подобава всекиму. Другите, които се намирали в нужда и се принудили да продадат каквото имали, за да се разплатят с лекари и т.н., и обеднели, също ще бъдат възмездени според неправдата, която са понесли. Разбира се, и несправедливите, претърпявайки такива нещастия, изплащат дълговете си пред Бога.

Онзи, който ни онеправдава, е наш благодетел

- Отче, как да гледаме на човека, който постъпва с нас несправедливо?

- Как да гледаме на него ли? Като на някой наш голям благодетел, който внася на наше име влогове в Божията каса. Прави ни богати във вечността. Това малко ли е? Не обичаме ли нашия благодетел, който и да е той? Не сме ли му благодарни? Така и този, който ни онеправдава, нека го обичаме и да сме му благодарни, защото е наш благодетел за вечния живот. Несправедливите сами себе си онеправдават за вечността, а тези, които с радост понасят неправдата, биват оправдани във вечността.

Един благочестив човек, глава на семейство, бе подложен на много несправедливости в работата си. Беше обаче много добродушен и всичко понасяше безропотно. Дойде веднъж в моята колиба и ми разказа всичко. Пита ме след това: “Какво ме съветваш да правя?” “Тъй да правиш, казвам му, да се осланяш на Божията справедливост и на Божието възмездие и да търпиш. Нищо не се губи. По този начин спестяваш в Божията каса. В другия живот със сигурност ще имаш да получаваш заради тия изпитания, които търпиш. Но да знаеш, че добрият Бог и в този живот възнаграждава онеправдания. Ако не винаги самия него, то със сигурност неговите деца. Бог знае какво върши. Той има промисъл за Своето творение”. Ако човек има търпение, нещата си идват на мястото. Бог всичко устройва. Необходимо е обаче търпение и то без логически разсъждения. След като Бог всичко вижда и следи за всичко, човек трябва изцяло да предаде себе си на Бога. Виж Иосиф, който мълчал, когато братята му го продавали за роб (вж. Бит. 37:20 и по-нататък). Можеше да каже: “Аз съм техен брат”. Обаче нищо не проговорил, а след това Бог проговорил и го направил цар. Но ако човек няма търпение, тогава това е мъчение - иска му се нещата да стават както на него му харесва, както на него му е удобно. И естествено нито намира покой, нито нещата се случват така, както той иска.

Ако човек в този живот претърпи несправедливост от хората или от демоните, Бог не се безпокои за него, защото душата на този човек получава награда. Много често обаче казваме, че ни онеправдават, а всъщност ние постъпваме несправедливо. Тук е нужно внимание, за да видим самите ние в какво сме виновни.

“Комуто данък - данък...” (Рим. 13:7)

- Отче, когато купуваме нещо за манастира, някои не искат да ни издадат касова бележка [31] . Как да постъпваме?

- Касова бележка изисквайте винаги, а вие ограничете собствените си изисквания. Ограничете нуждите си и извършвайте само необходимите строежи и ремонти. Аз тъй бих постъпил. А Бог ще изпрати каквото трябва. Ако ние, монасите, приемаме да не ни издават касова бележка, правим тъй, че и другите да грешат. Казват си: “След като и манастирите постъпват така...” Ако ние, които желаем да пазим заповедите, правим тъй, знаете ли каква съблазън ставаме? “Комуто данък - данък”, се казва в Писанието. Аз когато изпращам писмо по някой човек, а не по пощата, пак си слагам пощенските марки. Светските хора намират оправдания за себе си, но ако и манастирите постъпват така нечестно, тогава Евангелието бива загърбено... Когато не отдаваме материалното, въпреки евангелските слова “който иска да ти вземе ризата, дай му и горната дреха” (вж. Мат. 5:40), проповядваме противното, а после светските хора оправдават с това своите падения. Гледат да намерят нещо, с което да успокоят съвестта си. Нека бъдем внимателни, защото няма да имаме оправдание в съдния ден. Целта е да се обезпечим преди всичко духовно, а не само материално. Когато поради някаква причина не ви издадат касова бележка, считайте го за духовна щета.

- Отче, случва се понякога някой да даде някаква малка сума като дарение, а да поиска квитанция за по-голяма сума. Какво да правим?

- Да му кажете: “Няма да ви издадем квитанция за по-голяма сума. Ако не сте съгласен така, ще ви върнем парите, може би някъде другаде ще могат да ви обслужат”. Не се заразявайте от такива болести.

- Отче, един от майсторите ни работници поиска да го уволним от манастира, за да се запише в касата за безработни, а да продължи да работи за нас.

- В никакъв случай, не е правилно! Човек ако има малко съзнание, няма да направи това! Не подобава на манастир да върши такива работи! За предпочитане е дори манастирът да е в нужда, да плати двойна заплата на майстора, за да не извърши това. Защото е тежък грях! Благословението носи благословение, а неправдата води до катастрофа. В това бъдете много внимателни. Изобщо не се и пазарете с майсторите. Затова после стават пожари и други поразии по манастирите. Един обикновен чиновник полага клетва да върши честно работата си [32] . Ние като монаси даваме не такава, а двойна клетва, защото обетите, които даваме, са духовни и ако ги нарушим, грехът ни е двойно по-голям. Гледайте да пазите равновесие, да сте по-различни от светските хора. Гледам как се издува една гнойна рана. Ще се спука и ще се очисти. Бог не дава Своята благодат за такива греховни действия, в противен случай все едно помага на дявола. Гледайте да има искреност, честност. Това положение прилича на пиян човек, който залита. Нима това състояние може да продължава дълго? Божият гняв ще се излее. Ще трябва да се явим на изпити. Първо ще бъде разделено златото от медта. После пак ще се види колко карата злато е всеки от нас.

Светът живее в лъжа. Хората се превръщат в лъжци. Изфабрикували са си някаква друга съвест. Аз не мога да стана лъжец, да променя себе си само защото обществото изисква това. По-добре да се мъча. Нужно е внимание, за да не влезе човек в тези светски релси.

Но и цялата икономическа система, която днес съществува, въобще не е благоприятна. Хората се принуждават да обявяват по-малко приходи и т.н. Скарах се на някои от данъчните чиновници, които бяха вярващи хора: “Какво правите, им казах. - Та запазете и малко квас. Имам предвид много случаи! Отива един в данъчното и казва: “Имам приходи - един милион”. Данъчният му записва три милиона приходи, защото има някои, дето казват само една трета от приходите си, и по този начин ги хващат всички. Да, но ако има поне един добросъвестен, а вие така го мачкате, утроявайки приходите му, принуждавате го да стане крадец. С други думи, вместо да помогнете положението малко да се пооправи, вие вършите обратното”. “Не разбираме кога ни казват истината”, отговарят ми. “Ще заразбирате, казвам им, ако живеете духовно. Тогава ще можете да имате тази разсъдливост, че да ги различавате. Бог ще ви известява и ще разбирате”.

Как светът е затънал в лъжа

Злобата на хората е преминала всякакви граници. Гледат кой кого да измами. И когато измамят някого, считат това за успех. Наистина, как тъй светът е затънал в лъжа! Всичко, което се произвежда, е фалшиво. А между другото клетите, вземат повече пари, отколкото вземаха старите. Изобщо, всичко офалшивиха. Веднъж един човек ми донесе домати за разсад. Всеки корен беше в малка торбичка, в нея едра пръст, чернозем, едър пясък, за да задържа влагата. Мързи ги да ги полеят малко! Нито тор сложили, само отгоре-отгоре поръсено като с черен пипер! И естествено, когато ги извадих от торбичките, целите им корени бяха изгнили. Сложих им още един пласт пръст, за да покарат нови корени.

А как мамят хората! Да видите, бяха ми донесли една голяма кутия със сладки. “Ще я отворя, казах си, когато дойде някоя голяма група. Няма да я отварям сега, да не я полазят мравки”. Един ден се събраха доста хора; пресметнах, че ще стигнат даже и ще останат. Като я отворих, що да видя: оттук - стиропор, оттам - стиропор... а мястото за сладките беше ей толкова малко. Всичко друго беше празно! Друг път ми донесоха една лъскава кутия със сладки, вързана с панделка. “Ще я пазя, рекох си, за децата от Атониадата [33] . И в крайна сметка в нея имаше стар и твърд локум! Аз обаче не мога да черпя с такъв твърд локум.

- Отче, не разбират ли, че това е неправда?

- Считат това за успех. Защото сега грехът е на мода, а несправедливостта се счита за съобразителност. За нещастие светският дух въвлича ума в лукавство, и онзи, който онеправдае ближния си, смята това за успех. Окачват му и титла: “Този е дявол, съумява да се оправи”, а всъщност вътрешно бива измъчван от малкия ад, от гласа на съвестта.

Справедливият има Бога на своя страна

Днес не всички хора могат да намерят място в този свят. Ако някой пожелае да живее честно и духовно, не намира място в света.

- А, защо, отче, да не намира място?

- Когато човек е чувствителен, а се намира в едно жестоко обкръжение и правят живота му черен, как да издържи? Или трябва да ругае и сквернослови и т.н., или да се махне. Но не може да се махне, защото има нужда да живее. Работодателят му казва: “Имам ти доверие, защото не крадеш, трябва обаче да слагаш и развалено сред хубавото. Сред хубавите бали сено трябва да сложиш и изгнили!” Поставя го даже за началник, за да го задържи, но той трябва да постъпва така, защото в противен случай ще го изхвърлят от работа. Започва горкият да не може да спи, да взема приспивателни. Знаете ли какво теглят горките хора? С какви трудности, с какви насилия се сблъскват мнозина на работата си от началниците си? Почернят им живота. Да напуснат работа? Имат семейство. Да останат? Мъки. Ни тъй, ни инак. Ще му се на човек да се пръсне. Търпи, понася, бори се.

Другиму пък оставят да върши цялата работа, а колегата отива само за да получи заплатата. Познавам един, който беше директор някъде си. Когато правителството се смени, назначиха друг директор от управляващата партия, който даже техникум не беше завършил. Направиха го директор, но не знаеше да върши работа, и така не можаха да преместят на друго място предишния. И тъй, какво да правят? Слагат в същия кабинет и второ бюро! Работата я вършеше старият директор, а новият само седеше - цигари, кафе, мухабет... Съвсем безсрамен! Пък и не му сечеше много пипето, говореше, каквото му хрумне, а после отговорността падаше върху стария директор. Докато накрая се принуди да се махне, горкият. “Може би трябва да ида някъде другаде? Мястото е малко, не се събират две бюра. По-добре ти стой тук”, тъй му казал и станал, та си тръгнал, защото онзи му бе направил живота черен. И не са ден и два. А да имаш всеки ден един такъв на главата си е мъчение!

Справедливият човек обикновено бива изблъскван на последно място или го оставят съвсем без място. Онеправдават го, мачкат го, така да се каже - през трупа му минават. Но колкото хората го блъскат надолу, толкова Бог го издига нагоре като коркова тапа. Нужно е обаче човек да има огромно търпение. Търпението прави много неща ясни на своето време. Онзи, който иска да живее добродетелно и да е честен в своята работа, бил той обикновен работник или търговец, или каквото и да било, трябва да знае, че когато започне работа, рано или късно ще стигне до момент, в който, ако примерно държи магазин, няма да има пари да плати дори наема за магазина, за да дойде след това Божието благословение. Нека обаче не тръгва с идеята: “Ако стигна до там, после ще имам клиентела”! Нека няма това на ум, защото тогава Бог не ще му даде. Но нека си каже: “Ще живея по Бога, няма да върша несправедливости, което струва петдесет, ще кажа - петдесет струва, което двеста - двеста”. Тогава Бог няма да го остави. Между-временно това, което той продава за петдесет, друг ще продава за петстотин и ще забогатее. Накрая обаче измамникът ще стигне дотам, че да няма с какво и наема си да плати и ще затвори магазина, защото хората ще го разберат, докато лека-полека честният няма да може да смогва от клиентела и постоянно ще взема работници! Но в началото ще бъде изпитан. Добрият бива изпитван в ръцете на лошите; минава през дарак [34] .

Когато човек върви с дявола, с лукавство, Бог не благославя делата му. Когато хората вършат нещо с лукавство, то няма сполука. Може да изглежда, че сякаш преуспява, но в края на краищата ще се провали. Главното е с каквото и да се захваща човек, да търси първо Божието благословение! Когато някой е справедлив, има Бога на своя страна. А когато има и малко дръзновение пред Бога, тогава стават чудеса. Когато човек постъпва според Евангелието, има право на Божията помощ. Ако живее според Христа, тогава има право на тази помощ. Това е основата на всичко. Оттам нататък за нищо да не се страхува. Единствено важно е това Христос, Света Богородица и светиите да са доволни от всяко наше действие и тогава ще имаме благословията на Христа, на Света Богородица и на светиите. И тогава Светият Дух ще почива върху нас. Честността на човека е най-ценното Честно дърво. Ако човек не е честен, дори и част от честния Кръст да носи на себе си, все едно нищо не носи. А друг даже и да не носи част от честния Кръст, ако е честен, получава Божията помощ. А ако носи и частица от Честния кръст, тогава!...

Справедливият и в този живот получава награда

Виждал съм души, които са били онеправдани, но с добри помисли са изтърпели неправдата и благодатта се излива над тях още в този живот. Преди много години ме беше посетил един благочестив християнин, прост и добродушен, и ме попроси да се помоля Христос да просвети децата му, та когато пораснат, да не възроптаят срещу роднините му заради голямата неправда, която бяха извършили спрямо него. И ми разказа случая. Както забелязах, този човек наистина беше човек Божий. Беше най-големият брат сред петте деца в семейството му и след внезапната смърт на баща му станал като добър баща за братята си. Работил здраво, придобил и друго имущество, земи и т.н., задомил и двете си сестри. Оженили се и другите му братя и взели всичките хубави земи, маслинени гори и т.н., а на него оставили ония, които били негодни, неплодородни, песъчливи. Накрая се оженил и той и се сдобил с три деца. Разбира се, беше възрастен и се притесняваше за децата си, да не би когато пораснат и разберат за неправдата, да възроптаят. Казваше ми: “Не се притеснявам за несправедливостта, защото чета Псалтира. Една катизма [35] следобед и две катизми, преди да се съмне. Почти съм го научил наизуст. В никой псалом не се казва, че несправедливите са успели в нещо. Докато за справедливите Бог промисля. Аз, отче, не съжалявам за земите, които изгубих, но ми е жал за братята ми, които погубват душите си”. След това този благословен човек си тръгна и отново ме посети много радостен след около десет години, и ме пита: “Помниш ли ме, отче, помниш ли ме?” “Да”, казах му и го попитах как вървят нещата. “Сега станах богат”, отговаря ми. “И как стана богат, брате?” “Ей на, онези негодни ниви, песъчливите, получиха висока цена, защото бяха до морето. Този път дойдох да ми кажеш какво да правя с многото пари, които имам”. “Подсигури децата си с една къща и запази някакви пари за учението им, докато се наредят”. “И за децата си имам, казва ми, и пак са много”. “Дай първо на твои бедни роднини, а после и на други бедни”. “Дадох, отче, и пак са много”. “Дай да ремонтират храма в селото ви и за параклисите наоколо”. “Дадох, но пак са много”. Тогава му казвам: “Ще се моля да те просвети Христос, за да вършиш благодеяния там, където има най-голяма нужда”. След това го попитах: “Какво правят братята ти? Къде се намират?” Разплака се и с хълцания ми отговори: “Не зная, отче, изгубиха се следите им. Бяха продали земите от село, нивите, маслинените гори и сега не знам къде се намират. Бяха отишли първо в Германия, после в Австралия, а сега не се обаждат”. Разкаях се, че го питах за братята му, защото не знаех, че толкова ще се натъжи. Утеших го и си тръгна успокоен. Казах му и двамата да се помолим да чуем и за тях добри вести. След това си спомних за псалома, който казва: “Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам” (Пс. 36:35, 36). Точно това се е случило с нещастните му братя.

Няма по-лошо нещо от неправдата. Каквото и да правите, гледайте да имате Божието благословение.



[28] Т.е. причината за тези беди да не са неразкаяни и неизповядани грехове и неправди - б. пр.

[29] На Света Гора и въобще в Гърция останките на починалите 3-4 години след смъртта се вадят от гробовете, измиват се и се съхраняват в направени за целта костници. Ако тялото на починалия не е разложено, то той отново бива заравян в гроба и над него четат молитви за упокоение - б. пр.

[30] Парализация на едната страна на тялото - б. пр.

[31] Т.е. продават стоката с отстъпка, но и сами укриват продажбата от данъчните органи, не издавайки касова бележка, и “спестяват” държавния данък върху дадената стока - б. пр.

[32] Държавните служители в Гърция полагат клетва за честното изпълнение на своите задължения - б. пр.

[33] Светогорската духовна семинария, основана през 1753 г. - б. пр.

[34] Съоръжение, ръчно или механично, с което се чепка и чисти вълната, преди да се напреде - б. изд.

[35] Псалтирът се състои от 150 псалми, които са разделени в двайсет т.нар. “катизми” за богослужебни цели - б. пр.

“Благославяйте, а не кълнете” (Рим. 12:14).

Един човек ме попита: “Това, което пеем през Великата Четиридесетница: “Приложи им зла, Господи, приложи зла славним земли” (Ис. 26:15), защо го казваме, след като е проклятие?” Казах му: “Когато варварите извършват нашествие, за да опустошат без причина един народ и този народ се моли да ги сполети някое зло, колесниците им да се разбият или конете им да пострадат, за да бъдат възпрепятствани, лошо ли е това или добро? Това се има предвид - да срещнат препятствия. Това не е проклятие.”

- Отче, кога проклятието има сила?

- Клетвата има сила, когато е предизвикана от някоя несправедливост. Ако например една жена се подиграе с някоя друга, която страда, или ѝ направи някое зло и страдащата я прокълне, тогава край, затрива се родът ѝ. Т.е., когато направя зло някому и той ме прокълне, клетвата му има сила. Бог допуска и тя достига прокълнатия, както например допуска някой да убие някого. Когато обаче не е извършена неправда, тогава проклятието се връща при онзи, който го е изрекъл.

- И как е възможно човек да се избави от проклятие?

- Чрез покаянието и изповедта. Зная много случаи, когато хора са били измъчвани от проклятие, а когато разбираха, че са ги проклели, понеже са се провинили, покайваха се, изповядваха се и се оправяха. Ако този, който се е провинил, каже: “Боже мой, това и това сторих, прости ми...”, и се изповяда с искрено разкаяние, тогава Бог ще му прости - та нали е Бог.

- Търпи наказание само онзи, който бива проклет или и този, който проклина?

- Този, който бива проклет, се измъчва в този живот. Този обаче, който е проклел, се измъчва и в този, а ще се измъчва и в другия, вечния живот, защото там ще бъде наказан от Бога като престъпник и убиец, ако не се покае и не се изповяда. Защото може някой да е съгрешил против теб, ти обаче с проклятието, което изричаш, все едно, че вземаш пистолета и го убиваш. С кое право вършиш това? Каквото и да ти е сторил другият, нямаш право да го убиваш. Човек, за да прокълне някого, значи, че в себе си има злоба. Проклятие е тогава, когато човек го изрича с патос, с негодувание.

Когато проклятието е изречено от човек, който има право, тогава притежава голяма сила; особено проклятието, изречено от вдовица. Спомням си една старица имаше конче, което отвеждаше до края на гората, за да пасе. Понеже кончето беше малко буйно, беше намерила едно здраво въже и го връзваше. Веднъж в гората отишли три жени за дърва. Едната беше богата, другата - вдовица, а третата - сирак и много бедна. Видели кончето, което пасяло, вързано с въжето, и си казали: “Да вземем въжето, да си вържем дървата”. Отрязали го на три и всяка взела по една част, за да си върже товара. Естествено било кончето да избяга. Когато старицата дошла и не намерила добичето, възнегодувала. Започнала да го търси навсякъде и много се измъчила, докато го намери. Накрая, като го намерила, казала с негодувание: “Със същото въже да я понесат оная, която го е взела”. Един ден братът на богатата жена си играел с един пистолет, мислейки, че е празен - бил от тези, които оставили италианците - и прострелял сестра си в гърлото. Трябвало да я закарат до болницата и било необходимо въже, за да я вържат за една дървена платформа като за носилка. В онзи момент се намерило откраднатото въже, но не било достатъчно. Двете ѝ съседки донесли другите две откраднати части, вързали я за носилката и я откарали до болницата. Така се сбъдна проклятието на старицата: “Със същото въже да я понесат”. И накрая почина, клетата, Бог да я упокои. Виждате ли, проклятието се изпълни над богатата, която нямаше материална нужда. Другите бяха бедни и имаха някакви смекчаващи вината обстоятелства.

Болести и нещастия, предизвикани от проклятие

Много болести, на които лекарите не могат да открият причините, може да са предизвикани от проклятие. Е, как лекарите да открият проклятието? Веднъж в колибата ми доведоха един парализиран. Голям здрав мъж, а не можеше дори да седне. Тялото му беше изпънато като дърво. Един го носеше на гърба си, а друг го крепеше отзад. Сложих му два пъна, за да се подпира някак на тях, клетият. Тия, които го водеха, ми казват: “От петнайсетгодишно дете е в това положение и ето вече осемнайсет години са минали оттогава. “И как така без нищо ще му се случи това? - рекох. Не може, нещо се е случило”. Започнах да подпитвам от тук-оттам и разбрах, че някой го е проклел. Какво се било случило? Някога отивал с автобуса на училище и седял опънат на седалката. На някоя спирка се качили възрастен свещеник и старец и застанали прави до него. Тогава някой му казал: “Стани да седнат възрастните”. Онзи още повече се изтегнал на седалката, без да обърне внимание. След което старчето, което стояло право, му казало: “Изтегнат да си останеш и никога да не можеш да седнеш”. И проклятието го застигнало. Видиш ли, младежът бил нагъл. Рекъл си: “Защо да стана, щом съм си платил мястото?” Да, но и другият си е платил, а е възрастен, почтен и стои прав, а ти, малко дете, на петнайсет години, седиш. “От това е, казвам му. Гледай да се покаеш, за да се оправиш. Нужно е покаяние”. Клетият, щом разбра и осъзна своята вина, веднага се оправи.

Колко неща, които се случват, са плод на проклятие, на негодувание. И когато се затриват цели семейства или умират много хора от едно семейство, да знаете, че е или от сторена неправда, или от направена магия, или поради проклятие. Един баща имал дете, което по цяла нощ обикаляло. Веднъж бащата се ядосал и с негодувание му рекъл: “Да се прибереш веднъж завинаги”. Същата вечер, когато детето се прибирало вкъщи, точно пред вратата го блъснала кола и то починало на място. Взели го приятелите му и го внесли в дома му. След това бащата дойде в колибата и плачеше: “Детето ми бе убито пред вратата на дома ми”. Оттук-оттам след това ми казва: “Бях му казал и аз една дума”. “Какво му беше казал?” - питам го. “Ядосах се, че обикаляше нощем и му казах: “Да се прибереш веднъж завинаги! Да не би да е било заради това?” “Ами заради какво друго да е било? - казвам му. Гледай да се покаеш и да се изповядаш.” “Да се прибереш веднъж завинаги”, казал му, и донесли детето мъртво. А после бащата се бие и плаче...

Клетвата на родителите има голяма сила

Знайте, че клетвата на родителите има голяма сила, дори само тяхното негодувание. Дори родителят да не прокълне децата си, а само да възнегодува против тях, те вече не могат да видят бял ден, животът им се превръща в мъчение. Такива деца страдат много в този живот. Разбира се, във вечния живот им е по-леко, защото чрез тези страдания изкупуват някои от прегрешенията си. Става според думите на авва Исаак: “Яде от ада си”, т.е. намалява вечните мъки, изживявайки някои от мъките в този живот. Защото мъченията през този живот намаляват вечните мъки. Тоест, когато действат духовните закони, се отнема малко от мъченията, от вечните мъки.

Но и родителите, които кълнат децата си с “върви по дяволите”, ги обричат на дявола и той придобива права над тях. “Обрекъл си ми го” - казва. Имаше едно семейство във Фараса [36] . Те си имаха и дете, което беше ревливо и бащата често го пращаше “по дяволите”. И ето какво се случи. Бог допусна и щом бащата го пращаше по дяволите, детето изчезваше от люлката. Бедната майка отиваше при Хаджиефенди [37] : “Благослови Хаджиефенди, демоните ми взеха детето”. Хаджиефенди отиваше, четеше молитва над люлката и детето се връщаше. Това нещо се случваше непрекъснато. Горката майка казваше: “Хаджиефенди, молитвата ти да имам, докога все тъй ще я караме?” “Аз не се уморявам да идвам, казваше той, ти уморяваш ли се да идваш да ме викаш? Дяволът ще се умори и ще ти го остави на мира”. Оттогава детето вече не изчезваше. След това, когато порасна, го наричаха “дяволско изчадие”. Цялото село нямаше мира от него, обръщаше го надолу с главата. Какво теглеше баща ми, горкия! [38] Това изчадие отиваше при едного и казваше: “Еди-кой си каза това и това за теб”. После отиваше при другия и казваше същото. Хващаха се после един с друг да се бият. Когато разбираха, че клевети, отиваха да го хванат, за да го линчуват. Онзи обаче тъй извърташе работата, че накрая и извинение му искаха! Толкова дяволит беше! Дяволско изчадие! Бог допусна това, за да видят и другите резултата и да се вразумят, да се въздържат от клетви и да са много внимателни. А как Бог ще съди този човек - това е друг въпрос. Разбира се, има много смекчаващи вината му обстоятелства.

Най-голямото съкровище на света, това е благословението на родителите. Както и в монашеския живот най-важното е това да получиш благословението на своя Старец. Затова казват: “Да вземеш благословията на родителите”! Спомням си една майка имаше четири деца и плачеше горката: “Ще умра с мъката си, казваше, не ожених никое от децата. Моли се за мен”. Тя, вдовица жена, децата пък сираци, съжалих ги. Моля се за тях, моля се, никакъв резултат. Казвам си “има нещо тука”. “Направили са ни магия” - казваха децата. “Не е магия, когато е магия си личи. Може би майка ви ви е кълнала?” - питам. “Да, отче, казват ми, майка ни, когато бяхме малки, понеже бяхме много палави, от сутрин до вечер, постоянно ни повтаряше: “На пънове да станете, на пънове да станете!” “Идете, казвам им, и разтърсете добре майка си, кажете ѝ да се покае, да се изповяда и от сега нататък винаги да ви дава благословията си”. За една година и половина се ожениха и четиримата. Тя беше вдовица жена, притеснителна, а те палави, ядосвали я и тъй ги кълняла.

- Ако родителите прокълнат децата и после умрат, как децата биха се освободили от клетвата?

- Ако децата потърсят вината в себе, си ще видят, че за да ги прокълнат родителите им, явно има някаква причина - или са били палави, или са тормозели с нещо родителите си. И тъй, ако осъзнаят грешката си и искрено се покаят и изповядат, ще се оправят. А ако децата имат духовен напредък, то и родителите получават помощ.

- Отче, когато тръгвах за манастира, и мен родителите ми ме проклеха.

- Това са единствените клетви, които се превръщат в благословение [39] .

“Благородната” клетва

- Отче, правилно ли е човек да казва за онзи, който върши несправедливост спрямо него: “Бог да му въздаде”?

- Който казва това, става за смях на дявола и не разбира, че по този начин той, така да се каже, кълне “благородно”. Има някои, които казват, че са чувствителни и имат любов и деликатност, и уж понасят несправедливостите на другите, но казват: “Бог да им въздаде”. Всички хора в този живот полагаме изпити, за да преминем в другия, вечния живот, да спечелим рая. Помисълът ми казва, че това “благородно” проклятие в духовно отношение се намира под тройката [40] и не е позволено на християнина, защото Христос не ни е учил на такъв вид любов, но на такъв: “Отче! Прости им, понеже не знаят що правят” (Лук. 23:34). Така също и най-хубавото благословение от всички е, когато ни проклинат несправедливо, да понасяме това мълчаливо и с доброта. Когато ни наклеветят или онеправдаят лекомислени или лукави хора, които имат злоба и изопачават истината, добре е, ако можем, да не желаем да бъдем оправдани, когато несправедливостта се отнася само до самите нас. Нито пък да казваме: “Да им въздаде Бог”, защото и това е проклятие. Добре е да им простим от цялото си сърце и да помолим Бога да ни даде сили, за да можем да понесем товара на клеветите и да продължим духовния си живот (колкото е възможно по-незабелязано). Нека хората, които имат обичай да съдят и да осъждат, да продължават да ни онеправдават, защото по този начин ни подготвят златни венци за истинския живот. Естествено, тия, които са близо до Бога, никога не кълнат, защото нямат в себе си злоба, но само доброта; и каквото и зло да захвърли някой по тези свети люде, то също се освещава и те чувстват голяма вътрешна радост.

Урочасването

Когато в завистта има и злоба, може да причини зло. Това е урочасването - една демонично въздействие.

- Отче, Църквата приема ли урочасването?

- Да, има и специална молитва при такива случаи [41] . Когато някой изрича нещо със завист, тогава се получава и урочасването.

- Отче, мнозина търсят “очички” за бебетата си, за да не бъдат урочасвани. Подобава ли да се носят такива неща?

- Не, не бива. Казвайте на майките да им слагат кръст.

- Отче, случва се някой да похвали някое добро дело и тия, които са го извършили, да приемат похвалата с горделив помисъл и след това претърпяват някоя вреда. Това урочасване ли е?

- Това не е урочасване. В този случай действат духовните закони. Бог взема Своята благодат от човека и тогава бива причинена вреда. Урочасването се получава при редки случаи. Урочасват предимно хората, които имат завист и злоба, а такива са малко. Примерно една жена гледа някое хубаво детенце с майка си и със злоба казва: “Защо аз нямам това дете? Защо на нея да го даде Бог?” Тогава това дете може да пострада: да не може да спи, да плаче, да се мъчи, защото онази е изрекла това със злоба. И ако детето се разболееше и умреше, тя би чувствала радост в себе си. Друг пък вижда някое теле, пожелава го силно и то веднага издъхва.

Много често обаче детето може да се мъчи и да е виновна самата майка. Възможно е майката да е видяла някое слабичко детенце и да си е казала: “На какво прилича това дете? Само кожа и кости”. Да се е любувала на собственото си дете, а да е презряла чуждото. И това, което с лоши чувства си е помислила или е казала за чуждото, да стане причина същото нещо да постигне и собственото ѝ дете. След това нейното дете страда невинно, по вина на своята майка. Топи се, горкото, слабее за наказание на майка си, та тя да разбере грешката си. Разбира се, в такива случаи детето се причислява към мъчениците! Божиите съдби са бездна!

Благословението, което излиза от сърцето, е божествено благословение

Нека сега и аз ви... “прокълна”! Дано Бог изпълни сърцата ви със Своята благост и с преизобилната Си любов, така че да обезумеете, за да се отдели умът ви от земята и още от сега да пребъдва при Него на небесата. Да обезумеете от лудостта на Божията любов! Дано Бог изгори сърцата ви с любовта Си! И друг път да не ме принуждавате да повтарям “проклятието” си, защото моето “проклятие” хваща, тъй като излиза от сърцето ми. Още когато се намирах в санаториума (1966 г.), жалех за вас. Някои от вас чакаха вече осем години: “Ще направим манастир” - казваха, но манастирът все не ставаше. Бяха повяхнали. Тогава казах: “Щом изляза от болницата, манастирът ще поникне тъй бързо, както расте гъба. След една година ще бъдете в манастира!” [42] И действително манастирът беше построен за една година! Тогава бях изрекъл ония думи от сърцето си. А и вие сте имали добри намерения, затова и Бог не ви остави, друго обяснение няма!

Когато те боли за някой човек, който има смирение и сърдечно проси от теб да се помолиш примерно за някоя страст, която го измъчва, и ти му кажеш: “Не се страхувай, ще се поправиш”, тогава това твое благословение е божествено благословение. В него има много любов и болка и затова е действено. То е угодно на Бога и Той изпълнява това благословение. Дори и само болката, която човек чувства за някого, е като благословение.

Веднъж, когато бях войник, командирът ме изпрати да изпълня един оброк за параклиса на свети Иоан Предтеча, защото по време на битката светият ни беше помогнал. Трябваше да отида да купя два свещника за параклиса и едновременно с това да съпроводя един войник до военния съд в Навпакт [43] . Помня, другите казваха на командира: “Ама ти намери кой да го съпровожда!” Клетникът беше от Епир [44] , беден музикант, женен, с деца и беше обвинен, че се е самонаранил, за да се измъкне от войната. Казал си: “По-добре да съм с един крак, отколкото мъртъв”. Слязохме в Агринио [45] , там той имаше някакви познати. “Нека да отидем да ги видя”, казва ми. “Добре, да отидем”, казах му. “Да идем тук, да идем там”, какво да правя, отивах и аз с него. Голямо мъчение беше! Не искаше да го предавам на съда. А и на мен ми беше мъчно за горкия. Много ме болеше за него и му казвам: “Ще видиш, ти ще бъдеш най-добре от всички ни! И командирът ще изпрати някое писмо, и ще те настанят на някоя служба, тъй че и децата си ще подсигуриш, а и животът ти няма да е в опасност”. Когато най-накрая пристигнахме в Навпакт, научаваме, че командирът бил изпратил писмо за помилване, а иначе го чакаше разстрел. По време на война законите са строги. Командирът го съжалил, понеже беше глава на семейство, и го поставиха за готвач в новобранския разпределителен център. Доведе и семейството при себе си и живееше най-добре от всички ни. А понеже войниците не всякога отивали да ядат, оставала храна в повече, та хранел и децата си. След това всички му казваха: “Ти прекара най-добре от всички ни”. Защото ние останалите бяхме горе по планините, в снега. На Бога е било благоугодно благословението, което бях изрекъл, защото го бях казал със сърдечна болка, от все сърце, затова и Бог го изпълни.

Спомням си един друг подобен случай в Коница, когато бях в манастира “Стомион”. След престолния празник на 8-и септември, Рождество Богородично, поклонниците бяха оставили всичко в пълен безпорядък. Чистейки и подреждайки, видях сестра ми с една друга девойка да остават, за да ми помогнат. Тази, клетата, имаше още две сестри - едната по-малка - които вече се бяха омъжили, а тя беше останала неомъжена. Какво любочестие имаше в нея! Останаха и подредиха всичко, а накрая ми казва: “Ако е нужно, отче, да останем да свършим и някоя друга работа”. “Толкова голямо любочестие” - казах в себе си. Отивам в църквата и от цялото си сърце казвам: “Света Богородице, отплати ѝ се ти. Аз нямам какво да ѝ дам” - пък и да имах, тя не би го приела. И щом се върнала вкъщи, там я чакал един младеж, с когото заедно бяхме служили войници, много добър момък, златен човек и от добро семейство. И се ожениха по живо по здраво. Как ѝ се отплати Света Богородица!



[36] Родното село на Стареца в малоазийска Кападокия - б. пр.

[37] Така фарасийците наричали свети Арсений Кападокийски - б. пр.

[38] Бащата на Стареца бил кмет на селото - б. пр.

[39] Т.е., когато прокълнат някого за това, че отива в манастир - б. пр.

[40] Т.е. най-ниската оценка, с която вземаме някой изпит - б. пр.

[41] Старецът подчертаваше, че само свещеник може да чете молитвата при урочасване - б. изд.

[42] Именно тогава Старецът е бил облагодетелстван от бъдещите основателки на манастира, които са дали за него кръв, нужна за лечението му - б. пр.

[43] Град в Югозападна Гърция - б. пр.

[44] Област в Западна Гърция - б. пр.

[45] Град в Югозападна Гърция - б. пр.

Грехът носи бедствия

- Напръска ли с препарат за гъсеници?

- Напръсках, отче.

- Толкова монахини, а не можете и една гъсеница да убиете! [46] По време на окупацията ни бяха нападнали скакалци. Тогава от Ватопедския манастир бяха изнесли Честния Пояс на Пресвета Богородица [47] тук, в Халкидики [48] , и скакалците на рояци на рояци падаха в морето. Спомням си в Епир падаха като сняг. Всеки полагаше усилия; събирахме ги в чаршафи и после ги изхвърляхме. А по това време беше настъпил и такъв глад... По-добре не питай! Пшеницата се беше съживила след скакалците, но беше много осакатена.

Скакалците, войните, сушата, болестите, всичко това е бич. И не защото Бог желае по този начин да мъчи човека, но това е последствие от отдалечаването на човека от Бога. Всичко това се случва, защото човек се откъсва от Бога. Божият гняв идва, за да си спомни човек за Бога и да поиска помощ. Не че Бог устройва това и издава заповед да се случи някое бедствие с човека, но Бог вижда докъде ще стигне човешката злоба и че хората няма да се променят, и затова допуска да се случи някое бедствие, за да се вразумят. Това не означава, че Бог така е наредил нещата.

Бог казал на Иисус Навин да не избиват едно от племената на филистимците, защото те щели да бъдат бич за евреите, когато забравяли Бога (Иис. Нав. 23:13; Съд. 3:1-4). И тъй, когато евреите се отдалечавали от Бога, дяволът придобивал права над тях и подтиквал своите “братовчеди”, филистимците, и те нападали евреите. Вземали еврейските деца и ги удряли в камъните, за да ги убият. Веднъж обаче, когато враговете дошли, а израилтяните не се били провинили в нищо пред Бога, тогава сам Той се сражавал за тях. Бог изтребил израилските врагове с градушка от големи камъни (Иис. Нав. 10:11) и ги унищожил, защото тогава израилтяните имали право на Божията намеса.

Колко обещания дал Бог за Соломоновия храм и въпреки това, колко пъти той бил опожаряван и разрушаван. Когато израилският народ отстъпвал от Бога, пророците викали, викали, но израилтяните си знаели своето! Успокоявали се така: “След като за построения от Соломон храм Бог изрекъл толкова благословии и казал, че от него ще бъдат благославяни и освещавани всички народи (3 Царств. 9:1-9), значи тия здания ще останат и ще пребъдат и стените ни, и храмът ни. Такова обещание даде Бог!” Бог наистина дал такова обещание, но при условие, че израилтяните живеят по Бога. Излял благодатта Си в Соломоновия храм, но когато израилтяните не спазвали заповедите, Бог допускал да бъде опожарен или разрушен, а когато се покайвали, построявали го отново. Когато примерно при цар Седекия отстъпили от Бога, дошъл Навуходоносор, запалил Соломоновия храм, разрушил градските стени, оковал израилтяните и ги отвел като пленници във Вавилон (вж. 4 Царств. 24 гл. и нататък). Естествено в плен били отведени и тези, които не били виновни, но те получили чиста отплата за това. А онези, които имали голяма вина, я изплатили по време на плена. Които били малко виновни и се измъчили, получили и някаква награда. Когато някой става причина Божият гняв да се излее и над другите, които нямат вина, макар че те получават награда, това си е престъпление, защото другите биха получили Царството Небесно и без да бъдат мъчени, а сега се измъчват.

Трябва да знаем, че верните, които пазят Божиите заповеди, получават Божията благодат, и Бог - как да се изрази човек? - е задължен да им помага в тези трудни години. Бях чул, че в Америка се появила някаква нова болест [49] . Мнозина, които живеят противоестествен, греховен живот, се заразяват от нея и умират. Сега научих, че тази болест се е появила и тук. Виждате ли, не Бог унищожава хората, те сами затриват рода си и измират. Значи не Бог ги наказва, а те сами създават наказанието си чрез греховния си живот. И виждаме, че си отиват ония хора, чиито живот няма смисъл.

- Отче, защо не бива откривано лекарство за лечение на рака? Бог ли не позволява или хората не търсят Божията помощ?

- Лошото е, че даже и да се намери лекарство за лечение на рака, ще се появи друга болест. Преди беше туберкулозата. Откриха лекарството за туберкулозата, сега се появи тази болест. Ако помогне за тази, ще се намери друга болест. Самите хора ще бъдат причина да се появи някоя друга болест, и така без край.

Това, което Бог допуска, винаги е човеколюбиво

- Отче, защо Бог допуска да се случи някое бедствие?

- Има много причини. Понякога Бог допуска нещо, за да произлезе нещо по-добро, а друг път допуска нещо с възпитателна цел. Едни биват възнаградени, а други изплащат дълговете си, нищо не се губи. Знайте, че каквото Бог допуска, дори примерно да бъдат изтребени хора, то е от човеколюбие, защото Бог е “благоутробен”. Колко човека изклал свети пророк Илия? (Вж. 3 Царств. 18:17-40). Триста жреци на Ваал. Казал им: “Помолете се вие, ще се помоля и аз, и чийто огън се запали от само себе си, неговият Бог е истинският”. Тогава жреците на Ваал започнали да викат: “Чуй ни, боже наш Ваал, чуй ни!”, но нито звук, нито стон. Свети пророк Илия им казал: “Сигурно ще е зает вашият бог и не ви чува, викайте още по-силно!” Онези продължили да викат и да се бодат с ножовете си, както имали обичай, за да изпитват болка и да викат по-силно, за да ги чуе Ваал. След като накрая нищо не постигнали, свети пророк Илия казал: “Намокрете моите дърва”. “Три пъти ги намокрете” - казал. Изляли три пъти вода над жертвеника, който направил пророкът, тъй че от многото вода всичко се намокрило, та водата потекла и наоколо. Щом той се помолил, паднал огън от небето и изгорил заедно с жертвата и самия жертвеник! Тогава пророкът казал: “Хванете жреците, защото подвеждат народа към идолослужение” и ги изклал всичките.

Мнозина казват: “Но как така пророкът да изколи толкова хора”. Бог не е варварин, нито пророкът бил жесток, но идолските жреци били заблудили целия народ, тъй че се стигнало дотам пророкът да каже: “Само аз останах!” Толкова голяма била заблудата! Но и жреците повече страдали от собствените си убождания и порязвания, които сами си направили, отколкото от ножа на свети пророк Илия, който сложил край на мъченията им. Болката от собствените им ножове била по-голяма. Защото това, което Бог допуска, е човеколюбиво, а техните порязвания били мъчителни.

- Отче, защо в Стария Завет Божието наказание било толкова очевидно и непосредствено?

- В Стария Завет разбирали от този език и от този закон. Същият Бог бил и тогава, но онзи закон бил за онези хора, които по друг начин не разбирали. Нека онзи закон не ви изглежда по-суров от Евангелието. Но такъв закон е бил полезен за онова време. Не тогавашният закон бил варварски, а хората по онова време били варвари. Днешните хора може да вършат по-големи жестокости, но поне могат да го разберат. В днешно време едно кандило се разклаща от само себе си и колко се трогват хората! Докато, виждаш по онова време колко чудеса извършил Бог! Пратил десет наказания над фараона, за да пусне израилтяните от Египет. Разделил Червеното море, за да преминат те по сухо. Изпраща облак през деня, за да не ги гори слънцето, а през нощта огнен стълп, за да ги води. И след толкова чудеса, които Бог прави за тях, стигнали дотам, че да поискат за бог един златен телец (Вж. Изх. 32:1-6). Днес хората в никакъв случай на биха казали, че един телец може да ги отведе до обетованата земя.

В днешно време хората оставят Бога настрана

Добрият Бог ни дава щедро Своите благословения. Нека не бъдем неблагодарни и да не Го разгневяваме, защото идва “гневът Божий върху синовете на неверието” (Еф. 5:6). Да не бъдем и ние такива синове. В наше време хората не са преживели нито войни, нито глад и казват, че нямат нужда и от Бога. Имат всичко, затова нищо не ценят. Обаче ако дойдат трудни времена, глад и т.н., и нямат какво да ядат, тогава ще оценят и хляба, и мармалада, и всичко, от което ще се лишат. Ако не благодарим и не славим Бога, Той допуска да дойде някое изпитание, за да оценим нещата. А когато оценяваме правилно нещата, Бог не позволява да се случи нищо лошо.

По-рано, когато ги нямаше всичките тия големи удобства и науката не беше толкова напреднала, хората се принуждаваха във всичките си трудности да прибягват към Бога и Бог помагаше. Сега понеже науката напредна, оставят Бога настрана. Днес живеят без Бога. Планират: “Ще свършим това, ще направим онова”. Надяват се на пожарната служба, на намирането на вода със сонди, на друго, на трето... Но могат ли хората да направят нещо без Бога? Ще предизвикат Божия гняв. Когато не пада дъжд, не си казват: “Ще се помолим”, а “ще пробием сонда”. А лошото е, че с техниката, която съществува, лека-полека не само невярващите мислят така, а дори и вярващите започват да забравят Божията сила. Добре че Бог все още ни търпи. Но на хората и на ум не им идва, че Бог промисля за тях.

Чух едни хора да си казват: “Нямаме нужда от Бога, имаме сонди”. Макар че сега повече трябва да се молим Богу да направи двойно чудо, защо хората измениха вече и природата с това, което правят. Наблюдавах облаците, ту насам ги вееше вятърът, ту натам. Събираха се тук, отиваха натам, веднъж нагоре, веднъж надолу. Вятърът подхваща облаците и вместо хората да си кажат: “Сега Бог трябва да извърши двойно чудо, за да задържи облаците”, си казват: “Нямаме нужда от Бога”. Добре че Бог не взема за чиста монета всичко, което казваме, иначе би ни направил...

Бият сонди до сто-сто и петдесет метра дълбочина, за да намерят вода, и не намират. В Навплион [50] биха сонда до сто и осемдесет метра дълбочина и накрая извадиха морска вода. Други пък говорят да откарат река Еленос [51] до Атина. Десет години ще им трябват да я отведат до Атина и то с какви разходи! И пак ще свърши водата. Няма да си кажат хората едно “съгрешихме”. Сега, покрай сушата [52] един политик отишъл в някакво затънтено селце и казал на местните, че посредством някаква си система ще почистят мръсната вода от тоалетните, за да имат вода да пият. И сметнали, че това е велика идея! Това дори и само като мисъл е негодно. Вижте докъде стигат хората: да пият - да ме прощавате - урината си! Да направят това в някой град, където хората вече са се отклонили, е донякъде оправдано, защото там са се увлекли от светския дух. Но в някое затънтено село да предложи някой си като решение да пречистват урината си и да я пият, а те да го считат за велика идея и да не обърнат поне малко погледа си към Бога, да кажат едно “съгрешихме”, за да им даде Бог вода, това е страшно!

И на Света Гора от един манастир посадиха борчета, та след това да ги секат и от тях да правят хартия! Всичките изсъхнаха, дойде наказание от Бога. Ама бива ли Света Гора да изнася салфетки и тоалетна хартия? Разбирате ли? Трудиха се да ги засадят, но колкото засадиха, по Божия гняв изсъхнаха всички!

- Отче, разбраха ли, че това не е правилно?

- Ах, де да бяха разбрали! След това докараха машини от Германия да пробият сонда, за да извадят вода! Тогава и водата, дето я имаше, и тя изчезна. Виждаш ли, когато се загуби духовната чувствителност, докъде довежда търговският подход? Затова малко по малко от монашеството се губи благоговението. Не проумяват, че ако не завали, ще се изгубят и водите, които съществуват. Използват само логичната си мисъл, а оставят Бога настрана.

- В Стария Завет се разказва (вж. 4 Царств. 7 гл.), че при една обсада на Самария от сирийците била свършила дори и водата. Настанало бедствие, животните измирали и се стигнало дори дотам майки да ядат децата си. Свети пророк Елисей отишъл при иконома на цар Иорам и му казал: “Животните измряха, хората умират от глад, но Бог ще помогне”. Икономът, който премислял всичко с логиката си, казал: “Как може да помогне Бог? Нима ще прати от небето?” Тогава пророкът му казал: “Утре Бог ще изпрати помощ, но ти няма да ѝ се зарадваш”. И действително на следващия ден Бог изпратил такъв страх и паника във вражеския стан - причувало им се трополене на конски копита, шум от войски, ушите им бучели и мислели, че египтяните са дошли на помощ на израилтяните. Тогава сирийците се разбягали и оставили шатрите в стана си, храната, оръжията и всичко, което носели. А когато стигнали в родината си, изкусителят им внушил такова объркване, че се избили помежду си сто и осемдесет хиляди души. Между другото, четирима прокажени израилтяни, които стояли извън града, си рекли: “Да отидем във вражеския стан, там може би ще се намери нещо за ядене? Тъй или иначе ще се мре”. Наближили една шатра, намерили я празна. Отишли до друга, пак празна. А враговете им никъде ги няма. Взели храна, вещи - цели чували. Разгласили, че враговете им отстъпили, но израилтяните помислили, че това е капан. Казали си: “Сигурно враговете ни са се скрили, за да отворим портите на града и те да влязат вътре”. Тогава един от военачалниците казал: “Останали са ни пет коня. Нека изпратим войници да видят какво става?” Всеки от войниците поел в различна посока и когато се върнали, казали: “Враговете са се разбягали панически и са оставили всичко, каквото са имали”. Тогава всички израилтяни се затекли извън града, за да вземат храна и т.н. И както излизали, стъпкали на входа на градските стени онзи иконом, който се опитвал да въведе ред. Както казал и свети пророк Елисей, икономът видял Божията помощ, но не могъл да ѝ се порадва. Виждате ли, как Бог всичко уредил?

Бог да се смили над света и да прати дъжд

Как само Бог е устроил всичко! Топят се снеговете, пълнят се изворите. А сега [53] нито снегове, нито дъждове. Какво ли ще излезе накрая? Какво ще пие народът? Бог да пожали света, да се умилостиви над нас, да прати дъжд, защото, ако сушата продължи, малко по малко ще изсъхнат и листата на дърветата и не само зелена маслина няма да видим, но и зелено листо няма да остане. Каквото и да посее човек, ако Бог не поръси от горе със светената вода - с дъжда, нищо не става. Дъждът е светена вода [54] .

Горките хора, сега, когато се научиха да разполагат с много вода, какво ще правят при тази липса? Освен че заради греха Бог не праща вода, но и хората я изразходват толкова много, как да стигне? Мисля си, какво ли ще стане в градовете! Само за казанчето е нужна една кофа вода. Ще се напълни навсякъде с микроби, а после - холера. Хората ще измират и ще ги оставят непогребани и ще пръскат с препарати за дезинфекция. За щастие добрият Бог все още промисля за света.

Живеем в годините на Апокалипсиса. Сушата, която преживяваме толкова години, бездъждието какво е, ако не знамение? Имало ли е някога такава суша? Ето и тук в Халкидики една река изсъхна, рибите измряха и всичко наоколо се вмириса. В Солун също имат проблем. Водата на Маратонското езеро [55] толкова много е спаднала, че се виждат островчета на повърхността. Нивото на Пеней [56] е много ниско. Еврос [57] имаше малко вода, но българите я преградиха и пресъхна. Ако стане нещо, танковете могат да минат от там. Също и в Кипър, ако тази година не падне дъжд, ще имат голям проблем с водата. А и само това ли е? Толкова други работи има!... От дърветата едни съхнат, други заболяват. Хората се разболяват и умират. Но ако те не се каят, как Бог да изпрати дъжд? Знаете ли какво е, ако човек има доверие в Бога? Че малко нещо ли е да има човек Бога за съюзник? За Бога няма труден въпрос, нито трудно разрешение. За Бога всичко е просто. Той не използва по-голяма сила за свръхестественото и по-малка сила за естествените процеси, но за всичко използва една и съща сила. Най-важното е човек да се “закачи” за Бога.

Вие молите ли се да завали или това не ви вълнува? Сега е времето хората да орат, за да сеят.Трябваше нивите да са вече засети, а ето те не могат да ги изорат. Тази суша е изпитание от Бога. Това е работата на монаха - да се моли в такива случаи. Всеки случай не съм доволен от вас. Предишният път, когато хората жънеха житата за сено, понеже не заваля, вие дори не си помислихте да се помолите. Защо? Защото поливахте с маркуча ли? И тъй, това да ви е за последен път; друг път трябва да ви боли за хората. Когато научите за някой проблем - ще се молите. Пишете и на мен за резултатите. Ще държите изпит. Ако го вземете, тоест, ако завали, ще ви направя съдружници в молитвата и каквото получим от Божия промисъл, ще го поделяме...

Когато се моля за дъжд и виждам макар и едно облаче на небето (дори и да не завали), славя Бога, че е изпратил поне един облак и ме гризе съвестта, че в себе си имам много духовни облаци, които прогонват Божиите облаци. Ако смирено просим Божията милост, Бог ще помогне. Молитвата на смирения събира дъждовни облаци по време на суша. И нека винаги се молим дъждът, който Бог ще прати, да има и духовна сила, за да гаси духовния пожар, който дяволът е запалил в света и изгаря душите на хората.

Зарадвах се, когато чух някои да казват: “Не сме достойни, но Бог отново ни съжали и прати снежец и дъждец”. Ако помислите ни са така смирени, Бог ще изпрати и повече. И дори само признанието е вече покаяние. Слава Богу, че има останал малко квас. Молете се, Бог да завърти малко с отверт-ката ума на хората. Виждам една добронамереност у някои високопоставени. Разбират накъде вървим.

Бог да даде покаяние

О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 5:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят. Ной казвал: “Вижте, ще има потоп! Покайте се!” Другите му се подигравали. Казвали си: “Клетки някакви прави” - и си вършели тяхното. И сега, ако рече Бог, за две минути може да разтърси целия свят и да го принуди да се промени, всички да станат вярващи и даже “супер” вярващи! Как ли? Лека-полека ще завърти копчето на земетресението от 5-а степен по скалата на Рихтер на 6-а... на 7-а... На 8-а степен, когато жилищните блокове ще се люлеят като пияни, единият блок ще започне да бута другия. При 10-а степен всички ще кажат: “Съгрешихме! Молим Те, спаси ни”. Други пък може да кажат: “Ще станем монаси”! Щом обаче свърши земетресението, докато все още сградите се клатят по малко, но вече са спрели да падат, отново ще хукнат по веселби. Защото обръщането им няма да е от истинско покаяние, но просто ще кажат така, за да се избавят от злото.

- Отче, когато се случва някое стихийно бедствие поради Божия гняв, ако праведните се помолят, няма ли да бъдат послушани?

- Знаеш ли какво става всъщност? Светът не се покайва, затова Бог не чува праведниците. Друго е, когато разгневяваме Бога и осъзнаваме вината си - тогава Бог се умилостивява и ни помага. Но когато човек не признава в себе си, че разгневява Бога и продължава да си върши своето, тогава как да чуе Бог молитвите на праведните? Съгрешил ли е човек, той трябва да осъзнае, че е съгрешил, за да му прости Бог. Освен това, когато духовни хора сторят някое прегрешение, за тях няма смекчаващи вината обстоятелства. “О наших гресех и о людских неведениях” [58] се казва в една молитва [59] . Простъпките на горките светски хора се считат като дела на незнание, но когато се извършват от духовните хора, те са грехове. Затова ако духовни хора извършат някоя простъпка, за тях това е тежко прегрешение. За светските хора има смекчаващи вината обстоятелства. Тази година, когато Света Гора бе обхваната от пожар през август [60] , беше нещо страшно! [61] Пристигнаха всички специалисти по пожарите, но никой не можеше да направи нищо. Всички само наблюдаваха огъня. А самолетите само повече го разпалваха. В един манастир бяха направили специални защитни пояси за противопожарна сигурност, но огънят влезе в него, прескачайки от архондарика - от там, откъдето не очакваха. Петнадесет дни горя Света Гора. На петнадесетия ден огънят сам угасна. А някои си казваха: “Защо Света Богородица не угася пожара?” Стигнахме дотам да хулим Божието име. След шест дни пламна пожар на друго място на Света Гора, но заваля дъжд и го угаси веднага. Не проумяват ли, че единият пожар угасна, а другият не гаснеше?

Някои, без да разбират, че действат духовните закони, се молят с болка, но не биват чувани, защото това вече е Божий гняв. Други пък не се молят, не правят дори и една броеница, защото са съгласни със справедливия Божий гняв, който има за цел да вразуми хората. Бог да просвети повече нас, монасите, защото повечето сме неразумни девици и светилниците ни имат вода и малко елей на фитила. Мирските хора от нас чакат да им осветяваме пътя, за да не се препъват!

Да молим Бога да дава на света покаяние, за да избегнем справедливия Божий гняв. Бъдещият Божий гняв с нищо не може да бъде уталожен, освен единствено с покаяние и пазене на Неговите заповеди.



[46] Старецът има предвид с молитвите си да се избавят от гъсениците - б. пр.

[47] Честният Пояс на Света Богородица се пази във Ватопедския манастир - б. пр.

[48] Халкидики е административна област в Североизточна Гърция. В южния край на областта се намира и Атонският полуостров - б. пр.

[49] Старецът има предвид СПИН - записано през ноември 1984 г.

[50] Град в Пелопонес, Южна Гърция - б. пр.

[51] Река в Централна Гърция - б. пр.

[52] Казано през ноември 1990 г. - б. изд.

[53] Казано е през ноември 1990 г., когато имаше голяма суша - б. изд.

[54] Старецът има предвид благотворното въздействие на дъжда, без да разбира това буквално - б. пр.

[55] Езеро в Югозападна Гърция - източник за снабдяване с вода на град Атина - б. пр.

[56] Река в Тесалия - б. пр.

[57] Гръцкото име на р. Марица - б. пр.

[58] За нашите грехове и за извършеното поради незнание от народа - б. пр.

[59] Вж. молитва на Проскомидията след Великия вход от Литургията на свети Иоан Златоуст - б. изд.

[60] Казано е през ноември 1990 г. - б. изд.

[61] Пожарът започнал на 1-ви август и свършил на 15-ти август - целият Богородичен пост - б. пр.

СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

"Добра е културата, но за да бъде полезна трябва да бъде "култивирана и душата"

Божията премърост и околната среда

“Всичко си направил с премъдрост...” (Пс. 103:24)

- Отче, да разрушим ли лястовичите гнезда? Лястовиците цапат и след това се събират дървеници.

- Ти можеш ли да направиш едно лястовиче гнездо? Какво нещо е сътворил Бог само с едно Свое слово! Каква хармония, какво разнообразие! Накъдето и да се обърне човек, вижда премъдростта и величието на Бога. Виж небесните светила, звездите, с каква простота ги е пръснала Божията ръка, без да използва строителен отвес или нивелир. И как човек се отморява, като ги гледа! Докато човешките осветления, поставени в колони и редици, са много уморителни. С каква хармония Бог е сътворил всичко! И дърветата, които хората засаждат в гората, са като войска, като рота войници. А естествената гора колко отморява! Едни дървета, малки по размер, други пък - големи и - всяко с различен цвят! В едно малко Божие цвете има повече благодат, отколкото в цял куп хартиени изкуствени цветя. Разликата между тях е колкото от невещественото до найлона [62] .

Всичко, което Бог е сътворил, е удивително. Човешкият организъм е цяло предприятие. Сърцето, черният дроб, белите дробове, всичко е наредено с премъдрост от Бога. Също и растенията, как чудно ги е устроил! По време на окупацията засадихме пет декара пъпешов бостан. Веднъж махнах от пъпешите големите листа, които са близо до корена. Уж за добро го направих, за да ги почистя. Тия големи листа обаче, които са отдолу, действат като филтър - те са техните... “бъбреци”! - и задържат всичката горчилка. И пъпешите станаха!... Хапваше пъпеш и езикът ти се сгърчваше!

- Отче, вие всичко забелязвате!

- Да, във всичко намирам Бога! И в растенията, и в животните, и във всичко! Как да не се удивляваш! Гледаш едно ей такова птиченце да пътува, да отива до Африка и да се връща, без да използва компас, и отново да намира собственото си гнездо? А хората използват и карти, и табели, и пак се губят! И не че птиците вървят по земята и си оставят знаци! В небето летят, над морето! Къде да сложат знаци! Някои малки птичета се качват върху щъркелите, върху... “самолетите”! Те пътуват... еърпорт! Когато птиците летят над морето, спират се и на някой остров, за да си починат. Веднъж когато бях в килията на Честния Кръст, видях от изток да идват някакви птици, приличащи на врабчета, но бяха по-големи и по-красиви от врабчета. Бяха цяло ято. Четири-пет обаче изглежда се измориха и не можеха повече. Тогава от ятото се откъснаха още около десетина-петнайсет - другите продължиха - и се спряха замалко на едно дърво, отпочинаха си и след това отлетяха всичките заедно. Издигнаха се много нависоко, за да се ориентират и отново да намерят спътниците си. Направи ми впечатление, че не изоставиха онези четири-пет, които се измориха, но се отделиха и други петнайсетина от същото ято, за да ги придружават!

Колко красиво е направил всичко Бог! Гледаш някакви пъстри котенца! Какви красиви палтенца носят! Чак да завидим ние, хората на одеянията на животните! Дори цариците не носят такова одеяние!... Накъдето и да се завъртиш, ще видиш премъдростта Божия. Преди, когато всичко беше естествено, колко красиво беше! Ето, петелът, когато кукурига, не кукурига заради времето. Стои на един крак, и щом кракът му из-тръпне, разпява се: “Кукуригу!” Преминаха - казва - толкова и толкова часове. Сменя крака, и когато пак изтръпне: “Кукуригу!” И гледаш, кукурига в 12 часа, в 3 часа, в 6 часа; неотменно на всеки три часа! И няма нито часовник, за да гледа, нито батерии сменя, нито настройване му е нужно!...

Всичко, каквото виждате и чувате, използвайте като средство за връзка с “горе”. Всичко да ви въздига към небето. Така човек се издига от творенията към Твореца! Когато американците стъпиха на луната, поне сложиха една табела, на която пише: “Небесата проповядват славата на Бога” (Пс. 18:2). Руснаците също полетяха в космоса, но Гагарин каза, че там не намерил Бога. Ами как да Го намери, като летял с протегнати нагоре крака, а не с издигнати към небето ръце? И след това стигат дотам да кажат: “Природата е сътворила вселената”! Сега пък цяла вселена!... Тук една стара машина се разваля и викат цял куп майстори, инженери и т.н., за да я поправят. Мислят, стараят се... И това е само една стара машина! А цяло земно кълбо Бог го върти без електрически ток и нито батерията свършва, нито моторът спира! С такава скорост се движи, а човекът не го и усеща! Страшно нещо! Ако Земята се въртеше с по-малка скорост, тогава човекът би се премятал! Земята се върти с такава скорост, а морето, което има толкова вода, не се разлива! И звездите, които са то&#