От Полесието дошъл в Илиинския манастир един човек на име Михаил. Той страдал от нечист дух, но по силата на Богородичната благодат скоро бил избавен тук от тази си болест, за което се трудил на манастирски послушания доста време, като благодарял на своята благодетелка - Пресвета Богородица.

Имало много мъчители, изобретили различни мъчения за човека. Кой - мечове, кой - огньове, кой - нажежени железа, кой - кипяща смола и масло, кой - давене във вода. Както казвали светите мъченици: Влязохме в огън и вода (Пс. 65:12). Но нито един мъчител не е така зъл, както дяволът, нито едно жестоко страдание не е по-страшно от мъките, причинени от лукавия дух, който многократно хвърля човека в огън и вода, за да го погуби. Не са малко и обещаните в ада мъчения: неугасим огън, плач и скърцане със зъби, и други (Мат. 8:12; 13:50; Лук. 13:28; Марк. 9:45-46). Но и те са несравними с демоните, защото се казва, че даже само видът им е по-страшен от всяка мъка.

Кой може да измъчи тези страшни и зли мъчители и кой може да избави човека от техните мъки? Може Пресвета Дева Мария.

Разгневил се Авимелех срещу братята си - и ги убил, срещу Сихем - и го запалил, срещу Тевес - и го обсадил. И кой не се е изплашил от неговата ярост? Всички избягали и се скрили, всички се затворили в кулите и се защитавали (Съд. 9). Но не се изплашила една жена, не се изплашила - и укротила гнева му, и пресякла яростта му, като хвърлила къс от воденичен камък върху главата на Авимелех и му разбила черепа (вж. Съд. 9:53).

Това било предобраз на Благословената между жените, поразила с Камъка - Христос - главата на адския Авимелех, който ни убива, защото той е открай човекоубиец (Иоан. 8:44), и запалва в нас огъня на страстите: “От младостта ми врагът ме изкушава и ме изгаря със страсти” (Антифон I-и на 8-ми глас); който ни обсажда и ни преследва; разстила мрежи под краката ни: простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене (Пс. 139:6).

Като сянка преминава тук и Иаил, забила кол в главата на Сисара, да не говорим за Иудит, обезглавила военачалника на асирийската войска - и двете са тайнствено изображение на Дева Мария, Която смазала главата на мъчителя.

Кой е язва за бесовете? Мария е язва за бесовете: “Радвай се, многоплачевно поражение на бесовете!” (Акатист, икос 2).

Кой смущава лукавите духове? Тя, осенената от Светия Дух, мъчи лукавите духове така, че те викат към Нейния Син: Дошъл си тука да ни мъчиш преди време (Мат. 8:29).

Нека да прибегнем към Нея всички, които се боим от мъченията на бесовете, и да извикаме: Всевъзпявана! Избави ни от бъдещите мъчения!

За всеки, който прекарва в нечистота дните си, може да се каже, че той страда от нечист дух, защото къде нечистият дух обича да живее така удобно, ако не в членовете на блудника?

Някога Архангел Рафаил посъветвал Товия да си вземе за жена Сара. Товия му отговорил: Слушал съм, че тая девойка давали на седем мъжа, но те всички загивали (Тов. 6:14). Ангелът му отвърнал: чуй ме, аз ще ти кажа над кого демонът има власт: над онези, които се женят така, че прогонват Бога от себе си и от ума си, които са усърдни в блудствата, подобно на коня и на магарето - над такива демонът има власт (Тов. 6).

Но защо говориш, о - бел. пр. Ангеле, че дяволът има власт само над тях? Няма ли той власт и над другите грешници: над гордите, над завистливите, над гневливите, над чревоугодниците, над пияниците и другите такива? Наистина има, защото апостолът пише: Който прави грях, от дявола е (1 Иоан. 3:8). Но най-силно разпростира властта си над блудниците, защото те са обичайните му жилища.

Някога Господ изгонил бесовете от бесноватия, а те били в него - легион. И ето, молят Го да им заповяда да отидат не в бездната, а в свинете, които пасели край водата. И Господ им заповядал. Те, като излезли от бесноватия, влезли в свинете като в свой собствен дом (Мат. 8:30-32).

Двама западни учители, Августин и Петър Хризолог, разглеждат тук две обстоятелства. Първото: защо бесовете, макар и да са горди, не помолили да влязат в някакви големи и славни животни - в лъвове, рисове, слонове, елени и други, а в нечистите свине? Второ: защо Господ не им забранил, а веднага им заповядал, въпреки че в началото не искал да чуе нито една тяхна молба? Молили Го камъните да станат на хлябове, да се хвърли надолу от храмовата стряха (Мат. 4:3, 5-6), но той не ги послушал, а да влязат в свинете - допуснал...

И учителите отговарят на това: всяко нещо търси подобното на себе си. Бесовете в същността си са нечисти. Така Господ нарича беса, когато го изгонва: Излез ти, дух нечисти, от човека (Марк. 5:8). Нечисти са и свинете, защото се валят в блатото; и във Ветхия Завет не се позволява да се яде месото им, защото те са нечисти. Затова бесовете молят да влязат в свинете, нечистите в нечистите: подобните обичат себеподобните си. Така казва и Хризолог: “Виж къде бесът иска да живее - в нечистите и мерзки животни, защото той обича нечистотата”. На второто отговаря блаженият Августин: “Христос заповядал на бесовете да влязат в свинете, за да покаже, че те живеят в онези, които се валят в мерзостите си, както свинете - в блатото”.

Но кои са тези, които като свинете живеят в блатото на своите мерзости? Това са наистина онези, които служат на телесната нечистота. Така пише свети Иоан Златоуст: “И какво зло само не върши плътското сладострастие? Превръща човека в свиня”. И добавя, че в такива дяволът пребивава като свой дом, такъв човек, казва, с нищо не се отличава от бесноватия: той е също така безсрамен, също така яростен, така злобен, както и бесноватият.

Където има нечистота, там е и бесът.

Четох в една повест на Проспер за някоя си девица от Арабия, която живеела в Картаген и носела монашески дрехи. Случило й се да види изображението на езическата богиня Венера, представена много безсрамно, и оттук девицата приела нечиста мисъл в сърцето си. И понеже дълго се услаждала с нея, като се разпалвала от похот и мислено се скланяла към това, тя станала жилище на беса: влязъл в нея нечистият и започнал да я мъчи. Виж: нечистотата, макар и само мислена, вече става вертеп на дявола-разбойник! А какво да кажем за нечистотата на дело?

Като слушаме това, братя, нека да се изпълним със страх. Да се пазим от нечистотата, за да не пострадаме от нея! Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий (2 Кор. 7:1). Ревностно да последваме онези, които до смърт са пострадали за целомъдрието.

“Пожелала по-добре да умре, отколкото да живее - но да остане чиста.

Ще бъде девица на небесния Жених Христа”.

Една девица, християнка, била пленена от персите. Отвели я при техния княз, защото тя била прекрасна. В сърцето си девицата със сълзи отправяла непрестанна молитва към Владиката Христос - да я запази неосквернена от нечестивия княз. И Бог я чул, и й внушил какво да направи.

Когато нечестивият княз я видял, бил поразен от красотата й и пожелал да бъде с нея, но тя, наставена (от Господа), му казала: “Господарю, виждам, че от този ден ще бъда твоя жена и господарка на всичките ти богатства. Но понеже те обичам, те моля: остави ме тази нощ, а утре ще ти кажа нещо чудно”.

Князът я попитал: “Какво е то?”. Тя отвърнала: “Зная една билка, и ако ти я покажа, няма да имаш страх нито от войска, нито от меч, нито от стрела, нито от друго някакво оръжие, поразяващо тялото”. Но той казал: “Утре ще ми кажеш това, а сега бъди с мен”. Тя отговорила: “Невъзможно е осквернена жена да открие тази билка, а само непознала брака девица. Защото иначе билката няма да подейства”. Като чул това, князът я пуснал за тази нощ.

На следващия ден той й казал: “Върви и ми покажи онази билка”. А блажената девица, като вървяла с него насаме през градината, откъснала някаква тревичка, която намерила, и казала: “Ето я”. А той: “Как ще разбера истина ли е, което казваш?”. Тогава тя взела тревичката, потъркала с нея шията си и казала: “Вземи остър меч, замахни силно с двете си ръце и ме удари с всичка сила - ще видиш, че мечът ти дори няма да ме докосне”. Той повярвал на думите й, вдигнал меча над главата на святата девица, замахнал и я ударил - и й отсякъл главата. Едва след това разбрал, че бил поруган от нея, започнал да скърца със зъби срещу нея, но постигнал ли нещо?...

Мъдрата девица отишла неосквернена при своя Жених, като оставила предивен пример за всички, които искат да запазят чистотата си.

О, окаяност на нашата нечистота! Ние и най-малкото страдание не желаем да претърпим мъжествено, а тази девица със смъртта си съхранила девството си нетленно.