Служба на 22 декември

Осия, гл. 11, ст. 1.

Освен ангелското благовестие на витлеемските пастири, Христовото Рождество било не по-малко чудесно предвъзвестено и в Далечния Изток - на езическите влъхви. Тези влъхви били удостоени да се поклонят преди мнозина иудеи на родилия се Господ, да Му послужат със своите дарове и дори да станат предвъзвестители за Него на земята на целия Иерусалим и на самите иудейски първосвещеници. Чедата на Далечния Изток вече поздравявали настъпването на деня на радостта и мира за хората, докато иудеите, които непрестанно четели закона, все още се намирали в дълбок сън и самата столица на иудейското просвещение получила първата вест за Месия от другоплеменни мъдреци.

Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим. Това съответствие на времето на идването на влъхвите с раждането на Спасителя показва, че при пътуването им всичко е било предопределено и предвидено свише и че това пътуване е започнало дълго преди раждането на Христа^[1]. Но кои са били тези първопризвани от мрака на идолослужението в чудната светлина на благодатта? Свети евангелист Матей ги нарича мъдреци (слав.: влъхви). При пророк Даниил това име означава мъдър наблюдател на природата, или още по-точно - астроном. Твърде е вероятно и влъхвите, дошли да се поклонят на родилия се Спасител, да са принадлежали към числото на наблюдателите на природата, и особено на звездното небе; те са били чисти и благоговейни души, способни да възприемат Божествените внушения и да им се подчиняват: така Сам Бог ги удостоява насън с наставление. “Те се наричат влъхви - отбелязва свети Димитрий Ростовски - не затова, че са се занимавали с бесовски гадания и зловредни магии, а защото при персите, етиопците и различните източни народи така са се наричали мъдрите хора и звездобройците”. Явила им се тайнствена чудодейна звезда и призовала човешката мъдрост да се поклони на Божията Премъдрост.

Свети евангелист Матей не конкретизира страната, от която влъхвите дошли в Иерусалим, а казва общо: влъхви от изток дойдоха, което и дало повод да се предполага, че са от Халдея, Персия, Арабия и дори от Индия. Но древно предание на Църквата, потвърдено от свидетелства на Василий Велики, Златоуст, Климент, Кирил Александрийски, Теодорит и Лъв Велики, твърди, че родината на влъхвите е Персия^[2]. Това предание хвърля светлина и върху свойството на мъдростта на влъхвите, чужда на суеверие, и върху това, по какъв начин хора, които са живели сред мрака на езичеството, са могли да знаят за родилия се Цар Иудейски. Известно е, че пророк Даниил е живял дълго време в Персия и е бил там глава на мъдреците. С голяма вероятност може да се предполага, че той е предал на сътрудниците и подчинените си утешително откровение за пришествието на Месия, който бил очакван с надежда и от езичниците, и особено - че книгата с неговите пророчества е била известна на халдейските и персийските мъдреци^[3]. След това Данииловите “седмици” са могли да бъдат при тях, по приемственост от поколение в поколение, предмет на особено внимание и очакване. И ето, когато наближил краят на тези седмици, а явяването на необикновената звезда убедило мъдреците, че Изкупителят, нетърпеливо очакван и от самите езичници, се е явил на земята, те устремили погледите си към Иудея и Иерусалим. Най-отбраните измежду тези мъдреци (може би от името на разпръснатото по различни места учено общество) тръгнали към Иерусалим, за да се поклонят на родилия се Цар^[4].

Това необикновено небесно явление представлявало предмет на различни предположения на светите Отци и на църковните учители. Свети Иоан Златоуст отбелязва, че това е била някаква невидима ангелска сила, явила се във вид на звезда и наречена в Свещеното Писание звезда в този смисъл, в който Ангелът, който предвождал опълчението на Израля в пустинята, е наречен облачен стълб и огнен стълб. Това мнение се приема с уважение и от свети Димитрий Ростовски^[5]. Други пък считат звездата, довела влъхвите при Спасителя, за небесно тяло или за звезда в собствения смисъл на думата. Нерядко големи събития в нравствения свят са били предхождани или съпровождани от знамения във видимата природа поради някакво взаимно, макар и неразбираемо за човека, съотнасяне на духовния с веществения свят; така, в часа на смъртта на Изкупителя слънцето помръкнало и земята се разтърсила, и преди бъдещото Му славно пришествие на земята ще има знамения в слънцето, луната и звездите. Не е чудно, ако източните мъдреци, като са видели края на Данииловите седмици и появата на необикновената звезда, са разбрали, че тя ознаменува раждането на очаквания Спасител на света^[6].

Като дошли в Иерусалим, влъхвите започнали да разпитват: Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток. Свети Димитрий Ростовски разсъждавал за това така: ако пътеводната звезда бе заблестяла в Иерусалим, то народът, като я види, непременно би се устремил след нея, по стъпките на влъхвите, към Христа. Тогава и Ирод заедно със завистливите началници на синагогата би узнал за раждането на Божествения Младенец и възпламенен от завист, би го убил, преди да Му е дошло времето. Изглеждало, че тази проповед на влъхвите за раждането на така дългоочаквания от света Избавител ще предизвика в Иерусалим всеобща радост; но се случило съвсем друго нещо: Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него. Ирод с тревога чул за тайнствената звезда, защото малко преди това фарисеите му предсказали падане от престола. “Ирод, бидейки цар - казва свети Иоан Златоуст, - се уплашил за себе си и за децата си”. А иерусалимци треперели, понеже не знаели как и срещу кого ще излее той тревогата си. Но този хитър тиранин не се решил да разкрие веднага истинските си чувства към появилия се Цар Иудейски. Като узнал предварително от еврейските пръвосвещеници и книжници къде според тях би трябвало да се роди Христос, той тайно повикал при себе си влъхвите, научил от тях времето на появата на звездата^[7] и като съставил в душата си богоубийствен план, ги изпратил във Витлеем, като от своя страна ги помолил да разпитат грижливо за търсения Младенец: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Като изслушали царя, влъхвите тръгнали от Иерусалим към Витлеем. И ето, звездата, която те били видели на изток, отново заблестяла и пак тръгнала пред тях, дотогава, докато не спряла над мястото, където бил Младенецът. Като видели, че звездата спряла, влъхвите разбрали, че търсеният Младенец се намира тук и се зарадваха с твърде голяма радост.

Като влезли в къщата, където бил Младенецът, влъхвите паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. Те извършили не само външно поклонение на Младенеца, като на Бог - като паднаха, но в съответствие с древната Господня заповед: “Да не се явиш пред Господа, твоя Бог, празен”, Му поднесли най-скъпоценното, което имали, и което било считано за достойно за поклоняемия: ливан или тамян - знак на свещенство - като на Бог, защото каденето на благоухания винаги е било употребявано при служби и молитви, възнасяни към Господа; злато - като на Цар на вековете, според обичая, съгласно който поданиците дават данък на царя си; и смирна - знак на живота и смъртта - като на изкупителна Жертва чрез кръстна смърт за греховете на целия свят. Тези дарове на влъхвите пророчески съответствали на тройното служение на Месия като Първосвещеник, Цар и Пророк^[8].

Пречистата Майка и светият Й годеник гледали с изумление и радост това благоговейно поклонение и с внимание слушали думите на влъхвите за чудната звезда, благодатното поверие и далечното им пътешествие.

Като постигнали целта на своето странстване и като получили насън заповед от Ангела да не известяват Ирод за местонахождението на Младенеца, влъхвите се завърнали всеки в страната си, където и започнали да проповядват за идването на Христос, Сина Божий, в света^[9].

Хитър и лукав бил планът на Ирод, замислил да възпрепятства изпълнението на Божиите намерения. Но това било чисто безумие! Колко безсилна е хитростта, опълчила се против Бога! Колко слаба и нищожна е тя в сравнение с Божията премъдрост! Когато влъхвите, по Божия повеля, тръгнали от Витлеем по друг път, като не изпълнили даденото им от царя поръчение, тогава Ирод усетил, може би за първи път през живота си, че изтънчената му хитрост измамила само самия него. И в злобната душа на осмения тиранин веднага съзряло още по-страшно намерение, с което той, от желание да постигне непостижимото, удивил света с жестокостта си.

Предсказанието на Симеон за меча, който ще прони же душата на Мария, започнало да се изпълнява още от първите дни на явяването на Божествения Й Син в света. Носен на ръце и кърмен близо до пречистото сърце на Девицата-Майка, Господ, Утехата израилева, бил за святото Й Майчинско чувство колкото Бог на любовта и блаженството, толкова и син на опасението, скърбите и страданието. Тези опасения и страдания възникнали вследствие на раздразнението на Ирод, който дълго и напразно очаквал влъхвите. Като видял, че влъхвите не се завърнали в Иерусалим и не го известили за местонахождението на Младенеца и че Този Младенец сякаш се изплъзнал от ръцете му, Ирод в изстъпление издал жестока заповед да бъдат избити всички младенци във Витлеем и околностите му, като се започне от новородените и се стигне до двугодишните включително, като бил уверен, че сред тях ще погуби и новородения Цар Иудейски. Тази варварска заповед била изпълнена и 14 хиляди невинни деца станали жертва на честолюбивия властелин. Това страшно избиване било едно от забележителните събития, които съпровождали раждането на Спасителя. Като извършено заради явилия се Месия, то, заедно с предходните събития и с общото Му очакване, послужило сега вече като сигурен знак за явяването Му в света и придало на това явяване още по-голяма известност. Заедно с това то ознаменувало, че унизеният от самото си раждане Предвечен Младенец започнал да страда - отначало със страданията на избитите заради Него; а и самите витлеемски младенци, кръстени не с вода, а с кръв, станали в преддверието на християнската Църква предтечи на онези мъченици, които осветили с кръвта си осквернената земя, за да стане тя достойна за възприемане на Божественото учение.

“Кой мъже да опише витлеемското бедствие? Кой разказвач е в състояние да изобрази страданието - размишлява свети Григорий Ниски, - това всеобщо ридание, този жалостив вопъл на децата, майките, роднините, бащите, издаващи пронизителни стонове при заплахите на палачите? Как да изобразим палача, стоящ с изваден меч над младенеца? Погледът му е суров и излъчва убийство. Думите му са страшни; с едната си ръка дърпа младенеца към себе си, с другата замахва с меч. В същото време от другата страна майката тегли детето си към себе си и подлага собствената си гърда под острието на меча, само и само да не види с очите си как бедното ѝ дете ще бъде умъртвено от ръцете на палача! Как да опишем положението на родителите, стенанията им, воплите им, последното им сбогуване с децата им? И всичко това - в едно и също време! Кой ще представи това ужасно бедствие във всичките му форми, с всички подробности, изключителните болки на неотдавна родилите майки, жестоките терзания на природата, как нещастното дете в същия миг, когато се е притискало към майчината гръд, получава смъртоносен удар? Как бедната майка поднася гърдата си към устата на младенеца и в същия миг ще приеме в пазвата си кръвта му? Някои палачи с един замах на ръката, с един удар на меча пронизвали и младенеца, и майка му; и кръвта, изтичаща от раните на майката на детето, се сливала в един поток”. Разказвайки за това събитие, евангелистът представя Рахил, жената на Иаков (погребана хиляди години преди това недалеч от Витлеем), плачеща за чедата си - синовете на Израиля, избити от жесток чужденец^[10]. Но колкото и да били големи властта и гневът на обезумелия изверг, при все това Богомладенецът Иисус, охраняван свише, бил в пълна безопасност и не претърпял никаква вреда от неговите коварства. Иосиф бил предупреден насън от Ангела, който му казал: Стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Затова, като взел всичко нужно за далечно пътуване, той незабавно тръгнал с Пречистата Дева и Иисус към Египет^[11].

Нито в Свещеното Писание, нито в древните предания има указания за това, какъв път е избрал праведният старец към Египет. Свещеното Писание мълчи също и относно това, какво се е случило със светото Семейство по пътя и как е живяло То в Египет, и ние не можем да кажем нищо сигурно по този въпрос. Но съществуват няколко предания, които поместваме тук за любознателните читатели.

Така, според свидетелството на руския игумен Даниил (поклонник по светите места през 1106-1108 година), на източния бряг на Иордан, край самия залив, където реката се влива в Мъртво море, е съществувал манастирът Каламония (Добро пристанище), наречен така поради това, че на същото място спряла за нощуване Божията Майка с Предвечния Младенец по пътя Й към Египет. По-нататък древното предание разказва, че по време на пътуването на едно място разбойници обкръжили светото Семейство и искали да му отнемат магарето и бедната покъщина, които представлявали цялото имущество на светите пътешественици. Един от разбойниците, удивлявайки се на красотата на Младенеца Иисус, казал: “Ако Бог би приел върху Себе Си човешко тяло, то не би бил по-красиво от това детенце”; и след това не позволил на другарите си, и особено - на един от тях, който настоявал да ги ограбят, да оскърбят по какъвто и да било начин пътниците. Тогава Мария му казала: “Този Отрок ще ти се отплати с добра отплата”. Това бил същият разбойник, който впоследствие, бидейки разпнат от дясната страна на Спасителя, бил удостоен да чуе от устата Му благодатното обещание: Днес ще бъдеш с Мене в рая.

Първото място след влизането в египетските предели, където светото Семейство отдъхнало от бързото пътуване, било селището Матарие. Иосиф отишъл в селото да търси временен подслон, като оставил Пречистата Дева и Божествения Младенец под намиращото се близо до началото на селото огромно дърво; гъстите му клони се навели над светите пътници, като им дали възможност да се освежат в прохладната сянка на листата от обедната жега и от изнурителното пътуване по пясъците на пустинята. След отдиха на светите странници това дърво останало постоянно в същото наклонена положение, което заело за тяхната почивка, и получило целебна сила в такава степен, че листата му се оказали способни да лекуват всякакви видове болести^[12]. Освен това чудо с дървото, близо до него внезапно бликнал извор с чиста, прекрасна вода, с която Божията Майка утолила жаждата Си. Този извор съществува и досега и изобилствайки от вкусна вода, дарява изцеление, подобно на листата на чудно наклонено дърво. Свойството му е още по-поразително с това, че всички извори на кладенци в тази местност, както и в по-голямата част на Египет, имат солен вкус, докато водата на този извор е сладка^[13]. Недалеч от това място Иосиф намерил къща, в която светите пътници живели известно време, след което продължили по-нататък^[14]. Запазването на чудесното дърво и на извора неволно поразява и удивлява всички, които ги посещават: те съществуват вече почти две хиляди години, докато съседните укрепени градове Мемфис и Илиополис са се разпаднали на прах и само по купчините развалини може да се гадае за мястото, където са се намирали тези огромни древни градове.

От разказа на църковния историк Созомен може да се заключи, че светото Семейство продължило пътя си в Египет до Хермополис, който се намирал в пределите на Тиваида или Горен Египет. По този случай Созомен, по думите на други, предава разказ за не по-малко чудно дърво от това, което и досега се намира в Матарие. “Разказват - пише той, - че в тиваидския град Хермополис мнозина изгонват болести чрез едно дърво, наречено персис, като допират до страдащите клонче, листенце или малко кора от това дърво; защото сред египтяните съществува предание, че когато Иосиф, като взел Христа и Света Богородица Мария, за да бяга от Ирод, дошъл в Хермополис, то при влизането му в града споменатото дърво, имайки висок ръст, не смеело да стои пред пристигналия Христос, а се навело чак до земята и Му се поклонило. Казах за това растение това - добавя авторът, - което чух от мнозина. А самият аз мисля, че то или е служело като знак за Божието присъствие в града, или, което е по-вероятно, отличавайки се с висок ръст и красота, съгласно езическия закон, е било боготворено от тамошните жители; и затова, когато при появата на своя Съкрушител почитаният в лицето на това дърво дявол се разтреперил, разтърсило се и самото дърво. По думите на пророк Исаия (Ис. 19:1), по това време всички идоли в Египет потреперили от пристигането на Христа. А в памет на изгонването на демоните и за засвидетелстване на това събитие оттогава споменатото дърво започнало да дарява на вярващите изцеления. В Египет и Палестина всеки знае и разказва за тези събития”. Понастоящем в местните предания за пребиваването на светото Семейство в Египет името на Хермополис се премълчава; очевидно е, че отдалечеността във всеразрушаващото време го е изличила от паметта на местните жители.

При коптите съществува древно предание, че Божията Майка пребивавала заедно с Предвечния Младенец в град Бенюсеф, отстоящ от бившия Вавилон (или стария Кайро) на три дни плаване по Нил. Които са ходили там, потвърждават достоверността на това предание с това, че на посоченото свещено място и досега се намират останки от християнски храм; и ако това се обсъди от филологическа гледна точка, сказанието на коптите може да се приеме, защото името на Иосиф (на еврейски Бен Юсеф) могло да послужи за название на това място, където праведният старец се е укривал.

В стария Кайро египетските християни по наследено от отците предание също посочват една къща или по-добре да кажем - пещера, превърната от древни времена в християнска църква, където живеел Предвечният Младенец с Пречистата Си Майка и с Иосиф. Понастоящем тя е коптски метох, посветен на светите мъченици Сергий и Вакх. В това светилище, на солея, отдясно и отляво на олтара, на пода се намират две повдигащи се врати, през които се слиза в пещера, където е живяло светото Семейство. В свещения мрак на тази пещера^[15] има някои приспособления за живеене: в средата ѝ, на предната страна, има дълбока ниша, където Пресветата Дева е приспивала Божествения Младенец. Това място се нарича “люлка на Иисус”. А Сама Преблагословената Майка почивала на каменно ложе, разположено в съседство с тази ниша. От лявата страна, зад неголяма стеничка, в четириъгълна ниша, се намира доста просторна за неголямото семейство на светите пътници маса за хранене, около която има тясно място за минаване, поради теснотията на тази част на пещерата. Недалеч от масата за хранене, в ниша на надлъжната стена, е взидана плоча с вдлъбнатина, чието предназначение съответства на древния обичай: преди ядене и след ядене, а също така и сутрин, да се мият. Вдясно от люлката, също зад неголяма стеничка, е коритото за къпане на Пречистия Младенец, и накрая - в другата надлъжна стена е направена ниша, в която, както може да се предполага, се съхранявали дрехите. Пещерата има площ не повече от шест квадратни метра^[16].

Светите Отци казват, че пристигането на Иисус Христос в Египет било ознаменувано с падане на идолите в цялата страна. Съдейки по древността и смисъла на тези предания, трябва да ги приемем с уважение. Ако някога ковчегът на завета, който съдържал в себе си само свещени предмети, като бил внесен в идолското капище на филистимците, съборил идолите им и ги разбил на парчета, то не би ли трябвало още повече да се разбият всички “ръкотворни египетски идоли” пред Самия Господ, явил се в плът? Защото идолите, Спасителю наш, като не понесоха Твоята сила, паднаха - възглася Църквата в два акатиста - на Спасителя и на Божията Майка (Икос 6).

Не е известно колко време са живели светите Странници в Египет. Но Небесният Отец благоволил да повика оттам Сина Си, за да яви предопределената от сътворяването на света тайна - както светият пророк предсказал за това: От Египет повиках Сина Си (Ос. 11:1). Ангел се явил насън на Иосиф и му казал: Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца^[17] . Иосиф станал, взел Младенеца и Майка Му и отишъл в земята Израилева^[18].

Обратният път на светото Семейство според палестинското предание минавал през Аскалонската долина, известна с единоборството на Давид с Голиат, където пътят, не достигайки до Иута, се насочва към извора на Пресветата Дева (в село Малх) и продължава към долината на Гигантите. Зад тази долина, недалеч от Иерусалим, също се намира планински извор с чиста и прекрасна вода, за който преданието казва, че тук светото Семейство е спряло при обратния си път от Египет за нощувка, по време на която на Иосиф му било пратено ново вразумление от Бога - да не остава в Иудея, а да отиде в пределите Галилейски и да се засели в Назарет, - което той и изпълнил, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей^[19].

Така чрез бягството в Египет Иосиф и Пречистата Майка, по указание на Небесния Отец, спасили Предвечния Младенец от пъклените замисли на Ирод. Като приел върху Себе Си човешко естество, Господ благоволил да изпита неговата немощ, освен греха, и намирайки се в състояние на унижение, отложил употребата на Божествена власт и сила против враговете Си. Дошъл да пострада за света и да спаси хората, Той още от първите минути на земния Си живот вече започнал да търпи гонения и поругания, които впоследствие трябвало да завършат с кръстна смърт^[20].

Пребиваването на Спасителя в Египет може да бъде наречено също предварителна проповед за Новото Му и благодатно царство, подготвило тази страна за успешно възприемане на Евангелието. Като дала убежище на гонения от злобата Божествен Младенец, тази страна, която била пълна с идоли, по Неговата благодат впоследствие станала убежище на подвижници на християнското благочестие и възпитала в пустините си множество светилници, които разпръснали мрака на местните заблуди. “Ако някой - казва свети Иоан Златоуст - отиде в пустините на Египет, ще види най-достойна и превъзхождаща всеки рай страна: там ще види и многобройни ликове от ангелоподобни човеци, и събрания от мъченици и изповедници, и сонмове от девственици, и стъпканата власт на дявола, и блестящото в слава Христово царство; би видял това и в градовете, и в пустините, и в последните - повече, отколкото в първите. Небето с множеството си разнообразни звезди не блести така, както блестят египетските пустини с ликовете равноангелни човеци”. Макар впоследствие мечът на Мохамед да покорил синовете на светата Църква, все пак Божията благодат не изчезнала и в православните манастири още се пазят заветни древни светини. Самата столица на тази страна, сред ислямизма, се отнася с уважение към местата, съхраняващи останки от светини на християнството, доказателство за което са древното подворие на Александрийската патриаршия и Джувонийският метох, принадлежащ на Синайския манастир “Света Вмчца Екатерина”. Патриаршеското подворие притежава 8 църкви в различни места на Египет и главната от тях притежава следните светини: чудотворната икона “Скоропослушница”, свети мощи - главата на свети мъченик Гавриил и ръка на свети великомъченик Георги, поразително запазила се в неприкосновено нетление, и колоната, за която той е бил вързан по време на мъченията.