Руно оросено наричам тук и Пресвета Богородица, и чудотворната Й икона, и тази малка книга по следните благословени причини.

Пресвета Богородица е оросеното Руно по причина на Христовото въплъщение, на Своята чистота и милост към нас.

Заради Христовото въплъщение, защото както дъжд слизаот Небесата върху руно (срв. Пс. 71:6), така Христос се е въплътил от Дева. Не се поврежда руното от росата, слизаща върху него, не се е повредило и девството Й от Христа, Който се е вселил в Нея. “Той изникна от безсеменна утроба и я запази нетленна, каквато си беше” (Акатист на Пресвета Богородица, икос 7).

Заради чистотата, защото както руното е отнето и отделено от овчата плът, така Пресветата Дева се е отделила от всички плътски желания и е станала съкровище на чистотата. Оставайки в плът, Тя е надминала с чистотата Си безплътните Ангели.

Тя е Руно и по причина на милостта Й към нас, защото както ризата, изтъкана от руното, и облича, и стопля човека, така и Пресвета Богородица, като покрива душевната ни голота, ни стопля духовно. За да се сбъднат на Нея думите на Соломон: цялата Й челяд е облечена (Притч. 31:21), Тя е направила двойни дрехи. Защото от утробата Й се изтъка Христовата плът, станала за нас нетленно одеяние: Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27), Който ни съгрява с топлотата на вярата и любовта.

Пресветата Дева ни облича с милостта Си, когато ни покрива с честния Си омофор, и ни съгрява тази усърдна Молитвеница, когато се моли топло за нас.

Но това оросено Руно, макар и топло, носи на себе си студена роса. И защо? За да може не само да стопли вледенилите се, но и да охлади горящите с пламъка на похотта. О, колко много прибягнали към Нея грешници е охладила, като е превърнала пламъка на страстите им в роса на безстрастието. Затова Църквата Я възпява в Акатиста: “Радвай се Ти, която освобождаваш от пламъка на страстите!” (Акатист, икос 5). И свети Герман, Патриарх Цариградски, казва в похвалата си към Нея: “О, Владичице моя, едничко мое утешение в Бога, едничко Божествено оросяване на живеещия в мен пламък, Божествено изтичаща капка за пресъхналото ми сърце”.

Руно оросено наричам и чудотворната икона на Пресвета Богородица. Руно я наричам заради името на Дева Мария, явила предобраза Си в руното на Гедеон, а оросено го наричам по две причини: защото е плакала, ронейки сълзи като роса, и защото източва благодат и сила, изцеляваща болестите и недъзите. Защото чудодействената сила още от Свети Иоан Златоуст е наречена капка роса или дъжд. Той обяснява думите на Давид - ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята (Пс. 71:6) - по следния начин: “Тези капки са силите, с които нашият Господ е изпълнил земята, капката очистила прокажения, изцелила умиращия син на стотника, излекувала разслабения, просветила небесата, възкресила мъртвите”. И у свети пророк Исаия четем: Твоята роса е роса на растенията, и земята ще изригне мъртъвците (Ис. 26:19).

Затова, читатели, и аз реших да нарека роса на благодатта чудодействените сили от иконата на Пресветата Дева, защото както Христовите, така и Богородичните сили са капките, оросяващи земята (Пс. 71:6).

Наричам оросено руно и тази малка книга. Руно - заради Пресвета Богородица, защото тази книга съдържа в себе си преблагословеното Й име и е написана за Нейна похвала. А оросено - заради малките беседи и нравоучения, в които се съдържат словата на Господа, а те се уподобяват на роса и дъжд.

Така Той Самият чрез пророк Исаия казва: Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, - тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно (Ис. 55:10-11).

И Моисей във Ветхия Завет съставя такава песен: Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми. Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми (Втор. 32:1-2).

По тези причини Пресвета Богородица, чудотворната Й икона и тази книжица се наричат Руно оросено.