В царството на пресветлия цар и велик княз Алексий Михайлович, самодържец на цяла Велика Русия и Малорусия, и Белорусия, при заемащия архиерейския престол в Чернигов, преосвещен наш отец Лазар Баранович, православен архиепископ Черниговски, Новгородски и на цял Север, през месец април на 1862 година от Рождество Христово, в Илиинския манастир, при игумен Зосима, от 16-ти до 24-ти, в църквата плака иконата на Пречистата и Преблагословена Дева Мария. Всички присъстващи от град Чернигов съзерцаваха с голям ужас това чудо.

Когато било оросено руното на Гедеон, с това била предзнаменувана Божията любов към хората, заради която Словото на Отца се въплатило в Дева: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син (Иоан. 3:16).

А когато иконата на Пресвета Дева се оросяваше със сълзи, какво знамение се явяваше в това? Нищо друго, освен знамението на любовта Й към нас. А че тези сълзи служат като явна проява на любовта - веднага ще ти разкрия истината за това.

Иисус плакал над Лазар, иудеите видели сълзите Му и какво говорели? За любовта Му към Лазар се казва: Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал (Иоан. 11:35-36). Така също и приятелите на Иов, като видели любимия си приятел в струпеи от главата до нозете, викнаха с глас, та заплакаха (Иов. 2:12).

Оттук узнай и причината за сълзите на Пречистата Дева: плаче над нас, защото ни обича и - като ни вижда гниещи от струпеите на беззаконията ни и лежащи в гроба на пагубните ни дела, и вече съвсем мъртви духом - е изпълнена с болка и състрадание към нас, пролива сълзи, както и Иисус над Лазар и както тримата приятели - над Иов.

Защото наистина с лошите си дела ние се уподобяваме на гниещия Иов и на мъртвия Лазар: Иов лежал на гноището, Лазар - в гроба, а ние - в греховете си! Към всеки от нас вика бедата: “Целият съм завладян от безмерни страсти и лежа върху ложето на злото!”. Лежим и не ставаме, както е казал за нас свети Давид: Паднаха ония, които вършат беззаконие; съборени са и не могат стана (Пс. 35:13). И даже не се грижим за изправянето си, както е писано: когато падне нечестивецът в бездната на злото - нехае (Притч. 18:3 - слав.).

Иов бил едва жив, Лазар вече бил и мъртъв. И ние, когато поради немощта си съгрешаваме, но желаем да се покаем, тогава сме още едва живи, едва чувстваме себе си. А когато грехът ни стане навик, тогава вече сме мъртви духом, защото не можем да бъдем живи без Божията благодат, отнета от душата заради греха.

Както животът на тялото е душата, така животът на душата е Бог, и както тялото без душа е мъртво, така е мъртва и душата без Бога. Затова блаженият Августин е казал: “Мнозина имат мъртва душа в живо тяло”. И свети Теофилакт заедно със светейшия Иоан Златоуст казва за (евангелския) богаташ така: “Още приживе душата му е погребена в него, и той носи плътта си като ковчег”.

И не е удивително, че Девата плаче над нас, като над едва живи или като над вече съвсем умрели. Майката на Живота не иска да ни вижда мъртви, а - живи. Казва: Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив (Иез. 33:11).

И вдовицата в града, наричан Наин, оплаквала умрелия си син и сълзите й не били напразно: като я видял, Господ се съжалил над нея.

Не, напразно се проливат и топлите сълзи на Мария, заради сълзите Й Господ проявява милостта Си към християнския народ, прощава беззаконията на хората Си, покрива всичките им грехове, укротява целия Си гняв, оставя яростта Си, възкресява нас, вече мъртвите, като ни изпраща благодатта Си и ни предава под закрилата на Майка Си.

О, сила на Мариините сълзи!

Иконата на Пречистата Дева плаче - защо? За да свикнеш ти, човекът, образът Божий, да не се смееш. Горко на смеещите се! Този свят е долина на плача, как да се смееш в него? Смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга (Иак. 4:9).

Плачи тук, та там да се зарадваш, и никой няма да ти отнеме радостта.

Плачи за греховете си - и ще се очистиш, защото по свидетелството на преподобномъченик Петър Дамаскин няма очистване без плач. Не може черен плат да избелиш без вода.Така и греховете си не можеш да умиеш без топли сълзи. А сълзите и етиопец ще избелят.

Етиопско лице имала жената грешница, защото у пророк Иеремия е написано за грешните: лицето им е по-тъмно от всичко черно (Плач Иер. 4:8).

Но виждаш ли как тя се избелила със сълзите си и станала по-бяла от сняг, плакала при нозете на Христа и чула: Прощават й се многото грехове (Лук. 7:47).

Нищо не е така приятно на Бога, както сълзата на каещия се. Постът е добър, но понякога... Такъв ли е постът, който съм Аз избрал? - казва Господ (Ис. 58:5). Добра е молитвата, но понякога и тя не е без недостатък: молитвата му да бъде за грях (Пс. 108:7). Добра е и милостинята, но и на нея няма твърдо упование: И да раздам всичкия си имот, нищо ме не ползва (1 Кор. 13:3).

Само съкрушената сълза е без недостатък пред Бога: сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (срв. Пс. 50:19).

Кой не знае Иосия, Иерусалимския цар? Паметта за него е наистина достойна за похвала: разбил идолите, разрушил олтарите им, съборил жертвениците, избил жреците и разхвърлил костите им - такава била ревността му по Бога. И после плакал за хората, разгневили Бога с идолослужението си. Едва тогава има слово към него: Ти раздра дрехите си и плака пред Мене, - Аз те чух (4 Царств. 22:19)... Виждаш ли, Бог пропуска и сякаш е забравил всичките му добри дела, спомня си само сълзите му и заради тях Той го чул, така са Му приятни те! Като размишлява за това, свети Теодорит казва: “Толкова полезни са съкрушението и сълзите на онези, които са ги придобили!”.

Възлюбилата Христа в Песен на песните, като изобразява всички черти на Любимия и като уподобява главата Му на злато, страните - на чаши с аромати, устата - на лилии, източващи смирна, за очите казва : очите му - като гълъби край водни потоци (Песен на песн. 5:12).

Не без тайнствен смисъл очите Му се уподобяват на гълъбови очи, защото за палестинските гълъби казват, че те обичат да живеят над водите и услаждат очите си с водните потоци. И ако Христовите очи са подобни на гълъбовите, знай, че и Той обича да развеселява очите Си с водните потоци - с онези потоци, за които говори Давид: Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон (Пс. 118:136).

Христос желае винаги да гледа сълзите на истински каещите се, не, напразно пророкът е казал: Тури сълзите ми в съд при Тебе (Пс. 55:9).

Един се радва да гледа злато, друг - красотата на лицето, някой - вкусна храна и питие, а Христос - сълзите на хората, които плачат за греховете си. Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник (Лук. 15:10). Още по-голяма е радостта на Твореца, Който заради грешниците преклонил небесата, слязъл на земята и пострадал: още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите (Рим. 5:6).

Затова нека да плачем за извършеното зло и да зарадваме Господа, Който ни гледа, и да умием нечистотата на греховете си, и след плача да се сподобием с вечна радост. Такова е превръщането на сълзите: Блажени плачещите, защото те ще се утешат (Мат. 5:4).

“От дъжда семената растат, от росата - цветът на маргаритата.

След плача идва радост: за плачещите тук тя в небето е скрита”.

Близо до Лаврата на свети Сава великият старец Антим, родом от Витания, имал килия на другия бряг на потока, който течал покрай Лаврата на изток. В нея старецът живял, без да я напуска, тридесет години в молитви и много сълзи. Преди смъртта си преподобният бил сполетян от болест.

Така състарен и лежащ в немощ го видял отец Сава и пожелал да го вземе в манастира, за да му послужат братята. Но той помолил да завърши живота си там, където се бил заселил отначало. И бил оставен болен в килията си.

През една от нощите отец Сава застанал преди утринното богослужение на молитва и чул някакво предивно пеене. Помислил, че в църквата вече е започнала утренята, и се учудил в себе си: как така клисарят не е дошъл по обичая да се благослови,, и как без неговото благословение служат утреня?

Той отишъл веднага в църквата, но намерил вратите затворени и се върнал, целият изпълнен с недоумение: какво означават чутите гласове?

И отново чул същите гласове, които пеели с голяма сладост. Пеели следното: Защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество (Пс. 41:5) .

Когато разбрал откъде идват дивните гласове - от страната, където била килията на блажения Антим, той се досетил за неговото преставяне.

Веднага събудил братята и,, като взел някои от тях със себе си, тръгнал с кандило и свещи към килията на стареца, откъдето още се чувало пеенето на Ангелите, възлизащи към небесата с душата на преподобния, и се разливала небесна светлина с неизказано благоухание.

Когато влезли вътре, намерили мъртвото тяло на светия старец още топло, а душата му вече била отишла с ангелско пеене при Господа.

Като му дали благоговейно последно целование и извършили полагащото се пеене, братята положили честните му мощи в гроба.

Така трудовете на стареца се превърнали за него в покой, а сълзите му - в радост.