През същата 1662 година, през която плакала Богородичната икона, сарацините, по Божие допущение за греховете ни се промъкнали тихо и пленили множество селища около Чернигов. Монасите от същия Илиински манастир, без да знаят нищо за варварското нашествие, стояли в обителта си, и през една от нощите им било известено за татарите.

Тогава те всички влезли в църквата и се скрили в пещерата на преподобния наш отец Антоний.

В полунощ татарите нападнали манастира и нахлули в църквата, където се намирала чудотворната икона на Пресвета Богородица, украсена със сребърния си обков. Безбожниците извършили много пакости: съборили всички икони на земята, заграбили цялата църковна утвар...

А до иконата на Пресвета Богородица, която била поставена на видно място, и до сребърния обков не се докоснали. Знай, че както някога за пророк Елисей, така и тук Господ Бог поразил нечестивците със слепота, та, понеже са слепи с душевните си очи, и с телесните да не видят иконата на Божията Майка - като гледаме тази икона, ние виждаме истинската Богородица.

Забранила им Божията сила: да не се докоснат с недостойните си ръце до Мисления Кивот.

И неверните не само не се докоснали до иконата, но не могли и да влязат в пещерата при скрилите се там монаси, макар и неведнъж да се опитвали. Идвали със запалена борина и извадени мечове, но, сякаш отблъснати от някого, прогонени се връщали назад. Силата на Пречистата Дева, защитаваща монасите, попречила на сарацините да влязат в пещерата.

Много са скърбите за нечестивеца - предупреждава псалмопевецът (Пс. 31:10). Не само в сегашния, но и в бъдещия век грешникът подлежи на различни наказания, защото няма ненаказан грях. От началото греховете са наказани: Адамовият - с изгнание, Евиният - със скърби, греховете на исполините - с потоп, на содомците - с огън, на египтяните - с много смърт, грехът на израилтяните - с робски труд.

Грешим и ние, и колко много наказания си навличаме: междуособици, смъртоносни рани, нашествия на другоплеменници... И какво да правим ние, грешните? Да приемем добрия съвет на пророк Исаия: скрий се за миг, докле мине гневът Господен (Ис. 26:20).

Но къде можем да се скрием от връхлитащите ни множество наказания? Под покрова, под който се скривал Давид: в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище (Пс. 26:5). И къде да намерим този надежден покров? При Пречистата и Преблагословена Дева Мария. Под този покров се скрил Давид, когато, гонен от Авесалом, тръгнал към Елеонската планина (2 Царств. 15:30), която е предобраз на нашата Премилосърдна Владичица.

И ако даже само сянката на Мария могла да скрие Давид в деня на бедствията, то още повече Самата Тя, ако прибегнем към Нея, ще ни скрие под покрова Си. В Премъдрост на Иисуса, син Сирахов Тя говори за Себе Си с устата на Светия Дух така: като облак покрих земята (Сир. 24:3).

Но, о драгоценна Владичице! Защо уподобяваш Себе Си на нещо толкова лошо, на мъглата? Няма ли за Теб слънце, луна и звезди при Твоето именуване? Каква красота има мъглата, че не се гнусиш да се наричаш с нея?

Когато мъглата се усили над земята и я покрие, тогава всички зверове са опазени от ловците: никой не може да ги улови. Не е ли в това тайната, защо Девата нарича Себе Си мъгла? Крие ни от онези, които искат да ни уловят, защото ние, грешните, заради своята безчовечност сме като скотове, като зверове според разсъждението на Златоуст: “Угаждаме на стомаха си като мечки; удебеляваме плътта си като мулета; злопаметни сме като камили; нападаме като вълци; гневим се като змии; хапем като скорпиони; хитри сме като лисици; носим отровата на злобата си като ехидни”. Такива зверове биват настигани от различни ловци, застига ги праведният Божий гняв, който наказва всичките ни зли начинания: Бог на отмъщенията, Господ, Бог на отмъщенията се яви (Пс. 93:1; слав.).

Застигат ни и беззаконията ни, можем да кажем с истинска тъга: постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога (Пс. 39:13).

Застига ни невидимият ни враг: Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място (Плач Иер. 3:10).

Застига ни и видимият ни враг. Врагът е казал: ще се втурна, ще догоня, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми (Изх. 15:9) .

Но да дерзаем! Имаме Мислената Мъгла, Която ни покрива, Пресвета Дева Мария. На Нея се уповаваме, под Нейния покров и косъм от главата ни няма да загине (Лук. 21:18).

О, Пречиста Дево, на Теб се надяваме и с Теб се хвалим, да не се посрамим ние, Твоите раби!

Божият пророк Моисей, като предупреждавал хората за страшните наказания, ако не опазят Божия завет, сред множеството порази за най-тежка счита нашествието на другоплеменници: Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, ще прати Господ против тебе народ отдалеч, от край-земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш, народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, ни младо да пожали (Втор. 28:15, 49-50).

Това пророчество поразително се сбъдва върху нас, когато с наказанието на многобройните нашествия на другоплеменници заради греховете ни Господ ни наказва всеки миг, през който сме преживели нещастие (Пс. 89:15). За това, че не спазихме завета на Бога и се отрекохме да ходим по Неговия закон (Пс. 77:10), изпраща Господ против нас народ отдалеч (Втор. 28:49), като връхлитане на орли. Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята (Плач Иер. 4:19) .

За това, че не пленяваме ума си с послушание към Христа, Господ ни предава в плен, както казва Давид: и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага (Пс. 77:61). Предал ги е в ръцете на врага и са ги владеели онези, които са ги мразели, и са ги притеснявали враговете им...

За това, че служим не на Бога - с добродетелите си, а на себе си - с плътоугодието си, и че работим на греха, (Господ) ни предава за служба и тежък труд на враговете ни, както е предрекъл Моисей: Задето ти не служи на Господа, твоя Бог, с весело и радо сърце, при изобилие от всичко, ти ще служиш на врага си, когото ще ти напрати Господ (Бог твой) в глад и жажда, в голота и във всякаква оскъда; той ще надене на шията ти железен хомот, докато те смаже (Втор. 28:47-48) .

Нека да се обърнем към покаянието, да станем целомъдрени; наказани, да последваме хората, които, когато (Господ) ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител (Пс. 77:34-35).

Ако се обърнем към Бога, то и Бог ще се обърне към нас и ще ни защити от варварския плен, и ще избави Своя праведен от наказанието, и ще ни помилва. А ако не се обърнем... Да внимаваме да не би да ни постигне казаното от пророк Исаия: ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби (Ис. 1:20), защото това говорят устата Господни.

“В часа на бедите се случи блаженият мъж да умре:

Обичайно е суровото дърво да гори заедно със сухото”.

На петнадесет поприща от Лаврата на свети Сава имало друга лавра, наричана Хузива. Близо до нея живеел един отшелник - Иоан, заедно с ученика си. Ученикът му, като виждал всеки ден в Иерусалим (причиняваните) от персите смутове и скърби, заплашващи със запустение, молил стареца си и казвал: “Вярвам, отче, че Бог няма да скрие от теб онова, което желае да направи. Моля те, кажи ми, ще има ли запустение за този град?”.

Старецът му отговарял: “Не ме принуждавай, чедо, кой съм аз? И откъде мога да зная това? Аз съм грешен човек”.

Но ученикът не отстъпвал в молбите си старецът да му каже какво ще бъде, защото знаел за неговата прозорливост. Тогава старецът се просълзил и рекъл: “Ще ти кажа, чедо, какво ми откри Бог преди пет дни. Както се молех, видях се грабнат на светото Лобно място и народът заедно с клира да вика: “Господи, помилуй!” Като се вгледах, видях нашия Господ, прикован на Кръста, и Пресвета Богородица, Която се молеше за хората. А Той отвръщаше лицето Си от народа, като казваше: “Няма да ги послушам, защото те оскверниха Църквата Ми”. След това хората отидоха в църквата на свети Константин и там продължаваха да викат: “Господи, помилуй!” Последвах и аз клира и народа в църквата. А когато отидох да се поклоня там, където е бил намерен Честният Кръст, видях някакъв смраден поток, изтичащ от църквата. Там стояха двама светолепни старци и аз се обърнах към тях: “Не трябва ли да се боим от Бога, че не се грижим за този поток? От смрад не можем да се помолим. Откъде идва това зловоние?”. И старците ми казаха: “От беззаконията на хората в този град”. Тогава се обърнах към тях: “Не можете ли да очистите това, за да се помолим на Господа?”. Те ми отговориха: “Вярвай, авва, че само с огън може да се очисти това, което виждаш”.

Като разказал това, старецът заплакал и се обърнал към ученика си: “Казвам ти, чедо, дойде заповед от Бога: да бъде отсечена главата ми. Много се молих Той да не го допусне, но Господ ми откри, че казаното ще се сбъдне”.

И докато отшелниците говорели и скърбели така, изведнъж били нападнати от варвари. Ученикът избягал, а на стареца те отсекли главата и си заминали.

Когато се върнал, ученикът намерил стареца си обезглавен; той паднал на тялото му, горчиво плакал, а след това го положил в гробовете на отците. Така заедно с плевелите била изскубната и пшеницата.