Покровът на Божията Майка означава, че милостите Й към нас са винаги готови и как по-подобаващо да ги посрещаме?

Празнуваме Покрова на Пресветата Владичица наша Богородица - общата за всички християни Майка. Утешителен празник! - Той дава увереността, че помощта и застъпничеството на Божията Майка винаги са готови и са така близко до всички нас, както например покривът на къщата, или още по-близко, като благодетелна ръка, докосваща главата ни. Целият християнски свят действително чувства над себе си този омофор на милостта на Пресвета Богородица, и благодарно се радва, и тържествува с блага надежда. Неведнъж е чувствала този покров и нашата страна, както свидетелстват и чудотворните икони - Владимирската, Боголюбската, Муромската, Шуйската, и градът ни в недалечно още от нас време се е сподобил с милостивото Й застъпничество при отклоняването от нас на варварското нашествие на французите. И още по-близо нещо, което си спомняме - при прекратяването на чумата. Да благодарим на Господа и на Преблагословената Му Майка!

Утешително е да си припомним предишните случаи на небесен покров. Те раждат вярата, че този покров пребивава и може да пребивава над нас до свършека на вековете. Божиите съдби, според които Той ту свива, ту по-широко разтваря над нас благодетелната Си десница, са непонятни за нас. Но във всеки случай е несъмнено, че Той не наказва незаслужено и не отвръща лицето Си от онези, които не Го прогневяват. Такъв е законът и на покрова на Пресвета Богородица! Този покров вече е разпрострян над нас. Да не го отхвърляме, и той ще пребъде над нас. Нежната майка грижливо загръща детето си, и на него му е топло и спокойно, докато то не отхвърли завивките си. Така е и с нас. Грижливо ни пази нашата Застъпница. Да не се окаже извън покровите Й заради нашата небрежност и своенравие - и Нейното застъпничество и милост завинаги ще пребъдат с нас. Ще попитате какво именно трябва да се направи за това? - Ще ви отговоря: “Пребивавайте там, където Божията Майка обикновено явява милостта Си, като покрива всички твари там, Тя и вас ще покрие”.

Виждате ли, къде е било първото всенародно явяване на покрова Й? - В храма, по време на всенощното бдение. Бързайте и вие в Божия храм на благоговейна молитва всеки път, когато имате възможност, а най-вече в неделните и празничните дни. Всички храмове обхожда нашата Владичица и на всеки дава потребното, според мярата на труда и усърдието му в молитвата. Тя няма да забрави нито една душа, която със сърдечна болка се обръща към нея, и в нужния момент ще яви милостта Си. И така - в Божиите храмове е една част от омофора на Божията Майка: не преставайте да посещавате храмовете и ще бъдете под Нейния покров.

Виждали ли сте изображението на Божията Майка - Радост на всички скърбящи? - Божията Майка стои във въздуха. От нея се разпращат Ангели към всички скърбящи с нужната помощ, или от Нея излизат лъчи и падат върху молещите за Нейната помощ, като просветляват душите им с утешението и изцелението на техните душевни и телесни болести! - Бързайте към тези скърбящи и вие - и лъчът на милостта на Пресвета Богородица, като ги осенява, ще осени и вас, или за вашата милостивост още и вътрешно ще ви докосне. И така - над скърбящите с всякакви скърби е другата част от омофора на Владичицата: по-често бъдете сред тях, като им оказвате посилна помощ - и ще привлечете и върху себе си омофора на милостта Й.

Има сказание, че един ревнител за спасението си, простодушен и неграмотен, бил ръководен в подвизите и трудовете си от иконата на Пресвета Богородица. Всяка вечер, като коленичел с молитва пред Нейната икона, той четял в лика Й одобрение или укор за делата си през деня. Когато Тя гледала строго към него или се отвръщала от него, той заключавал от това, че навярно е извършил нещо лошо, разглеждал едно по едно всичките си дела, мисли и чувства през деня, откривал неизправното, каел се - и получавал одобрение от милостивия поглед на Божията Майка. Това означава, че подвизите на спасението, също както и всички подвижници, се намират под най-внимателното наблюдение на Владичицата Богородица. Ако искаш да бъдеш удостоен с тази милост - не бъди нехаен, подвизавай се в християнските трудове за спасението - и без съмнение ще се удостоиш. Така над ревнителите на спасението - подвижниците - е третата част на омофора на Божията Майка: пребивавай в подвизи - и ще бъдеш под омофора на милостта Й?

И така, Божиите храмове, местата на лишения и скърби, и поприщата на подвизи и трудове - ето къде присъства винаги Божията Майка! Усърдието към молитвата, делата на милосърдие и благотворство, и подвижническите трудове за спасението - ето с какво се привлича и задържа Нейният покров. И ще ви кажа, че освен това, друго нищо не може да се посочи, защото тези три обхващат всичко. Молитвата обхваща отношенията ни към Бога, делата на милостта и благотворството - отношенията ни към ближните, а трудовете на подвижничеството - отношението ни към самите себе си. Но с тези три отношения напълно се определя целият ред на живота ни, и когато те са в нужната устроеност, то и у нас всичко е наред, и тогава ние самите представляваме здрав съсъд, в който благонадеждно се изливат небесните щедрости. Да се постараем да бъдем изправни с всичките тези три вида изправност - и Божията Майка, Майката на съвършеното в Господа човечество, ще приеме и нас в сродството Си, и ще се погрижи за нас, като за винаги Свои, като вижда в нас следите на Богоблагодатното Си майчинство.

Припомнете си проповедта на Спасителя на планината, в която Той учи какви трябва да бъдат Неговите последователи[1]. След като изяснява християнските сърдечни разположения, Той посочва след това свойствените на християните видими за всички техни дела и трудове, а именно: молитвата, милостинята и поста, като обозначава с поста постническия живот въобще, обхващащ всички трудове на християнското подвижничество. Така и според заповедта на Спасителя тези три - са видовете, начините и оръдията на християнския живот. Всеки християнин, който се стреми да бъде изправен, непременно ходи в тях. И колкото някой е по-опитен и привикнал към тях, толкова по-близо е до християнското съвършенство, толкова по-близо е до небето, и небето е по-близо до него. И през всички времена с какво са били силни и са силни християните? И с какво са страшни за света и за неговия княз? - С молитвата, милостинята и поста. В нашия век духът на света се напряга да постигне преимущество над Христовия Дух. Но вижте с какво иска да постигне това? Не повдига гонения, а какво прави? - Иска да ни отнеме оръдията на нашата борба - молитвата, поста и милостинята. И ето вие и в печата, и в разговорите, и на шега, и сериозно, навсякъде у привържениците на света ще срещнете нелеки нападки, ту срещу църковните чинове и молитвословия от всякакъв род, ту срещу бедните и даването на милостиня, ту срещу поста и всяко подвижничество и строгост към себе си. Знае хитрецът, че ако той успее да ни отдели от тези оръжия на християнския живот, то победата и без особено усилна борба ще бъде на негова страна. Защото без тези оръдия ние, като обезоръжен и разсъблечен воин, падаме и попадаме в плен. А и отстъплението от тях и самт вече е падение и плен.

И така, братя, не бъдете деца по ум, но предугаждайте разрушителните за нас козни на врага и стойте в своя чин. Не мога да се въздържа да не ви напомня за това и да не ви предпазя. Сега ето какво става. Любовта изчезва; на тялото се правят всякакви отстъпки по отношение на храната и на всички похоти; усърдието към Божиите храмове и молитвата в тях охладнява и всичко върви някак не както подобава. Щастливи са и не искат и да знаят християнските порядки. Бог е милостив, търпи; но търпението си има и край. Помните, че тогава - през 12-а година - французите дойдоха с войските на другите европейски народи - как мислите, защо? За да ни отучат от френския живот. Ние се и опомнихме малко, а сега отново започнахме да се забравяме. И ето, че цяла година вече Господ ни заплашва с нашествието на Европа. Мислите ли, че е напразна тази тревога? - Не. Това е Божият вразумяващ глас към нас! Господ не иска да ни наказва; но тъй като сме неизправни, иска да дойдем на себе си и да се изправим, и сякаш ни казва: гледайте, изправете се, иначе пак ще изпратя срещу вас вражеска Европа, злонравна и друговерна. Престанете да живеете по френски и друговерно, а отново възприемете благочестивия, православен християнски живот, изразяващ се в молитви, пости, подвизи и благотворство от всякакъв род. Ето, дадена ни е като срок само една зима. Ако не се изправим - кой знае какво ще роди настъпващото лято? - А нали всичко е от Бога. Едно мръдване на пръста Му - и ще се разсеят всички облаци. Но затова пък само да помръдне - и ще се съберат пълчищата, за да ни въздадат за нашите неправди. В целия свят има едно православно царство. То е славата Христова! Но и Христовото име, повече, отколкото от другите народи, се хули от нас, ако сме неизправни. Затова и Божият гняв срещу нас е по-силен, и милостта Му се простира по-нашироко, отколкото при другите. Защото Той иска ние да явим славата Му в себе си; за да види целият свят - ето какво е православно царство! Другите неизправни Господ ще ги остави още да живеят спокойно в нечестие, да приемат доброто в този живот, а нас няма да ни остави на мира, докато не се изправим, защото ни обича. Нека да проумеем, братя, доброто Божие намерение за нас и да се постараем да Му бъдем верни във всичко - и винаги ще срещаме Неговата милост, и ще намерим благодат в своевременната Му помощ.

Дойде ми от само себе си да ви кажа това, но то не е неуместно и не е далече от празничния урок. Защото, ако нехаем за християнските порядки и християнския живот, то няма защо да чакаме и покрова на Божията Майка. Тя е нашата най-нежна Майка, но не е склонна към излишна снизходителност. Готова е да излее милостта Си, но не безразборно. Ако сме ѝ по сърце - по всякакъв начин ще прояви щедростта Си. Но ние няма да сме Й по сърце, ако не се постараем да вършим дела, които са Й угодни, или не ходим по същите пътища, по които Тя Сама ходи винаги, със Своя покров и застъпничество. Нека да не се отклоняваме от тези пътища и винаги да бъдем под Нейния покров. Амин.

1 октомври 1863 г. Във Владимирската Възнесенска църква, където през този ден има Кръстен ход[2] в памет на изгонването на французите от Москва.



[1] Мат. 5:1-7, 29; Лук. 6:17- 49 - бел. прев.

[2] Откр. 13:8 - бел. прев.