О, Преблагословена Богородице Дево, радост и прибежище на всички християни, ние, като се покланяме на Пречистия Твой образ, Ти пеем хвалебни песни и Ти принасяме своите скърби, сълзи и моления. А ти, кротка наша Застъпнице, на Която са близки всички земни скърби и печали, приеми нашите молитвени въздихания, помогни ни и ни спаси от беди, та непрестанно и с умиление да Ти зовем:

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Като Божие благословение и дългоочакван небесен дар, изпросен с непрестанна молитва от Бога, Богородице, Ти си била пратена на Твоите праведни и многообрадвани родители Иоаким и Анна. А Ти, Богоизбрана Отроковице, си оставила родителското лоно и като неугасващ светилник на вярата и благовонна кадилница смирено си застанала пред прага Господен и силата на Всевишния Те възнесе до самия вход, въведе Те в Светая Светих и отвори всички съкровищници на небето. О, Премилосърдна Богородице Дево! Отвори и нашите сърца, за да Те славословим, и възнеси нашата молитва към Твоя Син и наш Бог, за да Ти зовем така:

Радвай се, непостижима чистота и неизказана кротост; радвай се, възвеличена в Своето смирение.

Радвай се, непресъхващ извор на любовта; радвай се, усърдна наша Застъпнице.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

О, Пресвета Дево Мария, ние сме приведени към земята от греховни помисли и срамни дела, сърцето ни е обзето от хлад, очите ни са натегнали от греховен сън. Но Ти, о, Цвят Неувяхващ, умий ни с утринната роса, съгрей ни със слънцето на любовта и милосърдието. Издигни ни, о, Владичице, от земния прах към Господа, за да Му принесем това смирено моление и да Му пеем: Алилуия.

Архангел Гавриил бе пратен от Бога в Галилейския град Назарет и Ти принесе, о, Пречиста Дево, светото благовестие, като каза: “Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе! Ти намери благодат у Бога”^[1]. А ние, недостойните, виждайки такова величие, със смирено сърце зовем:

Радвай се, Благодатна между жените; радвай се, намерила благодат у Бога и възвеличена повече от Ангелите.

Радвай се, защото си заченала Сина, Който ще наследи престола на отца Си Давида; радвай се, неугасваща Светлина, запалена в мрака на сърцето.

Радвай се, защото ни отваряш вратите на вечната радост.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

В скърби се мятаме, в суета и печали прекарваме дните на своя живот. Но Ти, о, Благословена, освети душите ни със Своето благовестие, изпълни сърцата ни със смирение, та преклонили глави, да речем: “Ето рабите Господни, нека ни бъде по волята Ти!”^[2] А на Тебе, о, Цвят Неувяхващ, и на Родения от Теб непрестанно да пеем: Алилуия.

В ония дни си отишла, Мариам, в града Иудин, влязла си в дома Захариев и си поздравила Елисавета. И Елисавета, като чу поздрава Мариин, се изпълни с Дух Светий и извика с висок глас: “Откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?”^[3] О, Пречиста Дево! Посети и нас, немощните и бедните, и възнеси нашите въздишки като кадило пред престола на Всевишния, та от преизпълнено с благодарност сърце да Ти пеем така:

Радвай се, защото Господ погледна милостиво на смирението на Своята Рабиня; радвай се, защото ще Те облажават всички родове^[4].

Радвай се, защото Силният Ти стори велико нещо^[5]; радвай се, Извор на живот и безсмъртие.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

О, Цвят Неувяхващ! О, благоуханна Красота! Посети ни в нашата земна долина на скърбите, умоли Твоя Син да ни запази от всяка беда и печал, гняв и въздишки, да ни изпрати мир в сърцата, да дари потребното на всеки, каквото просим от Него, и да ни запази по Своята безмерна милост. А ние, уповавайки се на Твоето всесилно застъпничество, величаем в душата си нашия Господ и Му възгласяме: Алилуия.

На пастирите, които пазеха нощна стража, Ангел Господен благовести голяма радост: в града Давидов Витлеем се роди Христос Господ, повит и лежащ в ясли^[6]. О, Пречиста Майко, родила Своя Първороден Син, приеми от нас такива похвали:

Радвай се, Дево Богородице, защото чрез Тебе изгря за света незалязващата Светлина на разума^[7]; радвай се, звезда, посочваща ни пътя в тъмнината.

Радвай се, зора на тайнствения ден; радвай се, възраждане на нашите души.

Радвай се, вярно прибежище в скърби и бърза Помощнице; радвай се, райска Лилия.

Радвай се, всевъзпявана Дево; радвай се, кротка Гълъбице, родила Милостивия.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Ето, иде Царят на мира: ето, принася се тайнствена Жертва; Ангели пеят на небесата: “Слава във висините Богу!”, ражда се Спасителят на света. Идва Христос, велика Божествена тайна. Бог се яви в плът, и ние, недостойните раби, оставили всяка житейска грижа, с Ангелите славословим Бога със страх и радост, като пастирите и влъхвите се покланяме на Тебе, о, Майко Божия, и непрестанно зовем на Твоя Божествен Син: Алилуия.

Ето, праведният Симеон дойде по вдъхновение в храма и, като взе на ръцете си Младенеца Иисус, благослови Бога и рече: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром!”^[8] И на Тебе, о, Майко Мария, меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца^[9]. А ние, спасени от Тебе, зовем:

Радвай се, Преблагословена, защото обръщаш в радост дълбоката печал; радвай се, вечен кладенец на майчина любов и нежност.

Радвай се, Майко на нашия Бог, приела голяма радост и претърпяла голяма скръб за Своя Син; радвай се, Царице на света.

Радвай се, надежда и утешение на плачещите.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

О, Преблага Майко Мария! Житейското море се надига с бури и гняв, отворили са се дълбоки бездни, готови да ни погълнат: сърцето ни трепери, радостта ни е помрачена. Но Ти, о, Кротка и Милостива, умоли Твоя Син да помогне на нас, скръбните и сиротните, в нашите печали; да умири бурните вълни на греховните страсти, да отклони от нас всяка беда и опасност; да ни научи как да пазим Неговата вечна правда. А при края на нашия живот ни посочи тихо пристанище и ни сподоби със Симеон Богоприемец да зовем: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико!” Помогни ни, о, Цвят Неувяхващ! Не ни оставяй и ни спаси, за да пеем на Бога: Алилуия.

Младенецът растеше и крепнеше духом, изпълнен с благодат; и Ти, Негова Майко, с любов си спазвала в сърцето Си всички думи за Своя Син. Търсила си Го скръбна и печална, и сред дружината, и между сродници и познати, когато се връщаше от празника в Иерусалим; и с голяма радост си Го намерила да седи в храма сред учителите, които се удивляваха и ужасяваха от Неговия Божествен разум^[10]. О, Пречиста наша кротост! О, пресладко сърце, съгряващо с любов целия свят! Чуй ни, които Ти възгласяме така:

Радвай се, отгледала с любов Своя Божествен Син; радвай се, пресладко сърце, съгряващо с любов нашите хладни души.

Радвай се, премъдра Ръководителко на родителските сърца; радвай се, нерушима стена за нашите младенци и чеда.

Радвай се, покров и прибежище в скърби за сираците и безпомощните; радвай се, Пазителко на девството и целомъдрието.

Радвай се, посочваща честния и прав път на кротките мъже; радвай се, смекчаване на злите сърца.

Радвай се, умиление на благите.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

“Чедо, защо ни направи тъй?”^[11] - си питала Своя Син Иисус и си се удивлявала, виждайки Го да седи в храма сред прегордите, суетно мъдруващи иудейски първосвещеници, и да им открива Божествен Разум, Божествено откровение. О, Всеблага Майко, снизходи и към нашите чеда: помоли се за тях на Твоя Син и наш Бог да им открие Светлината на истинното Богопознание; покрий ги с края на Твоя благоуханен покров; просвети със светлината на разума нашите синове и дъщери; укрепи телесните и душевните им сили; запази ги в страх Божий, в послушание към родителите и душевна чистота, удостой ги да израснат за слава Божия и за радост на земята на нашите отци. О, неугасващ Светилник на любовта, помажи ги с елея на Твоята милост; съгрей ги с кротостта на Твоите очи, запази ги с Твоята майчина дреха. О, Цвят Неувяхващ! Припадайки пред Твоите нозе с крепка вяра, непоколебима надежда и голямо сърдечно съкрушение, непрестанно зовем към Бога: Алилуия!

Усърдна Ходатайко за прелюбодейния и грешен род! По Твоите думи на сватбата в Кана Галилейска Твоят Син и наш Бог постави начало на знаменията и превърна водата във вино^[12]. Умоли Го и сега, о, Майко Божия, да извърши чудо и над нас, да претвори нашите скръбни дни, обвити в лъжа, обида и сълзи, в радостта на възраждането, любовта и правдата; да утвърди в нас началото на Божествената Светлина, чистия източник на Бог Дух Светий, Триединния, и да очисти сърцата ни от всяко лукавство и нечистота. О, непостижима Чистота и неизказано Милосърдие! Наклони ухото Си към нашата молитва и ни сподоби да зовем така:

Радвай се, лъчезарна Светлина на любовта и всеопрощението; радвай се, Божествен съсъд на вечното блаженство.

Радвай се, удърдна наша Молитвенице пред Господа; радвай се, защото скоро възнасяш нашите молби пред Божия престол.

Радвай се, защото по Твоите думи Твоят Син извършва знамения, дарявайки радост на човеците.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Любовта изстина, правдата изчезна, лъжа и вражда, гняв и ненавист са посети в човешкото сърце. Брат въстава против брата, чеда против родители и родители против чеда. О, Милосърдни Боже! Кой оскверни Твоята дивна жътва, кой пося плевели и тръни посред пшеницата? Твоят гняв е праведен и секирата е вече при корена, но ето, Твоята Майка, усърдна Застъпница за света, припада пред Тебе. О, превелика Любов и благоуханно сърце! Отклони от нас Божия гняв, справедливо насочен против нас заради греховете ни; укрепи обичащите ни, да не ги разколебае нито гонение, нито време на скръб; вразуми ония, които ни ненавиждат и ни правят зло; прости на враговете ни, които не знаят какво правят; смекчи гневните им сърца, просвети техния мрак със светлината на Христовата любов и обърни злобата и ненавистта им в срам и разкаяние. О, благоуханен Цвят! Нашите съсъди са празни, нямаме елей от добри дела и светилниците на нашата вяра гаснат от житейските бури. Умилостиви се над нас: изпълни сърцата ни с веселието на чистите радости, обнови ни духовно, та с благодарни уста непрестанно да пеем на Бога в умиление: Алилуия.

Цял си бил на земята и никак не си отстъпил от Небето, Божествен Учителю: изцелявал си болни, възкресявал си мъртви, очиствал си прокажени, изпълвал си с любов целия свят, кротък Страдалче! Ето, Ти висиш прикован към Кръста със злодеи; и всички хора, стоящи наоколо, се поругаваха над Тебе, а с тях и князете и воините. Ти, о, скръбна Майко, си стояла с наведена глава при Кръста на Твоя Син, и меч е пронизал Твоето сърце. А ние, почитайки скърбите на Твоето Майчино сърце, от душа Ти зовем така:

Радвай се, пресладка Дево Мария, защото Твоята печал ще се обърне на радост, и тази радост никой не ще Ти отнеме; радвай се, познала големи мъки, гледайки Твоя Син на Кръста, проливащ кръв, унизен, разпнат, заплюван.

Радвай се, защото ще се наречеш Царица на света и ще седнеш отдясно на престола на Твоя Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос; радвай се, защото в скръбта на Твоето сърце си умила със сълзи скръбта на целия свят и греховете на всички човеци.

Радвай се, Кротка, защото Твоят Син ще възкръсне, потъпкал жилото на смъртта, и Светлината на Неговото Възкресение ще сияе вовеки; радвай се, Богородице, небесен образ на чистотата и благостта.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен^[13]. И ето, неблагодарните и злонравни люде Го приковаха като злодей на Кръста. А ние, гледайки това, обзети от ужас, зовем: Боже, бъди милостив към нас, грешните! Ти търпиш страшни мъки заради нашите прегрешения. О, скръбна Майко, не отвръщай лицето Си от нас, разкъсай веригите на нашите грехове, очисти сърцата ни от страсти и лукави похоти; за да горим духовно, като свещ на покаянието, пред кръста на Твоя Божествен Син, и непрестанно да се молим с благоразумния разбойник: Помени ни, Господи, в Твоето Царство! С Твоите молитви, Богородице, насочи стъпките ни към изпълнение на Господните заповеди; умий ни от греха, направи ни по-добри, издигни ни към лъчезарната Незалязваща Светлина, за да зовем на Бога: Алилуия.

“Свърши се!^[14] Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си”^[15]. О, Пречиста Майко! Слушаш ли как земята се разтърсва от скръб, скалите се разпукват, гробовете се разтварят, мъртвите възкръсват и църковната завеса се раздира? Виждаш ли каква дълбока тъмнина е обгърнала земята и хората в страх и трепет се удрят в гърдите и казват: “Наистина Син Божий е бил Тоя Човек!”^[16] А ние, като се удивляваме на това чудо и истинно изповядваме Твоя Син като Син Божий, вярно Ти зовем:

Радвай се, Благодатна Дево, пресветла зора, незалязващ ден, златозарна светлина.

Радвай се, зора на неугасващата Светлина; радвай се, светилище на велики тайни.

Радвай се, Източник на нашето безсмъртие; радвай се, Подателко на Божествена благост.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Да мълчи всяка човешка плът и да стои със страх и трепет, и нищо земно да не мисли в себе си. Ето, за греховете на света се принася велика жертва - Спасителят на света се полага в нов гроб от благообразния Иосиф и се повива с чиста плащаница. С душата си слиза в ада, за да съкруши вечните затвори и да изведе на свобода свързаните отвека: и от гроба възвестява на Своята Майка: “Не ридай за Мене, Майко, като виждаш в гроба Сина, Когото си родила: защото ще възкръсна и ще се прославя, и ще се възнеса в слава като Бог, величайки Те с вяра и любов”^[17]. Да оставим всичко земно и суетно и с чисто сърце да паднем пред престола на Царя на Славата, като непрестанно зовем: Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! О, Майко на нашето спасение! Направи и нас причастни на Светлото Възкресение на Твоя Син и на вечното блаженство, за да пеем на Бога: Алилуия.

В първия ден на седмицата жените дойдоха на гроба много рано, носейки аромати, и ето, идват и виждат: камъкът е отвален от гроба и тялото на Господа Иисуса го няма. Ангел Господен в бяла, бляскава дреха им каза: “Жени, не бойте се и не търсете Живия между мъртвите: Христос възкръсна, както бе казал!”^[18] А на Тебе, о, Владичице, научи всички да възгласяме така:

Радвай се, Благословена Богородице Дево, и пак ще кажа: Радвай се, защото Твоят Син възкръсна тридневен от гроба^[19].

Радвай се, защото цялата земя ликува и всички Ангели пеят на небесата: “Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на всички нас, които сме в гробовете, живот дарува!”; радвай се, Подателко на вечния, безкраен живот.

Радвай се, защото по Твоята любов и с Твоите молитви се избавихме от вечния мрак; радвай се, защото чрез Тебе просия за нас светлият Празник на празниците.

Радвай се, защото чрез Тебе настъпи за нас светлият ден, в който ще се прегърнем един други, ще си простим всичко с възкресението, ще се възрадваме и развеселим с вечна радост^[20].

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците^[21]! Твоето тежко злодеяние е простено от Господа и над света е изгряло незалязващото Слънце на правдата. Очисти и нашите души, Кротка Дево! Очисти чувствата ни, за да видим Христа, излизащ от гроба^[22]; облечи ни в брачна дреха, за да влезем с радост в украсения Христов чертог и да пеем на Възкръсналия: Алилуия.

Когато наближи часът на Твоето отшествие при Бога, о, Майко Божия и Дево, пак Ангел Господен Гавриил, светло блестейки, застана пред Тебе и Ти връчи светла, неувяхваща райска лилия; и ето, Ти със смирение и радост си приела Господнята воля и тихо си отишла при Твоя Божествен Син. О, непрестанна наша Молитвенице! О, Неувяхващ Цвят от небесния рай! Изпрати и на нас, Милосърдна, тихо и безболезнено отшествие от тази долина на плача, скърбите и въздишките, за да Ти зовем така:

Радвай се, Царице Небесна, възнесена на Небето от Твоя Син; радвай се, бърза и вярна наша Помощнице и Застъпнице пред Него.

Радвай се, Всевъзпявана Дево, защото Твоето име непрестанно се слави и облажава от рода в род; радвай се, наше тихо, надеждно пристанище в житейските бури.

Радвай се, Обрадвана, Която не ни оставяш в Своето Успение.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

О, страшен е последният ни час! Сърцето и всички членове треперят само щом помислим за него! Как ще оставим сиротни нашите близки и любими? Как ще отидем неумити от тъмнината и смъртната сянка в новия живот? Как ще застанем пред Страшния Съд на Твореца и Бога! О, наша Утешителко! О, добра наша Помощнице! Помогни ни, когато настъпи това, положи на челото ни Твоята любеща Майчина ръка, за да утихнат нашите страдания и да се възроди душата ни, облекчи тъгата от нашата раздяла с този свят, и светлината на вечната правда да възсияе пред очите ни. О, Пречиста Майко! На Тебе се надяваме, на Тебе се молим и зовем: Алилуия.

О, душо моя, душо моя! Стани, защо спиш? Краят се приближава! Защо трупаш грехове? Защо нехаеш, защо не се готвиш? Господ е при вратите, на какво възлагаш надежда? Какъв отговор ще промълвиш на Господа, когато Той дойде като страшен Съдия да съди земята? Ти не знаеш нито деня, нито часа, когато от единия до другия край на земята ще прозвучи Ангелската тръба, мъртвите ще възкръснат и всички народи ще се съберат. И ето, Син Човечески ще дойде на облаци със Своята сила и в цялата Си слава. Къде са нашите добри дела? Къде е милосърдието? Къде е любовта? Безмерното множество наши прегрешения покриха небето. О, Всемилостива Богородице! Застани пред нас в оня страшен ден и ни бъди Ходатайка пред Твоя Син. На Тебе Едничка се надяваме, не ни оставяй, грешните. Бъди ни закрила и опора, с топла вяра и несъмнена надежда припадаме пред Пречистия Твой образ и със сълзи зовем така:

Радвай се, мълния, освещаваща нашата тъмнина; радвай се, наша Застъпнице на Страшния Христов съд.

Радвай се, защото запазваш света от беди и скърби със Своя омофор; радвай се, защото целият свят се осинови на Тебе, Едничка наша Майко.

Радвай се, защото на Тебе се даде неизказана благодат да се молиш за нас; радвай се, защото приготвяш вечна радост за всички Свои верни чеда.

Радвай се, защото като Неувяхващ Цвят навеки облагоухаваш нас, грешните.

Радвай се, Майко Божия, Цвят Неувяхващ.

О, Неувяхващ Цвят! О, Всевъзпявана Майко Мария, родила най-Святото от всички Светии Слово! Приеми това наше приношение и ни избави от всякакви напасти и беди. Съгрей ни с майчина любов, развесели ни с вечна радост. Спаси ни от вечните мъки с непрестанна молитва към Твоя Син и ни сподоби с Небесното Царство, Царице, които Ти зовем: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това 1-ви икос: “Като Божие благословение...” и 1-ви кондак: “О, Преблагословена Богородице Дево...”.

О, Пресвета и Пренепорочна Майко и Дево, надежда на християните и прибежище на грешните! Защити всички, прибягващи към Тебе в беди, чуй нашите стенания, наклони ухото Си към нашето моление. Владичице и Майко на нашия Бог, не презирай нас, които просим Твоята помощ и не ни отхвърляй, грешните, вразуми ни, научи ни и не отстъпвай от нас, Твоите раби, за нашия ропот. Бъди ни Майка и Покровителка, на Твоя милостив Покров се поверяваме. Приведи ни, грешните, към тих и мирен живот, за да оплакваме своите грехове. О, Майко Мария, преблага и бърза наша Застъпнице, закриляй ни с Твоето ходатайство. Защити ни от видимите и невидимите врагове, смекчи сърцата на злите човеци, въставащи против нас. О, Майко на нашия Господ и Творец! Ти, Която си корен на девството и неувяхващ цвят на чистотата и целомъдрието, изпрати помощ на нас, немощните, обуреваеми от плътски страсти и заблудени по сърце. Просвети сърдечните ни очи, за да видим пътищата на Божията правда. С благодатта на Твоя Син укрепи нашата слаба воля за изпълнение на заповедите, за да се избавим от всякакви беди и напасти, и по Твоето пречудно застъпничество да бъдем оправдани на Страшния Съд на Твоя Син, на Когото въздаваме слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечни векове. Амин.