ПРАВИЛА на Светата Православна Църква - Част 2

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.


ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ ПОМЕСТНИ СЪБОРИ
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ АНКИРСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения за Анкирския поместен събор
Правила 1-25
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ НЕОКЕСАРИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-15
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ГАНГЪРСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-21
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ АНТИОХИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-25
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЛАОДИКИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-60
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ СЕРДИКСКИ (САРДИКИЙСКИ) ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-20
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ КАРТАГЕНСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР
Кратки сведения
Правила 1-147
Послание до Бонифаций, епископ на Римската църква,
Послание на Африканския събор до Римския папа Целестин
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЦАРИГРАДСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР (394г.)
Кратки сведения
Правило 1
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЦАРИГРАДСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР проведен в храма на светите Апостоли
Кратки сведения
Правила 1-17
ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЦАРИГРАДСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР проведен в храма "Света София"
Кратки сведения
Правило 1-3
ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ ОТЦИ
Кратки сведения за правилата на светите отци
Дионисий Александрийски (+265 г.)
Кратки сведения
Правила 1-4
Григорий Неокесарийски (+270 г.)
Кратки сведения
Правила 1-12
Петър Александрийски (+311 г.)
Кратки сведения
Правила 1-15
Василий Велики (+379г.)
Кратки сведения
Правила 1-16 : Из послание I до Иконийския епископ Амфилохий във Фригия - 374 г.
Правила 17-50 : II Каноническо послание на свети Василий до Амфилохий Иконийски
Правила 51-85 : III каноническо послание на свети Василий Велики до Амфилохий Иконийски
Правило 86 : Из друго каноническо послание на свети Василий до Амфилохий Иконийски
Правило 87 : Послание на свети Василий Велики до Тарския епископ Диодор
Правило 88 : Послание на свети Василий Велики до презвитера Григорий
Правило 89 : Каноническо послание на свети Василий Велики до хорепископите
Правило 90 : Каноническо послание на свети Василий Велики до подчинените му епископи
Правило 91: От свети Василий Велики из 27-а глава на книгата му за Светия Дух до Амфилохий Иконийски
Правило 92 : От свети Василий Велики из 20 глава на съчинението му за Светия Дух
Тимотей Александрийски (+385 г.)
Кратки сведения
Въпроси и отговори (правила) 1-18
Григорий Богослов (+389)
Кратки сведения
Кои книги от Стария и Новия Завет трябва да се четат
Амфилохий Иконийски (+385)
Кратки сведения
Послание до Селевк, които книги от Стария и Новия Завет се приемат
Григорий Нисски (+395 г.)
Кратки сведения
Правила 1-8 : Каноническо послание на свети Григорий Нисски до Мелитинския епископ Литоя
Теофил Александрийски (+412 г.)
Кратки бележки
Правило 1 : Наставления при настъпване на свето Богоявление в неделя
Правило 2-11 : Наставления на Теофил Александрийски до Амон
Правило 12 : От Теофил Александрийски до епископ Афингий относно така наречените чисти
Правило 13 : От Теофил Александрийски до епископ Агатон
Правило 14 : От Теофил Александрийски до епископ Мина
Кирил Александрийски (+444 г.)
Кратки сведения
Правила 1-3 : Каноническо послание до Антиохийския патриарх Домн
Правила 4-5 : От Кирил Александрийски до епископите в Ливия и Пентапол
Генадий Цариградски (+471 г.)
Кратки бележки
Окръжно послание на Цариградския патриарх Генадий и Светия събор при него до всички преосвещени митрополити и до Римския папа
Тарасий Цариградски (+809 г.)
Кратки бележки
Послание на Тарасий, патриарх на Цариград, Нови Рим, до Адриан, папа на стария Рим
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ

ПРАВИЛА НА СВЕТИТЕ ПОМЕСТНИ СЪБОРИ

Задължителни за цялата православна църква се считат правилата само на ония поместни църкви, на които Вселенската църква е признала такова значение. Такива събори са десет, именно: 1) Анкирски, 2) Неокесарийски, 3) Гангърски, 4) Антиохийски, 5) Лаодикийски, 6) Сердикски (Сардикийски), 7) Цариградски или Нектария, 8) Картагенски, 9) Цариградски в 861г. и 10) Цариградски в 879г.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ АНКИРСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения за Анкирския поместен събор

Като се въдворила тишината на църквата след жестоките Максиминови гонения, много от християните, които отпаднали от църквата било от страх, от изтезания или по други причини, поискали отново да бъдат приети в общение. Но понеже по този въпрос, а най-вече за начина на приемането им от гледище на обстоятелствата, при които са отстъпили, се явили недоумения у епископите, станало нужда да се свика събор, който в 314 година се събрал в Анкир, в Галатия. Присъствали 18 епископи от Мала Азия и Сирия, под председателството на Антиохийския епископ Виталий. На този събор били издадени 25 правила, от които първите десет и дванадесетото се отнасят по главния въпрос, който дал повод за свикването на събора, а останалите говорят за обща църковна дисциплина.

Правила 1-25

Правило 1

Относно презвитери, които са идоложертвали, но после са подновили подвига си за вярата, и то не чрез някакво хитруване, а, наистина, без по-рано да са подготвили и уговорили това (с мъчителите), та привидно и престорено да покажат, че уж са били подлагани на мъчения, определяме: такива да не се лишават от честта на седалището си, но да нямат власт да извършват приношение, нито да проповядват, нито да извършват нещо свещеническо.

Правило 2

Така също и дякони, които са идоложертвали и след това са подновили подвига си за вярата, нека се ползват с полагащата им се чест, но трябва да престанат от всяко свещенослужение, от възнасяне на чашата и от възлагане на молитви. А ако някои от епископите съгледат у тия дякони известно усърдие или смирение и покорство и поискат нещо повече да им дадат или отнемат, това нека да е напълно във властта им.

Правило 3

На ония, които са бягали от гонители и са били хванати или са били предадени от свои домашни, или по някакъв друг начин са били лишени от имотите си, като са претърпели мъчения, или са били хвърлени в тъмница, непрекъснато изповядвайки обаче, че са християни, а при това, когато мъчителите насила са слагали в ръцете им нещо идоложертвено или са приели някаква храна, но непрестанно са изповядвали (пък), че са християни, и всякога са изразявали скръб за онова, което ги е постигнало, с всичката скромност, с облеклото си и със смирение на живота си - на такива, понеже не са съгрешили, нека не се забранява общение; дори някой и да им е забранил такова от прекомерна строгост или по незнание, нека веднага пак бъдат приети в общение. Това също така се отнася и до клирици и до други, т.е. миряни. При това разгледан бе и въпросът, бива ли миряни, които са били подхвърляни на същото насилие, да бъдат приемани в свещен чин, и е решено и такива да се ръкополагат, ако предишният им живот е бил непорочен.

Правило 4

Относно ония, които принудително са идоложертвали и свръх това са пирували пред идоли и когато са ги довели, са влезли с весело лице, носили са по-ценно от обикновеното облекло и безгрижно са участвали в приготвеното пиршество, определено е такива една година да се намират в числото на слушащите писанието, три години - в числото на припадащите, две години да бъдат в общуване само в молитва и след това да влязат в пълно общение.

Правило 5

А относно ония, които са влезли облечени в тъжно облекло и, като са седнали, яли са, плачейки през цялото време, такива, ако са изпълнили три години в припадане, нека се приемат в общение, но без да се причастяват със светите тайни; а ако не са яли, тогава, като прекарат две години между припадащите, в третата година могат да бъдат приети без причастие, така че пълно общение да получат след третата година. Но нека е във властта на епископите да им указват човеколюбие според начина на покаянието им, или пък да продължават времето на покаянието. Най-вече да се изпитва животът им както преди, така и след изкушението им, и по такъв начин да им се отмерва човеколюбие.

Правило 6

Ония, които само пред заплашване с мъчения, че ще им се отнемат имотите, или че ще бъдат изгонени, са се поколебали и са идоложертвали, без досега да са се покаяли, а по настоящем, във време на този събор, са дошли и са пожелали да се покаят, е определено да се приемат в реда на слушащите писанието до великия ден на Пасхата, а след този ден три години да са в реда на припадащите, после още две години да бъдат в общение без причастие и по такъв начин да влязат в пълно общение, за да се изпълнят целите шест покайни години. А ако някои преди този събор са били приети на покаяние, в такъв случай оттогава нека почне да им се брои шестгодишното време. Впрочем, ако им се яви вероятна опасност от смърт, вследствие на болест или по някаква друга причина, такива нека се приемат условно.

Правило 7

Относно ония, които са пирували на езически празник в определено от езичници място, но са донесли и са яли свои собствени ястия, определено е такива да се приемат в общение след двегодишно припадане. А дали всеки от тях следва да се приема с причастяване със светите тайни, за това нека разсъдят епископите, които да разпитат и за другия живот на всекиго.

Правило 8

Ония, които два и три пъти принудително са идоложертвали, нека четири години да са в числото на припадащите, две години да са в общение само в молитва без причастие и в седмата година нека се приемат в пълно общение.

Правило 9

А ония, които не само са станали отстъпници, а са и въставали срещу свои братя (по вяра) и са ги принуждавали или пък са били виновници за принуждаването им да отстъпват, такива три години да са между слушащите писанието, после шест години - между припадащите, и още една година да бъдат в общение без причастие, така че да получат (пълно) общение като навършат десет години. Но през това време да се наблюдава и целият им друг живот.

Правило 10

Ония, които при самото им ръкополагане за дякони са засвидетелствали и са заявили, че им е необходимо да се оженят и че не могат без това, такива, ако след това са се оженили, нека останат в съслужението си, понеже това им е било позволено от епископа. А ако някои, като са замълчали и са приели ръкоположение, с което са приели и задължението да останат неженени, след това са встъпили в брак, такива нека престанат от дяконско служение.

Правило 11

Определяме: девици, които са били сгодени за някои и след това са били отвлечени, нека бъдат върнати на годениците им, макар и да са били обезчестени от похитителите си.

Правило 12

Определяме: ония, които са идоложертвали, преди да са били кръстени и след това са приели свето кръщение, нека се ръкополагат в свещен чин, понеже са се умили от греховете.

Правило 13

Хорепископи не бива да ръкополагат презвитери или дякони в друга област, нито пък презвитери за градове без писмено позволение на надлежащия епископ [1] .

Правило 14

Определяме: презвитери и дякони, броящи се в клира, които се въздържат от месо, нека само го вкусват и след това, ако искат, нека пак се въздържат от него. А ако не искат да опитат дори овощия, варени с месо, не желаейки да се покорят на това правило, тогава нека бъдат низвергнати от свещен чин.

Правило 15

Ако презвитери през време, когато не са имали епископ, са продали нещо от принадлежащото на църквата, тя нека си го изиска обратно. А на разсъждението на епископа се предоставя да реши трябва ли да се върне стойността, или не, понеже често се случва доходите от продаденото с излишък дори да върнат стойността му на купувача.

Правило 16

Ония, които са скотоложствали или скотоложстват, ако са паднали в този грях, преди да са навършили двадесетгодишна възраст, нека получат общение в молитвите, след като бъдат петнадесет години между припадащите, после, като прекарат други пет години в това общение, нека пристъпят към причастяване със светите тайни. Но трябва да се изследва поведението им през времето, когато се намират в реда на припадащите и да се удостоят с човеколюбие според заслугите им; а които са грешили дълго време, нека останат продължително в реда на припадащите. Ония пък, които са преминали тази възраст, и бидейки женени, са паднали в такъв грях, нека се удостоят със свето причастие само след като прекарат двадесет и пет години между припадащите и още пет години в молитвено общуване. И накрая, които са паднали в тоя грях след като са преминали петдесет години, ако са женени, да получат свето причастие само в края на живота си.

Правило 17

Светият събор заповядва, скотоложци и прокажени или ония, които са заразили (самите животни) с проказа, да се молят заедно с обуреваемите.

Правило 18

Ако някои, които са били ръкоположени за епископи и не са били приети от епархията, за която са били определени, насилват да минат в други епархии и почнат да притесняват тамошните предстоятели и да вдигат срещу тях смутове, такива да се отлъчват от църковно общение. А ако пожелаят да сядат с презвитери, където по-рано са били такива, нека не им се отнема тази им чест. Обаче, ако правят раздори срещу поставени там епископи, нека се лишават от презвитерска чест и се отлъчват.

Правило 19

Ония, които са дали обет на девство и са го нарушили, нека изпълнят епитимията, определена за второбрачни. А на девици, които са се събрали да съжителстват с някои като с братя, ние сме им забранили това.

Правило 20

Ако жена или мъж, свързани с бракове, прелюбодействат с други, трябва да се приемат в пълно общение в продължение на седем години по степените на епитимиите.

Правило 21

На жени, които са заченали в прелюбодеяние и са унищожили плода, и на ония, които се занимават с приготовяне на плодогонни отрови, предишното правило забранява да се причастяват до края на живота им. А ние, като търсим нещо по-снизходително, определяме такива да прекарат десет години в покаяние по установените степени.

Правило 22

Виновни във волно убийство нека бъдат в реда на припадащите, а с пълно общение да се удостоят в края на живота си.

Правило 23

На виновни в неволно убийство предишното определение заповядва да бъдат приемани в пълно общение, като прекарат седем години в установените степени (на покаянието), а съгласно новото (настоящото) постановление те трябва да престоят пет години в покаяние.

Правило 24

Ония, които употребяват магьосничество и държат езически обичаи или водят някои в домовете си, за да им врачуват или да ги очистват (от магии), нека попаднат под правилото за петгодишна епитимия по установените степени: три години да припадат и две години да се молят, без да се причастяват със светите тайни.

Правило 25

Някой се сгодил за девица, но преди да встъпи в брачен съюз с нея, разтлел сестра ѝ, от което тя забременяла, после се оженил за годеницата си, а разтлената се обесила. Заповядваме: виновниците да се допуснат да стоят на молитва с верните в продължение на десет години, прекарани в установените степени на покаянието.



[1] Това (13) правило преведохме от книгата “Правила с тумаченьима”, издадена от епископ Никодим Милаш, който го е превел от гръцкия текст както е напечатан в Атинската Синтагма III, 46 и в какъвто вид еднакво се намира и в Пидалион (стр. 377). Така че нашият превод се различава от тоя, намиращ се в славянския сборник “Книга Правил”, от който собствено превеждаме правилата на светата православна църква, както това споменаваме и в предговора си. Това правим, понеже славянският превод на същото правило е неточен и изменя смисъла на правилото. Повече подробности по това вж. в българското издание на “Правила на правосл. църква. С тълкуванията” 1913 г., стр. 581.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ НЕОКЕСАРИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

Неокесарийският събор е станал след Анкирския между 314 и 325 г., т.е. преди Първия вселенски събор, Никейския. На този събор са присъствали двадесет и четири епископи и е бил председателстван от Антиохийския епископ Виталий, който председателствал и Анкирския събор. Издал е всичко 15 правила.

Правила 1-15

Правило 1

Презвитер, ако се ожени, да бъде низвергнат от чина си; а ако извърши блудство или прелюбодеяние, да бъде съвършено изгонен от църковно общение и поставен в реда на каещите се.

Правило 2

Жена, която е встъпила в брак с двама братя, да бъде отлъчена от църковно общение до смъртта си. А ако при смърт даде обещание да развали своя брак, след като оздравее, нека бъде допусната до покаяние по човеколюбие. Ако пък умре жената или мъжът, свързани с такъв брак, тогава за оня, който остане, покаянието е мъчно.

Правило 3

Времето на покаяние, определено за онези, които изпадат в многобрачие, е известно. Впрочем обръщането и вярата им скъсяват това време.

Правило 4

Ако на някого, като му се приискало жена, реши да преспи с нея, но не се изпълни намерението му, очевидно е, че благодатта го е спасила.

Правило 5

Ако оглашен, който влиза в църква и стои в реда на оглашените, бъде изобличен в грях, в случай че е бил причислен към ония, които коленичат, нека бъде понижен в реда на слушащите писанието, като престане да греши. А ако съгреши, намирайки се между слушащите, нека бъде изгонен от църквата.

Правило 6

Бременна жена трябва да бъде просветена с кръщение, когато и да поиска, понеже няма никакво общение между оная, която ражда, и онова, което се ражда, тъй като изповядването (на вярата) произтича от личната свободна воля на всекиго.

Правило 7

Презвитер да не пирува на брак на второженец, понеже второженецът има нужда от покаяние. А какъв презвитер ще да е оня, който с участието си в пируването би одобрявал такива бракове?

Правило 8

Ако жена на мирянин извърши прелюбодеяние и бъде явно изобличена в това, той не може да приеме църковно служение. А ако падне в прелюбодеяние след ръкоположението на мъжа си, тогава той трябва да се разведе от нея. Ако пък продължава да съжителства, в такъв случай се лишава от възложеното му служение.

Правило 9

Ако презвитер е ръкоположен след като телесно е съгрешил и изповяда греха си след като бъде ръкоположен, такъв не бива да свещенодейства, но да му се запазят останалите предимства заради другите му добродетели, понеже с ръкоположението, както мнозина казват, се опрощават и останалите грехове. А ако сам не изповяда и не може да бъде явно доказано, тогава нека е властен сам над себе си.

Правило 10

Също и дякон, ако изпадне в също такъв грях, нека бъде понижен в чин на прост служител на църквата.

Правило 11

Презвитер да не се ръкополага по-рано от тридесетгодишна възраст, ако ще би и да е много достоен човек, а да се остави да чака, понеже Господ Иисус Христос в тридесетата си година се е кръстил и е почнал да учи.

Правило 12

Такъв, който е бил просветен с кръщение във време на боледуване, не може да бъде ръкополжен за презвитер, понеже вярата му не произхожда от собствената му воля, а от нужда, освен, ако отсетне прояви добродетели и вяра и се чувства оскъдица от достойни мъже.

Правило 13

Селски презвитери не трябва да свещенодействат в градска църква в присъствието на епископа или на презвитерите на града, нито хляба, нито чашата да преподават във време на молитва. А ако те отсъстват и бъде повикан селски презвитер за молитва сам, тогава нека преподава.

Правило 14

Но хорепископи, поставени в образа на седемдесетте апостоли, като съслужители на епископа, могат да свещенодействат в градска църква, приемайки честта, заради грижата за сиромаси.

Правило 15

Според първоначалното правило трябва да бъдат седем дякони, макар градът и да е много голям. В това ще се увериш от книгата “Деяния на светите Апостоли”.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ГАНГЪРСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

По повод учението на Севастийския епископ и полуа-рианин Евстатий и неговите последователи, които проповядвали безсмислен аскетизъм и с това произвели в Христовата църква много безредици, около 340 г. бил свикан събор в Гангър, главен град на Пафлагония. Съборът бил председателстван от Никомидийския епископ Евсевий. Присъствали са 13 епископи. Съборът издал всичко 21 правила.

Правила 1-21

Правило 1

Ако някой хули брака или се гнуси от благочестива и вярна жена, която се съединява с мъжа си, и я порицава като такава, която не можела да влезе в Царството Божие, такъв нека е анатема.

Правило 2

Ако някой осъжда такъв, който с благоговение и вяра яде месо (освен кръв, идоложертвено и удавнина), за това, че поради употребяването на такова не могъл да има надежда за спасение, нека е анатема.

Правило 3

Ако някой учи роб, под предлог на благочестие, да ненавижда господаря си, да се отклонява от служението и да не му слугува с усърдие и честно, да е анатема.

Правило 4

Който изказва съмнение, че не трябва да се приема причастяване с даровете, когато литургията е извършил женен свещеник, такъв да бъде анатема.

Правило 5

Който невъзбранно учи да се пренебрегва дома Божий и събранията, които стават в него, да е анатема.

Правило 6

Който съставя извънцърковни събрания и презирайки църквата, иска да извършва нещо църковно, нямайки със себе си презвитер по волята на епископа, нека е анатема.

Правило 7

Който иска да приема или да раздава църковни плодоприноси извън църквата без волята на епископа или на оногова, комуто те са поверени, и иска да върши това не по волята му, такъв да бъде анатема.

Правило 8

Ако някой дава или приема плодоприноси без епископа или без лицето, което е поставено да управлява благотворителността, тогава и оня, който дава, и оня, който приема, да е анатема.

Правило 9

Който девства или се въздържа, отбягвайки брака, понеже се гнуси от него, а не за самата красота и светостта на девството, да е анатема.

Правило 10

Ако някой от тия, които девстват, заради Господа, се превъзнася над бракосъчетание, да бъде анатема.

Правило 11

Ако някой презира ония, които уреждат вечери на любовта и свикват братя в чест на Господа, нито иска да участва в поканите, считайки долно вършеното по такъв начин, да бъде анатема.

Правило 12

Ако някой мъж употребява, заради привидно подвижничество, груба горна дреха и добивайки уж от това праведност, осъжда ония, които с благоговение носят копринени дрехи и се обличат в общоприето облекло, такъв да е анатема.

Правило 13

Ако някоя жена промени облеклото си, заради мнимо подвижничество, и наместо обикновена женска дреха, се облече в мъжка, нека е анатема.

Правило 14

Жена, която напусне мъжа си и иска да си отиде, гнусейки се от брака, нека е анатема.

Правило 15

Ако някой изостави децата си - не ги храни и не ги възпитава и наставлява в подобаващо благочестие, а престане да се грижи за тях, под предлог на отшелничество, нека бъде анатема.

Правило 16

Ако някои деца, под предлог на благочестие, изоставят родителите си, а още повече, когато те са верни и не им отдават подобаващата чест, като на родители, нека бъдат анатема. Прочее, нека те поставят правоверието по-горе от почитането им.

Правило 17

Жена, която, заради мнимо подвижничество, остриже косите си, дадени ѝ от Бога, като напомняне за подчинеността ѝ, нека е анатема като такава, която нарушава заповедта за подчиненост.

Правило 18

Който заради мним подвиг пости в неделен ден, да е анатема.

Правило 19

Ако някой подвижник, намирайки се в пълен разум, без телесна нужда се възгордява и нарушава постите, предадени от църквата за общо тачене, нека бъде анатема.

Правило 20

Който от надменност, отвращавайки се, осъжда събранията в чест на мъченици и извършваните там служения в тяхна памет, да бъде анатема.

Правило 21

Но това определяме, поставяйки преграда не за ония, които желаят да вършат подвиг в църквата Божия, според писанието, а за ония, които приемат подвижничество, за да се гордеят, които се надуват пред скромно живеещи и въвеждат нещо ново, въпреки божествените писания и църковните правила. По такъв начин почитаме и девството, съединено със смирение; приемаме и въздържанието, спазвано с честност и благочестие; одобряваме и смиреното оттегляне от мирски работи; почитаме и честното брачно съжителство; не унищожаваме богатството с правда и благотворителност; похваляваме и простото нескъпоценно облекло, употребявано само заради обикновено грижене за тялото, но се отвращаваме от носене на меко и префинено облекло; почитаме и Божиите домове и събранията, които стават в тях, приемаме за свети и полезни, не забравяйки благочестието в домовете, а почитайки всяко място, създадено в името Божие; приемаме и ходенето в църквата Божия за обща полза и облажаваме изобилните благотворения на братята чрез преданието в църквата в полза на сиромаси и, накъсо казано, желаем, щото всичко да се извършва в църквата според Божествените писания и апостолските предания.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ АНТИОХИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

По случай осветяването на нов храм в Антиохия в първата половина на IV в. (341 г.), там се събрали около 100 епископи. След като било извършено освещаването, събраните епископи съставили събор, за да издадат някои постановления относно въвеждането на еднообразие в църковното управление. Съборът бил председателстван от Антиохийския епископ Плакет и били изработени всичко 25 правила.

Правила 1-25

Правило 1

Да бъдат отлъчени от общение и изключени от църквата всички ония, които дръзват да нарушават постановленията на светия и велик събор, станал в Никея в присъствието на благочестивия и боголюбезен цар Константин, относно празника на спасителната Пасха, ако продължават да противоборстват срещу доброто установление. Това постановяваме за миряните. А ако някой предстоятел на църква, епископ, презвитер или дякон след настоящото определение дръзне да се отдели и заедно с иудеи празнува Пасхата за развращаване на човеците и за смущение на църквите, такъв светият събор отсега още осъжда на изключване от църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, а и за разстройство и за развращаване на мнозина. И съборът изключва от свещенослужение не само такива, а и всички ония, които дръзват да са в общение с тях, след като са били низвергнати от свещенство. При това низвергнатите се лишават и от онази чест, която, според светото правило, им принадлежи извън олтара като на просветени.

Правило 2

Всички ония, които влизат в църква и слушат светите писания, но, противно на реда, не остават докрай на молитва с народа или които се отклоняват от причастие със светите тайнства, нека бъдат отлъчени от църквата, докато се изповядат и покажат плодове на покаяние и помолят да бъдат опростени, и по такъв начин само могат да получат прошка. Не се позволява да се общува с отлъчени от общение, нито да става събиране и молене вкъщи зедно с такива, които са вън от църковно общение; ония, които странят от събрания в една църква, не трябва да се приемат и в друга. А ако се окаже, че някой епископ, презвитер или дякон или който и да е от клира се съобщава с отлъчени от общение, нека бъде и сам вън от общение като такъв, който създава безчинство в църковния ред.

Правило 3

Ако някой презвитер или дякон, или изобщо някой от свещения чин напусне областта си, премине в друга, и като се пресели окончателно, поиска да остане там за дълго време, такъв не трябва да свещенодейства, а най-вече, когато не послуша собствения си епископ, който го вика да се завърне в енорията си. А ако продължава да упорства в това безчиние, нека бъде напълно низвергнат от свещенослужение, без да може да бъде възстановен в прежния си чин. Ако пък низвергнат по тази причина бъде приет от друг епископ, тогава и той да подлежи на епитимия от общ събор, като нарушител на църковните постановления.

Правило 4

Ако епископ, когото събор е низвергнал от сан или презвитер, или дякон, низвергнат от епископ, дръзне да извърши някоя свещена служба, свойствена на предишния му чин - такъв по никой начин не може да има надежда нито да бъде възстановен в бившия си чин от друг събор, нито да бъде допуснат да представлява доказателства за свое оправдание. При това трябва да бъдат отлъчени от църквата и всички ония, които се събират с него, а още повече, когато, знаейки за произнесеното срещу гореспоменатите осъждане, дръзнат да общуват с тях.

Правило 5

Ако презвитер или дякон, който, презирайки епископа си, самоволно се отлъчи от църквата и почне да прави отделни събрания, като основе олтар, и призован от епископа си веднъж и два пъти не се покори и не послуша (да се върне), нека бъде съвършено низвергнат от чина си и в никой случай да не бъде допуснат да служи, нито пък да се ползва с предишната чест. А ако упорства, бунейки църквата и въставайки срещу нея, нека бъде укротяван от гражданската власт като метежник.

Правило 6

Отлъчен от църковно общение от епископа си да не се приема в общение от друг епископ, докато собственият му епископ не го приеме, или ако събор, пред който представи оправдателните си доказателства, не издаде друго решение по вината му. Същото определение да се спазва и за миряни, и за презвитери, и за дякони, и за всички, които се броят в клира.

Правило 7

Никой странстващ да не се приема без мирни писма.

Правило 8

Селски презвитери не могат да пращат канонически послания, освен само до съседни епископи. А безпорочни хорепископи могат да дават мирни писма.

Правило 9

Епископите във всяка област трябва да познават началстващия в митрополията епископ, който има грижата за цялата област, понеже в митрополията се стичат отвсякъде всички, които имат свои работи. За това определяме, щото той и по чест да има предимство, и останалите епископи да не вършат нищо особено важно без него, съгласно приетото от нашите отци древно правило, освен онова само, което се отнася до принадлежащата всекиму от тях епархия и до подведомствените на нея места, понеже всеки епископ има власт в епархията си, която нека управлява с приличната всекиму прозорливост, като има грижата за целия намиращ се в зависимост от града му предел, да ръкополага презвитери и дякони и разпорежда и решава всички явяващи се въпроси. Повече от това да не върши нищо без епископа на митрополията, а така също и последният да не върши нищо без съгласието на останалите епископи.

Правило 10

Светият събор намери за добре да разсъди, щото предстоятелите в малки градове или села, или така наричаните хорепископи, да знаят мярката си, при все че са приели ръкоположение по чина на епископството, и определи те да управляват само подчинените им църкви и в тия граници да полагат своите грижи и разпореждания; да поставят четци, иподякони и заклинатели, като се задоволяват с произвеждане само в тия длъжности, но да не дръзват да поставят презвитери и дякони без съгласието на епископа в града, на когото е подвластен хорепископът и окръгът му. Ако някой дръзне да наруши настоящото определение, нека се лиши и от честта, която има. Хорепископ да се поставя от епископа на града, на когото е подчинен окръгът му.

Правило 11

Ако някой епископ, презвитер или изобщо който и да е от клира, дръзне да отиде при царя без съгласие и без писмо от епископите на областта, а най-вече от епископа на митрополията, такъв нека бъде изключен и лишен не само от общение, а и от достойнството си като такъв, който е дръзнал да отруднява боголюбезния наш цар, въпреки правилата на църквата. А ако необходима нужда накара някого да отиде при царя, нека стори това със знанието и съгласието на епископа на митрополията и на останалите от тая област епископи, снабден с препоръчани писма от тях.

Правило 12

Презвитер или дякон, низвергнат от сан от епископа си, или дори епископ, низвергнат от събора, ако дръзне да обременява (слуха на) царя, трябва да се отнесе до по-голям събор на епископи и основанието за правотата си нека представи на разглеждане от по-много епископи и от тях да чака разследване и окончателна присъда. А ако, пренебрегвайки тях, отрудни царя, такъв да се не удостоява с никакво опрощение, да се лиши от право на защита и да няма надежда за възстановяване.

Правило 13

Никой епископ да не дръзва да минава от една епархия в друга, нито да ръкополага в нейна църква за извършване на свещенодействие или да довежда други със себе си, освен ако отиде по писмени покани на митрополита и на епископите при него, в областта на които дохожда. А ако, въпреки реда, без да е викан от някого, отиде да ръкополага някои и да устроява непринадлежащи нему църковни работи, нека извършеното от него е недействително, като за безредната си постъпка и за безчинието си понесе прилично наказание, а именно незабавно низвергване от чин от страна на свети събор.

Правило 14

Ако при съдене на епископ, обвинен в някои престъпления, се случи епископите на тая област да дойдат в разногласие - едни да признават подсъдимия за виновен, а други - за невиновен, тогава, за да се отстрани всяко съмнение, светият събор постанови: епископът на митрополията да повика от най-близката област някои други епископи, които отново да разгледат делото и да разрешат съмнението, та съвместно с епископите от оная област да издадат твърдо решение.

Правило 15

Ако някой епископ, обвиняван в някои престъпления, бъде съден от всички епископи на областта и всички едногласно издадат срещу него единна присъда, такъв по никой начин не бива да бъде съден от други епископи, а нека бъде твърда издадената от епископите на областта едногласна присъда.

Правило 16

Ако някой епископ без епархия нахлуе в църква, която няма епископ и заграби престола ѝ без съгласието на пълен събор, такъв нека бъде отхвърлен, ако и да го е избрал целият народ, когото той насила е завладял. А пълен (съвършен) събор е оня, на който заедно с другите присъства и митрополитът.

Правило 17

Ако някой епископ, който, като е приел епископско ръкоположение, е бил определен да началства над народ, не приеме служението и не се съгласи да отиде в поверената му църква, нека бъде отлъчен от църковно общение, докато приеме служението, като бъде подканен към това, или, докато пълният събор на областта издаде относно него съответно решение.

Правило 18

Ако някой ръкоположен за епископ не отиде в оная епархия, за която е определен, но не по своя вина, а или за това, че не го приема народът, или пък по друга някоя независеща от него причина, такъв нека участва в свойствените на епископ чест и служение, без обаче ни най-малко да се меси в работите на църквата, където се намира, и нека чака решението на пълния събор на надлежната област, след като му бъде представено делото.

Правило 19

Епископ да се не поставя (избира) без събор и без присъствието на митрополита на областта. И когато той присъства, по-добре е да са заедно с него и всички съслужители от областта, които нека повика чрез послание. Ако се съберат всички, по-добре е, а ако това е неудобно, тогава трябва без друго да присъстват повечето от тях или писмено да изкажат съгласието си, та поставянето да стане или при присъствието, или при съгласието на по-голяма част от епископите. - Ако бъде постъпено другояче, въпреки настоящото определение, поставянето да няма никаква сила. Когато пък то бъде извършено по установения ред и някои от склонност към препиране почнат да противоречат, нека има надмощие решението на болшинството.

Правило 20

Установено е за църковни нужди и за разрешаване на някои съмнителни случаи, при напомняне на митрополита, да стават събори на епископите във всяка област два пъти в годината: първият - след третата седмица след празника на Пасхата, така че в четвъртата седмица на петдесетницата съборът вече да се е събрал, а вторият - от петнадесетия ден на месец октомври, който е десетият на иперверетея [2] . До тия събори да се отнасят за съд презвитери и дякони и всички, които считат себе си обидени, и да чакат съборна присъда. Но на никого да не е позволено да съставя събори на своя глава без присъствието на епископите на митрополиите.

Правило 21

Епископ да не минава от една епархия в друга: нито самоволно да нахлува, нито по принуда от народ, или от епископи, а да си остава в църквата, която Божият жребий му е определил още отначало, и (вече) да не я напуска, както това вече е установено от по-рано.

Правило 22

Епископ да не отива в друг град, неподчинен на него, или в неподвластно нему село, за да ръкополага някого, нито да поставя презвитери и дякони в места, подчинени на друг епископ, освен само с позволението на местния епископ. Ако някой дръзне да извърши това, ръкоположението да не е действително и (сам) той нека подлежи на епитимия от събор.

Правило 23

Не се позволява на епископ, макар и в края на живота му, да поставя вместо себе си другиго за свой приемник; а ако това стане, нека поставянето е недействително. Нека се спазва църковното постановление, което определя епископ да се поставя не инак, освен от събор и по решение на епископите, които имат власт да ръкополагат достоен, когато последва смърт (на епископ).

Правило 24

Справедливо е църковното имущество да бъде пазено за църквата с всяка точност, съвест и с вяра във Всевидеца и Съдията Бога, като с него разпорежда с присъщата му власт и разсъждение епископът, на когото са поверени всички човеци и душите на ония, които се събират в храма. Нека онова, което принадлежи на църквата, да е явно и да е открито и за окръжаващите го презвитери и дякони, за да знаят и те и да не са в неизвестност какво собствено принадлежи на църквата, както и това, че нищо не е било скрито от тях, та ако се случи да умре епископът, при очевидността на онова, което принадлежи на църквата, нито то да бъде разпиляно и изразходвано, нито собствеността на епископа да бъде засегната под предлог, че е притежание на църквата. Защото угодно е пред Бога и пред човеците епископът да остави собствеността си комуто поиска, а притежаваното от църквата да се запази за нея, та по такъв начин и църквата да не търпи щета, и епископът да не се лишава от собствеността си под предлог, че е църковна, или пък да не би близките му да влязат в съд, а заедно с това и той след смъртта си да се подхвърли на безславие.

Правило 25

Епископ нека има власт над църковното имущество, нека разпорежда с него най-предпазливо и със страх Божий за полза на всички нуждаещи се, сам да взима от него необходима част за собствена потреба, ако има нужда, и да дава за необходими нужди на странстващи братя, за да не търпят те лишения в нищо, според както казва Божественият апостол: “Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни” (1 Тим. 6:8). Ако не се задоволява с това, а си служи с църковни вещи за своя домашна употреба и църковни доходи или плодовете от полетата употребява не със знанието на презвитерите или дяконите, а ги предава във властта и разпорежданията на свои домашни и сродници братя или синове, от което очевидно произхождат бъркотии в църковните сметки - такъв нека представи отчет на областния събор. И ако срещу епископ и окръжаващите го презвитери постъпи донос, че те (и по друг някакъв начин) използват за себе си и получават в ущърб на сиромаси от принадлежащото на църквата или от полетата, или от други притежания, а при това предизвикат укор и безславие както за ония, които се разпореждат по този начин, така и за църковното благоустройство, такива да бъдат поправяни надлежно от събор по негово разглеждане.



[2] Иперверетей е името на месец според сиромакедонския календар.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЛАОДИКИЙСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

В Лаодикия, град във Фригия, в 343 г., както се счита за вероятно, станал събор от много епископи от Мала Азия, на който били издадени 66 правила с различно съдържание.

Правила 1-60

Правило 1

На такива, които свободно и законно са встъпили във втори брак, без по-рано да са имали помежду си тайно съвкупяване, трябва да се позволи да бъдат приети в общение, по снизхождение, след като измине късо време и след като се упражнят в молитва и пост.

Правило 2

Ония, които паднат в различни прегрешения и които чрез молитва, изповед и разкаяние напълно се обърнат от лошите дела, нека бъдат приемани в общение заради Божието милосърдие и благост, след като се определи времето за покаяние според греха им.

Правило 3

Неотдавна покръстени не трябва да се произвеждат в свещенически чин.

Правило 4

Посветени не трябва да дават (назаем) с прираст и да взимат лихва и така наречените емиоли, т.е. половин прираст.

Правило 5

Ръкополагането в църковни степени не трябва да става в присъствието на слушатели.

Правило 6

Да не се допускат еретици да влизат в Божия дом, докато са още в ереста си.

Правило 7

Ония, които се обръщат от ереси, т.е. новатиани, фотиниани или четиринадесетдневници, били те оглашени или верни, според както те мислят, нека се приемат не иначе, освен след като прокълнат всяка ерес, особено своята, и тогава вече нека бъдат помазани със свето миро ония, които у тях се наричат верни, след като изучат символа на вярата, и по такъв начин нека се причастяват със светите тайни.

Правило 8

Когато се обърнат от ерес така наричаните фриги [3] , макар и да са били в мнимия техен клир и да са се наричали най-велики, нека бъдат оглашавани и кръщавани от епископите и презвитерите на църквата с най-голяма грижливост.

Правило 9

На църковни лица не се позволява да отиват на молитва или за лекуване на гробища на всякакви еретици, или в така наричани у тях мъченически места. А ония, които отиват, ако са верни, нека бъдат лишени от църковно общение за известно време. Ония пък, които се каят и изповядват греха си, нека бъдат приемани в общение.

Правило 10

Църковни люде не трябва безразборно да свързват чадата си в брачен съюз с еретици.

Правило 11

Не трябва да се поставят в църквата така наричаните презвитери (старици) или председателки.

Правило 12

Епископи за началстване в църквата да се поставят (избират) по решение на митрополията и на епископите от областта, и то такива, които отдавна са изпитани и в словото на вярата, и в правия си живот.

Правило 13

Да не се позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство.

Правило 14

Не се позволява в празника на Пасхата да се изпращат светите тайни в други енории във вид на благословение.

Правило 15

Не трябва никой друг да пее в църква, освен певци, които се броят в клира и които се качват на амвона и пеят по книга.

Правило 16

В събота да се чете заедно с другите писания и Евангелието.

Правило 17

Не трябва в църковни събрания псалмите да се съединяват непрекъснато един след друг, а помежду им да има четене.

Правило 18

На деветия час и на вечернята трябва да се четат едни и същи молитви.

Правило 19

След беседите на епископа трябва най-напред да се извършва особена молитва за оглашените и след като те излязат, да се прави молитва за каещите се, а когато и каещите дойдат под ръка и излязат, да се извършват за верните три молитви: първата - в мълчание, а втората и третата да се изпълняват гласно. След това вече да се дава мир. И когато презвитерите дадат мир на епископа, тогава и миряните помежду си нека си дават мир и по тоя начин се извършва светият принос. Единствено на осветени е позволено да влизат в олтара и там да се причастяват.

Правило 20

Дякон не трябва да сяда в присъствието на презвитер, а само по негова заповед. С такава чест да се ползват също и дяконите от страна на иподяконите и останалите клирици.

Правило 21

Иподякони не трябва да заместват дякони и да се допират до свещените съсъди.

Правило 22

Не се позволява на низш църковен служител да носи орар, нито да напуска вратата.

Правило 23

Не се позволява на четци или певци да носят орар и така да четат и пеят.

Правило 24

Не се позволява на посветено лице - от презвитер до дякон - да влиза в кръчма, както и на когото и да е от свещения чин: иподякони, четци, певци, заклинатели, вратари или от монашески чин.

Правило 25

Не се позволява на иподякона да раздава хляба или да благославя чашата.

Правило 26

Непроизведени от епископ не трябва да заклинат нито в църква, нито вкъщи.

Правило 27

Не се позволява на свещени лица, на клирици или на миряни да отнасят от трапезата на любовта части, понеже с това се нанася оскърбление на църковния чин.

Правило 28

В Господни храмове или в църкви не трябва да се извършват така наречените трапези на братолюбие, нито вътре в Божия дом да се яде и да се постила легло.

Правило 29

Не се позволява на християни да иудействат и да празнуват съботата, а в тоя ден да работят; да празнуват, като християни, неделния ден, ако могат. А ако се окажат иудействащи, нека са анатема от Христа.

Правило 30

Не се позволява на посветено лице, на певец или на монах, нито на който и да е християнин или мирянин да се мие в баня заедно с жени, понеже това е първото обвинение от страна на езичниците.

Правило 31

Не трябва да се сключва брачен съюз с всеки еретик или да се дават там синове и дъщери, а само да се взимат от тях, ако обещаят да станат християни.

Правило 32

Не се позволява да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, отколкото благословения.

Правило 33

Забранява се моленето с еретик или с разколник.

Правило 34

Не се позволява на християнин да напуска Христови мъченици и да отива при лъжемъченици, т.е. при тия, които се намират при еретици, или сами са били еретици, понеже те са отстранени от Бога. За това ония, които прибягват при тях, нека са анатема.

Правило 35

Не се позволява на християни да напускат църквата Божия, да отиват да правят събрания и да призовават ангели (вместо Бога), нещо, което е отхвърлено. Затова, ако се окаже, че някой върши подобно тайно идолослужение, нека бъде анатема, понеже е напуснал нашия Господ Иисуса Христа, Сина Божий, и е минал в идолослужение.

Правило 36

Посветени или клирици не трябва да бъдат вълшебници, обайници, числогадачи, астролози или такива, които правят предпазителници [4] , свързващи душите с нечисти духове. Ония, които носят такива, заповядваме да се изхвърлят из църквата.

Правило 37

Не трябва да се приемат празнични дарове, изпращани от иудеи или от еретици, нито да се празнува наедно с тях.

Правило 38

Забранява се да се приемат опресноци от иудеи или общение с нечестията им.

Правило 39

Не бива да се празнува заедно с езичници и да се приема от тях онова, което е безбожническо.

Правило 40

Повикани на събор епископи не трябва да се отнасят с пренебрежение, а трябва да отиват да учат или да се учат за благоустрояването на църквата и за друго (полезно). А който пренебрегне това, сам себе си е обвинил, освен ако остане по причина на болест.

Правило 41

Посветен или броящ се в клира не бива да пътува без представително писмо от епископа си.

Правило 42

Посветен или числящ се в клира не бива да пътува без заповед от епископа си.

Правило 43

Църковни слуги не бива да напускат, макар и за късо време, църковните врата и да се упражняват в молитва.

Правило 44

Жена не трябва да влиза в олтара.

Правило 45

Не бива да се приемат за кръщаване след втората седмица на Четиридесетницата.

Правило 46

Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и в петия ден на седмицата да дават отговор на епископа или на презвитерите.

Правило 47

Ония, които са били кръстени във време на боледуване и след това са оздравели, трябва да изучават вярата и да познаят, че са се удостоили с Божествен дар.

Правило 48

Ония, които се просветяват (с кръщение) трябва да се помазват с небесно помазване (със свето миро), та да станат съучастници на царството Божие.

Правило 49

През Четиридесетницата не бива да се извършват приноси освен само в събота и неделя.

Правило 50

Не трябва в четвъртък на последната седмица на Четиридесетницата да се нарушава пост и (с това) да се безчести цялата Четиридесетница, а трябва през цялото време, докато тя трае, да се задоволяваме със сухо ядене.

Правило 51

Не се позволява през Четиридесетницата да се празнуват рождени дни на свети мъченици, а поменаване за тях да става в съботни и неделни дни.

Правило 52

През Четиридесетницата не бива да се извършват никакви бракове, нито да се празнуват рождени дни.

Правило 53

Християни, които отиват на сватби, не трябва да скачат или да танцуват, а скромно да вечерят и обядват, пазейки християнско приличие.

Правило 54

Не е позволено на посветени или на броящи се в клира, да гледат на сватби или пирувания неприлични представления, а да излизат, преди още да са влезли играчите.

Правило 55

Не е позволено нито на посветени, нито на броящи се в клира, или на миряни, да устройват пирувания чрез взаимно събиране на пари.

Правило 56

Не се позволява на презвитери да влизат и да сядат в олтара, преди да е влязъл епископът, а да влизат заедно с него, освен само когато епископът е немощен или ако отсъства.

Правило 57

Не бива да се поставят епископи в малки градове и села, а - периодевти; ония пък, които са поставени вече от по-рано, да не вършат нищо без знанието на епископа на града. Също така и презвитери да не правят нищо без знанието на епископа.

Правило 58

Не се позволява на епископи или на презвитери да извършват принос (проскомидия) в домове.

Правило 59

Не се позволява да се четат несвещени псалми или неканонични книги, а да се четат само означените в правилото книги на Стария и Новия Завет.

Правило 60

Трябва да се четат следните книги: на Стария Завет: 1) Битие, 2) Изход, 3) Левит, 4) Числа, 5) Второзаконие, 6) Иисус Навин, 7) Съдии, 8) Рут, Естир, 9) Царства първа и втора, 10) Царства трета и четвърта, 11) Паралипоменон първа и втора, 12) Ездра първа и втора, 13) Книга на сто и петдесетте псалми, 14) Притчи на Соломона, 15) Еклисиаст, 16) Песен на песните, 17) Иов, 18) Дванадесет пророци, 19) Исаия, 20) Иеремия, Варух, плач и послание, 21) Иезекиил, 22) Даниил. А на Новия Завет: Евангелия четири: от Матея, Марко, Лука, Иоана, Деяния на светите Апостои, Послания съборни седем, именно: на Иаков едно, на Петър две, на Иоан три, на Иуда едно, послания на Павел четиринадесет: до Римляни едно, до Коринтяни две, до Галатяни едно, до Ефесяни едно, до Колосяни едно, до Солуняни две, до Евреи едно, до Тимотей две, до Тит едно и до Филимон едно.



[3] II вселен. съб., пр. 7.

[4] Предпазителници - амулет, талисман, муска.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ СЕРДИКСКИ (САРДИКИЙСКИ) ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

На границата между източната и западната части на гръко-римската империя, в гр. Сердика (Сардикия), сега София, столица на Българското царство, в 349 г. станал многочислен събор на епископи с цел да се установи съгласието относно Атанасий Велики между източните и западните епископи. Присъствали са около 375 свети отци, от които 300 били от западната половина на вселенската църква, а само 79 от източната. Съборът се председателствал от Кордубския епископ Осий. Когато всички обвинения срещу Атанасий били обявени за безоснователни и бил потвърден Никейския символ на вярата, съборът издал 21 правила по църковната дисциплина.

Правила 1-20

Правило 1

Осий, епископ на Кордуба, казал: “Трябва да се унищожава из основи не толкова лошият обичай, колкото вредното устройство на църковните работи. Да не се позволява на никой епископ да преминава от малък град в друг град. Защото в тази работа е явна причината, поради която става това преминаване, като се има предвид, че никога не е ставало, щото някой епископ да се стреми да бъде преведен от по-голям в по-малък град. А оттук става явно, че такива се разпалват от страстта на любостяжанието и са роби на гордостта, за да получат, изглежда, по-голяма власт. Затова, съгласни ли сте всички да се наказва по-строго такава развращаваща постъпка. Аз мисля, че такива не трябва да имат общение дори наравно с миряни”. Всички епископи отговорили: съгласни сме всички.

Правило 2

“А ако се окаже някой да е толкова безумен и дързък, че да се извинява в това, твърдейки, че му било пратено писмо от народа, тогава е явно, че малцина някои, прелъстени с паричен подкуп, са могли да съставят сборища в църквата, та да се види, че уж го искат за епископ. Затова, мисля, че такива хитрувания и кроежи трябва най-строго да се накажат, та никой такъв да не бъде удостояван с общение дори наравно с миряни. Отговорете, приемате ли това мнение?” Всички рекли: приемаме казаното.

Правило 3

“Трябва да се прибави още и това, никой епископ да не преминава от своята епархия в друга, която си има свой епископ, освен ако бъде поканен от намиращите се в тая област братя, за да не покажем, че затваряме вратите на любовта. Нужно е да се предвиди още и това, че ако в известна област някой епископ има дело със свой брат и съепископ, никой от тях да не повиква за посредници (съдии) епископи от друга област. А ако някой епископ бъде осъден по някое дело и мисли, че е прав и иска да се поднови делото, ако ви е угодно, нека почетем паметта на апостола Петър, та ония епископи, които са разглеждали делото, писмено да се отнесат до римския епископ Юлий, в случай че се намери за нужно да се възобнови съда чрез близки до оная област епископи, та той да назначи съдии за разглеждане на делото. И ако виновният не ще може да представи основанията си за повторно разглеждане на делото, тогава веднъж присъденото да не се нарушава, а да е твърдо онова, което е направено.

Правило 4

Ако някой епископ бъде низвергнат от сан от съд на съседни епископи и заяви, че може отново да представи оправдание, тогава на мястото му да не се поставя друг, докато Римският епископ, като разгледа делото, не произнесе свое решение по него.

Правило 5

Ако срещу епископ има обвинение и съборът на епископи от областта го низвергне от степента му, а той, обжалвайки присъдата, се отнесе до най-блажения епископ на Римската църква, който, като го изслуша, признае за справедливо да се поднови изследването на делото му, в такъв случай трябва да се постанови и това, той да благоволи и напише на съседните епископи на тая област, та те грижливо и подробно да изучат всички обстоятелства по делото и след като се убедят в истината, да произнесат своята присъда по него. А ако някой поиска делото му да бъде повторно разгледано, и след като подаде молба до Римския епископ и той намери за добре да изпрати свои презвитери, тогава нека бъде във власт на тоя епископ, щото, ако той признае за по-добре и за необходимо, да определи и да изпрати свои делегати, които да произведат съд заедно с епископите. Или пък, ако (Римският епископ) признае за достатъчно станалото разглеждане и решение на делото на тоя епископ, нека направи онова, което го посъветва мъдростта му. Епископите отговорили: приемаме изказаното.

Правило 6

“Ако в известна област, която има много епископи, се случи един епископ да закъснее и той по някаква небрежност не поиска да участва в събранието, за да даде съгласието си за избор на епископи, а събраното множество народ настоява да се постави исканият от него епископ, тогава екзархът на областта (разбирам епископа на митрополията) трябва да съобщи предимно с послание на тоя, закъснелия епископ, искането на народа да му бъде даден пастир. А ако, помолен с послание, не дойде, нито пък отговори, в такъв случай да се удовлетвори желанието на народа. Но при поставянето на епископ на митрополията, трябва да бъдат повикани и епископи от близката област. Противно на това, занапред по никой начин не трябва да се позволява да се поставя епископ в някое село или в малък град, където е достатъчен и само един презвитер, за да не се унизява името и властта на епископа. Но епископът на областта трябва, както казах по-горе, да поставя епископи в ония градове, в които и по-рано е имало епископи. Ако се окаже някой град да е нараснал по население дотолкова, щото да му бъде признато, че заслужава да има свой епископ, тогава нека има такъв”. Всички отговорили: съгласни сме.

Правило 7

Епископ Осий казал: нашите безвременни, много чести и несправедливи молби станаха причина да нямаме такава благодат и смелост, каквато трябва да имаме. Понеже много от епископите не престават да идват във военния стан, а най-вече африканските, които, както узнахме от възлюбения наш брат и съепископ Грат, не приемат полезните съвети, а, напротив, така ги пренебрегват, че един човек донася във военния стан много и различни молби, които не могат да бъдат в полза на църквите, като помага и закриля не сиромаси и прости люде или вдовици, както трябва и е прилично да бъде, а ходатайства заради някои за светски достойнства и длъжности. Такова невежество ни причинява вреда не без някаква съблазън и осъждане. Затова намираме, че е най-подходящо епис-коп да дава помощта си на онзи, който е притеснен от някого, или на вдовица, която търпи обида, или на сирак, който се лишава от онова, което му принадлежи, ако при това молбата им по всички тия работи бъде справедлива. Впрочем, възлюбени братя, в случай, че това ви бъде по волята, потвърдете, щото никой епископ да не може да идва във военния стан, освен ония, които благочестивият наш цар писмено покани. А понеже много пъти се случва, че някои, осъдени за извършени престъпления на заточение или на изгонване на остров, или подхвърлени на друга някоя осъда, прибягват към църквата за милосърдие - на такива не трябва да се отказва помощ, а незабавно и без всяко двоумение да се измолва снизхождение за тях. Ако и това е по волята ви, дайте всички съгласието си, за да бъде и то постановено.

Правило 8

Понеже бе разгледано това, някои от епископите, за да не попаднат под осъждане като отиват във военния стан, затова, ако някои от тях имат такива молби, за каквито споменахме по-горе, нека ги изпращат чрез свой дякон, понеже служебно лице не подлежи на укор и по-скоро може да донесе онова, което му е поръчано”. Всички отговорили: и това да бъде постановено.

Правило 9

Ако някои областни епископи изпратят молби до свой брат и съепископ, тогава този, който се намира в по-голям град, т.е. в митрополията, нека препрати и дякона, и молбите им, като го снабди с препроводително писмо, т.е. като напише последователно до братята и съепископите ни, намиращи се в това време в ония места или градове, в които благочестивият цар лично се разпорежда с обществените работи. Пък ако някой от епископите има приятели в царския двор и поиска да го помоли за нещо подобаващо, нека не му се забранява да го моли чрез дякона си и им заповяда да му окажат дори съдействие в молбата му. А ония, които отиват в Рим, нека, както по-горе казах, представят молбите, които има да подадат до царя, на възлюбения наш брат и съепископ Юлий, та той първо да ги прегледа, дали някои от тях не съдържат безсрамни изрази, и след това да ги препрати във военния стан, като прибави и свое ходатайство и застъпничество”. Всички епископи отговорили, че това им е по волята и че съветът е много уместен.

Правило 10

Трябва с по-голяма точност и внимание да се следи богат или учен, който от светско служение е удостоен да бъде епископ, да не се ръкополага, докато не прекара службата на четец, дякон и презвитер, та като преминава през всяка степен, ако бъде признат за достоен, да може да се издигне на епископска висота. Очевидно е, че за всяка от тия степени трябва да бъде дадено не малко време, в продължение на което да могат да се проследят вярата му, добрия нрав, постоянството и красотата му, та като бъде признат достоен за божествено свещенство, да получи най-великата чест. Понеже е неприлично, дръзко и лекомислено да се ръкополага набързо епископ, презвитер или дякон, и нито знанието, нито поведението са, които дават право на това, защото инак такъв справедливо ще бъде сметнат за съвсем нов човек (1 Тим. 3:6) и неукрепнал още във вярата, толкова повече, когато и сам божественият апостол, който е бил учител на народите, забранява бързите ръкополагания в църковни степени, понеже продължителното изследване по-достоверно може да покаже и поведението на нрава на всекиго. Всички казали, че приемат това и че по никой начин то не трябва да бъде нарушавано.

Правило 11

Когато някой епископ преминава от един град в друг, или от една област в друга от пустославие, за да получи похвала или да извърши богослужение с по-голяма важност, и пожелае да престои там дълго време, а пък епископът на тоя град не притежава изкуството да учи, тогава той нека не го пренебрегва и да не проповядва, често с цел да не посрами и да не унизи местния епископ, защото това обикновено създава смут и е явно, че с такива хитрини епископът (който е преминал от друг град или област) се домогва да си обезпечи и да си присвои чужд престол, и без всяко колебание да напусне поверената му църква и да премине в друга. И тъй, в това отношение трябва да се определи известно време, понеже, от друга страна, ще се покаже нечовеколюбиво и жестоко, ако епископът не бъде приет. При това припомнете си, че в миналото нашите отци са определили, че ако някой мирянин, като се намира в града, в три неделни дни и в продължение на три седмици не дойде на църковно събрание, трябва да бъде отстранен от църковно общение. И ако това е постановено за миряни, толкова повече не трябва и е неприлично, нито пък е полезно, епископ без някаква важна нужда или някоя затруднителна работа да напуска за по-дълго време църквата си и да огорчава поверения му народ. Всички епископи отговорили: и това мнение е много уместно.

Правило 12

Някои от братята и съепископи в градове, в които биват избирани за епископи, имат, изглежда, твърде малко своя собственост, а пък в други страни притежават грамадни имоти, от които могат да помагат на бедни. Предполагам, че ако пожелаят да отидат във владенията си, за да съберат плодовете, ще трябва да им се позволи това, при условие да престоят там три неделни дни, т.е. три седмици да престояват във владенията си, а за да не остават без църковно богослужение, нека присъстват и служат в близката църква, в която свещенодейства презвитер, но да не отиват често в град, в който има епископ. Та по такъв начин и собствените им работи не ще претърпят никаква вреда, вследствие на отсъствието им, а, от друга страна, ще избегнат обвинения в гордост и пустославие. Всички епископи казали: приемаме и това постановление.

Правило 13

Епископ Осий казал: дякон, презвитер или който и да е от клира, ако бъде лишен от църковно общение и прибегне до друг епископ, който го познава и който знае, че е отстранен от епископа си, той не трябва да го приема в общение за обида на събрата си епископа. А ако дръзне да стори това, нека знае, че сам се излага на отговорност пред епископите, когато те се съберат.

Правило 14

Ако се окаже някой епископ, който да е склонен към гневене (което не прилича на такъв мъж) и който, раздразнен внезапно срещу презвитер или дякон, поиска да го изключи от църквата, трябва да се вземат мерки такъв да не бъде веднага осъждан и лишаван от общение. Всички епископи изрекли: низвергваният да има право да се отнесе до епископа на митрополията от същата област. А ако епископът на митрополията го няма на мястото, да се отнесе до съседния епископ и да го помоли грижливо да изследва работата, понеже не трябва да се пренебрегват молещи, а оня епископ, който правилно или неправилно го е низвергнал, трябва добродушно да понася изследването, та присъдата му или да бъде потвърдена, или да претърпи изменение. Но отстраненият не трябва да си присвоява общение, преди да се разследват грижливо и вярно обстоятелствата по делото. А ако някои клирици при свиждане забележат у него пренебрежение към властта и надменност (понеже не е прилично да се допуска обида или несправедлив укор), длъжни са с доста сурови и тежки думи да го докарват в ред, за да се спазва дължимата покорност и подчиненост. Защото, както епископът е длъжен да показва искрена обич и разположение спрямо подчинените му, по същия начин и служащите трябва нелицемерно да изпълняват дълга си на служение на епископите.

Правило 15

Ако някой епископ поиска да постави в някоя степен чужд служител от друга епархия на църквата без съгласието на епископа му, такова поставяне да се счита недействително и нетвърдо. А ако някои си позволят това, тогава братята съепископи трябва да го увещават и изправляват. Всички казали: и това определение да е непоколебимо.

Правило 16

Епископ Аетий казал: известно вие е на всички каква и колко голяма е Солунската митрополия. Често в нея пристигат презвитери и дякони от други епархии, и като не се задоволяват с кратковремено престояване, остават да живеят там постоянно, или пък са принудени да се връщат в църквите си, след като измине дълго време. Затова ще трябва да се вземе решение и относно такива. Епископ Осий рекъл: ония определения, които са постановени относно епископи, нека се спазват и относно такива лица”.

Правило 17

Ако някой епископ, като е претърпял насилие, бъде несправедливо низвергнат или заради познанията си, или заради изповядване на вселенската църква, или пък за това, че е защитавал истината, и избягвайки опасност, въпреки че е невинен, бъде подхвърлен на обвинение и отиде в друг град, определяме да не му се забранява да остава там, докато се завърне или докато сполучи да се освободи от нанесената му обида. Защото, жестоко и твърде тежко ще да е да не приемаме такъв, който е претърпял изгнание (когато), напротив, трябва да го приемем с особено благоразположение и дружелюбие.

Правило 18

Епископ Гауденций казал: знаеш, брате Аетий, че, царуваше мир при твоето поставяне за епископ. За да не останат някакви следи от разномислие относно служителите на църквата, мисля, че ще е добре и всички ръкоположени от Мусей и Евтихиан да бъдат приети, понеже у тях не е намерена никаква вина.

Епископ Осий казал: мнението на мое смирение е следното: понеже трябва да бъдем миролюбиви, търпеливи и достатъчно милосърдни към всекиго, за това произведените веднъж в църковния клир от някои наши братя не трябва да приемаме само тогава, когато откажат да се върнат в църквите, за които са били определени. Но Евтихиан нека не си присвоява епископско име, нито Мусей да се счита епископ. А ако поискат общение като миряни, в това не трябва да им се отказва. Всички казали: съгласни сме.

Правило 19

Епископ Гауденций казал: тези спасителни и благоразсъдни постановления, прилични на нашето свещеническо достойнство и угодни на Бога и на човеците, не ще имат действие и сила, ако не бъдат съпровождани и от страх. Защото и сами знаем, че поради безсрамието на малцина нерядко се е подхвърляло на пренебрегване божественото и достопочитано свещеническо име. Та, ако някой, противно на признатото от всички, се осмели да върши нещо друго повече от угода към пустославието и надменността, отколкото към Бога, такъв вече нека знае, че сам себе си подхвърля на съдебна отговорност и губи честта и достойнството на епископ. Всички отговорили: това мнение е уместно и го приемаме.

Правило 20

А това най-вече ще се разбере и изпълни по следния начин: ако всеки от нас, които сме поставени епископи на места при сухоземни или водни пътища, като види да минава епископ за някъде, да поиска да знае накъде и за какво отива, и като разбере, че той отива във военния стан, нека го запита по реда на по-горе постановеното, и ако той отива по покана на царя, да не му пречи, а ако отива от пустославие, както ваша любов по-рано каза, или бърза за военния стан по молба на някои, тогава нито грамотите му да подпише, нито да бъде в общение с него. Всички отговорили: нека бъде определено и това.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ КАРТАГЕНСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР

Кратки сведения

Въпросите за правото на Римския епископ да приема апелации срещу решенията на Африканската църква послужил като повод да се свика голям събор, който станал в Картаген в 419 г. На този събор присъствали 217 епископи под председателството на Картагенския епископ Аврелий. Имало представители и от Римската църква. Състояли се главно две важни заседания - първото на 25, а второто на 30 май.

Когато бил решен главният въпрос и било отнето правото на Римския епископ да приема апелации срещу решенията на Африканските епископски събори, отците на събора издали няколко правила по църковната дисциплина, а след това прегледали всички правила, издадени от съборите на Африканската църква, започвайки от 348 г. Били приети всичко 121 правила от тези събори. Този събор (419) прибавил към тях още 12, и били приети всичко 133 правила. Броят на тия правила не е еднакъв във всички канонически сборници, понеже в едни от тях някои правила са разделени на няколко. Така е и в “Книга правилъ”, от която правим превода и в която те са на брой 147, в какъвто брой се предлагат и в настоящото издание.

Правила 1-147

Правило 1

Трябва строго да се спазват постановленията на Никейския събор.

Тези определения, които имаме по списъците, когато тогава са донесли със себе си от Никейския събор нашите отци, и последващите и от нас приетите в точност съобразни с оня събор определения нека строго се спазват, след като се потвърди автентичността им [5] .

Правило 2

По воля Божия първоначално трябва единодушно да изповядваме църковната вяра, която ние предадохме в този славен събор; след това, със съгласието на всекиго отделно и на всички наедно, нека се спазва църковният чин. А, за да се утвърдят в мислите си нашите братя и съепископи, които отскоро са поставени, нужно е да се прибави и онова, което сме приели от отците като неотменна наредба, а именно: да пазим в умовете си единството на света Троица, т.е. на Отца и Сина и Светаго Духа, което (единство) не познава в себе си никакво деление, и както сме го научили, така и ще учим на него Божия народ.

Правило 3

За въздържанието епископ Аврелий казал:

Когато на миналия събор се разисквало за начина на въздържанието и за чистотата на живота, било установено, че поставени в трите степени (т.е. епископи, презвитери и дякони), които чрез самото посвещаване са задължени да водят чист живот, трябва да бъдат въздържани във всичко, както прилича на свети епископи, Божии свещеници и левити, служещи при свещенодействия, за да могат да получат онова, което с простота молят от Бога, та и ние да спазваме това, което апостолите са ни предавали и което се съблюдава от самата древност.

Правило 4

Постановява се, епископ, презвитер и дякон, както и всички, които се докосват до светинята, да пазят целомъдрие и да се въздържат от жените си.

Правило 5

Трябва да се въздържа страстта на любостяжанието, която никой не ще се усъмни да нарече майка на всички злини, и затова никой да не завладява чуждо, никой заради печалба да не нарушава отеческите предели (светите правила) и в никой случай да не се позволява на никой клирик да взима прираст от какво и да било нещо. А въпроси, които се повдигат отново, ако са неясни и тъмни, да бъдат разгледани от нас и по тях ще вземат решение; но онова, което божественото писание съвсем ясно е установило, за него не е нужно да се иска мнение, а трябва без друго да се изпълнява. Впрочем онова, което заслужава укор за християни, толкова повече заслужава осъда за клирици. Целият събор казал: никой, който е действал срещу пророците и против Евангелието, не е избегнал опасността.

Правило 6

Презвитер да не прави свето миро, нито да освещава девици, нито пък във време на литургия открито да примирява с църквата такива, които се покайват. Прието от всички.

Правило 7

Ако някой, намирайки се в опасност за живота си, помоли да бъде примирен със светия олтар, а пък епископът отсъства, презвитерът е длъжен по реда да запита епископа и след като той разреши, тогава да извърши примирието на намиращ се в опасност.

Правило 8

Има мнозина злонравни, които считат за нужно при всеки сгоден случай да повдигат обвинения срещу отци и епископи. Трябва ли да се приемат такива, или не? Всички епископи казали: ако такъв е опорочен, да не се приема.

Правило 9

Ако някой епископ или презвитер приеме в общение заслужено низвергнат от църквата за извършени престъпления, нека и сам той попадне под същото наказание заедно с ония, които се отклоняват от каноническото осъждане от епископа си.

Правило 10

Ако някой презвитер, който е осъден от епископа си, обзет от някаква надменност, се възгордее и си въобрази, че може отделно да принася на Бога свети дарове, или намисли, въпреки църковната вяра и устав, да въздигне друг олтар, такъв да не бъде оставен без наказание. Съборът изрекъл: ако някой презвитер, като се възгордее срещу епископа си, направи разкол, да бъде анатема.

Правило 11

Ако някой презвитер бъде осъден за лошо поведение, трябва да яви за това на съседните епископи, та те да разгледат делото и чрез тях да се примири с епископа си. Но ако не направи това и (от което Бог да пази) обзет от гордост, сам се отдели от епископа си и заедно с други, вършейки разкол, принесе на Бога света жертва, такъв трябва да бъде признаван, че се намира под анатема и нека се лиши от мястото си след като се разбере обаче дали тъжбата срещу епископа не е справедлива.

Правило 12

Епископ Филикс казал: нека се внесе в правилата, съгласно определенията на предишните събори, и това, че когато някой епископ (което да не става) бъде подхвърлен на някакво обвинение, а пък вследствие на големи затруднения не ще бъде възможно да се съберат много епископи, тогава, за да не остава той дълго време под обвинение, нека бъде съден от дванадесет епископи, презвитер - от шест и своя (епископ), и дякон - от трима.

Правило 13

Епископ да се поставя от събор на много епископи. А при нужда и по заповед на първенствуващия, нека се поставя от трима епископи, събрани заедно в кое и да е място. И ако някой извърши нещо, въпреки даденото вече съгласие и подпис, такъв сам себе си ще лиши от честта си.

Правило 14

Определя се, щото от Триполи, поради оскъдността на страната, един епископ да отива на събор в качество на местоблюстител, и пак там дело по обвинение на презвитер да разглеждат петима епископи, а по обвинение на дякон - трима, както е казано по-горе (относно дякон), разбира се, че ще председателства собственият му епископ.

Правило 15

Определя се също така, щото който и да бил епископ, презвитер, дякон или клирик, срещу когото има заведено църковно обвинително дело или тъжба, ако се откаже от църковен съд и потърси оправдание от граждански съдилища, да се лиши от мястото си, макар и да бъде решено делото в негова полза. Това, когато делото е обвинително, а когато е тъжбено, да се лиши от онова, което е придобил по решението, в случай че иска да си запази мястото.

Правило 16

Определено е също така, че ако някое съдебно дело, разгледано от едни които и да били църковни съдии, бъде пренесено за разглеждане от други църковни съдии, имащи по-голяма власт, това не трябва да навлича никакъв укор върху ония, чиято присъда бъде отменена, ако не могат да бъдат изобличени, че са съдии или по вражда, или по пристрастие, или по корист.

Правило 17

А ако бъдат избрани съдии по съгласие и на двете страни, тогава, макар броят им и да е по-малък от оня, определен в правилата, да не се позволява да се пренася делото на разглеждане от други съдии.

Правило 18

Чеда на свещеници не трябва да представляват или да отиват в театри. Това винаги е било проповядвано и на християни, да не влизат там, където стават хуления.

Правило 19

Определя се епископи, презвитери и дякони да не стават откупчици или управители заради корист и да не добиват препитанието си чрез безчестно и презрително занятие, понеже трябва да гледат написаното: никой воин се не заплита в житейски работи (2 Тим. 2:4).

Правило 20

Четци, които достигат съвършена възраст, да се подбуждат или да встъпят в съпружество, или да дадат обет на целомъдрие.

Правило 21

Определено е, клирик, който е дал в заем пари или е дал някоя вещ, да получи толкова, колкото е дал.

Правило 22

Дякони да не се ръкополагат, преди да навършат двадесет и пет годишна възраст.

Правило 23

Четци във време на богослужение да не се покланят на народа.

Правило 24

По съгласие на всички първенствуващи епископи на африканските области и на всички епископи е определено, Мавритания Ситифенска, поради отдалечеността си, да има свой първенствуващ епископ, понеже е молила за това първенствуващя епископ на Нумидийската страна, от която е отделена от събор.

Правило 25

Определя се също така на ръкополагани за епископи или в степени на клира ония, които ги ръкополагат, по-рано да им внушават постановленията на съборите, за да не постъпват несъгласно с тях и да не се разкайват.

Правило 26

Постановено е да не се дава свето причастие на умрели, понеже е написано: “вземете, яжте” (Мат. 26:26), а пък телата на мъртви не могат нито да взимат, нито да ядат. Така също презвитери, поради незнание, да не кръщават вече починали.

Правило 27

Необходимо става да се потвърди на този събор, щото по църковни работи, които нерядко се случва да се отлагат във вреда на народа, съгласно правилата на Никейския събор, да бъде свикван всяка година събор, на който всички заемащи първенствуващи катедри в областите да изпращат от свои събори двама или колкото епископи изберат за местоблюстители, та съставеното по такъв начин събрание да може да има съвършено пълномощие.

Правило 28

При обвинение на епископ, обвинителят трябва да заведе дело пред първенствуващия в областта, към която принадлежи обвиняемият, и последният не бива да се отстранява от общение, освен когато се установи, че след като е бил писмено призован да отговаря в определеното време, т.е. в продължение на един месец, откакто е получил писмото, не се яви в съда на избраните, за да го съдят. А ако представи истински уважителни причини, които са му пречили да се яви да отговаря за онова, което му се приписва, тогава без всякаква отговорност да му се даде свобода за оправдание още един месец, след изтичането на който (в случай на неявяване) да престане от общение, докато не се очисти чрез доказателства по делото. Ако пък не може да се яви през заседаващ през тази година пълен събор, та там поне да се сложи край на делото му, в такъв случай трябва да бъде съден като произнесъл присъда над самия себе си, и през времето, което прекарва вън от общение, да се не причастява нито в своята църква, нито в цялата подчинена нему област. И, наопаки, по никакъв начин да не се забранява общение на обвинителя му, ако не се е отлъчвал, когато се е разглеждало делото. Обаче, ако се отстрани и се укрие, тогава епископът да се върне в общение, а той да се отлъчи, но по такъв начин, че да не се отнема правото му да поддържа обвинението си, ако може да докаже, че не по нежелание, а по невъзможност не се е явил в съда, и ако през време на движението на делото в епископския съд не се разкрие, че той, обвинителят, е опорочен, в който случай не трябва да се приема обвинението му, освен само когато поиска да води частен иск, а не църковно (обвинително) дело.

Правило 29

При обвинения на презвитери или дякони, след като се съберат законното число избрани съседни епископи от близките места, които обвиняваните поискат, т.е. по обвинение на презвитера да са шестима, а на дякон трима, собственият на обвиняваните епископ заедно с избраните да разследва повдигнатите обвинения при пълно спазване на същите правила относно дните и сроковете (определени по обвинението на епископи), както и на начина на разглеждането, а също и за качеството на обвинявания и обвинителя. А дела по обвинение на останалите клирици да разглежда окончателно сам местният епископ.

Правило 30

Определено е деца на клирици да не сключват бракове с езичници или с еретици.

Правило 31

Епископи и клирици да не оставят нищо на неправославни християни, та били те и техни сродници: нищо от своите неща, както е казано, да не им осигуряват чрез даряване епископи и клирици.

Правило 32

Епископи трябва да се отлъчват за през море [6] не инак, освен с разрешение на надлежния във всяка област епископ на първия престол, т.е. да вземат предимно от първенствуващия епископ така нареченото отпустително писмо или одобрение.

Правило 33

Постановено е така също да не се чете нищо в църква под име на божествени писания, освен каноническите писания, които са следните: Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Иисус Навин, Съдии, Рут, Царства четири книги, Паралипоменон две, Псалтир, Соломонови четири книги, Пророчески книги дванадесет, Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил, Товит, Иудит, Естир, Ездра две книги. От Новия Завет: четири Евангелия, Деяния на светите Апостоли една книга, Послания на Павел четиринадесет, на апостол Петър две, на апостол Иоан три, на апостола Иаков едно, на апостол Иуда едно. Апокалипсис на Иоан една книга. А за да има твърдост настоящето правило, нека бъде уведомен за него и нашият брат и съслужител Бонифаций [7] и останалите епископи в тия страни, понеже сме приели от отците, че тия книги само трябва да се четат в църква.

Правило 34

Епископ Аврелий казал: към това, пречестни братя, прибавям утвърденото от разните събори относно въздържанието от жените им на някои от клира, освен четци, именно: иподякони, дякони, презвитери, а така също и епископи, които са докосват до светите тайни, но според свойственото на всяка от тия степени установление, да се въздържат от жените си така, като да ги нямат, а ако не вършат това, да бъдат низвергнати от църковен чин. А останалите клирици да не се принуждават към това, освен ако са в преклонни години. Целият събор рекъл: утвърждаваме това, което свитиня ви справедливо нарежда, понеже е прилично на свещенството и е Богоугодно.

Правило 35

Постановява се никой да не продава църковна собственост; но ако тая собственост не донася никакви доходи и ако настъпи голяма нужда, в такъв случай трябва да се уведомява първенствуващият епископ на областта и да става съвещание с определеното число епископи, какво следва да се направи. А ако се окаже такава неотложна нужда за църквата, че е невъзможно съвещаване преди продажбата, тогава епископът да призове за уверение поне съседни епископи и да се погрижи да представи на събора случилото се в църквата му обстоятелство. Не направи ли това, тогава тоя, който продаде, ще бъде виновен пред Бога и пред събора и ще бъде лишен от честта си.

Правило 36

Потвърждава се така също, че върху презвитери или дякони, срещу които има доказано някакво тежко престъпление, неизбежно отстраняващо от свещенослужение, не трябва да се възлагат ръце като на каещи се или като на вярващи миряни, нито пък да се допуска да бъдат отново кръщавани и да се въздигат в степените на клира.

Правило 37

Определя се също така, че презвитери и дякони и други по-низши клирици, когато се оплакват срещу съда на своя епископ по изникнали у тях дела, трябва да бъдат изслушвани от съседни епископи и със съгласието на собствения си епископ поканените от тях епископи да сложат край на появилите се незадоволства. Затова, ако поискат да пренесат делото в по-висок съд, да го не пренасят в съдилища отвъд морето [8] , а при първенствуващи епископи на своите области, както това много пъти е определяно и относно епископи. Ония, които пренасят дело в съдилища на отвъдната страна на морето, да не се приемат в общение от никого в Африка.

Правило 38

Целият събор прие, отлъчен от общение поради собствено небрежение, бил той епископ или който и да е от клира, ако се осмели да пристъпи към общение през време на отлъчването си, преди да бъде изслушан и оправдан, да бъде признаван като такъв, който е самопроизнесъл срещу себе си наказателна присъда.

Правило 39

Постановява се, когато обвиняван или обвиняващ, се страхува от някое насилие на неспокойна тълпа в мястото, в което се намира обвиняваният, да си избира най-близко място, където би могъл без трудности да представи свидетели и където да се свърши делото.

Правило 40

Определено е също така, че ако някои по-низши клирици и дякони не се покоряват на епископите си, които, поради необходима църковна нужда, искат да ги поставят на по-горни степени в църквата си, такива да престанат да служат и в оная степен, от която не са искали да бъдат повишени.

Правило 41

Определя се, щото, ако епископи, презвитери, дякони или които да били от клира, които нямат никакво имущество, след като бъдат поставени през време на епископското или клирическото си служене се сдобият със земи или някои доходни имоти, да се считат грабители на Господни притежания, освен ако само след увещания ги дадат на църквата. Ако нещо премине у тях в собственост, било по дарение от някого или по наследство от сродници, нека да постъпят с него по собствена воля. Ако пък след като са обещали да дадат нещо на църквата, променят намерението си, нека бъдат признавани недостойни за църковна чест и да бъдат отстранени.

Правило 42

Определя се също така презвитери, без позволението на епископите си да не продават неща, принадлежащи на църквата, в която са поставени, както и на епископи не е позволено да продават църковни земи без знанието на събора или на презвитерите си. Затова и на епископ е забранено, освен само при нужди, да разходва вещи, вписани в църковните описи.

Правило 43

Относно това, че нищо от постановеното от Ипонския събор не изисква поправяне.

Епископ Епигоний казал: “В това съкращение, извлечено из актовете на Ипонския събор, не признавам нищо такова, което да изисква поправяне, освен това денят на светата Пасха да бъде обявяван през време на събор”.

Правило 44

Епископи и клирици не трябва да позволяват на децата си да се отстраняват на свобода, като ги отделят от себе си, ако не са сигурни в укрепването на техните навици и възраст, за да не би впоследствие греховете им да паднат върху самите родители.

Правило 45

Епископ, презвитери и дякони да не се поставят, докато не направят православни християни всички в дома си.

Правило 46

В олтара да не се внася нищо друго, освен тялото и кръвта Господни, както и сам Господ е предал, т.е. освен хляб и вино, размесено с вода. А наченки или мед, или мляко, според обичая да се носят в един определен ден, като тайнствен знак за младенци. Макар тия неща и да се донасят при олтара, те трябва да се благословят отделно, без да се смесват със светинята на тялото и кръвта Господни. А пък наченки да не се донасят от нищо друго, освен от грозде и пшеница.

Правило 47

Клирици или въздържници да не влизат при (посветени) вдовици или девици, освен с разрешението на своя епископ и на презвитери, но в тоя случай да влизат не сами, а с други клирици или с ония, с които епископът и единствени презвитерите имат достъп при такива жени; или пък да беседват с тях там, където присъстват клирици или някои почтени християни.

Правило 48

Епископ на пръв престол да не се именува екзарх на иереи или върховен свещеник, или някак подобно, а само епископ на пръв престол.

Правило 49

Клирици да не влизат да ядат и пият в кръчми, освен само при необходима нужда, когато пътуват.

Правило 50

Светите дарове да се пренасят само от неяли. Изключение става в един ден на годината, в който се извършва Господнята вечеря. А ако се извършва вечерно време поменаване на някои епископи или на други починали, тогава да се четат само молитви, ако се окаже, че ония, които я извършват, са обядвали [9] .

Правило 51

Епископи или клирици да не ядат и пият в църква, освен ако им се случи да пътуват и имат нужда да отпочинат там. Така също да се забраняват, доколкото е възможно, такива ядения и пиения и на миряни.

Правило 52

На ония, които се каят, епископският съд да определя времето на покаянието според различието на греховете им; а презвитер не бива да прощава каещ се без съгласието на епископа, освен когато се случи належаща нужда, а пък епископът отсъства; и върху всеки каещ се, ако престъплението му е било явно, навсякъде разгласено и е смутило цялата църква, нека се възлага ръката в притвора на храма.

Правило 53

Посветени на Бога девици, които се разделят от родителите си, които са ги опазвали, епископът или, в негово отсъствие, презвитерът, нека се погрижи да бъдат поверени на честни жени или, ако живеят заедно, да се опазват една друга, за да не би със скитането навсякъде да увредят добрата слава на църквата.

Правило 54

Болни, които не могат да отговарят за себе си, нека бъдат кръстени тогава, когато по тяхно желание други свидетелстват за тях под собствена отговорност.

Правило 55

Комедианти и смехотворци по зрелища и други такива лица, както и отстъпници, когато се покаят и се обърнат към Бога, да не се лишават от благодатта или примирението.

Правило 56

Позволява се и занапред да се четат страданията на мъченици в дни, когато се извършват годишни помени за тях.

Правило 57

За донатисти и за деца, кръстени от донатисти

Постановява се да се изпитат нашите братя и съслужители Сириций и Симплициан, относно деца, които само са кръстени от донатисти, та онова, което те не са извършили по своя воля, а е станало по заблуда на родителите им, да не може да им пречи да бъдат приемани на служение на светия олтар, когато се обърнат със спасително разположение към Божията църква.

Правило 58

Онорат и Урбан, епископи от областта на Мавритания Ситифенска, казали: Ние чухме за Никейското изследване на вярата; относно свещеното служение, което става следобед, право е то да се извършва достойно от неяли - тогава било твърдено и това.

Правило 59

Вследствие дадената ни поръка, ние предлагаме и това, което е постановено на събора в Капуи, а именно - да не се позволява да се повтаря кръщението или ръкопологането, както и да преминават епископи от един престол на друг. Между това Кресконий, епископ на село Рекенско, като презрял народа си, нахлул във Векенската църква, та дори и до днес, увещаван много пъти според правилата, не искал да напусне тази църква, която завладял. Това, което сега ви съобщихме, сме чули като положителна истина и съгласно дадената ни поръка, молим вашето благоволение да ни бъде позволено, при необходимост, да искаме, въз основа наредбите на най-славните царе, той да се укроти, като срещу него се направят постъпки пред началника на страната, та щом като не поиска да се покори на поканата на светиня ви и не поправи грешката си, веднага да бъде задържан от гражданската власт.

Епископ Аврелий казал: понеже е било извършено всичко, каквото постановява редът, а той (Кресконий), въпреки кротката молба на вашата любов, откаже да напусне мястото, тогава трябва да се счита вън от събора, понеже с презрителното си държание и с непокорството си сам е попаднал под гражданската власт. Епископите Онорат и Урбан запитали: приема ли се от всички ви това? Всички епископи отговорили: това е справедливо и приемливо.

Правило 60

Нека се спазва древният ред, щото да не се признават достатъчно за ръкополагане на епископ по-малко от трима епископи.

Правило 61

Трябва да се постанови и това, че когато пристъпим към избор на епископ и изникне някоя препирня - а такива случаи сме разглеждали, - твърде смело ще бъде, щото само трима да се съберат за оправдаване на оногова, който предстои да се ръкоположи, а трябва към споменатия по-горе брой да се прибавят още един или двама епископи, та в присъствието на народа, на който ще се поставя избираният, да стане най-първо изследване относно лицата, които са противопоставят; после да стане разследване на доводите им, и когато (избраният) се окаже чист пред лицето на народа, тогава вече да бъде ръкоположен.

Всички епископи казали: на всички е угодно.

Правило 62

Понеже си спомняме, че отдавна вече сме усвоили, всяка година да се събираме на съвещание, затова, когато се съберем заедно, нека денят на Пасхата да бъде обявен чрез намиращите се на събора местоблюстители.

Правило 63

Епископите Онорий и Урбан казали: понеже на Ипонския събор е постановено всяка година през време не събора да бъде посещавана всяка епархия поред, а пък относно Мавритания вие отлагате от година на година, поръчано ни е устно да помолим да я удостоите с посещението си. Епископ Аврелий рекъл: тогава не сме определили нищо за мавританската страна, понеже тя е на края на Африка и граничи с варварска земя. Но нека Бог помогне, та да можем и без да обещаем много и много пъти да сторим това, като дойдем и във вашата област.

Правило 64

Епископ Епигоний казал: на много събори свещеното събрание е постановило, щото народ, който в енориите (си) зависи от свой епископ, и който никога е нямал свой отделен епископ, да получава свои управители и епископи не иначе, но само със съгласието на епископа, на когото от самото начало е бил подвластен. Между това някои (епископи), като са си присвоили насила властта над някое място, отбягват дори и от общение с братята, а когато ги осъждат за това, те запазват правата си на владение, основавайки се на някакво древно право. Много презвитери пък, надменни и безумни, повдигат глава срещу епископите си и чрез гощавки и злонамерени съвети бунтуват народа по недопустимо благоволение да постави тях за свои управители; на твоята мъдрост, най-верни брате Аврелие, ние особено дължим, задето винаги си осъждал и си спирал такива опити. Предвид на злите помисли на такива люде и на лошите им съвети и съглашения, аз предлагам, щото народ, който е бил отдавна подвластен на епископ, но който никога е нямал свой отделен епископ, да не може да получи обособен началник. И затова, ако настоящото мое предложение се приема от целия свети събор, нека го потвърди. Епископ Аврелий рекъл: не се противя на това, което изложи нашият брат и съепископ, и изповядвам, че аз сам съм вършил това и ще го върша наравно с ония, които еднакво мислят не само с Картагенската църква, а и с цялото свещено съсловие. Има твърде много такива, които тайно съумишляват със своя тълпа, която, както е казано, въвеждат в заблуждение, като прелъстяват и привличат чрез ласкания на страната си такива хора, които водят най-безчестен живот; при това, охулени, като се отделят от нашето съсловие, те, опрени на своята тълпа, без да обръщат внимание на честите покани, отказват да дойдат на събор, боейки се да се не разкрият безчинствата им. Впрочем, ако е угодно, предлагам по всякакъв начин да се възправим срещу тия люде, щото в тяхна власт да не останат не само ония области, които насилствено са си присвоили, а и ония църкви, които по-рано зле са управлявали, и да се изгонват открито с помощта на властта, като надлежният пръв престол ги отлъчи. Понеже справедливостта изисква, щото ония, които са привързани към всички братя и към целия събор, да запазят (по право) не само своя престол, а под тяхна власт да бъдат и такива спорни области, и наопаки, ония, които разчитат на защитата на своите народни тълпи и презират братската любов, трябва не само да изгубят завладените области, а още, както казах, и собствените им места да се отнемат от гражданската власт като на метежници. Епископите Онорат и Урбан казали: великото помишление на ваша светост дълбоко проникна в умовете на всички ни и ние мислим, че трябва с единодушен отговор да утвърдим предложението ви. Всички епископи казали: съгласни сме, съгласни сме.

Правило 65

Никой епископ да не си усвоява чужд клирик без съгласието на предишния му епископ.

Правило 66

Епископ Аврелий рекъл: чуйте, братя, словото ми. Много пъти се е случвало църковници да искат от мене дякони или презвитери, или епископи; помнейки правилата, аз ги следвам и (в такива случаи) се обръщаме към епископа на искания клирик, съобщавайки му, че клирикът се иска от тая или оная църква. И досега никой не се е възпротивил на това, но за да се не случи занапред, т.е. да не ми се опрат някои от тия, които моля - а вие знаете, че аз имам грижата за всички църкви и ръкоположения, - когато се обърна към някого от съпастирите с двама или трима свидетели от вашето съсловие, а пък избраният се окаже недостоен, справедливо е, щото ваша любов да присъди, какво трябва да се прави тогава, защото аз, както знаете, братя, по Божия воля, се грижа за много църкви. Епископ Нумидий казал: “На тоя престол всякога е принадлежала властта да поставя по желанието на всяка църква за епископ откъдето иска и от чието име и да се обръщат към него. Епископ Епигоний казал: твоята добра воля улеснява властта ти, понеже ти, брате, по-малко си допускал, отколкото можеш, и с това ставаш пред всички добър и човеколюбив; защото от твоето отсъждане зависи да покажеш уважение към особата на всеки отделен епископ, а така също, ако намериш за добре, при първо и просто взаимоотношение с тях, ти можеш да защитиш властта на тоя престол, толкова повече, че си задължен да подкрепяш всички църкви. Пред вид на това, ние не ти даваме власт, а потвърдяваме същата с печата на твоята воля така, че да можеш всякога да вземеш когото искаш и откъдето пожелаеш и да поставяш предстоятели на църкви”. Епископ Постуметиан казал: а ако някой има само един презвитер, нима и той трябва да бъде вземан? Епископ Аврелий отговорил: по Божия милост един епископ може да постави много презвитери, а презвитер, който да е достоен за епископство, мъчно се намира; затова, ако някой има само един презвитер и той ще е способен за епископство, и той трябва да бъде ръкоположен. Епископ Постуметиан казал: но ако друг епископ иска много клирици, тогава измежду тия мнозина може, при нужда, да помогне и на мен! Епископ Аврелий заключил: действително, както ти си помогнал на друга църква, така също и оня, който има повече клирици, трябва да ти даде един от тях, за да го ръкоположиш.

Правило 67

За всеки епископ е запазено, доколкото е потребно (правото), щото от определения състав на енориите нито едно място да не бъде отцепено с намерение да се постави отделен епископ, освен случая, ако на това е съгласен оня, който има власт над това място; но ако той допусне известна област да получи собствен епископ, поставеният да не простира вече властта си над други области, понеже само тая една, като е била отделена от състава на останалите, е удостоена с честта да има свой особен епископ.

Правило 68

Вашето единодушие заедно с мене [10] си спомня постановлението на предишния събор, именно, че ония, които в детинство са били кръстени от донатисти и които не са били още годни да познаят цялото зло на заблудата си, когато са достигнали възраст, способна за разсъждаване, са опознали истината, гнусейки се от тяхната беззаконност, трябва по стар ред, чрез възлагане ръка върху им, да бъдат приемани във вселенската Божия църква, разпространена в цял свят. За това укорът на предишната им заблуда не трябва да им пречи да се приемат и в реда на клирици, защото, като са пристъпили към вярата, признали са за своя истинската църква и в нея, изповядвайки вярата си в Христа, са приели тайните на Света Троица, които всички безспорно са истински, свети и божествени и върху които се основава цялата надежда на нашата душа, при все че старата дързост на еретиците безразсъдно се е стремяла да разпространява под име на истината противни мисли. Така че, става съвсем ясно онова, на което апостол Павел учи, като казва: “един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5.), и онова, което трябва да се дава само веднъж, не е позволено отново да се приема; но когато се предаде на анатема самата заблуда, след като се възложат върху им ръце, нека се приемат в едната църква, която, както е казано, е гълъбица (Песен на песн. 2:14), единствена майка на християните, и в която спасително се приемат всички вечни и животворни тайни, които впрочем подхвърлят на голяма осъда и наказание упорито оставащите в ереста. Така че, колкото по-светло е било за тях онова, което ги е водило към вечен живот, докато са били в истината, толкова по-тъмно и по-осъдно става то за тях, когато са в заблуда; и от това някои са се опазили, и като са познали правия път на вселенската майка църква, от любов към истината са повярвали във всички ония свети тайни и са ги приели. А че такива, когато се добие уверение за добрия им начин на живеене, могат без всяко колебание правилно да бъдат поставени в клира, за да служат на светите тайни, особено при такива затруднителни обстоятелства, това няма кой да оспорва. Но ако някои клирици, последователи на същото, т.е. на Донатовото учение, пожелаят, запазвайки честта си, да преминат към нас заедно със своя народ, и се знае, че те от любов към доброто дават на народа съвети за живота и го ръководят към спасение, аз мисля, че това трябва да се остави, докато гореспоменатите наши братя [11] , след като внимателно разсъдят, дадат мнението си, та при мъдрото си съвещание, като изследват предмета на нашето предложение, ни удостоят да утвърдят в това, какво трябва да постановим по този въпрос. А сега се ограничаваме само с кръстени от донатисти в детинство, та споменатите братя, ако им е угодно, да се съгласят с нашето решение, за да могат такива да се ръкополагат.

Правило 69

Трябва да се помолят най-благочестивите царе да заповядат съвсем да се изкоренят остатъците от идоли в цяла Африка (понеже тази беззаконна заблуда още живее в много приморски места и в разни владения). Нека заповядат да бъдат унищожени идолите и по всеки начин да се разрушат и капищата, които без всяка благовидност още стоят по селища и по други скрити места.

Правило 70

Трябва да се молят благочестивите царе да благоволят и узаконят и това, ако някои пожелаят по някое дело да се съдят в църквата въз основа на апостолското право, което принадлежи на църквата, пък една от страните може би не остане доволна от решението на клириците, то да не се позволява да се допуска до свидетелстване такъв клирик, който преди това е разглеждал същото дело или е присъствал при разглеждането му; а така също и да не се призовава на съд със задължение да свидетелства никой от домашните на църковни лица.

Правило 71

Също така трябва да се молят християнските царе и за следното: понеже, противно на божествените заповеди, в много места стават пирувания, въведени от езическа заблуда, така че и някои християни тайно се привличат от езичници да участват в тях, затова нека забранят да се извършват такива пирувания както в градове, тъй и в села, а най-вече за това, че в някои градове не се страхуват по такъв начин да грешат дори в дни на поменаване на блажени мъченици, пък даже и в свещени места. В тия дни - срамно е и да се каже - извършват по полетата и по улиците гнусни скачания и със срамни думи оскърбяват майчината чест на семействата и целомъдрието на други безброй благочестиви жени, които се събират в тоя ден, до такава степен, че трябва да се бяга от прибежището на самата света вяра.

Правило 72

Необходимо е също така да се моли още и това, да се забранят срамни игри в неделни и в други светли дни на Христовата вяра, а особено в продължение на осемте дни на светата Пасха, когато народът масово се стича повече на конските игрища, отколкото в църква. Трябва още да се променят дните, определени за игри, когато съвпадат с празнични, и никой от християните да не се принуждава да отива на тия зрелища.

Правило 73

Трябва да се моли още и за това: да благоволят и постановят, щото клирик, в каквато степен и да се намира, когато е осъден от епископски съд за някакво престъпление, да не може да бъде защитен от наказание нито от църквата, в която е служил, нито от който и да било човек, и за наказание на това да определят или парична глоба, или лишаване от чест, като заповядат в това отношение да не се взима под внимание нито възрастта, нито полът.

Правило 74

Нужно е да се моли още и за това, ако някой, като напусне сценичното си занятие и пожелае да пристъпи към благодатта на християнството, се запази свободен от комедиантски нечистотии, да не е позволено никому да скланя или принуждава такъв да се връща в същите занятия.

Правило 75

Относно прогласяването в църква на освобождението на роби, ако се окаже, че го извършват нашите съслужители в Италия, то, по доверие към тях, нека и ние следваме техния начин на действие, след като явно предоставим на изпращания наш местоблюстител да изучи това, и което се окаже съобразно с вярата за благоустроение на църквата и за спасението на душите, всичко това и ние ще приемем, отдавайки похвала пред лицето на Господа.

Правило 76

Епископ Аврелий казал: мисля така също, че изпращания в Италия (наш) местоблюстител не трябва да остави без внимание делото на Екитий, който отдавна справедливо е осъден по решение на епископите, и ако той го намери случайно в тия места, нека този наш брат се погрижи да действа (срещу него) както трябва и където е възможно за защита на църковния ред. Всички епископи отговорили: напълно сме съгласни с това предложение.

Правило 77

Относно това, че трябва кротко отнасяне с донатисти.

След като разбрахме и изследвахме всичко онова, което ни се видя, че може да допринесе някаква полза за църквата, по съизволение и внушение на Божия дух, намерихме за по-добре да се постъпва с гореспоменатите хора кротко и мирно, макар че с неспокойното си разномислие те твърде много се отдалечават от единството на тялото Господне, та по този начин да може да стане напълно известно за всички ония, които в различните африкански страни са уловени в общение и дружене с тях, с каква жалка заблуда са се свързали! Може би, когато с кротост събираме ония, които мислят другояче, Бог, както казва апостолът, ще “им даде покаяние, за да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му” (2 Тим. 2:25, 26).

Правило 78

Постановява се нашият събор да се отнесе писмено до светските власти в Африка и да се молят да подпомогнат общата вселенска майка църква при случаи, когато в градовете се пренебрегва властта на епископа, т.е. с престижа на своята власт и грижи и с християнско отнасяне към вярата те да изпитат всичко, което става във всички места, в които максимианистите са завладели църкви, а така също и относно ония, които те са въвели в разкол, и за достоверно и всеобщо знание да наредят това да се впише в публичните актове.

Правило 79

Относно приемането на донатисти в клира на вселенската църква.

Постановява се най-сетне да се пратят писма до нашите братя и съепископи, а главно до апостолския престол, възглавяван от достойно почитания наш брат и съслужител Атанасий, който знае каква голяма нужда търпи Африка, та заради мира и за полза на църквата, по разсъждение и съгласие на всеки православен епископ, управляващ църква в това място (където има донатисти) да се приемат в същите им степени клирици и от самите донатисти, когато, като са поправили своя начин на мислене, изкажат желание да се присъединят към вселенското единство, ако се окаже, че това може да съдейства за мира на християните; а знае се, че и в миналото се е постъпвало така по отношение на този разкол, както посочват примери в много и в почти всички африкански църкви, в които се е появила тая заблуда; и това се прави не да се увреди съборът, който по този въпрос е държан в задморските страни, а (напротив) да се докара полза за ония, които по този начин искат да преминат във вселенската църква и да не се поставя никаква преграда на единението им. За ония пък, относно които се знае, че в местата, където живеят, по всеки начин ще помагат на вселенското единство за очевидна полза на братята си, за такива не трябва да служи като пречка онова, което е установено на задморския събор против техните степени, понеже от спасение не е изключено никое лице; с други думи казано, ония, които са били ръкоположени от донатисти, ако се поправят и пожелаят да преминат във вселенската вяра, не трябва, според (както е решил) споменатия задморски събор, да се лишават от приемане и признаване на степента им, а, напротив, да се приемат всички ония, които подпомагат вселенското единство.

Правило 80

Относно назначаването на пратеници при донатистите за сключване на мир.

Постановява се още, когато свършим това, в интерес на мира и единението, без което е невъзможно да се осигури спасението на християните, да се изпратят от нашата среда пълномощници, било до самите епископи на донатистите, ако имат такива, било до техни миряни, за да ги убедят, че те, донатистите, нямат никакви основания да са против вселенската църква; а главно, за по-голямо доказателство в това, нека всеки види от публичните актове, как сами те са постъпили със своите отцепници - максимианистите, понеже в това, ако искат да видят, сам Бог им е показал, че те така несправедливо са се отделили от църковното единство, както несправедливо, според оплакванията им, са се отделили от тях максимианистите. А между самите ония, които те са осъдили с явната власт на своя съвет, някои после приемали в свещеническите им степени и признавали кръщението, което били извършили осъдени и низвергнати от самите тях. С това очебийно се доказва с какво безумно сърце те се противят на мира на оная църква, която е разпространена в цял свят, когато постъпват така в полза на Донатовата страна и не виждат, че се оскверняват от общуването с ония, които по такъв начин от нужда са приели с мир, а пък с нас, т.е. с вселенската църква, разпростряна дори до последните предели на земята, се препират и не искат да разберат, че на самите себе си противоречат, когато остават в нечисто общение с ония, които по-рано сами са осъждали.

Правило 81

Постановява се, епископи, презвитери и дякони да се въздържат от жените си в определените им времена, и ако не сторят това, да се отстраняват от църковно служение. Другите клирици да не се принуждават към това, а трябва да следват обичая на всяка църква [12] .

Правило 82

Определяме да не се позволява на никой епископ да напуска главното си седалище и да се преселва в друга църква в епархията си, нито пък да върши в своите работи нещо повече от това, което трябва, като напуска грижите и прилежанието за престола си.

Правило 83

Постановява се също така, относно деца, следното: ако не се намерят достоверни свидетели, които да установят, че наистина са кръстени, а пък самите те, според възрастта си, не са в състояние да отговарят точно дали са били удостоени с тайнството, тогава трябва да се кръщават без всяко колебание, за да не би вследствие неизвестността да се лишат от тая светиня. А в това ни посъветваха нашите братя мавританските местоблюстители за това, че много такива (деца) купуват от варвари.

Правило 84

Постановява се също така денят на светата Пасха да се обявява на всички чрез вписване на това след съборните определения. А денят на събора да се спазва същият, който е определен от Ипонския събор, т.е. двадесет и първи август; и затова трябва да се пише до първенствуващите във всички области да спазват точно тоя ден, когато свикат при себе си събор.

Правило 85

Определя се така също на никой епископ да не е позволено, по причина на разногласия и разпри у народа, да завзема оня престол, при който е изпратен за временен управител, а да се постарае в продължение на една година да му избере епископ; ако се покаже небрежен в това, тогава, след изтичане на една година, да се избере друг временно управляващ.

Правило 86

Всички постановяваме: да се иска от царете, поради притеснение на сиромаси, които непрестанно се обръщат към църквата с жалби, да се избират за тях екдици защитници, които под надзор на епископа да ги защитават от насилието на богати.

Правило 87

Постановява се още: всеки път, когато трябва да стане събор, ония епископи, на които не пречи нито старост, нито болест, нито някоя важна нужда, да отиват навреме на същия; първенствуващите, всеки от областта си, да бъдат известявани за всички епископи и относно това, дали в две или три места стават събранията им, и избраните поредно от всяко от тия частни събрания без друго да се намерят на мястото за деня на събора. Когато пък не могат да дойдат поради някакви големи затруднения, както това може да се случи, тогава, ако не обяснят на първенствуващия си епископ от какво са били възпрепятствани, такива трябва да се задоволят с общение само в своята църква.

Правило 88

Относно Кресконий Виларешки постановяваме всички: веднага да се извести първенствуващия Нумидийски епископ, че се задължава със свое писмо да увещае споменатия Кресконий да дойде, и без повече отлагане, да се яви на общия африкански събор; а ако се покаже нерадив и не дойде, нека знае, че срещу него ще последва осъждане.

Правило 89

Оставянето на Ипонската църква без управители не трябва да продължава за дълго време; и понеже тамошните църкви се намират във властта на ония, които са се отрекли от незаконно общение с Екитий, затова се постановява: да се изпратят от настоящия събор епископите: Ригин, Алипий, Августин, Матерн, Теазий, Еводий, Плакиан, Урбан, Валерий, Амвивий, Фортунат, Куодултдей, Онорий, Януарий, Ант, Онорат, Ампелий, Викториан, Евангел и Рогациан, за да съберат и вразумят ония, които със заслужаващо укор свое упорство мислят, че трябва да дочакат връщането на Екитий от бягството му, и тогава с обща молитва да им поставят епископ. А ако не пожелаят да помислят за мир, нека не пречат да се избере предстоятел, за да бъде поставен за полза на оная църква, която толкова дълго време е била без предстоятел.

Правило 90

Определя се така също: всеки път, когато срещу някой клирик има подадена жалба, или пък е обвинен в някое престъпление, за да се запази престижа на църквата, от една страна, а от друга, за да се запази достойнството на клира - по която причина им се и прави снизхождение, - а при това, за да се попречи на горделивата наслада и на злорадството на еретици и езичници - ако тия клирици, както и трябва да бъде, пожелаят да защитят делото си и се погрижат да представят доказателства за своята невинност, трябва да сторят това в течение на една година, през което време да са вън от общение; а ако пропуснат и в горния срок не избистрят работата си, след това никаква дума за оправдание от тях да се не приема.

Правило 91

Постановява се и това, че който приеме някого от чужд манастир и иска да го произведе в клира или да го постави за игумен в свой манастир, ако е епископ, нека бъде изключен от общение с други, като се ограничи в общуване само с паството си, а оня (приетия) да престане да бъде клирик или игумен.

Правило 92

Определено е и следното, че ако някой епископ предпочете пред църквата еретици или езичници, били те негови сродници или не, и ги остави за свои наследници, такъв епископ и когато умре, да е анатема и името му да не се споменава от Божиите свещеници, нито пък да бъде оправдаван с това, че е умрял без завещание, защото, щом е бил поставен за епископ, трябвало е веднага да се разпореди с имуществото си по закона и както прилича на званието му.

Правило 93

Постановява се също, щото относно освобождаването на роби, прибегнали към църквата, да се отправя молба до царя [13] .

Правило 94

Постановено е и следното: всички олтари, които са издигнати било на полета, било по лозя за спомен на мъченици, ако в тях не са положени тела или части от мощи на мъченици, трябва, по възможност, да бъдат разрушени от местните епископи; а ако това не може да стане поради народни смутове, в такъв случай поне да се поучава народът да не се събира в тия места. И които мислят право, да не се привързват суеверно към тях; нито под какъвто и да било предлог да се извършва помен за мъченици там, където няма или тяхно тяло, или мощи, или пък по достоверно старинно предание не е доказано, че то е било тяхно жилище или притежание, или място на страдания. А ония олтари, които са поставени, където и да било, вследствие на съновидения и празни откровения на някои хора, да бъдат по всякакъв начин разрушени.

Правило 95

Постановено е така също да се иска от най-славните царе да се унищожават всички остатъци от идолопоклонството, и то не само в изваяния, а и в каквито и да било места, или дъбрави, или в стъбла.

Правило 96

Всички епископи казали: ако стане нужда да се изпращат от събора някои писма, тогава достопочитаният епископ, председателстващ тоя престол, да благоволи и от името на всички да пише и подписва. Постановено е след това, на епископи местоблюстители, които подлежи да се изпращат в африканските епархии по повод на донатистите, да се връчат писма, в които да бъде определен кръгът на тяхното пълномощие, от който да не отстъпват.

Правило 97

Понеже онова, което сега изтъкна нашият брат и съслужител, се отнася изобщо до всички ни, а именно: всеки от нас да знае положението, което Бог му е определил, а то е, че ония, които са постъпили по-късно, трябва да отстъпват място на поставени по-рано, и да не смятат да предприемат нищо без тяхно знание, затова предлагам следното мнение: ония, които пренебрегват поставени пред тях и проявяват някаква дързост, нека се укротяват по подобаващ начин от целия събор. Ксантип, епископ на първия Нумидийски престол, казал: какво има да отговори цялото присъствие на братята, което чу предложението на нашия брат Аврелий? Епископ Диатилий казал: на вашето одобрение се предлага онова, което е установено с гласа на древните, а именно с нашия глас за всякога да се потвърди и от всички да се пази онова, което е изложено в актовете на предишните събори на картагенската църква. Всички епископи казали: този ред се е спазвал от отците и от древните, пък и ние, по Божия милост, ще го съблюдаваме, но при това да се спазва и правото на първенствуващите епископи в Нумидия и Мавритания въз основа на нумидийското писмохранилище и списъка на престолите. След това всички епископи, които са подписали определенията на тоя събор, постановили, списъкът на престолите и първоначалното нумидийско постановление да се намират и у първия престол, и в митрополията Константина.

Правило 98

Относно Куодултей и Кентириат.

Понеже противникът му е молил той да се яви пред нашия събор и запитан, иска ли да води дело пред епископите, отначало обеща, а на другия ден отговори, че не желае и се отстрани - всички епископи постановили никой да не приема в общение тогова Куодултей, докато делото му не бъде свършено. Но да се лиши напълно от епископство, преди да се реши въпросното му дело, никой християнин не ще признае това за справедливо.

Правило 99

Относно Вагенския епископ Максимиан е постановено съборът да изпрати писма и до него, и до паството (със съобщение), че той може свободно да напусне епископството, а то (паството) да си избира друг (епископ).

Правило 100

Постановява се и това, ония, които занапред ще бъдат ръкополагани в африкански епархии, да бъдат снабдявани с писма, подписани собственоръчно от ръкополагащите ги с означение на консула, т.е. годината и деня на ръкополагането, за да не се повдига после спор за старшинство.

Правило 101

Определено е също, ако някой веднъж, макар да е чел в една църква, да не може да бъде приет в клира на друга църква.

Правило 102

Епископ Аврелий казал: всички вие чрез общение изказахте мисъл, всеки от нас в своя град или сам да влезе във връзка с водача на донатисти, или да направи това, придружен от друг епископ във всеки град и място, чрез посредничеството на надлежните власти, или на първенствуващи в тия места. Ако с това сте съгласни всички, изкажете се. Всички епископи казали: всички сме съгласни.

Правило 103

Епископът на вселенската църква [14] казал: “Благоволете да изслушате посланието, което трябва да бъде изпратено от ваша честност до донатистите, да го впишете в съборните актове, и нека се изпрати, та после и отговорът им да ни се съобщи чрез вашите актове: “Изпратени с пълна власт от нашия законен събор, ние влизаме във връзка с вас и желаем да се радваме за вашето изправление. Понеже знаем любовта на Господа, Който е казал: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат. 5:9), а чрез пророка ни е напомнил, и на ония, които не искат да се назовават наши братя, да им кажем: вие сте наши братя (Ис. 66:5). Затова вие не трябва да омаловажавате това наше напомняне у произходяще от любов за мир с вас и ако мислите, че у вас има що-годе истина, не се усъмнявайте да се борите за нея, т.е. свикайте свой събор и изберете изпомежду си такива, на които да поверите да кажат правотата ви, пък и ние от своя страна ще направим същото, т.е. ще изберем от нашия събор такива, които с вашите избраници в определено място и време да разгледат всеки спорен въпрос, който ви дели от общение с нас, та по такъв начин с помощта на Господа Бога да се сложи край на старата заблуда и немощните души на невежия народ да не погинат в светотатствено разделение. Защото, ако братски приемете това, истината лесно ще просияе, а ако не искате да го направите, неверието ви веднага ще се познае”.

След като е бил прочетен този образец, всички епископи казали: напълно сме съгласни, нека бъде така.

Правило 104

Упътвания до братята Теасий и Еводий, назначени за пратеници от Картагенския събор при най-славните и най-благочестиви царе: “Когато с Божия помощ те пристъпят към най-благочестивите царе, нека тогава им разкажат по какъв начин във време на събора миналата година стареите на донатистите, чрез граждански съобщения, са били призовани при пълна свобода да се съберат, и ако имат смелостта да защитават своето учение, нека изберат от средата си неколцина от тях, които да са способни да водят спор с нас и с християнска кротост, без всяко колебание, да ни покажат, ако на страната си имат нещо истинно, та по такъв начин вселенската искреност, която е сияла още от древни времена, и днес да изпъкне пред невежеството и упорството на противоречащи”. Но обзети почти от безнадеждност, те не дръзнаха да отговорят нищо. Затова, след като спрямо тях е бил приложен епис-копския и мирен начин на отнасяне, а те, нямайки сила да отговарят нещо против истината, са се отдали на безподобно насилие, така че са оклеветили много епископи и клирици (нека замълчим за миряни), а освен това са нахълтали в някои църкви, а и в други също са се опитали да нахлуят - царското човеколюбие трябва да се постарае вселенската църква, която ги е заченала в благочестивата си утроба и ги е възпитала със силата на вярата, да бъде защитена с техни грижи и да не бъде позволено в благочестивите техни времена на някои дръзки човеци да станат господари на безсилния народ, когото не са могли да съблазнят чрез убеждаване. А известно е и често със закони е обявявано какви пакости правят на светинята тия сборища на отцепници, и това много пъти е било осъдено и с наредби на самите гореспоменати най-благочестиви царе; а за да можем сега да добием против беснуването на тия отцепници високата помощ, която никак не е необичайна, нито чужда на светите писания, понеже апостол Павел, както се вижда от истинските апостолски деяния, е победил с военна помощ заговора на безчинници, затова ние сега молим, колкото се може по-скоро, да се изпрати помощ в защита на вселенските църковни чинове във всеки град и в разните места, принадлежащи към всяко владение. Пък трябва да се замолят още и да пазят закона, издаден от баща им Теодосий, блажена му памет, относно облагането с десет литри злато на ония еретици, които ръкополагат и които биват ръкополагани, а също така и владетели, у които бъдат заловени техни събрания; при това да заповядат този закон да бъде потвърден по такъв начин, че да се простре и върху ония, против чиито клевети са представили доказателства тия, които са поели грижата за вселенската църква, та поне, страхувайки се от това, да престанат да правят разкол; и да се въздържат от еретически безумия тези, които, макар и да виждат вечната си пропаст, пак не се отделят, за да се очистят и поправят. Трябва да се молят още, щото с тяхното благочестие да бъде подновен и оня закон, който и днес още съществува и който лишава еретици да получават или да завещават, било по наследство, било по дарение, с една дума, всички ония, които са заслепени от безумните си предубеждения и които искат да останат в донатистката заблуда, да се лишават от права, както да оставят на други нещо свое, така и нищо от други да не приемат.

Които пък, замисляйки се за единството и мира, пожелаят да се поправят, нека им бъде разрешено и при съществуването на този закон да получават наследство, та макар нещо да им се е паднало като дар или наследство още тогава, когато са се намирали в еретическа заблуда, освен на ония, които едва тогава са намерили за нужно да се обърнат към вселенската църква, когато са ги повикали на съд; понеже за такива трябва да се мисли, че са пожелали вселенско единство не от страх пред небесния съд, а от алчност за земна изгода. Над всичко това е необходима помощ от властта за всяка епархия. Пък ако пратениците намерят, че може да се допринесе и още нещо друго за църковно добро, даваме им пълномощие да предприемат и вършат и това.

Правило 105

Понеже само в Картаген се извърши единение, затова нека изпратят писмо до властите да употребят старание, за да се постигне такова и в останалите епархии и градове; а картагенската църква от името на цяла Африка да изпрати в царския палат епископи, снабдени с грамоти, за да изкажат благодарност за изгонването на донатистите.

Правило 106

Относно това - да не се свиква общ и пълен събор, освен само когато има (пряка) нужда

Постановява се, че занапред не се намира за нужно всяка година да се отрудват всички братя, а само когато обща, т.е. когато някаква нужда на цяла Африка изисква и за нея бъдат изпратени от различни страни писма до тоя престол, тогава да се свика пълен събор в оная епархия, където необходимостта и удобствата покажат; а работи, които не са общи, да се разглеждат в съответните епархии.

Правило 107

Относно това, че се забранява да се пренасят (за обжалване) дела (решени) от доброволно избрани съдии (в по-висш съд)

Ако се случи някое съдебно дело да се пренесе в по-висш съд, и оня, който е недоволен от първото решение, както и този, против когото той търси нов съд, сами си изберат съдии, след това да не се позволява вече ни на единия, нито на другия да търсят друг съд.

Правило 108

Относно църковните изпълнители

Освен това е постановено да се моли да се избират за всички църковни нужди петима изпълнители, които да се определят по различните области [15] .

Правило 109

Определено е още делегатите Викентий и Фортуг, изпращани от името на всички епархии да помолят всеславните царе да бъде позволено да се уредят духовници, които да имат длъжността да защитават дела и които в качеството си на свещеници на епархии, които са приели върху си ходатайството на църковни дела, да могат, когато нуждата изисква, свободно да влизат в съдебни присъствия, за да опровергават всякакви възражения и да представляват онова, което е нужно [16] .

Правило 110

Постановява се избрани застъпници, които се изпращат в царските палати, да имат напълно свободно застъпничество.

Правило 111

Постановява се и следното: на народ, който никога не е имал свой епископ, по никой начин да не му се дава такъв, освен по решение на целия събор във всяка област, заедно с първенствуващия епископ и със съгласието на епископа, под чиято управа по-рано е била оная църква.

Правило 112

Относно народ и епархии, които се обръщат от донатисти

Народ, който се обръща от донатисти и който и без съгласие на събор е имал свой епископ, трябва без друго да бъде удостоен да го има и занапред; а на народ, който е имал епископ и след смъртта му не е искал повече да има собствен епископ, а е пожелал да бъде присъединен към областта на друг, това не трябва да се отказва. При това наредено е още епископи, които, преди да се огласи царският закон за съединението, са обърнали към църквата народ, който са управлявали, трябва да запазят властта си над същия; а след закона за съединението и оттам насетне всички църкви и областите им и всичко друго, което главно и изобщо принадлежи на тия църкви, трябва да преминат под властта на вселенските епископи, намиращи се в тия места, които са били завладени от еретици, безразлично дали отпосле са се обърнали, или не към вселенската църква; пък ако някои от тях след издаването на царския закон нещо са си присвоили, трябва всичко да бъде върнато.

Правило 113

Епископ Маврентий казал: моля да се назначат за съдии най-светият старец Ксантип, най-светият Августин, Флорентин, Теасий, Секунд и Посоди, и (заповядайте) това да се нареди заради мене. Светият събор се съгласил да назначи исканите съдии; а останалите съдии, които са нужни, за да се попълни законният брой, нека старецът Ксантип предостави да бъдат избрани от самите старци на нова Германия.

Правило 114

Относно помиряването на Римската и Александрийската църква

По повод разногласието на Римската и Александрийската църква е постановено да се пише на най-светия папа Инокентий, щото и двете църкви да пазят мира, който Господ е заповядал.

Правило 115

Постановено е, съгласно евангелието и апостолското учение, нито такъв, който е напуснат от жена си, нито оная, който мъжът ѝ я изоставил, да не могат да встъпват в брак с друго лице, а или така да останат, или да се помирят помежду си; и ако пренебрегнат това, нека бъдат принудени към покаяние. И по този въпрос трябва да се помоли да бъде издаден царски закон.

Правило 116

Постановено е и това: всички да употребяват молитви, които са утвърдени на събора, били те молитви, с които се започва, или с които се свършва, или които се четат във време на приношение, или пък при възлагане на ръце, и по никой начин не е позволено да се употребяват други, противни на вярата, а да се четат само ония, които са събрани от най-учени.

Правило 117

Постановява се: да бъде лишен от църковна чест всеки, който поиска от царя да бъде разгледано от светски съд каквото и да било негово дело; а ако поиска от царя епископски съд, по никой начин да не му се забранява.

Правило 118

Който е бил отлъчен от църковно общение в Африка и тайно се е промъкнал в задморски земи, за да бъде приет в общение, нека се подхвърли на изключване от клира.

Правило 119

Постановява се, когато някой пожелае да отиде в царския палат, да бъде споменавано за това в отпустителното писмо, което се изпраща до Римската църква, от която пък трябва да се получи друго писмо до царския двор. Затова, ако някой е получил отпустително писмо само до Рим, а е премълчал за нуждата, поради която отива в палата, и се реши да отиде там направо, такъв да се лиши от общение. А ако, докато е в Рим, внезапно му се яви такава нужда, нека я съобщи на Римския епископ и да донесе писмо от същия. А в отпустителните писма, които първенствуващи или други епископи издават на свои клирици, да бъде означен денят на Пасхата; а ако още не е известен денят на Пасхата от тази година, да се означава този ден от изминалата година, подобно на това, което обикновено се пише в светските писма: след консулството.

Правило 120

Постановено е и следното: изпращаните от този честен събор застъпници да помолят преследваните царе за всичко онова, което намерят да е полезно против донатисти и елини и против суеверието им.

Правило 121

На този събор е постановено един епископ да не може да решава сам съдебна работа, която се отнася и до самия него. Изработеното от този събор не било записано, понеже са били разглеждани местни, а не общи работи [17] .

Правило 122

В това време е бил издаден закон, според който всеки да може по свободна воля да приеме подвига на християнството.

Правило 123

Събор против ереста на Пелагий и Целестий

Признато е от всички епископи на Картагенската църква, които са се явили на този свят събор и чиито имена и подписи са вписани в актовете, че Адам не е сътворен смъртен от Бога. Нека бъде анатема оня, който каже, че първият човек Адам е сътворен смъртен, така че и да е съгрешил, и да не е съгрешил, пак е трябвало да умре телесно, т.е. да напусне тялото не за наказание за греха, а по необходимост на естеството.

Правило 124

Постановено е така също да бъде анатема оня, който отрича нуждата от кръщаване на малки, току-що родени от майчина утроба, деца, или каже, че те се кръщават за опрощаване на греховете, но че от прародителския Адамов грях нямат в себе си нищо, което би трябвало да бъде очистено чрез банята на пакибитието (от което би следвало, че образът на кръщението за опрощаване на греховете не трябва да се счита за истински, а за лъжлив); защото онова, което апостолът казва, че “чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха” (Рим. 5:12.), трябва да се разбира не иначе, освен както това е разбирала вселенската църква, която навсякъде е разпространена и разпростряна. Понеже според това правило на вярата и малки деца, които сами още не могат да извършват грях, биват кръщавани за опрощаване от греха, та чрез прераждане да се очисти в тях това, което те са приели от древното раждане.

Правило 125

Постановено е също така да бъде анатема оня, който каже, че благодатта Божия, която се получава чрез нашия Господ Иисуса Христа, ни дава помощ само за прощаване на стари грехове, а не че ни дава свръх това помощ, за да не правим други грехове, понеже благодатта Божия не дава само знания, какво трябва да се върши, а ни вдъхва още и любов да можем да изпълним онова, което знаем.

Правило 126

Постановява се още, че ако някой рече, че тази благодат, която е в нашия Господ Иисуса Христа, ни помага само в това, да не грешим, понеже чрез нея ни открива и явява познаването на греховете, за да знаем какво да търсим и от какво да отбягваме, но че с нея не ни се дава любов и сила, за да вършим това, което сме научили, че сме длъжни да го правим, такъв да бъде анатема. Защото, когато апостолът казва: “знанието възгордява, а любовта назидава” (1 Кор. 8:1), много нечестно ще е да вярваме, че за възгордяването имаме Божия благодат, а за съзиждането я нямаме; а между това и едното, и другото е дар Божий, и онова, което знаем, че трябва да вършим, и онова, което е любов към добро, което трябва да правим, та при любовта, която поправя, да не може да се гордее разумът, понеже, както от Бога е написано: “Оня, Който учи човека на знание” (Пс. 93:10), така също е написано: “любовта е от Бога” (1 Иоан. 4:7).

Правило 127

Определено е също така: ако някой рече, че любовта на оправданието ни е дадена само затова, щото онова, което можем да извършим по свободна воля, е по-лесно да го вършим чрез благодатта, та като че и без да сме приели благодатта Божия, бихме могли, макар и мъчно, но все пак и без нея да извършим божествените заповеди - такъв нека е анатема. Защото Господ, като е заповядал относно плодовете, не е казал: “без Мене мъчно ще го направите”, а е рекъл: “без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан. 15:5).

Правило 128

Постановява се също така, относно онова, което казва свети апостол Иоан: “Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Иоан. 1:8.); и който помисли да разбира това другояче и каже, че поради смирение не трябва да казваме, че “няма грях”, а не за това, че то е истина, нека е анатема; понеже същият апостол веднага продължава и добавя следното: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1 Иоан. 1:9.); а тук е показано ясно, че то се говори не само заради смирение, а тъкмо обратното. Понеже апостолът е могъл да каже: “ако речем, че нямаме грях, себе си възнасяме и нямаме смирение”, но когато е казал: “Себе си мамим и няма у нас истина”, с това вече е показал ясно, че който говори за себе си, че няма грях, не казва истината, а лъже.

Правило 129

Определено е и това: ако някой каже, че думите, които изказваме в молитвата Господня: “прости нам дълговете ни” (Мат. 6:12.), светиите не казват за самите себе си, понеже това прошение вече не е потребно за тях, а заради други грешници в народа им, поради което и нито един от светиите не казва отделно: “прости ми моите грехове”, а “прости ни нашите грехове”, та от това да се разбира, че праведникът моли това повече за други, отколкото за себе си, такъв да бъде анатема; свет и праведен е бил апостол Иаков, когато е казал: “Ние всинца много грешим” (Иак. 3:2). “И не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите”6 (Пс. 142:2), и с молитвата на премъдрия Соломон: “Няма човек, който да не греши” (3 Цар. 8:46), а също и с книгата на свети Иов: “Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му” (Иов 37:7).

Поради това и светият и праведен пророк Даниил също така в молитвата си е говорил за мнозина: “съгрешихме, по-стъпвахме нечестиво” (Дан. 9:15) - и другото, което той там смирено и истински изповядва; пък да не се помисли, както някои разбират, че той говори не за своите грехове, а повече за греховете на своя народ, след това казва: “Докле се молех и изповядвах греховете на моя народ пред Господа, моя Бог” (Дан. 9:20); не е искал да каже “нашите грехове”, а е рекъл: “греховете на моя народ и моите”, като да е предвиждал пророкът, че ще се явят такива, които зле ще разберат това.

Правило 130

Определено е още, ако някои разбират, че думите, които казваме в молитвата Господня: “Прости нам дълговете ни” (Мат. 6:12), светиите изказват само от смирение, а не истински, такива да бъдат анатема. Защото, кой би търпял молещ се, който да лъже не хората, а самия Бог, като с устата си казва, че желае опрощаване, а пък със сърцето си - че няма грехове, които би трябвало да му се опростят?

Правило 131

Преди няколко години в тая църква пълният събор определи ония църкви, които се намират в различни области и които са станали вселенски, преди да се издадат законите за донатистите, да останат под властта на ония престоли, чиито епископи са ги убедили да се обърнат към вселенското единство, а ония, които са се обърнали, след като са били издадени законите, да останат под властта на престолите, на които са принадлежали, докато са били още на страната на Донат; но понеже отпосле са възникнали, и сега се явяват много спорове между епископи относно области, за които предишната наредба изглежда да не е съвършена, затова на тоя свети събор се постановява, ако някъде е имало вселенска църква и църква на Донатови съмишленици, и те двете са прилягали към различни престоли, то в каквото време и да е станало или ще стане съединението там - преди законите или след тях, - те да бъдат под властта на оня престол, на когото е принадлежала от древност намиращата се там вселенска църква.

Правило 132

Относно това, как трябва да делят помежду си области вселенските епископи и ония, които са се обърнали от Донат.

Да се поделят така: ако има епископи, които от донатисти са се обърнали към вселенското единство, трябва поравно да поделят помежду си областите, в които се намират, че има и от едната, и от другата страна (и донатисти, и православни), т.е. едни места ще отидат под властта на единия, а други под властта на другия, така че старшията по епископство да дели, а по-младият да избира; ако е само едно място, нека се даде на оня, до когото то е най-близко; а ако е на едно и също разстояние и до двата престола, да се даде на онзи, когото народът избере; ако се случи и ония, които от древност са били православни, да поискат свой епископ, а също и тия, които са се обърнали от Донат - свой, тогава нека се предпочете изборът на мнозинството пред малцинството от народа; при еднакъв брой на гласовете и у двете страни мястото да остане върху стария епископ. В случай, че се окажат много такива места, в които има народ и от двете страни и не могат да се разделят на еднакви половини, понеже броят на такива места не е равен, тогава най-напред да се поделят равните броеве на местата, а с онова, което остане, да се постъпи по горния начин - при разсъждаването, когато мястото е едно.

Правило 133

Постановява се още и това, че ако някой (епископ), след като са били издадени въпросните закони, е обърнал някое място към вселенското единство и го е имал под свое ведомство три години, без някой да е заявил права върху него, от такъв никой вече не може да иска това място, а още по-малко, ако през тия три години е имало епископ, който е можел да заяви правата си, но е мълчал; ако пък е нямало епископ, тогава да не се пречи то да се брои към оная църква, която го е владяла в течение на три години; но когато вдовстващата катедра получи свой епископ, нека му бъде позволено да поднови търсенето на това място в продължение на три години. Също така, ако някой епископ от донатистите се обърне към вселенската църква, нека не се осъжда за това, че мястото се брои като подвластно в друга църква до определения срок, понеже от деня на обръщането има право в продължение на три години да го търси като принадлежащо на престола му.

Правило 134

Постановява се така също, че епископи, които мислят, че известен народ принадлежи на престола им и не следят правата си чрез съда на епископи, а (самоволно) простират властта си върху народ, подвластен на друг епископ, безразлично дали тоя народ ги иска, или не - такива да се накажат с изгубване на претенциите си; и ако въпросът не е бил решен по съгласие между епископите, а препирнята помежду им продължава, тогава да се лиши от спорното място оня, за когото бъде доказано, че презирайки църковните съдии, самоволно е нахълтал в него. Никой да не се самозалъгва, че въз основа на притежавано от първенствуващия епископ писмо е приел във владение това място, защото и да има такова писмо, и да няма, той трябва да влезе в отношение с този, който има мястото под свое ведомство и от него да получи писмо, та да е явно, че по мирен начин си запазва припадащата му се църква. А ако и тоя предяви някои претенции, тогава и това да бъде разрешено от съда на епископи, които или първенствуващият да назначава, или сами (спорещите) по съгласие да си изберат от съседни епископи.

Правило 135

Постановява се също така, че ония, които немарят да сдобият за вселенското единство места, принадлежащи на престола им, трябва да бъдат изобличавани от прилежни съседни епископи да не отлагат работата. За това, ако такива, в продължение на шест месеца, считано от деня на съвещанието по това, не направят нищо, тия места да бъдат предоставени другиму, който е надарен да ги придобие. Впрочем, ако оня, комуто се струва, че му принадлежат тия места, е признавал за полезно да не действа по някои съображения, понеже това са предпочели (сами) еретиците, та той да може да ги обърне към вселенската църква без народни смущения, а между това друг е изпреварил постъпката му, с която той по-рано повече би раздразнил еретиците - в такъв случай, след като работата се разгледа от епископския съд, ония места да бъдат върнати на неговия престол. Когато епископите, които трябва да образуват съда, са от различни области, съдиите да назначава първенствуващият епископ, в чиято област се намира спорното място. Ако по общо съгласие те се изберат измежду съседни епископи, тогава да се избира или един, или трима; и ако са избрани и признати трима, нека се покорят на решението или на всички, или на двама.

Правило 136

Да не се позволява делото да се пренася в по-висш съд от съда на съдиите, избрани по общо съгласие. И който откаже, поради упорство, да се подчини на съдиите (епископът на първия престол), след като узнае това, издава писмо, щото никой от епископите да не го приема в общение, докато не се покори.

Правило 137

Ако епископ нехае да възвърне от еретици онова, което по списъци принадлежи на църквата или на самите катедри, нека бъде увещаван от прилежни съседни епископи, които да му посочат нехайството, за да не може да бъде извинен. Ако в продължение на шест месеца от деня на увещанието, макар и да се намира в същата епархия, не се погрижи за ония, които трябва да се обърнат към вселенското единство, с такъв да не се съобщават, докле не изпълни това. Ако пък в тия места не дойде съдействател [18] , тогава на епископа да не се вменява във вина бездействието му.

Правило 138

А ако се докаже, че някой епископ лъжливо е съобщил, че те, т.е. донатистите, са се обърнали, а пък се установи противното, за което той е знаел, такъв да се лиши и от епископство.

Правило 139

Постановено е следното: ако презвитери, дякони и други по-долни клирици останат недоволни от решението на своите епископи по заведени пред тях дела, нека ги изслушват и пререканията им нека решават съседни епископи, избрани по съгласие на собствените им епископи. А ако пожелаят и от тях (по въззив [19] ) да пренесат делото в по-висш съд, нека го обжалват само пред африканския събор или пред ония епископи, които първенствуват в областта им. Който пък поиска да пренесе делото в съд отвъд морето, никой вече в Африка да не го приема в общение.

Правило 140

Постановява се също така, че ако някой епископ облече в монашеско облекло, или е облякъл вече, девица, която още не е навършила двадесет и пет години, подбуден от необходимост, за да се запази девическото целомъдрие, застрашавано от опасност, било че има подозрение за някой любящ я, който има власт, било че някой иска да я отвлече, или пък тя самата е била сломена от някаква смъртоносна опасност, или най-сетне епископът е извършил това по молба на нейните родители или на наставниците ѝ, за да не би да умре без монашески чин, такъв епископ не може да бъде подхвърлян на никакво осъждане от съборното постановление, което определя горната възраст за обличане в монашеска дреха.

Правило 141

Съборът постанови: да се изберат от всяка област по трима съдии, за да не се задържат за дълго време всички епископи, които са дошли на събора.

Правило 142

След свършването на някои работи, когато трябваше да се продължат заседанията за приключване и на останалите работи, много епископи не можаха да останат повече и бързаха да заминат за църквите си, затова целият събор постанови да се изберат измежду всички от всяка област (епископи), които трябва да останат да привършат останалите работи, което и беше изпълнено.

Правило 143

Постановено е от всички: понеже в предишните определения на съборите е решено кои лица могат да подават оплаквания срещу клирици, но не е означено точно от кои лица не могат да бъдат приемани такива, за това ние определяме, че е законно да не се приема оплакване от такъв, който, като е бил отлъчен вече от общение, е още в отлъчване, безразлично дали желаещият да се тъжи е клирик, или мирянин.

Правило 144

Постановено е и това: да не се приемат оплаквания от всички роби (изобщо), от освободени роби срещу ония, у които са робували, и от всички такива, които гражданските закони не допускат да се тъжат за престъпления, а така също и от ония, върху които е сложено петно на безчестие, т.е. от глумци и от всички лица, които упражняват срамни занятия, както и от еретици или езичници, или иудеи. Но пък на всички тия, от които не се приемат такива обвинения, да не се отнема свободата да подават жалби по свои частни работи.

Правило 145

Постановено е така също, че когато някои тъжащи се срещу клирици изтъкнат няколко престъпления и едно от тях, по което най-първо е станало разследване, не се е доказано, такива да не се допускат да поддържат останалите обвинения.

Правило 146

В качество на свидетели не трябва да се приемат такива, от които е постановено да не се приемат оплаквания, а така също и такива, които доносителят посочи измежду своите домашни; да не се приема за свидетел и недостигнал четиринадесетгодишна възраст.

Правило 147

Постановено е и следното: ако някой епископ казва, че някой насам му изповядал престъплението си, а пък той не го признава, в такъв случай епископът да не се обижда от това, че не се основават на него едного. А ако каже, че от това съвестта му е възмутена и не иска да има общение с непризнаващия си, тогава другите епископи да не общуват с него, додето опълченият по тоя случай не бъде приет в общение от своя епископ; епископ да се пази да не говори за някого нещо, което не може да потвърди с доказателства.

___________________

С това е била завършена работата на Картагенския събор в 419 г. След разискванията по въпроса, по повод на който се е състоял великият събор на африканската църква, т.е. за апелациите до Римския епископ срещу решенията на африканския събор, по Фаустин, епископ Анконитански, и Филип и Асел, римски презвитери (и тримата легати на римския епископ на тоя събор), е било изпратено следното

Послание до Бонифаций, епископ на Римската църква,

изпратено от целия събор в Африка чрез застъпниците на римската църква - епископ Фаустин и презвитерите Филип и Асел

До най-блажения господин и пречестния брат Бонифаций, - Аврелий, Валентин на първата катедра в Нумидийската епархия, и другите епископи на брой двеста и седемдесет, дошли на общия събор в Африка.

Понеже на Господа е било угодно онова, което заедно с нас изработиха пресветите наши братя съепископ Фаустин и съпрезвитерите Филип и Асел [20] , наше смирение да отговори не на блажения в памет епископ Зосим, от когото те ни донесоха писма и поръки, а на твоя честност, която зае, по Божия воля, неговото място, считаме за дълг накратко да ти съобщим извършеното по наше взаимно съгласие, не докосвайки се до всичко онова, което се съдържа в пространните актове за дейността на събора и на което ние дълго се спирахме, стараейки се, макар и при трудни и дълги препирни, но при запазване на любовта, да внасяме в актовете всичко онова (казваме), което се отнася до определената работа. И той (Зосим), ако останеше още в това тяло, с голяма радост щеше да приеме това, о, любезни брате, понеже щеше да види, че всичко е извършено при пълен мир. Презвитер Апиарий, на когото поставянето, отлъчването и призоваването пред събора предизвика толкова бъркотии не само в Сикската църква, а и в цяла Африка, поиска прошка за всичко, в което е погрешил, и отново е приет в общение. Но пръв, който открито поправи всичко онова, което бе необходимо, беше нашият съепископ Ербан Сикски. А понеже трябваше да се погрижим да обезпечим църковния мир и спокойствие не само засега, но и в бъдеще, и предвид на това, че такива работи много пъти са ставали, за това, за да се запазим и занапред от подобни или от още по-тежки неща, ние определихме Апиарий да се отстрани от Сикската църква със запазване на честта и степента си, така че, като го снабдим с писмо, да може да служи във всяко друго място по свое желание и възможност и да извършва всичко, което е свойствено на презвитерския чин. Това ние приехме без всяко затруднение по собствена молба на самия Апирарий. Но преди да се докара работата до тоя край, ние трябваше, между другото, да се занимаем с други въпроси, които ни въвличаха в продължителни спорове. Понеже самата същност на въпросите изискваше да помолим нашите братя съепископ Фарускин и съпрезвитерите Филип и Асел да внесат в църковните актове онова, което им е поръчано да извършат заедно с нас, те ни заявиха нещо устно, а не писмено; а когато ние настоятелно поискахме донесеното от тях писмено указание, те го представиха и след като бе прочетено пред нас, го приложихме към актовете, които ви изпращаме чрез тях. Това указание съдържа четири точки, които те трябваше да разгледат заедно с нас: първата - за апелации на епископи пред първосвещеника на Римската църква, втората - епископи по собствена своя воля да не могат да отиват в двореца, третата - дела на презвитери и дякони да се разглеждат от съседни епископи, и четвъртата - епископ Ербан да бъде лишен от общение и освен това да бъде призован в Рим, ако не се поправи в това, в което трябва. По първата и втората от тия точки, т.е. на епископи да се позволи да обжалват в Рим и дела на клирици да се решават окончателно от местните епископи, ние още миналата година се погрижихме да изясним в нашите писма до същия Зосим, досточтима му памет, че без всяко оскърбление за него известно време ще спазваме и едното, и другото, докато се намерят точните определения на Никейския събор. А сега молим и светиня ти да се съгласиш, щото у нас да се спазват наредбите, изложени и установени от никейските отци в този вид, в който ги имаме, а у вас там нека се изпълнява онова, което съдържат указанията, а именно: “ако някой епископ бъде обвинен и съборът на епископите от областта го низвергне от степента му, а пък той, обжалвайки присъдата, се обърне до най-блажения епископ на Римската църква, който, като го изслуша, признае за справедливо да се поднови разследването на делото му, в такъв случай трябва да се постанови и това, той да благоволи и да напише до съседните епископи на тая област, та те подробно и грижливо да изучат всички обстоятелства на делото и след като се убедят в истината, да произнесат присъдата си по него. Ако някой, който иска делото му още веднъж да бъде разгледано и подаде молба до Римския епископ да изпрати свои презвитери за тоя съд, тогава нека бъде във властта на този епископ, ако признае за добро и необходимо и определи, нека изпрати такива презвитери, които с властта на този, който ги е пратил, да произведат съд заедно с епископите. Ако пък Римският епископ остане доволен от предишния съд и от присъдата на епископите, тогава нека направи каквото мъдростта му го посъветва [21] . Същото и относно презвитери и дякони: “Ако някой епископ се окаже склонен към гневене (което не подобава на такъв мъж) и при внезапно раздразнение срещу презвитер или дякон поиска да го отстрани от църквата, трябва да се положи грижа такъв презвитер или дякон да не бъде веднага осъден и лишен от общение. Всички епископи казали: низвергнатият да има право да се отнесе до епископа на митрополията в областта, а ако той отсъства, да помоли собствения си епископ да изследва работата, понеже не трябва да се пренебрегват молещите и този, който го е осъдил правилно или неправилно, трябва добродушно да понася изследването, та или да се потвърди присъдата му, или да бъде тя изменена” [22] . Това сме внесли в актовете, докато се получат точните преписи на решенията на Никейския събор; а ако там действително съществуват такива правила, каквито съдържа предявеното ни указание до братята, изпратени от апостолската катедра, и такъв ред се спазва у вас в Италия, тогава ние по никой начин не трябва да бъдем принуждавани да приемем онова, за което не желаем и да си спомним, и вярваме, че по милостта на нашия Господ Бог, докато светиня ти предстоятелства в Римската църква, ние не ще претърпим такива надменни претенции; напротив, по отношение на нас ще бъдат спазвани с братска любов и без всякакви препирни от наша страна ония правила, които, по дадената ти от Всевишния мъдрост и справедливост, и ти и сам намираш за необходимо да спазваш, освен ако никейските канони съдържат друго. Защото ние, след като прегледахме много книги, нито в един латински препис (на правилата) на Никейския събор не прочетохме тия правила в такъв вид, в какъвто ни са изпратени оттам, в споменатата по-горе инструкция; а понеже нямаме възможност да намерим тук нито един гръцки препис, ние се погрижихме нарочно такива преписи да ни се донесат от източните църкви, гдето, казват, същите определения и сега можели да се намерят в оригинал. За това молим твоя пречестност да благоволиш и да напишеш от себе си до първосвещениците на тия страни, т.е. до епископите на Антиохийската, Александрийската и Цариградската църква и до други, ако е угодно на светиня ти, да ни изпратят оттам постановените от светите отци в Никея канони. И предимно на тебе прилича да окажеш, с Божия помощ, благодеяние на всички западни църкви. Защото, кой може да се съмнява, че най-точните актове на Никейския събор, който е станал при гърците, са ония, които, като се донесат от най-именитите църкви и се сравнят помежду си, не ще се окажат съгласни? А докато това не стане и докато работата не се разбере, заявяваме, че ние сме съгласни да признаваме всичко онова, което се съдържа в споменатата инструкция относно апелации на епископи до първосвещеника на Римската църква и относно това, щото делата на клирици да се решават окончателно от ехархийските епископи, и вярваме, че твое блаженство, по Божия воля, ще ни помогнеш в това. За останалото, каквото е решено и утвърдено на нашия събор и което носят със себе си братята съепископ Фаустин и съпрезвитерите Филип и Асел, ако благоволите, те ще ви докладват. Господ наш да те запази за дълги години, най-блажени брате!

Послание на Африканския събор до Римския папа Целестин

До възлюбения господин високопречестен брат Целестин - Аврелий, Палатин, Антонин, Тут, Сервутсдей, Терентий, Фортунат и други, намиращи се на общия Картагенски събор.

Бихме желали, както светиня ти с грамотата, изпратена ни с нашия съпрезвитер Лъв, изяви радостта си за пристигането на Апиарий, също така да можем и ние сега радостно да ви изпратим настоящото писмо за неговото оправдание, защото няма съмнение, че и нашата, и вашата ревност е била чужда на доверчивостта, за да е свободна от подозрението, че предварително наклонява в полза на някого, като да е вече изслушан, когато всъщност още трябва да се изслуша. - Така, когато пристигна при нас пресветия наш брат и съепископ Фаустин, ние свикахме събор и мислехме, че той е изпратен с Апиарий, щото, както с негово старание да бъде възстановен в презвитерство, така също да може и сега с негови грижи да се оправдае от безбройните обвинения, приписани му от тавракинските жители; но многочисленият наш събор намери толкова много и толкова големи беззакония, вършени от Апиарий, че те превъзмогнаха цялото старание на Фаустин, което всъщност бе по-скоро защита, отколкото съд, и по-скоро отбрана на екдик, отколкото справедливост на съдия-изследовател. Защото, преди всичко, Фаустин силно противостоеше на целия събор и му нанасяше различни оскърбления като да защитаваше предимството на Римската църква, настоявайки да приемем в общение оногова, когото светиня ти е приел в същото, вярвайки само на неговата, с нищо недоказана, жалба. Обаче това не му помогна, както ще видиш най-добре, когато прочетеш преписите. Защото, след тридневно най-тежко и най-старателно съдене, при което с тежко сърце разглеждахме различните оплаквания срещу Апиарий, Бог, праведният Съдия, Който е всесилен и дълготърпелив, изведнъж пресече всички настоявания на нашия съепископ Фаустин, както и всички извъртания на Апиарий, с които той се силеше да укрие срамните си беззакония, така че се съкрушиха досадното му и гнусно упорство и безсрамното му отричане, с които той се стараеше да загради блатото на безбройните си сладострастни дела. И когато нашият Бог стегна съвестта му и пред всички хора разкри онова, което е таил в сърцето си, като да е то осъдено от гнусотията на самите престъпления, изведнъж тоя упорит дотогава лъжец сам дойде да признае всички отдавани му престъпления, и най-сетне доброволно обвини сам себе си във всички толкова невероятни пороци, като по такъв начин обърна в съжаление и самата ни надежда, на която сме го поверили, и желанието ни да може да се умие от тия срамни петна; и тая наша скръб той омекоти само с тази единствена утеха, че и нас освободи от дългия напор на тъгуването и за собствените си рани, макар неволно борейки се със съвестта си, приготви що-годе цяр чрез изказаното си признание. И сега, като изпълняваме най-напред дълга на подобаваща почит, умоляваме ви, господине брате, да не изслушвате лесно ония, които идват от тук, и повече да не благоволявате да приемате в общение такива, които са били отлъчени от нас, защото твое блаженство лесно ще намери, че така е било определено и на Никейския събор. Ако там намираме, че това трябва да се спазва така относно низши клирици и миряни, колкото повече то трябва да се спазва по отношение на епископи? Затова, отлъчени от общение в епархията си да не се приемат в общение от светиня ти с намерение и както не подобава. Също тъй светиня ти да забрани, както това е и достойно за тебе, срамотните надбягвания на презвитери и следващи след тях клирици. Защото това не е забранено и за Африканската църква с никакво определение на отците, при това и определенията на Никейкия събор по явен начин връщат назад до собствените им митрополити, както по-долните клирици, така и самите епископи. Разумно и справедливо е признал Никейският събор, че каквито дела и да възникнат, те всички трябва да се решават пак в своите места; защото отците признали, че нито в една област не ще се умали благодатта на Светия Дух, чрез която Христовите свещеници разумно виждат правдата и твърдо я опазват, а особено когато всекиму е позволено, в случай на недоволство от местните съдии, да се обърне до събора на областта си или пък и до вселенския събор. И може ли някой да повярва, че нашият Бог може да внуши справедливост на съд на едного, който и да е бил той, а да откаже в това на многобройни свещеници, които са се събрали на събор? И, наистина, може ли да бъде основателен този задграничен съд, на който даже не могат да се явяват необходимите за свидетелство лица, било поради физическа слабост, било поради старческа немощ, било по други пречки? А относно това, че ти можеш да изпратиш някого, като че ли от страна на светиня ти, ние не намираме поне един събор на отците да е постановил нещо по това. Това, за което ти ни писа чрез нашия съепископ Фустин, че има такова постановление на Никейския събор, ние не намерихме нищо подобно в самите точни копия от първоизточника на Никейския събор, които получихме от пресветия Кирил, нашия съепископ на Александрийската църква, и от всечестния Атик, епископ Цариградски, и които изпратихме още преди това на блажения в памет епископ Бонифаций, ваш предшественик, чрез същите: презвитер Инокентий и иподякон Маркел, които ни ги и донесоха. И така, по молба на някои, не изпращайте тук свои клирици за разрешение на делата ни и не допускайте това, за да не кажат, че внасяме суетната гордост на света в църквата Христова, която на желаещите да видят Бога принася светлината на простотата и деня на смиреномъдрието. И понеже сега достойният за съжаление Апиарий за непростените си беззакония е отлъчен от Христовата църква, дори и от нашия брат Фаустин, ние не се страхуваме, че при умението и грижите да запазваш братска любов, Африка по никой начин вече не ще го търпи. Нека нашият Бог, господине брате, за дълги години, запази ваша светост в молитвите ви за нас.



[5] Преди това правило на събора били прочетени символът на вярата и правилата на Никейския събор. При това Никейският епископ Фаустин, местоблюстител на Римския епископ Бонифаций, представил даденото писмено наставление, в което се предлагали на събора правила за обжалване на съдебни дела на епархийски епископи пред Римския и съседни епископи, които в писмото били посочени като правила на Никейския вселенски събор и които всъщност били 5 и 14 правила на поместния Сардикийски събор. Отците на Картагенския събор отговорили на това, че в своите списъци (на деянията) на Никейския събор не намират тези правила и за разрешение на съмнението постановили да се изискат точни преписи от правилата на Никейския събор от епископите Антиохийски, Александрийски и Цариградски. А за да не остане никакво съмнение, че те (съборните отци) се подчиняват на правилата на Никейския събор, по предложение на Картагенския епископ Аврелий, приели настоящото правило.

[6] Т.е. от Африка в Италия и в Рим.

[7] Римски епископ.

[8] Т.е. в Италия и в Рим.

[9] И литургията на Велики четвъртък, макар и по-късно от обедно време, трябва да се извършва също от неяли, затова се говори в правило 58 на настоящия събор и в правило 29 на VI вселенски събор.

[10] Това правило е изречено на събора от Картагенския епископ Аврелий.

[11] Епископ Атанасий Римски и епископ Венерий Медиолански, които преди това мислили да не се приемат в клира донатисти.

[12] От последните думи на това правило е ясно, че тоя събор сам не го е признал за общозадължително. По-ясното и по-точно постановление по тоя въпрос се намира в правила 12 и 13 на VI вселенски събор.

[13] Разбира се молба, царската власт да потвърди освобождаването.

[14] Без съмнение Аврелий, председател на Събора.

[15] Длъжността изпълнител се е състояла вероятно в това, да настоява началствените и съдебните разпореждания да не биват неизпълнени по нежелание и упорство.

[16] На тази длъжност (екдик) съответства длъжността духовен представител в светски ведомства.

[17] Картагенският събор, чиито правила са събрани тук, не бил едновременен събор, а поредица от събори на африканските епископи, станали под председателството на картагенския епископ. Указанието на правилото на този събор се отнася за годишен събор, който станал през консулството на император Онорий. По своята краткост правилото не е достатъчно ясно. Валсамон мисли, че то трябва да бъде разбирано в смисъла на правило 11 на същия събор - Картагенския, т.е. когато осъден от епископ презвитер се оплаква срещу това осъждане, епископът не трябва сам един да настоява на своето решение и да се сили да го изпълни, а трябва да представи делото за разглеждане от общ събор или от определен в правилата брой на епископи.

[18] Светски началник, който бил длъжен да съдейства на епископа да не се отклоняват еретиците, когато бъдат повикани за увещание или да отговарят.

[19] Апелация, молба за второ съдене по дело.

[20] Това послание не е внесено в руския сборник “Книга Правил”. В тоя сборник намираме само посланието на Картаген. Събор до Римския епископ Целестин. Но понеже и двете послания имат важно историко-каноническо значение и са в тясна връзка помежду си, ние намираме за твърде уместно да включим посланието на този събор до Бонифаций преди изпратеното от същия събор до Целестин. Характерното в тези две послания е това, как епископите на Картагенската областна църква реагират въз основа на църковните канони срещу посегателството за господство на Римския първосвещеник над африканската църковна самостойност. (Бел. прев.)

[21] Сердик. съб., пр. 5.

[22] Сердик. съб., пр. 14.

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЦАРИГРАДСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР (394г.)

Кратки сведения

Като повод за свикването на този събор послужил спо-рът между двама епископи - Агапий и Вагадий, които, всеки от гледище на собствения си интерес, доказвали правото си върху Бостарската митрополитска катедра в Арабия. За да се разреши този спор, в 394 г. бил свикан в Цариград събор, на който взели участие: Нектарий Цариградски, Теофил Александрийски, Флавиан Антиохийски и още 17 други епископи. Председателствал Нектарий. Съборът решил, че епископ може да бъде низвергнат чрез съд от много епископи, а не само от трима.

Правило 1

Определяме: от сега занапред подсъдим епископ да не се низвергва от свещен чин нито от двама, нито от трима епископи, а само с присъда на пълен събор, в който да участват, по възможност, всички епископи от областта, както постановяват и апостолските правила, та осъждането на достоен за низвергване да е всестранно обмислено и присъдата да е постановена от мнозина в присъствието на подсъдимия

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ЦАРИГРАДСКИ ПОМЕСТЕН СЪБОР проведен в храма на светите Апостоли

наричан двукратен (или първо-втори)

Кратки сведения

Девети век, векът на Николай и Фотий, може да се счита за един от най-бурните, а заедно с това и един от най-печалните по последствията си за Христовата църква. Свалянето на патриарх Игнатий и възкачването на Фотий на Цариградския престол предизвикало много безредици на изток и в същото време дало повод на Римския папа да се намеси във вътрешните работи на Цариградската църква. От друга страна и иконоборството, макар и да било осъдено от VII вселенски събор, пак продължавало да безпокои църквата. За да се ликвидира окончателно с това зло, както и да се въдвори нарушеният църковен мир, било решено да се свика голям събор на епископи, който и станал в началото на май 861 г. в Цариград в храма на светите Апостоли и при участието на 318 отци; Римският престол се представлявал от особени легати. На събора присъствал и император Михаил III. Първото заседание не дало резултати, понеже неправославните извършили нападение и внесли смут. Съборът можел да действа свободно едва на второто заседание. Поради това именно двукратно свикване тоя събор се нарича още и двукратен или първо-втори. Потвърдено било осъждането на иконоборците, а след това бил признат изборът на патриарх Фотий на Цариградската катедра. Издадени били и 17 правила по църковната дисциплина.

Правила 1-17