Днес празнуваме Въведение в храма на Пресвета Богородица, което Църквата нарича предобраз на Божието благоволение и проповядване на човешкото спасение. Както зорницата, предшестваща слънцето, с появата си предвестява скорошното изгряване на слънцето, така и Богоизбраната Пресвета Дева - с влизането си в храма предвъзвестява на всички Христа, като възгласява на всички с това свое действие: ето, идва, ето, идва обещаният и очакваният Избавител на всички - Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог!

Това Божие благоволение било предшествано от нощта, и хората седели в тъмнина и мрак. Само в израилския народ малко от малко разсейвали тази тъмнина пророческите обещания, които се появявали от време на време на неговия духовен хоризонт, подобно на звезди, осветяващи нощния мрак. Още в рая, веднага след грехопадението, започнали тези обещания и от този момент все по-често и по-често се повтаряли, все повече и повече определяли силата на очакваното от Бога избавление и по-ясно представяли Онзи, който трябвало да дойде - Царя, Пророка, Свещеника по чина Мелхиседеков с всички обстоятелства на Неговото явяване, чудотворство, учение, смърт, Възкресение и възнасяне на небето и сядане отдясно на Бог Отец. Това било като млечен път в нощта на ветхозаветния мрак. Преди самото появяване на Господа пророчествата се прекратили, както преди разсъмване скриват звездите. И както тук накрая само зорницата остава да свети и да предвещава скорошното изгряване на слънцето, така и там - светела Родилата се и въведена в храма Пречиста Дева, която предвъзвестявала Христа.

След това се явило и Самото Слънце на Правдата, прогонило мрака и просветило всички. Сега Сам Христос Господ с цялата Си светлина осиява християнския свят и просвещава всеки човек, идващ в света. Слава на Тебе, Който си ни показал светлината! Свети пророк Исаия провидял нашето блаженство, и като утешавал Израил, предрекъл: в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне (Ис. 2:2, 3). Тази планина е Христовата църква. Всички народи са се събрали в нея, и още се събират. Тях ги е привличала и ги привлича жаждата за духовна светлина. Като влизат в Църквата, те удовлетворяват тази жажда, понеже намират в християнския закон всичко, което може да търси и да желае душата. В числото на другите и ние - русите - дойдохме, приехме Христовия закон и започнахме да живеем по него. Сега и ние ходим в светлината на Божието лице и се радваме на Неговото име!

Слава на Тебе, Господи! Както знаете, вярата Христова, която е и светлината Христова, господства у нас. Навсякъде има Божии храмове, навсякъде се извършва свободно светото богослужение и се чува проповедта на Божието слово. Светлината свети. Но всеки един от нас ли е възприел тази светлина и е просветен от нея? Някой даже и през деня нищо не вижда, когато или очите му са затворени и повредени, или влезе на тъмно място. Така и посред белия Христов ден, който сияе над нас, може да се случи един или друг от нас да пребивава в тъмнина и да ходи в тъмнина. Да се пазим, братя, да не попаднем в числото на такива!

Свети апостол Петър писал на иудеите: имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви (2 Петр. 1:19). Това казва той за пророческата светлина и уверява, че за иудеите тя е била по онова време ту светило в тъмнината, ту развиделяване или изгряване на зорница, ту ясен ден. Но каквото е за иудеите пророческата светлина, това е за нас Христовата светлина, или Христовото учение. Също и тя за нас е ту светилник в мрака, ту слънчев изгрев, ту ярка дневна светлина. Това са неминуемите знаци при встъпването в Христовата светлина! И който не ги е изпитал по пътя си, той още не е видял Христовата светлина.

При апостол Петър като изходна точка на движението към светлината се посочва виждането на светлината: на което давате внимание. Някой от обгърнатите от мрака вижда светлина, тръгва по посока на нея и достига отначало до такава светлина, която може да се сравни с разсъмване или със слънчев изгрев, а след това към такава, която се уподобява на ярка дневна светлина. Нека да изясним това сравнение.

В тъмнината, на тъмно място пребивава грешникът, който работи на страстите и нехае за спасението си. Но дали ще чуе слово, или ще прочете нещо, или нещо ще види, или обстоятелствата на живота му ще се стекат така, че той се опомня, идва на себе си, започва да се безпокои, да бъде загрижен за опасността на положението си и за необходимостта да се изправи. В душата му тогава, както светилник на тъмно място, се запалва тази мисъл. Колкото повече той ѝ обръща внимание, толкова по-силно засиява светлината му и толкова по-принудително се разгаря в него необходимостта, потребността и желанието да се изправи. Ако не се случи някакво разсейване, това дело на вниманието към възсиялата в сърцето му светлина на благодатта, призоваваща към изправяне, завършва с твърда решимост да остави греха на страстта, нехайството и всички лоши дела и да започне да живее изправно по Христовия закон. Това време - от първата мисъл за изправяне до окончателната решимост да се изправи - е период на покаяние, първа стъпка в областта на Христовата светлина, много подобен на това, как някой върви към видяната в мрака светлинка.

После покаялият се започва да живее изправно, което е пожелал, решил и дал обет на изповед. Но иска да направи нещо добро, а предишните навици, склонности и страсти се надигат и се опитват да го отдалечат от доброто. Като не иска да им се покори, той се бори с тях, и не другояче, а чрез тази борба успява да върши добро. Това е така неизбежно, че каквото и добро дело да замисли, веднага среща съпротива или в себе си, или отвън, и непременно трябва да се бори, за да устои в доброто. Разбира се, тежко е; но утешителното е това, че колкото повече някой устоява в борбата и по-решително се бори, толкова тази борба става по-лека. Страстите отслабват, а добрите разположения започват да вземат надмощие. Накрая последните така се усилват, че първите стават почти незабележими. Светите чувства и разположения така дълбоко се внедряват в сърцето, че съставляват като че ли негово естествено състояние, и тогава човекът живее добродетелно така свободно, както диша. Този период от покаянието до очистването на сърцето, период на борба на страстите и похотите е онова, което Апостолът нарича развиделяване и изгряване на зорница: докле се ден развидели и зорница изгрее. Страстите са подобни на мъгла. Както в природата, колкото по-дълго слънцето стои на хоризонта, толкова по-лека става мъглата, а накрая и слънцето в цялата си красота се показва, така и при нас, колкото повече чрез борбата със страстите стоим неотстъпно пред Слънцето - Христос, толкова повече мъглата на страстите се разрежда, накрая и изчезва напълно, и възсиява в душата Христос Господ - Слънце ярко и чисто.

От този момент започва блаженото състояние на чистотата, пребиваващите в която съзерцават Бога, както казва Господ: б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Бог свети в чистото сърце; тъй като това сърце е разумно, то съзерцава сияещия в него Бог, и тъй като Бог е блаженство, то блаженства в него. Който се е сподобил с такова състояние, казва свети Иоан Лествичник, още в плът, във всичките си думи, дела и помисли има винаги за водител обитаващия в него Бог^[1]; защото вече не той живее, а Христос живее в него (вж.: Гал. 2:20).

И така, покаянието, борбата със страстите и придобиването на сърдечна чистота - ето трите поврата в движението към Христовата светлина! Нека сега всеки да се вгледа в себе си и да определи къде се намира. Ако се намираш на този път, слава Богу, а ако ли не, трябва да помислиш за себе си и да се уплашиш за себе си. Ти още не си видял Христовата светлина, още ходиш в тъмнина, скиташ по пътищата на погибелта и бързаш към дъното на ада. Да ви избави Господ всички от това! А ако действително си се оплел в страсти и си побеждаван от безгрижието, положи усилия да се изтръгнеш от мрежите на дявола, в които си уловен жив от него и в които той насила държи ума и сърцето ти, като не допуска в тях да изгрее светлината на Христовата слава (2 Кор. 4:4).

Бог, Който е заповядал от мрака да възсияе светлина, да изведе всички нас от тъмнината на греха в чудната Своя светлина (1 Петр. 2:9). И да даде да възсияе в сърцата ни светлината на разбирането на Божията слава в лицето на Иисуса Христа! И зорницата на Слънцето - Пренепорочната Дева, предвъзвестила със сиянието си Христа при въвеждането си в храма на своята светлина, да просвети нас, които благоверно я изповядваме като Богородица! Амин!