Какво добро намерение е споходило онзи, който е устроил този храм за вас, сестри - да го посвети на Божията Майка, Която, бидейки Майка и Дева, е наистина Майка на девството - тази главна ваша жертва и обет. Това е утешително, но и много задължаващо! Владичицата Богородица е ваша Майка. Затова като имате пред очите си Нейния девствен лик и си мислите за любимите на Нея съвършенства, изпълвайте се с ревност така да устроите себе си и външно, и вътрешно, че да не се лишите от нейния покров, застъпничеството и ръководството Й, като изживеете земните си дни в Нейната обител, да бъдете въведени от Нея и в небесните обители след края на дните си.

Пророк Давид видял в пророческо видение славата на Богородица - това, как Тя в дреха със злато везана и изпъстрена застанала, като Царица, отдясно на Господа - и веднага прозрял, как след Нея водят при Царя девици, нейни дружки, довеждат ги... в Царевия чертог (Пс. 44:10, 14-16). Изпълнило се това предсказание! Множество ликове от девици обкръжават сега на небето Владичицата и се радват, и ликуват с Нея, като призовават при себе си и всички, които са изпълнени с желание и усърдие. И така, сестри, пътят е прокаран. Бързайте и вие по него, след вече прославените девственици.

Ще ви приведа един пример за явяването на небесната слава на девиците. Необходимо било да се укрепи изнемогващото търпение и да се усили угасващата ревност на една сестра - труженица. И ето, че по молитвата на един мъж с висок дух се явява Божията майка, съпроводена от два Ангела, Иоан Предтеча и Иоан Богослов и обкръжена от дванадесет девици. Тези девици били с неописуема красота, всичките в светлина, с венци и блестящи разнообразни одеяния. И било казано на душата, която имала потребност от това: “Виждаш ли, каква слава; но тя не им е дадена даром! Те са влезли в нея след много скърби, утеснения и трудове!” А онези, които не се трудят както трябва, няма да влязат в тази слава.

И така, с много труд и пот се придобива достъпът в хора на девиците, които ликуват около Божията Майка! Виждате ли - вашата Владичица е облечена в изпъстрена дреха и девиците около Нея били в разнообразни блестящи одеяния. Това е знамение за разнообразните добродетели, с които те украсили душите си и над които са се трудили в продължение на целия се земен живот. Докато те били на земята, у тях не се забелязвали никакви отличителни черти и особености. Духовните им съвършенства били скрити вътре в тях. А там те се явили в целия си блясък - и се изобразили в привлекателна външна светлост. Също като семената на цветята - докато са скрити в земята, в тях няма нищо привлекателно и славно; а когато израстат и се покажат навън, тогава се обличат в многоцветност, с каквато и Соломон не се е обличал при цялата си слава. Така и девиците на земята прекарвали живота си в смирени трудове, като се считали за нищо и се грижели за едно - вътрешно да се съзидават във всяка добродетел. Тези добродетели съставляват вътрешната им слава, скрита от другите и даже от самите тях. Когато те свалили външната обвивка на тялото си, тогава скритите вътре в тях съвършенства се разкрили в разнообразието на видимата слава. Ето и вие, сестри, сега не сте славни и известни; и жилищата ви и дрехите ви, и храната, и отношенията с външните хора - всичко у вас е някак унизено. Но не скърбете за това. Така и трябва да бъде. Само не забравяйте с ревност да се трудите за въдворяването в сърцето ви на всякакви добродетели, за да има какво да се разкрие у вас със слава, когато завършите земното си поприще, и да не ви бъде срамно да застанете заедно с девиците обкръжаващи Владичицата Богородица в блестящи одеяния. Както в цветната ви градина няма да поникнат цветя, ако не ги засадите и не се погрижите за тях, така и ако не посеете в себе си семената на добродетелите и не се грижите за тях с трудолюбие, няма да се разкрие във вас и няма да ви осени в бъдеще разнообразната духовна слава.

Вие носите вече одеянието, което се нарича ангелски образ. Защо е необходимо това? Защото то изобразява различните добродетели и съвършенства, свойствени на небесните жители. Като се обличате в това одеяние, вие поемате задължение пред небето и земята, скрито от всички, да посеете и отгледате напомняните от него добродетели, за да се явите чисти и съвършени, подобно на ангелите, когато напуснете земята и влезете в небесните обители.

Ако на някого е нужно пояснение какви добродетели трябва да посеете в сърцето си тук, за да се явят те там видимо със слава, може да се отговори: станете в сърцето си такива, каквито ви представя одеянието ви - и това е достатъчно. Носите кукул на главата си - символ на младенческо незлобие, - бъдете като деца незлобиви, послушни, приемащи се една друга с любов. Носите аналав на раменете си - образ на кръста на търпението във всичко - бъдете търпеливи и благодушни, пребивавайте в трудове, молитви, пост, поклони, една на друга си прощавайте, една на друга си помагайте и всичко понасяйте без ропот. Носите колан - символ на готовността за всяко дело и умъртвяването на страстите - бъдете такива: бодри, без да жалите себе си, без да си правите отстъпки, бързи на всяко добро дело, до полагане на живота си. Носите мантия - образ на погребалния саван. Бъдете мъртви за всичко, което е извън вас и около вас: обиждат ли ви - не се оскърбявайте, хвалят ли ви - не се превъзнасяйте, когато благоденствате - не се увличайте, когато бедствате - не изпадайте в малодушие. Едно имайте в ума и сърцето си - спасението на душата си и богоугодността на живота си. Имате броеница - символ и правило на непрестанната молитва - придобивайте навик за такава молитва, за да имате непрестанно молитвата в сърцето си - когато седите и когато вървите, и у дома, и навън, и в църквата, и на трапезата, във всяко дело и на всяко място, с нея да заспивате и с нея да се събуждате. Ревнувайте, сестри, към всичко това, и към подобното на него, за което ви напомня вашето одеяние, за да не ви послужи това одеяние за изобличение в съдния час.

Сега миряните и мирянките се отнасят почтително към нас с увереността, че ние и вътрешно сме такива, каквито ни показва външно одеянието ни. И добре правят като отдават с това чест на добродетелта, макар и предполагаема, която не бива да не почитаме. Те не виждат какво ни е на сърцето. Но което ни е на сърцето, то е скрито само временно. Там всичко ще бъде явено. Как ще се срамуваме, когато пред всички, които ни познават сега, се открие тогава, че ние не сме такива в сърцето си, каквито сме по дрехите! Как ще изтърпим укора им, с който ще се обърнат тогава към нас! Ние ви считахме за смирени, а вас ви осъждат като горди и тщеславни. Мислехми, че сте чужди на сърдечните увлечения и помислите, а ви осъждат за невъздържание на очите и чувствата. Мислехме, че сте постници, а ви осъждат за сластолюбие. Мислехме, че сте молитвеници, а ви осъждат за непомнене на Бога. Мислехме, че сте труженици, а ви осъждат за леност и много спане. Мислехме, че сте търпеливи, а ви осъждат за ропотливост. Мислехме, че не обичате света, нито което е в света, а ви осъждат заедно с пристратните към света. Мислехме, че сте кротки, послушни, миролюбиви, а ви осъждат за гняв, непокорство и шумни свади. Как ще изтърпим такива и подобни укори? А те ще бъдат много по-болезнени, когато миряните отидат в рая за своите добродетели, а нас ни изгонят в ада за нашето нехайство и безгрижие.

Сега, като мислите, че е възможен такъв горчив за нас случай, още тук се постарайте да го предотвратите, сестри. Това, че сте вътре зад стените на обителта, е малко. Че сте девственици, е малко. Че сте постници, е малко. Че се трудите, е малко. Че правите поклони, е малко. Трябва да изпълните сърцето си с всякакви добри разположения. Какво не е достигнало на неразумните девици? Външно те били също като мъдрите, но когато дошъл мигът да посрещнат младоженеца, те се оказали неготови. Защо? Защото нямали елей в светилниците си. Елеят пък означава съвкупност от всички добри чувства и сърдечни разположения, които правят душата достойна да бъде приета от Господа невеста и отварят вратите на чертога на Неговата слава. Същото ще бъде и с нас. Ако в сърцето ни ги няма тези добри разположения, вратата ще се затвори пред лицето ни и ще чуем иззад нея: вървете си - не ви познавам!^[1]

Напомням ви всичко това, сестри, на вашия светъл празник, не за да наруша празничното ви ликуване, а - по случай този бързо преминаващ празник - да събудя у вас страх и загриженост да не би, докато празнуватe тук, да пропуснете безкрайния празник в хора на светлите и прекрасни девици, които като приятелки на Владичицата Богородица, ще бъдат доведени, следвайки я, и ще ги въведат в храма на Царя. Даже и ако се разтревожи нечия съвест - няма да е за лошо, а ще бъде за добро. По-добре тук да държим себе си в тревога, та да бъдем наградени там с успокоението, отколкото, като се предаваме тук на покой необмислено, да бъдем постигнати там от тревога, която, веднъж породила се, вече няма да има край. Пресветата наша Владичица Богородица, вашата най-близка Застъпница и Покровителка - да ви насочи към тихото си пристанище, а за това да ви просвети със сиянието на светлината си, да изцери душевните недъзи, да отблъсне злите замисли на бесовете, да ви избави от тъмнината на страстите, да ви даде душевно здраве и да изпълни сърцето ви с нетленна духовна красота, та с нея, облечени като със светлосияйна одежда, с веселие и радост да влезете в небесните светли обители след Царицата Богородица и всички девици, просияли поради земните си трудове със слава на небето. Амин.