Два са празниците: предмет на първия е началото на изпълняването на надеждите на човешкия род, вторият е основание на добри надежди за нашето отечество. Божият ред изисква да се трудим с пот, като устройваме бита си и благоприятното стечение на делата ни, а успеха на трудовете си да очакваме единствено от Божието благословение.

Два празника отбелязваме днес - празника на Пресвета Богородица и тържеството по случай раждането на Негово Величество Престолонаследника на Всеруския престол. Предмет на първия е началото на изпълняването на надеждите на човешкия род, предмет на втория - основание на добри надежди за отечеството ни. Колко значително е разстоянието във времето на празнуваните събития и каква забележителна разлика в значението им! При това на премъдрия Промисъл беше угодно да съчетае паметта за тях, и в последно време всяка година съвместно да ги предлага на вниманието ни за обща радост. Защо е така?

Вярващите в Промисъла не могат да отнасят това към случайностите и тъй като всичко, което изхожда от Господа, е за наше назидание, не могат да не виждат в това своевременен спасителен урок. На какво е искал да ни поучи с това Господ? - Предполагам, ето на какво.

Рождеството на Пресвета Богородица възвести радост на цялата вселена, като показа началото на осъществяването на надеждите на човечеството - чрез Господа, Който трябваше да се роди от нея, който ни спаси и въздигна на земята спасителното учреждение на Светата Божия Църква. Раждането на Негово Височество Престолонаследника възвестява радост за отечеството, като показва основание за непрестанно осъществяване на добрите надежди, разгаряни от царствената мъдрост, и разкрива предварително в изпълнената добра надежда непоколебимост на престола, несъкрушимата здравина на държавата.

Като съчетава тези събития в един празник, Господ сякаш ни казва: ако искате вашите надежди за отечеството да бъдат твърди, направете така, че те да се поглъщат от надеждите на човечеството, и не мислете да ги основавате на нещо друго освен на Онзи, който е бил и е надежда на всички народи. Ако искате тялото на държавата ви да бъде непокоримо и твърдо, а в него и царският престол и наследяването на престола, по всякакъв начин полагайте усилие тя самата здраво да стои на онази основа, за която е казано, че вратата адови няма да ѝ надделеят.

Урокът не е нов, ще каже някой. Така е било у нас винаги. Наистина е било така и съм напълно уверен, че и винаги ще бъде така и че в православното царство това не трябва да бъде другояче. И все пак не напразно върху сегашното празненство, като на някакъв стълб, който се вижда отвсякъде, е написано: гледайте да не забравите този многозначителен за вас Божий урок!

Не напразно. Спомнете си, че след завършването на Кримската война (сякаш се скъса някакъв бент) като широка река потекоха към нас разни западни учения за нечувани дотогава, противоречащи на Христовия дух, порядки в семейния, религиозния, политическия живот, които гласно започнаха да се чуват в речите и да се четат в печата. И ето че в това време се получи съчетаването на днешните празненства и се оказа, че докато от първите бързо започна да нараства разстройването на умовете и сърцата, последното - като някакъв глашатай, вразумяваше всички: спрете се, не се увличайте. Истината не е в онова, което ви тълкуват съседите ви, заблудени и помрачени, а в това, което е било у вас от старо време. Христовата вяра да бъде за вас и у вас, всичко както е и била. Затова не усвоявайте други житейски правила освен онези, които заповядва светата вяра, не се домогвайте до друго благосъстояние и щастие, освен до онова, което е съвместимо с християнството, не търсете други порядки и форми на държавен живот, освен тези, които произтичат от Христовия дух.

Тогава, сред шума на смущенията, може би не е било разбрано добре това внушение; но сега, когато се поуспокоихме и с по-виждащи очи започнахме да гледаме на чуждоземните внушения, като изобличаваме тяхната пагубност за нас, рядко някой може да не разбере това. Нека да внимаваме, братя, и през днешния ден да се поучаваме да ходим като при светлината на деня, според неговия урок.

Ако ви е нужно по-непосредствено да приложим този урок към нашия бит и да посочим какво изисква той именно от нас, ще ви помогна с няколко напомняния. Спомнете си историята на израилските съдии. В продължение на четиристотин години при тях се е повтарял следният ход на събитията. Още щом те отстъпвали от правилата на живот, заповядани им от Бога чрез Моисей, и приемали нови от съседите, веднага били предавани в плен на същите тези свои учители. Когато се каели и се завръщали към предишните нрави, Бог им изпращал избавител и ги освобождавал от тяхното иго. Ако отново се отклонявали - отново попадали под игото на робството, и когато се изправяли, отново били освобождавани. Така се случвало около дванадесет пъти, сякаш нарочно, за да запомнят добре, а чрез тях и всички, че от правилата на живота, дадени от Бога, не може да се отклоняват безнаказано, че който прави така, привлича Божия гняв и подрива благоденствието и независимостта на държавата. От какъвто и род да е това отстъпление, все едно - като дело богоборческо то не е безопасно. Например у нас понякога се случва някои да не спазват светите пости, брака да не считат за свят и да не спазват законите му; от монашеството да са отчуждени и да искат него да го няма, да не почитат Господния ден и светите празници, като ги обръщат в гощавки, срамни утешения и други подобни неща. Всичко това не са наши правила и обичаи, а са възприети от съседите. И, разбира се, няма да ни се размине, ако не се откажем от тях и им дадем място сред нас. Да се пазим да не се разгневи срещу нас Господ и да не ни предаде в ръцете на учителите ни, неразумни и злонравни, както и ни заплаши веднъж.

По-нататък Божият ред изисква да се трудим до проливане на пот, като устройваме бита си и благоприятното за нас течение на делата ни, а успеха от трудовете си да очакваме единствено от Божието благословение. Бог няма да започне да ни помага, ако не започнем да се трудим - но и само трудът ни няма да доведе до желания край, ако не бъде изпратена към него и висша помощ, и особено, ако сам той бъде не по Бога. Заради това всяко дело по закона на благочестивия живот започва с молитва към Бога и завършва с благодарение към Него, и целият живот на хората, които пазят този ред във всичките разновидности и изходи на живота, бива преизпълнен с църковни молитви и порядки. Така са живели предците ни! Така в по-голямата си част живеят сериозните хора и досега! Но междувременно не може да не се види, че молитвословието и църковността започнаха да бъдат изтласквани от кръга на живота ни. Мнозина живеят и действат така, сякаш за тях не съществува Господ и Неговата Света Църква. Това звено, че трябва да се обръщат към Бога и в молитвите на Църквата да търсят за себе си покров и помощ, е изпаднало от съзнанието им, от веригата на техните съображения и мисли. Те не се притесняват от това, че едно или друго дело може да се окаже в противоречие с правилата на благочестието. Заради това отиват на театър, когато би трябвало да отидат на църква; устройват веселби с шум и музика по време на църковните служби, и даже близо до църквата, като отвличат от нея простодушните и разсейват желаещите да останат благочестиво в нея; правят така, че пазарните дни да съвпадат с неделните и празничните дни и се лутат по пазарите, когато би трябвало да се предават на молитва и богоугодни занятия. Минават покрай църквата и не се молят, защото не си спомнят за нея: умът им е зает с друго. Когато отиват в някой дом, не се обръщат към иконите, не се прекръстват и приветстват домакините не по християнски. А и иконите са изнесли от домовете си, като молоканите[1]. Има даже и такива, които не считат за свой дълг да кръстят децата си. И много други лоши неща сме възприели от съседите си. Всичко не може да се изброи. Достатъчни са и посочените случаи, за да се уверим, че към нас са започнали да се прокрадват обичаи, изобличаващи приемащите ги в забравяне на Бога и в онова мъчително настроение на ума и сърцето, според което те искат сами да устроят благоденствието и щастието си. И това няма да ни се размине, ако не се опомним и ако позволяваме все повече и повече да се шири гордостта ни.

Накрая ще кажа някоя друга дума относно благо начертаните форми на държавния живот. Спомнете си, какво започнаха да говорят и какви стремежи започнаха да изразяват?! - Бог дава Цар-Отец на отечеството ни, и в сърцето му изрича благата Си воля за нас. Православното предано на Бога Царство е Царство, управлявано от Бога. Защото сърцето на Царя е в Божиите ръце. Съседите ни не мислят така, и ние започнахме да мислим и говорим другояче. И на когото каквото му идваше на ум, всеки според това беше готов всичко да престроява, и въобще всички се увлякоха от духа на самоуправството. За отпадналите от Светата Църква и изпадналите в забравяне на Бога това е естествено, а на православния народ не подобава да мъдрува така. Освен образувалите се на Запад форми на управление, има още и самодържавие, отечески патриархално управление. Западното злоумно празномислие не го разбира. То е понятно само на истински вярващия, който съзерцава и в Пресвета Троица единоначалието, и в ангелския свят - единия Архистратиг, и в Божията Църква - една глава, и в семейството бащата, който със загриженост, но независимо, действа за благото на всички. Ето това и трябва да считаме за най-добро, тъй като то е наистина най-доброто и най-съвършеното. Да благодарим на Господа! То съставлява и преобладаващото в обществото ни убеждение, пред което плахо изказващите се единици на друго мислещите са нищо.

Това е достатъчно за изясняване на урока, преподаден ни от днешния ден. Да се поучим от него, братя, и като го запечатаме в сърцето си, да го въвеждаме в живота си и в начина си на мислене. Да прибавим и усърдна молитва, за да разсее Господ приближаващата към нас мъгла и окончателно да очисти нашата атмосфера, за да прогони от нас духа на самоуправство, самонадеяност и ходене по волята на сърцата ни, и да утвърди сред нас правилата на светия и благочестив живот, който по силата на своята преданост на Бога е предан и на Престола. Амин.

8 септември 1863 г.



[1] Молокани - руска религиозна секта, която не признава тайнствата и обредите на Православната Църква и отхвърля почитането на светиите - бел прев.