Една жена от Мозирска околия на име Вера цяла година останала парализирана. Била няма, изсъхнала й и ръката. Жената дошла в Илиинския манастир в събота, в навечерието на Слизането на Светия Дух, по времето, когато пеели Акатиста пред чудотворната икона на Пресвета Богородица, и получила изцеление. Отначало започнала да движи изсъхналата си и неподвижна ръка и я протегнала, показвайки това на всички - и ръката станала здрава, както и другата. После по време на светата Литургия, на “Достойно ест” проговорила с немия си преди това език - и викала силно, като благодаряла на Преблагословената Дева за внезапното изцеление.

Обременена от скърби поради нищетата, вдовството и безчадието си, Ноемин казвала: Не ме наричайте Ноемин (тоест красива), наричайте ме Мара (тоест горчива), защото Вседържителят ми прати голяма горчивина (Рут. 1:20). Впрочем в многото си скърби тя получавала не малко утешение от Рут, своята снаха, която не я оставяла, но се привързала към нея с ето такава любов: където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог - мой Бог; и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут. 1:16-17).

И нас ни заобикалят не по-малки скърби, отвън и отвътре. Външният човек е сполетяван от болести: ту разслабване на тялото, ту немота на езика, ту изсъхване на ръцете - както при тази жена. А вътрешният човек се разслабва от греховете си: той е ням и безезичен, когато не желае да изповядва беззаконията си и както пресъхнала река има воля, която не желае да привежда в изпълнение доброто намерение.

Във всички тези беди ние имаме голямо утешение - Пресвета Богородица, ако имаме към Нея несъмнена вяра, дръзновена надежда и съюз на любовта.

Кой можел да утеши в горчивата й скръб Ноемин, която била лишена от мъжа и децата си? Това успяла да направи Рут.

Но какво утешително, способно да облекчи скърбите имало у Рут, която била също така бедна, сирота и вдовица? Това, че тя станала предобраз на Мария, Майката на Христа, защото и тя била една от Неговите прамайки: Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида (Мат. 1:5-6), който бил праотец на Христа по плът. Това и утешавало Ноемин в скръбта й. Защото, когато тя виждала Рут, сърцето й се радвало, известявайки тайно, че от нейния плод ще израсне радост за цялата вселена - Иисус, Синът на Мария.

И ако дори само сянката на Мария можела да обърне скръбта в радост, то още повече Самата Мария, Майката на всяко утешение, ще ни утеши във всяка наша скръб, ще изцели вътрешния и външния човек! Само трябва да прибегнем към Нея с вяра и да се привържем със също такава любов, както Рут към Ноемин - и да бъдем неразделни с Нея през всички дни на живота си.

О, Владичице, бъди с нас през всички дни навеки!

Ако чрез Богородичната благодат се е изцелила жената, на име Вера, мисля, че (според името си) тя самата е имала и несъмнена вяра. Защото е невъзможно някой да получи изцеление или някаква дарба от Бога без вяра. Лекарят на душите и телата, Синът Божий, Който изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа, винаги искал вяра и според вярата подавал изцеление (Мат. 4:23; 9:29). Така в Капернаум по вярата на стотника Той изцелил слугата му: Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час (Мат.8:13). Така и на кръвоточивата казва: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси (Мат. 9:22). Също и на двамата слепци: Нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха (Мат. 9:29-30). Така и на хананейката: О, жено! голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти (Мат. 15:28). И мнозина други Той спасил по вярата им.

О, каква сила за получаване на желаното има вярата в молитвата!

Свети Киприан се удивява, спомняйки си разбойника на кръста: как такъв грешник, който е живял целия си живот в убийства и други беззакония, при смъртта си с кратката си молитва отворил за себе си рая, и (светият) пита Господа: “Какво повече си дарувал на Стефан, Господи, отколкото на този разбойник? Какво повече е получил възлюбленият Ти ученик, който лежеше на гърдите Ти на вечерята? С какво повече е бил утешен за трудовете си Павел? С какво повече са били възнаградени толкова много светии за многото мъки, рани и смърти? За един час на този разбойник е дадена същата награда, която те са придобили с толкова трудове и скърби”.

Но не се учудвай, свети Киприане! Ще ти приведа в отговор думите на твоя небесен съжител, свети Амвросий, който казва как с голямата си вяра, макар и в кратка молитва, разбойникът отворил за себе си райските врати. Защото, когато нашият Господ по време на доброволните Си страдания бил оставен от всички, когато бил отхвърлен и от Петър, който (преди това) обещал да умре с Него, тогава само разбойникът вярвал в Него и като Го изповядал, Го нарекъл Господ и Цар: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! (Лук. 23:42).

Тук може да се види голямата вяра на разбойника: когато вярата у всички отслабнала, когато всички вярващи се съблазнили за Христа, той не се съблазнил, но с вяра Му се помолил, за което и чул: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43). Така казва свети Амвросий: “В онзи час, когато раят приел Христа, приел и разбойника”.

Но такава слава на разбойника донесла самата му вяра, за което някой, разсъждавайки, се обръща към него: “Непобедими мъчениче! При цялото неплодие на света Христос прие от теб първия плод на вярата; ти стана Петър на кръста, а Петър стана разбойник в двора на Каиафа”.

Видяхме ли, какво може вярата? Нека и ние така да я придобиваме в молитвата си, за да можем да получим желаното.

Сам нашият Господ ни учи: Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено (Марк. 11:24). И свети Иаков наставлява: Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа (Иак. 1:5-7).

Как да придобием такава вяра в молитвата, че да получим всичко, за което молим? Да послушаме свети Калист: “Вярата се ражда от дръзновение към Бога. А дръзновение има тогава, когато някой благоугоди на Бога. Но са нужни много трудове, за да придобие някой чрез благоугаждане на Бога такова дръзновение към Него, че да може твърдо да вярва, че ще получи всичко, за което помоли”. Искайте, и ще ви се даде - казва Господ (Мат. 7:7). И свети Иоан казва: Ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него (1 Иоан. 3:21-22).

“Планината беше хвърлена в реката от този,

у когото вярата се съпровождаше от дела”.

В Египет, в Александрия, имало майстор златар, знатен и изкустен в своя занаят. Една жена, завладяна от любов към него, понеже той бил много красив, се опитала със сластолюбиви думи да го увлече към беззаконие.

Той също се смущавал от помисли за нея, но понеже бил целомъдрен и се боял от Бога, я попитал: “Кое от това, което виждаш в мен, те подтиква към блуд?”. А тя отговорила: “Красотата на очите ти”.

Като чул това, със сечивото, което държал в ръцете си, златарят ударил дясното си око и го пробол с думите: “Така казва Господ, моят Бог: Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена (Мат. 5:29).

Като видяла извършеното от него, жената със страх побягнала и се върнала у дома си, като чрез раната му избегнала греха.

По това време имало много зъл мъчител, той владеел Александрия, а по Божие допущение целия Египет владеели сарацините, които по всякакъв начин потискали християните. И мъчителят измислил такава хитрост. Като извикал епископа, той му казал: “Чували сме, че вашият Христос ви е заповядал да имате такава вяра, че с една дума да премествате планини. Ето, до този град има планина, видна за всички, която се нарича Адар. И ако Христос, на Когото вие служите, е Бог, и вярата, към която се придържате, е най-добрата, както считате, то отидете сега при тази планина Адар и се помолете на вашия Господ Бог, и ако планината ви послуша и се хвърли в река Нил, ще послужите за слава на вашия Христос, при това и ние ще повярваме. Ако ли пък не, то цялото християнско богатство ще бъде взето в съкровищницата на царя”.

Тогава епископът отговорил: “Молитвата, за която ти говориш, твърде превъзхожда нашата немощ. Но не заради нас, понеже всички ние сме недостойни за такова дело, а заради хулата ти, която изричаш против нашия Господ Иисус Христос, нека бъде така. Дай ни осем дни, ние ще се помолим на Бога и вярваме, че той няма да пренебрегне молитвите на рабите Си, защото е писано: Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява, защото те се уповаваха на Него (Пс.144:19)”.

Като чул това, беззаконният варварин се присмял: “Мислех, че ще ми отправите молби и ще поискате да дадете част от имуществото си в хазната ми, а вие дръзвате на това дело, което е невъзможно и за нашия Бахмет ^[1]”. И ги пуснал с гняв, като записал срока, за който те помолили.

А епископът събрал всички християни от града и неговите околности, до три хиляди мъже, без да се броят жените и децата, и ги известил за злоумислената и хитра заповед на владетеля, който искал да лиши християните не само от имуществото, но и от живота им. Казал им и за планината, като наредил всички да скърбят и цяла нощ да бодърстват в молитва към Бога.

Тогава онази жена се приближила до епископа и му открила престъпното си намерение и твърдата вяра в Христа на златаря: как той не се съблазнил от нейните блудни и лъстиви думи, как не пощадил себе си, а пробол окото си.

Като чул това, епископът се удивил и понеже не видял златаря в храма, изпратил у тях да го повикат. Когато той дошъл, владиката му казал: “Брате, сполетя ни изкушение от онези, които ни мразят”. И му разказал всичко подред. Златарят отвърнал: “Владико, трябва да се молим, защото за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26; Марк. 10:27; Лук. 18:27)”.

На третия ден всички отишли при планината Адар и я обиколили три пъти, като носели кръстове. И когато всички застанали срещу планината, епископът извикал златаря и му казал: “О, чедо, сега подобава да покажеш на дело вярата си, за да бъде посрамен мъчителят, който се хвали с идолите си, и да се утвърдят стълбовете на Христовата Църква, и да престане християнският плач”.

Тогава златарят се поклонил на епископа, пристъпил към планината и се помолил: “Господи, Иисусе Христе, Боже наш, послушай молитвите на рабите Си и не давай на враговете Си да похитят Твоето стадо! Да не се зарадват онези, които ни мразят, като казват: къде е вашият Бог? Ти си нашият Бог, Който заповяда на апостолите: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести (Мат. 17:20). И сега не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава (Пс. 113:9)”.

И едва казал това, земята се разтърсила и планината започнала да се премества, и всички хора паднали на колене, и се разнесли страшни вопли из целия град. Разрушавали се дворците и падали стените. И излезли варварите, и видели страшно чудо: как планината се движела от мястото си - към река Нил. И като паднали на земята, всички започнали да молят християните да спрат местенето на планината, за да не се разрушава и всичко друго в града.

И отговорил епископът, и казал: “Не, братя, това е дело не на нашето, а на вашето желание, защото вие хулехте Живия Бог и ни принудихте с искането си. И Господ се спомни за нас в нашето смирение. Какво ще направим сега, ако Той изпрати гнева Си и не само разори града, но и умъртви всички вас?”. Тогава всички обещали да се кръстят, и когато планината вече се приближила до самата река Нил, епископът се помолил на Бога, и земята престанала да се тресе. И мнозина варвари повярвали в Света Троица и се кръстили. А нечестивите написали клетва: оттогава и навеки да не пакостят на християните.

Това било написано за потвърждение, че вярващият получава от Бога отговор на всичките си молитви. О, силна вяро на целомъдрените!