Расофорната послушница Александра от манастира “Света великомъченица Параскева” в Чернигов дълго време търпяла бесовски нападения: явявали й се множество страшни образи, нахвърляли се върху нея, искали да я похитят, забранявали й да се моли. Всичко това тя търпяла с голям страх, ужас и боязън, понякога викала от страх и плачела, така че и намиращите се покрай нея се ужасявали и треперели. Накрая, когато тя вече съвсем изнемогнала от толкова нападения и само чакала часа на смъртта, била доведена от монахините на съботния Акатист пред чудотворната икона на пресвета Богородица в Илиинския манастир. Тук по благодатта на нашата Застъпница я оставили всички мечтания, привидения и страхове, и тя се върнала, укрепявана от помощта на Пресвета Богородица против всички вражески сили, които вече не можели да й причинят предишните страдания.

Нашият живот е борба, и тази борба е против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12) . Победата над тях е нещо много добро, но не е лесна. Добра е - защото носи венец, а не е лесна - защото е голяма злобата на врага ни, силата му е крепка, а нашето естество е страстно и силата ни - немощна.

Но не се страхувай, човече, не се отчайвай, защото имаш за помощница Пресветата Дева, Воеводата Победителка, Нея ние “възпяваме с благодарност”. Призови Я на помощ, защото е казано: призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш (Пс. 49:15). С Нейната помощ ще видиш врага си победен. В потвърждение на тази истина ще ти кажа нещо от Светото Писание: шията ти - като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове - все щитове на юнаци (Песен на песн. 4:4).

Какво означава тази кула, ако не надеждността на Девата за нашето спасение, кула на непревземаемост от врага? Какво са щитовете, ако не защита? Какво са стрелите, ако не победа над враговете? Когато врагът ни напада, Тя ни запазва с щитове. Когато воюваме против врага, Тя ни подава здрави стрели. Когато губим сили, тя като стълб ни подпира, за да не паднем. Кой ще се уплаши от враговете си, щом има такава Воевода в битката? Горко на онези, които искат без Нея да се сражават с врага. Но Ти, Владичице, не допускаш воините Ти, които вярно Ти служат, да останат сами в битката, винаги си с тях, опазваш подвига им и им помагаш.

Уверявам се в това, като виждам знамението Ти, явено на небесата, облечено в слънце, което се яви тогава, когато беше показано разорението на цялото творение, както е написано: явиха се светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка (Откр. 11:19), и ето, яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце (Откр. 12:1).

Кой не знае, че тази явена Жена предзнаменува Пресветата Дева, за което учителите на Църквата са в съгласие. И виж: защо тази Жена не се е явила преди светкавиците, гръмотевиците, гласовете, трусовете и градушката, когато още всички стихии са били в покой, а точно в тези страшни бедствия на небето и земята? За да се покаже, че Пресветата Дева е с нас и в най-лютата битка, в най-лошия час, когато се борим с врага си, когато врагът ни напада - ту с блясъка на похотта на очите, ту с гласа на гордостта житейска (1 Иоан. 2:16), ту с градушката на внезапните страсти и безбройните нападения, ту с гръмотевиците на страховете, ту с трусовете на отчаянието.

Тогава Тя като изгряващо слънце идва на помощ, та ако някой побеждава, да го укрепи, ако някой е наранен, да го изцели. Ако някой падне, да го вдигне. Ако някой вече е мъртъв духовно, жестоко победен в битката, но не е престанал да се надява на помощта Й, да го възкреси и отново да го въоръжи за подвиг. Ако някой силно се подвизава, ще му помага в битката и ще му приготви награда за подвига.

През време на битки Тя се явява облечена в слънце и просвещава нашия мрак, за да не покрие тъмната нощ борещите се. Така Воеводата Победителка е винаги със Своите в битката. И кой няма да тръгне против греха, като има надеждна помощ - Пресветата Дева?

О, Всесилна! “Пази Своя град, Пречиста Богородице, защото чрез Твоята защита той владичества с вяра и от Теб получава сила, чрез Теб победоносно отблъсква всяко изкушение и враговете взима в плен, като ги държи в подчинение” (Андрей Критски, Велик покаен канон, песен 9).

Отвън - нападения, отвътре - страхове - казва апостолът (2 Кор.7:5). А в битките и опасностите хората обикновено бързо се хващат за оръжието. Какво оръжие ще намерим ние за изгонване на самите страхове? Свети Иоан Лествичник ни посочва името Иисусово: “Винаги с името Иисусово поразявай враговете, по-силно от това оръжие няма да намериш нито на небето, нито на земята” (Лествица, Слово 15, За чистотата). Но приемете и моя съвет: вземете и друго всесилно име като още едно оръжие във втората си ръка - името на Мария, Майката Иисусова, по-силно и от това оръжие няма да намерите. Ако врагът ни напада от две страни, отдясно и отляво, то и ние да вървим срещу него с две оръжия - с имената на Иисус и на Мария, за да победим с едното враговете от дясната ни, а с другото от лявата ни страна.

Колко силно е това оръжие - името на Мария? Чуй какво се казва в Акатиста: “Всички вражески духове треперят, обхванати от страх, защото се боят от святото Ти име”.

Нека да ми бъде позволено да наричам моята Владичица оръжие - онова, с което Давид победи Голиат, тоест прашка (1 Царств. 17:39-51). Защото както излетелият от прашката камък убил другоплеменника, така и роденият от Нея Христос, Който е край-ьгълен Камък, убил падналия върху Него. Защото който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже (Мат. 21:44).

Когато Давид взел в ръцете си прашката, той избрал за нея пет подходящи камька от потока. В името на Пресвета Богородица различавам пет букви: М А Р И А. Това са петте камъка, убили адския филистимец: Магнит, Адамант ^[2], Рубин, Иакинт ^[3], Аметист. Всеки от тях със свойството си изобразява някоя добродетел на Мария. Магнитът, който привлича към себе си желязото - това е смирението на Мария, привлякло Бога на земята, защото със смирените Й думи: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти (Лук.1:38) - Бог слязъл от небето и се въплътил от Нея. Твърдият адамант явява мъжеството на Мария. Червеният рубин - целомъдрието. Иакинтът с небесния си цвят показва Богомислието Й. Огневидният аметист - пламенната Й любов.

С тези пет мислени камъка могат да бъдат сразени всички адски Голиати, но преди всичко - петте най-големи от тях. Магнитът на смирението убива беса на гордостта. Адамантът на мъжеството поразява беса на страха, който води до отслабване в подвига. Рубинът на целомъдрието - беса на безсрамието и нечистотата. Иакинтът на богомислието поразява беса на земното пристрастие. Аметистът на любовта - беса на омразата. И не е за учудване, че бесовете се страхуват и треперят от това пресвято име.

Още във Ветхия Завет има пет неща, които започват с петте букви от името на Мария и знаменуващи силата му: Море червено, Арод извор, Руно Гедеоново, Иордан река и Арарат планина. Морето потопило фараона, при извора Арод Мадиам бил сразен окончателно. Върху Руното Гедеон приел знамението за победата. При Иордан аморейските царе били победени от Иисус Навин. Планината Арарат станала пристанище за ковчега.

Всичко това послужило като предобраз на Дева Мария, Която и мисления фараон потопила, и адските мадиамци и аморейци поразила, и приела Словото в утробата Си, както руното - росата. Тя е и сигурно пристанище за всички, които плават от морето на страстите към Нея. Затова всеки верен нека да се въоръжи с пресвятото Й име - Мария, като с прашка, и с петте камъка в нея, и да побеждава враговете си!

“Ако някой се намира даже и сред смъртната сянка, да призове Мария - и злото ще го отмине”.

По време на царуването на Ираклий и патриаршеството на Сергий с призоваването на Дева Мария Византия се спасила от видимите си врагове и пред очите й каганът ^[4] като втори фараон, бил потопен с многобройната си войска в бушуващото море. А от невидимите врагове се спасява всеки, който призове на помощ Закрилницата на човешкия род. Някой ни откри, как наистина в ужасно видение прогонил от себе си страшните скачащи етиопци, само като произнесъл тези две имена - Иисус и Мария. Иаков дьо Ворагине ^[5] пише за един знатен и богат човек, който обеднял и изпаднал в голяма скръб, измъчвайки се за изгубеното си богатство. Явил му се дявол в образа на воин на черен кон и започнал да го разпитва коя е причината за тази скръб, а когато я узнал, му заповядал да не скърби: “Аз, казал му той, ще те направя богат и знатен, само едно ми обещай”. Човекът с клетва му обещал да направи онова, което той поиска. Тогава дяволът му посочил едно място и казал: “Копай тук и ще намериш много злато, сребро и скъпоценни камъни, но за това ще ми доведеш тук жена си”. Човекът започнал да копае и намерил съкровище, скрито там преди много години.

Той вземал постепенно от него и станал пребогат: купил много села, роби и робини, дворци - и се прославил повече от всички велможи. Но ето че дошло времето да доведе жена си на мястото, където било намерено съкровището, както бил обещал на беса. През нощта мъжът й казал: “Да отидем на мястото, то не е далече от тук: там ни е останало още нещо”. Не й казал нищо окаяният за договора с демона. Жената треперела и се страхувала, не искала да отиде, но, макар и против волята си, се подчинила на мъжа си. Тя била благочестива и всеки ден отправяла молби към Пресвета Богородица.

Случило се да минат покрай църквата, която се намирала недалече, и жената започнала да моли мъжа си да я почака малко. “Аз, казала, ще отида, ще извърша обичайното си правило към Пресвета Богородица пред църквата и скоро ще се върна”. Мъжът я пуснал и тя отишла при църковната врата, коленичила с плач и усърдно започнала да се моли, връчвайки себе си на своята Покровителка.

О, преславни чудеса и милосърдие на Богородица! Как не оставя Тя намиращите се в беда, които усърдно прибягват към Нея!.. Божията Майка изпратила сън върху жената, както Бог - върху Адам в древния рай, и както лежала ничком на земята, в молитвата си тя заспала дълбоко. А нашата Владичица отишла вместо нея при онзи човек, който очаквал жена си на пътя, и го последвала.

Когато дошли до уреченото място, виждат: князът на тъмнината вече бърза весел към тях, но когато бил вече съвсем близо, изведнъж се разтреперал и извикал: “О, клетвопрестъпнико! Ти ме погуби! Казах ти да доведеш жена си, за да й отмъстя и да й причиня много беди, а ти си ми довел Майката Владичица, за да ме мъчи!”. Като извикал това с вопъл, той бил изгорен от силата на Пресвета Богородица като от огън и захвърлен в бездната на ада. А нашата Владичица станала невидима.

След като видял и чул това, човекът с голям страх паднал на земята като мъртъв - сякаш не му останал дъх от ужасното видение, и дълго лежал. Едва дошъл на себе си, той се изправил и треперейки, тръгнал по пътя за дома си, като недоумявал за жена си: къде е тя? Когато минавал покрай църквата, свърнал към нея, за да се помоли за греха си, и там намерил жена си да спи при църковните врата. Събудил я и й разказал подробно за всичко. А тя слушала и духом изнемогвала от страх.

След като се помолили, двамата с плач се върнали вкъщи. Изповядали греховете си, оставили цялото бесовско богатство и прекарали останалото време от живота си богоугодно, като благодарели на своята Застъпница, Пресветата Дева, че ги спасила от гибел с милостта Си.

Виж как Владичицата запазва прибягващите с вяра под Нейния покров!