Като празнуваме днес чудотворната Казанска икона на Пресветата Владичица наша Богородица, за избавянето на Москва от Литва, неволно се пренасяш с мисълта си и на други места, където на Нея, нашата бърза Помощница, е било угодно да яви особената Си милост към нас, като: Владимир, Ярославъл, Муром, Тихвин, Псков, Смоленск, Калуга, Тамбов, Курск, Киев, Почаев и други. А и има ли у нас област, която да не е била свидетел на бързото застъпничество на Пресвета Богородица?! Така че, ако си представим всичко заедно, то с изумление ще застанем мислено пред дивния образ на покрова на Пресвета Богородица, прострян над цяла Русия, в който Тя, заедно с лика на прославените наши князе и княгини, боляри и болярки, свидетели и иереи, преподобни и мъченици и юродиви заради Христа непрестанно моли за нас Господа - да ни избави от беди и скърби, да не въвежда в изкушение сърцето ни и да ни утвърди в изпълнението на Неговите заповеди. Като размисляте за това, елате всички и с твърда надежда положете в нозете на нашата Владичица, пред честните Й икони, всичките си нужди - и телесни, и духовни, и частни, и общи. Помощта е готова! - Чака се само благоприятно време.

Впрочем от тази страна ние, струва ми се, сме доста изправни. Кой не знае вярата ни във Владичицата Богородица? И кой не вижда как неотстъпно отправяме към Нея своите молби? Но изправна ли е у нас другата страна, която подобава на празника и е предизвикана от него? - Та нали не може все да се иска и само да се иска. През останалите дни просим, и на празниците ли все така само ще просим?! Не. На празник молбите само се намекват; а главното, с което трябва да се явяваме през тези дни пред лицето на празнувания, това е своего рода посилният принос. Като приема приноса, той ще си спомни за принеслия го, ще си спомни и за постоянните му молби и нужди, и веднага ще се постарае да ги удовлетвори. Така става в житейския ни бит. Така е уместно да бъде и в духовния ни бит. Защото, ако ни е определено по човешки да служим на Бога, то още повече по човешки можем да се отнасяме към Неговите светии. Като съдим по това, няма съмнение, че и Пресвета Дева Богородица днес, в деня, посветен на Нея, чака от нас приличен принос. Да не се изпълни това не е нито похвално, нито полезно. Какво да принесем?!

Девите обичат цветята. Да поднесем цветя и на Дева Богородица. Но като на Пречиста Дева - чисти цветя, като на Приснодева^[1]- неувяхващи цветя, като на Небесна Царица - райски цветя - небесни, духовни. Вие навярно разбирате що за цветя са това? Те са онези, които се посяват в сърцето чрез действието на Пресветия Дух и под Неговия благодатен повей растат и се разлистват - цветята на светите чувства и разположения, с които трябва да бъде преизпълнено сърцето на християнина и които справедливо се наричат райски, небесни насаждения в сърцето ни.

Какви именно цветя от този род се искат от нас, може да разберем от градинските цветя по сходството им с подобните на тях цветя на добродетелите. Но не напрягайте за това ума си, за да не се изгубите в широтата на изличаващите разликите съображения. По-добре да потърсим определени указания за това в Божието слово.

Всички цветя, колкото и да са те, са само разнообразни съчетания на седемте цвята на дъгата, явена на небето след потопа като знамение за безопасност и помилване на престъпното човечество. Своего рода дъга възсиява и в нашия дух, когато след спадането на водите на нечистите помисли и пожелания и след като принесем на Бога жертвата на пълното предаване на Неговата воля, Той благоволява да запечата в нас явното знамение на Своето примиряване с нас. Ето от какви цветя се образува тази дъга: от дух на премъдрост и разум, на съгласие и твърдост, от дух на знание и благочестие, накрая, от дух на страх Божий. Нека всеки да вземе каквото има от това и да го принесе днес в дар на Пречистата Дева Богородица.

Цветовете на дъгата се появяват още при пречупването на слънчевите лъчи през призма. Това ни навежда ето на каква мисъл: непристъпната светлина на Триипостасното Божество, като се отразява в приемащите Го небесни сили, духовно ги оцветява съответно на степента на тайнственото Си пречупване в тях и с това определя характерните черти на деветте Ангелски чина. Нещо подобно се извършва и в нас. Когато пречистата, неразделна светлина на Божията святост пада върху нашето естество, съставено от деветстепенната иерархия на силите, то в съответствие с това как, в коя част се пречупва, води до проявяването на следните девет духовни цветове - плодовете на Светия Дух, както ги изброява светият Апостол, като казва: плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22, 23). Вземайте и от тях, който каквото има, и го принесете днес в дар на Пречистата Дева Богородица!

Цветовете в дъгата се разполагат един над друг във възходящ ред и при това така, че единият сякаш влиза в другия, и всички съставят непрекъсната стълба, стремяща се към небето. Ще ви посоча едно място за подобно съчетаване и на добродетелите, сякаш преливане на духовна цветност. След получаването на благодатните сили, учи апостол Петър (2 Петр. 1:5-7), като положите от своя страна в делото на спасението всяко старание - привнесете още към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. Има ли нещо такова у някого? - Вземи с щедра ръка и го принеси днес в дар на Пречистата Дева Богородица.

Ето колко разнообразни са духовните цветя, и колко богата може да бъде цветната градина от добродетели в сърцето на всеки християнин! Да ви дарува Господ и вашите сърца да бъдат украсени с такива съвършенства! Тогава отидете в тази градина, берете тези цветя и ги събирайте в букети в чест на Владичицата Богородица. Казват, че има език на цветята и че посредством тяхното съчетаване човек може да предаде на друг своите мисли. Заемете се с това днес и започнете тази безмълвна, но разбираема беседа! - Например вземете, ако някой има, цвета на въздържанието, трезвеността, вниманието, или опазването на сърцето, и с това вие ще кажете: ето, принасяме Ти букета на целомъдрието! - Вземете още, ако има у някого, цвета на отстраняването от всичко, на безпрекословната покорност и непрестанното пребиваване в молитвите и подвизите на самоотхвърлянето, - и вие с това ще изразите: ето, принасяме Ти букета на монашеството! - Вземете и още - цвета на търпението, безстрастието, страха Божий и разсъдителността, - и във вас Пречистата ще види принасяния Й букет на верността към своя дълг. Подобно на това правете и други съчетания, но само не без мисъл, а така, че в това съчетаване да изразите себе си, своя чин и звание, каквито те трябва да бъдат според изискванията на Християнството. Тук - на земята - ние сме скрити един за друг вътрешно и се различаваме взаимно само по външни признаци и особености. Но за небето е открито нашето вътрешно разположение, и за него ние сме такива, каквито сме в сърцето си. - Нека да се настроим в сърцето си така, че каквито тук нас ни признават по външен вид, такива да ни виждат от небето по вътрешното ни разположение, като четат в сърцето ни или разбират смисъла на съчетаването в него на духовните цветя на добродетелите. Като правим така, ние ще принесем днес на Богородица всеки своето: пастирите - истинското пастирство, монасите - доброто монашество, съдиите - християнското съдийство, търговците - честното търговство, съпругите - верността, девойките и младежите - чистотата, и прочее. Блажени са душите, които могат днес да се явят като такива! Пречистата Дева чувства духовното им благоухание, разбира без думи смисъла на приношението им и щедро ще ги изпълни със Своите благословения!

Може би в действителност няма всичко у всички; но по всякакъв начин нещо от посоченото трябва да го има. Нека всеки да принесе каквото може. Всемилостивата ще се зарадва и на малкото, щом като то е принесено с искреност и усърдие.

Какво ще Й принесат онези от нас (ако се окаже, че има такива), които не само не могат да стъкмят букет, но и едно увяхнало цветче не могат да намерят в себе си? - Какво ще Й принесем ние, бедните! - Ще Й принесем сълзи на покаяние с увереността, че те могат да заменят и всички цветя, и всичките им разнообразни съчетания. Виждали ли сте как разноцветно играе слънчевият лъч в капката роса, когато я завари върху цветчето?! Да направим и ние със себе си нещо подобно на това! Да преминем мислено по всички цветя на задължителните за нас добродетели и като не ги намерим в себе си, да ги оросим със сълзите на дълбокото сърдечно съкрушение. Когато после възсияе в нас Слънцето на Правдата, Неговият лъч разноцветно ще се отрази в сълзите ни. Тези не наши, но отразени в сълзите ни цветя, и ще принесем на Приснодевата, като зовем: от потока на сълзите ни не се отвръщай Ти, Която от всяко лице всяка сълза изтриваш, Дево, родила Христа! Амин.