Служба на 21 ноември, на великата вечерня,
стихира 2 на Господи воззвах.

В Божественото дело на нашето спасение всичко е било облечено в тайнаи тази тайна, скрита от векове и от родове в Бога, чрез благовестието на Светия Дух бе възвестена отначало на земята в Църквата Божия, а оттук вече стана известна на небесните начала и власти, като яви чрез себе си многоразличната Божия премъдрост. Ангелите и пророците с недоумение изследвали тази тайна, но не можели да проникнат в нея. С такъв скрит характер било запечатано и посвещаването на Мария на служение на Бога при въвеждането Й в храма. Тя - плод на пламенни молитви и дълги очаквания, дете от някога древен род - като навършила едва тригодишна възраст, трябвало, според обета на родителите си, да напусне родната стряха и да живее при храма при чужди хора, в подвизи на молитва и труд. Нито естествената привързаност на родителското сърце, нито страхът, внушаван от слабостта на възрастта и пола, нито тежестта на собствената самота в годините на дълбока старост - нищо не поколебало решимостта на Иоаким и Анна. Но какво е това? Това само дар на безплодни родители към Бога за премахването на “укора за бездетството” ли е? Или е само благочестива твърдост в изпълняването на веднъж даден и запечатан с клетва обет пред Бога или жертва на Бога, по примера на жертвите на праотците? Не. Това е тайна, в която Господ, “искайки да възвести на народите за Своето спасение, сега приема от човеците неизкусобрачната - знамение за примирение и обновление”.

Но това, което било предопределено на предвечния съвет на Божеството, не могло да се изпълни скоро на земята, която, в лицето на своите дъщери, дълго още не представяла достоен чертог за въплъщение на Бога и затова в продължение на векове тайната за съединението на човека с Бога била отлагана за бъдещите времена. И ето, най-накрая Бог избира праведните Иоаким и Анна и от тях произлиза тази “Жена”, която била достойна да приеме и свято да съхрани превисоката тайна на Божието въплъщение! С влизането Си във вътрешното светилище Богоотроковицата поставила началото на довеждането при Бога на всички други човешки синове и дъщери: “Предвечният съвет на Предвечния Бог идва да се изпълни чрез нея, която върви най-отпред и идва да бъде възпитана в Светая светих - в жилището на Словото”.

Иерусалимският храм, възобновен след вавилонския плен от Зорававел и затова наричан, за разлика от Соломоновия, втори, отстъпвал много на първия и по размери, и по великолепие. Тези, които помнели предишния храм, не смятали този втория за храм; според израза на пророк Агей, той бил за тях като несъществуващ (Аг. 1:4 - слав.) И същевременно славата на втория храм трябвало да възсияе повече от славата на първия! Как трябвало да се извърши тази прослава - обяснява друг пророк: Внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете (Мал. 3:1). Но ето, оттогава били минали повече от 400 години, а Ангелът на Завета не идвал и славата на храма на Зоровавел, която и в началото не била голяма в сравнение със Соломоновия храм, не само не се увеличила, но и почти напълно изчезнала - тук го нямало нито ковчега на завета, нито пророческото “урим и тумим” (светлина и съвършенство)^[1], които ознаменували Божето присъствие, нито свещения елей на помазанието! А чрез кого, по какъв начин и кога възсия тази предвъзвестена от пророците слава? Чрез Господ Иисус Христос: Господ, устройвайки спасението на хората Си, избира за Своя “скиния” чистата Дева и по този начин приготвя спасително обновление за света и за храма. “Свята и по-обширна от небесната скиния, приела невместимото в цялото творение Слово Божие”, се явява в света и се настанява в храма на Бог Иехова. “Пречистият храм на Спасителя, многоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава - пее светата Църква на празника Въведение Богородично - се въвежда днес в дома Господен, въвеждайки заедно със Себе Си и благодатта, която е в Божествения Дух; Божиите ангели Я възпяват: “Тази е небесно жилище”. Така древният храм бил славен с Божието обещание: “И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там през всички дни”; бил славен с чудесните знамения и пророчества, с благочестието и жертвите на царете, с благоговението и любовта на народа... Но славата на втория храм, приел между стените си Господ Иисус Христос и Пресветата Дева, била несравнимо по-висока.

Първият и вторият храм имали наблизо до себе си освен същински свещени сгради, каквито са Светая и Светая светих, и множество дворци и притвори, където били направени различни помещения, в които живеели лица, изпълняващи някаква свещена служба. Там били съхранявани и Богослужебните съдове и запаси. При храма - както свидетелстват еврейските писатели - живеели мъже и жени (вдовици и девици), които водели въздържан живот. Свети Епифаний, който добре познавал еврейските обичаи, казва, че евреите посвещавали на Бога всичките си първородни деца от мъжки и женски пол, които били възпитавани в притворите на храма до зряла възраст. А за постоянно служение при храма били приемани така наречените “назореи”, които представлявали нещо подобно на монасите от новозаветната Църква. Това били лица, които давали обет пред Бога, въздържали се от употребата на вино и на всякакви опияняващи напитки, не си подстригвали косата и не се бръснели. Назорейството обикновено продължавало известно време, било приемано доброволно, по различни подбуди; но понякога, макар и твърде рядко, родители давали обет за назорейство от името на децата си: и именно в този случай, когато те, нямайки деца, желаели да получат деца от Бога - с Богоугодна цел. Временните назореи, след изтичане на срока на обета, се завръщали в семействата си, след като принасяли на Бога жертва на всесъжение за греховете, благодарствена и мирна жертва, и след като остригвали косата си. Всички тези лица можели да живеят в многобройните пристройки на храма.

Преблагословената Дева Мария, въпреки ранната си възраст, проявявала явен стремеж към такъв начин на живот и Сама молела родителите Си за по-скорошно изпълнение на техния обет. Пречистата душа на светия младенец, призована към велика Божия тайна, желаела да служи на Бога с молитва и труд. И макар възрастта на Божията избраница, която едва се била научила да говори, да била твърде слаба за дълбоко разбиране на предметите на вярата, сърцето Й пламенеело от най-чиста и искрена любов към Бога. Според израза на светата Църква, Богоотроковицата “младенчествала по плът, но била съвършена по душа”, “била тригодишна по тяло и на много години по дух”. Поради това светите родители на Благодатната решили, въпреки ранната Й детска възраст, да се разделят с Нея и да не отлагат за по-далечно време обреда на посвещението.

Намерението Дева Мария да бъде посветена на храма получило гласност в Иерасулим и всички благочестиви израилтяни и израилтянки го очаквали с особено чувство на благоговение. На тържеството на посвещението били събрани всички роднини и познати на Иоаким и Анна и множество млади девици, връстници на Мария, които трябвало да я съпровождат до храма. Те били поканени не за да споделят скръбта на родителите от раздялата и не за да утешат тъгуващата дъщеря, а за да участват в общата радост и да бъдат свидетели на пълната им готовност за раздяла. Кой обича най-много детето, ако не майката? Но Анна, вдъхновена от Духа - както свидетелства светата Църква, - довежда с веселие Пречистата Приснодева в Божия храм. Шествието било тържествено: всички вървели, държейки в ръцете си запалени свещи; и хорове от ангели с трепетно недоумение сливали райските си гласове със земното славословие към Бога.

Можел ли е някой от съпътствалите Мария да си помисли, че те заобикалят Тази, на Която Й е съдено да бъде “благословена между жените”, “облажавана от всички родове?” Можел ли е някой да предвиди, че тази малка Девица скоро ще бъде прославяна от сонма на безтелесните духове, светиите и пророците като “по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите?”

В преданието на благочестиви и внимателни към пътищата на Божия Промисъл хора са се запазили следните подробности от въвеждането на Пресветата Дева в храма^[2].

Когато Иоаким и Анна и всички, които съпровождали Светата Девица, се приближили към храма, излезли да ги посрещнат с песнопения служещите в него свещеници и самият първосвещеник. Праведната Анна благоговейно поставила Дъщеря си на първото от стъпалата на входа на храма. При това тя - според свети Димитрий Ростовски - се обърнала към Отроковицата със следните трогателни думи: “Върви, Дъще моя, при Този, Който Те дари на мен! Върви, осветен кивоте, при многомилостивия Владика! Върви, врата на живота, при милосърдния Подател на блага! Върви, ковчеже на Словото, в храма Господен! Влез в Божията църква, радост и веселие на света!”. И предавайки Я на първосвещеник Захария, тя му казала: “Приеми, Захария, чист сенник! Приеми, свещениче Божий, непорочен ковчег! Приеми, пророче, кадилница с невеществен въглен! Приеми, праведниче, духовен тамян! Приеми Дъщеря ми, дадена ми от Бога! Въведи Я и Я всели на светата планина, в Божието жилище, без да изследваш за Нея, а изчакай какво ще бъде благоугодно на Бога, който Я призова, да стори с Нея!”.

Блажени Иероним пише, че входът на храма, на чието най-ниско стъпало била поставена благодатната Отроковица, имал 15 високи стъпала, по броя на “степените” псалми; свещениците и левитите пеели тези псалми, когато влизали в храма за служба, на всяко стъпало - по един псалом.

Пречистата Дева, при вида на Господнето жилище и на служителите на Неговата светиня, сякаш окрилена от дух на любов към Бога и укрепена от Неговата сила, сама, без да бъде придържана от никого, бързо и бодро се изкачила по всички стъпала до самата площадка в преддверието на храма. Божии Ангели - казва Георги Никомидийски - невидимо Я заобиколили и Й служили. И макар те все още да не знаели за тайната на въплъщението, но като слуги на Господа, по Негова заповед, служели на Богоотроковицата при Нейното изкачване. Това свръхестествено изкачване на слабото дете, което оставило зад себе си всички възрастни, поразило с удивление присъстващите.

Вървейки след Пречистата Отроковица, Захария Я поставил да седне на третото стъпало на жертвеника. Тук - казва древното предание - Господ Бог Я осенил с благодатта Си и Тя се възрадвала духом.

Като прозрял в нея таинница на великите Божии съдби, първосвещеникът не спрял там, където обикновено стоял молещият се народ, а повел Мария по-нататък, “зад първата и втората завеса”, във вътрешността на вътрешното светилище, в Светая светих, където не се разрешавало да влиза не само на никого от женски пол, но и на самите свещеници, и където само веднъж в годината, в деня на очистването, имал право да влиза единствено първосвещеникът с жертвена кръв. “Светата и непорочната бива въведена от Светия Дух в Светая светих” - пее светата Църква. Това необичайно, сякаш нарушаващо древните обичаи на старозаветната Църква въвеждане на Девицата в Светая светих поразило с недоумение всички намиращи се в храма, удивило дори и самите ангели, които, “като гледаха влизането на Пречистата, се удивиха: “Как Девицата влезе в Светая светих?”

Като въвел Мария в това място, Захария го определил за място на постоянните Й молитви. Докато на другите девици им било строго забранено да се приближават до светилището, Пречистата Дева, от времето на въвеждането Й в храма, по всяко време можела да влиза там за молитва, което било направено от Захария, без съмнение, по особено Божие внушение. Свети Теофилакт казва по този въпрос следното: “В това време първосвещеникът, осенен от Бога, бил извън себе си и разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и е по-достойна от самия него да стои ежечесно пред Божието лице. И като си спомнил за казаното в закона за кивота, за който е заповядано да се намира в Светая светих, той разбрал, че това пряко указва за тази Отроковица. И затова, без да се усъмни ни най-малко, се осмелил, въпреки постановленията, да Я въведе в Светая светих”.

Ето защо ангелите, съзирайки с недоумение и трепет в настоящото събитие дело на Божественото домостроителство, благоговейно се удивлявали на влизането на Девата в това най-свято място. По това време Светая светих вече не притежавала ковчега на завета с неговите свещени принадлежности, била съвсем празна - и с това сякаш свидетелствала за завършването на подзаконовите времена. Старозаветните тайни на сенките и гаданията започнали да се изясняват, откривайки редица други, по-високи тайни; и небесните служители вече разпростирали крилете си не над ковчега на Стария Завет, който не съществувал в храма на Зоровавел, а над новия, жив кивот на срещата, и славославели Господа.

Праведните Иоаким и Анна, след като поверили Детето си на волята на Небесния Отец, след принасянето на благодарствени жертви, дарове и всесъжения и получаването на благословение от свещениците, се завърнали с роднините си у дома си. Животът им отново потекъл самотен, макар и да не бил така печален, както преди. Сега не ги безпокоели нито собствената скръб за безплодие, нито странични укори за бездетство; но Детенцето - тяхното утешение - не било с тях! Бил им изпратен Божествен дар за страданията им, та дано на старини да вкусят отрадните чувства на родителското сърце; но предметът на радостта им пак не бил с тях! Впрочем, праведните Богоотци не плачели за раздялата с възлюбената си Дъщеря, а се радвали и славели Бога; сега те с безусловна готовност и с благоговеен възторг принесли всички естествени чувства на чедолюбие, цялата сладост на горещата си любов към Нея в приятна жертва на Този, от когото получили Детето си. При това светите съпрузи може би осъзнавали, че най-добрият израз на любовта им към дадения им от Бога младенец може да бъде само неприкосновеното му опазване от всичко лошо и най-добро възпитание в духа на Божия закон. А къде по-пълно и по-успешно би могло да се постигне това, ако не в Божия храм, където не прониква нищо нечисто, където всичко излъчва святост? И кога е било най-естествено да се започне това свещено дело, ако не в най-ранните години на Детенцето, когато сърцето му е така достъпно за всички прекрасни впечатления? Пресветата Дева - одушевеният Божий храм - трябвало да бъде възпитана в храма, както Й възпява светата Църква: “като беше предадена със светли свещи в Божествения храм, Ти, Която си същински Божествен храм, чист от младенчество, стана приятелка на непристъпната и Божествена светлина”.

Пресветата Дева, като останала в Иерусалим, растяла сред другите девици, възпитавани при храма в специални пристройки. При тях имало благочестиви надзирателки, вещи в Свещеното Писание и изкусни в ръкоделията, които Я обучавали и на едното, и на другото. За молитва Тя влизала в Светая светих, където не било разрешено човек да внася ръкоделието си или какъвто и да било страничен предмет. Пречистата Дева скоро почувствала неизяснима сладост от молитвата, а заедно с това обикнала и необходимото за нея уединение. При такова настроение на светата Отроковица всичко, отнасящо се към Бога (и въздействащо върху сърцата на другите деца слабо и за кратко време), пораждало в сърцето Й дълбоко и незаличимо впечатление. Величието на Иерусалимския храм с неговите украшения и завеси, безбройното множество стичащи се тук за поклонение хора не само от иудеите, но и от различни страни по света - всичко това възбуждало и усилвало в Нея най-дълбоко благоговение към Бога. Всеки предмет, всяко действие в храма насочвали мисълта Й към Бога и я карали да Го обича все по-силно и по-силно.

В разпределението на времето на заниманията Пресветата Отроковица следвала реда, установен в храма, и се отличавала с такива прекрасни качества на душата, че светите Отци наричат живота Й при храма пример за чист и свят живот. Така свети Иоан Дамаскин отбелязва: “В храма Тя живеела така, че бидейки отдалечена от общуване с неблагонравни мъже и жени, представлявала образец на най-добър и на най-чист в сравнение с другите живот”. Отличителните Й качества били: бдителност в молитвата, смирение, скромност, внимание и кротост към приятелките. С всеки изминал ден Тя все повече и повече се усъвършенствала. Никой не бил чувал от Нея какъвто и да било укор, никой не Я бил виждал в състояние на гняв. Речта Й била приятна и от нея се чувствало, че истината и само истината движи устата Й. Пресветата Отроковица - както разказва преданието, - живеейки при храма, разполагала с времето Си така: от ранно утро до третия час на деня стояла на молитва; от третия до деветия час се упражнявала в ръкоделие или в четене на книгите на Свещеното Писание; а от деветия час отново започвала молитвата Си и я продължавала дотогава, докато един ангел не се явявал при Нея с храна^[3]. Пресветата Дева скоро напълно се обучила да чете писанията, от което и се ползвала за възможно по-задълбочено опознаване на Божия закон. Имала остър ум, обичала да се учи, често четяла Свещеното Писание и размишлявала за него. Благоразумието Й удивлявало всички. От ръкоделията се занимавала с предене на лен и на вълна; обичала да бродира с копринени конци, особено свещенически богослужебни одежди, и била твърде изкусна във всичко това.

Явяванията на ангели на Пречистата Дева в храма се потвърждават от песнопенията на светата Църква и от свидетелството на светите Отци. Чистата Й душа така привикнала към общуване с духовния свят, че впоследствие без боязън приела от Архангела благата вест. Не бихме могли да си представим как по време на благовещението младата Девица не би се уплашила от явилото се пред Нея същество от друг свят, ако тези явявания, зачестили още от ранната ѝ детска възраст, не биха били привични за Нея. Прославяйки пребиваването на Богооткроковицата в храма, светата Църква пее: “Бидейки същинска Светая светих, Ти, Чиста, обикна да пребиваваш в светия храм, и с ангелите, Дево, да беседваш, като преславно приемаш хляб от небето, Питателнице на живота”.

Един от древните учители на Църквата, Георги Никомидийски, описва ангелските явявания на Пресветата Дева така: “Според мярата, с която Пречистата от ден на ден растяла, в Нея растели и даровете на Светия Дух. Тя пребивавала с ангели, за което узнал и Захария. Веднъж, докато служел в светилището, той видял някого, странен на вид, приличащ на ангел, който Й подавал храна. Захария доста се удивил и си помислил: “Що за необикновено и ново видение е това? С Девицата явно говори ангел. Безплътен носи храна, хранеща плътта. Невеществен по естество подава на Девицата нещо веществено. Ангели се явяват само на свещеници, и то - твърде рядко; а да дойде ангел при девица, и при това толкова малка, това е необикновено. Ако тя бе омъжена и се молеше да бъде изцелена от безплодието си, като Анна, не бих се удивлявал на видението; но девицата не може да се моли за това. А ангелът Й се явява винаги, както виждам; и това е, което ме изпълва с голямо удивление, съмнение и ужас! Какво означава всичко това? Какво идва да Й известява ангелът и каква е тази храна, която той носи? Откъде е взета и кой я е сготвил? Защото ангелите не се грижат за телесните ни нужди. Разбира се, имало е хора, които те са хранели, но и тогава ръце на човек са приготвяли храната. Даниил бил хранен от ангел по заповед на Всевишния; но той взел Авакум заедно с кошницата с хляб, за да не би странното явяване на ангела и необикновената храна да уплашат хранения. Така и враната, която служела на Илия, действала по указание на ангел, и носела храна, приготвена предварително. А тук ангелът сам идва при Отроковицата. За мен е непостижимо, защо Тя е удостоена с такива дарове, с такова служение от безплътни духове. Какво означава всичко това? По чистотата и нрави Тя превъзхожда всички досегашни родове. И така, дали предсказанията на пророците няма да се изпълнят тъкмо над Нея? Дали не ще се изпълнят тъкмо чрез Нея вековните ни очаквания? Дали не ще приеме именно от Нея естество на човек Този, Който ще дойде да спаси човешкия род? Тази тайна отдавна вече е предвъзвестена и “Словото” търси Тази, Която би послужила за изпълнение на тайната. Дали тази Девица, която виждам, не е предизбрана за средство на великата тайна на Всевишния? О, колко блажен си, доме Израилев, от който е израснал такъв плод! О, колко благословен си, корене Давидов, произраснал клонка, на която ще разцъфне цветът на спасението на света! Колко славен е споменът за родилите Я и колко съм щастлив! Със собствените си очи виждам началото на това, което предишните пророци са виждали в сянка и образ”. Към това блажени Иероним добавя: “Всеки ден Я посещавали ангели. И ако някой би попитал, какво е било съдържанието на тези беседи, то това е било известно само на Бога, на Пресветата Дева, на Нейния неотстъпен пазител - Архангел Гавриил, и на другите ангели, които ежедневно беседвали с Нея”^[4].

Естественият разум на Пресветата Дева, образован от четене на Свещеното Писание и укрепван от размишление и молитва, бил още повече просвещаван от ангелските наставления. Като изучила добре свещените книги, Тя неведнъж чела пророчеството на Исаия: ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, и винаги се възпламенявала от гореща любов не само към очаквания Месия, но и към Девицата, на Която Й било предопределено да стане Негова Майка. Размишлявайки при това за превеликото достойнство на тази блажена Богоизбраница и знаейки от пророчествата, че времето на пришествието на Месия вече наближава, Тя предполагала, че тази велика Девица вече би трябвало да съществува на света и често от дълбините на душата Си и със сълзи молела Господ да Я удостои да зърне лицето на Божията Майка.

Около това време благодатната Дева се лишила от престарелите Си родители, от които първо се преставил праведният Иоаким (на 80 години), а скоро след него починала и света Анна^[5]. По такъв начин, със загубата на родителите си, Тази, на Която Й било съдено да стане впоследствие Майка на всички сираци в човешкия род, Сама изпитала положението на горчиво сирачество, и го изпитала тогава, когато то е най-тягостно, тоест в крехката млада възраст, когато детето още расте и търси нежния взор на майка си, както младото растение търси живителните лъчи на слънцето. Сега, след загубата на всичко най-скъпо, което можело да Я привързва към земята, Тя всецяло се отдала със сърцето Си само на Бога. Подражавайки ревностно на чистотата на небесните Си събеседници и преизпълнена със серафимски пламенна любов към Бога, Тя твърдо решила да не допуска до Себе Си и мисъл за каквато и да било земна любов. Сиротството и постоянното Й уединение, като Я предпазвали от познанства и хорски погледи, отчасти спомагали за утвърждаването на това свято разположение в Нея. Ако при това си представим простотата, безизкуствеността, безусловното Й смирение пред Бога, ще разберем как още от младини Тя станала това, което останала до края на живота Си, тоест рабиня Господня. В действителност цялата история на живота Й свидетелства, че при най-големите радости, които човешкото сърце може да побере, в Нея преобладавало само едно чувство - че е рабиня Господня, и при най-големите трудности, които някога обременявали сърцето Й, у Нея имало само един стремеж - да бъде покорна на Божията воля. Всевиждащото Божие око гледало този велик характер, толкова подобаващ за Божия Майка. Пречистата Дева, сякаш предчувствайки висшето Си предназначение, пожелала да прекара живота Си в ангелска чистота и да остане завинаги девица, и затова дала необикновен за онова време обет пред Бога - да запази девството Си до смърт. Тя била първата измежду иудейските девици, обрекли девството си на Бога и възлюбили девството повече от съпружеството^[6]. Самото въведение на Пречистата Дева в храма било вече предобраз на този обет. “Невесто на Царя-Бог! - пее светата Църква. - Ти се посвещаваш сега в подзаконния храм да се пазиш за Него, Всечиста!”. По такъв начин, колкото и малко известни да са обстоятелствата от първоначалния живот на Божията Майка, все пак в него може да се отбележат три съществени черти: 1) Тя е била плод от молитвата на родителите Си, които дълго време преди това нямали деца; 2) Получила възпитание при храма; 3) Обрекла себе си на всякогашно девство. Дори само тези обстоятелства вече представят в Нея по-скоро небесно, отколкото земно същество.

След като пресветата Дева преживяла времето на девството сред назидателните впечатления на храма, Божият Промисъл наредил обстоятелствата така, че с цялата необходима поверителност се осъществило вечното предопределение за спасението на човечеството. Сгодяването на Девицата за праведен мъж наметнало покривало на тайнственост върху извършилото се дело на нашето изкупление. Преди всичко - както казват светите Отци - било нужно делото на Божественото домостроителство да бъде скрито от исконния враг на човешкия род - дявола. По този начин - отбелязва свети Игнатий Богоносец - “девството на Мария, раждането Й, а така също и смъртта на Господ се укриха от княза на този век”^[7]. Цитирайки тези думи на древния отец на Църквата, свети Андрей Критски добавя: “Не без причина било скрито тогава от народа раждането на Христа от Светия Дух и Иосиф бил считан за Негов баща”. Свети Иоан Златоуст посочва още една причина за сгодяването на Пресветата Дева. “Защо - пита той - Девицата не заченала преди сгодяването?”, - и отговаря: “За да остане делото скрито от иудеите и Девицата да избегне всяко подозрение от тяхна страна”. “Ако иудеите бяха чули за това още от самото начало - казва на друго място светият отец, - то, като изтълкуват превратно случилото се, биха убили Девицата с камъни... Когато те безсрамно претълкували и това, за което имали примери в Стария Завет, какво ли не биха казали, като чуят за зачеването на Девица? Зад тях било цялото дотогавашно време, което не представяло нищо подобно... толкова ново, толкова необикновено явление, пример за което те не биха намерили у предците си, би ги смутило извънредно много”. Нека като обяснение на думите на светия Отец да напомним, че при иудеите действително, съгласно закона на Моисей, девиците, които не били запазили девството си, а също така и прелъстените съпруги заедно с техните прелъстители, били пребивани с камъни. Божията Премъдрост отстранила всички тези затруднения - устроила подобаващо за Бога рождество на Словото от Девицата и предпазила самата Девица от омразата на Христовите врагове.

Когато, според свидетелството на преданието, изминали 14 години и 11 дни, откакто Пречистата Дева била постъпила в храма, първосвещениците Й съобщили, че според обичая, който имал силата на закон, Тя трябва да напусне храма и като се пресели в дома Си, подобно на другите девици на Нейната възраст, да се омъжи. Но Пресветата Дева им отговорила, че бидейки още от раждането Си посветена от родителите Си на Бога, впоследствие сама Му дала обет да запази девството Си завинаги, и че няма сила в света, която да Я накара да измени на този обет и да встъпи в брачно съжителство. Това твърдо и решително заявление на Девицата удивило и поразило първосвещеника и свещениците. Новостта на обета и небивалата за средите на израилевите девици постъпка, а така също и неприкосновеността на клетвата (запазила за себе си силата на закон: “Ако човек даде обет пред Господа, да го изпълни”) - ги поставили в затруднително положение. Те не можели нито да отменят закона относно обета, нито да принудят Дева Мария да го наруши; а същевременно не можели и да Й позволят да изпълни този обет, а така също и да остане в храма, поради липсата на предишни такива примери. Те се събрали на съвещание помежду си, на което, с явно колебание, правели различни предложения и после ги отхвърляли: искали да не Я пускат повече в храма зад втората завеса, а същевременно не смеели да се решат да Я сгодят за някого, като обещала се вече на Бога; боели се да не би да разгневят Бога и не знаели как най-подходящо да уредят девическия Й живот. И колкото и да мислели, все достигали до едната от двете необходимости: или да Я принудят да се омъжи, или да Й позволят и след като стане пълнолетна да остане при храма, но в същото време считали и едното, и другото за явно нарушение на закона, а оттам - и за голям грях. Недоуменията им нямали край и съвещанието им не могло да стигне до никакво решение. Като видели, че съвещанието им не може да приеме никакво окончателно решение, решили да изпросят от Бога разрешение на недоуменията си. Като се събрали пред Светая светих, те усърдно се помолили на Бога да им яви волята Си. След тази молитва първосвещеникът се облякъл в свещена одежда и влязъл зад завесата, за да получи отговор. Там му се явил Ангел Господен и казал: “Захарие! Събери неженените мъже от Иудиното коляно, от рода Давидов, нека да донесат жезлите си и комуто Господ покаже знамение, на него ще дадеш Девицата, за да пази девството Й”.

Захария съобщил на свещениците за повелението на Господ, разпратил глашатаи по всички краища на израилевата земя, за да поканят мъжете в Иерусалим. Междувременно настъпил установеният от Макавеите празник на обновяването на храма, на който отвсякъде се стичал множество народ. Този път заедно с другите пристигнали и мъжете от Давидовия род. Първосвещеникът, като събрал мъжете от Давидовия род пред храма, взел от тях жезлите им, извикал пред целия народ: “Господи Боже! Посочи мъжа, достоен да се сгоди за Девицата!” и внесъл жезлите в храма. Като изнесъл жезлите от светилището, първосвещеникът видял, че повечето от тях нямали никакво знамение върху себе си, а онзи, който принадлежал на 80-годишния дърводелец Иосиф - родственик на Пречистата Дева Мария, мъж с праведен живот, който с нетърпение очаквал избавлението израилево, бил разцъфнал и върху него била кацнала гълъбица, която се спуснала над главата на Иосиф. Тогава първосвещеникът взел жезъла, подал го на Иосиф и му рекъл: “Приеми Девицата при теб, за да Я пазиш”. А когато Иосиф започнал да възразява, като казал, че има у дома си големи синове, че е вече стар^[8], а Девицата е още млада и затова се бои да не би да стане за посмешище пред израилевите синове, Захария му рекъл: “Бой се от Господа, твоя Бог, и си спомни какво стори Бог на Датан, Авирон и Корей - как земята се разтвори и ги погълна заради съпротивата им! Бой се и ти, да не се случи нещо с дома ти”. Поразен от тези думи, Иосиф веднага изразил готовност да приеме Мария и затова Пречистата Дева още тогава била сгодена за него^[9]. Други твърдят, че Тя твърде много се опечалила от това решение на свещения съвет и от необходимостта да напусне храма, но получила особено откровение да не се съмнява да отиде в дома на праведния мъж Иосиф, Нейния сродник и обручник, която Я приел от ръцете на първосвещеника и на свещениците не за обичайно съпружество, а за да пази чистотата Й, и под името на съпруг станал само пазител и служител на девството Й и на високата Й святост. По този начин Божият Промисъл устроил всичко така, че Мария, съединена с Иосиф, изглеждала като съпруга на съпруг, докато в действителност между тях нямало брачно общуване.

Праведният Иосиф произхождал от царски род и бил потомък на Давид и на Соломон. Майка му, чието име историята не е запазила, е била омъжена за Илий, който произхождал от Давид. След смъртта на Илий тя встъпила в брак с Иаков, който според съществувалия тогава закон на левиратството (родството), бил длъжен да възстанови потомството на брат си, който починал бездетен. От този брак се родил Иосиф и бил по естество син на Иаков, а по закон - син на Илий^[10]. Иосиф не съединявал в себе си знатността на рода си със земното величие и богатство на предците си, мнозина от които били царе и пророци и се славели със земно величие. Вместо всичко това, той наследил от най-добрите измежду тях съкровище от добродетели, праведност и святост, така че Сам Светият Дух го нарекъл праведен и станал обручник на Пречистата Дева. От немногото данни за Иосиф в Свещеното Писание е очевидна зрелостта на характера му. Той бил доста твърд в стремежа си към святото, решителен, благороден, искрен, скромен, чист, миролюбив, внимателен към внушенията на съвестта си и към повеленията свише, и затова и бил удостоен с велика чест: било му поверено да служи на тайната, която, бидейки скрита от сътворяването на света, била предопределена преди вековете за слава на вярващите. По професия праведният Иосиф принадлежал към класата на обикновените занаятчии, бил дърводелец и изкарвал ежедневната си прехрана с труд на ръцете си. До 80-годишната си възраст той живял като обикновен, но честен и добродетелен труженик, и имал за съпруга Саломия. От тази благословена съпружеска двойка произлезли четирима сина и две дъщери.

Какъв бил съпружеският и семейният живот на Иосиф - за това не ни казват нищо нито Свещеното Писание, нито преданието. В Евангелието - повтаряме - той е наречен с името “праведен”, а това название посочва цял сонм от добродетели. Сведенията, които предоставя преданието относно предишния живот на Иосиф, се заключават само в това, че след кончината на жена си Саломия той “живял много години като вдовец”. В това положение го застигнал изборът на Божия Промисъл, действащ понякога в света по такива обикновени начини, че не само тези, пред които и за които това се извършва, но дори и тези, които биват избирани за инструменти за привеждането им в действие, не забелязват важността и значението им, както Господ направил това и в настоящия случай.

След годежа в храма праведният Иосиф не останал дълго в Иерусалим. Той тръгнал с Мария към Галилея, към своя малък Назарет. Праведният старец води Пречистата си Годеница в дома си, за да Я пази там; води я в бедното си семейство, за обичаен труд и незавидна, казано по човешки, съдба, не знаейки още какво ги очаква в бъдеще.