Един черниговски жител на име Лаврентий изгубил ума си и както обикновено се случва с такива хора, тичал нощем из града и по полето. Веднъж той поискал да се удави в реката, но бил хванат и доведен при чудотворната икона в Илиинския манастир, и там, докато монасите се молели за него, Божията благодат му дала ум, разсъдък и разум.

И така със здрав разум той се върнал вкъщи, като прославял Божията Майка, Която го вразумила.

Притечете се насам, всички немощни по ум, безумни и невежи. Елате с мен тук; ето, ние имаме наставница на премъдростта и подателка на разум - Пресветата Дева. Тя ще ни научи, Тя ще ни вразуми, Тя ще ни настави във всичко. Знаете, че всеки неразумен от книга се просвещава, ненаученият се научава от премъдрия, невежата се наставлява от ръководител. Пречистата Дева е и Книга, и Премъдрост, и Предводител.

Тя е Книга по казаното от Дамаскин: “Нова Книга, в Нея по неизказан начин Бог Слово се е вписал неръкотворно”. И свети Андрей Критски казва: “Книга на наистина Живото Слово на Отца, тайно вписано с животворното перо на Духа”. Тази Книга превъзхожда разума на премъдрите, любомъдрите и хитрословесните прави немъдри и безсловесни, а желаещите да се научат от Нея извлича от дълбочината на незнанието.

Мъдрувал лукаво и говорел хитро проклетият Нестор, който учел да наричат Богородица Христородица; той, като си въобразил, че е премъдър, обезумял. Прост бил светият певец Роман; научен от Богородица, той написал хиляди кондаци, след като насън му се явила нашата Пресвета Владичица, подала му книжен свитък и му заповядала да го изяде. Той отворил устата си, изял го и се изпълнил с премъдрост.

Тази Книга да потърси и да намери всеки, който иска да се учи! Потърси Я и Я намери ти, невежият, за да се научиш на духовен разум, защото “Тя води всички към Божествено познание, като озарява и просвещава ума” (Акатист, икос 11). Потърси Я и Я намери ти, гордият, за да се научиш на най-дълбоко смирение, в което “трудно се прониква и с ангелски очи” (Акатист, икос 1). Потърси Я и Я намери ти, нечистият, за да намериш съкровище на чистотата.

Гневливи и завистливи, като вземете със себе си сластолюбивите, потърсете Я и Я намерете, за да се научите на духовна любов и нищета. Чревоугоднико и ленивецо, потърсете Мария, за да се научите на въздържание и будност. Дева Мария е “вместилище на Божията премъдрост” (Акатист, икос 9).

Ненаучени! Научете се от Нея! От Тази, Която, проповядвайки високо, казва: Който е неразумен, да свърне тука! (Притч. 9:4). И на просещите ум казва: Дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; оставете неразумието (Притч. 9:5-6).

Удивявал се някой си, когато слушал за виното, към което приканват неразумния, за да стане премъдър - нима виното дава премъдрост? По-скоро то ще направи и разумният да обезумее. Не без причина апостолът заповядва да не се опиваме с вино (Еф. 5:18). Но ако дори и мъдрият погубва разума си с виното, защо призовават безумния към него? За да стане още по-безумен ли?

Но му е казано да не се удивлява. Едно е виното, което погубва ума, и друго - това на Мария, Която пази в Себе Си съкровището на Божията премъдрост. За Нейното вино пророкът казва, че то опива не с безумие, а с целомъдрие: виното ще одушеви момите (срв. Зах. 9:17). Но кои девици? Не безумните, а мъдрите, които заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си (Мат. 25:4). С това вино и предишните безумни се умъдрили. И ти, любими читателю, не се съмнявай във виното Й, но отиди и пий от премъдростта Й заедно с другите.

Пил от Нея Дамаскин, като загребвал с отсечената си ръка, и колко много се преумъдрил? Станал като извор, източващ потоци от премъдри песни. Чуй какво казала на стареца му във видение Богородица: “Не пречи на извора Ми да тече!”. Така че и ти не лишавай себе си от това питие. Дева Богородица е Предводителка. Невежи, наставлявайте се от Нея!

Някога Гедеон наставлявал триста израилеви воини за битката с Мадиам, и подготовката им за битката била необикновена: вместо меч и копие държали в ръцете си свещи - и с това врагът бил прогонен (Съд. 7:20). Адски Мадиам ме напада и не зная как да го прогоня. Настави ме Ти, Богородице, защото си Свещ, приела Светлината, с Която се прогонва множеството на тъмните сили.

Блажен и премъдър е държащият тази Свещ вместо силно оръжие, безумен е, който не Я е придобил. Онези пет девици за угасналите си светилници заслужили да бъдат наречени безумни, а които държали запалените си светилници, били наречени мъдри (Мат. 25:3-4).

Който Те почита като светлина, о, Владичице, е наистина мъдър: ходещият в Твоята светлина не се препъва. А който Те няма, е глупав и невежа, той ходи в тъмнина; а който ходи в тъмнина, се препъва (Иоан. 11:9-10).

В Изход Господ заповядал на Моисей светилникът в скинията на събранието никога да не угасва, а да гори светилникът всякога (Изх. 27:20). Това се явило предобраз на нашата Пресветла Наставница, за Която написалият Притчи предвъзвестява: Светилото Й не гасне нощем (Притч. 31:18).

Светлината Й винаги озарява ума, винаги осветява тъмнината, винаги наставлява всички верни към разум. О, Всесветла Светлина, запали светилника ми! Владичице Богородице, просвети помрачената ми душа!

Всеки неразкаян грешник е безумен, няма разум.

Умът или разумът в човека - това е светла свещ, която прогонва мрака на незнанието и показва кое е добро и кое - зло, и винаги наставлява по светлия път на Божиите заповеди. А когато човекът не послуша добрия, просвещаващия го отвътре разум и се отклони по своята зла воля, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му (Бит. 8:12), и последва своите похоти, вършейки неподобаващи неща (макар и да знае, както му посочва разумът, че смъртно греши, че това е зло и че за него ще бъде вечно наказан; но пренебрегва това и нехае за греха си), тогава човекът губи ум и разум и като безумен се лута в тъмнината на своето безумие.

За такива псалмопевецът казва: Не знаят, не разбират, в тъма ходят (Пс. 81:5). И свети Калист (пише): “Наистина, живеещите в зло и безчиние не притежават светлината на Божествения разум, защото както слънчевите лъчи се закриват от тъмните облаци, така и умът, който свети в душата ясно - като по пладне, бива затъмняван от безумието, а има ли по-голямо безумие от греха? И свети Иоан Златоуст казва: “Нищо не е по-лошо от греха”.

Грехът прави безумни и онези, които преди са били велики по разум. Соломон е бил премъдър, но колко се е лишил от разум, служейки на греха? И мнозина други премъдри са погинали заради греховете си. Подобава прилежно да молим Господа да прогони от нас безумието на греха и да просвети ума ни със светлината на разума на Светото Евангелие.

Господи, вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце (Пс. 118:34). Научи ме на благост, мъдрост и разум.

“Вятърът угасява свещта, грехът погубва разума.

Отстъпва от Христа онзи, който обича златото”.

В персийските предели живеел свещеник на име Павел, преуспяващ в благочестие и в много добродетели. Той имал една-единствена безумна страст - сребролюбието. Което и го погубило. Как? Послушай.

Тогава имало голямо гонение против християните. Като се боял да не бъде принуден да извършва идолослужение, този свещеник избягал в планинската пустиня, като взел със себе си многото злато, което имал. По това време в планината се криели и пет девици, монахини от един разрушен от мъчителите манастир. Като намерили там Павел, девиците, сияещи с добродетели и изпълнени с благоуханието на Светия Дух, се заселили близо до него. Може да се каже, че те наистина били подобни на мъдрите девици, за които се споменава в Божественото Евангелие - били също така украсени с постническо житие.

Те живеели близо до Павел, пеели и служели с него, изпълнявали ден и нощ Божествените заповеди. Но ненавиждащият доброто дявол, като не търпял този техен живот и подвиг, в който те преуспявали, чуй какво намислил. Влязъл в един човек, който знаел къде се крият те, и човекът отишъл при княза на персийския цар и му казал: “Има един християнин презвитер, който притежава много злато, заедно с него се крият и пет монахини. Ако искаш да вземеш златото му, изправи го пред съда заедно с постниците и ако не поискат да се отрекат от вярата си, ще ги убиеш и ще вземеш богатството”. Князът изслушал всичко това, веднага изпратил да доведат презвитера с монахините и да донесат златото, и ги изправил пред съда. Тогава дяволът влязъл в сърцето на презвитера и той казал на княза: “Защо вземаш моето богатство, та аз с нищо не съм те обидил?”. А той му отговорил: “Защото ти си християнин и не спазваш заповедите на царя”. Павел му отвърнал: “Какво ще ми заповядаш да направя?”. Князът казал: “Ако се поклониш на слънцето, можеш да вземеш златото си и да отидеш където поискаш”. И при вида на своето злато окаяният се поклонил на слънцето и ял от идоложертвеното, и пил от кръвта, но не получил желаното.

След това князът добавил: “Ако направиш така, че постниците да се поклонят на слънцето и да си вземат мъже, тогава можеш да вземеш златото си и да отидеш където поискаш”.

Павел отишъл при постниците и им казал: “Князът взе имуществото ми, заповяда и вие да изпълните разпореждането на царя. Ето, аз се поклоних на слънцето, ядох и от идоложертвеното, направете и вие същото”. Но те го заплюли в лицето и единодушно казали: “О, окаяни, не ти стига твоята гибел, но желаеш и нашата! Сега ти си втори Иуда, защото както той заради злато продал Учителя и Владиката на смърт, и като взел златото, отишъл и се удавил, така и ти по нрав се оказа друг Иуда, заради златото погуби душата си, защото дълбоко в ума си прие думите на богаташа, който казвал на душата си: Душо, имаш много блага: почивай, яж, пий, весели се. Затова и чул: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лук.12:19-20). Казваме ти като пред Бога: ще се сбъдне на тебе казаното и за Иуда, и за богаташа”. И отново го заплюли в лицето като отстъпник.

Тогава по заповед на княза светите деви били бити с тояга без пощада много часове. Но те повтаряли: “Ние се покланяме на нашия Господ Иисус Христос. Няма да се подчиним на заповедта на царя, прави с нас каквото искаш”. Князът се опитвал по всякакви начини да ги съблазни, обещал им да получат златото на Павел, но те не се подчинили и тогава заповядал на Павел да им отсече главите с ръката си. Мислел, че няма да се съгласи, и съкровищата му ще останат за него (за княза). Павел, окаяният, като чул това и отново погледнал златото си, отговорил: “Ще направя, каквото ми заповядваш”. И като взел меча, се приближил към тях.

Като го видели, светите деви били поразени: “О, окаяни, до вчера беше наш пастир, а сега си дошъл като вълк да ни погубиш! Това ли е учението ти, с което през всичките дни ни наставляваше да умрем за Христа? А ти самият никак не искаш да пострадаш за Него, напразно се отвърна от Него. Наистина ли сме приемали святото Тяло и Кръв (Христови) от нечистата ти ръка?”. Знай, че мечът в ръката ти сега ни е ходатай за вечен живот. Ние сме благоугодили на нашия Учител Христос, а ти, както ти предрекохме, заедно със златото ще погубиш скоро и душата си и ще бъдеш обесен, и заедно с Иуда ще станеш син на геената”. Като му казали това и още друго, монахините се помолили. И Павел отсякъл главите им с ръката си.

Тогава князът му казал: “Знай, Павле, че още в нито един от християните не съм намерил такъв изпълнител на царската воля, както в теб. Затова не мога да те пусна, защото, щом царят научи за теб от мен, ще поиска да те сподоби с голяма чест. Днес се повесели с нас, а утре ще кажем на царя за теб”. Окаяният отговорил: “Да бъде, както казваш”.

В същата нощ князът изпратил слугите си да обесят Павел, а на сутринта, като дошъл уж да го посети и го намерил да виси, го осъдил като самоубиец и заповядал да изхвърлят вън от града трупа му, за да бъде разкъсан от псетата, а златото взел за себе.

Така се изпълнило пророчеството на светите девици над Павел, който приел двойна смърт, както и неговия учител Иуда...

О, как един-единствен смъртен грях хвърлил окаяния в страшно безумие! Още повече многото грехове могат да заслепят и да погубят и най-мъдрия.