В един богат черниговски дом живеел капитанът от войската на Негово царско величество Андрей Рачкевич с жена си, от римската вяра.

Дъщеря му от пелени била поразена от тежка болест, няма и сляпа, очите й били покрити със струпеи и от тях изтичала гной... Когато вече се приближавала към смъртта, баща й и майка й, плачейки, я донесли с вяра в Илиинския манастир и я положили пред чудотворната икона на Пресвета Богородица, като се молели топло за изцелението на дъщеря си.

Било събота и както обикновено, по това време се четял съборно Акатистът на Пресвета Богородица. И ето че при четенето това момиченце, повито с пелени, започна да издава жални звуци и, като освободи ръчички от пеените, започна да трие очите си.

Родителите се зарадваха и като вдигнаха от земята дъщеря си, забелязаха, че люспите на струпеите паднаха от очите й, а самото дете телесно оздравя напълно. Като видяха това, всички присъстващи въздадоха слава на Бога и на Пресвета Богородица.

Исаия пророчества: Стръмните й склонове ще изпият радостта, ще изпият виното (Ис. 25:6 - слав.). Не те питам, пророче, при коя планина ще изпият радостта, ще изпият виното, защото в Болдинската планина виждам такова питие. А питието, за което говоря, е благодатта на Пресветата Дева, изтичаща по чудесен начин от Нейната икона. Това е нашата радост, нашето вино, което пие всеки, притичащ се без съмнение.

Притича се тук печалният, и пие радост, притича се нажаленият, и пие утешение, притича се боледуващият, и пие здраве, притича се немощният, и пие надежда, притича се беззаконникът, и пие целомъдрие, притича се загубилият надежда, и пие упование, притича се невежата, и пие разум.

Всички притичащи се пият струи духовна сладост от изобилието на Нейната благодат. Тя е Божията река, изпълнена с дарове, от пълнотата Й ще приемем и ние.

Давид казва, че виното весели сърцето на човека (Пс. 103:15). Но кое вино весели сърцето така, както Ти, о, Мария, Лоза на истинското Лозе! Ти - чаша, която черпи радост (Акатист, икос 11). Чаша добра, неоскъдняваща и преизобилна.

Ти напояваш праведните с пълна чаша радост, а грешните - с капките, които се изливат от препълнената чаша. Но напой - макар (само) с тези капки - и нас, жадните, защото, ако и псетата ядат под трапезата трохи от децата (Марк. 7:28), същите псета пият и от капките, които се изливат от чашата на милостта Ти - и това им стига. Защото и една капка от благодатта Ти може да развесели сърцето, както и пълната чаша.

Свети Иоан пише, че Иисус поставил начало на чудесата Си в Кана Галилейска (Иоан. 2:11), като превърнал водата във вино и явил славата Си. Нека да ми бъде позволено да кажа, че моят Господ явил началото на чудесата Си в Пречистата Дева Мария. Църквата се обръща с възхвала към Нея така: “Радвай се, начало на Христовите чудеса!”(Акатист, икос 2). Тук е основата на всички знамения и чудеса: “Радвай се, основа на Неговите истини!” (Акатист, икос 2). Тук Господ явил славата Си, вселил се в утробата на По-славната от Серафимите и положил началото на нашето спасение и явяването на вечната тайна.

Там дал най-доброто Си вино накрая на брачния пир, когато мнозина вече били пияни. А тук това мислено вино, Пречистата Си Майка, поставя в началото на нашата жажда, когато жадуваме спасение, когато жадуваме помощ в бедите, когато жадуваме утешение в скърбите - дава ни Нея - на нас, жадуващите, така жадуващите, както кошута жадува за водни потоци (Пс. 41:2). Брачното вино за кратко развеселило приятелите на младоженеца, а това Вино развеселява навеки. Ако там водата била превърната във вино, то тук всички води на скърбите, печалите и болестите ни се претворяват във вино на радостта, веселието и здравето.

О, Пречиста!“Изпълни с веселие сърцето ми, като ми дариш нетленната Си радост, Ти, Която роди Извора на радостта” (Канон, песен 5).

Има две слепоти - телесна и душевна, но втората е по-горчива от първата. Макар телесната слепота да се струва на всички тежка - защото тя лишава не само от светлината, но и от всички утешения, както е казал Товит: Каква радост ще бъде за мен, ако седя в тъмнина и не виждам небесната светлина? (Тов. 10), - но тя е временна, както и човешкият живот. Ще свърши животът, а след свършека му човекът ще започне да вижда негаснещата светлина (3 Ездр. 2:35).

Няма зло в телесната слепота, защото тя донася полза на душата и помага за спасението: чрез отнетото зрение се отнема поводът за грях - сърцето не пожелава нищо, ако окото не му го покаже, а когато нещо достигне чрез окото до сърцето, то не излиза бързо от него.

Затова свети Григорий казва: “Образа, който е влязъл чрез очите и се е прилепил към сърцето, даже и при голяма необходимост не можеш да откъснеш с ръце”.

И древният римски почитател на мъдростта Сенека, утешавайки един слепец, казва, че слепотата е отчасти невинност, а очите са предводители на греховете. “Плачеш - казва, - че си загубил очите си, - о, на колко много желания е пресечен пътят към теб, колко много неща, които не ти подобава да видиш, няма да видиш! Или не знаеш, че слепотата е отчасти невинност? Очите показват на един нечистотата, на друг - къщи, на трети - имоти и цялото многообразно зло; наистина очите са предводители на греховете”.

Ако очите така вредят на душата, то слепотата, отнемаща причината за вредата, не е без полза, а е дори спасителна.

А душевната слепота... О, колко е зла и душевредна! Тя отнема това, в което е цялата радост, цялата блажена наслада на Божиите угодници, в което се упокояват всички трудове, увенчават се всички подвизи, всички добродетели получават похвала и награда - това е съзерцаването на Господнето лице, защото то е край и пристанище на целия скръбен път, по който човек шества не за нещо друго, а само за да види и съзерцава лицето на Господа. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам (Пс. 41:3; 16:15).

Душевната слепота ни лишава от всичко това. Нечестивите няма да видят славата Ти, Христе Боже (вж. Ис. 26:10), което само по себе си е по-горчиво и по-скръбно от всяко зло. Защото, както да видиш Господнето лице е по-блажено от всички небесни блаженства, така и да не Го видиш - е най-страшното от всички адски мъчения. Така разсъждава свети Иоан Златоуст: “Ако някой можеше да види хиляда геени, и той би казал, че няма нищо по-страшно от това, да бъдеш прогонен и отделен от блажената слава и да се окажеш омразен на Христа, и да чуеш от Него: Не ви познавам (Мат. 25:12).

Душевната слепота е непознаване на себе си, непредвиждане на предстоящите беди - на смъртта, съда, геената; душевната слепота са и всички смъртни грехове и страсти, когато някой привикне към тях и не иска да се опомни. За нея Премъдростта казва: защото злобата им ги беше заслепила, и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост (Прем. 2:21-22). И пророк Даниил казва: Извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето (Дан. 13:9). И псалмопевецът: Те устремиха очите си, за да ме повалят на земята (Пс. 16:11).

Господ не явява лицето Си на така заслепените, защото казва в Книга на пророк Иеремия: гърбом, а не с лице ще се обърна към тях (Иер. 18:17). Лекарите не съветват здравия да се вглежда в болния или в ослепелия, за да не се повредят и зениците на здравите. И небесният Лекар отвръща лицето Си и светлите Си очи от нашата слепота: Ще скрия лицето Си (от него) в оня ден за всичките му беззакония, които той ще направи (Втор. 31:18).

Когато Господ отвръща от нас лицето Си, тогава ни постигат всички беди, за което Самият Той предвещава: Ще се разпали гневът Ми против него в оня ден, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях, и той ще бъде изтребен, и ще го сполетят много злини и скърби (Втор. 31:17). Затова и Давид скърби: Ти скри лицето Си, и аз се смутих; скриваш лицето Си - объркват се (Пс. 29:8; 103:29).

Да се изправим и да се притечем в слепотата си към благия Лекар, Който просвещава всеки човек, като се молим: “Ослепен с духовните си очи, идвам при Теб, Христе, както слепият от рождение. Не ме отхвърляй от лицето Си. Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя. Сърцето ми повтаря Твоите думи: “търсете лицето Ми”; и аз ще търся лицето Ти, Господи” (Пс. 50:13; 68:18; 26:8).

“Ослепелият душевно е ослепял и телесно.

Гробищният крадец е окрал себе си, като си е прибавил болест на очите”.

Авва Иоан разказал следното: Веднъж, като влязохме с отец Софроний в притвора на една голяма александрийска църква и не намерихме никого, освен трима слепци, които седяха там, ние се приближихме тихо до тях и седнахме мълчешком. Слепците, без да предполагат чуждо присъствие, разговаряха помежду си. И единият каза на другия: “Наистина, брате, кажи как ослепя?”. Онзи му отвърна: “Още през младостта си, когато бях моряк и плавахме от Африка, по време на една буря ослепях, сякаш пелена покри очите ми”. И казал на другия слепец: “А ти как ослепя?”. Онзи отвърнал: “Бях пекар и ослепях от силата на огъня”. Попитали и третия: “Ти как ослепя?”. Той отвърнал: “Ще ви кажа истината, братя: когато бях млад, нищо не исках да върша с ръцете си и понеже нямах какво да ям, крадях. Веднъж, след като вече бях извършил много злини, стоях на тържището и видях, че носят за погребение мъртвец, облечен в скъпи дрехи. Последвах ги и аз, за да видя къде ще го погребат. Внесоха го в църквата на свети Иоан и го оставиха там. През нощта отидох, съблякох дрехите, които бяха на него, като му оставих само хитона, и вече се канех да тръгвам, когато зъл дух започна да ми внушава: “Вземи и хитона, той е много хубав”. Аз, окаяният, се върнах, готов да му съблека хитона и да оставя тялото голо. Изведнъж мъртвият се надигна, седна пред мен и протегна ръце към мен; с пръстите си ми издра лицето и ми извади и двете очи. Тогава аз, окаяният, оставих всичко и с голяма мъка едва избягах от гроба. Ето, братя мои, разказах ви, как ослепях”. Щом чухме това, отец Софроний стана и ние си тръгнахме. И ми каза отецът: “Наистина, отче Иоане, днес ние получихме голяма полза”. Това е написано за полза на слушащите: да видят всички, че който върши зло, не може да се скрие от Бога.