Един знатен човек по фамилия Пенски от Брагинския край имал жена Анна. В продължение на няколко години силно я болели краката, трябвало да я носят, не можела сама да направи нито крачка. Изнемогвали вече и лекарите, които се опитвали да изцелят неизлечимата болест.

Този човек чул за чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намира в Илиинския манастир, и докарал тук жена си. Внесли я в църквата, и тя, след като топло и със сълзи се помолила, получила бързо изцеление: в същия час се изправила на краката си.

Както на хромия в Иерусалим, описан в Деяния (Деян. 3:3), така и на тази жена й закрепнали ходилата и коленете, и тя скочила, като хвалела Бога и Богородица. Всички се изпълнили с голямо удивление от чудото, което станало с нея.

Да попитаме хромия от Иерусалим, когото носили: къде намери нозе? Ще каже: При храмовите врата, наречени Красни (Деян. 3:2). Блажен си ти, хромия, защото си избрал за себе си добро място, църковните врата, наречени Красни, при тях и се излекуваха нозете ти. Но още по-блажени са онези, които се държат за Пречистата Дева и са си избрали място при Нея, защото Тя е Врата най-прекрасна, Църква и Двери! При тях се лекува недъгът не само на телесните (както при Анна), но и на душевните нозе.

Хрома била с душевните си нозе египетската грешница, толкова хрома, че не можела да прекрачи и църковния праг: “Когато безпътните ми нозе докоснаха прага - казва тя, - църквата приемаше всички и никого не възпираше, а мен, окаяната, не прие: сякаш множество воини бяха поставени да затворят входа, така ми забраняваше Божията сила” (вж. Житие на Мария Египетска). И виж как пред иконата на Пресвета Богородица укрепнали нозете й: не само влязла в църквата да се поклони на Честното Дърво, но и отишла в пустинята, вървяла по водата и по въздуха. Така силна е тази мислена Врата за изцелението и на телесните, и на душевните нозе.

Обикновено при вратите бедните просят милостиня, а къде може да се получи по-добра милостиня, отколкото при Пресветата Дева? Смущаваха ме думите: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят (Иез. 44:2). Страхувах се да не би да си тръгна с празни ръце, нечут и посрамен, когато дойда при тях и потропам. Защото как през затворените и никога не отварящи се врати могат да получат нещо ръцете ми? Но когато чух пеещия: “Никой, който идва при Теб, не си тръгва посрамен, Пресвета Богородице, но проси благодат и приема дар” (Параклис на Пресвета Богородица), получих упование и дерзая, макар и недостоен, да прибягвам към Тебе, о, Небесна Врата!

Затворена си Ти за онзи, който изследва: “Как и Дева пребъдваш, а и да родиш си могла?” (Акатист, икос 9). Такъв не влиза през тези врати: “Радвай се Ти, Която неизказно си родила Светлината; радвай се Ти, Която не си научила никого, как стана това!” (Акатист, икос 2). Но Ти не си затворена за подаване на милостиня, отворена си за всички; всеки, който търси милосърдието Ти, през тези врата и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери (Иоан. 10:9). Минавал съм през вратите на велможите на този свят и съм виждал много прегради. Стоят там стражи при вратите, които или те спират, или те разпитват, защо идваш и откъде, или съвсем не пускат никого, или едни пускат, а други прогонват. Виждал съм и различни гербови печати: на някои от тях са изобразени врати - или затворени, или отворени, но не входни, защото при тях стоят ту зверове, ту воини с извадено оръжие - кой може да влезе през тези врати?

Когато идвам при Твоите врати, о, Всесилна Царице, не намирам нищо такова: няма да ме отблъснат стражи, няма да ме уплашат зверове, няма да ме прогонят воини, никой няма да ме попита защо идвам. Но влизам безпрепятствено и заставам пред Теб, и беседвам с Теб, макар и да съм недостоен. А ти ме виждаш, чуваш, милуваш и откликваш на молитвите, които са полезни за мен.

Често съм виждал от вратите на много велможи да излизат плачещи - нечути, непомилвани, оскърбени още повече. А от Твоите врати кой и кога е излязъл оскърбен? Само като се приближи към тях, веднага забравя плача си. Защото не търпиш, о, Майко, да виждаш чедата Си наскърбени и безутешни.

Всички, които се отклоняват от правия път и не пазят Господния завет, са хроми. Отклонили са се от пътищата си - казва псалмопевецът (Пс. 17:46 - слав.). А куцането е двояко: и с единия, и с двата крака.

С единия крак куцат онези, които ту застават прави, ту се накланят към земята. Така те ту се обръщат към добродетелта, ту се връщат към злото; ту стават, ту отново падат и сякаш вървят по два пътя. За такива Иисус, син Сирахов, казва: Горко на грешник, който ходи по две пътеки (Сир. 2:12).

На двата си крака куцат онези, които, след като са паднали веднъж, не искат да се изправят, но, затънали в дълбокото блато и отчаяли се за спасението си, пълзят като без крака по земята сред суетата на суетите: душата им се е превърнала в пръст, утробата им се е прилепила към земята. Или са сякаш носени от някакъв насилствен греховен навик не натам, накъдето биха искали, а накъдето греховната страст ги тласка: което желаят, не го правят, а което не желаят, това правят - не те, а живеещият в тях грях (вж. Рим. 7:19-20).

Към такива хроми пророк Илия се обръща: още ли ще куцате на две колена? (3 Царств. 18:21). Такива, за да стъпят твърдо на краката си, трябва неотстъпно да се държат за църковните врати на покаянието. Защото, както се влиза в храма през вратата, така и чрез святото покаяние се влиза в църковното общение, в изправянето на живота, получаването на Божията милост, в прощаването на греховете и в небесните обители. През тази врата са влезли разбойникът, митарят, блудницата и блудният син.

Да се постараем да влезем и ние през тесните врата на покайните трудове, докато още имаме време, защото мнозина след това ще пожелаят да влязат, но няма да могат. Още сега да потропаме на тази врата, като викаме: “Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче!” (Великопостна стихира). Да послушаме апостола, който ни учи: укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери (Евр. 12:12-13).

“Грешницата, която уми нозете на болния,

чува отгоре: простени са ти многото грехове”.

Една знатна жена, като размишлявала след смъртта на мъжа си за всичките си грехове и си спомнила за смъртния час и Страшния Съд, отишла при блажения Неофит, поклонила му се и казала: “Дойдох с вяра при твоя святост, честний отче, да изповядам греховете си”. Той не искал да я слуша: “Невъзможно ми е, чедо, да слушам за женски деяния”.

Но тя не отстъпвала: “Отче светий, Господ Иисус Христос, истинният наш Бог, Който се облече в нашия образ, не отхвърли дошлата при Него блудница, целуваща през сълзи честните Му нозе и изповядваща пред Него греховете си, а ти ме отпращаш, макар да искам да се покая и да изповядам греховете си”. Като чул това, старецът й казал: “Щом ми говориш така, чедо, и си дошла с вяра при мое недостойнство, да отидем в църквата и изповядай със съкрушено сърце пред човеколюбивия и милосърден Бог деянията си. И аз, негодният старец, ще ги изслушам”.

Жената отишла заедно със стареца в църквата, помолила се, поклонила му се и застанала до него в мълчание. Старецът я подтиквал и казвал: “Какво означава това, чедо? От рано сутринта молеше мое смирение да те приема, а сега не казваш нито дума?”. А тя отвърнала: “Не дръзвам да изрека нищо, честний отче, защото ме измъчва неподобаваща мисъл”. Тогава старецът казал: “Ти напиши, а аз ще прочета написаното пред Господа Бога, Който по голямата Си милост ни прощава греховете”. Жената отговорила: “И това не мога да направя поради многото си беззакония”. Тогава старецът казал: “Ако и това не можеш, ето какво ще направя: ще ти припомня един по един греховете, които човек извършва през живота си: вършила ли си това, или нещо друго?”.

Като изслушала изброеното от стареца, жената му казала: “Заради Божията благодат и светите ти молитви, нищо такова не съм правила, но прегрешенията ми са други”. “Ако са други - отговорил той, - то аз не съм сърцеведец, не зная човешките тайни”. А тя казала: “Моли се за мен” - и си тръгнала.

Като вървяла по улицата, жената видяла един монах - стар, парализиран, лежал на земята, захвърлен от всички - и му казала: “Искаш ли да те взема в дома си, ще се грижа за теб, а ти ще молиш Бога за мое недостойнство?”. Той отвърнал: “Да, госпожо, искам да сториш милост на мен, окаяния”.

Тя отишла вкъщи, приготвила постеля, изпратила да купят монашеско одеяние и наредила на слугите си да отнесат разслабения монах в банята, да го умият, да го облекат в нови дрехи, да го пренесат и да го сложат да легне в приготвената му постеля. Всичко това било изпълнено и тя започнала да му служи, като мажела и лекувала струпеите му.

Минало време, настанал Велики четвъртък, спасителните Страдания Христови. Казала жената на стареца: “Искам да направиш нещо, отче, но потърпи и не говори нищо”. “Както пожелаеш, госпожо, така и ще направя”.

Настъпил часът на Божествената служба. Свещеникът служел в църквата на дома й Божествена Литургия и щом започнал да чете Евангелието: А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата (Мат. 26:6-7) - жената взела съд с миро, пристъпила към монаха и като изливала миро върху нозете му, целувала ги, обливала ги със сълзи и ги изтривала с косите си, изповядвайки греховете си. И едва направила това, започнало страшно земетресение, но не в целия град, а само в нейния дом. След земетресението се чул глас: “Прощават ти се греховете”.

В мига, когато се чул този Божествен глас, монахът се изправил здрав, вече без нито един струпей, без нито една рана по тялото си, и прославил нашия Господ Иисус Христос, Който върши велики и страшни чудеса. А блажената жена, след като приела опрощаването на греховете си от неизследимото и неизречено Божие милосърдие, прекарала в покаяние и останалите години от живота си и се преставила пред Бога, като оставила пример за всички, които желаят за принесат покаяние.