Да имаш единия истински Бог за свой Бог, да се наричаш и да бъдеш Божий - това е единствената здрава и непоколебима основа на величието и благоденствието за всеки народ! Блажен е народът, когото е избрал и приближил Господ (Пс. 64:5). Блажен е онзи народ, чийто Господ е Бог (Пс. 143:15). Но, братя, като си припомним мислено всичко, което е направил за нас Господ, ние не можем да не изповядаме особеното Божие благоволение към нас, особеното избраничество и покров. Колко милости приемаме от ръцете Му! Той въздига на престола ни мъдри и свети Царе, благославя оръжието ни, избавя ни от насилие, наказва ни, но с милостта Си. Той е утвърдил в нас едномислието и еднодържавието, оградил ни е с мъдри установления, разширил е пределите ни, и в недрата на земята ни е скрил за нас извор на богатство и изобилие, а сега ни благославя с продължителен мир и ни радва с надеждата да продължи още; но, което е още по-високо и безценно, Той ни е дарувал едната истинна свята вяра, благоволил е да устрои в нас дом за Себе Си, Светата Църква, която има неизказани обещания, благословил е вярата и вярващите, като е оградил нейната истина, като с несъкрушима крепостна стена, с прославянето на изповядалите я в техните нетленни и чудотворни мощи. С всички тези благодеяния не показва ли Господ, че Той е нашият Бог, Който ни спасява? Затова за несъкрушимостта на нашето благосъстояние какво друго ни остава да си пожелаем освен това, Господ да не ни лишава и занапред от милостта Си, да не ни отхваърля от лицето Си, да не отвръща очите Си от нас? И най-естествено от всичко е това желание да се разкрива в цялата си сила днес, когато, като празнуваме в чест на Негово Величество Престолонаследника, ние сме изпълнени с усърдна готовност да съдействаме с всичко за благото на отечеството си. Но как да направим така, че Господ, Който ни е приел, да не престава да ни държи в любовта си? С какво да заслужим Той да не изменя лицето и десницата Си в отношението Си към нас?

Светият цар и пророк Давид, като желаел да удържи народа си в Божията милост, с пространна песен го убеждава да не бъде, подобно на отците си, род упорит и бунтовен (или неблагодарен), род неправ по сърце и неверен на Бога по дух, а, напротив, да помни непрестанно Божиите дела, и да възлага упованието си на Единия Бог и да ходи в заповедите. Да не забравят, казва, делата Божии, да възлагат надеждата си на Бога - да пазят Неговите заповеди. Да не бъдат като бащите си - род упорит и бунтовен; род непостоянен по сърце и неверен Богу по дух (Пс. 77:7, 8). Тоест той ги убеждава да бъдат благодарни, предадени изцяло на Бога и да изпълняват заповедите Му. Ето с какво и ние можем да задържим Божията милост и с какво да продължим и утвърдим благосъстоянието на отечеството си.

Това можем да направим, първо, с благодарно изповядване на Господните милости. Толкова блага сме получили и получаваме от Господа; нека да Му благодарим, и Той няма да отдръпне от нас благодетелната си ръка. Благодарността винаги привлича нови милости, а неблагодарността лишава и от тези, които вече са получени. Да благодарим, изповядвайки Го като единствен, благ и богат на милости, защото на Господа, на Когото е земята и всичко, което я изпълва, какво ще въздадем за всичко, което Той ни даде, ако не признанието, че не заради нашата праведност, а единствено заради щедрата Си милост Той толкова ни е обдарил? Господ обича тази истина, и смирения народ, в сърцето на който Той почива, прави съсъд на непрестанните Си благословения, както, напротив, всеки народ, който не Му въздава слава и си мисли, че благодарение на своя ум и на своята сила благоденства и се въздига, наказва и посрамва. Така възмечтал за себе си асирийският народ, и Господ веднага го осъдил за превъзнасянето му чрез устата на своя пророк Исаия, който казва: Ще прати Господ Саваот на твоята чест безчестие, и върху славата ти огън ще пламне и ще се разгори (слав.). А за какво? - Той казва: със силата на Моята ръка и с Моята мъдрост ще разместя границите на народите, и ще пленя силата им... Ще се прослави ли секирата без онзи, който сече с нея? (слав.) (Ис.10:16, 13, 15). Възгордял се Вавилон и скоро чул Божията присъда: А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята... и ще направя Вавилон да запустее (слав.) (Ис. 14:13-15, 23). Същото претърпял и Египет: ще бъде, казва Господ, Египетската земя в погибел и в запустение (слав.). И заради какво? - Затова тъй казва Господ Бог: задето израсна висок и си издигна върха сред дебелите клони, и сърцето му се възгордя от величието му - затова Аз го предадох в ръцете на властния на народите (Иез. 31:10, 11). Такава е участта и на всеки народ, който не признава Божията ръка за своето благоденствие и не изповядва щедростта му. Нека да прославим днес Господа и да Му кажем в своята възхвала: не с меча си, Господи, сме придобили тази земя, и не нашата мишца ни е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към нас. Ти си самият наш Цар и наш Бог, Който ни дари спасение. Понеже ти си ни спасил от враговете ни и си посрамил ония, които ни мразят. С Тебе, Боже, ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно (Пс. 43:4, 5; 8, 9).

Второ, с всецялото предаване на себе си на Светата Премъдра Божия воля. Досега Господ ни е благословил и с благословението Си ни е въздигнал до това благосъстояние, на което се наслаждаваме днес. Но какво ще стане с нас занапред? Какво ни очаква през последните дни? Господ ни е дарявал с благата Си, но ще продължи ли още тези щедрости? Няма ли да ни лиши от милостта Си? Няма ли да отдръпне ръката Си? Виждаме, че Господ ни е възлюбил, сътворил ни е велик народ, избрал ни е за Свой дял, както някога Израил: но или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна (Рим. 9:21). Кой ще постави граници на Божията благост, или устав на независимото Божие управляване на света? Несъмнено е, че всичко ще се устройва от Господа за нашето истинско, вечно благо, защото Той е благ, и милостта Му е вечна. Но как ще дойде при нас това благо? С радост или със сълзи ще бъде сято? Сред бури или в тишина ще расте и ще се умножава? По видими или по скрити пътища ще се запази и ще пребъде в нас? Ще разберем ли ние тези Господни пътища? Няма ли да отблъснем Божиите ръце поради незнанието или своенравието си? Бъдещето е скрито от нас, а миналото ни учи, че в съдбите на народите всичко се устройва не толкова по усмотрението и предположенията на човека, колкото по неизповедимото Божие водителство. Относно него човешката мъдрост не смее да даде решително определение даже при съвсем очевидни основания. Кой човек може да познае Божиите намерения? Или кой може разбра, какво е угодно Господу? Нетвърди са помислите на смъртните (Прем. 9:13, 14). Нека да има и благосъстояние, и добри учреждения, и опитна мъдрост, и много сили, но не в това е окончателната надежда. Човешката защита е суетна (Пс. 59:13). Не се спасява Царят с много войска, и голямата сила не ще защити исполина: ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави (Пс. 32:16, 17). А в какво е спасението? В какво е твърдата основа на надеждата? - Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й. Ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1). С Бога, и само с единия Бог, ние ще проявим сила (Пс. 59:14). И така, мъдрият, който търси неизменно щастие и благоденствие за народа, трябва да възложи цялото си упование на Бога и всецяло да се предаде в Неговата Свята и Премъдра воля. Защото който се надява на Господа, е като планина Сион (Пс. 124:1). Там е всичката сила, където е Божието благоволение; но Господ не на конската сила гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи: Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост (Пс. 146:10, 11). Да се надява душата ни на Господа - своя Помощник и Защитник, и да вика към Него непрестанно в надеждата си: Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме (Пс. 32:22). С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас. Не на своя лък се уповаваме, и не нашият меч ще ни спаси (Пс. 43:6, 7). Едни с колесници, други - с коне, а ние с името на Господа^[1] , Който сътвори небето и земята (Пс. 120:2).

Трето, с изпълняване на Божиите заповеди, като се предаваме всецяло в Божиите ръце на Неговата Премъдра и Свята воля, ние не трябва при това сами да се отдаваме на непростимо безгрижие или още по-лошо - на престъпна дейност. Само Господ знае как и накъде да ни поведе, но е несъмнено, че Неговото бъдещо водителство напълно ще бъде съобразено с нашето сегашно угодно или неугодно на Него състояние. Господ ще бъде към нас такъв, каквито сме ние към Него. С милостиви Ти постъпваш милостивно, обръща се към Него Пророкът, с искрен човек - искрено, с чист - чисто, а с лукав - според неговото лукавство (Пс. 17:26, 27). И какво да направим? - Да вършим онова, което е заповядал Господ. Чрез Своя пророк Моисей той е казал на възлюбения Си народ: ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, да спазваш и изпълняваш всичките Му заповеди... ще слязат върху тебе всички тия благословения и ще се изпълнят върху тебе... благословен ще бъде плодът на твоята утроба, и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овците ти... благословен ще бъдеш, кога влизаш, и благословен - кога излизаш... Ако пък не слушаш гласа на Господа, твоя Бог,да спазваш и да изпълняваш всички Негови заповеди... ще дойдат върху тебе и ще те сполетят всички тия проклятия. Проклет (ще бъдеш) в града и проклет (ще бъдеш) на полето. п роклети ще бъдат твоите житници и твоите клетове; проклет (ще бъде) плодът на утробата ти и плодът на земята ти, плодът на воловете ти и плодът на овците ти; проклет (ще бъдеш), кога влизаш, и проклет, кога излизаш (Втор. 28:1-19). И така, желаем ли да благоденстваме, нека да изпълняваме заповедите. Ходенето в Божията воля е единствената основа на народното щастие. Без това и надеждата ни ще бъде посрамена, и молитвата ни няма да принесе своя плод. Защото вижте какво казва Господ на Израиля: не дохождайте да се явите пред лицето Ми. Кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни (Ис. 1:12, 15). В друго време искал да се моли за тях пророк Иеремия; но Господ го предупреждава: не се моли за тоя народ и не възнасяй молитви да бъде помилван, и не моли, нито ходатайствай пред мен за тях, защото няма да те чуя (слав.). И заради какво? - Заради престъпването на Неговата воля. Такава заповед им дадох: слушайте моя глас, и Аз ще бъда ваш Бог, и вие ще бъдете Мой народ, и ходете по всякой път, който ви заповядвам, за да ви е добре. Но те не послушаха и не наклониха ухо, и живяха по внушението и по упорството на злото си сърце... Ето, излива се Моят гняв и Моята ярост върху това място (Иер. 7:16, 23, 24, 20). Яростта и гневът за беззаконията са върху целия народ! Такъв е законът на Божието управляване на народа, и той винаги е бил спазван точно, особено по отношение на израилския народ. Защото всеки път, когато той забравял истинския Бог и се предавал на пороци, понасял наказание след наказание, докато бивал вразумен, познавал истината и отстъпвал от неправдите си.

Така по времето на пророк Исаия Израил се обърнал назад, оставил Господа в сърцето си: и затова сам бил оставен от Господа. Уви, народе грешни, се обръща към тях Пророкът, оставихте Господа, върнахте се назад... Заради това ще остане дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град (Ис. 1:4, 8). Умножили се в Израил онези, които се разбогатявали със забравяне на Бога и Неговата правда, започнал да се шири и разкошът, зачестили пиршествата, и ето какво казва за тях Господ: Горко на ония, които притурят къща към къща, които присъединяват нива към нива, тъй че за другите не остава място... Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино; на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце (срв. Ис. 5:8, 11, 12). Израилтяните се предали на разсеян живот, шумни увеселения, тщеславна пищност - и каза Господ: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, - Господ ще оголи темето на дъщерите сионски, и ще открие Господ срамотата им; в оня ден Господ ще отнеме хубавите верижки на нозете, всякакви звездички и лунички, обеци, огърлици и ветрила, превези, гривни и пояси, съдовце с миризми и магийски висулки... и вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже (Ис. 3:16-19, 23). Пристрастили се израилтяните към блясъка, пищността, превъзнасянето: изпълни се земята им със злато и сребро... и колесниците им брой нямаха. А (какво направи) Господ? - Няма да им простя, казва Господ. Онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо. Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, и то ще бъде унизено (Ис. 2:7, 9, 11, 12). Израилтяните си позволили да мъдруват с развратйн ум, и вместо здравите Господни слова да възгласят своите понятия - и ето я присъдата над тях: Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво: Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си... Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на светия Израилев (Ис. 5:20-24).

Такъв е неизменният съд на Божията Правда! И така, иска ли някой народ да живее и обича ли дълголетие, за да види блага? - Нека се отклонява от зло и да прави добро (Пс. 33:13, 15). Избягвай разкоша и всички чувствени наслади, отдалечи се от користолюбието и неправедните придобивки, бъди смирен и обичай правдата, възлюби Бога с цялото си сърце, и бъди предан на святата вяра в Него с цялата си душа. Господ не скрил какво особено привлича гнева Му, и основанията за Своя съд е изобразил в словото Си именно за да видят всички следващи родове по какви пътища трябва да се ходи и от какви - трябва да се отклоняваме. И така, ето към какво ни задължава вярата ни към отечеството! Ето с какво можем да засвидетелстваме искреността на своята добра воля и готовността си да съдействаме за общото му благо! С благодарно прославяне, изповядване на Божиите милости към нас, предаване на Неговата Премъдра и Свята воля; и с ревностно изпълняване на заповедите Му. Господ ни е благословил в миналото; да не Го прогневяваме с беззаконията си, и Той няма да отдръпне милостта Си от нас и в бъдеще. Да Го възхвалим с благодарност и като предадем изцяло себе си в Неговата воля, да възобновим решителното си намерение да живеем свято и неотклонно по спасителните Му заповеди. Дойдете, братя, в този знаменателен ден, да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; да застанем пред лицето Му със славословие (Пс. 94:1, 2). Защото Той е Бог наш: Той ни създаде, а не ние, ние сме Негов народ и овци на Неговото пасбище (срв.: Пс. 94:7; 78:13). Но при това, като слушаме гласа, който ни призовава към Божия закон, да не ожесточаваме сърцата си: да не си позволяваме беззакония. Като обичаме отечеството си в Господа, да възненавидим злото: и Господ ще запази душите ни и ръката на нечестивците ще ни избави (Пс. 96:10). Амин.