Близо до Чернигов има село, наричано Холявин. Един бесноват човек от това село на име Ермола бил доведен при чудотворната икона на Пресвета Богородица в Илиинския манастир, където в деня на Свети Дух, след Литургията поради много голямата бесовска сила в него бил завързан в преддверието на църквата - и бил изцелен със силата на Пресвета Богородица от бесовския плен.

Окованият иска да премахне веригите и да бъде свободен? Чуй: Мария разкъсва веригите, Тя дава свобода.

Някога Олоферн завързал Ахиор през ръцете и нозете за едно дърво, и кой го освободил? Град Ветилуя (вж. Иудит, гл. 6). Ветилуя - това е предобраз на Богородица. Както този град не бил покорен от враговете си, така и хулещите Богородица не могат да Я победят. И както женска ръка от Ветилуя отсякла ръката на Олоферн, така Богородица обезглавила княза на тъмнината. И както жителите на Ветилуя отвързали Ахиор от дървото, така молитвите на Богородица освобождават всеки, който е свързан от адския Олоферн.

Блажен си, Ахиоре, защото, макар и завързан, ти си бил близо до Ветилуя, която е предобраз на Иисусовата Майка: само сянката Й била достатъчна, за да бъдеш освободен. Блажени сме и ние, които се приближаваме към Самата Богородица: чрез Нея се надяваме да се избавим от оковите си.

Не един от нас е свързан от невидимия ни враг: ту чрез някакъв недъг, ту чрез страстите. Врагът ни свързва чрез недъга ни, както - онзи Ермола; и в Евангелието е написано за една жена, свързана от сатаната много години: А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки? (Лук. 13:16).

Врагът ни свързва със страстите, разпрострял е мрежите си върху целия свят, от земята чак до небето, както видял това свети Антоний, и с тях ни лови, както птици. Свети Амвросий казва: “Както птицата, така и душата ни се улавя по различен начин: примката за нас е златото, мрежата - среброто, веригите - имуществото, оковите - блудните деяния. Когато трупаме злато - улавяме се, когато събираме сребро - улавяме се, когато наследяваме имущество - приковаваме се, когато някой се съблазнява от женската красота - и той бива свързан здраво”. Затова плаче Иеремия: Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина (Плач Иер. 3:52).

Така свързани, какво да направим? Да призовем Богородица: от Нея, както Ахиор от Ветилуя, ще бъдем освободени. Ветилуя се превежда като Дева. А коя дева е така силна да освободи от оковите, както Дева Мария? Тя има власт да свързва и да развързва. Но кого свързва тя? Кого развързва? Повивала е и е свързвала Божия Син на земята в пелени, свързва Го и на небето с молитвите Си, та както е бил свързан на земята, така да бъде свързан и на небето. И така Го свързва на небето с молитвите си, че Той не може да вдигне ръката Си, за да удари за наказание грешника.

И ако Тя не Го беше свързала с Майчините Си молитви, душата ни вече щеше да се е вселила в ада. “Ако Ти не предстоеше с молитвите Си за нас, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни запази досега свободни?” (Тропар на канона).

Кого освобождава тази Освободителка от оковите? Нас, свързаните от греховете си. Затова и се молим на Нея: “Разпръсни мрака на прегрешенията ми, Богоневесто” (Тропар на канона, песен 5), защото като Майка на свободата Тя не търпи да вижда човешкия род окован.

Били сме свързани с веригите на първородната клетва, която заслужила нашата прамайка Ева, но Богородица ни е освободила от нея: “Радвай се Ти, чрез Която клетвата ще изчезне! Радвай се Ти, чрез Която падналият Адам бе възвърнат” (Акатист, икос 1).

Свързани били с неплодие родителите Й Иоаким и Анна - Тя разкъсала и тези вериги: “Днес се разкъсват веригите на безчадието, Бог чу Иоаким и Анна, обещава им повече от надеждите им - да родят Богоотроковица” (Тропар, 9 декември).

И ние като безплодната смоковница не раждаме плодове на добродетели, защото сме свързани с оковите на грехолюбието. Но да измолим усърдно от Тази, Която разкъсва оковите, да ни освободи, и като получим по молитвите Й освобождение, да принесем духовен плод: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23).

О, Мислена Ветилуя! Освободи мен, свързания с оковите на греховете си, за да принеса достойни плодове на покаяние.

Врагът ни свързва не само с веригите на своето лукавство, но и с нашите собствени мъдрувания - когато ние, увлечени от някоя страст, сами се прилепваме към нея, мислим с благосклонност за нея и сладостно задържаме тази мисъл в сърцето си, като не само желаем да я изпълним на дело, но и търсим удобно време за това и сами си намираме повод за грях. Затова в Притчи се казва: Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат (Притч. 5:22).

Някой си юноша помолил един старец да се моли за него, за да се облекчат страстите му, защото “много, казал, ме мъчат, не мога да търпя”. Молил се светият доста време с пост и бдение. Отново дошъл юношата и казал, че няма никакво отслабване на вражеските нападения.

Почудил се преподобният: защо така нямат успех молитвите му? И прибавил пост към поста, бдение към бдението, трудове към трудовете, като молел Господа да прогони изкусителя. Тогава му се явил бесът и му казал: “Защо се трудиш, старче, за този юноша? Когато ти започна да се молиш, аз отстъпих от него, но той сам за себе си е бяс: яде и пие без време, спи много, дава покой на тялото си, живее в леност и с желание приема нечисти мисли, задържа ги и се услажда от тях - и това събужда у него страсти, зачева беззаконие и ражда грях”.

Виж как бащата на лъжата говори истината. Защото наистина беззаконията най-често се вършат от нас самите, от склонността на свободната ни воля, както е казано: за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори (Еф. 5:12). Самите ние със свободната си воля многократно сме виновни за нашата гибел.

Нека да намразим греховете си, да отсечем страстите си, да не приемаме нечисти мисли, да не ги задържаме в сърцето си. Да бъдем въздържани в храната и питието, бодри в съня, да не проявяваме леност в делата си - така няма да бъдем повече в плен на греховете си, ще разкъсаме казват техните вериги и ще смъкнем от себе си техните окови (Пс. 2:3).

И да се вслушаме в апостола, който наставлява: Грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата. Грехът не бива да господарува над вас. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела (Рим. 6:12-14,19).

“Макар и да беше свързан, но не беше победен

воинът Христов, нечистата жена не му навреди”.

Когато свети Иероним пише житието на преподобни Павел Тивейски, в началото споменава за един египетски юноша - в Пролога го наричат Философ, а Дрекселий ^[6] го именува Никита. Той пострадал за Христа по време на царуването на Деций.

Мъчителят не успял да го отвърне от Христа с лъстивите си думи и решил с хитрост да погуби девството му. Той заповядал да поставят ложе, постлано с порфира и висон, в прекрасна градина сред благоуханни цветя и ромолящи извори, сред дървета, шумящи от тихия вятър, и пеещи птици. Положили светия юноша върху одъра с лице към небето, като завързали ръцете и нозете му с меки копринени въжета, така че той не можел да се помръдне. Като направили това, всички се отдалечили и оставили лежащия.

Тогава в градината дошла млада жена с красиво лице. Като я видял, юношата затворил очите си, а тя започнала с благи думи да го прелъстява, скланяйки го към блуд. Понеже не получила отговор, тя дръзнала да го целува, като го изкушавала чрез докосване да предизвика огъня на похотта в младото му тяло. Юношата не знаел какво да направи, защото не можел нито да я отблъсне от себе си, нито даже да извърне лицето си от нечистата й целувка, нито да запуши ушите си за неподобаващите думи, нито даже да се изплъзне от ръцете й, както някога целомъдреният Иосиф в Египет от жената на Потифар - и виж какво направил мъжественият страдалец: като прехапал силно езика си със зъби, той го откъснал и го изплюл в лицето на блудницата. Силната болка и потеклата кръв угасили пламъка в него, а жената, като видяла това, което било невижданото и даже нечувано никога, избягала с ужас. Мъчителят разбрал, че по никакъв начин не може да подчини непобедимия Христов воин и му отсякъл главата с меч ...

О, колко непостижим начин за запазване на чистотата и целомъдрието!