Колко утешително е да имаме несъмнено свидетелство за особения покров на Божията Майка над Негово Височество благоверния Наследник на Всеруския Престол! Защото не случайно рожденият му ден съвпада с деня на Нейното рождество. Окото на вярата не може да не види в това промислително действие, че Божията Майка още от първия миг на живота на Негово Височество Престолонаследника го е взела в ръцете Си. И, разбира се, от онзи миг Сама следи всяко негово влизане и излизане.

Колко много обещава тази Божия милост!

Да се зарадваме с надежда, но и да не се предаваме самите ние на безгрижие. Бъдещето се предначертава на небето, но изпълнението му се подготвя на земята - в нас и чрез нас. В този смисъл радостното упование не е повод за покой, а е подбуда към усилена и разумна дейност.

Седнал на непоклатимия Престол, нашият благочестив Император във всички области въвежда преобразования и нови порядки. Техните плодове несъмнено ще бъдат пожънати в цялата им пълнота при следващото царуване. И ето го наследството на Престолонаследника от царствения му родител. Но какво трябва да му приготви и с какво трябва да го срещне народът? - Излишно е да се казва, че народът трябва да влезе в духа и формата на новите порядки, защото те ще се осъществят независимо от желанията му. Не, не е това. Народът трябва да запази себе си като все същия руски народ и в този си вид да посрещне бъдещия цар. Наследството на Престолонаследника от народа е неизменността на същностните стихии на живота му. По неотменимата участ на живота ни, царуванията се редуват, а държавата е все една и съща. По устойчивия закон на времето се изменят порядките и видовете народна дейност; но действащият народ трябва да остане все същият народ, подобно на това, как нашият организъм расте и многообразно действа, но е все един и същ от раждането до смъртта си. Горко на царството, когато изменчивостта влезе в духа на народа. То ще заприлича тогава на морска вълна, издигана и размятана от вятъра (Иак. 1:6).

Отдавна са се определили у нас коренните стихии на руския живот, и така силно и пълно се изразяват с привичните думи: Православие, самодържавие и народност. Ето какво трябва и да опазваме! Когато отслабнат или се изменят тези начала, руският народ ще престане да бъде руски. Той ще изгуби тогава своето свещено трицветно знаме!

Кой не знае какво означава всяко от тях трите! Православието се изразява чрез единството на Богодаруваната истина; самодържавието - чрез единството на Богодаруваната власт, народността - чрез единството на стремежите, посочени от царя и осветени от Бога. - Православието приема истината от Бога чрез Църквата и ѝ се подчинява смирено; самодържавието приема Царя от Бога чрез приемствеността на родовете и му се подчинява вседушно; народността възприема съзнанието за Божието избраничество, за особените цели на Провидението, като ги измерва чрез проявената Божия воля, и като осъзнава себе си най-вече като оръдие за нейното изпълняване. Народ, който е предан на Бога и на Царя и единодушно се стреми към изпълняване на посочваните му от Тях цели - каква несъкрушима сила е това! Каква предпоставка за благоденствие и блага помощ във всичко! Има какво и има заради какво да бъде опазено! - Пази руски народе, тези съкровища. Не ги пилей и не ги разваляй!

Православието се разваля, когато не искат да приемат Божията истина, а се опитват на нейно място да изобретят своя - нова - власт, а не да приемат даруваната от Бога; народността се разваля, когато народът започне да се стреми не към Божиите - небесните, а изключително към своите земни цели, като при това се подчинява на чуждо влияние. Плод на това е разномислието: всеки за всичко съди по своему - самовластие: всеки сам на себе си е цар; и естествено, след като у всеки собственият ум стане цар в мислите - разединение и устремяване на силите в различни посоки: всеки за себе си и никой - за другите. - Когато всичко това навлезе в живота и стане преобладаващо явление, тогава ще започне разложението, разстройството и разпадането на държавното тяло.

В какво е опасността за нашето бъдеще? В усилването на претенциите за самопостигане на истината, за решителна независимост на действията, която чувства като тежест разпорежданията на властта и не търпи отчетност пред нея; - в усилването на чуждите на народа влияния, и под тях - на стремежите изключително към земното, настоящото, със забравяне на небето и вечността.

По тези черти съдете сами, трябва ли да се опасяваме от нещо за нашето бъдеще? Пазим ли в пълнота същностните стихии на нашия руски дух, или с безгрижност и равнодушие си позволяваме да се накърнява от всички страни нашият народен характер?

Няма да ви дотягам с изобличителни примери. Защо да се посочва осезаемо явното? Но предполагам, че у мнозина стои плашещият въпрос: какво да се прави?!

Преди всичко ето какво! - Самият ти не се поддавай на развала и около себе си не позволявай да се разпростира развалата - нито неверието, нито самовластието, нито увлечението по чужди на народа влияния. Ако всеки за себе си приеме това като закон, няма да има кой да се покварява, и онова, което причинява развала от само себе си, ще изчезне, като не намира храна, опора и поддръжка. Разумните така и правят. Нека да се помолим за умножаване на разума, по думите на Апостола, който казва: а ко ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор - и ще му се даде (Иак. 1:5).

Да се утешават с молитва за вразумяване и помощ свише и истинските ревнители за благото на отечеството, когато виждат незначителния успех или безуспешността на своите усилия. Защото, като размислим за всичко, не можем успокоително да се спрем на нищо човешко - и неволно се изтръгва вик от сърцето: Ако не е Господ!^[1]- а нашите сили са слаби.

Той, многомилостивият, Който толкова пъти е спасявал Русия от окончателно унищожаване, по който начин Му е угодно, ще устрои така, че ще бъдат опазени в нас и същностните стихии на нашия дух, независимо от силния напор на явления и действия, покваряващи го във всички отношения. Владичице Богородице! Запази руския народ руски във всичко и такъв го предай на опазвания от Тебе благоверен Престолонаследник, Негово Височество Николай Александрович. Амин.