Октоих, глас 1, повечерие, канон, песен 3,
тропар 1.

Пак там, глас 5, събота, малка вечерня, слава
на стиховните.

Първите думи за Пресвета Дева Богородица са произнесени още в рая. Те саказани от Самия Бог в обещанието към падналите ни прародители за Изкупителя. Това обещание, наричано от тълкувателите на Свещеното Писание “първоевангелие”, се намира в Божиите думи, насочени към змията - прелъстител: И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата (Бит. 3:15). Тъй като зад образа на естествената змия се криел големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана (Откр. 12:9), то и под жена тук трябва да се разбира не собствено Ева или друга обикновена жена, още повече, че до самото идване на Господ Иисус Христос в света потомството на Ева не е имало голям успех в борбата с духовната змия. “Бог казва на змията - отбелязва свети Епифаний - ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; но такова семе на жената не може да се намери никъде; затова враждата, която змията и присъствалият в змията завистник - дяволът, щяла да поведе с нейното потомство, се отнася към Ева само символично. А свети Иоан Дамаскин обяснява коя е тази жена, която поправя греха на Ева: “Ева - казва той - стана първата престъпница и чрез нея, послужилата като инструмент за падението на прародителя, смъртта влезе в света. Но Мария, покорна на Божията воля, въведе в света безсмъртието”. Жената, за която говори Бог, е Пречистата Дева Мария - благословената и облажаваната, чрез Която Словото стана плът единствено чрез слизане на Светия Дух и осеняване от силата на Всевишния. Семето на жената, възтържествувало над тъмните сили, поразило оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола (Евр. 2:14), разрушило делата на дявола и стъпкало чрез страданието, смъртта и възкресението Си самата глава на змията прелъстител, е наистина Спасителят на света - Господ Иисус Христос. Впоследствие това Божие обещание, благоговейно съхранявано в човечеството, е било развивано и изяснявано от пророците. Разбира се, главното средоточие на пророческите предсказания на бъдещето е бил Господ Иисус Христос; но тъй като Пречистата Му Майка е послужила най-пряко в делото на спасението на хората, то в Свещеното Писание има немалко пророчества и за Нейната личност, излагани заедно с предсказанията за Спасителя. Най-добрите и най-надеждните ни ръководители в изясняването на тези пророчества ще бъдат светите Отци и учители на Църквата.

В 44-ти псалом свети пророк Давид живописно изобразява славата на велик Цар и Царица. Ако чертите, използвани при описанието на величието на Царя, са такива, че ни карат да виждаме в този Цар непреходния и вечен Цар на духовното царство Господ Иисус Христос, то и под Царицата трябва да разбираме нашата небесна Царица и Владичица - Дева Богородица. Застана царица Теб отдясно в офирско злато. Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана; в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки, довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог (Пс. 44:10, 11, 14-16). В богослужебните си песнопения светата Църква отнася това пророчество към Божията Майка: “Заради Теб Богоотецът пророк Давид песенно провъзгласи: застана Царица Теб отдясно”; “Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и Царят силно ще пожелае красотата Ти; защото цялата Ти слава, Дево, е отвътре, понеже си заченала Твоя Създател”. “Като си застанала отдясно на Христа, като Царица, наистина облечена със златоткана дреха, Богозарадвана, изходатайствай ни с Твоите молитви, Всенепорочна Отроковице, небесното царство”. “Чувам Давид, който Ти пее: “Ще доведат девици след Теб, ще ги доведат в царевия чертог и с тях и аз ще възпея Теб, царската дъщеря”. За да обясним това пророчество, трябва да припомним, че в древността седенето и заставането отдясно на царя е означавало особена почест, която принадлежала на близки до престола лица. В обясняваното пророчество Господ Иисус Христос се представя като седящ на престола на вечната слава, а застаналата отдясно на Него е Пречистата Дева Майка. Тя е застанала на най-високо място като по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. - Нейната дреха е със злато везана, изпъстрена: с тези думи се означават високите благодатни качества на Пречистата Дева, поради които Тя бе удостоена да стане вместилище на Единородния Божий Син. Чистота, смирение, вяра, любов към Бога, търпение - това е везаната със злато дреха, с която Тя предстои пред Своя Син и Бог. Пророкът Псалмопевец ясно изказва, че украшенията на възпяваната в този псалом Царица не са външни, а са вътрешни, по следния начин: Всичката слава на царската дъщеря е вътре. Довеждането на девици след Нея с веселие и ликуване в Царевия чертог може да се разбира като довеждане на всички чисти и свети души в обителите на небесния Отец, които са по-прекрасни от всяка човешка представа.

В псалом 67-и, между другото, са казва: Планино Божия, планино тучна; планино угоена, планино тучна! Защо вие, угоени планини, гледате завистливо към планината, на която Бог благоволи да обитава (слав.). Според тълкуванието на светата Църква, “тучната и угоена от Духа (тоест оросената от благодатта на Светия Дух) планина” е Пресветата Дева. Тя е планина поради превисокото достойнство на Божията Майка. “Разиграйте се от радост, планини - казва свети Иоан Дамаскин, - разумни същества, които се стремите към висотата на духовното съзерцание: ражда се преславната Господня планина, превъзхождаща по височина и по място всеки хълм и всяка планина... пресветлия връх на Синай, който е покрит не от дим, не от мрак, не от буря, не от страшен огън, а от светлия блясък на Всесветия Дух”. В този смисъл Божията Майка е наречена “височина, труднодостижима за човешките помисли”. Като оросена, на Нея по преимущество Й принадлежи наименованието “Благодатна”.

В псалом 86, стих 3 се казва: Граде Божий! Славни работи се разгласят за тебе. Божият град - това е Иерусалим, столицата на Иудейското царство. Отначало Иерусалим е бил незначителен град в страната на иевусейците, едно от племената в Ханаанската земя. После, когато цар Давид го завоювал, направил го столица на своето царство и построил в него дом за себе си - славата му растяла все повече и повече. Приемникът на Давид, Соломон, издигнал в Иерусалим великолепен и единствен в целия свят храм на истинния Бог и при освещаването на храма помолил с трогателни думи Господа, Той да чува тук молитвите не само на израилтяните, но и на друговерците и другоплеменниците. Оттогава в Иерусалим започнали да се стичат в голямо множество не само иудеи, но и езичници, и възвестявали по целия свят велики неща за Божия град, който Господ бил благоволил да направи Свое жилище. Според учението на светата Църква, по отношение на славата Си Пресветата Дева е подобна на град Иерусалим. Тя е “градът на Царя на всички, за Която се разгласяха преславни и достойни за слушане неща”, “чертог и престол на Царуващия, избран град”. Произхождайки от отсечения до корен и неползващ се вече с предишните си права царствен Давидов род, Пресветата Дева отначало, подобно на Иерусалим, не е имала никаква външна слава, била е най-смирената измежду девойките на своя народ. Но като станала Богоизбрана Майка на Спасителя на света, Тя придобила неповторима и всемирна слава. Съгласно предсказанието Й, всички родове облажават Божията Майка; Тя стана “всемирно чудо и слава”.

В книгата “Песен на песните”, изобразяваща с високи и тайнствени черти младоженец и невеста, под които обикновено разбират Господа Иисуса Христа и Неговата света Църква, се намират много указания и за Пресвета Дева Богородица.

Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! (4:9) - четем в споменатата книга на Свещеното Писание. Според учението на светата Църква, Богомайката е “Дева Богоневеста”, “Божия Невеста”, “Невеста неневестна” и неизкусобрачна. Невеста се нарича по отношение на Светия Дух, а неневестна е по отношение на хората, като несъчетана с брак, небрачна.

Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! (слав.: и порок няма в теб!) (4:7) “Моята мила цялата е хубава и непорочна, - като Те предвидя, пееше в древността Соломон в песните”, - учи светата Църква, наричайки на други места Пресветата Дева “Пренепорочна”, “всенепорочна”, “пречиста”. “Радвай се, непорочна - казва свети Иоан Дамаскин, - неприкосновено украшение на девството: Ти роди непорочното Слово и от Теб възсия девството”.

Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце? (6:10). Според тълкуванието на светата Църква това отново е Пречистата Дева. Както утринната зора, разсейваща нощния мрак, предшества лъчезарното слънце, взимайки от него светлината си, така и Пресветата Дева дошла непосредствено преди “Слънцето на правдата” - Иисус Христос и от Него получила Своята слава на Богомайка. А с раждането на Господа изчезна мракът на идолопоклонството и многобожието и настъпи безкрайният ден на Богознанието и благочестието. Затова Божията Майка е “пресветло утро; носеща Слънцето Христос; жилище на светлината; разрушила тъмнината и прогонила мрачните бесове”, “звезда, явяваща Слънцето”, “зора на тайнствения ден”.

Затворена градина (слав.: затворено лозе) е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; ти си градински извор, кладенец от жива вода (4:12, 15). “Като затворена градина (затворено лозе) и като запечатан от Божествения Дух извор Те възпява премъдрият в песните, Богородице Дево”. “Соломон, като Те предвидя възприела Бога, Те нарече ложе на Царя, жив запечатан извор, от който е потекла чиста вода за нас”. Водата в Свещеното Писание означава благодатта на Светия Дух (Иоан. 7:37), утоляваща жаждата на човешката душа. Божията Майка е “жив и непресъхващ извор” на тази тайнствена вода. Като послужи на тайната на въчовечаването на Сина Божий, Тя стана за нас “нетленен извор на Божието живоначално и спасително за всички въплъщение”, изливащ разрушение за смъртта и живот за верните. Като се издигна на висотата на нравствените съвършенства и като се приближи до Божия престол, като вечнодевствена Майка на Господа, Тя усърдно ходатайства за нас и излива неоскъдняващите дарове на Своята благост върху всички, които Я призовават с вяра и любов. Думата “запечатан”, според тълкуванието на свети Иоан Дамаскин, посочва приснодевството на Божията Майка. И светата Църква учи: “Пророческият хор наистина Те нарече запечатан извор и заключена врата, Всевъзпявана, явно пишейки ни символично за Твоето девство, което Ти запази и след раждането”.

Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове? (Песен на песн. 3:6) Господ Иисус Христос е “благоухание на миро, по-силно от всички аромати”. Самото Му име означава “излято миро”. Той е Помазаник в несравнено по-висока степен от всички старозаветни помазаници - царе, първосвещеници и пророци. Но и Пресветата Дева, като причастна на славата на Своя Син и Бог, също е “много ценно миро”, или още по-точно, “съд, приел излятото върху Нея неизчерпаемо миро”.

Каквото е крин (лилия) между тръне, това е моята възлюбена между момите (2:2). Такава и била Пресветата Дева Мария между човешките дъщери. “Като Те избра като роза, като пречист крин (пречиста лилия), като благоуханен аромат от прекрасните долини на света, Отроковице, като се всели в утробата Ти и като се роди, Творецът изпълни всичко с благоухание”. Тя наистина е “сладкоуханен крин”, защото “блести с блясъка на чистотата и със светлината на девството”. Като Приснодева, Тя се нарича “неувяхващ цвят”.

В книгата Притчи (9:1) се казва: Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба. Тази премъдрост, според мисълта на светата Църква, не е никой друг, освен ипостасната Божия премъдрост - Господ Иисус Христос, Който ни научи на истинско Богопознание, а храмът, съграден от нея, е Пресвета Дева Богородица. “Като създаде от Теб, неизкусобрачна Отроковице, храм за Себе Си, Божията Премъдрост се въплъти чрез неизречено слизане”. Затова Божията Майка се нарича “палат на Царя на всички”, “чертог на безсеменен годеж”, “нескверен, всесветъл чертог на Словото”.

В книгата на пророк Исаия (7:14) се намира следното пророчество за Приснодевата - Богомайка: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (което означава : с нас е Бог). То било казано по следния повод. Двама силни съседи на Иудейското царство - сирийският и израилевият цар, сключили съюз с цел сваляне на Ахаз, тогавашния иудейски цар, и възцаряване на неговото място на друга династия. Ахаз, който бил напълнил Иудея с идоли, поискал помощ от асирийския цар. “Но Бог, Който се открива на онези, които не питат за Него, и бива намиран от онези, които не Го търсят” (Ис. 65:1), заповядал на Своя пророк Исаия да застане пред Ахаз и да му възвести спасението на Давидовия дом. Не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни (...) това няма да стане и не ще се сбъдне (Ис. 7:4, 7), тоест: “Намеренията на страшните за теб царе няма да се изпълнят, тъй като в тайниците на Божия Промисъл тяхното падане от ръката на асирийския цар вече е решено и те доживяват последните години от съществуването си, подобно на догарящи главни”. Когато тези думи на пророка били приети с недоверие от страна на Ахаз, на царя му било предложено да поиска от Господа личба, за да се увери напълно в утешителното за него обещание. Упорството на Ахаз било толкова голямо, че той отклонил това предложение. Тогава пророкът, като се обръща към целия Давидов дом или род, изрича споменатото пророчество. То трябвало да увери потомците на Давид, че Господ със сигурност ще изпълни всичките Си обещания, дадени на прародителя им - за продължаването на рода му, за неотнимаемостта на царството и накрая, за произхождането от него на Спасителя на света. Ангелът, благовестейки на Пресветата Дева за раждането от Нея на Господ Иисус Христос, очевидно говори с думите на това пророчество (Лук. 1:31), и в друг случай определено го представя като изпълнило се при раждането на Спасителя. По същия начин обяснява думите на пророка и светата Църква: “Прозорливият Исаия, като разбираше безсеменното Ти раждане, Дево, казваше: Ето, Давицата ще го зачене”. Вниквайки в смисъла на пророчеството, не можем да го разбираме по друг начин, освен като отнасящо се за раждането на Спасителя на света от Дева Мария. Тя наистина е “безмъжната Мария - да кажем с думите на свети Иоан Дамаскин, единствената чиста между майките, Майка и същевременно Девица - чудо, най-ново измежду всички чудеса! Тя е Девица, родила Син, единствена измежду девиците, която е родила Дете, Девица и същевременно Майка - чудо, най-изумително измежду всички чудеса!”^[1]. На кого, ако не на Господ Иисус Христос, може да принадлежи великото име Емануил? Свети Исаия изобразява предричания Отрок с такива възвишени черти, че ясно дава да се види в Негово лице Бога.

Пророк Исаия е предсказал, че нашят Господ Иисус Христос, а също така и Пречистата Му Майка, ще произлязат от Давидовия род: Ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; и ще почива върху Него Дух Господен (Ис. 11:1, 2; 53:2). Под думата младочка (издънка) светата Църква разбира Дева Мария. “Исаия те нарече младочка, а от нея израсна за нас прекрасният цвят Христос Бог”. Изразът “Иесеев корен”, от еврейски - “отсечено дърво”, дава мисълта за унизеното състояние на Давидовия род по времето, когато от него произлиза младочката - Дева Мария. Свети апостол Павел отнася това пророчество към Иисус Христос (Рим. 15:12), а също и на други места от Свещеното Писание Спасителят се нарича “корен от рода Давидов”.

Същият пророк казва следното за пътуването на Божията Майка с Богомладенеца до Египет: Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Ис. 19:1). “Лекият облак” тук - според учението на светата Църква - е Пресветата Дева: “Просветен от Духа, пророк Исаия в древността Те видя като лек облак, на който седна Господ на славата, та дойде и събори всички египетски идоли”. “Нелъжливо Те наричаме лек облак, Дево, като следваме пророческото изречение”. Божията Майка е наречена облак, първо, поради това, че от Нея “изгря за нас Слънцето на правдата”, и второ, поради това, че Тя “излива върху жадните живата вода на опрощаване” на греховете и ни одъжди с “облака на нетлението Христос”.

В глава 29, стих 11, четем следното: И всяко пророчество за вас е същото, каквото думите в запечатана книга, която подават ономува, който знае да чете книга, и казват: “прочети я”; и той отговаря: “не мога, защото е запечатана”. Тази тайнствена запечатана книга е Пресветата Дева. “Сега се ражда запечатаната книга - пее светата Църква в навечерието на празника Рождество Богородично, - която не е възможно да бъде прочетена чрез естеството на закона на земните, пазена в жилището на Словото”. В тази “одушевена” книга “с Божествен пръст” е написано Божието Слово. Същият смисъл има наименованието “книжен свитък”, заимствано от пророк Иезекиил (2:9) и прилагано към Божията Майка. “Пророкът Те видя някога като книжен свитък, Отроковице, а в него с пръста на Отца се написа въплъщаваното Слово”. Пресветата Дева е запечатана книга поради непостижимата тайна на Божието въплъщение. “Предричайки писмено неизказаното Ти рождество, пророкът предвидя запечатаната книга на въчовечаването на Твоето рождество, чиято тайна никой не разбра”.

На пророк Иезекиил край река Ховар му било показано тайнствено видение: той видял Господа, седящ на престол, под който имало свод, четири животни и също толкова одушевени колела (Иез. 1). Дивните животни, според изяснението на самия пророк, били “херувими”. Както седящият на престола бил Господ Иисус Христос, така и чудната колесница означавала Пречистата Дева. Тя е “колесница на духовното Слънце”, “огнеобразна колесница на Словото”, “пресвета колесница на Живеещия върху херувими”. Пророк Исаия видял Господа на висок и превъзнесен престол; наоколо стоели серафими и прославяли величието Му. Пророк Даниил също говори за престол, на който седял Бог. Светата Църква често нарича Богородица престол. “Като одушевен Царски палат и като огнеобразен престол си се показала, Дево, а седейки върху него, Господ повдигна от първото падение всички човеци”. “Ти стана Божий престол, Богородице, а на него Христос седна в плът”.

Пророк Иезекиил казва: И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени (44:1, 2). Вратите, обърнати към изток, през които преминава само Господ - според тълкуванието на светата Църква и на светите Отци, - са Пречистата Дева Богородица. “Иезекиил Те вижда, Дево, като затворена врата, през която премина Иисус”. “Пророкът Те предвидя като Божия врата, Пречиста Дево, през която Господ влезе Сам, както само Той знае”. “Като Те видя в древността, Чиста, Пренепорочна, като врата, гледаща към незалязващата светлина, пророкът веднага Те разпозна като Божие жилище”. Под образа на тези врати, стоящи затворени до преминаването и след преминаването на Господ през тях, се разбира приснодевството на Божията Майка. А причината за това, че те са обърнати на изток, трябва да се вижда в предназначението им - през тях да влезе Господ Иисус Христос, Който в Свещеното Писание се нарича “изток”. “Сега са построени - казва свети Иоан Дамаскин - свети врати откъм изток, през които Христос ще влезе и ще излезе - и тези врати ще бъдат затворени”.

В книгата на пророк Даниил (2:34-35) се описва едно удивително видение на цар Навуходоносор. Той видял насън голям истукан, съставен от различни материи - злато, сребро, мед, желязо, глина - и ето, откъсна се камък от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Такава е била, действително съдбата на четирите големи царства: Вавилонско, Мидо-Персийско, Македонско и Римско! Камъкът (Господ Иисус Христос), като се откъсна от планината (Пресвета Богородица), без да Го е ръка съборила, разби сместа, от която бе съставен древният езически свят, и постави начало на ново царство, което никога не ще се разпадне”. “От Тебе, Дево - несечена планина, се отсече камък неръкосечен, крайъгълен - Христос, като събра разделените естества”. “Несечена планина, неръкосечен камък” - с тези понятия се изразява мисълта за приснодевството на Божията Майка.

И пророк Авакум вижда същата тайнствена планина. Той казва: Бог ще дойде от юг, и Светият - от планината, покрита с гъсти гори (3-3 - слав.). “Като Те видя с прозорливите си очи като планина, осенена от Божията благодат, Авакум провъзгласи, че Светият Израилев ще излезе от Теб, за наше спасение и обновление”.

По този начин в пророчески предсказания на Стария Завет са били дадени множество указания за най-главните обстоятелства от живота на Пресвета Богородица: произхождането Й от Давидовия род, нравствените съвършенства, Богомайчиното величие, приснодевството, прославата - всичко това е предварително нарисувано от светите пророци с черти, вразумителни за душите на вярващите.