Празникът Покров на Пресвета Богородица открива преутешително и прерадостно за мислените ни очи зрелище! - Открива небето и там Владичицата Богородица, която ходатайства за нас пред Господа и увлича след себе си към също такова застъпничество и целия лик на светиите, силни с дръзновението си пред Господа; а след тях открива и Самия Господ на всичко, Който се вслушва в това застъпничество и се скланя към него. Премного радостно е това! Защото от ходатайството на Пресвета Богородица с всички светии и преклонението на Господа към милост над нас се образува небесен многомилостив покров, преизпълнен с благодат, винаги готова обилно да се излее върху нас.

Да обърнем внимание на това, братя! Този покров непрекъснато е прострян над нас и ние непрестанно стоим под него. Заобиколени сме от душевни и телесни нужди, а там е всяка помощ, всяко благо и всеки дар. Прострем ръце - и приемаме дара, отворим сърце и уста - и се изпълваме с блага, призоваваме - и привличаме помощта. Но макар и оттогава да ни е приготвен всеки дар, трябва и ние от своя страна да приготвим вместилище за неговото приемане, да го привлечем и да го приемем. Вместилището за приемане е жадуващото, търсещо сърце, привличащата сила е молитвата със сълзи и упование, приемащите ръце - синовното дръзновение със смирение. Ако се настроим така, ще има между нас и небесния покров непрестанно общение. Ние ще бъдем тогава жадна земя, а той - оросяващ и напояващ облак. И ако наистина беше така, щяхме да бъдем във всичко съвършени и нелишени от нищо. Няма го това последното - навярно защото го няма първото. Иначе не може да се разбере, как още има между нас лишени от нещо, когато и всепромислителната благост ни обхваща, и има непрестанно застъпничество за нас на небето - когато имаме Ангели Хранители и съименни свети застъпници - попечители?! - Това не е поради нещо друго, а защото или нямаме в какво да приемем небесния дар, или нямаме с какво или за какво да го приемем. Ще ви поясня това - духовното, с онова, което се случва във видимите явления. Когато се събират облаците на небето и покриват цялото видимо за нас небе, те са изпълнени със светлинно вещество, което се нарича електричество. Това вещество се предава лесно и щом някъде има готовност да бъде прието, то веднага се проявява и става явно и там - на небето, и тук - на земята. Привличат го високи, остри, чисти предмети; проводници са му влажността, въздушното течение. Когато има нещо от това в земните предмети и в сила, която е способна да го привлече, то се спуска на земята, а когато няма, не слиза - и облаците отминават така. Същото се случва и в духовния живот. Небесният покров е разпрострян като облак над нас и е изпълнен с небесна благодат, способна с лекота да влиза в общение, готова веднага да снизходи, ако между нас има лица, които я привличат и са в състояние да я приемат, тоест лица, които по духовните си свойства са подобни на веществените предмети, привличащи светлината от облаците. Ето ги тези свойства! Което във вещественото е висотата, това в духовното е смирението, защото то е високо у Господа; което там е остротата, това тук е устремяването на ума към небето; което там е чистотата, това тук е искреността на желанието за небесните неща; което там е въздушното течение, това тук е движението на светите чувства и помисли; което там е влажността, това тук е съкрушеното и сълзящо сърце; което там е топлотата, това тук е горенето на духа, разпалвано от молитвата с упование. Който е изпълнен с тези чувства и разположения, той не може да не привлече от разпрострения над нас небесен покров желаната и търсена благодат. - Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7).

Така е било винаги, че когато или множество хора, или някой отделен човек, с чувство на духовна или телесна нужда, смирено са се обръщали към Бога със сълзи, със съкрушена, изпълнена с надежда, неотстъпна молитва, небесната помощ и подкрепа не са закъснявали. Определят си пост, съберат се всички в храма, молят се ден и нощ, и биват чути; или някой се затвори в дома си, запали кандилото и започне да призовава Милосърдния Господ: О, Господи, спаси! Владичице, помогни! - и помощта идва. На всенощните бдения, когато по време на литията често пеят: “Господи, помилуй”, - то е взето от това, че в народните нужди всички са падали ничком и в сълзи непрестанно са призовавали: Господи, помилуй! - и не са искали да станат поради силата и топлотата, с които са прибягвали към Господа с надежда. При такова сърдечно болезнуване и такова призоваване с болка, е явен и покровът на Пресвета Богородица, и всяка друга помощ за народа или за отделно лице чрез Пресвета Богродица или другите светии се извършва само по този начин. Така че, за да получим благодат свише, трябва смирено да припадаме и с болка да призоваваме. Нищо не ни лишава от небесна помощ така, както самоувереността, възлагането на надеждите си на хората и на добрите външни обстоятелства. Всичко това и подобното на него води до забравяне на Бога и свидетелства за него. Онзи, който страда от забравяне на Бога, когато предприема нещо, винаги се опира на средствата, които мисли, че притежава- или ако изпадне в някоя нужда, надява се да се избави от нея със средствата, които вижда около себе си, а към Бога не се обръща. Няма да го видите нито на църква, нито вкъщи на молитва. А щом е така, каква помощ може да очаква свише! - и ето че той е оставен на самия себе си и на своите средства. А какво е човекът, и какво е всичко онова, което той може да притежава? - Пречупена тръстика, трева, пара. Да живееш, като се надяваш само на себе си, е също като да вървиш през тинесто място. Постоянно ще потъваш в тинята на трудностите и препятствията, които ще те теглят и няма да ти дават да помръднеш напред. А който се уповава на Господа, него милост окръжава (Пс. 31:10), милост, която проличава в успешния завършек и бързата помощ във всичко.

Но за да бъде така, трябва да разпалваме привличащи небесния покров разположения не само тогава, когато ни застигне някаква нужда или беда, а да ги имаме постоянно в сърцето си, за да бъдем и постоянно под небесния покров. Вкъщи да се молим сутрин и вечер, и така по-често да се обръщаме с ума си към Господа и към всички светии, да ходим в Божията църква винаги когато има възможност, особено в неделните и празничните дни, в сряда и петък да постим, и още повече да спазваме всички големи пости, а също така да изпълняваме и другите определени от Църквата молитвословия. С всичко това ние свидетелстваме, че не разчитаме на самите себе си, и всичко очакваме от небето - от Господа, и че всичко това е установено, за да събужда и укрепва в нас такова разположение. - Който не се моли вкъщи и не ходи на църква, значи, че не чувства нужда от небесен покров; не чувства нужда - не го търси; не го търси - лишава се от него. Колкото повече такива хора има, толкова по-лошо е за дома, града или селото, за областта и държавата, защото- колкото са повече, толкова повече се свива небесният покров или се вдига и се отдръпва от тези места. Където църквите са празни и народът започва да се отчуждава от църквата и от всичко църковно, там може да се очаква или скорошно вразумяване чрез различни беди, или пълно изоставяне от Бога. Избави ни, Господи, от това!

Нарочно насочих беседата си към това, за да кажа и на вас: не отслабвайте в ревността си да посещавате Божиите храмове. Сега е голям празник, а вчера в църквата нямаше чак толкова много хора. Ако срещу такъв празник са малко, то срещу неделя ще бъдат още по-малко, а в обикновен ден - и съвсем никого няма да има. Ако има театър или някакво зрелище, през който и ден да се случи, винаги е препълнено, а църквата се оставя и на голям празник! Това с нищо не може да бъде извинено! Та нали е вечер, какви дела има? - Наистина никакви; времето така и се пропилява; дори ако има някаква работа - нощта е твоя; а тези два часа посвети на молитва. Помощта свише ще дойде неочаквано и ще направи работата ти спорна. Познавах един много зает човек, който уверяваше, че когато не прояви леност и отиде на църква, то свършва за час или два работата, за която в друго време изразходва около пет и повече часа. Добре е така и в делничните дни да се ходи на църква, а не само през празничните дни и в неделя. У нас църквите - от ранно утро до вечерта - са непрекъснато отворени, приканват на молитва - и всички са празни. Някой и друг да се отбие, а тук живеят десетки хиляди. Е, какво, всички ли са доволни?! Никой от нищо ли няма нужда и не очаква никаква беда?! - Де да беше така! И да не би да падне върху нас някога укорът на Пророка: угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде (Втор. 32:15).

На други места и през делничните дни има много хора на църква, а в неделните и на празник не можеш да преминеш. А при нас какво е?! Достатъчно духовни ли сме остарели в християнството?! Но старостта е молитвена възраст, а белег на одуховяването е усърдната молитва. - Ще кажете: вкъщи ще се помоля. - Не, няма да отидеш на църква, и вкъщи няма да се помолиш, защото леността, която не те пуска в църква, остава с теб; а дори и да се помолиш, няма да се помолиш така, както би се помолил в църква. Не започнахме ли вече да охладняваме към Божията църква, и да охладняваме поради това, че оставаме хладни и към светата вяра! Ех, братя, огледайте се! Че не си отишъл на църква веднъж, два пъти - не е добре, но все още не е голяма беда. Но когато сърцето започне да охладнява към вярата, тук приближава смъртна беда! В смъртния час тялото охладнява; и душата, когато охладнява, значи че започва духовно да замира. И тази хладност е от такъв род, че ако не я спреш - веднага ще обхване цялата душа и ще задуши живота ѝ. Да внимаваме, братя, и ако има у вас признаци на такава беда, да побързаме да я отблъснем чрез разпалване в себе си на молитвен дух, който да привлече небесния покров над нас и да извлече от него всяка благодат.

Владичице Богородице! Покрий ни с твоя честен покров и ни избави от всяко зло - и телесно, а още повече душевно, - като молиш Твоя Син Христа, нашия Бог, да спаси душите ни. Амин.